Решение по дело №2808/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е образувано по жалба на ЕТ“И.-И.М.“,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], ул.*****, представляван от И. Т. М., чрез адв.И., против Заповед № А-3054 от 28.11.2024 г. на кмета на община Асеновград, с която се отказва одобряването на проект ПУП – РУП за УПИ III-512.246, кв.121 с контактни УПИ II-1458 и УПИ IV-515.247 по регулационни план на [населено място].

Твърди се незаконосъобразност на заповедта като издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснована и в несъответствие с целта на закона.

Сочат се допуснати СПН при издаването на оспорения акт, изразяващи се в това, че жалбоподателят е изпълнил всички дадени му от АО указания, вкл. съгласуване с НИНКН и въпреки това е постановен процесния отказ.

Излагат се подробни съображения за неправилни изводи на АО относно отреждането на имота и разполагането на допълващото застрояване към съседния имот.

Заема се тезата, че с процесния ПУП-РУП са спазени всички изискуеми се отстояния съгласно чл.36 , ал.1-3 ЗУТ.

В крайна сметка се иска отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Представя се подробна писмена защита в подкрепа на заявената теза.

За ответната страна, кмета на община Асеновград, се заема становище за неоснователност на жалбата. Представя се и подробна писмена защита в подкрепа на законосъобразността на оспорения акт с доводи, че същият е напълно съобразен с прежде постановявани съдебни актове касателно процесния имот.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства (приложената административна преписка, СТЕ, разпитаните по делото свидетели) намира жалбата за допустима като подадена от лице, чиито права са засегнати посредством оспорената заповед и в законоустановения срок, а по същество за неоснователна по следните съображения:

Предмет на процесното оспорване е заповед № А-3054 от 28.11.2024 г. на кмета на община Асеновград, с която е отказано одобряване на проект за РУП на УПИ III-515.246, кв.121 с контактни УПИ II-1458 и УПИ IV-515.247, кв.121 по регулационния план на [населено място], внесен със заявление с вх. № 94-И-113811.04.2024 г. от ЕТ „И.-И. М.“.

Първият спорен момент по делото касае отреждането на процесния имот като съдът кредитира даденото в тази връзка заключение по приетата по делото СТЕ, че действащият ПУП-ПЗ за процесния имот е този, одобрен със заповед № А-312/08.06.1992 г. на кмета на община Асеновград, съгласно който и легендата към него отреждането е за обществено ползване.

Видно от заключението на ВЛ със заповед №А-45/11.01.2007 г. на кмета на община Асеновград е одобрено изменение на ПУП единствено в част ПР между УПИ III-1459 и IV -1460, кв.121 по плана на [населено място] като дворищно-регулационната линия се постави по имотната граница между имоти с КИ 515.246 и 515.247 и се образуват нови УПИ III-515.246 и IV-515.247 съгласно линии, зачерквания, щрихи и надписи със зелен цвят на приложения проект, но не се променя отреждането на УПИ III-515.246. Кредитирайки заключението на ВЛ, настоящият състав счита, че АО е процедирал правилно като е възприел направените в този смисъл изводи на ЕСУТ при община Асеновград и е възпроизвел същите като мотиви за процесния отказ. Заключението на ВЛ по приетата по делото СТЕ кореспондира изцяло с мотивите на заповедта, съответно направените в тази връзка оплаквания по жалбата са неоснователни. Жалбоподателят не се е съобразил с дадените му указания от ЕСУТ, а е възразил срещу тях. Въпросните указания се припокриват изцяло със заключението на ВЛ и като не ги е спазил жалбоподателят неправилно възразява срещу процесния отказ.

Крайният извод е, че след като процесният РУП не е съобразен с отреждането на имота по действащия ПЗ, то правилно АО е отказал одобряването на същия.

Следващият спорен момент по делото касае приложението на чл.36 ЗУТ като съдът намира за неоснователни направените оплаквания по жалбата в тази връзка отново кредитирайки заключението на ВЛ и писмените доказателства по делото (удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство изх. № 94-И-131(1)/12.04.2023 г. на л.87 по делото).

Целта на приложението на въпросната норма, независимо в коя от хипотезите ѝ, е запазване на годни сгради каквато сграда в процесния имот няма. Въпросната сграда е съборена и към момента на разглеждане на процесното заявление същата я няма в имота на жалбоподателя, съответно той няма как да се позове на чл.36 ЗУТ в своето предложение за РУП.

По аналогичен начин стои и въпроса с допълващото застрояване.

Нормата на чл.42, ал.2, т.2 ЗУТ предвижда, че постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. В настоящия случай, за да се приложи тази норма следва по безспорен начин да се установи съществуването на плътна ограда между двата имота и то с височина 3,05 м. колкото е предвиденото допълващо застрояване. ВЛ сочи, че не може по безспорен начин да установи съществуването на такава ограда поради липса на видимост в имота. От данните по делото и свидетелските показания на св.Фиданчев става ясно, че към началото на юни 2024 г. плътната ограда между двата имота е разрушена и е оставена плътна височина около 80 см. Св.П., собственик на съседния УПИ II-1458 сочи, че още през 2016 г. имат предписание от община Асеновград за събаряне на оградата и са предприели действия за целта след 15.06.2024 г. като към настоящия момент плътната част на оградата по цялата дължина между двата имота е 60 см., височината на оградата е общо около 2 м.

Видно от писмо от община Асеновград от 5.12.2015 г. на л.63 по делото въпросната ограда с височина около 3,20 м. е в отклонение от одобрените строителни книжа и норми – за същата няма одобрени проекти и разрешение и съгласие на собствениците на съседния имот.

В тази връзка следва да се има предвид, че за да се разреши ново допълващо застрояване на калкан с плътна ограда по регулационната граница на между двата имота на първо място следва тази плътна ограда да съществува към момента на разглеждане на РУП и тя да е законно построена. В настоящия случай това не е така. Същата, по свидетелските показания на свидетелите и за двете страни, не съществува като плътна ограда с височина около 3 м. след юни 2024 г., а процесният отказ е постановен в края на м.ноември 2024 г. Установяването на първото обстоятелство е указано на жалбоподателя от ЕСУТ с представяне евентуално на геодезическо заснемане. Тъй или иначе, щом за Общината оградата е незаконна (писмо на л.63) то няма как да се разреши ново допълващо застрояване на калкан към незаконен строеж. Единственият извод, които се налага в тази връзка е, че направените в тази връзка указания на ЕСУТ са правилни, съответно правилен е изложеният в тази връзка мотив за отказ за одобрение на РУП, тъй като не е доказано наличието на законовите предпоставки на чл.42, ал.2, т.2 ЗУТ с оглед допускане допълващо застрояване в УПИ III-515.246 на границата с УПИ II-1458 към момента на процесния отказ.

Касателно изричните възражения на жалбоподателя, изложени и в хода по същество на спора, и в представената писмена защита, за допуснати СПН, изразяващи се в грешно изписване на номера на притежавания от жалбоподателя УПИ, то следва да се посочи, че не се касае за СПН, а за техническа грешка отстранена по реда на поправката на ОФГ от страна на АО. Това обстоятелство не се отразява по никакъв начин нито на изводите на АО, нито на тези на съда. То не въвежда в заблуждение и жалбоподателя в какъвто смисъл има изложени доводи по писмената защита. За жалбоподателя съществуваше възможността в пълна мяра за защити правата си в хода на съдебното оспорване.

Крайният налагащ се извод е, че постановения отказ за одобряване на проект за РУП на УПИ III-515.246, кв.121 с контактни УПИ II-1458 и УПИ IV-515.247, кв.121 по регулационния план на [населено място], внесен със заявление с вх. № 94-И-113811.04.2024 г. от ЕТ „Иватом-И. Марчоков“ е законосъобразен като изложените в него мотиви кореспондират изцяло и бяха потвърдени от приетото по делото заключение по СТЕ.

Подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на ответната страна се следват сторените по делото разноски, които се констатираха в размер на 1540 лева съгласно списък на л.210.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ“И.-И.М.“,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], ул.******, представляван от И. Т. М., против Заповед № А-3054 от 28.11.2024 г. на кмета на община Асеновград.

ОСЪЖДА ЕТ“И.-И.М.“,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление [населено място], ул.“*****, представляван от И. Т. М., да заплати на Община Асеновград, сумата от 1540 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.