Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../24.11.2017 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                 СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Дарина Баева,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 231 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, Т.А.Ч., ЕГН **********,***, чрез адв. П.Т., е поискал да бъдат отменени взетите решения на проведеното на 17.02.2017 г. общо събрание на съдружниците в "ТЕХНОФЕР" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Аспарухово”, Южна промишлена зона, поради противоречие с повелителните норми на закона.

В исковата молба се твърди, че ищецът е съдружник в "ТЕХНОФЕР" ООД, ЕИК *********, гр. Варна. С решение, взето на проведеното на 17.02.2017 г. общо събрание на съдружниците, същият е бил изключен като съдружник в дружеството, на основание чл. 126, ал. 3 от ТЗ. Ищецът оспорва законосъобразността на поведеното на 17.02.2017 г. общо събрание на съдружниците и взетите на това събрание решения. Твърди, че предупреждението по чл. 126, ал. 3 от ТЗ е отправено от управителя без за това да е взето решение на общото събрание на съдружниците, което според ищеца е задължително. Освен това се сочи, че предупреждението е бланкетно и с него не е даден подходящ срок, в който ищецът евентуално да коригира поведението си или да предприеме действия за защита на правата си. Освен това ищецът твърди, че не е извършил нарушенията, за които е изключен като съдружник в дружеството.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът "ТЕХНОФЕР" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Аспарухово”, Южна промишлена зона, представлявано от управителя П.С.Д., чрез пълномощника адв. П.Т., е подал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на така предявения иск. Твърди се, че решенията на общото събрание са взети с надлежно мнозинство от капитала на дружеството. Изложени са и съображения за това, че преди оспорваното общо събрание на ищеца са изпращани множество предупреждения и покани за участие в общи събрания на дружеството, в които обаче той не е взел участие. Сочи се, че ищецът като съдружник трайно отказва да изпълнява задълженията си по дружествения договор, като не взема участие в общи събрания, на които да бъдат взети изключително важни решения за разпореждането или кандидатстване за финансиране на дружеството. Също така се сочи, че ищецът е отказвал да подпише договори във връзка с дейността на дружеството като с това вреди на финансовата му стабилност. Изразява се становище за неоснователност на твърдението на ищеца, че решението за отправяне на предупреждение по чл. 126, ал. 3 от ТЗ е следвало да бъде взето от общо събрание на дружеството, каквото не е било провеждано, както и че на ищеца не е бил даден подходящ срок за корекция на поведението и защита на правата му. Излагат се съображения за това, че ищецът е извършил посочените в протокола от проведеното на 17.02.2017 г. общо събрание на съдружниците нарушения, за които е изключен като съдружник. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Доколкото в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК не е депозирана допълнителна искова молба от ищеца, съдът не е предприел последващи процесуални действия по двойната размяна на книжа по реда на чл. 373 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание и с писмени бележки процесуалният представител на ищеца адв. П.Т. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване.

В съдебно заседание и с писмени бележки ответникът "ТЕХНОФЕР" ООД, чрез процесуалния представител адв. К.Т., моли да  бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноски, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Не се спори по делото, а това се установява и от представения по делото протокол /л. 7 – л. 12 от делото/, че на 17.02.2017 г. е проведено общо събрание на съдружниците /ОСС/ на "ТЕХНОФЕР" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Аспарухово”, Южна промишлена зона, на което е взето решение за изключване на Т.А.Ч., на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, като притежаваните от него 30 дяла от капитала му бъдат заплатени, а дружеството бъде пререгистрирано като ЕООД, а за едноличен собственик на капитала да бъде вписана З. С.Д.а-Г. Касае се за решение, което може да бъде оспорвано от съдружника по реда на чл. 74 от ТЗ. Предявяването на този иск обаче е ограничено в срока по чл. 74, ал. 2 от ТЗ, който е 14-дневен от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. От представения протокол е видно, че ищецът е присъствал на проведеното на 17.02.2017 г. общо събрание на съдружниците, като исковата молба е постъпила в съда на 22.02.2017 г. Следователно, искът е предявен в предвидения в разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ТЗ преклузивен срок и подлежи на разглеждане по същество.

От посоченото в протокола от 17.02.2017 г. на ОСС е видно, че Т.А.Ч. е бил изключен като съдружник в дружеството, на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, т.е. за това, че не изпълнява задължението си за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и за това, че действа против интересите на дружеството. Изключването по този ред предполага, че на съдружника следва да бъде връчено писмено предупреждение, че извършва твърдяните нарушения и че в следствие на тях ще бъдат предприети действия за изключването му като съдружник в дружеството. Връчването на това предупреждение следва да бъде извършено преди провеждането на общото събрание, на което ще бъде разгледано предложението за изключване на съдружника от дружеството, като същевременно му бъде даден подходящ срок, в който същият да организира защитата си и евентуално да предприеме действия по коригиране на поведението си и преустановяване на нарушението. Не е необходимо обаче, както твърди ищеца, решението за отправяне на такава покана да бъде взето на проведено преди това общо събрание на съдружниците в дружеството.

Към отговора на исковата молба е приложено писмено предупреждение /л. 41 от делото/, отправено от П.С.Д., в качеството му на управител на "ТЕХНОФЕР" ООД, което е връчено на ищеца Т.А.Ч. на 02.02.2017 г. В същото е посочено, че Ч. е затаил повече от десет години финансова претенция в изключително големи размери, на която е изчакал краен срок, за да начисли максимални размери лихви и неустойки, вместо да предяви претенцията си към дружеството; завел е търговски спор, който въпреки, че не е приключил с окончателно решение, се е снабдил с изпълнителен лист, за да предприеме действия по принудителното му събиране; цедирал е вземането на трето физическо лице, въпреки, че видно от договора за цесия същия е фиктивно сключен, тъй като уговаря плащане на цената по него едва през 2019 г.; в следствие на извършената цесия върху собствеността на дружеството е наложена възбрана и са предприети действия по принудително събиране на вземания; отказва да се яви на събранията на дружеството, на които се налага вземането на изключително важни решения за разпореждане или кандидатстване за финансиране на дружеството и/или да подпише договори за това. С предупреждението Ч. е поканен да преустанови тези свои действия, с които вреди на дейността и доброто име на "ТЕХНОФЕР" ООД, като в противен случай ще бъде предложен за изключване от общо събрание на съдружниците. Същевременно към исковата молба е приложена и телепоща с изх. № 62 /л. 16 от делото/, подадена от П.С.Д. и З.Д.-Г. до Т.А.Ч., в която е заявено, че възразяват срещу изявлението му за прихващане на задължението му в размер на 5107,45 лв., не признават прихващането и считат, че задължението му към дружеството не е погасено. Считат, че с действията си Ч. уврежда икономическите интереси на дружеството, в което е съдружник, а именно "ТЕХНОФЕР" ООД. Канят го да преустанови действията, с които вреди на финансовите интереси и стабилност на дружеството; да преустанови действията по изпълнителните дела, заведени срещу дружеството, като считат действията му за такива, извършени против интересите на дружеството, които ще доведат до невъзможност то да функционира и да се разплаща с контрагентите си. Със същата е отправено и предупреждение, че ако до 05.12.2016 г. не преустанови подривната си дейност и изпълнителните дела, заведени срещу дружеството не бъдат прекратени, подателите ще бъдат принудени да предприемат действия по защита интересите на дружеството. В самия протокол от общото събрание е посочено, че изключването на Ч. като съдружник в дружеството се извършва на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ, заради системно и виновно неизпълнение на задължения, поети от него като съдружник и нарушения на ТЗ и дружествения договор. Посочено е по-конкретно, че Ч. е извършил следните нарушения: липса на каквото и да било участие в дейността на дружеството; пълна незаинтересованост за финансовите задължения и затруднения на дружеството; отказ за участие в разходите по дейността на дружеството; саботиране дейността на дружеството с действията си по неявяване и невъзможността да му бъде изпратена документация за подпис или отказа да бъде подписана такава; завеждане на дела срещу дружеството и продажба на цесия на вземанията по тях преди приключване на съдебните производства, с което дейността на дружеството е изцяло блокирана, имотите собственост на дружеството са възбранени, а сметките запорирани.

От посоченото в писменото предупреждение, телепощата и протокола от проведеното общо събрание на съдружниците е видно, че една от причините за изключването на Т.А.Ч. като съдружник е предявена от него претенция за връщане на суми по предоставен от него на дружеството заем, заедно с дължимата се върху него договорна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист № 79 от 02.11.2016 г. по в.т.д. № 251/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна /л. 15/, както и за предприети от него действия във връзка с обезпечаване на това вземане и реализиране на принудителното му изпълнение. Тези действия обаче сами по себе си не представляват нарушения на дружествените задължения от страна на Ч., като такива не представляват и сключването на договор за прехвърляне на вземането между него и T.С.И. от 14.11.2016 г., както и предприемането на действия по принудително изпълнение по изп. дело № 20167180400608 по описа 2016 г на ЧСИ С. К.– Д. – с район на действие района на ОС – Варна, вписана под № 718 в регистъра на Камарата на ЧСИ. Реализирането на законни права само по себе си не е нарушение и може да представлява такова само в случаите, когато се реализира при злоупотреба с право, т.е. целта е само да се вреди на другата страна, а не се преследва действително осъществяване на правото. Злоупотребата с право не се презюмира, а подлежи на доказване, като доказателствената тежест за това се носи от лицето, което твърди същата. В случая това е ответното дружество. От негова страна обаче по делото не са ангажирани доказателства, от които да бъде направен извод, че Ч. упражнява правата си по договора за заем при злоупотреба с право по отношение на дружеството. Поради това тези му действия не могат да бъдат счетени като нарушения на задълженията му като съдружник в "ТЕХНОФЕР" ООД, нито като такива, насочени срещу интересите на дружеството. С оглед на това същите не могат да бъдат и основание за изключването на Ч. като съдружник в дружеството. Доколкото изключването на съдружник по реда на чл. 126, ал. 3 от ТЗ представлява правомощие на общо събрание на съдружниците, то при оспорването му дружеството носи доказателствената тежест да установи, че са налице предпоставките за изключване на съдружника. В случая към отговора на исковата молба са представени два протокола от ОСС, едното проведено на 06.03.2015 г., а второто – на 16.06.2016 г. /л. 50 и 51 от делото/. Същите са представени във връзка с твърденията за това, че Ч. не се интересува от дружествените работи, не взема участие в общите събрания, въпреки, че е редовно поканен за тях и с това затруднява дейността на дружеството. В първия от посочените протоколи от 06.03.2015 г. действително е отбелязано, че Ч. не се е явил на общото събрание. Във втория протокол обаче е отбелязано, че за Ч. се е явила Ц.Т.Ф., в качеството й на пълномощник на същия. Тя не е била допусната до участие, тъй като П.С.Д., който в случая освен като управител на дружеството е действал и като пълномощник на З. С.Г., е счел, че пълномощното е нередовно и не отговаря на законовите изисквания. От тези доказателства не може да бъде направен категоричен извод, че Ч. системно не участва в работата на общите събрания на дружеството като създава пречки за дейността му. При това, даже и да се твърди такова неучастие на съдружника в конкретни общи събрания на дружеството, трябва да се изследва и въпроса на какво се дължи същото. Възможно е то да се дължи на обективни причини, като в този случай това неучастие не може да бъде счетено за нарушение на дружествените задължения. При това следва да се отчита и обстоятелството дали само по себе си неучастието на съдружника в общото събрание на дружеството би довело до невъзможност да бъдат вземани решения предвид притежавания от конкретния съдружник дял от капитала на дружеството. В случая Ч. притежава 30 дяла от капитала на дружеството, докато останалите 70 дяла от капитала се притежават от съдружника П.С.Д.. Т.е. неучастието на Ч. може да бъде пречка за вземане само на решения, за които законът изисква квалифицирано мнозинство /3/4 от капитала/ или единодушие. Същевременно по отношение на това дали са налице нарушения от страна на Ч., които да доведат до изключването му като съдружник, следва да се преценят и показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.Т.Ф. и Я.Р.Я.. От показанията на първата от посочените свидетели обаче не могат да бъдат направени изводи за поведение на Ч., което да стане причина за изключването му като съдружник в дружеството, доколкото нейните показания са в противовес с твърденията на ответника, че ищеца не се интересува от дружествените работи, от финансите на дружеството и не взима участие в дейността му, а по-скоро за това, че от страна на дружеството са били създавани пречки Ч. да упражнява правата си на съдружник. От показанията на втория разпитан свидетел Я.Р.Я. също не могат да бъдат направени изводи за съществуването на поведение на Ч., което да е довело до описаните в протокола за проведеното на 17.02.2017 г. общо събрание на съдружниците нарушения. С тези показания се цели оборването на изложените в исковата молба твърдения на Ч., че дружеството не му е осигурявало достъп до счетоводната документация. Свидетелят обаче не сочи каквито и да са факти, от които да бъде направен извод за незаинтересованост на Ч. от дружествените работи и за това, че той създава пречки за осъществяване на дейността на дружеството. Съдружникът не е задължен ежедневно да посещава адреса на управление на дружеството, за да се счете, че същия се интересува от дружествените работи, нито за да получи документи, свързани с тази дейност. Управлението на дейността на дружеството се осъществява от управителя, който следва да се намира на адреса на управление на дружеството. Същият следва и да предоставя при поискване от съдружник информация за дейността на дружеството и евентуално поискани документи, но съдружника не е длъжен за тази цел да посещава адреса на управление, доколкото тази информация може да бъде предоставена и по друг начин. Затова самото обстоятелство, че Ч. не е посещавал наетия от свидетеля Я. склад не води до извода, че същия е извършил нарушенията, за които е изключен като съдружник от дружеството. С оглед на това, от страна на дружеството не е доказано по реда на главното и пълното доказване, че Ч. е извършил нарушенията, за които е изключен като съдружник в дружеството. Не може да се твърди, че доколкото част от твърдяното поведение на Ч. съставлява бездействие, то е отрицателен факт и не подлежи на доказване от страната, която го твърди. В случаите, когато чрез бездействие се извършва нарушение и при спор, това нарушение следва да бъде доказано, като доказателствената тежест за това е за страната, която твърди нарушението. В този случай бездействието подлежи на доказване чрез установяване на други положителни факти, от които по несъмнен начин може да бъде направен извод за осъщественото нарушение.

С оглед на всичко гореизложено по делото не е доказано, че ищецът Т.А.Ч. е извършил нарушенията, за които е изключен като съдружник в "ТЕХНОФЕР" ООД на проведеното на 17.02.2017 г. общо събрание на съдружниците в дружеството, поради което решението на ОСС в тази му част следва да бъде отменено. Тази отмяна обаче води и до отмяна и на решението, взето на същото ОСС за изкупуване на дяловете на Т.А.Ч. от другия съдружник - З. С.Д.а-Г. и преобразуването на дружеството от ООД в ЕООД, доколкото предпоставка за това е прекратяването на членственото правоотношение на Ч.. Доколкото с тези две решения е изчерпан целия дневен ред на проведеното на 17.02.2017 г. общо събрание на съдружниците, то предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ следва да бъде уважен като бъде постановена отмяната на всички взети на посоченото ОСС решения.

 

По отношение на разноските:

 

Доколкото ищецът не е претендирал присъждане на разноски и по делото не са представени доказателства за извършени такива, нито списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по предявения от Т.А.Ч., ЕГН **********,***, срещу "ТЕХНОФЕР" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Аспарухово”, Южна промишлена зона, иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ решенията, взети на проведеното на 17.02.2017 г. общо събрание на съдружниците на "ТЕХНОФЕР" ООД, ЕИК *********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

         

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: