№ 1980
гр. Варна, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110103681 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС на дата
15.03.2021 г. от ищеца Н. ДР. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Варна, чрез адв.
И.Е. със съдебен адрес: ****, тел: **********, против ответното дружество „М.“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, управлявано и представлявано от Н.
Н. Н..
Предявените от ищеца ОСИ са с правна квалификация чл. 262 КТ , чл. 258 КТ във вр.
с чл.5 , ал. 1 от Наредба № 11/21.11.2005 г., ведно с аксецорните искания с правно основание
чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на лихва за забава , както и законна лихва върху главниците
по осъдителните искове .
Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и
обстоятелства:По силата на валидно сключен трудов: договор с фирма „М.“ ЕООД на
07.03.2018г., Н.Д. бил назначен на длъжността „охранител“, с характер -невъоръжена охрана
в съответното дружество, със седалище и адрес на управление, на фирмата: ****,
представлявано от управителя Н. Н. Н.. Място на работа на Н.Д. било в град Варта, хотел
„***“ и хотел „***“, находящи се в „*** „, с работно време съгласно сключен трудов
договор - 8 -часов работен ден, с продължителност на работния процес - 5 дни в седмицата,
при основна заплата в размер на 510 лева.Трудовият договор бил сключен на основание чл.
67, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70 от КТ. От момента на назначаването на ищеца на работа до
връчването на Заповед относно прекратяване на трудов договор, ищецът твърди, че работил
в обекта с поставени месечни поименни графици за периода, за който било установено
сумирано изчисляване на работното време, с което изчисляването било месечно й труда бил
полаган по разпореждане на работодателя. За исковия период от 13.03.2018 г. до
10.02.2019г. за всеки месец Н.Д. получавал трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева,
платимо до 30-то число на следващия месец.
Исковете за видове трудово възнаграждение са предявени от ищеца, съобразно
всяко главно вземане в рамките на всеки годишен отчет за годишно приключване на
счетоводните регистри, като е съобразено и със сроковете за съхранение на счетоводната
информация.
Работодателят,твърди ищеца, че не бил изпълнил предвиденото в чл. 262 от КТ
свое задължение да начисли и заплати в установените от закона срокове част от
1
договореното трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
13.03.2018 г. до 10.02.2019 г.
Ищецът претендира за заплащане на труд положен по график за работа на смени
по 12 часа: дневни- от 7.00ч. до 19.00ч. и нощни- от 19.00ч. до 7.00ч. на следващия ден,
като поредността на смените за всеки месец от процесния период е така,както е заявена
в исковата молба: дневна смяна, нощна смяна и два дни почивни.Н.Д. твърди, че до
този момент не са му изплатени от работодателя суми за периода от 13.03.2018 г. до
10.02.2019 г., представляващи договореното трудово възнаграждение за положения
извънреден дневен и нощен труд, а също и за храна в размер на 2,00 лева на ден.
Претенцията за сумата от 2,00 лева на ден за полагаща се храна е съгласно чл. 285 от КТ,
като съгласно Наредба №11/2006г. били определени условията и реда за осигуряване на
безплатна храна. Според Наредбата, на работниците, които работят на 12-часов работен ден
при сумирано изчисляване на работно време се осигурява от работодателя безплатна храна,
като стойността и не може да бъде по-малко от 2.00 лева на ден. Н.Д. имал отработени общо
168 дни за процесния период, като претенцията му е в размер на 336 лева.
Ищецът претендира за заплащане на труд положен по график за работа на смени по
12 часа: дневни - от 7.00ч. до 19.00ч. и нощни- от 19.00ч. до 7.00ч.на следващия ден, както
следва: за периода от март 2018г.- февруари 2019г. ищеца престарал труд, както следва:
13.03.2018г. - дневна 12 работни часа, 14.03.2018г. -нощна 5 работни часа, от които 2 нощни,
15.03.2018г. - 7 работни часа, от които 6 нощни, 17.03.2018г.-дневна 12 работни часа,
18.03.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 19.03.2018г. - 7 работни часа, от който
6 нощни, 21.03.2018г.-дневна 12 работни часа,22.03.2018г..-нощна 5 работни часа, от които 2
нощни, 23.03.2018г. - 7 работни часа, от които 6 нощни, 25.03.2018г.-дневна 12 работни часа,
26.03.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 27.03.2018г.-7 работни часа, от които
6 нощни, 29.03.2018г.- дневна 12 работни часа, 30.03.2018г. - нощна 5 работни часа, от които
2 нощни, 31.03.2018г.- 7 работни часа, от които 6 нощни; 02.04.2018г. -дневна 12 работни
часа, 03.04.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 04.04.2018г.- 7 работни часа, от
които 6 нощни, 06.04.2018г. -дневна 12 работни часа, 07.04.2018г.-нощна 5 работни часа, от
които 2 нощни, 08.04.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 10.04.2018г. - дневна 12
работни часа, 11.04.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 12.04.2018г.-7 работни
часа, от които 6 нощни, 14.04.2018г.- дневна 12 работни часа, 15.04.2018г.-нощна 5 работни
часа, от които 2 нощни, 16.04.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 18.04.2018г. -дневна
12 работни часа, 19.04.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 20.04.2018г-7
работни часа, от които 6 нощни, 22.04.2018г. - дневна 12 работни часа, 23.04.2018г.-нощна 5
работни часа, от които 2 нощни, 24.04.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 26.04.2018г.-
дневна 12 работни часа, 27.04.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 28.04.2018г.-
7работни часа, от които 6 нощни, 30.04.2018г.- дневна 12 работни часа; 01.05.2018г.- нощна
5 работни часа, от които 2 нощни, 2.05.2018г.- 7 работни часа, от които 6 нощни,
04.05.2018г. -дневна 12 работни часа, 05.05.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни,
06.05.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 08.05.2018г.-дневна 12 работни часа,
09.05.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 10.05.2018г.- 7 работни часа, от които
6 нощни, 12.05.2018г. -дневна 12 работни часа, 13.05.2018г.-нощна 5 работни часа, от които
2 нощни, 14.05.2018г.- 6 работни часа, от които 6 нощни, 16.05.2018г.-дневна 12 работни
часа,17.05.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни,18.05.2018г.- 7 работни часа, от
които 6 нощни, 20.05.2018г.-дневна 12 работни часа, 21.05.2018г-нощна 5 работни часа, от
които 2 нощни, 22.05.2018г.- 7 работни часа, от които 6 нощни, 24.05.2018г.-дневна 12
работни часа, 25.05.2018г-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 26.05.2018г.- 7 работни
часа, от които 6 нощни, 28.05.2018г.-дневна 12 работни часа, 29.05.2018г.-нощна 5 работни
часа, от които 2 нощни, 30.05.2018г.- 7 работни часа, от които 6 нощни; 01.06.2018г.- дневна
12 работни часа, 02.06.2018г.- нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 03.06. 2018г.-7
работни часа, от които 6 нощни, 05.06.2018г.- дневна 12 работни часа, 06.06.2018г.-нощна 5
работни часа, от които 2 нощни, 07.06.2018г.- 7 работни часа, от които 6 нощни,
09.06.2018г.- дневна 12 работни часа, 10.06.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни,
11.06.2018г. -7 работни часа, от които 6 нощни, 13.06.2018г.-дневна 12 работни часа,
14.06.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 15.06.2018г. -7 работни часа, от които
6 нощни, 17.06.2018г.- дневна 12 работни часа, 18.06.2018г.-нощна 5 работни часа, от които
2 нощни, 19.06.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 21.06.2018г.-дневна 12 работни
часа, 22.06.2018г. -нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 23.06.2018г. -7 работни часа, от
които 6 нощни, 25.06.2018г.- дневна 12 работни часа, 26.06.2018г.- нощна 5 работни часа, от
които 2 нощни, 27.06.2018г. -7 работни часа, от които 6 нощни, 29.06.2018г. -дневна 12
2
работни часа, 30.06.2018г. - нощна 5 работни часа, от които 2 нощни. 01.07.2018г.- нощна 6
работни часа, от които 6 нощни, 03.07.2018г. -дневна 12 работни часа, 04.07.2018г.- нощна 5
работни часа, от които 2 нощни, 05.07.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 07.07.2018г.-
дневна 12 работни часа, 08.07.2018г.- нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 09.07.2018г.-
7 работни часа, от които 6 нощни, 11.07.2018г.- дневна 12 работни часа, 12.07.2018г.-нощна
5 работни часа, от които 2 нощни, 13.07.2018г. -7 работни часа, от които 5 нощни,
15.07.2018г. -дневна 12 работни часа, 16.07.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни,
17.07.2018г -7 работни часа, от които 6 нощни, 19.07.2018г.-дневна 12 работни часа,
20.07.2018г.- нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 21.07.2018г.-7 работни часа, от които
6 нощни, 23.07.2018г. -дневна 12 работни часа,24.07.2018г.- нощна 5 работни часа, от които
2 нощни, 25.07.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 27.07.2018г.- дневна 12 работни
часа, 28.07.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 29.07.2018г. -7 работни часа, от
които 6 нощни, 31.07.2018г.- дневна 12 работни часа; 01.08.2018г.- нощна 5 работни часа, от
които 2 нощни, 02.08.2018г. -7 работни часа, от които 6 нощни, 04.08.2018г.- дневна 12
работни часа, 05.08.2018г. -нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 06.08.2018г.-7 работни
часа, от които 6 нощни, 08.08.2018г.дневна 12 работни часа, 09.08.2018г. -нощна 5 работни
часа, от които 2 нощни, 10.08.2018г. -7 работни часа, от които 6 нощни, 12.08.2018г.-дневна
12 работни часа, 13.08.2018г. -нощна работни часа, от които 2 нощни. 14.08.2018г. - 7
работни часа, от които 6 нощни, 16.08.2018г.-дневна 12 работни часа, 17.08.2018г.-нощна 5
работни часа, от които 2 нощни, 18.08.2018г. -7 работни часа, от които 6 нощни,
20.08.2018г.- дневна 12 работни часа, 21.08.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни,
22.08.2018г.-7 работни часа, от които нощни, 24.08.2018г.-дневна 12 работни часа,
25.08.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 26.08.2018г. -7 работни часа, от които
6 нощни, 28.08.2018г.-дневна 12 работни часа, 29.08.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2
нощни, 30.8.2018г.- 7 работни часа, от които 6 нощни. 01.09.2018г.- дневна 12 работни часа,
02.09.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 03.09.2018г.-7 работни часа, от които
6 нощни, 05.09.2018г.-дневна 12 работни часа, 06.09.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2
нощни, 07.09.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 09.09.2018г.-дневна 12 работни часа,
10.09.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 11.09.2018г.-7 работни часа, от които
6 нощни, 13.09.2018г.-дневна 12 работни часа,]4.09.2018г.- нощна 5 работни часа, от които 2
нощни,15.09.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 17.09.2018г. -дневна 12 работни часа,
18.09.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 19.09.2018г.-7 работни часа, от които
6 нощни, 21.09.2018г.-дневна 12 работни часа, 22.09.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2
нощни, 23.09.2018г.-7работни часа, от които 6 нощни, 25.09.2018г. -дневна 12 работни часа,
26.09.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 27.09.2018г.- 7работни часа, от които
6 нощни, 29.09.2018г.- дневна 12 работни часа, 30.09.2018г.- нощна 5 работни часа, от които
2 нощни, 01.10.2018г.- 7 работни часа, от които 6 нощни, 03.10.2018г. - дневна 12 работни
часа, 04.10.2018г-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 05.10.2018г.- 7 работни часа, от
които 6 нощни,07.10.2018г.-дневна 12 работни часа, 08.10.2018г.-нощна 5 работни часа, от
които 2 нощни, 09.10.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 11. 10.2018г.-дневна 12
работни часа, 12.10.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 13.10.2018г.-7 работни
часа, от които 6 нощни, 15.10.2018г.-дневна 12 работни часа, 16.10.2018г.-нощна 5 работни
часа, от които 2 нощни, 17.10.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 19.10.2018г.-дневна
12 работни часа, 20.10.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 21.10.2018г.‐
7работни часа, от които 6 нощни, 23.10.2018г. -дневна 12 работни часа, 24.10.2018г.-нощна 5
работни часа, от които 2 нощни, 25.10.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 27.10.2018г.
- дневна 12 работни часа, 28.10.2018г. -нощна 5 работни часа, от които 2 нощни,
29.10.2017г.- 7 работни часа, от които 6 нощни, 31.10.2018г.- дневна 12 работни часа.
01.11.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 02.11.2018г. - 7 работни часа, от които
5 нощни, 04.11.2018г. -дневна 12 работни часа, 05.11.2018г.-нощна 5 работни часа, от които
2 нощни, 06.11.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 08.11.2018г.-дневна 12 работни
часа, 09.11.2018г-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 10.11.2018г.- 7 работни часа, от
които 6 нощни, 12.11.2018г.- дневна 12 работни часа, 13.11.2018г.-нощна 5 работни часа, от
които 2 нощни, 14.11.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 16.11.2018г.- дневна 12
работни часа, 17.11.2018г.- нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 18.11.2018г. - 7работни
часа, от които 6 нощни, 20.11.2018г. -дневна 12 работни часа, 21.11.2018г-нощна 5 работни
часа, от които 2 нощни., 22.11.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 24.11.2018г. -дневна
12 работни часа, 25.11.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 26.11.2018г.-7
работни часа, от които 6 нощни, 28.11.2018г.-дневна 12 работни часа, 29.11.2018г.- нощна 5
работни часа, от които 2 нощни, 30.11.2018г.- 7 работни часа, от които 6 нощни. 02.12.2018г.
-дневна 12 работни часа, 03.12.2018г.- нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 04.12.2018г.-
3
5 работни часа, от които 6 нощни, 06.12.2018г.- дневна 12 работни часа, 07.12.2018г.- нощна
5 работни часа, от които 2 нощни, 08.12.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни,
10.12.2018г.- дневна 12 работни часа, 11.12.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни,
12.12.2018г.- 7 работни часа, от които 6 нощни, 14.12.2018г.-дневна 12 работни часа,
15.12.2018г.- нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 16.12.2018г.-7 работни часа, от които
6 нощни, 18.12.2018г. -дневна 12 работни часа, 19.12.2018г. - нощна 5 работни часа, от които
2 нощни, 20.12.2018г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 22.12.2018г. -дневна 12 работни
часа, 23.12.2018г.- нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 24.12.2018г.-7 работни часа, от
които 6 нощни, 26.12.2018г.-дневна 12 работни часа, 27.12.2018г.- нощна 5 работни часа, от
които 2 нощни, 28.12.2018г.- 7 работни часа, от които 6 нощни, 30.12.2018г.-дневна 12
работни часа, 31.12.2018г. -нощна 5 работни часа, от които 2 нощни. 01.01.2019г.- 7 работни
часа, от които 6 нощни. 03.01.2019г.- дневна 12 работни часа, 04.01.2019г.- нощна 5 работни
часа, от които 2 нощни, 05.01.2019г.- 7 работни часа, от които 6 нощни, 07.01.2019г.- дневна
12 работни часа, 08.01.2019г.- нощна, от които 2 нощни, 09.01.2019г.-7 работни часа, от
които 6 нощни, 11.01.2019г.-дневна 12 работни часа, 12.01.2019г - нощна 5 работни часа, от
които 2 нощни, 13.01.2019г.- 7 работни часа, от които 6 нощни, 15.01.2019г. - дневна 12
работни часа, 16.01.2018г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 17.01.2019г.-7 работни
часа, от които 6 нощни, 19.01.2019г.-дневна 12 работни часа, 20.01.2019г.- нощна 5 работни
часа, от които 2 нощни, 21.01.2019г.- 7 работни часа, от които 6 нощни, 23.01.2019г.- дневна
12 работни часа, 24.01.2019г.- нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 25.01.2019г.-7
работни часа, от които 6 нощни, 27.01.2019г.- дневна 12 работни часа, 28.01.2019г.- нощна 5
работни часа, от които 2 нощни, 29.01.2019г.- 7 работни часа, от които 6 нощни,
31.01.2019г.-дневна 12 работни часа. 01.02.2019г. - нощна 5 работни часа, от които 2 нощни,
02.02.2019г.-7 работни часа, от които 6 нощни, 04.02.2019г.-дневна 12 работни часа,
05.02.2019г.-нощна 5 работни часа, от които 2 нощни, 06.02.2019г.-7 работни часа, от които
6 нощни, 08.02.2019г.- дневна 12 работни часа, 09.02.2019г.- нощна 5 работни часа, от които
2 нощни, 10.02.2019г.- 7 работни часа, от които 6 нощни. Искането на ищеца е да бъде
осъден ответника да заплати за периода от 13.03.2018г. до 10.02.2019г. Общо за трудово
възнаграждение 1078,49 лв. представляващи:за основно трудово възнаграждение0.00лв. и
лихва 0.00 лв.за извънреден труд 1078,49 лв. и лихва 268,43 лв. -общо лихва 268,43лв.
Отправеното до съда искане по см. на чл. 127, ал. 1, 5 КТ е:1. Да бъде постановено
Решение, по силата на което да бъде осъден ответника да заплати на Н.Д. сумата в размер на
1078,49 лева, представляваща дължимото възнаграждение за положен извънреден труд и
лихва за забава в размер на 268,43 лева за периода от 13.03.2018г. до 10.02.2019г., както
следва: за месец 03.2018г. за сумата в размер на 146,28 лева, представляваща незаплатено
месечно възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава в размер на 42.71
лева за периода 30.04.2018г.-15.03.2021г.; за месец 04.2018г. за сумата в размер на 120,60
лева, представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен извънреден труд и
лихва за забава в размер на 34.20 лева за периода 30.05.2018г.-15.03.2021г.; за месец
05.2018г. за сумата в размер на 92,22 лева, представляваща незаплатено месечно
възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава в размер на 25.36 лева за
периода 30.06.2018г.- 15.03.2021г.; за месец 06.2018г. за сумата в размер на 99,99 лева,
представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен извънреден труд и лихва
за забава в размер на 26.67 лева за периода 30.07.2018г.- 15.03.2021г.; за месец 07.2018г. за
сумата в размер на 34,68 лева, представляваща незаплатено месечно възнаграждение за
положен извънреден труд и лихва за забава в размер на 8.94 лева за периода 30.08.2018г.-
15.03.2021 г.;за месец 08.2018г. за сумата в размер на 13,85 лева, представляваща
незаплатено месечно възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава в размер
на 3.46 лева за периода 30.09.2018г.-15.03.2021г.;за месец 09.2018г. за сумата в размер на
201,78 лева, представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен извънреден
труд и лихва за забава в размер на 48.65 лева за периода 30.10.2018г.- 15.03.2021г.;за месец
10.2018г. за сумата в размер на 11,08 лева, представляваща незаплатено месечно
възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава в размер на 2.58 лева за
периода 30.11.2018г.- 15.03.2021г.;за месец 11.2018г. за сумата в размер на 37,57 лева,
представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен извънреден труд и лихва
за забава в размер на 8.42 лева за периода 30.12.2018г.- 15.03.2021г.; за месец 12.2018г. за
сумата в размер на 201,78 лева, представляваща незаплатено месечно възнаграждение за
положен извънреден труд и лихва за забава в размер на 43.49 лева за периода 30.01.2019г.-
15.03.2021г.;за месец 01.2019г. за сумата в размер на 38,16 лева, представляваща
незаплатено месечно възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава в размер
на 7.92 лева за периода 28.02.2019г.-15.03.2021г.;за месец 02.2019г. за сумата в размер на
4
80,50 лева, представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен извънреден
труд и лихва за забава в размер на 16.03 лева за периода 30.03.2019г.-
15.03.2021г.;2.Обективирано е и искане да бъде постановено Решение, по силата на което да
бъде осъден ответника да заплати на Н.Д. сумата в размер на 336,00 лева за полагаща се
храна, за отработени от него общо 168 смени и лихва за забава в размер на 82,91 лева за
периода от 13.03.2018г.- 10.02.2019г както следва:за месец 03.2018г. сумата в размер на
20,00 лева за полагаща се храна, за отработени от него 10 смени и лихва за забава в размер
на 5.83 лева за периода 30.04.2018г.-_15.03.2021г.; за месец 04.2018г. сумата в размер на
30,00 лева за полагаща се храна, за отработени от него 15 смени и лихва за забава в размер
на 8.51 лева за периода 30.05.2018г.-15.03.2021г.; за месец 05.2018г. сумата в размер на 30,00
лева за полагаща се храна, за отработени от него 15 смени и лихва за забава в размер на 8.25
лева за периода 30.06.2018г.- 15.03.2021г.; за месец 06.2018г. сумата в размер на 32,00 лева
за полагаща се храна, за отработени от него 16 смени и лихва за забава в размер на 8.54 лева
за периода 30.07.2018г.- 15.03.2021г. ;за месец 07.2018г. сумата в размер на 30,00 лева за
полагаща се храна, за отработени от него 15 смени и лихва за забава в размер на 7.74 лева за
периода 30.08.2018г.- 15.03.2021г.; за месец 08.2018г. сумата в размер на 30,00 лева за
полагаща се храна, за отработени от него 15 смени и лихва за забава в размер на 7.49 лева за
периода 30.09.2018г.- 15.03.2021г. ;за месец 09.2018г. сумата в размер на 32,00 лева за
полагаща се храна, за отработени от него 16 смени и лихва за забава в размер на 7.72 лева за
периода 30.10.2018г.- 15.03.2021г. ;за месец 10.2018г. сумата в размер на 30,00 лева за
полагаща се храна, за отработени от него 15 смени и лихва за забава в размер на 6.98 лева за
периода 30.11.2018г.- 15.03.2021 г. ;за месец 11.2018г. сумата в размер на 30,00 лева за
полагаща се храна, за отработени от него 15 смени и лихва за забава в размер на 6.73 лева за
периода 30.12.2018г.- 15.03.2021г.; за месец 12.2018г. сумата в размер на 32,00 лева за
полагаща се храна, за отработени от него 16 смени и лихва за забава в размер на 6.90 лева за
периода 30.01.2019г.- 15.03.2021 г.; за месец 01.2019г. сумата в размер на 30,00 лева за
полагаща се храна, за отработени от него 15 смени и лихва за забава в размер на 6.23 лева за
периода 28.02.2019г.- 15.03.2021г. ;за месец 02.2019г. сумата в размер на 10,00 лева за
полагаща се храна, за отработени от него 5 смени и лихва за забава в размер на 1.99 лева за
периода 30.03.2019г.- 15.03.2021 г. 3.Обективирано е и акцесорно искане да бъде осъден
ответника да заплати на Н.Д. посочените по-горе претендирани суми, ведно със законната
лихва върху главницата от завеждането на исковата молба в съда - 15.03.2021 г., до
окончателното им изплащане, а при доказване на предявените искове, да бъде постановено
предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.Обективирано е
искане и за присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар.В
подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил доказателствени искания.
В срока по чл. 131 ГПК адвокат И.С. И., АК- ВАРНА, БУЛСТАТ като
пълномощник на Н. Н. Н. - Управител на „М.“ ЕООД, ЕИК ****, депозира следното
становище: 1. По отношение на допустимостта и основателността на исковата
претенция. Счита, че предявените обективно съединени искове, с които се иска от съда да
осъди ответника да заплати на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд в размер
на 1 078,49 лв. за периода 13.03.2018 г. - 10.02.2019 г., лихва за забава върху тях в размер на
268,43 лв., както и възнаграждение за храна за 168 дни в размер на 336 лв. и лихва за забава
в размер на 82,91 лв. за период от 13.03.2018 г. до 10.02.2019 г., както и за законна лихва
върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане, са
допустими, но неоснователни и недоказани.1. По обстоятелствата, на които се
основават исковете, се твърди следното от ответника: 2.1. По иска за възнаграждение
за извънреден труд : Ищецът сключил с ответника трудов договор № 408 от 07.03.2018 г. за
длъжността „Охранител-невъоръжена охрана“ с място на работа гр. Варна, курортен
комплекс „***“, хотел „***“ и хотел „***“. Съгласно чл. 5 от трудовия договор ищецът в
качеството си на служител, се съгласил да работи при пълно работно време, на смени, по
график и при сумирано отчитане на отработените часове. Видно било от чл. 9 от
трудовия договор, че ищеца постъпил на работа на 12.03.2018 г., а първи работен ден за
ищеца се явявал 13.03.2018 г.При постъпване на работа, ищеца преминал и задължителния
първоначален инструктаж, което било видно от Приложение № 10 - служебна бележка и от
извлечение от Книга за първоначален инструктаж - Приложение № 11. Провеждането на
първоначален инструктаж било задължение на работодателя регламентирано от закона,
който той категорично спазвал, като водил за това и съответната книга за първоначален
инструктаж. Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред в дружеството и съгласно
разпоредбите на Закона за частната охранителна дейност, както и подзаконовите и
нормативни актове, във връзка с вида и характера на дейността, работата в дружеството се
5
организирала на смени. Със заповед № ЗД010-0045/17.01.2018 г. на управителя на „М.“
ЕООД (Приложение № 1) било установено сумирано изчисляване на работното време на
основание чл. 142 от КТ с период на отчитане четири месеца, като били посочени и
съответните периоди на отчитане, на смени при норма с 12 часа продължителност на
смяната и два последователни почивни дни. Така издадената заповед се спазвала и
прилагала стриктно, за да се спазват нормативните изисквания по Кодекса на труда и
подзаконовите нормативни актове, както и да се гарантира на работниците нормативно
установеното им време за почивка и избягване на извънреден труд. Видно било от
представените от ответника с отговора на исковата молба Таблици за отчитане явяването и
неявяването на работа, фишове за работна заплата (Приложение № 2 и Приложение № 3),
твърди ответника, че работодателят надлежно отчел отработеното реално от ищеца време и
съответно платил дължимото му трудово възнаграждение в срока за плащане, предвиден в
чл. 8 от трудовия договор. Със заплащане на месечното възнаграждение, надлежно и в
предвидените срокове, сочи ответника,че били начислявани и заплащани, както празничен,
нощен и извънреден труд в случаите когато ищеца бил положил такъв.Ответникът сочи, че
било видно от представените с отговора на исковата молба Таблици за отчитане явяването и
неявяването на работа (Форма 76) за ВПД обект хотел „***“ и хотел „***“, отразяващи
реално извършената работа от ищеца за процесния период от месец 03.2018 г. - 11.02.2019 г.
(Приложение № 2), че служителите на длъжност „Охранител-невъоръжена охрана“
работят на смени от 12 часа, обичайно по схема дневна смяна - нощна смяна - два почивни
дни, като в процеса на работа има периоди с установена по-дълги почивки между
дежурствата.В таблиците (Форма 76) за всеки един месец било видно как ищеца реално е
полагал труд на смени, както и дните през които е бил в болничен и/или е отсъствал.Именно
тези представени от ответника писмени доказателства, представляващи счетоводна
информация, служели като основа за начисляването на месечното възнаграждение на
положилите труд лица, включително и на настоящия ищец.Таблиците носели пълната и
обобщена месечна информация, в това число и дали през дадения период/месец лицето има
положен извънреден, празничен труд. Същите били изготвяни и утвърждавани от
Регионалния инспектор, съгласно вменените му трудови функции и задължения, съгласно
длъжностната му характеристика (Приложение № 7), въз основа на графици, които били
съставяни така че да се спазят изискванията на чл. 142, ал. 4 от Кодекса на труда за
максимална продължителност на работната смяна предвид задължителната минимална
продължителност на непрекъснатата междудневна почивка по чл. 152 от Кодекса на труда,
както и максимална продължителност на работната седмица.Изготвяните по места месечни
графици по обекти имали за цел единствено да дадат на работниците и на работодателя една
предварителна информация за графика и смените на лицата упражняващи трудовите си
задължения на дадения обект, като единствено утвърдените по надлежния ред Таблици за
отчитане явяването и неявяването на работа (Форма 76) служели за основа за последващите
изчисления за дължимото месечно възнаграждение. Изготвяните по места месечни графици
за работа,подчертава ответника, че били изготвяни от правоимащи лица, по следния пример:
месечен график за работа за месец 04.2018 г. - същия съгласно правилата за работа се
изготвял в края на предходния месец, т. е. в края на месец март 2018 г. и важал за текущия
месец април 2018 г. Тези графици били поставяни на видно място за всеки от охранителите
на всеки от обектите, на които се осъществявала охраната, за да можело същите да се
запознаят и да са наясно с дежурствата, които ще осъществяват на текущия месец.За
конкретните обекти, на които ищеца осъществявал охрана организацията била разпределена
на денонощна, физическа, невъоръжена, като се е осъществявала от 17 броя охранители за
периода от 01.10 до 30.05 (слаб период) от годината и с 22 броя охранители от 01.06 ди
30.09 (силен период) от годината, което било видно и от представените писмени
доказателства към отговора на искова молба. Броят на постовете бил определен както
следва: три поста, денонощни - два стационарно-подвижни и един обход (в слаб сезон) и
четири поста, денонощна - два стационарно-подвижни и два обход (в силен сезон).Това
означавало, че месечните графици за работа, които били съставяни за всеки един обект
отделно с оглед вменените задължения съгласно разпоредбите на ЗДОД не можело да бъдат
взети като основа, тъй като те не давали точна и категорична информация за реалното
полагане на труд в дружеството на съответния работник в това число и за настоящия
ищец.Информацията, която носели тези графици била само предварителна такава за
съответните работници и техните ориентировъчно определени смени, които обаче през
съответния месец можело да се променят, поради отпуск, болничен или смяна между самите
охранители.Така установената работа в дружеството целяла и гарантирала да се осигури
равномерно разпределение на смените между всички охранители и след изтичане на
6
установения период от четири месеца за сумирано отчитане на работното време, да се
избегнел извънредният труд, което категорично било спазвано от ответното дружество,
както и да бъдат спазени изискванията и задълженията регламентирани в ЗЧОД. Отделно от
това, кадровата обезпеченост и достатъчния брой охранители в съответствие с плана за
охрана и разпределението, не допускали полагане на извънреден труд, а дори и да имало
такъв, то той бил надлежно заплатен на ищеца в регламентираните срокове.Ответното
дружество спазвайки изцяло задължението си поддържало Книга за отчитане на
извънредния труд, каквото задължение имало вменено съгласно разпоредбата на чл. 149, ал.
1 и ал. 2 от КТ (Приложение № 12). Видно записите в нея, ищецът бил вписан под № 294,
като му бил начислен и изплатен извънредния труд в размер на 63,75 лв. (това
обстоятелство било вписано и във фиша за работна заплата, който бил получен надлежно от
ищеца).Именно таблица за отчитане явяването и неявяването на работа ,сочи ответника, че
бил документът, който доказвал присъствието или отсъствието на работника - това именно
била така наречената присъствена форма, която реално показвала кога ищеца присъствал на
работа и кога и как е полагал труд.
В срока по чл.131 ГПК ответника ОСПОРВА изцяло претенцията на ищеца за
заплащане на положен от него извънреден труд, както и изчисленията дадени в
исковата молба, поради което и моли да не бъде приемана и кредитирана представената с
исковата молба Таблица, която категорично не отговаряла на обективната истина.Видно от
твърденията в исковата молба, счита ответника, че изчисленията били напълно погрешни и
в противоречие с нормативните разпоредби при сумирано изчисляване на работното време, а
били направени при норма 8 часа продължителност на работната смяна, без да бъде отчетен
факта, че в дружеството е въведено сумарно изчисляване на работното време със
съответната Заповед.В исковата молба категорично неправилно били посочени твърдените
за отработени часове от ищеца.Действително отработените часове и положения труд били
посочени в Таблица за отчитане явяването и неявяването на работа (Форма
76).Оспорванията се отнасяли изцяло до направените в исковата молба изчисления за
претенции за заплащане на извънреден труд, както и за акцесорните такива.Действително
отработеното време за всеки месец от охранителите, включително явяване/неявяване на
работа, вид смяна (дневна/ нощна), човекодни, общо отработени през месеца часове, твърди
ответника, че са отбелязани в документ (Таблици за отчитане явяването и неявяването на
работа -Приложения № 2), така наречената Форма 76, изготвен и подписан от регионалния
инспектор, отговарящ за съответния охраняван обект, в която е отразявано действително
отработеното за съответния месец от ищеца. Тези Таблици били изготвяни в края на
съответния месец, за който се отнасят, т. е. след пълна информация за това дали и в кои дни
ищеца реално е положил труд. Информацията в Таблиците за отчитане явяването и
неявяването на работа (Форма 76) се използвала като база и основа за изчисляване на
дължимото трудово възнаграждение на всеки охранител за конкретния месец.Освен
това, след отчитането на съответния период от 4 месеца, както било установено в
дружеството, в случаите, когато за определен период ищецът имал извънреден труд,
същият бил надлежно заплатен изцяло от работодателя „М.“ЕООД.По повод на
обстоятелството дали има или не отчетен извънреден труд, твърди ответника, че ответникът
изцяло спазвал нормативното си задължение по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 от КТ, като водел
редовни книга за извънредния труд, копие от което прилага към отговора на искова молба.
В дружеството се водели редовно всички книги свързани със спазване на изискванията на
Кодекса на труда и подзаконовите му актове.Предвид горното,ответникът оспорва изцяло
твърденията на ищеца относно наличието на положен от него извънреден труд в
процесния период, който да не му е заплатен.Според ответника било видно от
представената към отговора на исковата молба Заповед № ЗД010-0045/17.01.2018 г., че
нормата за отчитане на сумираното работно време, установена в ответното дружество,
е 12 часа и при правилно изчисление на отработеното време за процесния период въз основа
на представените от ответника писмени доказателства липсвал извънреден труд, положен от
ищеца в процесния период, който да не е съответно заплатен от работодателя, което се
доказвало от приложените към отговора фишове за изплатена работна заплата.Съгласно
изпълнявания План за охрана на обектите, на които полагал ищеца труд, постовете,
подчертава още веднъж ответника, че били три - с по един човек на смяна, като в слаб сезон
били назначени 17 човека, а при силен сезон 23 човека. Категорично ответното дружество
изцяло обезпечило охраната на обектите, като осигурило достатъчен брой охранители, за да
не се допускало полагане на извънреден труд. С оглед изложеното счита ответника, че
твърденията в исковата молба са напълно неоснователни и недоказани, в резултат на което
предявеният иск следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.2.2. По иска за паричната
7
равностойност на безплатната храна на основание чл. 5, ал. 1 от Наредба №
11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна
и/или добавки към нея.Ответника счита, че посочените от ищцовата страна
разпоредби на цитираната Наредба са неприложими по отношения на полагания от
ищеца труд в дружеството „М.“ ЕООД и това било така, защото работодателят нямал
задължение за осигуряване на безплатна храна, тъй като характерът на работата, извършена
от ищеца, не бил специфичен. Съгласно разпоредбите на посочената Наредба, безплатна
храна следвало да се осигурява на работниците и служителите, които работят в предприятия
със специфичен характер и организация на труда, т.е. двете условия трябвало да са налице
кумулативно. Доколкото извършваната от ищеца длъжност охранител, невъоръжена охрана,
нямала специфичен характер, а освен това не се извършвала във вредна среда, то на същият
не се дължало осигуряване на безплатна храна, поради което и счита ответната страна, че
така предявения иск от ищеца се явява неоснователен и недоказан. Посочените от ищцовата
страна разпоредби, въз основа на които се основавала и претенцията на ищеца, според
ответника били неприложими по отношения на полагания от ищеца труд в дружеството
„М.“ ЕООД и това било така, защото работодателят нямал задължение за осигуряване на
безплатна храна, тъй като характерът на работата, извършена от ищеца, не бил
специфичен. Съгласно разпоредбите на посочената Наредба, безплатна храна следвало да се
осигурява на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен
характер и организация на труда, т.е. двете условия трябвало да са налице
кумулативно. Доколкото извършваната от ищеца длъжност охранител, невъоръжена
охрана, нямала специфичен характер, а освен това не се извършвала във вредна среда, то на
същият не се дължало осигуряване на безплатна храна, поради което ответника намира така
предявения иск от ищеца за неоснователен и недоказан. Отделно от това и при спазване на
Утвърдения Правилник за вътрешния трудов ред, ответника осигурявал на лицата работещи
на смени, както следва: чай и кафета, което удостоверява с приложените към отговора
писмени доказателства. На следващо място ответника моли ВРС при постановяване на
съдебния си акт, Съда да вземе предвид Решение № 2211/23.04.2012 г. постановено по адм.
д. № 2446/2011 г. по описа на Административен съд - София град, II отделение, 32-ри
състав. Въз основа на изложеното, ответникът желае ВРС да постанови Решение, с
което да отхвърли предявените обективно съединени искове, с които се иска съдът да
осъди „М." ЕООД да заплати на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 1 078,49 лв. за периода 13.03.2018 г. - 10.02.2019 г., лихва за забава върху тях в
размер на 268,43 лв., както и възнаграждение за храна за 168 дни в размер на 336 лв. и
лихва за забава в размер на 82,91 лв. за период от 13.03.2018 г. до 10.02.2019 г., както и
за законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното
им заплащане, като неоснователни и недоказани.Моли за присъждане на направените по
делото съдебно - деловодни разнски по настоящото производство, в т. ч. и адвокатски
хонорар.В СРОКА по чл. 131 ГПК е изразено и становище по доказателствените искания на
ищеца,като ответникът също е направил доказателствени искания.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 12.11.2021 г. ищецът,
представляван от адв.Е. моли съда да съобразно събраните по делото писмени и гласни
доказателства, подробно изложени от ищеца, да бъде постановено Решение по силата на
което ВРС да осъди „М.“ ЕООД ,съгласно изменението на иска, да заплати на ищеца сумата
за извънреден труд 1323,09 лв., с лихва от 324,73 лв., както и сумата от 336 лв.,
представляваща 2 лв. на ден за полагаща се храна за същия период, както и сумата от 82,92
лв. лихва за забава за претендираната върху главницата сума. Моли и за присъждане на
направените по делото разноски.
В същото съдебно заседание адвокат И., в качеството й на процесуален
представител на ответното дружество желае съда да отхвърли изцяло исковата претенция
така, както е заявена от ищцовата страна, включително след направеното изменение на
исковата му претенция по чл. 214 от ГПК ведно с присъждане на сторените от ответната
страна съдебно – деловодни разноски.По същество адв.И. повтаря в основни линии
възраженията против основанията на исковете, като счита, че исковете и след допуснатото
изменение са останали недоказани по размер.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,изразените становища и възражения на страните, съгласно
разпоредбите на чл. 235 и чл.236 ГПК намира за установено от ФАКТИЧЕСКА И
8
ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО :
Предявените и поддържани от ищеца осъдителни искове са квалифицирани с
доклада на съда с правно осн. чл. 262 КТ , чл. 258 КТ, вр. чл. 5, ал. 1 Наредба №
11/21.12.2005за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна
и/или добавки към нея ,ведно с акцесорните с правно основание чл. 86,ал.1 ЗЗД .
При произнасяне по същество на спора,съдът отчита факта, че предявеният иск
с правно основание чл. 262 КТ е изменен, като с протоколно определение постановено в
о.с.з. на 12.11.2021 г., съгласно чл.214, ал.1 ГПК съдът е допуснал следното изменение
на иска с правно основание чл. 262 от КТ, като същият следва да се счита за предявен от
датата на подаване на исковата молба - 15.03.2021 г., не за сумата от 1078,49лв., а за сумата
от 1323,09 лв. (хиляда триста двадесет и три лева и девет стотинки ), представляваща
дължимото възнаграждение за положен извънреден труд,а първоначално заявената
претенция за лихва за забава в размер на 268,43 лв. за периода от 13.03.2018 г. до
10.02.2019 г., следва да се счита за предявена в размер на 324,73 лв. (триста двадесет и
четири лева и седемдесет и три стотинки), както следва: за месец 03.2018г. вместо
сумата в размер на 146,28 лв., сумата в размер на 25,35 лв. представляваща незаплатено
месечно възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава вместо сумата
размер на 42,71 лв., сумата в размер на 7,41 лв. за периода 30.04.2018 г.-15.03.2021 г.; за
месец 04.2018 г. вместо сумата в размер на 120,60 лв., сумата в размер на 182,39 лв.,
представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен извънреден труд и лихва
за забава вместо сумата в размер на 34,20 лв., сумата в размер на 51,72 лв. за периода
30.05.2018 г. - 15.03.2021 г.;за месец 05.2018 г. вместо сумата в размер на 92,22 лв., сумата в
размер на 142,54 лв., представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен
извънреден труд и лихва за забава вместо сумата размер на 25,36 лв., сумата в размер на
39,22 лв. за периода 30.06.2018 г. - 15.03.2021 г.; за месец 06.2018 г . вместо сумата в размер
на 99,99 лв., сумата в размер на 151,99 лв., представляваща незаплатено месечно
възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава вместо сумата в размер на
26,67 лв., сумата в размер на 40,52 лв. за периода 30.07.2018 г. - 15.03.2021 г.;за месец
07.2018 г. вместо сумата в размер на 34,68 лв., сумата в размер на 51,22 лв.,
представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен извънреден труд и лихва
за забава вместо сумата размер на 8,94 лв., сумата в размер на 13,22 лв. за периода
30.08.2018 г. - 15.03.2021 г.; за месец 08.2018 г. вместо сумата в размер на 13,85 лв., сумата
в размер на 20,30 лв., представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен
извънреден труд и лихва за забава вместо сумата размер на 3,46 лв., сумата в размер на 5,07
лв. за периода 30.09.2018 г.-15.03.2021 г.;за месец 09.2018 г. вместо сумата в размер на
201,78 лв., сумата в размер на 302,53 лв., представляваща незаплатено месечно
възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава вместо сумата в размер на
48,65 лв., сумата в размер на 72,93 лв. за периода 30.10.2018 г.- 15.03.2021 г.;за месец
10.2018 г. вместо сумата в размер на 11,08 лв., сумата в размер на 15,69 лв.,
представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен извънреден труд и лихва
9
за забава вместо сумата в размер на 2,58 лв., сумата в размер на 3,64 лв. за периода
30.11.2018 г. - 15.03.2021 г.;за месец 11.2018 г. вместо сумата в размер на 37,57 лв., сумата в
размер на 56,05 лв., представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен
извънреден труд и лихва за забава вместо сумата в размер на 8,42 лв., сумата в размер на
12,55 лв. за периода 30.12.2018 г.- 15.03.2021 г.;за месец 12.2018 г. вместо сумата в размер
на 201,78 лв., сумата в размер на 171,22 лв., представляваща незаплатено месечно
възнаграждение за положен извънреден труд и лихва за забава вместо сумата в размер на
43,49 лв., сумата в размер на 36,91 лв. за периода 30.01.2019 г.- 15.03.2021 г.;за месец
01.2019 г. вместо сумата в размер на 38,16 лв., сумата в размер на 121,07 лв.,
представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен извънреден труд и лихва
за забава вместо сумата в размер на 7,92 лв., сумата в размер на 25,06 лв. за периода
28.02.2019 г. - 15.03.2021 г.;за месец 02.2019 г. вместо сумата в размер на 80,50 лв., сумата в
размер на 82,74 лв., представляваща незаплатено месечно възнаграждение за положен
извънреден труд и лихва за забава вместо сумата в размер на 16,03 лв., сумата в размер на
16,48 лв. за периода 30.03.2019 г.- 15.03.2021 г.
За да прецени съда дали исковете са доказани и по основание и по размер, на първо
място след посочване на неоспорената от страните квалификация на ОСИ и липсата на
противопоставяне на ответника досежно изменението по чл.214 ГПК, съдът се спира на
разпределението на тежестта на доказване .
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между
страните,както следва : На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът е указал на страните, че
съгласно общото правило визирано в чл. 154 ГПК всяка една страна в гражданския процес
носи тежестта да установи и докаже фактите и обстоятелствата които твърди и от които
черпи за себе си положителни права.1.По предявения иск с правно основание чл. 262 КТ,
съдът е указал на страните,че нормата на чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) гласи: ал.
(1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или
служителя и работодателя, но не по-малко от:1. 50 на сто - за работа през работните дни; 2.
75 на сто - за работа през почивните дни; 3. 100 на сто - за работа през дните на официалните
празници;4. 50 на сто -за работа при сумирано изчисляване на работното време.В тежест на
ищеца по така предявения и в последствие изменен иск съдът е възложил да установи и
докаже при условията на пълно и главно доказване твърденията си залегнали в исковата
молба : наличието на трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество,
заеманата от ищеца длъжност, договореното БТВ/НТВ, работно време, полагане на
извънреден труд за исковия период от 13.03.2018 г. - 10.02.2019 г. ; че при престиране на
труд за исковия период при ответника е било приложимо сумирано отчитане, на 4 месеца,
като при това отчитане ищецът е престирал труд, който е извънреден и не му е платен. В
тежест на ответника съдът е възложил да докаже всички релевирани в отговора на искова
молба възражения имащи правоизключващ характер, че възнаграждение за положен труд
на ищеца извън заплатеното не се дължи, че за периода от 13.03.2018 г. - 10.02.2019 г. на
ищеца не се дължи допълнително възнаграждение в претендирания размер за положен
10
извънреден труд за процесния период, т.к. не е имало такъв престиран труд или ако е имало
е бил заплатен своевременно.По първата предявена претенция, за правилното
разпределение на тежестта на доказване съдът още проекта си за доклад , обявен за
окончателен се е позовал на мотивите на ВКС, обективирани в Решение № 14 от 27.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, в което
е пояснено, че : при сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата
период от време. В този случай продължителността на работното време през отделните дни
може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите
на отчетния период. По този начин балансът на работното и свободното време се запазват
средно за периода на отчитане. Когато в края на отчитане, нормата работно време е
превишена, ще е налице извънреден труд. Положеният труд в събота и неделя не се явява
извънреден, ако по график се пада на дадения работник или служител да бъде на работа през
тези дни.Във всички случаи на работа - и при нормиран и при ненормиран работен ден, през
официалните празници положеният труд се заплаща според уговореното, но не по-малко от
удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по трудовия договор. Така че
няма значение дали се касае за извънреден труд или не .За времето, през което се полага
извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според
изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов договор система
на заплащане на труда.В тежест на работника /ищеца/ е да установи завишаването на
месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички
доказателствени средства, в това число и свидетелски. В тежест на работодателя
/ответника/ е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв в действителност
е положен, като са допустими писмените доказателства и съдебните експертизи.Когато
насрещните страни спорят относно дължимото и съответно заплатеното трудово
възнаграждение поради различия в твърденията относно продължителността на
работното време, неговото разпределение и възприетия начин за отчитането му, тогава
всяка от тях трябва да докаже пълно и главно фактите и обстоятелства във връзка с
конкретните си твърдения.
2.По иска с правно основание чл. 258 КТ, вр. чл. 5, ал. 1 Наредба № 11/21.12.2005
за определяне на условията и реда за осигураване на безплатна храна и/или добавки
към нея: е било указано на страните,че цитираната разпоредба гласи:Чл. 5.
(1)Стойността на безплатна храна и/или добавки към нея по тази наредба не може да бъде
по-малко от два лева на ден за работник или служител.(2) Стойността на тонизиращите и
ободряващите напитки е не повече от един лев на смяна. По отношение претенцията за
безплатна храна, съдът указва на страните, че в чл. 285, ал. 1 КТ е регламентирана
правната възможност на определени категории работници и служители на безплатна
храна. Предоставянето й е задължение на работодателя. Той трябва да осигури, както
финансови средства, така и самата храна, противоотрови и други съобразно медицинските
предписания. Организационен въпрос на работодателя е по какъв начин ще реализира
задължението си, стига с него да постигне целта на закона. В чл. 2 от Наредба №
11
11/21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна
и/или добавки към нея са определени категориите работници и служители, които с оглед
специфичния характер на труда, който полагат, респ. полагат труд при специфична
организация на труд, имат право на безплатна храна. Нормата на чл. 2 от Наредбата
регламентира две хипотези на работници, работещи във вредни/специфични условия на
труд и такива полагащи труд при специфична организация на работата. Двете изисквания не
стоят в кумулативност, тълкувайки чл. 1 във връзка с чл. 2 от Наредбата. В КТ не
съществува забрана за претендиране на стойността на предпазната храна, аргумент в
която насока е обстоятелството, че ал. 3 на чл. 285 КТ, забраняваща компенсирането
на задължението по чл. 285 КТ с пари, е отменена през 2005 г. Недопустимо би било
паричното притезание единствено в хипотезата, в която работодателят предоставя в натура
безплатната храна, а служителят иска паричната й равностойност. Правото на предпазна
храна е признато предвид специфичната организация на труд, на работници полагащи труд
на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл. 4, ал. 2
от Наредбата това право е признато за дните, през които е полаган трудът.
С оглед горното съдът е възложил в тежест на ищеца да установи и докаже
наличието на една от двете хипотези визирани в чл. 2 от Наредбата, респ. наличието н
фактическия състав на чл. 5 от същата във вр. с чл. 258 КТ а ответникът да ангажира
доказателства затова,че е предоставял храна в натура, т.к. нормата на чл. 285 КТ във вр. с
чл. 2 от Наредбата регламентира правото на храна или че ищецът не попада сред нито
една от двете хипотези при които съгл. чл. 285 КТ и чл. 2 от Наредбата би му се
дължала храната в натура или паричната равностойност.
Ищецът е следвало да установи и докаже размера на претенцията си, като
съобрази,разпоредбата на чл. 5 от Наредбата, разписваща, че стойността на безплатна
храна и/или добавки към нея не може да бъде по-малко от два лева на ден за работник
или служител, респ. ответникът следва да ангажира доказателства против размера на
претенцията, в случай че ищецът докаже основанието на този си иск.
3.По отношение на акцесроното вземане - с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху главницата /т.е. сбора на главниците/ претендирано за
заплащане считано от датата на сезиране на РС Варна до окончателното изплащане на
вземането, съдът е указал на ищеца, че носи тежестта да установи и докаже, че ответникът
е изпаднал в забава за заплащане на главницата, респ. и че продължава да се намира в
забава и че дължи акцесорното вземане.В тежест на ответната страна е било възложено,
ако ищецът докаже основателността на иска си - да установи и докаже, че е платил на ищеца
главното дължимо вземане, респ. че не е изпадал в забава и поради това не дължи плащане
на законна лихва върху главното вземане.
С доклада по делото съдът е отделил безспорните от спорните факти и обстоятелства,
като е обявил на страните, на осн.чл. 146, ал. 1, т. 4 и т.5 ГПК, че не спорно и не се нуждае
от доказване между страните, че ищецът и ответното дружество са се намирали в ТПО в
исковия период от време и че ищецът е заемал сочената от него длъжност.При така
разпределената тежест на доказване, на база и събрания по делото писмен доказателствен
материал, ангажиран и от двете страни (подробно описан в искова молба и отговор на
искова молба, вкл. и в протоколите от открито съдебно заседание) съдът приема за
безспорно установено и доказано, че ищецът Н.Д. в исковия период е бил в ТПО с ответника
– работодател.Този факт не е оспорен от ответника, а е и доказан на база приобщения на
лист 9 –ти в заверено за вярност с оригинала копие на Трудов Договор № 408/ 07.03.2018г.
От реквизитите на цитирания трудов договор съдът констатира, че ищецът Д. е приел да
работи при ответника работодател „М.“ ЕООД на длъжността „охранител – невъоръжена
охрана“ с шифър по НКПД ***, с работно място Варна х-л „ *** „, и „*** „, и обектите в
регион/поделение.Съгласно т.1 от трудовия договор ищецът е приел да престира труд в
полза на работодателя си считано от 12.03.2018 г., при условията на чл. 67 , ал.1 т. 1 КТ – 6
м. срок за изпитване в полза на работодателя, като ако не бъде прекратен договора в този
12
срок – трудовия договор се превръща в безсрочен / т.4 от договора /. В т.5 от договора е
разписано, че работното време е пълно, на смени, по график и сумирано отчитане на
отработени часове. В т.6 от същия договор страните по ТПО са постигнали съгласието за
извършване на договорената работа работникът да получава основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 510 лева, съгл. т. 7 – допълнителни трудови възнаграждения : -
за придобит трудов стаж и професионален опит (клас - 1% за всяка прослужена година ); за
нощен труд : за всеки отработен нощен час или част от него в размер на 0,25 лв., при
окончателно плащане на трудовото възнаграждение един път до 30-ти число на следващия
месец.
Съгласно Заповед ЗД 0110- 0045/17.01.2018 г. на работодателя , приложена на л. 26
– ти в заверено за вярност с оригинала копие, управителят на „М.“ ЕООД на основание чл.
142, ал.2 и 4 КТ, чл.226 КТ и Правилника за вътрешния трудов ред е наредил предвид вида и
характера на извършваната дейност от дружеството, а именно – охранителна дейност, работа
на смени на лица на осъществяващи непосредствена охрана е : „ организирана на смени ,
съгласно изготвени и утвърдени графици за всеки охраняван обект. Максималната
продължителност на работната смяна на посочените по-горе лица е 12 часа, съгл. чл.142,ал.4
КТ. Работното време съгласно чл. 66, ал.2 от Правилника на вътрешния трудов ред е на две
смени –по 12 часа всяка, като първата /дневна/ е от 8.00 ч. до 22.00 ч. , а втората /нощна / от
20.00 до 8.00 ч. Съгласно ал.3 от същия редуването на смените ,при изготвяне на графиците
на дежурства и полагането на труд в обектите под охрана е както следва : дневна 12- часова
смяна, нощна 12 –часова смяна и два последователни почивни дни. Съгл. чл. 142,ал.2 КТ
сумарното изчисляване на работното време на работниците, осъществяващи дейност по
непосредствена охрана , да се извършва през период от четири месеца , както следва : до 30
април, до 31 август и до 31 декември на съответната календарна година. Разликата между
нормалната продължителност на работното време по чл.136 КТ и действително
отработените през съответния отчетен период часове да се начисляват към
възнаграждението за последния месец на същия с увеличение 50%.Забранява се възлагането
на работа през две последователни смени .“
Установено е по делото освен че ищецът е заемал посочена по-горе длъжност при
ответника и че е работил на смени при сумирано отчитане на работното време на 4 м., както
и, че ТПО е било прекратено.Видно от лист л.58 –ми със Заповед № 134/31.1.2019 г.
работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца Д., на освание чл. 328,
ал. 1 , т.2 КТ считано от 11.02.2019 г. При прекратяване на ТПО в самата заповед е вписано
, че на осн.чл.222 , ал.1 КТ на Д. следва да се изплати обезщетение в размер на БТВ за 1 м. за
оставане без работа, платимо след представяне на трудова книжка и декларация;
обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван годишен отпуск в размер на 18 дни .
При тези обективни данни по делото, се налага от фактическа, а и от правна страна
извода,че страните по спора са били в трудово правни правоотношения считано от
12.03.2018г. до 11.02.2019 г.
Спорът по делото се свежда до това дали ответникът работодател дължи плащане
извън вече извършеното към ищеца за исковия период от време и налице е фактическия
състав начл. 262 КТ, чл. 258 КТ , респ. и чл. 86 ЗЗД .Двете страни по спора са ангажирали по
делото и писмени доказателства сред които приобщените на л. 33 – 55 в заверено за вярност
с оригинала копие на Таблица за отчитане на явяването и неявяването на работа за исковия
период, фишове за работна заплата, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62,ал.5 КТ на НАП / л.56-57/, правилник за вътрешния трудов ред в „М.“ ЕООД -2017г./л. 71
-89/, допълните към вътрешните правила за работната заплата / л.90 -93/, Вътрешни правила
за работната заплата в „М.“ ЕООД /л. 94- 100/ ,служебна бележка № 17/11.3.2018 г. за
проведен инструктаж на ищеца по безопасност и здраве / л.101 / , книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа / л.102 -104/, Книга за отчитане на извънредния труд / л. 106
– 138/ , Приемо – предавателни протоколи – л.139 -144 /, както и фактура от 12.4.2018 г. за
закупен чай и касов бон от 15.3.2018 г. за закупено нес кафе от работодателя от фирма ***
ЕООД /л.145 -148/, допълнително представен от ответника месечен график – л. 177- 187
/.Допуснати по делото са и гласни доказателства,чрез показанията на по един свидетел при
режим на водене в полза на всяка страна.В първото о.с.з. / л. 200-201/ свидетелите водени от
страните по спора са изложили следното :Св.С. Ц., воден от ищцовата страна е заявил на
първо място, че е в съдебен спор с ответника, поради което и само на това основание съдът
приема,че показанията му попадат под хипотезата на чл.172 ГПК . По същество на спора
св.Ц. е посочил, че познава ищеца, че ищеца го назначил на работа, както и че от март 2018
г. до февруари 2019 г. работели заедно в х-л „ *** „ като охранителни и в горния хотел
13
„***“ . Същият свидетел е пояснил пред съда , че на обектите в ответното дружество се е
работело на смени –дневна, нощна и два дена почивни, като дневната смяна започвала от 7
ч. сутринта и приключвала в 19 ч. вечерта, а нощната съответно от 19 ч. вечерта до 7ч.
сутринта на следващия ден.В месец се случвало охранителите да имат 14 -15-16 смени, като
всяка сутрин когато отдели на работа попълвали дневник, един от четиримата охранители
пишел имената, те се подписвали и в 8ч. се обаждали в София.За инструктажа свидетеля е
посочил, че им се давали отделни книги. В показанията си св.Ц. е посочил още, че
графиците се правели от ръководителя на смяната, като графика се подписвал от
регионалния г-н Д., но свидетелят не може да уточни когато точно 1 или 2 дни преди
започване на месеца бил готов графика. Също така свидетелят Ц. е обяснил, че при работата
на смени четиримата охранители се разбирали помежду си кой къде да работи и всеки си
стоял на мястото, а когато поради болест или друга причина се налагало някой да отсъства се
извършвала замяна на смените, така че не се случвало да има почивки повече от 24 ч. И на
следващо място свидетеля е завил, че по врече на работа не са получавали безплатна храна,
в началото може би един път поучили едно бурканче нескафе.Воденият от ответната страна
свидетел И. Ж. И. е заявил пред съда, че работи при ответника като Инспектор Регион
Варна , Добрич , Шумен, а специално за Варна отговарял от м. март 2021 г.Изявлението на
св.И. във връзка със заеманата от него длъжност и факта, че отговоря за работата на
охранителите във Варна едва от март 2021 г. също е достатъчно да се обоснове извода, че и
показанията на вторият от двамата свидетели също попадат под нормата на чл.172 ГПК. В
показанията си св. И. е посочил, че графика за работа на охранителите се изготвя от
отговорника на група, който е назначен за дадената охранителна група ,за определения
обект, а И. го утвърждавал. Работата била на смени- 12 ч.дневна, 12 ч. се почивало, т.е. през
нощта се почивало, на следващия ден имало още 12 ч. и се застъпвала нощна смята, след
което 3дни трябвало да се почива. Св.И. е уточнил, че отчитането на труда ставало по Форма
76 изготвяна от него и веднага изпращана в София за да може да бъдат изчислени
възнагражденията на охранителите.Конкретно за обектите във Варна, свидетелят е пояснил,
че към 208 -2019 г. не е бил регионален и не знае точната бройка на охранители, не ги
познава .В края на показанията си свидетелят на поставени от съда въпроси е отговорил, че
по врече на 12 часовите смени охранителите извършват обход , на тези хора не им се
предоставяла храна , напитки откакто той работи в „М.“ ЕООД, единствено им се
предоставяли напитки във формата кафе или чай , т.е. в конкретния обект две или три „3 в 1
„ и едно пакетче чай за дежурство за през нощта за нощните смени.
За пълното изясняване на фактическата страна по спора по делото е допусната
необходимата съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.Т.,
заключението по която е приобщено на листи от 208 до 217. Видно от л. 217 –ти , в.л.
дава заключението, че за периода м. 03.2018 до м. 02.2019 г. ищецът съобразно
представените графици е положил труд по смени - по искова молба дневни смени 12 часа 84
броя, нощни смени по 12 часа 84 броя, общо отработени часове 2016 часа , като този
вариант /един от възложените на вещото лице от двата/ в.л. намира, че са абсолютно
идентични със смените посочени в исковата молба и всички задължения се равняват на
задълженията горните въпроси по Вариант първи.Съгласно констатациите на в.л. /л.212/
БТВ и НТВ на ищеца, съобразно изчисленията в исковата молба и по фишовете за заплати
за целия период м.03.2018 – м. 02.2019 г. е както следва : БТВ се равнява на 7 518,44 лв. а
НТВ на 5 834,16 лв.Във вариант втори – БТВ и НТВ ,съобразно изчисленията по фишове за
работни заплати , за целия период вещото лице сочи, че е както следва БТВ 6 195,33лв.,
НТВ -общо 4 807,48 лв.В т.2 от ССчЕ в.л.Т. отговоря на поставения й въпрос - да посочи
размера на положения извънреден труд от ищеца за процесния период, като вещото лице е
констатирало следното : Съобразно исковата молба и посочена часова ставка, стойността на
дължимия извънреден труд и нощен труд в брутен размер са както следва: В таблица по
Приложение 1, в т. 1 брутния размер на извънредния труд по искова молба се равнява на
14
1 551,62 лв. , в това число за извънреден труд 1 338,62 лв., и за нощен труд 168 лв. В
таблица приложение 2 в 1 ,сочи в.л., че на ищеца е начислен по ведомост и заплатен нощен
труд и извънреден труд за процесния период в общ размер на 228,53 лв., в това число за
извънреден труд 63,75 лв., за приравнен нощен труд 10,78 лв. и за нощен труд 154
лв.Основния отговор на вещото лице се съдържа в т.4 от ССчЕ ,а именно отговора на
въпроса каква е дължимата сума представляваща разлика между дължимото БТВ , намалено
със заплатеното и с внесените данъци и осигуровки, които са за сметка на работника :
Поради обстоятелството, че въпросът е некоректно поставен в.л. Т., посочва 2 варианта на
евентуално дължимо се допълнително възнаграждение .Първи вариант на база БТВ по
искова молба, намалено с БТВ по ведомост и разлика между тях : м. 03.2018 г. БТВ по
ИМ 400,34 лв. , БТВ по фиш 374,99 лв., разлика 25,35 лв.; м. 04.2018 г. съответно : 785,76
лв. и 603,37 лв., разлика 182,39 лв.; м. 05.2018 г. – 741,88 лв. и 599,34 лв., разлика 142,54
лв.; м. 6.2018 г. – 676,97 лв. и 524,98 лв. разлика 151,99 лв. ; м. 07.2018 г. 547,42лв. и 524.98
лв., разлика 51,22 лв.; м. 08.2018 г. – 547,42 лв. и 527,2 лв., разлика 20,30 лв. ; м.09.2018 г. –
857,98 лв. и 555,45лв., разлика 302,53лв., м.10.2018г. – 540,76 лв. и 524,98 лв., разлика 15,69
лв.; м. 11.2018 г. -583,17 лв. и 627,12 лв., разлика 56,05 лв. ; м.12.2018 г. – 856,98 лв. и
685.76 лв., разлика 171,22 лв.; м. 01.2019 г. – 696,05лв. и 574,98 лв., разлика 121,07лв. м.
02.2019г. 255,02 лв. и 172,28 лв., разлика 82,74 лв. , общо за периода : по искова молба
7518,44 лв., БТВ по фиш : 6195,33 лв., разлика общо 1 323,09 лв. / т.е. точно толкова
колкото е изменения размер на първия главен иск / . В т.5 от ССчЕ е изяснен въпроса какъв
е размера на дължимата лихва върху всяко едно от отделните вземания включени в общата
сума от 1323,09 лв./във вариант 1 / а именно за периода 30.04.2018 г. до 15.03.2021 г.
лихвата възлиза на точно 324,73 лева или съвпада напълно с изменения размер на това
обезщетение за забава .
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът прави
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
ВРС приема, че е безспорно доказано съществуването на трудово правоотношение
между ищеца Д. и ответното дружество „М.“ ЕООД, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността „охранител” за периода от 12.03.2018 г. до 11.02.2019 г. Съвкупния
и поотделен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, кредитираното
напълно от съда като компетентно и обективно дадено заключение на вещото лице Ел.Т. по
оспорената от ответанта страна ССчЕ , мотивират съда да изведе извод , че ищецът е провел
пълно и главно доказване на исковете, респ. исковете се явяват доказани и по основание и
по размери .
1.По исковата претенция с правно основание чл.262 КТ:
Както бе посочено и по-горе, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение,
уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от 50 на сто за работа
през работните дни, 75 на сто за работа през почивните дни и 100 на сто за работа през дните
на официалните празници. Съобразно чл.9г от Наредба за работното време, почивките и
отпуските отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
15
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд. Работодателят оспорва, че
ищецът е полагал извънреден труд, като е твърдял, че всички дължими задължения към
работника са погасени чрез плащане, а престирания от ищеца труд се е отчитал по Форма 76
, както и че графиците за положен труд са представените от ответника, а не от ангажираните
от ищеца .
От заключението на вещото лице Т.,се установява по еднозначен начин, че в исковия
период м.03.2018 – м. 02.2019 г. ищецът е работил на смени - дневни и нощни, има
отработени общо 2016 часа за този период , като му се дължи сумата от 1 323,09 лв. като
главница и лихва за забава за периода 30.04.2018 – 15.03.2021 г. от 324,73 лв., за
извънреден труд - разликата в размера на положените часове извънреден труд.
Безспорно е установено на база приложената по делото заповед на работодателя, че
при ответника работодател е въведено сумирано изчисляване на работното време на 4
месеца. Този извод се налага и прочита на гласните доказателства , а и от приобщената по
делото Заповед на работодателя . Ето защо и с оглед характера на дейност на ответника -
охранителна фирма, приложение намира ЗЧОД , а и чл.9 а от Наредба за работното време,
почивките и отпуските, съгласно която графиците се съхраняват в 3 годишен срок, като
работниците и служителите следва да бъдат запознати предварително с тях. Действително
ответника е представил графиците, с подпис на утвърдил, но това не води до извод,че
работниците са били запознати с така утвърдения график. В контекста на изложеното са и
показанията на свидетелите водени и от ищеца и от ответника, като се установява, че от
работодателя са били изготвени едностранно графиците за работа на охранителите. Така
представените от ответната страна графици поради едностранното йм съставяне на
обвързват ищеца, доколкото съдържат само подпис за утвърдил – Д. и печат на ответника,
но не и подпис на ищеца или на който и да е било друг работник в същия период.
Съдът намира за меродавно, изготвено на база данните по делото , представеното от
вещото лице заключение за да бъде даден правилен отговор на въпроса дали на ищеца
действително се дължи допълнително заплащане за положен извънреден труд. Именно на
база на обективното заключение на вещото лице съдът констатира, че направените
пресмятания на база изложеното в исковата молба от ищеца и ангажираните от ищеца още с
исковата молба доказателства напълно се припокриват със заключението на в.л. Т. по
вариант 1 от ССчЕ.
Съобразно заключението на вещото лице, а и подробния разпит на вещото лице , при
изложеното от ищеца в искова молба , че е положил извънреден труд , който не му е платен,
съдът установи, че работодателя е заплащал но не в пълен размер извънреден труд на ищеца
.
Разликата която действително се дължи възлиза на 1323, 09 лв. за главница и 324,73
лв. за лихва за забава, при отработени 2016 часа труд за исковия период. Макар и да е било
оспорено от ответната страна заключението на в.л.Т., от разпита на вещото лице става
несъмнено ясно, че сумата от 168 лв. по Приложение 1 към ССчЕ е стойността на нощния
16
труд .Т.к. има разлика по искова молба часовете положен нощен труд и този който
работодателят е начислявал по ведомости на база смените , оттам , обяснява вещото лице, че
се получава тази разлика . Приложение 1 е отговорило още вещото лице в о.с.з. на 5.11.2021
г.,че е съставено на база данните по искова молба, като пояснява, че в колона 12 е разликата
между отработените часове при 12 часови смени, които са 120 часа и часовете извънреден
труд, плюс приравнения нощен в дневен , т.е. върху тези 40 часа нощен труд при умножение
по коефициента 1,143 , се получават 46 часа, е обяснило вещото лице. Разликата остава 6 ч.
при това пресмятане , отнесена в колона 12 – допълнителни от преизчисления нощен труд в
дневен за доплащане като извънреден .Сумата , което се дължи, завява ясно в.л.Т. е
вписаната в колона 14 - 1383,62 лв. – за извънреден труд за доплащане , а за нощния 168 ч.
по искова молба .Изрично е посочено от в.л. че сумата от 1383,62лв. е в брутен размер.
Т.е. от всичко изложено по –горе се установява, че твърденията на ищеца затова,че е
положил извънреден труд са верни и доказани,кореспонидащи напълно с писмените
доказателства с които е разполагал и представил с исковата молба, вкл. и със заключението
на вещото лице Т., поради което и се налага извода, че на ищеца му дължи бруто сумата от
1 383,62 лева за положения, но незаплатен извънреден труд на осн. чл. 262 КТ , ведно със
мораторната лихва от 324,73 лв.,ведно със законната лихва върху главницата, така като е
допуснато изменението на иска.
Плащането на сумата от 228,53 лв. от страна на работодателя-ответник на ищеца не
съставлява основание за ревизиране на горния извод, т.к. е било извършено от работодателя
без да бъде съобразено реално отработените часове 2016 от ищеца.
2.По втория предявен, обективно кумулативно съединен иск с правно основание
чл.285 КТ, вр. чл.5,ал.1 от Наредба № 11/ 21.12.2005 г. за определяне на условията и
реда за осигуряване на безплатна храна и или добавки към нея :
Съдът още с доклада по делото е посочил относимата нормативна база към този иск,
като ответникът е твърдял, че Наредба № 11 е неотносима и неприложима,както и че е
осигурявал чай и кафе на работниците си.От разпита на св.И. се установява, че работодателя
е осигурявал за работниците „охранители „ ободряващите напитки , предназначени за
нощните смени. От показанията на допуснатия в полза на ищеца свидетел се установява,че
на охранителите йм е било дадено едно бурканче нескафе , а и от приложените от ответника
писмени доказателства се констатира ,че два пъти са закупувани от *** чай и кафе . Т.е.
дори и гласните доказателства допуснати в полза на двете страни кореспондират помежду
си ,като се налага извод,че спорадично работодателя е осигурявал ободряващи напитки за
охранителите си , само за нощните смени . Следва да бъде отчетено отново, че на
работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер на
организацията на труда работодателят следва да осигури безплатна храна и/или добавки към
храната. Ответникът – работодател не е ангажирал доказателства на ищеца Д. да му е била
осигурявана безплатна храна респ. да му е изплащана такава с оглед на чл.2,ал.2, т.2 от
Наредба №11/21.12.2005г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна
и/или добавки към нея – при работа на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на
17
работното време, поради и което претенцията се явява доказана по основание . При липса на
заповед на работодателя по чл.7 от Наредбата, в която да се посочи вида и стойността на
дължимата храна размерът на стойността на дължимото следва да се определи по реда на
чл.5 от Наредбата или два лева на ден. Съобразно заключението на вещото лице по ССчЕ
ищецът за процесния период е отработил общо 229 дни / л. 210 – и във вариант 1 и във
вариант 2 / или дължимата се главница възлиза на 229 х 2 = 458 лв.Ищецът претендира
заплащане на сума от 336,00 лв., за отработени 168 смени (168 x 12 = 2016часа ) поради
което и след като не е предприел действия по реда на чл. 214 ГПК съдът приема че искът по
чл.258 КТ се явява доказан и по основание и по размер като го уважава за сумата от 336,00
лв. за периода 13.03.2018 – 10.02.2019 г. Въпросът за това каква е лихвата за забава ,
претендирана от ищеца като 82,91 лв. за периода от 30.04.2018 г. до 15.03.2021 г. не
изисква специални знания. Съдът при използване на програмния продукт „Апис
изчислителни системи „ стигна до извод, че лихвата за забава възлиза на 98,09 лв., поради
което и уважава иска за лихвата за забава в заявения размер от 82,91 лв.
На последно място съдът дължи произнасяне по акцесорните претенции за
присъждане на законна лихва, намиращи правното си основание в нормата на чл. 86,ал.1
ЗЗД и обусловени от основателността на главните искове.
3.Предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД, съдът намира за
основателни.Основателността на исковете с правни осн. чл. 262 КТ и чл. 258 ГПК
обуславят и основателност на искането за присъждане и на законна лихва върху
главниците от 1 323,09 лв. и 336,00 лв. начиная от датата на сезиране на съда –
15.03.2021 г. и до окончателното плащане на всяко парично вземане.
При този изход на спора съдът следва да се произнесе съгласно чл. 81 ГПК като
определи отговорността за разноските .
Видно от лист 223-ти ищецът в списъка по чл. 80 ГПК е посочил само един разход,
който желае да му бъде възстановен а именно сумата от общо 420 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. На л. 224 е приложен договор за правна защита и съдействие,
серия Б № **********, имащ характера на разписка и доказващ плащането в брой на
договорения адвокатски хонорар . Списъка по чл. 80 ГПК не е оспорен от ответника и този
единствен разход като доказан и по основание и по размер съдът на осн. чл 78, ал.1 ГПК
присъжда в полза на ищеца и в тежест на ответника .
На последно място с оглед характера на исковото производство съдът следва да
определи дължимите се от ответника държавни такси в полза на бюджета на съдебната власт
, по сметка на РС Варна, т.к. ищците по трудови дела съгл.чл. 83,ал.1, т.1 ГПК са освободени
от плащане на държавни такси ,а от там намира приложение нормата на чл.78, ал.6 ГПК .
Определянето на дължимите се такси съдът извършва на база материалните интереси, като
пресмята 4 % върху цената на иска ( но не по-малко от 50 лв. за 1 иск съгл. чл.1 ТДТСГПК) .
При цена на иска 1323,09 лв. д.т. е равна на 52,92 лв. , при цена на иска от 324,73 лв., д.т.е
равна на 50,00 лв., при цена на иска 336,00 лв. д.т. е равна на 50лв. и при цена на иска 82,91
лв. д.т. възлиза на 50 лв., или сбра от 52,92лв.+50,00 лв. +50,00 лв. + 50,00 лв. възлиза на
18
общо 202, 92 лв., дължима се от ответната страна по всички ОСИ . При постановяване на
акта си по същество съгл. чл. 78, ал.6 ГПК съдът следва да осъди ответната страна за заплати
и сумата от 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
На последно място съгласно нормата на чл.242 , ал.1 ГПК досежно иска с правно
основание чл. 262 КТ вр. чл. 86 ал.1 ЗЗД съдът следва да постанови предварително
изпълнение, така както правилно е посочил ищеца още в исковата си молба .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, управлявано и представлявано от Н. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Н.
ДР. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Варна, чрез адв. И.Е. със съдебен адрес: ****
СУМАТА от общо 1323,09 лв. (хиляда триста двадесет и три лева и девет
стотинки ), представляваща главница - дължимото възнаграждение в нетен размер за
положен от ищеца извънреден труд за периода от месец март 2018 г. – месец февруари
2019 г., на основание чл.262 КТ,
ведно със законната лихва върху главницата от 1323,09 лв. считано от датата на
сезиране на съда с исковата молба – 15.03.2021 г. и до окончателното плащане, като и
СУМАТА от общо 324,73 лв. (триста двадесет и четири лева и седемдесет и три
стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 1323,09 лв. за периода от
13.03.2018 г. до 10.02.2019 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, управлявано и представлявано от Н. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Н.
ДР. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Варна, чрез адв. И.Е. със съдебен адрес: ****
СУМАТА от общо 336,00 лв.(триста тридесет и шест лева ) - дължима главница за
полагаща се храна, за отработени от ищеца общо 168 смени за периода месец март 2018г. –
месец февруари 2019г., на основание чл.285 КТ, вр. чл.5,ал.1 от Наредба № 11/
21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и
или добавки към нея,
ведно със законната лихва върху главницата от 336,00 лв. считано от датата на
сезиране на съда с исковата молба – 15.03.2021 г. и до окончателното плащане, като и
СУМАТА от общо 82,91 лв. ( осемдесет и два лева и деветдесет и една стотинки )
– представляваща лихва за забава върху главницата от 336,00 лв. за периода от
13.03.2018г.- 10.02.2019г . , на основание чл. 86,ал.1 ЗЗД .
ОСЪЖДА ответното дружество „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, управлявано и представлявано от Н. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Н.
ДР. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.Варна, чрез адв. И.Е. със съдебен адрес: ****
СУМАТА от общо 420,00 лева (четиристотин и двадесет лева ) - представляваща
сторените от ищеца съдебно –деловодни разноски за заплатен адвокатски хонорар, пред
настоящата инстанция , на основание чл.78,ал.1 ГПК.
19
ОСЪЖДА ответното дружество „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, управлявано и представлявано от Н. Н. Н. ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд СУМАТА от общо
202, 92 лв.,(двеста и два лева и деветдесет и две стотинки ) – представляваща сбора от
дължимите се държавни такси за предявените искове и СУМАТА от 5,00 лв. ( пет лева –
за служебно издаване на изпълнителен лист , на основание чл.78,ал.6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
Решението в частта касаеща уважените искове с правно основание чл.262 КТ вр. чл.
86,ал.1 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Варна с Въззивна жалба.
Препис от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20