№ 289
гр. Пловдив, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000745 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение № 48 от 18.09.2023г. на Окръжен съд - С.,
постановено по т.д. № 40/2022г., В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният
от „Б.Д.“ АД – гр. С., ЕИК ********* против Н. Х. П. ЕГН ********** от гр.
С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.** иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на Б. 2 864.47 лева, представляваща разликата над уважения размер
от 30 639.99 лева до претендирания размер от 33 504.46 лева – главница по
договор за потребителски кредит от 10.10.2013г. и Допълнително
споразумение към него от 19.10.2015г. и В ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявеният от „Б.Д.“ АД – гр. С., ЕИК ********* против Н. Х. П. ЕГН
********** от гр. С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.** иск за признаване за установено,
че ответникът дължи на Б. сума в размер на 895.11 лева – наказателни лихви
за забава за периода 11.01.2016г. – 11.11.2016г. върху дължими просрочени
главница и договорни лихви по договор за потребителски кредит от
10.10.2013г. и Допълнително споразумение към него от 19.10.2015г., за които
са издадени Заповед №552/18.11.2016г. за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист от 23.11.2016г. по ч.гр. д. №1026/2016г. по описа на
1
Районен съд - С..
Жалбоподателят „Б.Д.“ АД – гр. С., ул. „М.“ №**, ЕИК ********* - чрез
пълномощника си юрисконсулт А. Д., със съдебен адрес: гр. П., ул. „А. I“ №*
моли съда да отмени решението само в обжалваната част и да признае за
установено в отношенията между страните съществуване на вземания на Б.
против ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит от
10.10.2013г. и Допълнително споразумение към него от 19.10.2015г., за които
са издадени Заповед №552/18.11.2016г. за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист от 23.11.2016г. по ч.гр. д. №1026/2016г. по описа на
Районен съд - С. относно отхвърлените от първоинстанционния съд суми:
2 864.47 лева, представляваща разликата над уважения размер от 30 639.99
лева до претендирания размер от 33 504.46 лева – главница и 895.11 лева –
наказателни лихви за забава за периода 11.01.2016г. – 11.11.2016г. върху
дължими просрочени главница и договорни лихви.
Намира за неправилен извода на съда относно наличието на
неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит от 10.10.2013г. и
Допълнително споразумение към него от 19.10.2015г. относно определяне на
лихвите по договора за кредит и приетото от съда, че е налице възможност за
едностранна промяна на лихвения процент от страна на Б.. Изразява
несъгласие и с изводите на съда относно наличие на анатоцизъм относно
постигнатото съгласие в допълнителното споразумение към остатъка от
главницата в размер на 31 494.47 лева да се прибави и дължима редовна лихва
в размер на 2 378.69 лева. Счита, че дори и да се приеме нищожност на тази
уговорка, то в останалата си част допълнителното споразумение е породило
правно действие между страните. Намира, че разпоредбата на чл.3 от
допълнителното споразумение относно промяната на договорната лихва не е
нищожна на основание чл.146 от ЗЗП като неравноправна по смисъла на
чл.143 т.10 от ЗЗП. Счита, че тази разпоредба е приложима в отношенията
между страните. Изразява несъгласие и с изводите на първоинстанционния
съд относно опорочаване на процедурата по връчване на нотариалната
покана от 12.05.2016г., с която е обявена предсрочната изискуемост. Счита, че
тя е съобразена с нормативната уредба към момента на връчване на
уведомлението за предсрочна изискуемост, преди измененията на чл.47 от
ГПК /ДВ, бр.86/2017г./. Счита, че съдът се е произнесъл свръхпетитум по
установителния иск за договорната лихва като е установил, че се дължи такава
2
за периода от 11.11.2016г. до 10.10.2023г., а е претендирано установяване за
периода до 11.11.2016г. Намира, че за договорната лихва за периода след
датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК до подаване на
исковата молба, съдът е следвало да се произнесе с осъдителен диспозитив,
уважавайки предявения евентуален осъдителен иск.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна Н. Х. П. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ч.“
№*,вх.*, ап.** – чрез процесуалния му представител адв. И. Г. е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли решението в
обжалваната му част да се потвърди. Намира за правилни изводите на съда
както относно наличието на неравноправни клаузи в договора и
допълнителното споразумение, така и относно датата, на която се приема, че
кредитът е станал предсрочно изискуем, а именно датата на получаване на
исковата молба от ответника.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА
Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните
по делото доказателства и намери за установено следното:
Претендирано е от ищеца да се признае за установено по отношение на
Н. Х. П. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.** съществуването на
изискуемо парично вземане в полза на „Б.Д.“ АД – гр. С., ЕИК *********,
явяваща се универсален правоприемник на „О.ф.Б.“ ЕАД – гр. С.,
произтичащо от договор за потребителски кредит от 10.10.2013г. и
Допълнително споразумение към него от 19.10.2015г., сключени между „Б.Д.“
ЕАД и Н. Х. П., за което вземане са издадени Заповед №552/18.11.2016г. за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 23.11.2016г. по
ч.гр. д. №1026/2016г. по описа на Районен съд - С. за сумите както следва: 33
504.46 лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението-11.Х1.2016год. до окончателното
изплащане на вземането, редовна лихва в размер на 4 455.39 лева за периода
от 11.1.2016год. до 11.Х1.2016год., сумата 895.11 лева - лихвена надбавка за
забава за периода от 11.1.2016год. до 11.Х1.2016год., 120 лева - заемни такси,
дължими по договора към 11.1.2016год., както и направените по делото в
заповедното производство разноски в размер на 1 894.13 лева, както и да
заплати тези, сторени пред Окръжния съд в производството по предявения
3
иск по чл.422 от ГПК.
При условията на евентуалност, ако се приеме, че не е налице надлежно
обявена предсрочна изискуемост, ищецът предявява осъдителни искове
против Н. Х. П. за заплащане на следните суми, произтичащи от неизпълнение
на договора за текущо потребление от 10.10.2013год. и Допълнително
споразумение към него от 19.10.2015год., както следва: 32156.53 лева -
непогасена по давност главница, с падежи от 10.02.2017год. до крайния падеж
19.10.2025год., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, 16 184.13 лева - непогасена по
давност редовна лихва, представляваща сбор от редовна /възнаградителна/
лихва като част от месечни вноски по погасителен план с падежи от
11.02.2019год. до 11.1.2022год., 2 519.82лв.- непогасена по давност мораторна
лихва по чл.86 ЗЗД за периода от 11.02.2019год. до 7.02.2022год., върху всяка
от главниците по падежиралите вноски с падежи от 11.11.2017год. до
11.1.2022 год.
Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед
на обстоятелството, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че
лицето на живее на адреса, с оглед на което на ищеца са дадени указания с
разпореждане от 20.12.2021г. по ч.гр.д. №1026/2016г. на РС - С..
От страна на ответника е подаден отговор на исковата молба. С него се
изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се
наличието на валидно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, както и неговото връчване на адресата. Оспорва размерите на
претендираните главница, договорна лихва и лихви за забава. Посочва, че след
като с анекса страните са приели, че е дължима главница в размер на 31 494.47
лева, а след подписване на анекса е имало погашения по кредита, то
дължимата главница не би могла да бъде повече от 31 494.47 лева, а се
претендира сума в размер на 33 504.46 лева. Счита, претенцията за
възнаградителна лихва в размер на 4455.39 лева за неоснователна, тъй като е
изчислявана върху основа от 33 865.91 лева, която сума – според анекса – е
сбор от главница в размер на 31 494.47 лева и редовна лихва в размер на
2378.69 лева. В тази връзка счита за недопустимо начисляването на лихва
върху лихва. Относно претенцията за лихва за забава счита за дължима само
4
относно забавените плащания на падежиралите вноски за главница до
издаване на заповедта за изпълнение.
С допълнителна искова молба ищецът навежда допълнително твърдение
– ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена с
връчената нотариална покана на 12.05.2016г., то заявява, че упражнява
правото си с исковата молба и моли съда да приеме, че предсрочната
изискуемост е настъпила с връчване на преписа от исковата молба на
ответника.
С допълнителен отговор ответникът Н. П. поддържа доводите, изложени
в първоначалния отговор относно липсата на забава в плащанията и основание
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Към настоящия момент е налице влязло в сила решение между страните,
с което в отношенията между „Б.Д.“ АД и Н. Х. П. е признато за установено,
че Н. П. дължи на „Б.Д.“ АД следните суми: 30 639.99лв.-дължима главница
по договор за кредит за текущо потребление от 10.10.2013год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2022год. /датата на
получаване на препис от исковата молба от длъжника, с която е уведомен за
обявената предсрочна изискуемост на кредита/ до окончателното изплащане
на вземането, 13 175.39лв.- договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 29.1.2016год. до 10.Х.2023год. и 134.85лв. заемни такси, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №552/18.11.2016год. по ч.гр.д.№1026/2016год. на РС
– С.. Със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса относно наличието на
основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и относно
датата на предсрочната изискуемост, която е приета за 18.11.2022г. По спора
между страните съдът е отрекъл факта на обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита с нотариалната покана от 12.05.2016г. Приел е, че
такава е обявена с връчване на преписа от исковата молба на ответника на
18.11.2022г. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или
несъществуването на спорното материално право – юридическите факти, от
които то произтича, субекти и правна природа. Въпросът относно датата, на
която е обявена предсрочната изискуемост не може да бъде пререшаван
/чл.299 от ГПК/.
Относно изложеното в жалбата твърдение за произнасяне свръхпетитум
5
по установителния иск за договорната лихва като е установил, че се дължи
такава за периода от 11.11.2016г. до 10.10.2023г.- това действително е така, но
жалбата е подадена само от ищеца само по отношение частта от решението,
отхвърляща претенцията за главница и за лихва за забава. Липсва въззивна
жалба относно частта от решението, с която първоинстанционният съд се е
произнесъл по иска за договорна лихва. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд може да се произнася служебно само по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. Тази част от решението не е обжалвана.
В посочената част то е влязло в сила. В случая не се касае за недопустим
съдебен процес или ненадлежно упражняване на правото на иск, когато съдът
не би бил ограничен от обхвата на обжалването. Просто в частта, с която е
налице произнасяне свръхпетитум за период, който не е част от издадената
заповед за изпълнение решението по установителния иск няма да има
изпълнителна сила.
Относно оплакването, че за договорната лихва за периода след датата на
депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК до подаване на исковата молба,
съдът е следвало да се произнесе с осъдителен диспозитив, уважавайки
предявения евентуален осъдителен иск, ако жалбоподателят счита, че съдът не
се е произнесъл по някоя от претенциите, е следвало да подаде молба за
допълване на решението по чл.250 от ГПК. Такава обаче не е подадена. При
непълнота на съдебното решение, то подлежи на допълване, но не на отмяна
или обезсилване. Това обаче става по молба на страната, а не служебно.
Видно от приетите по делото писмени доказателства е безспорно, че по
ч. гр. дело № 1026/2016 г. на РС - С., са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. С тях е разпредено на ответника да заплати
на Б. - ищец суми, дължими на основание договор за кредит за текущо
потребление от 10.10.2023г. и допълнително споразумение от 19.10.2015г.,
сключени между „Б.Д.“ ЕАД и Н. Х. П., а именно: сумата 33 504.46 лева -
главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението-11.Х1.2016год. до окончателното изплащане на
вземането, редовна лихва в размер на 4 455.39 лева за периода от 11.1.2016год.
до 11.Х1.2016год., сумата 895.11 лева - лихвена надбавка за забава за периода
от 11.1.2016год. до 11.Х1.2016год., 120 лева - заемни такси, дължими по
договора към 11.1.2016год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението 11.11.2016г. до окончателното изплащане на
6
сумата.
По повод на така издадената заповед за незабавно изпълнение
длъжникът е уведомен по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В тази връзка на Б. са
дадени указания за предявяване на установителен иск за вземането по
издадената заповед за изпълнение срещу длъжника. За разпореждането Б. е
уведомена на 05.01.2022 г. и на 07.02.2022г. /05.02.2022г. е неработен ден
/събота/, т.е. в срока по чл. 415 от ГПК е предявила исковете за установяване
съществуването на вземанията предмет на заповедта.
Изложеното води до извод за наличие на правен интерес от
установителния иск.
Основанието на претендираното материално право по установителния
иск е вземане по договор за кредит за текущо потребление от 10.10.2013г. и
допълнително споразумение от 19.10.2015г. към договора. Въпросите, които
са обхванати от силата на пресъдено нещо са съществуването на договора и
анекса, допуснато просрочие от страна на кредитополучателя Н. П. и
обявената поради неизпълнение на задължения по същия предсрочна
изискуемост на кредита, за което се длъжникът е уведомен на 18.11.2022г.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд
относно наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит
от 10.10.2013г. и Допълнително споразумение към него от 19.10.2015г.
относно определяне на лихвите по договора за кредит и относно наличие на
анатоцизъм относно постигнатото съгласие в допълнителното споразумение
към остатъка от главницата в размер на 31 494.47 лева да се прибави и
дължима редовна лихва в размер на 2 378.69 лева.
Преценката за действителността на договора или части от него се дължи
служебно и с оглед факта, че нищожността е едно фактическо състояние което
има за последица непораждане действие на целия договор, а и защото
кредитополучателят е потребител по смисъла на ЗЗП. Това според чл. 7, ал. 3
от ГПК изисква служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП е казано, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
7
потребителя. Направено и примерно изброяване на уговорки даващи
основание да се достигне до извод за неравноправност. В чл. 145, ал.1 на ЗЗП
се посочва, че неравноправната клауза в договор сключен с потребител се
преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи. В ал. 2 на същата разпоредба са посочени
уговорките /клаузите/, за които не се прави преценка за неравноправност. Те
касаят тези свързани с определяне на основния предмет на договора. Изрично
е посочено, че преценката за неравноправност не се прави ако тези клаузи на
договора са ясни и разбираеми, т.е. при липса на такава съдът е длъжен да
извърши преценка и на тази част от уговорките в сделката.
Процесният договор има за предмет доставка на финансова услуга по
смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, т.е. при преценката относно наличието на
неравноправни клаузи следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 144 от
ЗЗП относно неприложимост на определени разпоредби на чл. 143 от ЗЗП по
отношение на договори с предмет доставка на финансови услуги.
Неравноправните клаузи според чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни освен
ако са уговорени индивидуално. На основание чл. 146, ал. 5 от ЗЗП тежестта за
доказване на това, че дадена уговорка е индивидуална е в патримониума на
търговеца или доставчика твърдящ това обстоятелство, т.е. изключване на
извод за нищожност поради неравноправност на дадена клауза по договор с
потребител е възможно само при възражение от страна на търговеца, че
същата е индивидуално уговорена и ангажиране на доказателства в тази
насока. Твърдения в тази насока по делото от страна на ищеца липсват.
Съгласно чл.8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 9.4% годишно или 0.03% на ден, при
изпълнение на Условията по програма „Д. Престиж“, подробно описани в
Приложение№2 към договора. При нарушаване на Условията,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или
частично и приложимият лихвен процент се увеличава, съгласно Условията.
Максималният размер, който може да достигне лихвения процент в резултат
на неизпълнение на Условията, е променлив лихвен процент, приложим за
стандартни потребителски кредити със съответните изменения на
8
променливата му компонента, който към датата на сключване на договора за
кредит е в размер на 14.95% годишно или 0.04% на ден. Съгласно чл.9 от
договора годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е 10.24%, като
може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
Съгласно чл.7.1 от ОУ, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент,
който е зависим от базов лихвен процент /променлива компонента/, определян
по одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при
промяна на БЛП по решение на кредитора. Методологията за определяне на
базовия лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в
офисите на кредитора и на интернет страницата му- чл.7.2 от ОУ. При промяна
на лихвения процент, Кредиторът изпраща уведомление до
кредитополучателя на последния посочен от него адрес, определя нов размер
на месечната вноска за лихва и/или главница и му предоставя актуализиран
погасителен план-чл.7.3. Кредитополучателят има право в срок от 30дни от
получаване на уведомлението за увеличаване на лихвения процент по кредита
по чл.7.1, да се откаже от договора, като погаси всички възникнали въз основа
на него задължения при лихвен процент, действащ преди промяната-чл.7.4.
Съгласно чл.7.5 лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от
кредита и се заплаща месечно. Ако кредитополучателят заплаща
преференциален лихвен процент, посочен в договора, в случай на
неизпълнение на някое от условията, при които е предоставен
преференциалния лихвен процент по кредита, кредитополучателят губи право
да ползва изцяло или частично съответната преференциална лихва/отстъпка
от датата на неизпълнението, като кредиторът определя нов размер на
месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя
актуализиран погасителен план- чл.7.9 от ОУ. Съгласно чл.19.1 от ОУ при
забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата,
опредЕ. в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява
с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта.
Клаузата на чл. 9 от договора за кредит предвижда, че годишният
процент на разходите по кредита, включващ лихвата и таксите, които клиентът
дължи на Б. съгласно чл. 9.1 от Общите условия, може да бъде променян при
предпоставките, предвидени в Общите условия.
Посочено е в чл.8 от договора, че кредитът се олихвява с променлив
9
лихвен процент при изпълнение на Условията по програма Д. – Престиж, но
при нарушаване на тези условия приложимия лихвен процент се увеличава,
без да се сочи конкретно с колко, а само максималния размер, до който
лихвения процент може да достигне. Това е променливя лихвен процент по
стандартни депозити. В процесния договор обаче не е посочен базовия лихвен
процент /променливата компонента/, от който се определя променливия
лихвен процент за стандартни кредити за потребление на „Б.Д.“ЕАД - гр.С..
Методологията, опредЕ. от кредитора, по който се определя променливия
лихвен процент за стандартни потребителски кредити, също не е
предоставена. Изменението на лихвения процент се извършва едностранно от
кредитора, без съгласието на кредитополучателя. не е посочено изрично как се
увеличава променливия лихвен процент, тъй като въобще не е посочен БЛП
на „Б.Д.“ ЕАД гр.С. и надбавките за стандартни потребителски кредити на Б..
Ето защо следва да се приеме, че в случая кредитополучателят -
потребител не получава предварително достатъчно конкретна информация за
начина, метода, по който Б. – кредитор може едностранно да промени размера
на възнаградителната лихва, респективно базовия лихвен процент.
Методологията, създадена от Б. - кредитор, с нейни вътрешни правила, не е
част от договора за кредит. При това положение правилно
първоинстанционния съд е приел клаузите относно изменение на лихвата за
неравноправни по смисъла на чл.143т.10 ЗЗП и съответно нищожни на
основание чл.146ал.1 ЗЗП.
Уговорките в допълнителното споразумение към процесния договор за
кредит, по които страна е физическо лице – потребител, за увеличаване на
главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на
възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл. 26, ал. 4 във връзка с чл.
10, ал. 3 ЗЗД, тъй като представляват анатоцизъм, който е допустим само при
уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. Преструктурирането
по чл. 13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен
риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за
олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл е и трайната
съдебна практика - решение № 66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС,
ТК, IІ т. о., решение № 30/20.05.2020 г. по т. д. № 739/2019 г. на ВКС, ТК, I т.
10
о., Решение № 60118/15.10.2021 г. по т. д. № 2848/2019 г. на ВКС, ТК, I т. о.
Въз основа на тези изводи правилно е изчислена от първоинстанционния
съд дължимата главница. Видно от заключението на вещото лице Е. К. –
основно и допълнително дължимата и неизплатена главница по месечни
анюитетни вноски, чийто падеж е настъпил към 18.11.2022год. /когато съдът
приема че е настъпила предсрочната изискуемост с връчване на препис от
исковата молба от ответника/, е в размер на 26 329.67 лева. Към тази сума
следва да се прибави и сумата 4 310.32 лева, колкото е размера на вноските по
главницата за периода от 20.11.2022год. до крайния срок на договора
10.10.2023год., чиято предсрочната изискуемост настъпвана 18.11.2022г. с
връчване на препис от исковата молба на ответника. Така общия размер на
главницата, за която установителния иск се явява основателен е 30 639.99
лева. За разликата над уважения размер от 30 639.99 лева до претендирания
размер от 33 504.46 лева искът правилно е отхвърлен като неоснователен.
Относно наказателните лихви в размер на 895.11 лева за периода
11.01.2016г. – 11.11.2016г.: Съгласно чл.19.1 от Общите условия при забава на
плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от
вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. От
заключението на вещото лице Е. К. се установява, че размерът на
наказателните лихви, изчислен върху просрочените месечни вноски съгласно
първоначално сключения договор за кредит от 10.Х.2013год. и с договорения
преференциален променлив лихвен процент от 9.4%, без последващото му
изменение, за претендирания период възлиза на 357.40 лева. Само в тази част
решението следва да бъде частично отменено. За разликата над този размер до
претендирания от 895.11 лева – искът се явява ненеоснователен и в тази част
решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът Н. Х. П. ЕГН ********** от
гр. С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.** следва да бъде осъден да заплати на Б.Д.“ АД –
гр. С., ул. „М.“ №**, ЕИК ********* сумата 275.20 лева – разноски по делото
пред въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата
На основание чл.78 ал.1 и 3 от ГПК и чл.38 от ЗА на адв. И. М. Г. от АК -
С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 476 лева,
платимо от жалбоподателя „Б.Д.“ АД, за осъщественото от него безплатно
11
представителството на ответника Н. Х. П. пред въззивния съд – съразмерно на
уважената и отхвърлена част от жалбата.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 48 от 18.09.2023г. на Окръжен съд - С.,
постановено по т.д. № 40/2022г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА с която е
отхвърлен предявеният от „Б.Д.“ АД – гр. С., ЕИК ********* против Н. Х. П.
ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.** иск за признаване за
установено, че ответникът дължи на Б. сума в размер до 357.40 лева –
наказателни лихви за забава за периода 11.01.2016г. – 11.11.2016г. върху
дължими просрочени главница и договорни лихви по договор за
потребителски кредит от 10.10.2013г. и Допълнително споразумение към него
от 19.10.2015г., за които са издадени Заповед №552/18.11.2016г. за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист от 23.11.2016г. по ч.гр. д.
№1026/2016г. по описа на Районен съд – С. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Б.Д.“ АД – гр.
С., ЕИК ********* против Н. Х. П. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ч.“
№*,вх.*, ап.** СЪЩЕСТВУВАНЕ на вземане на Б. против ответника Н. Х. П.
ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.**, в размер на 357.40 лева –
наказателни лихви за забава за периода 11.01.2016г. – 11.11.2016г. върху
дължими просрочени главница и договорни лихви по договор за
потребителски кредит от 10.10.2013г. и Допълнително споразумение към него
от 19.10.2015г., за които са издадени Заповед №552/18.11.2016г. за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист от 23.11.2016г. по ч.гр. д.
№1026/2016г. по описа на Районен съд – С..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48 от 18.09.2023г. на Окръжен съд - С.,
постановено по т.д. № 40/2022г., В ЧАСТТА с която е отхвърлен предявеният
от „Б.Д.“ АД – гр. С., ЕИК ********* против Н. Х. П. ЕГН ********** от гр.
С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.** иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на Б. 2 864.47 лева, представляваща разликата над уважения размер от
12
30 639.99 лева до претендирания размер от 33 504.46 лева – главница по
договор за потребителски кредит от 10.10.2013г. и Допълнително
споразумение към него от 19.10.2015г. и В ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявеният от „Б.Д.“ АД – гр. С., ЕИК ********* против Н. Х. П. ЕГН
********** от гр. С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.** иск за признаване за установено,
че ответникът дължи на Б. сума над 357.40 лева до претендирания размер от
895.11 лева – наказателни лихви за забава за периода 11.01.2016г. –
11.11.2016г. върху дължими просрочени главница и договорни лихви по
договор за потребителски кредит от 10.10.2013г. и Допълнително
споразумение към него от 19.10.2015г., за които са издадени Заповед
№552/18.11.2016г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
от 23.11.2016г. по ч.гр. д. №1026/2016г. по описа на Районен съд - С..
ОСЪЖДА Н. Х. П. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ч.“ №*,вх.*, ап.** да
заплати на Б.Д.“ АД – гр. С., ул. „М.“ №**, ЕИК ********* сумата 275.20 лева
– разноски по делото пред въззивния съд – съразмерно на уважената и
отхвърлена част от жалбата.
ОСЪЖДА Б.Д.“ АД – гр. С., ул. „М.“ №**, ЕИК ********* да заплати на
адв. И. М. Г. от АК - С. адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на
476 лева, платимо от жалбоподателя „Б.Д.“ АД, за осъщественото от него
безплатно представителството на ответника Н. Х. П. пред въззивния съд –
съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13