№ 590
гр. Пазарджик, 24.04.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело частен характер № 20235220200667 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 15:08 часа се явиха:
Частният тъжител и граждански ищец С. К. М., редовно уведомен от
предходното съдебно заседание чрез адв.Ц.- не се явява. За него се явява
повереникът адв.Г. Ц., редовно упълномощена.
Подсъдимата А. Д. Г., редовно призована- не се явява. Явява се
защитникът адв.Е. П., редовно упълномощена.
Свидетелят В. В., редовно призован – явява се лично.
АДВ. Ц.: Уважаема госпожо председател, считам, че няма процесуална
пречка и моля, да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото. Налице са предпоставките на чл.269 ал.3 т.3 от НПК, доколкото
подсъдимата е била редовно призована за днешното съдебно заседание. В
същото време, не са посочени уважителни причини за неявяването й днес.
Междувременно подсъдимата е получила препис от тъжбата и
разпореждането на съда за насрочване на делото, поради което може да бъде
направен извод, че е наясно с воденото срещу нея производство от частен
1
характер, както и с правата, които има в това й качество. Още едно
доказателство в тази насока са и предприетите от нейна страна действия във
връзка с упълномощаване на защитник в лицето на адв.П., която присъства в
днешното съдебно заседание и обезпечава правото на защита на подсъдимата.
Най-сетне, повдигнатото с тъжбата обвинение не е за тежко престъпление и
отсъствието на подсъдимата няма да попречи за разкрИ.е на обективната
истина по делото, поради което нейното явяване не е задължително.
Неявяването на частния тъжител също не е причина за отлагане на делото,
доколкото същият се представлява от своя повереник в лицето на адв.Ц..
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
В ОТСЪСТВИЕ НА ПОДСЪДИМАТА А. Г.
ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ.269 АЛ.3 Т.3 ОТ НПК.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
В. В. В.- роден на ****г. гр.Пазарджик, живущ в с.Злокучене,
обл.Пазарджик, ****, българин, български гражданин, женен, с висше
образование, работещ като младши полицейски инспектор в РУ-Септември
към ОДМВР-Пазарджик, неосъждан, ЕГН: **********, без родство с
подсъдимата.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля В. В.:
СВ. В.: Към 16.04.2023г. бях на същата длъжност- младши полицейски
инспектор в РУ-Септември. Отговарям за с.Бошуля и с.Карабунар.
А. Г. я познавам във връзка със случая. Доколкото си спомням, тя се
води по документи в Бошуля, но иначе, мисля, че живее в гр.Пазарджик.
Имам спомен, че съм работил преписката, но не помня кога точно е
било. Беше миналата година и мисля, че по това време. Беше ми резолирана
от началника на районното жалба, депозирана от г-н К. М.- баща на С. М.. В
самата жалба мисля, че бяха изложени данни за това, че г-жа А. Г. беше
2
ударила шамари на С. М. заради някакъв пакет сол. Това се сещам. Аз винаги
викам страната на тъжителите първо. Бях извикал г-н К. М., който ми заяви,
че единственото, което е искал с жалбата, лицето А. Г. да бъде писмено
предупредена да не се занимава, както с него, така и с неговото семейство,
след което каза, че той ще си потърси правата по частен ред. Помня, че
някакви деца са си играли и някаква сол са разсипали пред врата, за което
госпожата се беше ядосала. Когато ходих да я призова, г-жа Г. я нямаше.
Мисля, че беше извън пределите на страната тогава, след което госпожата се
яви лично. Снех обяснение от нея, в което тя не отрече, че е ударила С., за
което съм й съставил протокол за предупреждение. Каза, че се ядосала,
защото се е държало вулгарно детето и тя го ударила с шамар. Това си
спомням. Аз съставих протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР да не
влиза в спор и саморазправа.
Помня само, че каза, че го е ударила с ръка, но къде точно- нямам
спомен. Мисля, че госпожата сама си писа обяснението в мое присъствие.
Мисля, че и от майката на А. Г. съм снел обяснение. Г-жа Г. я нямаше, първия
път, когато я търсих, и затова бях снел обяснения от майка й, която каза, че
дъщеря й ще се прибере от чужбина и ще се яви.
След приключване на проверката изготвих докладна записка.
Отразеното в докладната се базира на самата жалба и на снетите обяснения.
Спомням си само, че г-жа Г. си призна, че е ударила шамар на детето,
но нямам спомен дали е уточнила конкретно за един или два шамара се касае,
както и дали го е ударила и по главата, или още някъде другаде.
Страните /по отделно/: Нямаме искания. Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. Ц.: Уважаема госпожо председател, аз считам, че в настоящото
производство, с оглед множеството събрани писмени и гласни доказателства,
по безспорен и категоричен начин се установи написаното в депозираната
3
пред Вас тъжба и допълнителната такава със съответните уточнения.
Безспорно, на 16.04.2023г., около 20ч., в центъра на с.Бошуля подсъдимата А.
Г. е нанесла леки телесни повреди по отношение на тъжителя С. М.,
изразяващи се в одраскване по шията, както и нанасяне на шамари по бузите в
предната част на лицето. Видно от представените полицейски документи-
докладна записка, снетите обяснения след депозиране на жалба от страна на
бащата на С. М.- К. м., става ясно, че непосредствено след инцидента А. Г. в
обясненията си е признала, като е заявила: „Аз го дръпнах за тениската и му
изплясках два шамара“. Не виждам по-ясно и по-категорично доказване на
случилото се и извършеното от самата А. Г., с оглед заявеното от нея на
12.06.2023г. пред полицейския служител. В проведеното днешно съдебно
заседание изготвилият докладната- младши полицейски инспектор В. В.,
разпитан в качеството на свидетел, потвърди написаното от него в докладната
записка, като беше категоричен, че е написана след депозиране на жалба и
след снемане писмени обяснения. Свидетелят една година по-късно заяви, че
си спомня, че пред него, освен в писмен вид и устно А. Г. е завила, че е
ударила шамари на тъжителя С. М.. Нормално е и съвсем житейски логично
свидетелят да не си спомня един или два или няколко шамара са били и къде
са били ударите и в коя част на тялото или лицето, тъй като полицейските
служители ежедневно се сблъскат с инциденти от подобен характер. В самата
докладна записка той е записал: „На 12.06.2023г. на лицата А. Д. Г. и майка й
В. З. Г. са снети писмени обяснения. Г-жа А. Г. в обяснението си не отрича, че
ударила С. М., като добави, че се е ядосала на неговото държание, което било
много грозно и арогантно.“. Именно въз основа на тези данни, които са
станали известни след възникнали инцидент на полицейския служител, както
заяви днес, същият е съставил протокол за предупреждение на А. Г., като
видно от представения и приет такъв по делото, подсъдимата е подписала
протокола за предупреждение по чл.65 от ЗМВР без, каквито и да било,
възражение. Смятам, че при постановяване на Вашия съдебен акт следва да
бъдат взети предвид писмените документи, приети по делото- полицейските
книжа, съставени след инцидента. Следва да бъде взет и предвид разпитът в
днешното съдебно заседание на свидетеля В., който е извършил проверката по
случая и изготвил самата докладна записка.
За случилото се и виновността на А. Г. става ясно от разпитаните в
производството множество свидетели, присъствали на 16.04.2023г. в центъра
4
на с.Бошуля пред дома на А. Г.. В проведения разпит на 14.11.2023г.
свидетелят Х. Д. разказа какво се е случило, а именно, че инцидентът се е
случил на Великден, как е възникнал и именно, че дъщерята на А. Г.
първоначално е провокирала С. М. с това, че го е ударила. Започнали
противоречия вследствие на това, че С. е разсипал един пакет сол. Видно от
показанията на този свидетел, той обяснява как майката А. Г. излиза от
къщата, защото е чула, че двамата се карат. Думите са му следните: „Реших,
че ще му се скара на С. и след това го удари.“ /цитира/. Този свидетел при
разказа си посочва, че не е чул С. да обижда, както В., така и майка й А. Г..
Свидетелят беше категоричен, че дори присъствалите деца са се опитали да
възпрат А. Г. от продължаване нанасянето на повече удари на С., като казва:
„Ние тогава всички опитахме да ги разтървем.“ /цитира/. В същия смисъл са и
думите на свидетеля И. Г., който дори посочва, че А. Г., освен че е ударила с
шамар пострадалия С. М., освен че го е одраскала по шията му казала“
„тъпанар“ и „малоумник“ за това, че е изсипал солта. Свидетелят посочва, че
самият пострадал С. М. не е обиждал А. Г..
По същия начин за същата ситуация разказват и другите свидетели на
инцидента. К. Д. е разпитана в открито съдебно заседание на 09.01.2024г. и тя
беше категорична за случилото се и за това как именно А. Г. е излязла от
къщата, тръгнала веднага срещу С. и без да казва, каквото и да било, се
нахвърлила върху пострадалия С. М.. Свидетелката посочи, че е станала пряк
очевидец на одраскванията по шията и вследствие на тях, че са потекли
капчици кръв. Тримата свидетели, които са преки очевидци, са категорични,
че по отношение на одраскванията кръвта не е текла обилно, но все пак е
имало охлузване- отстраняване от кожата на шията на С. М. и след което
имало капчици кръв. Същата тази свидетелка Д. посочи, че видяла и станала
пряк очевидец на нанесените удари от А. Г. на С. М., като тези удари се
изразявали в няколко шамара. Свидетелката каза, че не си спомня
категорично колко са били ударите, но е категорична, че е видяла как А. Г.,
хващайки за тениската С., го е задрала с ноктите си и започнала да му бие
шамари, като казва:“ Няколко шамара му удари и по двете бузи го ошамари“.
Считам, че свидетелските показания на тези трима свидетели следва да бъдат
ценени от Вас в пълна степен, тъй като именно това са свидетели, които са
преки очевидци на случилото се. Свидетелските показания на тримата
свидетели са безпротиворечиви и кореспондират и с другите доказателства по
5
делото и взаимно се допълват.
От друга страна, смятам, че депозираната пред Вас тъжба се доказа по
безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля Д. Л.. В
проведеното открито съдебно заседание същата свидетелка обясни как на
процесната дата 16.04.2023г. се намирала в дома на А. Г., като тъй като този
ден било Великден, са били на гости у подсъдимата Г.. Съответно
свидетелката разказа как в един момент много бързо А. Г. излязла от стаята,
свидетелката тръгнала след нея, но докато излезе на улицата вече се разиграла
грозната сцена. Много са важни думите на свидетелката, която е придобила
непосредствени впечатления след случилото се и какво е споделила А. Г. след
случилото се. Смятам, че тези впечатления и казаното са били може би във
времеви диапазон от 1-2 минути след случката. Свидетелката беше
категорична и каза: „А. цялата трепереше и каза, че го е хванала за тениската
и го е раздрусала.“ /цитира/, т.е. от думите на свидетелката още един път се
потвърждава, че А. Г., освен че е раздрала тениската и при хващането е
одрала С. М. за шията, се потвърждава и това, че същата е нанесла чрез
шамари удари по лицето в предната част на лицето на пострадалия С. М..
Считам, че казаното от тази свидетелка следва да бъде ценено в пълна степен.
Досежно думите на свидетеля В. Г., моля, да се съобразите с факта, че
тази свидетелка е майка на подсъдимата А. Г.. При разпита си тя заяви, че не е
видяла и не е чула нищо конкретно, като самата тя посочи, че А. не говори
много с майка си, тъй като тя не е добре здравословно и не й споделя, от
което смятам, че думите на тази свидетелка на първо място не дават яснота и
не конкретизират нищо за случилото се и са изключително неясни и неточни,
а отделно от това е изключително заинтересована от изхода на делото, тъй
като това е майка на подсъдимата Г..
Смятам, че следва да бъде обърнато внимание и на свидетелските
показания на свидетеля А. Т., като тази свидетелка, макар и майка на
тъжителя С., изключително изчерпателно и коректно разказа за случилото се
и какво тя знае за случая, като тя не е била пряк очевидец на ситуацията, но
свидетелката е придобила непосредствени впечатления малко след като се е
случило всичко на 16.04.2023г. Може би след около 30-40 минути тя е видяла
сина си и състоянието му, като същата обясни, че е възприела пряко и
непосредствено травматичните вреждания, които се виждали и са били
6
видими по лицето и шията на сина й- одраскване по шията и червенини
вследствие на ударените шамари. Тази свидетелка подробно заяви какво се е
случило след инцидента, как са посетили Спешна помощ и са търсили
съдействие от лекар за състоянието на сина й.
Моля, при постановяване на съдебния акт да имате предвид и на
показанията на К. М., като макар и баща на тъжителя, този свидетел също
изключително коректно и адекватно обясни какво е било състоянието на
неговия син, след като е отишъл след случилия се инцидент и се обадил на
родителите си. Свидетелят е възприел състоянието на детето 20-30 минути
след инцидента, като същият разказа какво е било състоянието му, а именно,
че С. е бил изключително разстроен, треперел и му разказал с разплакан глас,
че А. Г. му нанесла няколко шамара и го одраскала. Свидетелят също
установи, че чрез непосредствени възприятия е възприел, че синът му е бил
одраскан.
Аз смятам, че тук от изключително важно значение е представената и
приета по делото медицинска документация, а именно прегледите, извършени
на С. М. непосредствено след инцидента още същата вечер, СМУ, издадено
от д-р П.- съдебен лекар и началник на отделение към МБАЛ-Пазарджик,
както и назначената, изготвена и приета по делото СМЕ по писмените данни,
изготвена от д-р П.- съдебен лекар и началник на ОКПСМ при МБАЛ-
Пазарджик. В същата експертиза д-р П. е категоричен, че на повереника ми са
му нанесени травматични увреждания, като същите са подробно описани в
представената и приета експертиза. Докторът е посочил, че червеното
кръвонасядане по лявата буза отшумяло за 1-2 часа, като в проведеното
съдебно заседание, при изслушването на съдебния лекар, същият поясни, че
това са травматични увреждания и червенини, които отшумяват и минават за
няколко часа. Докторът установява и е категоричен, че това се е случило
именно по писмени данни- от разпитаните по делото свидетели и написаното
от самата подсъдима при сведенията, които е дала пред съответния районен
инспектор. Подробно обясни, че няма как на 18.04.2023г. да установи реално
тези травматични увреждания, тъй като, както се аргументира, те отшумяват
за няколко часа същия ден. Беше обяснено и за травмата на главата, за която
С. се е оплаквал, че има нанесена в същия ден. Посочени са само
охлузванията, а именно такива с размери 2 х 0,8 см. и 7 х 0,8 см. в лява предна
част на шията, които са били дълбоки и от тях е просълзявала кръв.
7
Констатирани са при прегледа, като същите отшумяват за около 1-2 седмици.
Моля, при постановяване на Вашия съдебен акт да бъде ценена СМЕ, както и
другите съдебномедицински документи.
Моля, да бъде съобразен и фактът, че в ранна детска възраст С. е
претърпял тежка сърдечна операция и смятам, че няма нужда от доказване, че
след претърпяване на тежка сърдечна операция състоянието му следва да бъде
наблюдавано постоянно, като усложнения биха могли да възникнат във всеки
един момент и не следва да изпада в подобни ситуации, както и не следва да
изпитва емоционално напрежение, стрес и състояние от подобен характер.
Действително, от разпита на свидетеля А. Т. стана ясно, че към настоящия
момент С. е в добро общо здравословно състояние. Същият спортува и се
чувства добре. Аз смятам обаче, че това не означава, че след претърпяна
тежка операция на сърцето няма риск, а напротив- това е орган, който е може
би най-важният в човешкия организъм и след такава тежка операция в детска
възраст състоянието на детето при един такъв изключително емоционален
момент би могло да се влоши.
Смятам, че от изслушването на записа на ЕЕНСП 112 също се
установява по категоричен начин, че С. М. е бил ударен. Самият той след
съвет от неговите родители търси помощ и съдействие от полицейските
органи, като при изслушване в производството на записа се установи, че
самият С. е обяснил по телефона, че е бил одраскан, раздърпан и ударен с
шамари. Това е още едно доказателство, че действително на 16.04.2023г. С.
М. е бил ударен от А. Г..
По делото се събраха противоречиви данни за това, че самият С. М. е
бил обидил дъщерята на А. Г.- В. и се твърди, че именно това е било
провокирало действията и постъпките на А. Г.. Разпитаните свидетелите в
производството- Х. Д., И. Г. и К. Д., които са присъствали на инцидента и са
преки очевидци на случилото се, заявиха, че те не са чули С. в този момент да
е обиждал В.. Дори да е имало някакво не толкова приемливо поведение от
страна на С., това по никакъв начин не дава право на подсъдимата А. Г. да
постъпи по този начин спрямо едно непълнолетно дете. Съгласно българското
законодателство, до навършване на 18-годишна възраст всички български
граждани са деца. Дори да е имало някакво евентуално чисто хипотетично
поведение, което в този момент не е било напълно приемливо от страна на С.
8
М., по никакъв начин това не дава право и основание на едно пълнолетно
лице, майка и родител, а именно подсъдимата А. Г., да отиде и да се нахвърли
така срещу друго дете. Не смятам, че това е поведение, което е достойно за
един пълнолетен човек, който следва с действията и постъпките си да дава
пример. Не само, че не е дала пример, а напротив- наложило се е други деца
да я разтървават и спират да продължи да нанася удари на С.. Пълнолетните
лица са хора, които следва да владеят емоциите си, действията си, постъпките
си, да разсъждават разумно. Именно законодателят е сложил тази граница и
бариера. А. Г., видно от документите по делото, надвишава може би двойно и
повече възрастта на 18-годишните, т.е. на тази нейна възраст, след като е
станала и майка и родител, следва да се възпира от извършване на такива и
подобни прояви, да не говорим, че извършеното е срещу друго дете, което е
на възрастта и годините на дейната дъщеря.
Смятам, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен и категоричен начин се установи, че деянието е извършено при
условията на пряк умисъл, като подсъдимата А. Г. е съзнавала
противообществения характер на извършеното от нея. Още повече, че тя е
искала и целяла последиците от извършеното от нея, поради което смятам, че
по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна се доказа
извършването на престъпление по чл.130 ал.2 НК от страна на подсъдимата. С
оглед на това. Моля. при постановяване на Вашия съдебен акт подсъдимата
А. Г. да бъде призната за виновна в извършване на деяние по чл.130 ал.2 НК
за нанасяне на леки телесни повреди по отношение на тъжителя С. М.,
изразяващи се в червеникаво кръвонасядане върху лявата буза, предизвикало
подкожна хиперемия на кръвоносните съдове, както и охлузвания с размер 2 х
0,8 см. и 7 х 0,8 см. в лявата предна част на шията, които са били дълбоки и от
тях е просълзявала кръв. Първите травматични увреждания са отшумели за
няколко часа, а вторите- за 1-2 седмици.
С оглед на постановяване на Вашия съдебен акт и признаване на
подсъдимата А. Г. за виновна, аз ще Ви моля да уважите и предявения и
приет от Вас граждански иск в пълен размер, като смятам, че изразяващите се
болки и страдания, които е изживял С. М. бяха доказани в степен в размера, в
който е предявен пред Вас. Видно от свидетелските показания на Х. Д., става
ясно, че С. е претърпял болки и страдания и става ясно, че вследствие на
случилото се С. за период около 2-3 до 4 седмици, като всеки от свидетелите
9
посочва различен период, се е страхувал, притеснявал и срамувал да
посещава с.Бошуля, както и да се среща с приятелите си от там. Това се
установява и от свидетелските показания на А. Т.- майка на пострадалия, като
същата също посочи, че С. е отишъл може би след месец или месец и
половина след случката за първи път в с.Бошуля. Тя подробно разказа какво е
било състоянието на сина й след инцидента, как се е чувствал той, как е бил с
високо кръвно налягане и с ускорен пулс. Действително, при изслушването в
предходното съдебно заседание д-р П. обясни, че при извършените прегледи
към 23:30 ч. кръвното налягане по писмени данни от лекарите е било вече в
норми, но инцидентът е станал около 19:30-20 ч. Именно в този час неговото
кръвно налягане и показатели са били извън нормата. При изслушването на
СМЕ д-р П. обясни и посочи, че по време на консултацията с д-р Цветкова на
16.04.2023г., която е педиатър и е прегледала пострадалия при потърсена от
тях медицинска помощ, тя е констатирала оплакване от световъртеж, като
отразява, че е имало и удар в главата. От психологическата нагласа и
вълнението на пострадалия в началото сърдечната честота и артериално
налягане са били по-високи от нормата
При определяне размера на предявения граждански иск, моля, да се
съобразите именно с посоченото от свидетелите и посоченото от д-р П.. В
тази връзка са и свидетелските показания на свидетеля К. Д., която също
обясни, че С. М. се е оплакал непосредствено след инцидента от болка и че
около 1 месец, тъй като бил изключително притеснен, изключително унизен и
изплашен не е посещавал Бошуля. Видно от свидетелските показания на К.
М.- баща на С. М., става ясно казаното до момента от другите свидетели, а
именно, че С. е бил разстроен, треперещ и с треперещ глас е обяснявал и
говорил за случилото се. Същият е бил много уплашен. Всички свидетели,
които са преки очевидци и свидетелите А. Т. и К. М.-родители на С.,
обясняват и разказват, че С. е бил изключително стресиран, треперещ, унизен
и уплашен от случилото се. Изпитвал е страх да посещава с.Бошуля и да
общува с връстниците си. Смятам, че на това основание гражданският иск
следва да бъде уважен в пълен размер. В Постановление № 4/68 на МС в т.8 е
посочено, че размерът трябва да бъде определян по справедливост, но
понякога справедливост не е абстрактно понятие. Следва да бъде отчетено, че
тъжителят е непълнолетен, че на същия са нанесени телесни увреждания от
пълнолетно лице- родител на негов връстник, както и следва да бъде отчетен
10
фактът, че от случилото се е накърнена честта и достойнството на тъжителя и
същият в тази млада и крехка възраст не би следвало да изпитва такива
чувства и да бъде поставян в такива ситуации. Следва да бъде отчетено и
неговото заболяване в ранна детска възраст и притесненията, които той е
изпитвал. С оглед на това, моля, да бъде уважен гражданският иск от Вас в
пълна степен, както е предявен. Моля, на повереника ми да бъдат присъдени
сторените разноски, съобразно представения списък, приложен по делото.
АДВ. П.: Уважаема госпожо съдия, неизбежно ще следва защитата да се
спре на фактическата обстановка и описаното повдигнато обвинение в
подадената тъжба срещу подзащитната ми. С подадената тъжба и
допълнението към нея срещу А. Г. е повдигнато обвинение по чл.130 ал.2 от
НК за това, че на 16,04,2023г., около 20 ч., му била причинила болка, като
започнала да му дърпа дрехите и при дърпането го одрала по шията с ноктите
на дясната ръка. След това започнала да му нанасяне удари по глава с ръка в
лявата теменна област, с ръце му била нанасяла удари по тялото в горната
част на торса, непосредствено след това била зашлевила един шамар по
лявата буза, от което го заболяло и изпитвал силни болки на травмираните
места. Това се твърди с тъжбата. Както чухме и от обвинението, предявеният
размер на иска за неимуществени вреди, описан и който е приет, е в размер на
3000 лв. По фактическата обстановка от събраните по делото доказателства
се установява следната обстановка. На инкриминираната дата- Великден деца
и младежи се били събрали в центъра на с.Бошуля, което било в
непосредствена близост до къщата на подсъдимата. При събралите се деца
присъствали тъжителят С. М., както и дъщерята на подсъдимата- В.. Тъй като,
както знаете на Великден се ядат яйца, всички деца носили яйца и тогава В.
взела от баба си- свидетеля В. Г., пакет със сол и го изнесла, за да солят
яйцата. След като изяли яйцата, тъжителят С. взел пакета със солта и нарочно
го изсипал на земята, което се подкрепя от показанията на свидетеля И. Г.,
който заяви, че след като са свършили яйцата С. взел солта и я изсипал и го
бил направил нарочно. Свидетелят Д. в същата насока уточнява, че си играел
тъжителят с пакета със солта и го изсипал на земята. В тази насока и подкрепа
са и показанията на свидетеля В. Г., когато при нея отишла дъщерята на
подсъдимата, плачейки, защото била притеснена, че изсипали солта и казала,
че С. е взел пликчето, изсипал е солта около него, за да се пази от сатани и
дяволи. След случилото се В. и тъжителят се скарали, като той я обиждал с
11
думите: „Виж каква си ти дебела, ти си свиня“. Тези думи са чути от
свидетеля В. Г.. Същевременно, са чути и от подсъдимата А. Г. и свидетеля Д.
Л., които се намирали в къщата, но при отворен прозорец на втория етаж.
Дори свидетелката Г. направила забележка на тъжителя, на което той й
отвърнал: „Ето я и тая, какво искаш, ма“. По отношение на отношението и
обидите, които тъжителят регулярно е отправял към дъщерята на
подсъдимата, в тази насока са показанията на свидетелите Г. и Л., които
уточняват, че подзащитната ми неколкократно в предишни периоди е правила
забележка на тъжителя в това отношение, тъй като често се случвало той да
обижда нейната дъщеря. След това свидетелите Д. и Г. в показанията си
твърдят, че В. ударила с пръчка отзад по главата С., което вероятно може и
така да е било, обаче казват, че не били чули С. да обижда В.. Това, което тези
двама свидетели твърдят, е в противоречие със заявеното о самия тъжител на
тел.112. Дискът беше приет и го изслушахме по делото, в който запис самият
тъжител, със съвсем спокоен глас, нетреперещ, казва: „Ядосах се и почнах да
я обиждам“. Говори за дъщерята на подсъдимата. Свидетелят К. М., също в
показанията си, загатва за нещо в тази посока. След като подсъдимата чула
отгоре от отворения прозорец разправията, че тъжителят за пореден път
обижда и се отнася по този начин с дъщеря й, тя слязла по стълбите и след
нея я последвала свидетеля Л.. Това дали подсъдимата е била спокойна,
когато е излязла или ядосана и какво е било емоционалното й състояние, се
съдържа в показанията на свидетеля Д., който казва, че тя се е била много
ядосала, че той спори с нейното момиче и че й крещи. Това е една индиция за
това какво е говорил и какво е правил С.. Свидетелят Г. също заяви, че А. не е
излезнала спокойно от тях и как се развиват събитията непосредствено след
това. Свидетелят Г. в показанията си пред Вас на една и съща дата веднъж
твърди, че без нищо да казва подсъдимата била излязла. След това казва, че
подсъдимата била излязла и обидила тъжителя с думите „тъпанар“ и
„селянин“ и малко след това казва, че го нарекла „тъпанар“ и „идиот“, което
буди съмнение дали моята подзащитна изобщо го е обиждала, но аз нямам да
излагам съображения и възражения в тази насока, тъй като дали го е
обиждала или не няма значение, защото нямаме повдигнато обвинение по
чл.146 ал.1 от НК. От събраните доказателства може да се направи вероятно
извод, че моята подзащитна може да е ударила един шамар на тъжителя.
Искам да вметна, че не е правила самопризнание, както се цитираше от
12
обвинението. Обясненията пред полицейския инспектор нямат никаква
стойност при положение, че не си спомняше кой какво е обяснявал и не
можем да се позоваваме на тях. Също така, може да се направи вероятен
извод, че подсъдимата е дръпнала за блузата тъжителя, при което дърпане е
задрала кожата му с нокти.
По отношение на свидетеля К. Д. смятам, че тези показания в голяма
степен не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалите
доказателства по делото, защото противоречат по отношение това колко
шамари са ударени и кой къде е удрял. Тя била видяла няколко шамара по
двете бузи. Спортно е дали подсъдимата е нанесла телесните увреждания, за
които е повдигнато обвинение в тъжбата и по какъв начин ги е нанесла, ако ги
е нанесла. В тъжбата се твърди, че подзащитната ми започнала да нанася
удари по главата в лявата теменна област на пострадалия, докато в уточнение
на предявените граждански искове пък е записано, че имало хематом в
дясната теменна област. По делото не се събраха доказателства подзащитната
ми да е нанасяла, каквито и да било, удари по главата на тъжителя.
От разпита на свидетеля Х. Д. става ясно, че майката на В. не е удряла
С. по главата. Той казва: „Друг удар от майката към С. освен шамара не съм
видял“. Свидетелят Г. казва: „По главата не помня дали го е удряла. Не съм
видял такова нещо.“ /цитира/. Тези показания са непротиворечиви помежду
си на тези двама свидетели и не противоречат и на останалите събрани
доказателства по делото. Твърди се от свидетеля Т.- майка на тъжителя, която
не е очевидец, че той й бил казал, че подсъдимата го била удряла
многократно по главата и майката казва, че имал цицина на главата, която
била напипала 5 дни след това. В СМУ за освидетелстване на телесните
увреждания и на пострадалия, което е извършено ден и половин след
инцидента, т.е. 36 часа след това, не са констатирани и установени, каквито и
да било, наранявания по главата. Както знаем и не са ни нужни специални
медицински познания, един хематом не може да изчезне за 36 часа, още
повече цицина, която майката е напипала 5 дни след това, а вещото лице не е
констатирало такава. Той е констатирал единствено одрасквания по шията-
охлузване. Не е констатирал, каквито и да било, други наранявания по тялото
на пострадалия. Ето защо, аз смятам, че не трябва в пълна степен да бъдат
кредитирани показанията на свидетеля Т.- майка на тъжителя, която е
заинтересовано лице- от една страна като майка, а от друга страна, че се
13
очаква някакво парично обезщетение. По същия начин не следва да се
кредитират и показанията на бащата на пострадалия. Както казах, като негови
родители вероятно им се е сторило по-страшно положението и преекспонират
случая, но има и друга хипотеза, защото те се базират на разказа на своя син,
т.е. с разказа си той може да ги е подвел за състоянието си. Също така,
свидетелят Т. твърдеше, че кръвното налягане на пострадалия в Бърза помощ
е било 100 на 170. От листа за преглед на пациент кръвното налягане е
нормално- 120 на 70. В първия момент може да е имало в момента на
инцидента по-високо кръвно налягане, но това не е доказано, защото никой не
е измерил кръвно налягане тогава. Твърдеше се, че пулсът бил 140 и това не е
отразено, нито като оплакване при прегледа, нито е измерен такъв пулс.
По отношение на телесното увреждане от шамара свидетелят Х. Д. каза,
че А. Г. излязла да се кара със С. и го удари по бузата с шамар. Казва: „Мисля,
че един път го удари“. Свидетелят Г. също разказва за случая, че А. тръгнала
към С., дръпнала го към себе си, ударила му един шамар по бузата с дясна
ръка- нормален шамар. Не знам какво значи нормален шамар. Според
свидетеля шамарът бил нормален. Свидетелят Л. заяви, че подсъдимата й
била казала за шамара. Явно е съжалявала, защото й казала, че не е трябвало
да го прави. Това е и отношението на подсъдимата към вероятно ударения
шамар. Свидетелят Т. единствена твърди, че е забелязала следи по бузата на
сина си, била червена и личали пръсти. Ако действително му е бил ударен
шамар, той може да е предизвикал една моментна болка, защото вещото лице
д-р П. заяви, че отшумяват евентуално последиците до 1-2 часа, но все пак
зависи от нормалния шамар. Не се събраха доказателства по обективни
причини колко е бил силен този шамар- нормален. Аз си правя изводи, че
този шамар не е бил силен, защото тъжителят пред никой от свидетелите не се
е оплакал да го боли. Никой от свидетелите не е видял следи от шамара, освен
майка му, за която изразих вече становище доколко следва да се кредитират
нейните показания, тъй като тя е пристрастна и като всяка майка се
притеснила за това, което С. й е разказал. Може това да е наклонило нейните
показания в тази насока. Също така, в листа за преглед 2 часа след инцидента
няма следи по лицето. Констатирана е само охлузна рана по шията.
По отношение на телесното увреждане охлузване- одраскване на шията.
От записаното в тъжбата е отразено, че подсъдимата дърпала дрехите му и
14
при дърпането го одрала. Свидетелят Х. Д. не бил видял как точно
подсъдимата драска тъжителя. Просто след това видял одраскано. Свидетелят
Г. казва, че тя така го хванала, като показа, дърпайки го за блузата и го
одраскала по врата на мястото, където дръпнала блузата. Това телесно
увреждане е отразено в листа за преглед и в СМУ. Вещото лице в СМЕ е
уточнило, че това е нараняване при получаване от тангенциално странично
действия на тъпоръбести предмети, каквито могат да бъдат човешките нокти.
Вече в разпита пред Вас д-р П. уточни, че одраскването на шията на
пострадалия е получено при опит за захват с ръка на горната част на блузата и
тогава ноктите са задрали, охлузили кожата в областта на лявата част на
шията. Обясни, че с дясна ръка е било и е получено в лява част на шията и че
това е на база, след се е запознал с показанията на свидетелите и че това е
най-правдоподобният механизъм за получаване на травматичните
увреждания, което не противоречи със свидетелските показания. Тук вече
какъв извод следва да се направи- че подсъдимата не е имала намерение да
нанася такова телесно увреждане на пострадалия. Не е имала намерение да го
дере, а това се случило при дърпането на блузата от нейните нокти. В случая
точно това телесно увреждане е нанесено по непредпазливост. Какво казва в
този случай наказателният закон- че лека телесна повреда по непредпазливост
не съставлява престъпление и не се носи наказателна отговорност за нея. От
друга страна, ако съдът достигне до извод, че подсъдимата е извършила
деянието- конкретно за шамара, за което е повдигнато и обвинение, същото
деяние е извършено при условията на чл.132 ал.1 от НК в състояние на силно
раздразнение, което се извежда от събраните по делото доказателства, че
когато А. Г. е излязла била ядосана, не е била спокойна, което е било
породено от това, че тъжителят е обиждал и в предходни моменти и сега на
празника за пореден път дъщеря й. Това дали е обиждал дъщеря й самият
тъжител го казва, като изслушахме записа от тел.112 и по отношение на броя
шамарите. Първо казва два шамари, а после казва: „Измаа ми един шамар“.
Иначе лишено от житейска логика е да излезе една жена и без да е
раздразнена и без да е предизвикана да започва да удря шамар на някой- при
условие, че е психически нормална жена. Иначе аз не мога да си го обясня.
Относно показанията на свидетеля В. В., който си спомня, че
подсъдимата му била казала, че тъжителят се държал вулгарно- това са
негови думи и това си спомня той. От събраните по делото доказателства
15
може да се направи и друг извод, че в конкретния казус извършеното деяние
от моята подзащитна, ако се приеме, че има такова и категорично говорим
само за шамара, който е при афект, няма друго умишлено деяние. Възразявам
за охлузванията, че са по непредпазливост, а шамарът е бил под афект. От
събраните по делото доказателства може да се направи и извод, че деянието
представлява и маловажен случай по чл.9 ал.2 от НК, а именно, че
обществената опасност на извършеното е явно незначителна, а самото деяние,
само по себе си, е малозначително. Също така, следва да се вземе предвид, че
подсъдимата при това положение следва да се вземе под внимание личността
й. Тя е неосъждана, с добри характеристични данни, грижи се сама и издържа
дъщеря си. Работи в чужбина. Има представена характеристика от кмета на
с.Бошуля, в която е описана като находчива, предприемчива, контакта,
работлива и услужлива и с оглед на отношението на самата подсъдима, ако
приемете, че е ударила шамар, то веднага непосредствено след случката
нейното отношение към това, ако го е извършила, е че съжалява, така че в
наказателната част аз ще моля да признаете моята подзащитна за невиновна,
като я оправдаете по повдигнатото обвинение.
По отношение на гражданския иск освен, че претендираният размер е
необосновано завишен, също е неоснователен и недоказан и моля да го
оставите без уважение. На първо място- какви физически страдания е
претърпял тъжителят? При обаждането си на тел.112 при въпроса „Имате ли
нужда от лекар?“ той заявява, че няма нужда от лекар, не е с треперещ глас, а
напълно спокоен и това е една индиция, че не е засегнато здравето или са
търпени болки и страдания, както се твърди в тъжбата. В Спешно отделение
няма констатирани отклонения от нормалните здравни показатели. Не е
назначавано, каквото и да било, лечение. Самият пострадал не се е оплаквал
от физически болки или неразположения. Той активно тренира футбол и е
картотекиран играч. Не се събраха данни да е преустановявал тренировки,
още по-малко по здравословно причини. Не се събраха данни да е отсъствал
от училище след тази дата по здравословни причини. Твърди се, че не бил
ходил в Бошуля, като някои от свидетелите казват, че било за 1-2 седмици, а
други за 2-3 седмици. На свидетеля Д. не казал защо няма да ходи в Бошуля.
На свидетеля Г. бил казал, че няма да идва при В., че не му било приятно, че
го е ударила майка й. Свидетелят Т. не си спомня С., че не е ходил определен
период. Не си спомня да е казвал, че се притеснява, а прости не е искал да я
16
срещне. Бащата заяви, че бил получил уплах. От една страна, не се събраха
доказателства да е провеждал лечение за уплах, емоционален дискомфорт или
психологически извънредни състояния, каквито се твърди, че бил получил. В
тъжбата се сочи, че имуществените вреди са силно негативни емоции и се
чувствал застрашен, засегнат, злепоставен, оскърбен, с чувство за унижено
човешки достойнство и бил разстроен и притеснен. По принцип това са
неимуществени вреди, които търпят лица от престъпление по чл.146 ал.1 или
чл.144, че бил застрашен, само че на подзащитната ми такива обвинения не са
повдигнати. Ето защо, моля, да отхвърлите предявения граждански иск. Ако
достигнете до извод, че такъв следва да бъде уважен, моля, да бъде в
справедлив минимален размер. Има достатъчно изобилна съдебна практика
по сходни казуси за обезщетенията. Моля, да ни присъдите разноски. По
делото сме представили договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено авансово плащане. В предходното съдебно заседание представихме
разписка от банка за доплатено адвокатско възнаграждение, така че моля да
ни присъдите разноски, включително при отхвърляне или частично
отхвърляне на гражданския иск.
РЕПЛИКА АДВ. Ц.: Аз възразявам по твърденията и чутото от
пледоарията на защитника, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл.9
ал.2 от НК, като няма как да се съглася, с оглед чутото съображение, че това
било маловажен случай. Считам, че извършеното от подсъдимата-
пълнолетно лице и родител, както посочих, няма как да бъде квалифицирано
като маловажен случай спрямо дете на 16 години.
Относно раздразнението и дали е била ядосана- не всяко ядосване може
да бъде квалифицирано като афект и съдебната практика е обилна относно
това какво е афект и как се доказва.
Относно съжалението на подсъдимата- настоящото производство се
води повече от една година и до настоящия момент подсъдимата отказва
всячески да дойде в съдебно заседание и да изрази съжаление, ако има такова.
Ако е имала идея за съжаление и е искала да се извини и съжалява, е можела
да стори това след извършеното от нея.
Не мога да се съглася, че чутото от записа на тел.112 било със спокоен
глас, а е превъзбуден и може всички да се убедим с това при изслушване на
записа.
17
Относно твърденията, че видите ли С. бил подвел родителите си при
неговия разказ и те давали такива обяснения- възразявам по него. От
събраните множество гласни доказателства се оборват тези твърдения и се
доказва напълно обратното.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
След обявяване на присъдата на страните съдът им разясни реда и
сроковете за обжалване, както и че мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60
дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 17:09 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
18