Р Е Ш Е Н И Е
№ 99
гр.
Силистра, 20 октомври
2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.
Силистра, в публично заседание на двадесети септември през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Елена Чернева
с участието на секретаря Виолина
Рамова разгледа докладваното от съдията адм. дело № 129 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 76а,
ал. 4 от Закона за здравното осигуряване
(ЗЗО).
Образувано е по жалба на
„МБАЛ – Тутракан“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 101, против Писмена покана за възстановяване на
суми, получени без правно основание № РД – 1309 – 30 от 25. 05. 2021 г.,
издадена от Директора на РЗОК– Силистра, с която е постановено:
1. На основание чл. 76а, ал.1 от ЗЗО, във вр. с чл. 390, ал. 2, т. 1
от НРД за МД за 2020 – 2022 г. възстановяването на неоснователно получена сума
за КП № 104 „Диагностика и лечение на
контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остропротичащи, с усложнения“
на стойност 1200. 00 лева за 23 хоспитализирани пациенти, при които не са
спазени изискванията за завършеност на клиничната пътека, тъй като по време на
болничния престой на пациентите не е извършено изследване „Полимеразна верижна
реакция за доказване на „COVID-19“, което е задължителна диагностична процедура
за отчитане на КП;
2. На осн. чл. 76а, ал. 1 ЗЗО възстановяване на получената сума за
КП № 74.1 на стойност 1034. 00 лева за 1 пациент, приет и отчетен за заплащане
с планов прием в нарушение на Заповед № РД – 01 - 677 от 25. 11. 2020 г., изм.
и доп. със Заповед № РД – 01 – 718 от 18. 12. 2020 г. на Министъра на здравеопазването
за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на Република
България при обявена епидемична обстановка.
Жалбоподателят оспорва, че
посочените в поканата суми са получени без правно основание. Относно т. 1 от
поканата изтъква, че със Заповед № РД– 01 – 724 от 22. 12. 2020 г. на Министъра
на здравеопазването бързите антигенни тестове се добавят като лабораторен
критерий в дефиницията на COVID-19,
което е създало допълнителна възможност за лабораторна диагностика на
заболяването в страната. Счита, че заповедта, в качеството ѝ на общ
административен акт, е издадена в условията на неотложност и е с предварително
изпълнение. В този смисъл посочва, че още към м. януари, когато са били
лекувани посочените в поканата 23 пациенти, бързият антигенен тест е бил
средство за лабораторно изследване за потвърждаване на случаи на COVID-19,
съответно част от задължителната диагностична процедура при отчитане на КП №
104, въпреки че реално промяната в този смисъл на НРД за МД за 2020 – 2022 г. е извършена с Договор № РД – НС – 01 – 4 – 10
от 01. 04. 2021 г. Счита, че поканата е издадена и в несъответствие с целта на
закона, тъй като при реално оказана медицинска помощ в обем и обхват договорен
с индивидуален договор, в условията на извънредно положение и при ангажирането
на цялата медицинска общност до предела на силите е правно неаргументирано да
се търси възстановяване на суми за оказана навременна, достъпна и в договорения
пакет дейност. Позовавайки се на отбелязването в съставения при проверката от
контролните органи Протокол за неоснователно получени суми, че е допуснато
нарушение на чл. 390 от НРД, жалбоподателят счита, че органът е допуснал
смесване на процедурите но чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО. Счита, че в съставения
протокол липсват съществени реквизити, поради което формата му е опорочена.
Твърди също, че в издадената писмена покана не са отразени и обсъдени
подадените от лечебното заведение възражения срещу протокола. По т. 2 от
Поканата твърди, че липсва основание за възстановяване на сумата съгласно чл.
390 от НРД. Счита, че нарушението на забраната за приемане на пациент по планов
прием, наложена със заповед на министъра, евентуално е основание за налагане на
санкция за неспазване на заповедта. По тези съображения моли за отмяна на
оспорения акт и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Директорът на РЗОК–Силистра, действащ
чрез процесуалния си представител по пълномощие гл. юриск. Ив. А., изразява становище, че жалбата е неоснователна
досежно т. 1 от поканата и моли същата да бъде отхвърлена. Изтъква, че
посочената заповед на министъра е неотносима към установените условия и
изисквания за КП № 104, респ. не би могла да ги промени. Посочва, че при
установен случай на „COVID-19“ клиничната пътека изисква задължително
провеждане на PSR тест,
без който същата е незавършена и липсва
основание за заплащането ѝ от РЗОК. По т. 2 от писмената покана
ответникът не оспорва изложените в жалбата доводи.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
Със заповед № РД 0911-40 /
14. 04. 2021 г. на директора на РЗОК – Силистра (л. 117), постановена на осн.
чл. 20, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 72, ал. 2 и 3 от ЗЗО, е разпоредено поименно
посочени служители на РЗОК – Силистра да извършат пълна проверка на изпълнителя
на медицинска помощ „МБАЛ – Тутракан“ ЕООД, съгласно договор № 190603 / 25. 02.
2020 г., относно водената финансова и медицинска документация в изпълнение на разпоредбите на ЗЗО и НРД за МД за 2020-2022 г.
На основание посочената заповед
определените контрольори са извършили проверката и са съставили Протокол за
неоснователно получени суми № РД- 1305-9
/ 29. 04. 2021 г. (л. 62-66). Видно от същия, при проверката на историите на заболяванията за
м. януари 2021 г. по КП № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни и
бактериални заболявания – остропротичащи, с усложнения“ е установено, че при 23
хоспитализирани пациенти не е извършено изследване „Полимеразна верижна реакция
за доказване на „COVID-19“, което е задължителна диагностична процедура за
отчитане на клиничната пътека. Констатацията касае следните здравно осигурени
лица:
1.
ИЗ № 26 на пациент У.А.И., пролежала от 04. 01. 2021
г. до 08. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“
с МКБ U07.1 по КП № 104;
2.
ИЗ № 83 на пациент Г. В. М., пролежал от 11. 01.
2021 г. до 19. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран
вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
3.
ИЗ № 126 на пациент С. С. И., пролежала от 16. 01.
2021 г. до 19. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран
вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
4.
ИЗ № 8 на пациент Ш. М. О., пролежал от 02. 01.
2021 г. до 09. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран
вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
5.
ИЗ № 2 на пациент М. М. А., пролежал от 01. 01.
2021 г. до 03. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран
вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
6.
ИЗ № 172 на пациент В.А.Н., пролежал от 21. 01. 2021
г. до 25. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“
с МКБ U07.1 по КП № 104;
7.
ИЗ № 178 на пациент А.Н. Д., пролежал от 22. 01.
2021 г. до 27. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран
вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
8.
ИЗ № 5 на пациент Т. Г. В., пролежал от 02. 01.
2021 г. до 07. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран
вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
9.
ИЗ № 131 на пациент М. М. Р., пролежала от 17. 01.
2021 г. до 20. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран
вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
10.
ИЗ № 82 на
пациент М. Д. М., пролежала от 11. 01. 2021 г. до 19. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19
- идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
11.
ИЗ № 3 на пациент Н. С. М., пролежала от 01. 01.
2021 г. до 05. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран
вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
12.
ИЗ № 9 на пациент Д. Т. К., пролежала от 02. 01.
2021 г. до 12. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран
вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
13.
ИЗ № 86 на пациент
М. А. К., пролежала от 11. 01. 2021 г. до 17. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19
- идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
14.
ИЗ № 107 на пациент С. Б. Г., пролежала от 14. 01.
2021 г. до 18. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19 - идентифициран
вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
15.
ИЗ № 32 на
пациент В. Н. М., пролежал от 05. 01. 2021 г. до 09. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19
- идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
16.
ИЗ № 161 на
пациент Р. С. К., пролежал от 20. 01. 2021 г. до 25. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19
- идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
17.
ИЗ № 106 на
пациент Р. С. Г., пролежал от 14. 01. 2021 г. до 18. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19
- идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
18.
ИЗ № 64 на
пациент Й. П. М., пролежал от 09. 01. 2021 г. до 12. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19
- идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
19.
ИЗ № 132 на
пациент П.К.С., пролежала от 17. 01. 2021 г. до 21. 01. 2021 г., с окончателна
диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
20.
ИЗ № 3916 на
пациент П.Г.С., пролежала от 30. 12. 2020 г. до 07. 01. 2021 г., с окончателна
диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
21.
ИЗ № 63 на
пациент Т.Д.М., пролежала от 09. 01. 2021 г. до 12. 01. 2021 г., с окончателна
диагноза „COVID-19 - идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
22.
ИЗ № 108 на
пациент Д. С. П., пролежала от 14. 01. 2021 г. до 17. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19
- идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104;
23.
ИЗ № 125 на
пациент Т. Н. Н., пролежал от 16. 01. 2021 г. до 22. 01. 2021 г., с окончателна диагноза „COVID-19
- идентифициран вирус“ с МКБ U07.1 по КП № 104.
Посочено е, че горните случаи са в
нарушение на чл. 390 от НРД за МД за 2020 г. – 2022 г.
Констатирано е също, че при проверката на
ИЗ № 15 на пациент П. С. К., пролежал от 04. 01. 2021 г. до 07. 01. 2021 г. с
окончателна диагноза „Други уточнени болести на жлъчен мехур“ с МКБ К82. 8 по
КП № 74.1 е установено, че пациентът е приет и отчетен за заплащане с планов
прием в нарушение на т. 19 от Заповед № РД – 01 - 677 от 25. 11. 2020 г., изм.
и доп. със Заповед № РД – 01 – 718 от 18. 12. 2020 г. на Министъра на
здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки на
територията на Република България при обявена епидемична обстановка.
В резултат на горните констатации е
счетено, че следва да бъдат възстановени неоснователно получените суми както за
посочените пациенти, пролежали по КП № 104, така и за пациента, пролежал по КП
№ 74.1, като общата сума за възстановяване на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО
възлиза на 28 634. 00 лева.
Екземпляр от протокола е
връчен на управляващия лечебното заведение на 13. 05. 2021 г. с указание за
възможността за подаване на възражения. Лечебното заведение се е възползвало от
тази възможност, като на 19. 05. 2021 г. подава възражението чрез пощенски
оператор (л. 57 и 58). Възражението е постъпило в РЗОК – Силистра на 21. 05.
2021 г.
На 25. 05. 2021 г. е
постановена оспорената в настоящото производство писмена покана № РД – 1309 –
30.Тъй като при произнасянето на органа не е било съобразено подаденото
възражение от болничното заведение, с Решение № РД – 15-3 от 07. 06. 2021 г.
органът е допълнил мотивите си, като е изложил доводи за неоснователност на възражението
(л. 54).
Оспорването на посочената
по-горе писмена покана № РД – 1309 – 30 от 25. 05. 2021 г. е повод за
инициирането на настоящото производство, в което съгласно чл. 168 АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като установи дали актът е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправни разпоредби по издаването му и съответен ли е същия с целта на
закона.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 76а, ал. 3 ЗЗО и чл. 390, ал.
2, т. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г. Същият е издаден в предвидената от закона
писмена форма и съдържа достатъчно
фактически основания, които биха могли да се подведат под съответната приложима
правна норма и да служат за изходна база за съдебна проверка за спазването на
материалния закон. В хода на административното производство настоящата
инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения. Проверката по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО е
извършена от надлежно овластени лица, притежаващи съответната компетентност, в
рамките на предоставените правомощия. Констатациите им за неоснователно
получени суми са отразени в нарочно съставен протокол по чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО,
препис от който е връчен на проверяваното лечебно заведение. Същото е упражнило
правото си да подаде възражения. Макар органът да не е изложил в оспорения акт
никакви оценъчни съждения по подаденото възражение, с нарочно решение от 07.
06. 2021 г. (преди изтичането на срока за обжалване) е допълнил акта си, което
е допустимо съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от АПК.
Във връзка с
материалноправната законосъобразност на оспорения акт съдът намира, че жалбата
е основателна и по двата пункта.
По пункт първи от писмената
покана страните нямат спор относно фактите: жалбоподателят е сключил договор с
НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, включително по процесната
КП 104 „Диагностика и
лечение на контагиозни вирусни и бактериални заболявания – остропротичащи, с
усложнения“. Безспорно е, че проведеното болнично лечение на всички 23-ма
пациенти е по тази клинична пътека, като им е поставена окончателна диагноза „COVID-19
– идентифициран вирус“ с МКБ U07. 1,
установена с бърз антигенен тест с положителен резултат, без да е извършено по
време на болничния престой изследването „Полимеразна верижна реакция за доказване
на COVID-19“. Спорно е дали към м.
януари 2021 г. бързият антигенен тест като лабораторно изследване може да
замести PCR теста
и дали неизвършването на последния води до неизпълнение на
диагностично-лечебния алгоритъм, респ. до незавършеност на клиничната пътека,
съставляващо предпоставка за връщане на платената за нея сума от РЗОК.
Според настоящата инстанция
изложените доводи от жалбоподателя относно това, че Заповед №
РД-01-724/22.12.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването, въвежда
бързия антигенен тест като лабораторен критерий в дефиницията за случай на
COVID-19, респ. този вид тестване следва да се приема като диагностичен метод
за доказване на инфекцията и е относим към отчитане на заболяването по КП № 104,
не могат да бъдат споделени. Клиничните пътеки, като система
от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински специалисти
при изпълнението на определени по вид и обхват дейности, са регламентирани в Национален
рамков договор за медицинските дейности, който се сключва на основание чл. 53
от ЗЗО между НЗОК и Българският лекарски съюз. Тяхното съдържание и основни
компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, са
детайлно разписани в приложение № 17 от НРД за МД за 2020– 2022 г., а условията
за заплащането им от НЗОК са посочени в чл. 352 от НРД. Цитираната Заповед №
РД-01-724/22.12.2020 г. е издадена на основание чл. 29 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, и има за предмет
регулиране на реда и начина за регистрация на лица, установени с COVID-19
инфекция във връзка с поставяне на същите под карантина, както и контрола по
спазване на мерките по отношение на тези лица. В Приложение № 1 към т. 2 от
заповедта антигенният тест е посочен като лабораторен критерий за доказване на
COVID-19 инфекция, но критериите за прилагане на бързи антигенни тестове,
посочени в Приложение № 2 към т. 6 на заповедта, изключват употребата им в
процесната хипотеза – същите биха могли да бъдат направени само в рамките на 5
дни от началото на клиничните симптоми и то само в лечебни заведения при
първоначален преглед/триаж за прием, но не и при болнично лечение и с оглед
поставянето на окончателна диагноза на пациента. Освен това посочената заповед,
изхождаща от министъра на здравеопазването, не би могла едностранно да промени
уговорените условия на договора за
медицинските дейности между НЗОК и Българският лекарски съюз, и в частност
съдържанието и компонентите на клиничните пътеки или предпоставките за
заплащането им от НЗОК. В този смисъл заповедта на министъра не може да създаде
основание за лечебното заведение към м. януари 2021 г. да отчита заболяване по
КП 104, причинено от COVID-19 с код U07.1, без извършено изследване "Полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19" (PCR тест), дори да е бил налице
положителен антигенен тест.
Горният извод обаче е
недостатъчен да обоснове законосъобразността на оспорената покана по т. 1.
Изводите в тази насока произтичат от следните съображения:
Съгласно Приложение № 17 към
НРД за МД за 2020 – 2022 г. за завършеност на КП № 104 „Диагностика и лечение
на контагиозни вирусни и бактериални заболявания - остро протичащи, с
усложнения“ е необходимо да бъдат приложени и отчетени две основни диагностични
и една основна терапевтична процедури, посочени в блок Кодове на основни
процедури по МКБ-9 КМ/АКМП. От приложените епикризи на процесните 23 пациенти е
видно, че на всеки от тях са извършени кръвни изследвания и някакъв вид образно
изследване – томография на гръден кош и бял дроб, нативен скенер на бял дроб
или рентгренография на бял дроб, т. е. на всеки пациент са извършени поне по
две диагностични процедури. Не е спорно, че всички са отговаряли на критериите
за хоспитализация, лекувани са и съответно са им извършвани и необходимите
терапевтични процедури, като болшинството от тях са изписани с подобрение (без
трима, които са починали, и трима, които са изписани във влошено състояние).
Следователно по силата на § 1, т. 2, б. „б“ от ДР на НРД за МД 2020 – 2022 г. и
с оглед изискванията за завършеност на КП № 104 не може да се счете, че не са
били изпълнени необходимия брой диагностични и терапевтични процедури за
завършване на клиничната пътека, т. е. хипотезата на чл. 390, ал. 2, т. 1 от
НРД за МД за 2020 – 2022 г. не е налице и не е извършено плащане по клиничната
пътека без основание. В случая липсата на извършена диагностична процедура "Полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19" е от значение само за отчитане
на заболяването, причинено от COVID-19 с код U07.1, идентифициран вирус.
Съгласно изискванията на КП № 104 този
код се използва, когато COVID-19 е потвърден чрез лабораторно изследване,
независимо от тежестта на клиничните признаци или симптоми. Към м. януари 2021
г. единственото лабораторно изследване, което при болнично лечение би могло да
установи наличието на вируса на COVID-19 е PCR теста. Без извършването на този тест
не би могла да бъде поставена окончателна диагноза COVID-19 с код U07.1, а различна диагноза, за чието потвърждаване не
е било необходимо извършването на този тест – например U07.2 COVID-19,
неидентифициран вирус, който според КП № 104 се използва, когато COVID-19 е
диагностициран клинично или епидемиологично, но лабораторните изследвания са
неубедителни или не са налични, както е в случая. В този смисъл лечебното
заведение, вписвайки диагноза в епикризите на пациентите, която не е потвърдена
според изискванията на клиничната пътека, е допуснало нарушение при воденето на
медицинската документация. Изводът за наличието на нарушение обаче е
несъвместим с предприетия от органа подход за събиране на неоснователно
получени суми на основание чл. 76а от ЗЗО. Този ред е приложим само когато
изпълнителят на медицинска помощ е получил суми без правно основание, които не
са свързани с извършване на нарушение на ЗЗО или на НРД, и това е установено
при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Описаната хипотеза
не е налице, поради което оспорената покана по т. 1 подлежи на отмяна поради
противоречие с материалния закон.
Основателни са и оплакванията
на жалбоподателя срещу законосъобразността на т. 2 от писмената покана. Не е
спорно, че пациентът П. С. К., пролежал от 04. 01. 2021 г. до 07. 01. 2021 г. с
окончателна диагноза „Други уточнени болести на жлъчен мехур“ с МКБ К82. 8 по
КП № 74.1, е приет и отчетен за заплащане с планов прием в нарушение на т. 19
от Заповед № РД – 01 - 677 от 25. 11. 2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД –
01 – 718 от 18. 12. 2020 г. на Министъра на здравеопазването за въвеждане на
временни противоепидемични мерки на територията на Република България при
обявена епидемична обстановка. Неизпълнението на заповедта обаче е евентуално
основание за налагане на имуществена санкция на болничното заведение съгласно
чл. 209а от Закона за здравето, но няма отношение към оказаната на пациента
помощ по клиничната пътека, респ. към нейното заплащане от здравната каса.
Предвид изхода на делото и с
оглед направеното искане на жалбоподателя следва да се присъдят направените по
делото разноски. На основание
чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 144 от АПК, чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24, изречение второ от Наредбата за
заплащане на правната помощ на жалбоподателя следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250. 00 лева. Към тази сума следва се
прибави и заплатената държавна такса от 50. 00 лека, като по този начин общият
размер на разноските, които НЗОК - София, доколкото последната е юридическото
лице, в структурата на което директорът на РЗОК-Силистра упражнява своите
правомощия (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във
вр. с чл. 2 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК), следва да
заплати, възлиза на 300. 00 лева.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр.
Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Писмена покана за
възстановяване на суми, получени без правно основание № РД – 1309 – 30 от 25.
05. 2021 г., издадена от Директора на РЗОК– Силистра, с която е постановено
„МБАЛ – Тутракан“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Тутракан, ул. „Трансмариска“
№ 101, да възстанови на основание чл. 76а, ал.1 от ЗЗО:
1. неоснователно получени суми за Клинична пътека № 104 „Диагностика и лечение на контагиозни вирусни
и бактериални заболявания – остропротичащи, с усложнения“ на стойност по 1200.
00 (хиляда и двеста) лева за 23 (двадесет и трима) хоспитализирани пациенти,
при които не са спазени изискванията за завършеност на клиничната пътека;
2. неоснователно получена сума за Клинична пътека № 74.1 на стойност
1034. 00 (хиляда тридесет и четири) лева за един пациент, приет и отчетен за
заплащане с планов прием в нарушение на Заповед № РД – 01 - 677 от 25. 11. 2020
г., изм. и доп. със Заповед № РД – 01 – 718 от 18. 12. 2020 г. на Министъра на здравеопазването
за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на Република
България при обявена епидемична обстановка.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса – гр.
София да заплати на „МБАЛ – Тутракан“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Тутракан, ул. „Трансмариска“ № 101, направените по
делото разноски в размер на 300. 00 (триста) лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: