Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и седми февруари през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря Анелия Докузова като разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ
ПАНОВА възз.гр. дело № 122 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2020 г и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение
№ 2517 от 19.12.2019 г по гр. дело № 6491/2019 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд ОСЪДИЛ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана
от директора Н.С.Н., да заплати на Т.С.С. ***, ЕГН **********, следните суми:
-сумата
от 1 744,18 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 03.10.2016 год. до 02.10.2019 год., получен в резултат
на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на депозиране на исковата молба- 03.10.2019г. год., до
окончателното изплащане на сумата, и
-сумата
от 495 лв., представляваща направени деловодни разноски.Съдът се е произнесъл и по въпроса за държавната такса.
Срещу така постановеното решение въззивна
жалба е подадена от ГД ПБЗН – МВР , в която се възразява ,че решението на РС - Плевен е
незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Възразява
се, че РС неправилно е приел, че следва да се преизчислява положения нощен труд
от служителя по правилата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Възразява се, че за
процесния период са действали две наредби по различно време за реда на
организация и разпределянето на работното време, за отчитането му и
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивка на държавните служители в МВР. В тези наредби липсва
текст, който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен
коефициент. За исковия период е действала една наредба № 8121з-407/2014 г ,но
само за 4 дни и незаконосъобразно РС – Плевен е обосновал изводите си на разпоредбата на чл. 31 ал.2 от тази
наредба. Възразява се, че не е налице празнота в нормативната уредба за
работното време ,отчитането и заплащането му на служителите по служебно
правоотношение.Служителите могат да
полагат по 8 часа нощен труд за разлика от служителите по трудово правоотношение.
Възразява се, че вида на възнагражденията в ЗМВР от 2006 г е изчерпателен кто противното е лишено от законодателна
логика. Възразява се, че по делото не са събрани доказателства, че служителят е
работил над рамките на установеното работно време по график.Възразява се
,че е налице противоречие в изводите на
съда относно вида на труда след превръщането на нощните часове в дневни.Претендира
се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят
предявените искове като алтернативно се претендира да се отмени частично
решението относно сумите за периода
1.01.2018 г – 17.07.2018 г с оглед действащите тогава разпоредби на чл. 9г от
наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в писмена молба, взема
становище ,че жалбата е неоснователна и
решението на РС следва да се потвърди.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе
предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси по
делото касаят наличието на условия за
заплащане на дължимо трудово възнаграждение
за положен извънреден труд в резултат на
превръщане на положен нощен труд в дневен такъв
РС – Плевен е приел ,че по делото не е било спорно, че между
страните е съществувало служебно правоотношение за процесния период от
03.10.2016г. до 02.10.2019г., като ищецът е работил на длъжност „ВСА, той и пожарникар I-ва степен” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр.Плевен при Областна Дирекция „ПБЗН“ гр.Плевен – Главна Дирекция
„ПБЗН“ С..
Приобщени като
доказателство по делото са и платежните бележки, за изплатени на ищеца, за
процесния период трудови възнаграждения, от които е видно, че е начислен и
заплатен нощен труд.
Установява се, според РС, от приложеното по делото писмо с изх. №
94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, че министерството е взело становище относно
увеличаване заплащането на нощния труд при сумарно изчисляване на работното
време.
В хода на производството е
изслушано заключението по назначената съдебно
– счетоводна експертиза, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните. От заключението на същата се установява,
според РС, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период,
ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца,
експертизата е извършила преизчисляване на нощните часове към дневни с
коефициент 1.143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Посочен е и начин на формиране
на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при 5-дневна работна седмица
не могат да надвишават 7 часа, а нормалната продължителност на работното време
е 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица; поради различната нормална
продължителност на дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа
през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през
деня, поради което когато нормалната продължителност на дневното работно време
е 8 часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 часа към 7 часа, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,143. Вещото лице сочи, че за периода от 03.10.2016
г. – 02.10.2019 г. ищецът е положил общо 1769 часа нощен труд. Положеният нощен
труд в размер на 1769 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143
за превръщането му в дневен труд, като същият е заплащан своевременно по 0.25
лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на
2021.967часа, като за разликата от 252.967 часа се изчислява брутно
възнаграждение в общ размер на 1 758,12 лева, изчислено със средна ставка
6,95 лева, формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно
определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно
поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд. За целият
процесен период, видно от платежните ведомости на ответника ищеца е получил
допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно
Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017 г., издадени
от Министъра на Вътрешните работи, с които е определен размера на това
допълнително възнаграждение.
Според РС
разпоредбата на чл.176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. В процесния период
са действали последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издавани от
Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3,
ал.3 и в трите наредби са идентични, а именно че „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. В
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и
6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата).
Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра
на вътрешните работи, но тя от своя страна е отменена с Решение №8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. Едва на 02.08.2016 г. е обнародвана
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този
момент действаща е Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на
такава норма обаче не да следва да се възприема като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,според
РС, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в която в чл.9, ал.2 е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. По тези съображения
исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от
ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен,според РС, се явява доказана по своето основание. Коефициентът
1,143 се получава като нормалната продължителност на работното време през деня
- 8 часа /установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -
1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия резултат
- при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото
число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е
било , че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода, установен в
Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира
равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на
спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички
служители, полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа
и следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа съгласно Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой
часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Според
РС основание за преобразуването на
часовете нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална
уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен
нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Във връзка с възражението на ответника, че на
ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно
ставката по чл.8 от НСОРЗ/, съдът е
приел, че превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ
се извършва при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава,
че спрямо нощните часове не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки
отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно е според РС възражението на ответника, че
коефициентът в случая е неприложим, поради представеното писмо от Министерство
на труда и социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент
е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в
случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“.
Ако изводът в писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд
през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за
него „приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
Вярно е, че с нормата на чл.9г от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, в една от редакциите си през процесния
период - за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., е било предвидено, че
отработените часове от служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред ИНСПЕКЦИЯТА ПО ТРУДА, без превръщане на нощните часове в дневни. Съдът
обаче е счел, че тази разпоредба не
следва да се отчита при преценка на заплащането на тези часове. Тя касае отчитането
на извънреден труд пред друг държавен орган - ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА, но не променя
характеристиката на труда, положен и изчислен чрез превръщане на нощния в
дневен такъв, като извънреден, в случай че надвишава нормативно определения
брой часове за периода. В случай, че при сумираното изчисляване на работното
време за съответния период се установи, че чрез превръщане на нощния труд в
дневен, работникът е положил повече от нормативно определените часове труд,
тази разпоредба не забранява неговото заплащане. На още по-силно основание
следва да се отчете, че тази разпоредба е обща за всички работници, които
работят при сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ, и не
касае индивидуално работещите в системата на ЗМВР, а липсва спор в практиката,
че положения нощен труд за всички работещи се превръща в дневен такъв по
описаното правило на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. След като се установи положен
извънреден труд, независимо от начина на отчитането му в ИТ, той следва да бъде
заплатен от работодателя.
По делото е била изготвена съдебно-икономическа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от която се установява
размера на претендираната сума. Ответникът нее
твърдял, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период нощен труд
в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените
съображения исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 03.10.2016
г. – 02.10.2019 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен и отчитането му като извънреден е основателна според РС , и следва да
се уважи в претендирания размер – 1 744,18лв., с оглед допуснатото
изменение на цената на иска, който е по-малък от установения от експертното
заключение.
Решението на
РС – Плевен е частично незаконосъобразно
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за
изводите си, които не се споделят изцяло от въззивния съд.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на
изследване, установяване и отговор подлежат единствено конкретните оплаквания
по въззивната жалба на ответника, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със
Закона е приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР,
правилно съдът е приел, че е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8
часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г.
по гр.д. № 1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По отношение на направеното с въззивната жалба
възражение, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по
смисъла на чл.143, ал.1 КТ
по съображения, изложени в приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от
29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика (МТСП), същото е
частично основателно само за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради
действието на чл.9Г от НРВПО, а не по доводите на ответника.
Според чл.143 КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл. 142, ал.2 КТ
работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време –
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече
от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12-
или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане
на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е влязла в сила нормата на чл.9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно която
отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за
който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ
пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.
За периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало
правилото на чл. 9Г (нов - ДВ,
бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО
намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. – 31.03.2018г.
и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода от 01.07.2018
г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в отчетния период от
01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на
извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018 г., когато вече действа
новата редакция на чл.9Г от НРВПО
(изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно неоспореното заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза за периода от 01.01.2018г. до
30.06.2018г. на ответника са се дължали общо 302,13 лв. главница , които следва
да се извадят от общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено
от вещото лице за целия исков период в размер на 1758,12 лева. Получената сума
възлиза на 1455,99 лева, до който размер искът се явява основателен, като за
горницата над тази сума до пълния предявен и уважен размер с оглед изменението
на иска от 1744,18 лева искът е следвало
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По настоящето дело с исковата молба няма предявен иск за
заплащане на лихви за забава.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично
основателна. На основание чл. 271, ал. 1 ГПК
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в Частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата над 1455,99 до уважения размер от 1744,18 лв., като вместо него следва да се
постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
С определение по
настоящето дело съдът назначи СИЕ с
конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с
писмено становище жалбоподателят вместо
да внесе депозит за вещото лице и да му предостави документацията, за да
отговори на въпросите, предстява протоколи, изчисления и пояснения за
извършването им, с които счита че отговаря на задачите на вещото лице.
Не могат да
бъдат възприети и отчитани при отговорите на спорните по делото въпроси тези
изчисления и представени Протоколи за положен труд от държавни служители, работещи
на смени за месеците от процесния период, защото освен
че изхождат от страната по делото, заинтересована от изхода му в ПлОС, същите
не са проверени от независим експерт. Различията между данните по тези
изчисления и по заключението на СИЕ в ПлРС могат да се обяснят, че изчисленията
за ПлОС са извършени по Протоколите на ответника пред първата инстанция, а
анализа на СИЕ в ПлРС – по платежни бележки в първата инстанция и проверка на
документи при ответника – протоколи за отчитане на нощен труд.
С оглед
гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за присъдените разноски
за разликата над 396,23 лв с оглед отхвърлената
и уважена част на иска, както и за държавната такса за разликата над 58,23 лв с
оглед уважената част на иска. При
определянето на разноските следва да се вземе предвид и претенцията за
минимален размер на юрисконсултското възнаграждение, което се дължи съобразно
уважената част в размер на 16,60лв, поради което след компенсация се дължат
разноски в посочения по – горе размер.
Разноски за въззивното
производство се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба . Възззивникът претендира
заплащането на 100 лв юрисконсултско вънаграждение и разноски с него общо в
размер на 134,89лв. Другата страна във
въззивното не претендира разноски и няма доказателства такива да са направени. С
оглед изхода на делото пред въззивната инстанция , дължимо юрк. възнаграждение в размер на 16,60
лв и разноски за държавна такса в размер на 5,64 съобразно уважената част на
жалбата следва да се осъди въззиваемата страна да заплати на
въззивника разноски в размер на 22,24 лв.
Предвид гореизложеното следва да се отмени частично
атакуваното решение съобразно изложеното по – горе. Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ
№ 2517 от 19.12.2019 г по гр. дело
№ 6491/2019 г по описа на РС – Плевен В
ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН Е ОСЪДИЛ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“, с адрес на управление гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана
от директора Н.С.Н., да заплати на Т.С.С. ***, ЕГН ********** сумата от 1 744,18 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 03.10.2016 год. до
02.10.2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на
исковата молба- 03.10.2019г. год., до окончателното изплащане на сумата ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 1455,99 лв до пълния предявен и уважен размер от 1744,18 КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ на осн. Чл. 179 ал.1 и 2 вр. с чл. 178 ал.1
т.3 от ЗМВР ИСК от Т.С.С. ***, ЕГН ********** СРЕЩУ Главна дирекция
Пожарна безопастност и защита на населението МВР, гр.С., ул.П. № 171А ЗА
РАЗЛИКАТА НАД 1455,99 лв до уважения от
Пл РС размер от 1744,18 лв КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 2517 от 19.12.2019 г по гр. дело
№ 6491/2019 г по описа на РС – Плевен В
ЧАСТТА, В КОЯТО РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.С., ул.П. № 171А ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.С. ***,
ЕГН ********** деловодни разноски
за първата инстанция ЗА РАЗЛИКАТА НАД 396,23 лв до
постановения размер от 495 лв
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 2517 от 19.12.2019 г по гр. дело № 6491/2019 г по описа
на РС – Плевен В ЧАСТТА, В КОЯТО
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН е ОСЪДИЛ Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.С., ул.П. № 171А ДА ЗАПЛАТИ държавна такса
в полза на бюджета на съдебната власт ЗА РАЗЛИКАТА НАД 58,23 до
постановения размер от 69,77 лв
ОСЪЖДА Т.С.С. ***, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Главна дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението МВР, гр.С., ул.П. № 171А деловодни разноски за
въззивната инстанция размер на 22,24 лв
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в
останалата обжалвана част
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :