Определение по дело №630/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260166
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Пенка Николаева Братанова
Дело: 20201500600630
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Определение № 260166/21.12.2020 г.

 

П Р О Т О К О Л

 

Гр.Кюстендил, 21.12.2020 година

 

 

          КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, пето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА БРАТАНОВА

         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

      МЛ. СЪДИЯ: КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

при участието на секретар: Мая Стойнева

и прокурора: Бисер Любенов

сложи за разглеждане: ВЧНД № 630/2020 година

докладвано от: съдия БРАТАНОВА

На именното повикване в 14.02 часа се явиха: 

 

         

          ОБВИНЯЕМИЯТ К. се явява лично и с адвокатите А. и В..

          За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА се явява прокурор Любенов.

          ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

          АДВ. В. – Да се даде ход на делото.

          АДВ. А. -  Да се даде ход на делото.

          СЪДЪТ

          О П Р Е Д Е Л И :

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

          Сне се самоличността на обвиняемия, както следва:

          В.Н.К. – роден на *** ***, българин, с българско гражданство, със **** образование, ***, ****, ЕГН **********.

          СЪДЪТ разясни на страните правото им на отводи към състава на съда.

АДВ. А., АДВ. В. И ОБВИНЯЕМИЯТ К. /поотделно/ -  Нямаме искания за отводи към съдебния състав.

          АДВ. А. – Поддържаме подадената жалба. Доказателствени искания нямаме.

          АДВ. В. - Представям лист за преглед на пациент от  17.12.2020 г. във връзка със здравословното му състояние, както и ехокардиография  от медицински  преглед от МЦ „Д-р Н.Василиев“ ЕООД от същата дата.

          ПРОКУРОРЪТ - Не се противопоставям да бъдат приети  представените от защитата доказателства. Също представям доказателства,  а именно - протокол за разпит на свид. Д. Н.от 14.12.2020 г.; протокол от 15.12.2020 г. за разпит на свид. Х. Х.; протокол за разпит от 15.12.2020 г. на М. Щ., както и протокол за доброволно предаване от 16.12.2020 г. от Д. Н. на амбулаторен лист, етапна епикриза и застрахователна полица с приложение, които моля да бъдат приети.

          АДВ. А. и АДВ. В. /поотделно/ – Моля да ни бъде предоставена възможност да се запознаем с новопредставените  доказателства.

          СЪДЪТ прекъсва съдебното заседание и дава възможност на защитата да се запознаят с новопредставените доказателства.

          В 14.15 часа съдът продължи заседанието.

          АДВ. А. - Запознахме се с доказателствата. Моля  да бъдат приети с изключение на двете сведения, които не представляват доказателствени средства. Имам предвид двете сведения, които са прикачени към протоколите за разпит, които не следва да бъдат приобщавани към доказателствата по делото,  тъй като не са годни доказателствени средства, нито пък са  относими като характеристики.   

          ПРОКУРОРЪТ - Представените протоколи за разпит са по настоящото досъдебно производство, които са изпратени от Дупница.  Не се противопоставям да не се приобщават сведенията, които са прикрепени към протоколите за разпит.   

          СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки за приемане на представените в днешното съдебно заседание доказателства и

          О П Р Е Д Е Л И :

          ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото представените писмени доказателства за здравословното състояние на обвиняемия, а именно: лист за преглед на пациент в КДБ № 18622/17.12.2020 г.; ехокардиография  от медицински  преглед от МЦ „Д-р Н.Василиев“ ЕООД, както и протокол за разпит на свид. Д. Н. от 14.12.2020 г.; протокол от 15.12.2020 г. за разпит на свид. Х. Х.; протокол за разпит от 15.12.2020 г. на М. Щ.; протокол за доброволно предаване от 16.12.2020 г. от Д. Н. на амбулаторен лист, етапна епикриза и застрахователна полица с приложение, без сведенията, които са приложени към посочените проколи.   

 

 

 

          СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна и

          О П Р Е Д Е Л И :

          ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО И ДАВА ХОД ЗА ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

          ПРОКУРОРЪТ - Уважаеми съдии, поддържам че не са налице фактическите и правни предпоставки да бъде изменена мярката за неотклонение по отношение на жалбоподателя. Считам, че решението, което той обжалва на ДнРС е правилно и законосъобразно, доколкото действително към настоящия момент, може да се направи извод, че е налице опасност същият да извърши друго престъпление. По време на търпяна от него мярка за неотклонение „домашен арест“ е отправена заканата по повод, на която е процесното досъдебно производство. Считам също така, че от представените в настоящото съдебно заседание доказателства може да се направи извод, че пострадалият Недев е сериозно уплашен за живота си, видно от приложения амбулаторен лист, че същият е диагностициран със заболяване „паническо разстройство“. Ето защо, поддържам, че към настоящия момент не са налице основанията да бъде изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“  по отношение на жалбоподателя.

          АДВ. А. – Уважаеми Окръжни съдии, считам че определението на Районния съд е неправилно и незаконосъобразно по ред причини. Ще се спра последователно на някой от тях, като започвам от днес представените доказателства, както от наша страна, така и от страна на прокуратурата.  Нека първо погледнем представените от прокуратурата свидетелски показания - 3 бр. разпити на свидетели, като един от тях е на Д. Н.. Именно  от него и от предишния му разпит пред съдия се вижда, че престъплението, за което е привлечен като обвиняем В.К. е несъставомерно. Не е налице страх за живота и здравето на пострадалия, както твърди прокуратурата, че е възникнала. И в двата си разпита Н. никъде не твърди такова нещо, че е бил уплашен. Споменава единствено за възникнало притеснение към момента, когато е проведен разговора между него и К. и то този разговор е бил иницииран именно от него. Той се е обадил на К., а не обратното. След това в днес представения разпит отново не се сочи уплаха за здравето и живота на пострадалия от страна на К., а от някакви фейсбук публикации, на някъв профил, на някакви хора, които нямат никакво отношение към обвиняемия В.К.. Самият той е в ареста и няма как да участва във фейсбук комуникациите по какъвто и да било начин, за да може да въздейства косвено, или индиректно или директно на Н.. На следващо място, посочва драскотини по колата си, които предполага, че били свързани по някакъв начин с настоящото дело, което също няма как да бъде така, защото в момента К. е задържан под стража. Другите свидетелски показания, които са приложени в днешното съдебно заседание, може да погледнете какви обстоятелства установяват, че Д. Н. ходил да пие кафе в „****“, и че нищо не бил казал и нищо не бил разбрал, а споделил с бармана и понеже е видял да разговаря със собственика, респ. барманът на заведението след това  е разпитван в тази насока и той казва: „Да, говорих,  но нищо и не му казах“ и това се сочи като доказателства за наличие на извършено престъпление по повдигнатото обвинение на В.К.. Това е абсордно. Самото привличане като обвиняем по това производство е по несъставомерно престъпление. По никакъв начин не е възникнало каквото и да било.

Отивам към мотивите на РС по определението, с което е постановена първоинстанционната мярка. Мотивите са в посока именно на мойте твърдения и на тезата на защитата, че мярка не е необходима. Четейки в детайли мотивите на съда виждам, че Районният съд е приел, че няма опасност В.К. да се укрие и че не са събрани доказателства по отношение на обстоятелството - има ли опасност да извърши други престъпления. На първо място, трите предпоставки са дадени кумулативно, което значи, че следва и трите да бъдат налице. Самият РС приема, че първата предпоставка не е налице. Остават две. След това да извърши друго престъпление. Аз го застъпих в пледоарията си пред РС, че в НПК няма термин „друго“, защото не е доказано настоящото и следва да  извърши престъпление. Как да представя аз някакви доказателства или колегата да представи доказателства в  посока, че  В.К.,  няма да извърши престъпление. Няма как. Все едно да твърдим, че лицето Х няма да извърши престъпление. Такива доказателства не могат да бъдат събрани. Няма как да бъдат посочени. Това се извежда от неговото чисто съдебно минало и от процесуалното му поведение до момента, както по това производство, така и по другите производства.  Ако трябва да дам пример в тази посока. По същия начин, който и да е човек от охраната, носейки оръжие, би могло да се предположи, че ще извърши престъпление и това да бъде използвано срещу него. Да, в служебните му задължения е, но ако той излезе и бъде нервен и някой по някакъв начин го предизвика, човекът от охраната може да извади пистолета и да го гръмне. Не считам, че това е сериозно като мотив от страна на съда, че не са преставени доказателства, че няма да извърши престъпление. След това бездействието на прокуратурата вече 4 месеца. Четири месеца В.К. е с мярка „задържане под стража“. Всички процесуални действия, които са извършени до момента на досъдебното производство се събират в рамките на един работен ден, даже по-малко - половин работен ден. Три месеца прокуратурата бездейства, според мен, съвсем целенасочено и умишлено, с цел натрупване на мярката  „задържане под стража“, като дори не си дават труд да го преместят в едни не мога да кажа по-нормални, но по-леко поносими условия в затвора в Бобов дол, а го държат в Ареста в Кюстендил. Това се прави с цел натрупването на едно лежано време, което да бъде използвано след това с цел за сключване на споразумения или да бъде индиректно насочен съда към постановяване на осъдителна присъда с параметри от мярката „задържане под стража“. Така виждам аз нещата. Здравето му се съсипва по един безобразен начин. Човекът видно от приложените документи в днешното съдебно заседание и от това, което преди това сме представили е с високо кръвно, с хипертония, с остра форма на парадонтоза. Направих искане за извършване на експертиза на зъбния му статус, която едно, че  не беше извършена  при личен преглед на пациента, а само по една единствена рентгенова снимка. Не бяха изискани и приложени медицинските документи от лекуващите му лекари в тази посока. Вследствие на цялото това нещо, здравословното  състояние на зъбния му статус е до такава степен нарушен, че всичките му зъби се клатят. Аз няма как да Ви го демонстрирам, но съм го виждал, защото той ми го е показвал. В момента не може да яде почти никаква твърда храна, но естествено, че в Ареста няма да му правят пасирани хранителни продукти, а му сервират обикновен хляб и туршия, което си е една подигривка със състоянието на задържания. С клатещи зъби и  парадонтоза как да яде туршия? По отношение на кръвното му  налягане и хипертонията. Многократно е искал да му бъде измервано кръвното, да бъде воден на преглед. Като дати мога да Ви ги цитирам: измерено веднъж септември,  веднъж октомври, след това декември. Целият ноември не е направено нищо в тази насока. Предприемат се мерки в тази посока между гледането на мерките сега, да бъде изпратен на кардиолог, прегледан и да му бъде назначено някакво лечение, което също в обстановката, в която се намира 2,20 м. в клетка и 40 мин. на двора няма как да бъде нито провеждано някакво лечение, нито профилактирано.

На следващо място, начина по който се отразява тази мярка на децата на В.К.. Бих разбрал, ако мярката е взета по обвинение за извършено убийство или някакво друго престъпление  от този вид - изнасилване, грабеж от човек, който е с тежко съдебно минало, осъждан многократно. В  случая говорим за престъление което е без долна граница, което е несъставомерно, видно от километри, с безадресно отправена реплика, която не се установява, дори и в този си вид, че е отправена от него.

 Имаме налице твърдения от страна на Д. Н., че е казана и твърдение, от страна на В.К., че не е казана. Дори и собствената съпруга на Д.Н. не казва – да. Казва: „Да, съпругът ми беше крайно уплажен за живота си, разтрепери се и т.н.“. На другия ден казва, че е бил притеснен. Това го казва свидетеля на обвинението, съпругата на пострадалия Д. Н..

Децата на В.К. вследствие на тази мярка,  действията, които се предприемат спрямо тях - повдигане на обвинения за надраскан  автомобил на големия му син. Изпращане на социалните -   проверки за извършено домашно насилие над малкия му син. Дете, което е с логопедни проблеми и се нуждае от непръкнато провеждане на терапия с логопед, за което през цялото време, през годините се е грижил В.К.. В момента е прекратено това действие с детето, това му лечение, защото детето е под изключителен стрес и откакто баща му е задържан не е излизал нито веднъж навън. По време на предишната мярка в следствие на телефонен разговор с бащата, детето беше обещало да отиде при баба си в 3 часа след обяд. Представете си какво е състоянието на това дете в този период на задържане.

Връщам се отново на мотивите на съда където казват, че обществения интерес при провеждане на едно наказателно производство е винаги разкриване на обективната истина и е   гаранцията за законен процес за всяко едно лице, а медийният интерес не е обстоятелство, което съдът взема предвид при произнасяне на съдебните си актове. С какво тази мярка, питам, е допринесла до момента и с какво ще допринесе за в бъдеще за изясняване на обективната истина? Според мен по никакъв начин. Всичко, което е възможно да бъде направено по това досъдебно производство е направено. Следваше да бъде внесен обвинителен акт, ако изобщо прокурата смята да го направи, десетки пъти до момента, но не се прави. В момента е под карантина наблюдаващия прокурор и разследващия полицай и сега ще чакаме да се върне някой от тях за да бъде направено още нещо евентуално. През това време човекът си лежи. Защо да не лежи?  Колегата ще допълни казаното от мен. Това е, което имах да кажа аз. Моля да отмените определението на РС, като неправилно и незаконосъобразно по посочените вече съображения и да постановите ново, с което да вземете една по-лека мярка, която да даде възможност, както за лечението на В.К., така и да се грижи за децата, за малкото и за голямато си,  а и  да участва по някакъв начин активно в производството. Гарантирам, че нито ще се крие, нито ще бяга. Районният съд го е приел, а видно от свидетелството за съдимост няма опасност да извърши престъпления.

          АДВ. ВЕЛИНОВ – Уважаеми Окръжни съдии, присъединявам се изцяло към казаното от колегата по отношение, както на авторството на деянието на правната квалификация, така и наличието на двете алтернативи на втората кумулативно визирани в чл. 63 предпоставка, за продължаване на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ или нейното изменение в по-лека. Оспорвали сме протоколното определение на първоинстанционния съд, с което беше отказано искането на основание чл. 65 от НПК, за изменение на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ в друга по-лека. Още пред първоинстанционния съд посочихме достатъчно основания за това, че най-тежката мярка не съответства на целите, визирани в чл. 57 от НПК, и с друга такава мярка, каквато е предвидена в чл. 58 от същия би могло да бъдат постигнати същите цели. Сега ще ми направите забележка, че ще изляза извън предмета на делото, но предмета на делото понякога се определя безспорно от обществен интерес, но обществения интерес трябва да е свързан с доказателствата. Още при предишното разглеждане на мярката за неотклонение, както и сега и в настоящия момент, дори пред съда има 4 оперативни  работници, които чакат, ако мярката за неотклонение бъде отменена да бъде задържан и да му бъде повдигнато друго обвинение. И това е така, защото това дело се появи в резултат на това, че мярката му за неотклонение по другото дело имаше възможност да бъде променена, както и стори друг състав от КнОС. И то го стори съвсем справедливо и съобразно събраните по делото доказателства и изводите, които биха могли да бъдат направени по това дело. Това дело приключи. Дълго време прокуратурата мисли дали да го внесе в съда, защото и там резултата от него е неизвестен. Всичко идва от това, описано при първото искане на прокуратурата за взимане на най-тежката мярка за неотклонение. В Кюстендилската прокуратура се води едно друго дело за един изчезнал човек, с който последно се бил видял К.. Оттам дойдоха и всички проблеми. Аз имам 27 - 28 години стаж като адвокат и сигурно още 5 години като следовател, не ми се е случвало на някой да взимат мярка за неотклонение „задържане под стража“ за законно държане на 15 патрона  при попложение, че има разрешително за притежаването на това оръжие и тези боеприпаси. След това  продължихме с второто дело. Това дело беше образувано по сигнал на Недев за отправена  за него заплаха с правна квалификация по третата алинея, за да се постигне целения ефект на тежкото по смисъла на чл. 93, т.7 престъпление, т.е. да бъде лишен от свобода повече от 5 години, защото ако беше по първата алинея, задържането не можеше да продължи  повече от 2 месеца.

По отношение на правната квалификация. От кое доказателства по делото би могло да бъде направен извод, че квалификацията на прокуратурата е съобразена с правния текст,  за да бъде налице и първата предвидена в текста предпоставка за наличие на тежко по смисъла на закона престъпление.

На второ място, безспорно това е прерогатив на прокуратурата, какви обвинения да повдигне, имайки предвид доказателствата. Но края на краищата служебно съдът следва да прецени дали това съответства на това, което твърди прокуратурата, че е извършил нашия подзащитен. Безспорно за определяне или продължаването на мярката за неотклонение трябва да са налице достатъчно данни, а не доказателства. Безспорно, защото това ще реши съда по спора по същество след внасянето на обвинителния акт - дали е виновен или е невинен. Сега се предполага, че е невинен. А предполагайки, че е невинен и при липсата на предишни осъждания и при едно единствено висящо дело, което не е внесено за разглеждане все още от съда, дали е налице опасност подзащитният ми  да извърши престъпление или друго престъпление, или какво и да било. Ако понякога съдът от тежестта на извършеното деяние, от неговата продължителност, от начина му на извършване, би могъл да съди за реалната опасност от извършването на престъпление в конкретния случай ние считаме, че такъв извод не може да бъде направен имайки предвид всички доказателства, които са събрани по делото. Считаме, че най-тежката мярка за неотклонение за несъобразена и с неговата обществена опасност, със здравословното му състояние и психическото му състояние на него и на част от семейството му. В кориците на това дело сме представили експертиза за психическото състояние на сина му, което след неговото задържане значително се е влошило, включително и от невъзможността да бъде лекуван от заболяване, което е  предшествало задържането  под стража на подзащитния ми. Да, безспорно и към настоящият момент не е изготвена съдебно-медицинска експертиза ели съвместимо или не е съвместимо здравословното му състояние, но от приложените медицински документи във всички случаи може да бъде направен извод, че здравословото му състояние е значително влошено след повече от три месеца престой в ареста.  Близо 4 месеца.  За това ние считаме, че имайки предвид тежестта на престъплението,  обществена опасност на нашия подзащитен здравословното му  състояние, здравословното състнояние на сина му би могло да предизвика изменението на най-тежката мярка за неотклонение, нейното прекъсване като прекалено тежка и определяне на друга  мярка за неотклонение различна от най-тежката такава, а именно по-лека. Правилното процесуално поведение е единственото при определянето на мярките за неотклонение. Ако правилното процесуално поведение, на което и да е лице, би било достатъчно да бъде  постигнато и с по-лека мярка за неотклонение ,безспорно тя не би могла да се противопостави на обществения интерес. Общественият интерес, както пише и в Харатата на правата на човека и останалите свободи, т.е. действа до определен момент, до определен момент за събирането на достатъчно доказателства. Така е записано там. Задържането под стража не може да бъде използвано с цел събирането на доказателства, самопризнания или каквото било. Общественият интерес налага определено ограничаване на човешките му правата  до степен, която да служи на досъдебното производство. Всичко останало ограничение на правата не е съобразено с Хартата на правата на човека, включително и с нашата Конституция и нашия закон и затова ние считаме , че за това престъпление, ако не се преследват други цели и ако не е неговата личност, мярката за неотклонение щеше да бъде различна, поради което моля да я отмените, ако приемете нашите съображения за основателни.   

          ОБВИНЯЕМИЯТ К. –  Уважаеми Окръжни съдии,  аз съм много емоционален и ще се въздържа от много говорене. Въпреки, че много говоря. Действително здравословното ми състояние, за което бях уведомил при постъпването ми е лошо. Искам да уведомя съда за следното. Постоянно уведомявах, м.ноември въобще не ми е преглеждано кръвното. При предишното дело бях написал собственоръчно и дадох кореспонденцията на адв. А., че съм уведомявал пред свидетели, че не са взимани никакви мерки. Последно ми беше мерено м.октомври, след това на 02.12. и 09.12. кръвното ми беше 165/95, записано е в медицинския журнал. На 16-ти кръвното първо ми беше замерено един път, след това на секундата беше замерено втори път и медицинското лице каза, че тук има някакъв проблем 170/100, пак записано в медицински журнал. Тогава беше извикан началник „Ареста“ лично пред него стана замерването и беше замерено такова. На следващия ден 17-ти бях откаран в Медицински център където кръвното беше 180/100. До тази дата никакви мерки не бяха предприети. Видно от документа, който го дадох, аз го написах като заявление и поисках вх.номер и затова ми беше върнат отговор. Отговорът е дописан в моето заявление и то е дописано от началник „Ареста“, ако не се лъжа се казва В. Колев. Не бяха предприети абсолютно никакви мерки.

          На рентгенова снимка, за мен това е отбиване на номер, е видно дори с непрофесионално око, че костта, която държи зъбите ми е по-малка от милиметър. Всички зъби ми се клатят. Нямам право и предполагам и съда няма да иска да го покажа, но това е самата истина. Не мога да натисна пресно зеле, моркови или туршия. Ям само млечно течна храна, която в ареста е топла вода с вода. Действително здравословното ми състояние е много лошо. С всички сили искам да се справя с това нещо, но най-много не мога да се справя с едно единствено нещо - влошаващото здравословно състояние на сина ми. Това е, в което аз се убеждавам от телефонните ми разговори с него. Той продължава да заеква и заеква още повече. Заради стреса който преживя, той не иска да излиза от вкъщи. Чудя се как да го излъжа да излезе от вкъщи.   Предоставихме документ от логопед, предоставихме  документ от „Закрила на детето“, предоставихме документ на последното заседание от психолог. Единствено с това не мога да се справя.

 Искам да допълня адв. А. и адв.В., че сме представили документи за баща ми - ***, майка ми е с „***“. Всичко това документално сме го представили. Брат ми е с ****. Моля да съобразите семейното ми положение.

          Моля да ми бъде смекчена мярката. Защитното изречение, което искам да кажа, е в бъдеще време и то е следното. В момента, както и Вие, така и аз бях информиран за 4-ма служители на ГДБОП. Същата тактика беше направена и със сина ми. За надраскана кола, всички кадри ги видяхме ние, че физиката на надраскващия не отговаря на физиката на това дете. Той беше задържан, беше освободен и още от делото му бяха сложени белезници. Откаран във Второ районно, от там на Геме Димитров, връщан и пак  разглеждане на ново дело и пак освободен от зала, за спукване на гумата на същата кола. В момента ме чакат същите четирима човека. Държа да кажа следното. В техния си опит, имат  адържано лице от Костин брод при извикване на разпит, искам да го кажа предварително, за да не се случи, единият от служителите казва, че по време на разпита разпитвания го е заплашил с живота му, другите двама  му стават свидетели и край. Всичко свърши. Това изречение го казвам, за да не се случи в бъдеще време с мен.  Исках да го кажа на  съд, да го чуе това нещо съда. Относно темата, по която говоря държа да кажа следното. На втори август съм отишъл чисто сам и дадох показания пред полицията, като  служителят ми каза, за да не те задържаме, напиши, че не даваш никакви показания, но аз умело написах, че ще дам показания на по-късен етап. Или на 7-ми или 11-ти, тук вече може да сбъркам,  чисто сам  съм отишал без никой да ме вика да дам допълнителни показания, които бяха подкрепени от видеоматериали от магазини. Аз не съм отказал полиграф. Във връзка с предрасъдиците, за които съм тук. Друго нещо, от както съм в ареста близо 4 месеца, аз не съм извикан да давам показания.    

          СЪДЪТ ДАДЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ К..

          ОБВИНЯЕМИЯТ К. -  Моля съда да ми измени мярката за неотклонение. 

 

          СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.

          След тайно съвещание постанови определението си и го обяви на страните. 

Обжалва се определение  на ДнРС, с което е потвърдена по отношение на обвиняемия по ДП 498/2020 г. В.К., мярка за неотклонение „задържане под стража”.  

Становището на представителя на прокуратурата е, че мярката за неотклонение следва да бъде потвърдена.

Защитата на К. поддържа частната жалба и изтъква доводи от необходимостта за нейното изменение, респективно за наличие на влошено здравословно състояние на същия.

Обвиняемият К. моли да му бъде смекчена мярката за неотклонение.

КнОС след като се запозна с доказателствата по делото приема за установено следното:

В.Н.К. е задържан с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, фактически на 01.09.2020 година.  Същият е привлечен като обвиняем за извършване на тежко умишлено престъпление по чл. 144, ал.3 от НК. Последното процесуално следствено действие по делото е било депозирането на съдебно – психиатрична експертиза на 30.10.2020 г., която е била назначена с постановление на разследващ полицай от 02.09.2020 г. По делото за разпитани свидетели, извършен е оглед на веществени доказателства и са издадени разпореждания от 05.10.2020 г. за предоставяне на данни  по реда  на чл. 159, ал.1 от НПК.  След посочената дата, с изключение на депозираната на 30.10.2020 г. съдебно – психиатрична експертиза  други процесуално следствени действия не са извършвани.

Такива са извършени една на 14.12.2020 г., на 15.12.2020 г. и на 156.12.2020 г. – протоколи за разпит на свидетели, които са представени в днешното съдебно заседание и които са осъществени  след депозиране на молбата на К. за изменение на мярката му за неотклонение.

При преценка на законността на задържането съдът следва в настоящото производство отново да прецени предпоставките по чл. 63, ал.1 от НПК.

Към настоящия момент следва да се посочи, че продължава да съществува първата предпоставка по този текст, а именно събраните доказателства обосновават подозрение за съпричастност на К. към повдигнатото обвинение. Същевременно следващата предпоставка по чл. 63, ал.1 от НК – реална опасност от укриване по отношение на К., съдът счита, че не е налице.  Същият е с постоянен адрес *** на който живее заедно със семейството си, не е осъждан, поради което изводи относно наличие на опасност от укриване не могат да бъдат направени.

Съдът счита, че продължава и към настоящия момент да е налице опасност от извършване на друго престъпление, което се обосновава с оглед на обстоятелството, че настоящото твърдяно деяние е извършено по време когато К. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест” по друго висящо дело. Същевременно обаче КнОС счита, че здравословното състояние на същия води до необходимост от смекчаване на най-тежката мярка за неотклонение. По делото е налице категорична медицинска документация, че същият страда от хипертония, както и, че от края на м. октомври 2020 г. постоянно  поддържа кръвно налягане във високи стойности. Свидетелство за това е представения лист за преглед на пациент от 17.12.2020 г. и направено ЕКГ, както и приложената ехокардиография, които установяват, че обвиняемият страда от високо кръвно, което обстоятелство е опасно за здравето му. Налице се и медицински данни, че същият страда от парадонтоза. Тази документация сочи, че състоянието му е несъвместимо с местата за лишаване от свобода  и е налице  необходимост от изменение на задържането му и определяне на друга по лека мярка за неотклонение, а именно – „домашен арест. 

Изрично следва да се отбележи, че въззивната инстанция не толерира пасивността на разследващите органи, която е продължила над 2 месеца и половина.  Представените в днешното съдебно заседание доказателства – протоколи за разпит на свидетели са извършени едва след депозиране от страна на К. на мярката му за неотклонение. Това поведение на разследващите органи не следва да бъде толерирано, като изрично следва да се отбележи, че не се споделя изтъкнатия от страна на ДнРС довод за превес на обществения интерес в настоящия случай.  При определяне на мерките за неотклонение следва да се намери баланс между обществения и личния интерес, което обстоятелство многократно е изтъквано в практиката на ЕКПЧ. Ограничаването на правата на обвиняемите лица е допустимо в началните фази на разследването, но не и при продължилото близо 4 месеца задържане, и последвалата над 2 месеца пасивност от страна на разследващите органи.

С оглед на гореизложеното,  съдът счита, че посоченото задържане не следва да продължава и, че по отношение на К. адекватна на посочените в чл. 57 НПК цели на мерките за неотклонение  би била мярката „домашен арест”. Това е така, тъй като изпълнението й предвижда задължение за обвиняемия да не напуска  адреса си на местоживеене без разрешение на прокурора или съда.  Същата следва да бъде контролирана чрез средства за електронно наблюдение.

По тези съображения съдът счита, че  следва да отмени обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на В.Н.К. за изменение на  взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” и да постанови друга с което да вземе по отношение на същия мярка за неотклонение „домашен арест”.

С оглед на горното и на основание чл. 64,  ал. 8 от НПК  съдът  

          О П Р Е Д Е Л И :

          ОТМЕНЯ протоколно  определение № 260137 от 14 декември 2020 г.  на ДнРС, постановено по ЧНД № 1207/2020 година по описа на съда и вместо него

ПОСТАНОВЯВА

ВЗЕМА по отношение на обвиняемия В.Н.К., ЕГН **********, привлечен като обвиняем по ДП № 498/2020 г. по описа на РУ гр.Дупница мярка за неотклонение „домашен арест”, която следва да се изпълнява по адресната му регистрация в гр.***, обл.***, ул. „***” № ***.

На основание чл. 62, ал.4 от НПК указва на обвиняемия В.Н.К., че няма право да променя и напуска горепосочения адрес без разрешение на съответния орган от съдебната система. 

На основание чл. 62, ал.5  от НПК указва на РУ МВР гр.Дупница да контролира изпълнението на мярката за неотклонение „домашен арест”, взета по отношение  на обвиняемия В.Н.К..

На основание чл.62, ал. 6 от НПК допуска контрол на взетата по отношение на В.Н.К., мярка за неотклонение ”домашен арест” чрез средствата за електронно наблюдение, което да се изпълни от ГД „Изпълнение на наказанията”, РС „Изпълнение на наказанията” гр.Кюстендил по реда на ЗИНЗС и Инструкция № 1 от 20.12.2018 г. взаимодействията на структурите в МВР и ГД „Изпълнение на наказанията” при изпълнение на електронното наблюдение.

След влизане в сила на определението копие от диспозитива на същото да се изпрати незабавно по факс или имейл на РП Дупница, ОД на МВР гр.Кюстендил, РС „Изпълнение на наказанията” гр.Кюстендил и сектор „Арести” към Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр.Кюстендил.

Лицето незабавно следва да се освободи, освен ако не са налице други основания за продължаване на задържането.

          Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:        1)

 

                         2)

 

 

 

Заседанието по делото приключи в  15.48 часа.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪД. СЕКРЕТАР: