Р Е
Ш Е Н И Е № 4095
гр. Пловдив, 28.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4340 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано
е по депозирана искова молба от К.Н.К. срещу ЕС на сграда, находяща се в гр. ****
за отмяна на решението на ЕС, взето с Протокол от 25.02.2019 г. по т.3, с което ищецът е задължен да
„освободи” пространствата, които заема без разрешение на етажната собственост,
които са обща част на сградата, а именно: Пространствата под терасите на
вътрешния двор на сграда, находяща се в гр. ****.
Ищецът
излага твърдения, че е собственик на недвижим имот, находящ се в сграда в режим
на ЕС с адрес: гр. ****. Посочва, че на 25.02.2019 г. било проведено общо
събрание на етажните собственици, като поддържа, че при свикването и
провеждането му не били спазени законовите изисквания. Навежда доводи за
нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.2 ЗУЕС; общото събрание било
свикано от лице, което нямало правомощия за това. Сочи нарушение на нормата на
чл.19, ал.2 ЗУЕС и чл.13 ЗУЕС, тъй като получил покана за провеждането на общо
събрание по и-мейл на 18.02.2019 г., поради което не бил спазен предвиденият в
закона срок. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Сдружение на собствениците ****,
представлявано от **** Т. У., със становище за неоснователност на предявения
иск. Счита за неоснователни доводите, наведени в исковата молба по отношение на
нарушение на реда за свикване на общото събрание, както и за легитимността на ****.
Твърди, че на 25.08.2014 г. собствениците на самостоятелни обекти в сградата в
режим на етажна собственост учредили Сдружение на собствениците, на което *****
бил Т. В. У.. Поддържа, че последният в качеството си на ***** е свикал общо
събрание, което да се проведе на 25.02.2019 г., за което били спазени
законовите изискания. Моли за оставяне в сила на оспореното решение; претедира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.40,
ал.1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на
общото събрание. Искът се предявява в предвидения 30-дневен преклузивен срок от
получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС – чл.40, ал.2 ЗУЕС. В
случая, общото събрание, на което са взети оспорените в настоящото производство
решения, е проведено на 25.02.2019 г. Исковата молба е депозирана в съда на 19.03.2019
г., поради което съдът приема, че е в преклузивния законов 30-дневен срок.
Исковата молба е депозирана от
етажен собственик, което обстоятелство не е спорно между страните и като такова
е отделено за безспорно с доклада на съда. Предвид изложеното исковата молба е
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При
преценката законосъобразно ли е свикано и проведено общото събрание на етажните
собственици и законосъобразно ли са взети решенията, съдът е обвързан от
наведените от ищеца в искова молба основания за допуснати нарушения на
разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от
общото събрание. Във всички случаи тези нарушения следва да са конкретно
посочени и именно те определят спорния предмет. В този смисъл решение №
37/20.04.2016 г., постановено по гр.д. №
4432 по описа за 2015 г. на ВКС, I г.о.
Също
така, за изясняване на предмета на делото, съдът намира за необходимо изрично
да отбележи, че ищецът е оспорил единствено взетото решение по т.3, в какъвто
смисъл са уточненията му, направени с молба вх. № 27554/ 24.04.2019 г.,
неразделна част от исковата молба. В този смисъл, съдът е изготвил и проекта за
доклад, който е приет за окончателен без възражения на страните. Затова и
предмет на настоящото производство се явява законосъобразността на взетото
решение по т.3 на проведеното ОС на ЕС на 25.02.2019 г., по наведените в
исковата молба пороци.
По доводите за нарушение на процедурата по свикване на ОС – легитимност
на **** и спазване на изискванията на чл.13 ЗУЕС:
Законът за етажната собственост
предвижда две основни форми на управление на етажната собственост – общо
събрание и/или сдружение на собствениците – чл.9 ЗУЕС. Правната уредба на
сдружението се съдържа в разпоредбите на чл.25 и сл. ЗУЕС, като същото се
създава на учредително събрание на собствениците на самостоятелни обекти в
сградата в режим на етажна собственост. Възможно е то да не включва всички
етажни собственици, но за учредяването му е необходимо вземането на решение от
собствениците, притежаващи не по-малко от 67 % идеални части от общите части на
ЕС – чл.25, ал.3 ЗУЕС. Според закона, както сдружението на собствениците, така
и общото събрание на етажните собственици имат за задача да извършват дейности,
свързани с управлението на общите части на етажната собственост. Когато сдружението
е учредено от всички етажни собственици на самостоятелни обекти в сградата,
общото събрание на сдружението има и правомощията на общо събрание на
собствениците – така изрично чл.33, ал.5 ЗУЕС.
В случая, управлението на
етажната собственост на сградата, находяща се в гр. **** се извършва от сдружение
на етажните собственици, създадено на 25.08.2014 г. Видно от споразумението за
създаване на сдружението, в него участват собствениците на следните
самостоятелни обекти, а именно: апартаменти *, *, *, *, *, * и *, както и
магазини *, * и *. Ищецът като собственик на апартамент и на магазин от
сградата, е взел участие в учредяването на сдружението, поради което и взетите от
него решения го обвързват. Сдружението е създадено безсрочно и има за предмет
усвояването на средства от фондовете на ЕС и/или от държавния и общинския
бюджет, безвъзмездна помощ или субсидии и/или използване на собствени средства
с цел ремонт и обновяване на сгради в режим на етажна собственост, както и за
други дейности, свързани с управлението на общите части на етажната собственост
– чл.2, т.2.1. Органи на сдружението за управителен съвет (*****) и контролен
съвет (****) – т.3.1, като управителният съвет (****) се избира за срок до две години – т.6.2. В
този смисъл са и законовите норми – чл.34, ал.1 ЗУЕС и чл.19, ал. 2 ЗУЕС, които
са от императивен порядък.
Етажните собственици са
постигнали съгласие, видно от т.3.3 от споразумението, за целите на изпълнение
на проекта „Енергийно обновяване на българските домове” сдружението да се
представлява от Т. В. У., в качеството му на член на управителния съвет, като същият ще представлява
сдружението пред МРРБ по проект „Енергийно обновяване на българските домове”
и няма право да прекратява функциите си на представител на сдружението в
отношенията му с МРРБ за целия срок на проекта, както и 5 години след
приключването му.
От така изложеното следва, че
сдружението се представлява от управителен
съвет (този извод се извежда от описаната по-горе формулировка на т.3.3 от
сдружението), член на който е Т. В. У., както и че управителният съвет е избран
за срок не повече от две години. Прави се извод също, че Т. В. У., в качеството
му на член на управителния съвет, представлява
сдружението пред МРРБ по проект „Енергийно обновяване на българските домове” и
именно в качеството му на представител и целите на посочения проект
представителните му функции са в описания по-горе срок, а именно – целият срок
на проекта и 5 години след приключването му. Това обаче не означава, че Т. В.
У. е и ****/член на УС за този срок, доколкото етажните собствениците са
приели, че УС се избира за срок не повече от 2 години (в съответствие и
със законовите норми). Затова и към момента на свикване на ОС – месец февруари
2019 г., Т. У. не е имал качеството на ***** на сдружението на ЕС, макар и да е
останал представител на сдружението пред МРРБ за целите на проекта. Именно в
качеството му на ***** Т. У., се твърди да е свикал ОС на ЕС, но както се
изясни това качество не е било налице.
На следващо място, както се
посочи, сдружението на ЕС се е управлявало от управителен съвет, поради което
свикването на ОС, следва да се извърши от самия управителен съвет – чл. 12,
ал.1, т.1 ЗУЕС, във вр. чл.32, ал.4 ЗУЕС. Когато е избран колективен орган – управителен
съвет, именно той упражнява предвидените в закона правомощия на изпълнителен
орган, включително и по свикване на ОС съгласно чл.12, ал.1, т.1 ЗУЕС – в този
смисъл решение № 32/ 06.03.2014 г., постановено по гр.д. № 6489 по описа за
2013 г. на ВКС, II г.о. Затова и свикването на процесното ОС е следвало да бъде
извършено от управителния съвет като колективен орган, а не еднолично от ******* му, за който няма данни, а и няма изложени
твърдения, да е упълномощен изрично от етажните собственици да постави покана
за свикването.
От всичко изложено се налага
изводът, че проведеното ОС не е свикано от легитимно лице, което е самостоятелно
основание за отмяна на оспореното решение по т.3.
По отношение на срочността на
поставяне на поканата, съдът намира, че не са налице нарушения на законовите
норми. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез
покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на
видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди
датата на събранието, а в неотложни случаи – не по-късно от 24 часа. Датата и
часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които
свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да
бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне
на поканата. Целта на цитираната правна норма е всички етажни собственици да
бъдат уведомени за датата, часа, реда и въпросите, които ще се решават на
общото събрание и това да бъде в срок не по-малък от 7 дни до датата на
събранието, за да могат да осигурят личното си присъствие, респективно да
ангажират пълномощник при невъзможност за това; да бъдат информирани какви
решения ще се вземат и да формират воля за начина, по който ще гласуват. Този
минимално поставен от закона срок би дал на всеки етажен собственик
възможността да упражни правата си, като вземе активно участие при решаване на
въпросите, касаещи етажната собственост.
В случая, от ангажираните по
делото писмени доказателства - протокол за поставена покана за свикване на общо
събрание на собствениците и покана за свиквана на ОС, се установява, че
поканата е поставена на входа на сградата в гр. **** от Т. У. на 17.02.2019 г.
За установяване на този положителен
факт не са допустими свидетелски показания съгласно чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Допустими
са обаче такива за оборване на това обстоятелство, т.е. за отрицателния факт,
че поканата не е поставена на посочената дата и час и на указаното място. В
този смисъл и с оглед направеното оспорване от ищеца, бяха събрани гласни
доказателствени средства. Свидетелят Ф. обаче не успя да разколебае извода на
съда, че поканата за свикване на ОС е поставена на дата 17.02.2019 г. Фактът,
че ищецът е уведомен за провеждането на ОС и по и-мейла, е ирелевантен,
доколкото законът придава значение на поканата, поставено на видно и
общодостъпно място в сградата. Всяка друго допълнително уведомяване на етажните
собственици, съдът приема, че е за удобство и обезпечаване на явяването на
всички за вземане на решенията.
Доколкото обаче е нарушена
процедурата по свикване на ОС – не е свикано от легитимен *****, предявеният
иск е основателен. Затова решението на ЕС, взето с Протокол от 25.02.2019 г. по т.3, с което ищецът е задължен да
„освободи” пространствата, които заема без разрешение на етажната собственост,
които са обща част на сградата, а именно: Пространствата под терасите на
вътрешния двор на сграда, находяща се в гр. ****, ще бъде отменено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78,
ал.1 ГПК има ищецът. Доказаха се да са сторени разноски за ДТ и адвокатско
възнаграждение - заплатена държавна такса в размер на 80 лв., както и
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. (по договор за правна защита и
съдействие № **********/ 2019 г. – л.11 от делото). Съдът намира за основателно
възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, като с оглед фактическата и правна сложност на
делото същото следва да се намали до размер на 400 лв. Затова в полза на ищеца
ще се присъдят разноски в общ размер от 480 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение на общото
събрание на ЕС, находяща се в гр. ****, взето с Протокол от 25.02.2019 г. по т.3, с което ищецът е задължен да
„освободи” пространствата, които заема без разрешение на етажната собственост,
които са обща част на сградата, а именно: Пространствата под терасите на
вътрешния двор на сграда, находяща се в гр. ****.
ОСЪЖДА Сдружение на
собствениците ****, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
**** да заплати на К.Н.К., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева)
– съдебно деловодни разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в
двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.