О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………../….........11.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията,
търговско
дело №1105 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба предявена от Н.Н.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
С.В.Д., с ЕГН **********, Г.С.В., с ЕГН **********, Г.С.В., с ЕГН ********** и Н.Х.С.,
с ЕГН **********, последните четирима с адрес: ***, всички със съдебен адрес:***,
чрез адв.Б.Б., против ЗК “Олимпик” АД, Република Кипър, с адрес на управление
гр.Никозия, ул.“Стасандру“ №26, СЕК, 3-ти и 4-ти етаж, регистрирано в
Търговския и фирмен регистър на Р. Кипър под №71103, представлявано от Павлос
Накузи, действащо чрез регистрираният клон на територията на Република България
“Застрахователна компания Олимпик“-Клон България“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Гоце Делчев“ №142-142А,
представлявано от Пелагеа Теодосиева Евтимова, с която са предявени субективно
и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки от първите
двама ищци сумата от 180000лв.
и на всеки от останалите трима ищци сумата от по 75000лв., които суми представляват
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болка и страдания, и негативни
психически изживявания, настъпили в резултат от смъртта на праводателят им Д. С.В.,
с ЕГН **********, починал в следствие от пътно-транспортното произшествие на
05.07.2018г. в гр.Игнатиево по вина на водача на лек автомобил “**", с
рег.№ ***, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица
№BG/28/117003122205, със срок на валидност до 28.11.2018г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на увреждането-05.07.2018г. до
окончателното им изплащане.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на ответния
търговец, чрез регистрираният в България клон.
В срока по
чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който поддържа
становище за неоснователност на иска.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. В тази връзка съдът
намира, че понастоящем доводите на ответника за недопустимост на претенциите,
са неоснователни, доколкото според фактическите твърдения на ищците, е спазено
изискването за предварително извънсъдебно предявяване на претенция за
обезщетение пред застрахователя, както и за наличието на специфична емоционална
връзка между пострадалия и част от ищците, като проверката на достоверността
им, следва да стане в хода по-същество при анализа на доказателствата.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
Искането на
ответника за привличане на трето лице помагач, е направено своевременно по
смисъла на чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежната форма и от активно легитимирано
лице. Предвид изложените твърдения, че виновния водач за настъпване на
процесното ПТП, е напуснал местопроизшествието, като не е сигнализирал органите
на МВР за неговото настъпване, и е бил неправоспособен водач, съдът намира, че
при евентуален неблагоприятен за ответника изход на спора, на основание чл.500,
ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ той би имал иск срещу третото лице, т.е. че е налице
правен интерес от исканото привличане, поради което са налице предпоставките за
положително произнасяне по искането.
Възражението на
ответника за прихващане при условията на чл.298, ал.4 от ГПК на задължението на
ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение на ищците с
насрещното задължение на част от тях, а имено на Н.Д. и С.Д. с правно основание
чл.53, чл.54 и чл.127 от ЗЗД, към ответното дружество за възстановяване на 50%
от определеното от съда застрахователно обезщетение в полза на всеки от
останалите ищци, се явява недопустимо. Това е така защото разпоредбата чл.51,
ал.2 от ЗЗД, уреждаща отговорността при съпричиняване, има значение за
определяне на размера на дължимото обезщетение, но не придава на лицето
качеството на деликвент-съизвършител, по отношение на който да намират
приложение нормите на чл.53, чл.54 и чл.127 от ЗЗД, респективно не може да
породи регресни права за застрахователя. Ето защо въпросното възражение не
следва да бъде приемано за разглеждане в настоящото производство.
По
доказателствените искания на страните:
Представените от
ищците, писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за
изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Искането на страните
за изискване НОХД №1427/18г., по описа
на ВОС, следва да се уважи, тъй като с материалите по същото ще се установяват
релевантни за спора факти.
Искането на ищците
за събирането на гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели за
доказване на претърпените неимуществени вреди, следва да се уважи, с оглед
факта, че показанията на свидетелите ще установяват относими за спора
обстоятелства.
Следва да се
допусне и исканата от ответника комплексна съдебно медицинска авто-техническа
експертиза, тъй като отговорите на формулираните въпроси относно механизма на
настъпване на ПТП, респективно на уврежданията, ще послужи за изясняване на
спора от фактическа страна и по конкретно досежно възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносният резултат.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от Н.Н.Д., С.В.Д., Г.С.В., Г.С.В. и Н.Х.С., против ЗК “Олимпик” АД,
Република Кипър, чрез регистрираният клон на територията на Република България
“Застрахователна компания Олимпик“-Клон България“, с която са предявени
субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на всеки
от първите двама ищци сумата от 180000лв. и на всеки от останалите трима ищци сумата от по 75000лв., които
суми представляват обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болка и
страдания, и негативни психически изживявания, настъпили в резултат от смъртта
на праводателят им Д. С.В., с ЕГН **********, починал в следствие от
пътно-транспортното произшествие на 05.07.2018г. в гр.Игнатиево по вина на
водача на лек автомобил “**", с рег.№ ***, който е застрахован при
ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, със Застрахователна полица №BG/28/117003122205, със срок на
валидност до 28.11.2018г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на увреждането-05.07.2018г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба се
твърди, че първите двама ищци са родители, вторите двама са брат и сестра, а
последната е баба на Д. С.В., който е починал при ПТП на 05.07.2018г. в
гр.Игнатиево, по вина на водача на л.а.“**“, с рег.№***, което е застраховано
при ответника. Твърди се, че причинно-следствена връзка между смъртта на Д. Сл.В.
и въпросното ПТП, както и че вината за това е на водача на горепосоченото МПС,
е установена с влязла в сила Присъда №20/07.03.2019г. по НОХД №1427/2018г. ОС.
Сочи се, че към датата на вредоносното събитие по отношение на л.а.“**“, с
рег.№*** е имало действаща и валидна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“, обективирана в Полица №BG/28/117003122205, c крайна дата на
покритие 28.11.2018г. Ето защо се поддържа, че е налице основание за ангажиране
на отговорността на ответният застраховател, за претърпените от ищците
неимуществени вреди в резултат от кончината на техният родственик. Сочи се, че
смъртта Д. С.В. е преждевременна и неочаквана, като поставя край на най-ценното
човешко благо-живота, съответно прави вредите от настъпването ѝ от една
страна невъзвратими, а от друга най-големи, ако трябва да бъдат градирани по
някакъв начин в скала от морална гледна точка. Поддържа се, че поради смъртта
на детето, ищците са загубили своето най-мило, своята емоционална опора, което
е и най-голямото нещастие за един родител. Твърди се, че родителите Н.Д. и С.Д.
са понесли изключително тежко загубата на своето дете, като психическите
страдания, мъка и душевни болки, продължават да понасят и до настоящия момент.
Твърди се, че неочакваната и нелепа загуба, е нанесла тежка непрежалима травма
и за двамата родители. Поддържа се, че за брата и сестрата, както и за бабата,
загубата на тяхното малко братче и внук, се е отразила изключително тежко, тъй
като първите двамата са имали изключително силна емоционална връзка и са били
изключително привързани към малкото си братче, а прародителят е полагал
непосредствени грижи за него от самото му раждане, съответно загубата му, се
отразява изключително тежко на здравословното им състояние. Твърди се, че
всички са живеели в едно домакинство и връзката между тях е създадена от
години, като любовта един към друг и грижата един за друг, съществува също от
години и би продължила още дълго. Сочи се, че те са и разчитали на взаимната си
помощ в трудни моменти, както със смъртта на този млад, много близък свой
роднина, те са загубили физически не само свое дете, брат и внук, но и
възможността да разчитат на него в бъдеще. С оглед изложеното се поддържа, че
справедливото обезщетение, което ответникът дължи за компенсиране на
претърпените неимуществени вреди и тези които ще се търпят за в бъдеще, е в
размер на 585000 лева, от които по 180000лв. за двамата родители и по 75000лв.
за неговите брат, сестра и баба. В подкрепа на претенцията за обезщетение се
поддържа, че с поведението си покойния Д. С.В. не е съпричинил процесното ПТП,
респективно, че няма основание редуциране на обезщетението при условията на
чл.51, ал.1 от ЗЗД. Поддържа се още, че при определяне на размера на
обезщетението следва да се съобрази настъпилото след 10.06.2012г. актуализиране
на разпоредбата на чл.266, ал.16“а“ /отм./ сега чл.492, ал.1 от КЗ, съответно
на лимитите на ЗГОм, както и Директиви 2009г./138 ЕИО, 73/239 ЕИО, 2002г./83 ЕО
и др., целящи осъвременяване на индекса на получаваните обезщетения от
застраховки, завишаване на резервните и допълнителни фондове и други, имащи
касателство към гарантиране правата на увредените лица.
С депозирания
в срока по чл.367, ал.1
от ГПК писмен
отговор от ответника, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите, поради недоказаност. Поддържа
се, че част от ищците не
попадат в кръга на лицата имащи право на обезщетение, който е очертан с
постановките на Постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на Върховния съд и
на Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018г. на ВКС, и чл. 493а, ал. 4 от КЗ, доколкото не е установена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
причиняваща им продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат
обезщетени. На следващо място се поддържа, че размера на претендираното
обезщетение, е прекомерно завишен, с оглед принципа на справедливостта, заложен
в чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика и неблагоприятните последици от
настъпилото пътнотранспортно произшествие за ищците, както и с оглед
установения в § 96, ал.1 от ПЗР към ЗИД на КЗ лимит на обезщетение за неимуществени
вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ от 5000лв. На последно място се поддържа
становище, че случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат, като се
твърди, че пострадалият е навлязъл на пътното платно за движение в нарушение на
разпоредбите на ЗДвП, евентуално е предприел пресичане на пътното платно за
движение в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, на необозначено за това място.
Твърди се, че същия не е съобразил поведението си с конкретните условия на
видимост, с посоката, скоростта и траектория на движение на приближаващия
автомобил, както и че ненужно е удължило времето, в което се е намирало на
платното за движение, в нарушение на разпоредбите на чл.113 от ЗДвП, чл.114 от ЗДвП и чл.5 от ЗДвП. Поддържа се, че като не е спазил горепосочените разпоредби,
Д. С.В. съществено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, а именно
налице е съпричиняване в размер над 50 %. Поддържа се още, че е налице
съпричиняване и от страна на ищците Н.Д. и С.Д., които са оставили непълнолетния Д. В., без родителски
надзор късно вечерта в нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.3 от ЗЗД. Твърди
се, че поведението им под формата на бездействие, съставлява неупражняване на
родителски контрол върху пострадалото дете и е станало предпоставка за
настъпване на вредоносния резултат, което е основание за намаляване на
обезщетението, съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД в размер не по-малък от 50 %. Поддържа
се, че неоснователността
на главния иск, води до неоснователност и на акцесорния иск за лихви.
С подадената от ищците
допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника
изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че починалото лице и ищците
всички са живели в едно домакинство, което е допринесло за създаването на
дълбока и трайна емоционална връзка между тях. Оспорват се доводите за
съпричиняване от страна на покойния Д. С.В., като се сочи, че липсата на такова
е установена в хода на НОХД, с присъдата по което е призната виновността на
водача предизвикал процесното ПТП. Оспорват се и доводите за съпричиняване от
страна на родителите на покойния Д., тъй като детето е било достатъчно
голямо-на 17г., за да полага самостоятелни грижи за себе си, като наред с това
то не е било само, а с група от хора.
Предявените
претенции намират правното си основание в чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът намира че не са налице факти и
обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си
и относно изгодните за нея факти. В конкретния случай ищците следва да установят,
че са пострадали в резултат на противоправно поведение на застрахования-водача
на автомобила, станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с
ответника и какъв е размера на претърпените вреди, а ответника обстоятелства
изключващи отговорността на водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението
му не е виновно и противоправно, както и обстоятелства редуциращи размера на
отговорността му-наличие на съпричиняване и получаването от пострадалата на
плащане обезщетяващо същите вреди.
УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства в подкрепа на твърденията
си, че представеното по делото уведомление до ответния застраховател, с което е
отправено претенция за доброволно изплащане на застрахователно обезщетение, е
получено от застрахователя на 03.09.2018г., чрез пощенска пратка, за което е
налична обратна разписка. Ответника сочи доказателства в подкрепа на
твърденията си.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане възражението на ответника за прихващане при условията на
чл.298, ал.4 от ГПК на задължението на ответното дружество за изплащане на
застрахователно обезщетение на ищците с насрещното задължение на ищците Н.Д. и С.Д.,
с правно основание чл.53, чл.54 и чл.127 от ЗЗД, към ответното дружество за
възстановяване на 50% от определеното от съда застрахователно обезщетение в
полза на всеки от останалите ищци.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от ищците писмени доказателства.
Да се изиска НОХД
№1427/18г. по описа на ВОС, за послужване.
НАЗНАЧАВА комплексна Съдебно медицинска и
авто-техническа експертиза, с вещите лица-медик и инженер, които
да отговорят на въпросите формулирани в отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р Д А
Д и инж.Й Л М.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 600лв., вносими от ответника
в тридневен срок от съобщаването, за което следва да се представят
доказателства по делото.
След представяне на
доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на вещите лица и се
призоват за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозират
заключението си в едноседмичен срок преди о.с.з.
ДАВА възможност на ищците да се ползват от показанията на двама свидетели,
при режим на водене, за установяване на търпените неимуществени вреди
КОНСТИТУИРА И Г Д., с ЕГН **********, с адрес ***, като трето лице-помагач на страната на ответника ЗК “Олимпик” АД,
Република Кипър, чрез “Застрахователна компания Олимпик“-Клон България“.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1105/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2019г. от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
На страните да се
изпрати препис от настоящото определение, съдържащо проект за доклад на делото
и разпределение на доказателствената тежест. На третото лице да се изпрати и
препис от отговора на исковата молба, като му се укаже че може да подаде
становище, в срок до първото по делото о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: