№ 422
гр. Велико Търново , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Христо Томов
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500335 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
С Определение № 574/25.03.2021 г. по гр.дело № 906/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново производството по делото е прекратено поради неподсъдност на спора и е
постановено изпращане на делото по компетентност на Окръжен съд – Велико Търново.
Срещу определението е подадена въззивна жалба на А. С. Я. с оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като се моли за неговата отмяна и
връщане на делото на ВТРС за разглеждане на спора по същество. Жалбата съдържа доводи,
че в случая е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, а не жалба по реда на чл. 436,
ал. 1 от ГПК.
Великотърновският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото,
съобрази изложените в частната жалба доводи, както и мотивите на атакувания
съдебен акт, намира следното:
Производството по гр.дело № 906/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е
образувано по искова молба на А. С. Я. срещу ЧСИ Ивелина Цанкова, рег.№ 896 на КЧСИ.
В същата са изложени твърдения в смисъл за нанесени на ищеца имуществени вреди от
незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в нарушение на
процесуални норми по провеждане на принудителното изпълнение, като се отправя искане
ответникът да бъде осъден да му плати сумата от 250 лв., ведно със законната лихва, както и
разноските по делото.
С обжалваното пред настоящата въззивна инстанция определение районният съд е
приел, че подадената искова молба има характера на жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 от
ГПК. Този извод настоящият съдебен състав намира за неправилен. Макар и със свои думи
1
изложените пред съда от Я. фактически твърдения (неизвършване на дължима проверка и
принудително изпълнение върху суми, неподлежащи на събиране, в общ размер на 250 лв.) и
заявеното искане за защита (осъждане на ответника да му възстанови сумата от 250 лв.),
навеждат на извод, че в случая е налице предявен осъдителен иск за ангажиране
отговорността на частния съдебен изпълнител на основание чл. 441 от ГПК вр. чл. 45 от ЗЗД
вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, а не жалба срещу действията на съдебния изпълнител.
Следва да бъде посочено, че процесуалната законосъобразност на принудителното
изпълнение може да бъде проверявана не само по жалба срещу действията и отказите на
съдебния изпълнител, но и по иск за обезщетение за вреди от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение.
Дадената от жалбоподателя правна квалификация (чл. 439 от ГПК) е неправилна, но
това обстоятелство се явява ирелевантно за настоящия спор. За прецизност обаче съдът
намира за необходимо да посочи, че квалифицирането на иска е задължение на съда, като в
тази си дейност той не е обвързан от сочената от страните по делото квалификация на иска,
а се води от фактическите твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и
от заявеното в петитума искане за защита.
В обобщение на изложеното, обжалваното определение на Великотърновския
районен съд е неправилно и като такова подлежи на отмяна, с връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното и на основание чл. 278 от ГПК, Великотърновският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 574 от 25.03.2021 г. по гр.дело № 906/2021 г. на Районен
съд – Велико Търново.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Велико Търново за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2