№ 145
гр. Сливен, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200184 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от СТ. ХР. Ч. с ЕГН **********,
против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К № 5071753 на ОД на МВР – Сливен, с който е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з. По
делото по електронната поща са постъпили бележки от жалбоподателя, в които изразява
становището си по съществото на делото и моли да бъде отменен обжалвания електронен
фиш. При условията на евентуалност оспорва размера на юрисконсултското възнаграждение
на представителя на ответника и моли да бъде присъден в нормативно установения
минимум.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено
становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява
становището по съществото на делото, моли издадения електронен фиш да бъде потвърден и
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
РП – Сливен надлежно уведомена на основание чл. 62 от ЗАНН, не изпраща
представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и
по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за
1
установено следното от фактическа страна:
На 15.07.2021 год. в 10,22 часа в Област Сливен път І-6 км. 363+500, с
автоматизирано техническо средство TFR1-М 584 насочено към гр. София, било заснето
движение на лек автомобил „Лексус РХ 350”, с рег. № *****, със скорост от 96 км./ч. – над
разрешената скорост от 60 км./ч.
Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия
К № 5071753, в който като нарушител бил вписан собственика, на когото е регистрирано
МПС СТ. ХР. Ч.. В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за
констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева.
От приложената по делото служебна справка от ОПУ – Сливен и схема към нея се
установява, че на път І-6 (София-Бургас) в участъка от км. 363+000 до км. 364+000 има
поставени следните пътни знаци: В-26 (60 км.) и Т2 (500 м.); както и че пътните знаци се
намират в цитирания участък след завършване на реконструкцията на път І-6 (София-
Бургас) от 2012 год. и към 25.02.2022 не са премахвани или повреждани (л. 22 - 23 от
делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 год.)
при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП
законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015
год.), издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването
им.
В настоящия случай видно от представените по делото писмени доказателства са
били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано
автоматизирано техническо средство TFR1-М 584, одобрено по реда на Закона за
2
измерванията и преминало проверка по надлежния ред (л. 9 от делото) и е бил попълнен
протокол за използването на мобилно АТСС за контрол (л. 8 от делото). Следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 7 от цитираната наредба, съгласно която мястото за
контрол с мобилни автоматизирани технически средства и системи трябва да е обозначено с
пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол и документирано със снимка, е отменена
с ДВ, бр. 6/2018 год., в сила от 16.01.2018 год. Поради което към датата на извършване на
нарушението – 15.07.2021 год., разпоредбата на чл. 7 от цитираната Наредба не е
приложима. Освен това с ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 год. е отменена й разпоредбата на чл. 165,
ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която задължава при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на
пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на МВР работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи.
От приложеното към преписката копие от клип № 15446, безспорно се установява, че
автомобилът е управляван с по - висока скорост от разрешената, а именно 99 км./ч., като с
електронния фиш е приспаднат толеранс от 3 км./ч. С оглед на което съдът намира, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради
което същият следва да понесе предвидената административнонаказателна отговорност.
Възражението в жалбата на жалбоподателя, че не е имало в този участък на пътя знак
В-26 е неоснователно, видно от приложената справка от ОПУ – Сливен и придружена със
схема на разположението на пътните знаци. Неоснователно и възражението в бележките на
жалбоподателя, относно попълнения протокол за използването на мобилно АТСС за
контрол, тъй като в същия са попълнени всички изискуеми реквизити, в това число и броят
на установените от АТСС нарушения, като в същият не се изисква посочване на номера на
пътния знак за ограничение на скоростта, а само посочване дали има такъв и ограничението
в км./ч., което е сторено.
Възражението в бележките на жалбоподателя, че не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата е неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол
на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка
на разположението на уреда. Същевременно обаче, видно от разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от
същата наредба законодателят е посочил, че за осъществяване на контрол с АТСС
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. Следователно в
настоящия случай разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата е неприложима, тъй като
същата касае АТСС, които временно се разполагат на участък от пътя, а в настоящия случай
АТСС е мобилно и е поставено в служебен автомобил (л. 2 от делото) (в този смисъл
Решение № 37/07.03.2019 год. по КАНД № 4/2019 год. по описа на СлАС и Решение №
3
102/09.07.2019 год. по КАНД № 103/2019 год. по описа на СлАС).
Съдът не констатира нарушения на процедурата при издаване на Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, който
съдържа всички необходими реквизити по ЗДвП.
Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание е в
предвидения от закона минимален размер и отговарят в пълна степен на вината и на
допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакувания
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, като законосъобразен.
В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се
възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда
и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е
посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл.
27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00
лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското
възнаграждение в размер на 80,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 5071753 на
ОД на МВР – Сливен, с който на СТ. ХР. Ч. с ЕГН ********** , е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 (триста) лева на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА СТ. ХР. Ч. с ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция
на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4
5