РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1594
гр. Пловдив, 31.07.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на единадесети
февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1541
по описа за 2014 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е по жалба, предявена от “ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.З.В., против
Ревизионен акт (РА) № *********/18.02.2014 г., издаден от В.П.А.
на длъжност началник сектор „Ревизии” - възложил ревизията и В.Г.Г. на длъжност
главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП –
Пловдив, потвърден с Решение №
465/16.05.2014 г. на и.д. Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, в частта
относно непризнат данъчен кредит в размер на 39 056,44 лв., ведно със
законните лихви в размер на 2 181,13 лв.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания
административния акт и се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения са
изложени в писмена защита приложена по делото. Претендират се сторените в
производството разноски.
3. Ответникът
по жалбата – Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата
е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ.
За допустимостта:
4.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в
йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е
потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” - гр.
Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ.
За фактите :
5. Със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 13003684/02.08.2013 г. е сложено начало на
ревизията на жалбоподателя с обхват Данък върху добавената стойност за данъчни
периоди от 16.04.2013 г. до 30.06.2013 г., като е определен краен срок за
приключването й до три месеца, считано от датата на връчване на посочената
заповед. Последвало е издаването на ЗВР № 1305556/13.11.2013 г., с която срокът
на ревизията е удължен до 14.01.2014 г.
Цитираните
ЗВР са издадени от С.П.П. и В.П.А., и двете на длъжност Началник сектор
“Ревизии” в Дирекция „Контрол” при ТД на НАП гр. Пловдив.
6. В хода на
производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ №
1305556 от 24.01.2014 г. Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК, в приложимата редакция, е издаден и оспореният РА.
Този
резултат е обжалван от дружеството, като с Решение № 465 от 16.05.2014 г., и.д.
Директор на Дирекция “ОДОП” гр.
Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава,
съответно намалява установените с процесния ревизионен акт задължения в
обжалваната пред настоящата инстанция част.
7. Всички цитирани актове са
издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по
делото упълномощителна заповед – Заповед № РД-09-1301/01.11.2012 г., издадена
от Директора на ТД на НАП гр. Пловдив и Заповед № 526/05.12.2013 г., издадена
от Изпълнителния директор на НАП.
8. В хода на ревизията на “ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД е отказано право
на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 39 056,44 лв. по фактури, издадени от доставчика „Агро
Сим Груп” ЕООД, както следва: №
**********/01.06.2013 г. с данъчна основа 49 267,80 лв. и ДДС в размер на
9 853,56 лв., с предмет на доставката – рафинирано олио – 24,39 т.; №
**********/01.06.2013 г. с данъчна основа 48 278,00 лв. и ДДС в размер на
9 655,60 лв., с предмет на доставката – рафинирано олио – 23,90 т.; №
**********/03.06.2013г. с данъчна основа 48 613,20лв. и ДДС в размер на
9 722,64 лв., с предмет на доставката – рафинирано олио – 23,83 т.; №
**********/05.06.2013 г. с данъчна основа 49 123,20 лв. и ДДС в размер на
9 824,64 лв., с предмет на доставката – рафинирано олио – 24,08 т.
В тази насока на доставчика „Агро Сим Груп” ЕООД е
извършена насрещна проверка приключила с издаването на Протокол за извършена
насрещна проверка (ПИНП) № 26-1303684-1/18.10.2013г. при ТД на НАП
София, офис „Оборище”, в хода на която е изготвено Искане за представяне на
документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ), връчено по реда на
чл. 32 от ДОПК. В указания срок от страна на дружеството-доставчик не са
представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените на
„ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД фактури.
По данни от информационните
масиви на НАП е констатирано, че процесните четири фактури са отразени в
дневника за продажби и в справката-декларация за ДДС за съответния данъчен
период. „Агро Сим
Груп” ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице считано от 12.02.2013 г.
Във връзка със спорните доставки,
от страна на ревизираното лице са представени Договор за продажба на рафинирано
олио от 01.06.2013 г. сключен между
„Агро Сим Груп” ЕООД и „ВЕНИ-Н
ТРЕЙД” ЕООД, и копия на процесните
четири фактури. Към тях са приложени международни товарителници, сертификати
без превод на български и приемо-предавателни протоколи подписани от „Агро Сим
Груп” ЕООД и „ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД. Съгласно дадените обяснения доставчикът е
избран, тъй като цената на предлаганата стока е била изгодна. Стоката е
натоварена в гр. Барлад, Румъния и разтоварена в цех на „АГРО-М” ЕООД в с.
Подслон, обл. Стара Загора. Представен е също така и договор за изработка на
ишлеме от 03.06.2013 г. сключен между ревизираното дружество и „АГРО-М” ЕООД за
бутилиране на наливно слънчогледово олио в бутилки от 1 литър с марката
„GARIDDOSS”. Приложени са приемо-предавателни протоколи за предаденото олио за
бутилиране, разтоварено в база на „АГРО-М” ЕООД в с. Подслон, както и
издадените от „АГРО-М” ЕООД фактури с № 121/07.06.2013 г. и № 122/14.06.2013 г.
за услугата, както и 5 бр. приемо-предавателни протоколи за бутилирането на
олиото.
Съгласно приложени фактури за
продажба на стоката, бутилираното олио от 1 л. е продадено от „ВЕНИ-Н ТРЕЙД”
ЕООД на „Кауфланд България” ЕООД енд КО“ КД по следните фактури: № 1/
05.06.2013 г. – 19800 бр. х 2.23
лв. на стойност – 44154 лв.; № 2/ 07.06.2013 г.
– 19800 бр. х 2.23 лв. на стойност – 44154 лв.; № 3/
10.06.2013 г. – 19800 бр. х 2.23
лв. на стойност – 44154 лв.; № 4/ 12.06.2013 г.
– 19800 бр. х 2.23 лв. на стойност – 44154 лв.; № 5/13.06.2013 г. – 10764 бр. х
2.23 лв. на стойност – 44073 лв.
Относно транспортирането на
олиото са представени фактури от фирма - „ВНВ ТРАНС” ЕООД – гр. Пловдив, ул.
„Булаир” № 26, ет. 3, придружени със товарителници за извършен превоз от с.
Подслон до с. Стряма /Централен склад на „Кауфланд България”/.
Във връзка с факта, че в
представения договор за изработка на ишлеме, сключен между „ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД и „АГРО-М” ЕООД е
записано в чл. 1, ал. 2 „Възложителят се задължава да осигури материалите за
бутилиране на съответния продукт, а именно: олио и етикети”, на ревизираното
лице е връчено второ ИПДПОЗЛ, с което са изискани определени документи,
подробно описани в него. От представеният отговор с писмо от 19.11.2013 г. е
установено, че „ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД няма документи за закупен инвентар за
извършване на фактурираните услуги по бутилирането на стоката. Съгласно
приложената обяснителна записка материалите за бутилиране (бутилки, капачки,
фолио и др.) са закупени от „АГРО-М” ЕООД и се влагат в себестойността на
предоставяната услуга. Съгласно приложеното обяснение от В.В. в качеството му
на управител на „ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД „етикетите са включени във фактурата
издадена от печатница на фирма „Кредит Консулт” ЕООД към другата фирма,
собственост също на В.В. - „Дуванджии-52” ЕООД, /която също бутилира олио, но
със търговка марка „Витае доро”/, без да съобрази, че са на различни фирми.
Приложена е фактурата № 282/19.04.2013 г. на фирма „Кредит Консулт” ЕООД за
изработка на етикети 893 000 бр. издадена на „Дуванджии-52” ЕООД.
9. След
анализ на събраните документи, органът по приходите е установил следното:
„Агро Сим Груп” ЕООД, като
доставчик на стоката на ревизираното лице е дружество, което не може да бъде
намерено от данъчните органи на адреса за кореспонденция, не се явява след
изпращане на съобщения на адреса, по електронния адрес деклариран от
дружеството и в интернет страницата на НАП. Дружеството не представя изисканите
с ИПДПОЗЛ изх. № 04-53-06-928/16.09.2013 г. доказателства относно реалността на
доставките на стоки към „ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД. По данни от информационния масив
на НАП се установява, че „Агро Сим Груп” ЕООД не разполага с офис, търговски
обект или складово помещение за осъществяване на стопанска дейност. Дружеството
никога не е разполагало с наети по трудов или друг договор работници и
служители. Същевременно доставчикът декларира изпълнението на доставки в големи
размери, съгласно подадените данни от отчетните регистри по ЗДДС. Посочено е,
че „Агро Сим Груп” ЕООД многократно е издирван от органите на НАП /чрез
публикувани съобщения по чл. 32 от ДОПК/, а транспортното дружество - „ВНВ ТРАНС” ЕООД е с обороти за
милиони левове за 2012 г., а декларира загуба от дейността си.
Ревизираното лице не е
предоставило данни по какъв начин е направен контактът между двете фирми, с кои
лица от „Агро Сим Груп” ЕООД е
контактувано, как и къде са определени условията по доставките /данни относно
конкретни имена, телефони, местоположение на офиси, обекти и други данни/,
доказателства за договарянето и доставянето на фактурираните стоки и услуги -
командировъчни, договори и др. В счетоводството на ревизираното лице също
липсват отчетени разходи, доказващи договарянето на фактурираните доставки -
разходи за горива, командировки, пътни, телефонни услуги и други.
В представените от ревизираното
лице международни товарителници /ЧМР/ издадени на „Агро Сим Груп” ЕООД липсва
дата и място на получаване на стоките, като в някои от тях липсва и подпис на
получателя. В клетка 3 „Разтоварен пункт” е
посочено Стара Загора, България. Освен това в хода на ревизията не са
установени данни за реално приемане на стоките, както между „Агро Сим Груп”
ЕООД и румънските доставчици, така и между „Агро Сим Груп” ЕООД и „ВЕНИ-Н ТРЕЙД”
ЕООД. В съставените протоколи не е отбелязано място на предаване на стоките. Нито едно от дружествата не използва
собствен или нает обект на територията на страната, от който да извърша
фактурираните доставки. В приложените бланки на международни товарителници
в клетка 24 не е посочено място на получаване на стоките и не може да се
установи за кого са предназначени те и дали са във връзка с издадените фактури
от „Агро Сим Груп“ ЕООД на „ВЕНИ-Н ТРЕЙД“ ЕООД. Доставчикът - „Агро Сим Груп” ЕООД не е участвал нито при товаренето,
нито при транспорта, разтоварването и
претеглянето на стоките. Дружествата - „ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД и визираната в ЧМР транспортна фирма - „ВНВ
ТРАНС” ЕООД са свързани лица - имат един и същи собственик и управител. Ревизираното
лице няма собствени или наети обекти, складове и офиси. Адресът на управление в
гр. Пловдив, ул. „Булаир“ № 26, ет.3 е и
адрес на фирмата за счетоводно обслужване „Хемус 2001” ЕООД, адрес и на „ВНВ ТРАНС” ЕООД, на „Дуванджии-52”
ЕООД, които са също с управител В.В..
Адресът на управление е същият и на „АГРО-М” ЕООД, дружеството което бутилира
стоката.
С писмо вх. № К8-4526#1/16.10.2013
г. от ревизираното дружество са представени 4 бр. приемо-предавателни протокола
подписани от лицето Сергей Г. Борисов представител на „Агро Сим Груп” ЕООД и „ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД с място на съставянето им - гр. Пловдив, с
дати 01.06.2013 г., 03.06.2013 г. и 05.06.2013 г. Според органите по приходите
не ставало ясно как в гр. Пловдив е станало предаването на стоката и
съставянето на протоколите, като съгласно дадената със същото писмо обяснителна
записка от ревизираното лице, стоката е натоварена в гр. Барлад, Румъния и разтоварена в цех на
„АГРО-М” ЕООД в с. Подслон, обл. Стара Загора.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора
за продажба сключен с „Агро Сим Груп”
ЕООД - „Продавачът издава на купувача своевременно фактури за всяко
изтеглено количество стока.” Съгласно чл. 4, ал. 1 „...стоките се приемат по
кантар на експедиращата страна, като фактура се издава по натовареното
количество”. От ревизираното лице и доставчика на стоките не са представени
изисканите с ИПДПОЗЛ данни и документи за вида и собствеността на обекта, в
който е закупена и транспортирана стоката, къде е претеглена стоката, както и
данни за наличие на кантар. От страна на „Агро Сим Груп” ЕООД не са представени
доказателства, че фактурите между него и доставчиците му /румънските фирми/ са
разплатени, че дружеството разполага с финансови средства за извършване на
дейността. Не са представени доказателства, че лицето Сергей Г. Борисов е
надлежно упълномощено да представлява дружеството и да сключва сделки от негово
име, да издава и подписва документи. „Агро Сим Груп” ЕООД се представлява от
Николай Юлиянов Кирилов. Въз основа на тези обстоятелства е обоснован извод, че
не е налице реално предаване и приемане от „ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД на стоката със
съответното установяване на количества чрез претегляне или преброяване.
Във връзка с договора за
изработка на ишлеме с „АГРО-М” ЕООД от 03.06.2013 г. и дадените обяснения, че „…етикетите са включени в фактурата издадена
от печатница на фирма „Кредит Консулт” ЕООД към другата фирма собственост също
на управителя В.В. /„Дуванджии-52” ЕООД/, която също бутилира олио, но с
търговка марка „Витае доро”, без да съобрази, че са на различни фирми”, е
констатирано, че представената фактура с № 282, издадена от „Кредит Консулт” ЕООД
на „Дуванджии-52” ЕООД за изработка на етикети, е с дата 19.04.2013 г., а тази
дата предхожда датата на сключения договор за доставка на олио с „Агро Сим
Груп” ЕООД, който е от 01.06.2013 г. Все в тази насока е установено, че договорът
за изработка на ишлеме с „АГРО-М” ЕООД е от 03.06.2013 г., а представените договори
и споразумения сключени с „Кауфланд България” ЕООД са от следните дати: Договор
за бизнес развитие, Спогодба за рамкови условия изготвена въз основа на общите
търговски условия са подписани на 05.06.2013 г., Допълнителното споразумение е
от 04.06.2013 г. Въз основа на изложеното е направен извод, че не е логично да
са извършени от ревизираното лице разходи за отпечатване на етикети на
продукция, за която още не са сключени договори за доставка на стока, за
условията на обработка и продажбата на продукция. Посочено е още, че не са
установени и доказателства, че дружеството има закупен инвентар за извършване
на фактурираните услуги по бутилирането на стоката. Представеното обяснение, че
материалите за бутилиране (бутилки, капачки, фолио и др.) са закупени от
„АГРО-М” ЕООД и се влагат в себестойността на предоставяната услуга, според
органите по приходите противоречи на сключения договор с „АГРО-М” ЕООД. В
представените приемо-предавателни протоколи за получената готова продукция
между „АГРО-М” ЕООД и ревизираното дружество, е констатирано, че не е упоменато
място на предаване на стоката. Въз основа на обстоятелството, че е вписано, че
готовата продукция е превозена с товарен автомобил, е направен извод, че реално
предаване и приемане от ревизираното лице на стоката преди транспортиране не е
направено.
От представените от ревизираното
лице товарителници към фактурите издадени от „ВНВ ТРАНС” ЕООД за транспорта на
готовата продукция от с. Подслон до склада на „Кауфланд България” ЕООД в с.
Стряма е установено, че в същите липсват положени подписи и не са отбелязани
реквизити, относно вида на опаковката, както и не са отбелязани количества:
бройки/тегло. От приложените документи не ставало ясно кои са лицата
разтоварили/предали и приели стоката в цеха за бутилиране в с. Подслон,
натоварили и съответно разтоварили /предали/ и приели стоката в склада в с. Стряма.
Въз
основа на изложеното, на основание чл. чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал.
1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, органите по приходите са
отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 39 056,44 лв. по
спорните фактури издадени от „Агро Сим Груп” ЕООД, поради липса на действително извършени доставки.
10. По делото са разпитани двама свидетели, чиито
показания се свеждат до следното:
10.1. Свидетелят А.Д.Б. заявява, че през периода месец
май-юни 2013 г. е работил във фирма "ВНВ Транс” като шофьор. В този период
е извършвал превоз на стоки от Румъния към България, по-точно от град Барлад до
с. Подслон, което се намира до Стара Загора. В гр. Барлад е товарил от
румънската фирма “Мандра”, спомня си само фирмата, не и имената на хората от
фирмата. Стоката, която се товарела, била олио. Товареното се извършвало по
следния начин - влизали в завода, качвали се на кантара, теглили празни,
влизали вътре, товарили, връщали се на кантара, теглили натоварени, взимали
документите и тръгвали. Там в този град имало завод за олио. Документите им
давали от офиса на фирмата – ЧМР, кантарни бележки, инвойс фактури, сертификат
за качество. Доколкото си спомня през този период май-юни 2013 г. е направил
три курса от този град. В с. Подслон приемането на стоката ставало по следния
начин – приема се стоката, качвали се на кантара пълни, разтоварвали стоката,
обратно се качвали на кантара с празен камион, представител на фирмата
подпечатвал ЧМР, подписвал го и това е било. В с. Подслон фирмата получател
била “Агро сим груп”, това е фирмата, която получавала стоката. Имало
представител на фирмата – той им слагал печат и подпис, че е приел стоката.
Превозното средство, с което извършвали превоза, бил композиция, като номерът
на влекача бил РВ 5319 РР.
10.2. Свидетелят К.И.С. заявява, че през м. май-юни 2013
г. е работил във фирма “ВНВ Транс” като шофьор. В този период извършвал превоз
на стоки от Румъния за България, конкретно от град Барлад. Фирмата товародател
от Румъния била “Мандра”, от нея е карал рафинирано олио за България.
Товареното ставало във фирмата, първо се минавало през кантара празен, после се
товарило, после пак се минавало кантар, за да се види колко е натоварената
стока с камион, после давали документите и те ги попълвали. Те давали ЧМР, на
което пишели кой е изпращачът, давали кантарна бележка, сертификат за качество,
фактури и това е. От Румъния карали олиото за с. Подслон, до Стара Загора се
намирало това село. Там стоката се получавала от фирмата “Агро сим” или “Агро
сим груп”, не си спомня точното наименование. В с. Подслон разтоварването
ставало по същия начин. Хора от фирмата теглели камиона пълен, после се
разтоварвало и пак се теглил камионът. Мисли, че и там им дали кантарни
бележки, не си спомня точно. При самото разтоварване имало представител на
фирмата получател, който подпечатвал и подписвал ЧМР-то. През месец май-юни
2013 г. не може точно да каже колко пъти е извършил курсове от гр. Барлад, имал
курсове, но не може да каже точно колко са били. Транспортното средство, с
което извършвал превоза е камион “Ивеко Стралис”, с номер на влекача РВ 9327 РН
и цистерна СТ 2222.
11. По делото е изслушана съдебно-счетоводна
експертиза (ССЕ), приета без заявени резерви от страните.
Констатациите на вещото лице се свеждат до следното:
През ревизирания период м.06.2013 год. „ВЕНИ Н ТРЕЙД” ЕООД е
документирало покупка на рафинирано олио, което след бутилиране е препродавало.
От хронологичните обороти на сметка 304 Стоки /стр.94 по
делото/ е установено, че доставките на рафинирано олио по процесните фактури са
осчетоводени по сметка 304 Стоки
Аналитична партида 1 РАФИНИРАНО ОЛИО. Сметка 304 Стоки е водена аналитично в
количествено и стойностно изражение. Взетите счетоводни операции са както
следва:
|
№ фактура |
Дата |
Количество кг |
ДТ сметка 304 Стоки |
ДТ сметка 4531 ДДС покупки |
КТ сметка 401 Доставчици |
|
********** |
01.06.2013 |
24390 |
49 267.80 |
9 853,56 |
59 121,36 |
|
********** |
01.06.2013 |
23900 |
48 278.00 |
9 655.60 |
57 933,60 |
|
********** |
03.06.2013 |
23830 |
48 613,20 |
9 722,64 |
58 335,84 |
|
********** |
05.06.2013 |
24080 |
49 123,20 |
9 824.64 |
56 636,20 |
Доставеното рафинирано олио е с произход Румъния, същото е натоварено в гр. Балрад от фирма S.C. Mandra SA – и е
разтоварено в с. Подслон, където е пребутилирано. Транспортът до бутилиращата
фирма е за сметка на румънския доставчик /респективно на прекия доставчик „АГРО
СИМ ГРУП” ЕООД/.
Вещото лице е установило, че при доставката на процесните
стоките /рафинирано олио/ не са
отчетени разходи по тяхното придобиване.
Процесните фактури за рафинирано олио са разплатени изцяло
по банков път Платените суми са отразени по сметка 503.2 Разплащателна сметка в лева /Интернешънъл Асет Банк Пловдив
– ***/ Разплащанията са извършени както следва:
|
Фактура № |
Дата |
ДО |
ДДС |
Обща стойност |
Дата на плащане |
Платена сума |
|
********** |
01.06.2013 |
49 267.80 |
9 853.56 |
59 121.36 |
|
59 121.36 |
|
|
|
|
|
|
17.6.2013 |
48 800.00 |
|
|
|
|
|
|
18.6.2013 |
10 321.36 |
|
********** |
01.06.2013 |
48 278.00 |
9 655.60 |
57 933.60 |
|
57 933.60 |
|
|
|
|
|
|
18.6.2013 |
38 378.64 |
|
|
|
|
|
|
18.6.2013 |
6 300.00 |
|
|
|
|
|
|
12.7.2013 |
13 254.96 |
|
********** |
03.06.2013 |
48 613.20 |
9 722.64 |
58 335.84 |
|
58 335.84 |
|
|
|
|
|
|
12.7.2013 |
6 445.04 |
|
|
|
|
|
|
18.7.2013 |
23 400.00 |
|
|
|
|
|
|
19.7.2013 |
28 490.80 |
|
********** |
05.06.2013 |
49 123.20 |
9 824.64 |
58 947.84 |
|
|
|
КИ0000000099 |
10.7.2013 |
-1 926.40 |
-385.24 |
-2 311.64 |
|
|
|
|
|
|
|
56 636.20 |
|
56 636.16 |
|
|
|
|
|
|
19.7.2013 |
4 109.20 |
|
|
|
|
|
|
23.7.2013 |
13 500.00 |
|
|
|
|
|
|
31.7.2013 |
15 000.00 |
|
|
|
|
|
|
2.8.2013 |
10 000.00 |
|
|
|
|
|
|
3.9.2013 |
14 026.96 |
Доставеното рафинирано олио е предмет на последваща манипулация – бутилиране. Материалите за бутилирането
са калкулирани в стойността на услугата по ишлемето.
За извършеното бутилиране са издадени две фактури:
-
№ 121/07.06.2013 г. - 39 600 бутилки на стойност 5940 лв. без ДДС;
-
№ 122/14.06.2013 г. - 59 400 бутилки на
стойност 8910 лв. без ДДС.
Разходите по бутилирането са осчетоводени по сметка 602
Разходи за външни услуги. Аналитична партида 3 Ишлиме, както следва:
ДТ сметка 602 Разходи за външни услуги 3АП Ишлеме
5 940,00 лв.
ДТ сметка 4532Начислен ДДС покупки 1 188,00 лв.
КТ сметка 401Доставчици
Агро М ООД 7 128,00 лв.
Съответно
ДТ сметка 602 Разходи за външни услуги 3 АП Ишлеме 8 910,00 лв.
ДТ сметка 4532Начислен ДДС покупки 1 782,00
лв.
КТ сметка 401Доставчици
Агро М
10 692,00 лв.
/Дневник на сметка 401.4 АГРО М ЕООД - стр.97 гръб по
делото/.
Транспортните разходи
по реализацията на процесните стоки са за сметка на жалбоподателя. След
последващата манипулация - бутилиране, Вени Н Трейд ЕООД транспортира
бутилираното олио от с. Подслон до централен склад на Кауфланд в с. Стряма.
Транспортът е извършен от ВНВ Транс ЕООД Разходите за транспорт са отчетени по
сметка 602 Разходи за външни услуги Аналитична партида 2 Транспорт.
Взетите счетоводни операции са, както следва:
ДТ сметка 602 Разходи за външни
услуги 2 АП Транспорт
ДТ сметка 4532 Начислен ДДС
покупки
КТ сметка 401 Доставчици ВНВ Транс
За транспортните разходи са издадени
следните фактури:
-
**********/05.06.2013
г. – 240,00 лв. с ДДС
-
**********/06.06.2013
г. – 240,00 лв. с ДДС
-
**********/08.06.2013
г. – 240,00 лв. с ДДС
-
**********/12.06.2013
г. – 240,00 лв. с ДДС
-
**********/13.06.2013
г. – 240,00 лв. с ДДС
/Дневник на сметка 401.3 ВНВ Транс
ЕООД - стр.96 гръб по делото/
Изписването на стоките при по следващата им реализация се
отчита по сметка 702 Постъпления от продажба на стоки. Бутилираното рафинирано
олио е предмет на последваща реализация. Съгласно предоставените фактури и
счетоводни регистри то е продадено на
Кауфланд България ЕООД по фактури, както следва:
|
Фактура
№ |
Дата |
ДО |
ДДС |
Обща
стойност |
Предмет
на сделката
бр. бутилки |
|
********** |
5.6.2013 |
44
154.00 |
8
830.80 |
52
984.80 |
19800 |
|
********** |
7.6.2013 |
44
154.00 |
8
830.80 |
52
984.80 |
19800 |
|
********** |
10.6.2013 |
44
154.00 |
8
830.80 |
52
984.80 |
19800 |
|
********** |
12.6.2013 |
44
154.00 |
8
830.80 |
52
984.80 |
19800 |
|
********** |
13.6.2013 |
44
073.72 |
8
814.74 |
52
888.46 |
10764 |
|
Общо |
|
220 689.72 |
44 137.94 |
264 827.66 |
89964 |
Реализираните приходи дружеството отразява счетоводно по
сметка 702 Постъпления от продажба на стоки за периода от 01.01.2013 г. - 30.06.2013
г. дружеството е реализирало приходи в размер на 219 947,94 лв. /Синтетична
оборотна ведомост - стр.139 по делото/. Приходите са формирани от продажбата на
бутилирано олио към Кауфланд България ЕООД в размер на 220 689,72 лв.
намалени с КИ № **********/17.06.2013 г. с до – 741,78 лв. и ДДС –148,36 лв.
Други счетоводни сметки, имащи отношение при документирането
на стопанските операции- придобиване на стоки и/или материали и изписване на
стоки и материали при последваща реализация освен изброените, както следва:
-
304
Стоки – при заприхождаване на покупките – води се на аналитично ниво по количество.
-
602 Разходи за външни услуги
АП 2 .Транспорт
АП 3 .Ишлиме
-
702 Постъпления от продажба на стоки
-
503 Разплащателна сметка в лева
не са използвани при
отразяване на стопанските операции
В материалите по делото са приложени фактурите за доставка
на рафинирано олио издадени от процесния доставчик и приемо-предавателни
протоколи приложени към тях. Същите могат да бъдат обвързани с фактурите, както
следва:
|
№ фактура |
Дата |
Количество кг |
Приемо-предавателен протокол |
|
********** |
01.06.2013 |
24390 |
От 01.06.2013 г., стр.123 |
|
********** |
01.06.2013 |
23900 |
От 01.06.2013 г., стр.122 |
|
********** |
03.06.2013 |
23830 |
От 03.06.2013 г., стр.122 |
|
********** |
05.06.2013 |
24080 |
От 05.06.2013 г., стр.121 |
За доставките на рафинирано олио са взети счетоводни
операции, като същите са осчетоводени по сметка 304 Стоки Аналитична партида 1 РАФИНИРАНО
ОЛИО. Сметка 304 Стоки е водена аналитично в количествено и стойностно
изражение. Счетоводните записвания отговарят на записванията във фактурите и приемо-предавателните
протоколи.
При анализа на хронологичните обороти по сметка 304 Стоки
експертът е констатирал, че при заприхождаване на стоките по процесните
доставки на аналитично ниво са заприходени доставените количества рафинирано
олио в
килограми съгласно процесните фактури. След последващата преработка
/бутилиране/ от доставчика Агро М ООД са доставени 99 000 бутилки по 1 литър
олио по две фактури:
-
Ф
№ 121/07.06.2013 - 39 600 бутилки
-
Ф
№ 122/14.06.2013 - 59 400 бутилки
Предвид промяната на мярната единица и промяна в единичната
цена на стоките не е извършена промяна в начина им на отчитане на аналитично
ниво като при реализацията на бутилираното олио то е фактурирано на брой еднолитрови
бутилки, а счетоводно е изписвано на килограм, така както е заведено при
доставка.
Услугата по бутилирането на доставеното рафинирано олио е
извършена от Агро М ЕООД ЕИК ***. За
услугата е сключен Договор за ишлеме от 03.06.2013 г. /стр. 84 по делото/. За
приемането на рафинираното олио са съставени приемо–предавателни протоколи
|
Количество кг |
Приемо–предавателен протокол |
|
24390 |
От 01.06.2013 г. |
|
23900 |
От 01.06.2013 г. |
|
23830 |
От 03.06.2013 г. |
|
24080 |
От 05.06.2013 г. |
Материалите /бутилки, капачки, фолиа и др./ за бутилирането
са калкулирани в стойността на услугата по ишлемето и са за сметка на АГРО М
ЕООД /Обяснителна записка стр.79 по делото/.
Жалбоподателят е предоставил етикетите за бутилките, които
са собственост на трета фирма съгласно дадените обяснение в хода на
ревизионното производство. Същите не са отчетени на разход.
За извършеното бутилиране са издадени посечените по-горе две
фактури:
-
№ 121/07.06.2013 - 39 600 бутилки на стойност 5940 лв. без ДДС;
-
№ 122/14.06.2013 - 59 400 бутилки на стойност 8910 лв. без ДДС.
Доставките на количествата бутилирано олио са удостоверявани
с приемо-предавателни протоколи.
Фактура **********/07.06.2013 с протоколи за 39600 бр.
-
От
05.06.2013 г. – 19800 бр.
-
От
07.06.2013 г. – 19800 бр.
Фактура 00000001211/14.06.2013 с протоколи за 59400 бр.
-
От
10.06.2013 г. – 19800 бр.
-
От
12.06.2013 г. – 19800 бр.
-
От
13.06.2013 г. – 19764 бр. – 59 364 бр.
/Разлика 36 бр. върнати заради нарушена опаковка в склада в с. Подслон/.
За бутилиране от ВЕНИ Н ТРЕЙД ЕООД са предоставени 96 200 кг
рафинирано олио при използвана формула за преобразуване на количества - л
* 0,9715 = кг. по дадени обяснения
от жалбоподателя. При тази формула на преобразуване за бутилиране на 99 000
литра са необходими 96 178,5 кг рафинирано олио. Така изчислени количеството на
предаденото олио и прието бутилирано такова съвпадат. Формулата за изчисление е
предоставена на вещото лице от счетоводството на жалбоподателя, поради което експертът
е посочил, че не е може категорично да твърди тази констатация, тъй като не
разполага с официални данни за преобразуване на течности в различни мерни
единици.
Бутилираното, рафинирано олио е предмет на последваща
реализация. Съгласно предоставените фактури и счетоводни регистри то е
продадено на Кауфланд България ЕООД. За доставката са съставени съответните
търговски документи - Спогодба за рамкови условия валидни от 01.01.2013 /стр.
82 по делото/ Допълнително споразумение за цени и работи, Договор за бизнес
развитие.
За доставките към Кауфланд жалбоподателят е издал данъчни
фактури, както следва:
|
Фактура № |
Дата |
ДО |
ДДС |
Обща стойност |
Предмет на сделката бр.бутилки |
|
********** |
5.6.2013 |
44 154.00 |
8 830.80 |
52 984.80 |
19800 |
|
********** |
7.6.2013 |
44 154.00 |
8 830.80 |
52 984.80 |
19800 |
|
********** |
10.6.2013 |
44 154.00 |
8 830.80 |
52 984.80 |
19800 |
|
********** |
12.6.2013 |
44 154.00 |
8 830.80 |
52 984.80 |
19800 |
|
********** |
13.6.2013 |
44 073.72 |
8 814.74 |
52 888.46 |
10764 |
|
Общо |
|
220 689.72 |
44 137.94 |
264 827.66 |
89964 |
Разликата до 99 000 бр. бутилки олио е фактурирана в
килограми на фирма МАРИЦА КОМЕРС 5 ЕООД през м.07.2013 г. - фактура
**********/01.07.2013 г.
При получаване на стоките в склад на Кауфланд на
жалбоподателя са издавани складови разписки за получени количества. Приложените
към счетоводната документация складови разписки, издадени от Централен склад на
Кауфланд България ЕООД в с. Стряма са, както следва:
-
№
**********/13.06.2013 г. - 10764 бр.
-
№
**********/13.06.2013 г. – 9000 бр.
-
№
**********/12.06.2013 г. – 19800 бр.
-
№
**********/05.06.2013 г. - 19800 бр.
-
№
**********/07.06.2013 г. - 19800 бр.
-
№
**********/10.06.2013 г. - 19800 бр.
/стр. 19 гр. – стр. 52 по делото/
Отразените количества в издадените стокови разписки от
централен склад на Кауфланд отговарят на фактурираните от жалбоподателя.
За извършените доставки Кауфланд България ЕООД е издало
фактури на жалбоподателя за бонуси.
Бутилираното олио е транспортирано от цеха на фирма АГРО М
ЕООД в с. Подслон до Централен склад на Кауфланд в с. Стряма. Транспортът е
осъществен от фирма ВНВ ТРАНС ЕООД ЕИК *** За извършените транспортни услуги са
издадени фактури и товарителници, както следва:
-
Ф
№ **********/05.06.2013 г. –
товарителница № 002234/05.06.2013
-
Ф
№ **********/06.06.2013 г. –
товарителница.№ 002235/ 06.06.2013
-
Ф
№ **********/08.06.2013 г. –
товарителница.№ 002236/ 08.06.2013
-
Ф
№ **********/12.06.2013 г. –
товарителница.№ 002238/11.06.2013
-
Ф
№ **********/13.06.2013 г. –
товарителница № 002302/13.06.2013
-
Ф
№ **********/13.06.2013 г. –
товарителница № 001097/13.06.2013
При анализа на хронологичните обороти по сметка 304 Стоки
експертът констатирал следното:
При заприхождаване на стоките по процесните доставки на
аналитично ниво са заприходени доставените количества рафинирано олио в
килограми съгласно процесните фактури.
След последващата преработка /бутилиране/ от доставчика Агро
М ООД са доставени 99 000 бутилки по 1 литър олио по две фактури:
-
№ 121/07.06.2013 - 39 600 бутилки
-
№ 122/14.06.2013 - 59 400 бутилки
Предвид промяната на мярната единица и промяна в единичната
цена на стоките не е извършена промяна в начина им на отчитане на аналитично
ниво, като при реализацията на бутилираното олио то е фактурирано на брой еднолитрови
бутилки, а счетоводно е изписвано на килограм, така както е заведено при
доставка. Не са правени счетоводни записи за увеличение стойността на
бутилираното вече олио със стойността на услугата по ишлемето, както и със
стойността на транспортните разходи до склада на Кауфланд.
Разходите по бутилирането са осчетоводени по сметка 602
Разходи за външни услуги. Аналитична партида 3 Ишлиме.
Разходите за транспорт са отчетени по сметка 602 Разходи за
външни услуги Аналитична партида 2 Транспорт.
И двата разхода по допълнителната преработка са отчетени на
директен разход.
В сметкоплана на дружеството няма заведена сметка 611
Разходи за основна дейност.
Крайният извод на вещото лице е, че счетоводно не е
формирана нова себестойност на рафинираното олио, увеличена със стойността на
ишлемето и транспортните разходи. Процесните стоки са изписвани по първоначална
стойност и вид, допълнителните разходи са отчитани по разходни сметки.
За периода от 01.01.2013 г. - 30.06.2013 г. дружеството е
реализирало приходи в размер на 219 947,94 лв. /Синтетична оборотна ведомост
стр. 139 по делото/ Приходите са формирани от продажбата на бутилирано олио към
Кауфланд България ЕООД в размер на
220 689,72 лв. намалени с КИ **********/17.06.2013 г. с до – 741,78 лв. и
ДДС –148,36 лв.
Срещу реализирания приход от 219 947,94 лв. експертизата
калкулира следните преки разходи:
Отписано рафинирано олио – 89070 кг на стойност 180 807,23
лв. /КТ с-ка 304 Стоки/;
Разходи за ишлеме 14 850,00 лв. /КТ 602 Външни услуги/;
Разходи за транспорт 1 000,00 лв. /КТ 602 Външни услуги/;
ОБЩО разходи 195 657,23 лв.
Реализирани приходи от продажба към Кауфланд България
ЕООД 219 947,94 лв.
Реализирана печалба от сделката 24 290.71
лв.
Финансовият резултат на дружеството за 2013 г. е загуба
452,04 лв.
12. Всички документи, по които е
изготвена приетата по делото ССЕ са приобщени към доказателствения материал по
делото.
ІV. За правото :
13. В случая, релевантните за разрешаването на
административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално
компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизия осъществена по
реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения
РА, който е постановен в изискваната от закона форма съобразно разпоредбата на
чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Не се констатират нарушения на процесуалните правила
при осъществяване на действията от страна на приходната администрация.
14. Съвкупният
анализ на представените по делото писмени документи, констатациите на вещите
лица, съдържащи се в приетите по делото заключения, както и свидетелските
показания сочат, че документите съдържат напълно идентични данни по отношение
физическата наличност на стоките, начина на плащане на дължимите суми по
доставките, транспортирането на стоките и предаването им в разпореждане на жалбоподателя.
Значителният брой на тези документи и големият обем
информация, който се съдържа в тях, изключва мислимата възможност те да са
съставени с оглед процесното ревизионно производство, с цел да удостоверят благоприятни
за жалбоподателя факти. Ето защо, ще следва да се приеме, че тези писмени
документи са автентични и са съставени от жалбоподателя и неговите доставчици,
за да обективират насрещните им волеизявления, относно фактическото
осъществяване на престациите, за които те са се задължили по обсъжданите доставки.
Автентичността и истинността на приобщените по преписката
и съответно по делото документи, не бяха подложени на съмнение, нито пък бяха
ангажирани доказателства за противното, поради което няма никаква пречка
фактите и обстоятелствата, за които се отнасят, да се приемат за установени
така, както са отразени в документите.
15. В тази насока е необходимо да се съобрази, че нормативно установените понятия за доставка във връзка с облагането с косвен данък са
следните:
Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС –
Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на
собственост или друго вещно право върху стоката.
Съответно според дефиницията,
възведена в чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
г., относно общата система на данъка върху добавената стойност(ОВ L 347,
11.12.2006 г., стр. 1) - „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото
за разпореждане с материална вещ като собственик.
Очевидно, националният закон не транспонира коректно и
точно чл. 14, ал. 1 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета, доколкото изисква във всички случаи да е налице
прехвърляне на право на собственост или друго вещно право върху стока, за да се
приеме, че е налице доставка за целите на облагането с данък върху добавената
стойност. Според посоченият текст от Директивата, доставка като проявен
юридически факт ще е налице, когато едно данъчно задължено лице прехвърли
/предостави/ конкретна материална вещ и овласти получателя да се разпорежда
фактически с нея като неин собственик. Ясно при това положение е, че начинът и
формата на придобиване на правото на собственост в случая са без значение.
В този смисъл в Решение на Съда
на Европейския съюз (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12
(„Евита-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението“, София, при Централно управление на Националната агенция за
приходите) е указано следното :“..............понятието „доставка на стоки“ по
член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на
собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва
всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което
овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (вж.
Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe,
C-320/88, Recueil, стр. I-285, точка 7, Решение от 14 юли 2005 г. по дело
British American Tobacco и Newman Shipping, C-435/03, Recueil, стр. I-7077,
точка 35 и Решение от 3 юни 2010 г. по дело De Fruytier, C-237/09, Сборник,
стр. I-4985, точка 24).
В този контекст националният
съд следва да определя във всеки отделен случай в зависимост от фактите по
делото дали е налице прехвърляне на правото за разпореждане със съответната вещ
като собственик (вж. Решение по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe,
посочено по-горе, точка 13).
Оттук следва, че дадена сделка
може да бъде окачествена като „доставка на стоки" по смисъла на член 14,
параграф 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено
данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се
разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение
формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ.
По същия начин доказването на
действителното осъществяване на такава доставка на стоки, което обуславя
наличието на право на приспадане, не бива да зависи от способа за придобиване
на право на собственост върху съответните стоки…......“.
В същото решение, Съдът на
Европейския съюз е посочил още, че „…запитващата юрисдикция следва в
съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на
всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното
производство, за да определи дали „Евита-К" може да упражни право на
приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе
предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в
главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и
свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните
животни....… /курсива мой/”.
В решението отново се препраща
към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по
принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото
на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и
услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството
на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил
е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за
внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са
извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в
това отношение.
Повече от ясно е, че няма
никаква причина, цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз да не
бъдат съобразени в пълнота при разрешаването на конкретния
административноправен спор, с който е сезиран административния съд.
16. В този контекст, описаните по-горе данни, които поради големия им обем
няма да бъдат преповтаряни, са безпротиворечиви по отношение на следните факти:
- Както прекият доставчик, така и жалбоподателят са регистрирани по реда
на ЗДДС субекти към момента на извършване на процесните сделки.
Спор и съмнение по отношение на
тези обстоятелства не се формира между страните;
- Процесните стоки физически съществуват като материални вещи.
По отношение на това
обстоятелство също може да се приеме, че спор не се формира. Твърдение за
противното не е заявено и не е поддържано от административния орган. По
отношение на физическото съществуване на стоките, като обекти, годни да бъдат
прехвърлени от едно лице в разпореждане на друго лице е достатъчно да се
посочи, че вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е
констатирало, че стоките са последващо продадени на клиенти на жалбоподателя.
Свидетелите по делото потвърждават извършения лично от тях транспорт на
процесните количества рафинирано олио, като изясняват и механизма на доставките
между румънския търговец, явяващ се предходен доставчик на стоките предмет на
спорните фактури, прекия доставчик и жалбоподателя;
- Правото на разпореждане с тях е било предоставено на жалбоподателя.
В тази насока са представени
съответните приемо-предавателни протоколи, товарителници, складови разписки, придружаващи
всяка една от процесните фактури и фактурите за последваща реализация, подробно
описани в заключението по приетата по делото ССЕ. Във връзка с транспорта от
Румъния до България са представени съответните CMR, квитанции за платени пътни
такси, пътни листове, кантарни бележки, сертификати, тахографски шайби. Представени
са приемо-предавателни протоколи във връзка с предаване на процесното
рафинирано олио за бутилиране на „Агро М” ЕООД, съответно за получаване на
бутилираното олио от „ВЕНИ – Н ТРЕЙД” ЕООД.
Във връзка с констатациите на
ревизиращите органи, свързани с отпечатването на етикети с марка „GARIDDOSS”, е
необходимо да се посочи, че липсата на категорични данни кога, от кого и къде
са отпечатани коментираните етикети, не може да обоснове извод за липса на
доставка по спорните фактури, още повече че предметът на същите е небутилирано
рафинирано олио.
Не води до различен извод и обстоятелството, че
прекият доставчик не е представил изисканите му документи и писмени обяснения
след връчено по реда на чл. 32 от ДОПК искане. В
тази връзка следва да се добави, че ненамирането на адреса за кореспонденция,
съответно непредставянето на изискани по реда на ДОПК документи от доставчиците
на ревизираното лице, за разлика от отменения ЗДДС, в частност чл. 65, ал. 4,
т. 4 (в сила до 31.12.2006 г.), не е възведено като основание за отказ на
данъчен кредит в сега действащия ЗДДС, т.е. констатирането само на това
обстоятелство не е достатъчно да обоснове извод за липса на извършена доставка.
Все в тази насока следва да се отбележи, че органите по приходите не са
освободени от задължението си да подкрепят фактическите си и правни изводи с
надлежно събрани по реда на ДОПК доказателствени средства (арг. чл. 170, ал. 1 АПК вр. § 2 ДР на ДОПК). Ето защо в случая фактическите констатации на приходна
администрация трябваше да съдържат начина на осчетоводяване на процесните
доставки и свързаните с тях плащания и транспортни разходи. Следваше да се проследи
стоковия поток, което е възможно да бъде сторено не само при прекия доставчик,
но и при самото ревизирано лице, като се проследят и последващите доставки на
процесните стоки. Всички тези факти и обстоятелства е следвало да се преценят с
оглед редовността на заведената от жалбоподателя счетоводна отчетност и едва
тогава да се формира крайния извод относно „реалността” на спорните доставки.
- Издадени
са редовни, съобразно изискванията на Закона за счетоводството и ЗДДС фактури.
По това обстоятелство, спор
също не се формира. Първичните счетоводни документи са обективирани в
установената, както от общия, така и от специалния закон форма и съдържат
изискваната от тях информация за всяка конкретна стопанска операция;
- Данъчната основа и дължимия косвен данък са разплатени между
съконтрагентите.
Разплащането между съконтрагентите е извършено изцяло по
банков път. Това е констатирано и от вещото лице по назначената съдебна
експертиза.
В тази насока трябва да се добави, че органите по
приходите не са констатирали нередности по отношение на заведената от „ВЕНИ-Н
ТРЕЙД” ЕООД счетоводна отчетност (стр. 3 от РД), поради което следва да се
приеме, че счетоводството на ревизираното дружество е редовно заведено;
- всички процесни стоки са последващо продадени на клиенти на
жалбоподателя.
Сиреч, тези стоки са били обект
на последващи облагаеми доставки, осъществени от жалбоподателя. Тези
обстоятелства, са конкретно и подробно констатирани от назначеното по делото
вещо лице счетоводител. Данни и доказателства за противното не се заявиха и не
се представиха от страна на органа по приходите.
17. Така приетите за установени факти са необходими и достатъчни, за да се
констатира, че доставките са установени юридически факти и съответно, като
правна последица от това, за жалбоподателя се е породило правото на данъчен
кредит, което той е надлежно упражнил.
Освен цитираното вече решение
на Съда на Европейския съюз, полезно би било да се съобрази и Решение на Съда на европейския съюз /седми състав/ от
13.02.2014 г. по дело С 18/13, според което – “.....Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска
данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената
стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато въпреки, че
услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов
подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите
персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани
в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били
подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия — посочените обстоятелства да сочат за
наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите
по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е
трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част
от тази измама /курсива мой/...”.
Указанията в двете решения на Съда на Европейския съюз са
ясни и конкретни. Правото на данъчен кредит е налице, когато една материална
вещ е прехвърлена от определено данъчно
задължено лице, което е овластило друг данъчно регистриран субект да се
разпорежда фактически с нея като собственик, независимо от това дали
веща е била предоставена от посочения във фактурата пряк или предходен нему
доставчик, дали е налице точно и коректно счетоводно отразяване, дали са
съставени товарителници, пътни листи, приемо-предавателни протоколи и прочее,
съпътстващи сделката документи (макар, че в конкретния случай всички тези документи са налице), дали е установено лицето,
което е извършило превоза на стоката и с какво точно МПС е извършен транспортът,
освен в случаите на установена данъчна измама, за която получателят по
доставката е знаел или е трябвало да знае.
В първо посоченото решение на Съда на Европейския съюз отново се препраща към предишни указания на
Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от
данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС да
провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се
иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице,
разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги
достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да
се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или
измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.
Съотнасянето на това тълкуване
с указанията дадени в Решение на Съда на
европейския съюз от 13.02.2014 г. по дело С 18/13, налага очевидния извод, че
задължаването на ревизираното лице, на прекия му доставчик и на предходните
такива да представят документи свързани в случая с начина на съхранение на
стоките и тяхното транспортиране, собствеността на транспортните средства,
имената на физическите лица извършили товаренето, разтоварването е превоза на
стоките, в случаите когато е установено, че стоката е съществувала като
фактическа наличност и ревизираното лице е придобило правото да се разпорежда с
нея като собственик /което в случая изрично се констатира по делото/ е допустимо
и необходимо, когато посочените обстоятелства сочат за наличието на измама и
въз основа на тях е възможно да се установи, че данъчнозадълженото лице е
знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на
приспадане, е част от тази измама.
18. В случая каза се, подходът на органа по приходите е
напълно различен. Възвеждането на констатации относно липсата на кадрова и
материална обезпеченост на доставчика за изпълнение на доставки от вида на
процесните са
използвани като основания за внасяне на
съмнения относно фактическото осъществяване на доставките. Тези действия на администрацията, явно не са били
насочени към установяване на наличие на данъчна измама, за която жалбоподателят
е знаел или е трябвало да знае. Това нито се твърди, нито се установява в хода
на производството.
Ето защо, внасянето на съмнения относно фактическото
извършване на доставката, обосновано с действия на преки и предходни
доставчици, само по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното от
жалбоподателя право на данъчен кредит.
Този подход на административния орган е в явно
противоречие с установените в процесуалния закон принципи за “обективност” и
“служебно начало” /чл. 3 и чл. 5 от ДОПК/, според които органите по приходите и публичните
изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата
от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като
административните
актове по кодекса се основават на действителните факти от значение за случая.
Съответно, органите по
приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от
заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за
установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на
определените в закона облекчения.
Крайният
извод е, че съобразно данните, съдържащи се в приобщените по делото
доказателства, следва да се приеме, че процесните доставки са осъществени
юридически факти, поради което упражненото от жалбоподателя право на данъчен
кредит за процесния отчетен период е фактически и правно основано, сиреч в тази
част, ревизионният акт е незаконосъобразен, поради което ще следва да бъде
отменен.
V. За
разноските :
19. При
посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК на жалбоподателя
се следва присъждане на сторените разноски в производството. Те се констатираха
в размер на 350 лв., представляващи заплатените държавна такса – 50 лв. и
възнаграждение за вещо лице – 300 лв.
Така
мотивиран, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № *********/18.02.2014 г., издаден от В.П.А. на длъжност началник сектор
„Ревизии” - възложил ревизията и В.Г.Г. на длъжност главен инспектор по
приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 465/16.05.2014 г.
на и.д. Директор на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, в частта, с която на “ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя В.З.В., не
е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер
на 39 056,44 лв., ведно със законните лихви в размер на 2 181,13 лв.
ОСЪЖДА
Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите, да заплати на „ВЕНИ-Н ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя В.З.В., сумата от
350 лв., представляваща заплатените държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: