Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 164 22.06.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На седемнадесети юни две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Ганка Атанасова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№2063 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.79 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана
е искова молба от “Енерго-Про Продажби”АД срещу О.П.Х., с която при условията
на субективно съединяване на исковете са предявени такива за заплащане на
сумите 320,03 лв. за консумирана ел. енергия по фактура, издадена на 30.01.2019 г. и 8,80 лв. обезщетение за забава ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за обект с адрес с.*******, ул.“******“,
№**. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи, че за тази сума е подадено заявление и
е издадена заповед за изпълнение срещу П. П. Т. и че в исковото производство по
иска, предявен в условията на чл.422 от ГПК същата е заявила, че е продала
процесния имот на ответника по настоящото дело, че ответникът е подал заявление
за достъп и пренос на ел. енергия на 24.01.2019 г., но е бил реален собственик
и ползвател на имота и преди тази дата. Прави и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, платено от ответника.
Ответникът счита исковата молба за неоснователна. Сочи,
че не е посочена фактурата и същата не е приложена към делото. Твърди, че
сумата е за минал период, в който не е бил собственик на имота, респ. ползвател
на ел. енергия. Твърди, че последното отчитане на ел. енергия е било на
02.09.2017 г. и от тогава до 03.07.2018 г. няма отчетени показания. Иска присъждане
на направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Със заявление от 24.01.2019 г. ответникът О.П.Х. е
поискал от ищеца да му продава електрическа
енергия при Общи условия за обект къща в с.******* с адрес ул.“*******“, №**.
На същата дата с друго заявление е поискал от „Електроразпределение Север“АД да
му осигури достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на дружеството при Общи условия. В заявлението е
посочено, че обектът е съществуващ с абонатен №********** и до този момент се е
използвал от П.П.Т..
Според справката от Службата по
вписванията ответникът е закупил имота на 03.07.2018 г.
За същия обект на името на П.П.Т. е
издадена фактура №**********/30.01.2019 г. за ел. Енергия за периода 04.01.2019
г. – 28.01.2019 г. на стойност 320,03 лв. От справката за потреблението е
видно, че в този обект не са отчитани показания шест месеца преди отчетния
период по фактурата. Последната издадена фактура за потребление в обекта е била
от 20.09.2017 г. С решение по гр.д.№1501/2019 г., влязло в сила на 22.11.2019
г. е отхвърлен иска, предявен от “Енерго-Про Продажби”АД срещу П.П.Т. за
заплащане на сумата 328,83 лв. за обект на потребление с аб. №********** на
адрес с.Черковна, ул.“Трети март“, №64, представляваща неплатени фактури за ел.
Енергия в размер на 320,03 лв. главница
за консумирана ел. Енергия и такса възстановяване по фактури, издадени
за периода 30.01.2019 г. – 30.01.2019 г., както и мораторна лихва в размер на
8,8 лв. , представляващ сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа до 30.05.2019 г.
като неоснователен. В това съдебно решение изрично е посочено, че същото е
постановено при участието на О.П.Х. като трето лице помагач. В мотивите към
съдебното решение е посочено, че към датата, на която е отчетена ползваната ел.
енергия имотът е бил собственост на ответника по настоящото дело.
Според назначената по делото
техническа експертиза на 28.01.2019 г. служители на електроразпределителното
предприятие извършват оглед на инсталацията на имота, подменят горепосочения
електромер с нов и оформят констативен протокол №18130005, в който посочват
клиентския номер на новия собственик на имота О.П.Х.. При това действие е
установена неотчетена ел. Енергия в размер на 1400 квтч, за която е издадена
фактура №**********/30.01.2019 г. за сумата 320,03 лв. Последното предходно
отчитане на ползваната ел. Енергия в този имот е било на 02.09.2017 г. при
показания на СТИ 7655 квтч, за което тогава е издадена фактура
№**********/20.09.2017 г. за сумата от 46,04 лв. и тя платена от абоната.
Съответно вещото лице е стигнало до
извод, че неотчетената електроенергия в размер на 1400 квтч е преминала през
средството за търговско измерване за периода от 02.09.2017 г. до 28.01.2019 г.
При оглед на имота е установено, че електромерното табло е монтирано в едно от
помещенията и достъп до него е невъзможен в отсъствие на собствениците.
Формално изчисляването на цената на ел. енергията при издаване на фактура
№**********/30.01.2019 г. е точно. С оглед периода на неотчитане, вещото лице е
направило изчисления, при които пропорционално разпределя регистрираните 1400
квтч на две – съответно 823 квтч , консумирани от стария собственик на имота и 577 квтч, консумирани от новия
собственик и на базата на тези стойности изчислява сумите 183,05 лв. за стария
собственик и 131,90 лв. за новия собственик. Последните изчисления са извършени
от вещото лице по негова инициатива на база съществуващата практика при
продължителен период на неотчитане на ел. енергия и смяна на собствениците на
имота в този период.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:
Разгледан по същество, искът за заплащане на сумата 320,03 лв. за ел. енергия, ползвана от ответника в процесния имот се явява частично основателен и доказан. Ответникът е станал собственик на имота на 03.07.2018 г. и от тази дата същият е купувач на ел. енергията, доставена в този обект. По настоящото дело не се установи точно колко ел. енергия е потребена в имота от 03.07.2018, когато ответникът е станал собственик на имота до 28.01.2019 г. – датата на отчета след подаването на заявлението. В този случай съдът следва да приложи възможността, която му дава разпоредбата на чл.162 от ГПК в случаите, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, да определи размера по своя преценка или като вземе предвид заключението на вещото лице. В случая вещото лице е предложило едно обичайно правило, което е справедливо, тъй като неотчитането на консумацията за периода от няколко месеца е в причинна връзка с поведението на ответника и с поведението на бившия собственик. Ето защо е справедливо и неотчетената поради това тяхно поведение ел. енергия да бъде разпределена и платена от двамата пропорционално на времето, в което са били абонати.
Ето защо съдът намира, че следва да уважи предявения иск до размера на 131,90 лв.
С оглед частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и акцесорния такъв за за заплащане на обезщетение за забава, тъй като задължението за заплащане на ел. енергия е срочно такова и след изтичане на срока за изпълнение на осн. чл.86 от ЗЗД се дължи и обезщетение за забава. В случая за сумата 131,90 лв. дължимото обезщетение за забава е 3,63 лв. и в този размер искът следва да бъде уважен.
В останалата им част, до първоначално предявените размери исковете следва да бъдат отхвърлени, тъй като бе установено, че ищецът е бил собственик на имота в целия период между двете отчитания на ел. енергията.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от иска. Съответно ответникът също има право на разноски, но съразмерно на отхвърлената част от иска в съотвествие с разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК. Така ответникът следва да заплати на ищеца сумата 123,64 лв. за направените разноски и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съответно ищецът следва да заплати на ответника сумата 114,40 лв. за направените разноски. Съдът намира, че заплатеното от ответника възнаграждение за адвоката в размер на 200 лв. не е прекомерно, тъй като същото е дори под минимума, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на уговарянето и плащането – 17.01.2020 г.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА О.П.Х., ЕГН ********** , адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав
Варненчик“, 258, Варна Тауърс, представляван от Пл. Стефанов, Я.Димитрова и
Г.Коршия
сумата 131,90 лв. /сто тридесет и един лева и
деветдесет стотинки/ за потребена ел. енергия в периода 03.07.2018 г. – 28.01.2019
г., ведно със законната лихва от 23.10.2019
г. до окончателното изплащане на сумата и 3,63 лв. /три лева и шестдесет и три стотинки/
обезщетение за забава до 30.05.2019 г. и ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ като неоснователни и
недоказани в останалата им част до първоначално предявените размери от 320,03
лв. главница и 8,80 лв. обезщетение за забава.
ОСЪЖДА О.П.Х.,
ЕГН ********** , адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби“АД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна и адрес на управление бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна
Тауърс, представляван от Пл. Стефанов, Я.Димитрова и Г.Коршия сумата 123,54 лв. /сто
двадесет и три лева и петдесет и четири стотинки/ за направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете, както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. / сто лева /.
ОСЪЖДА Енерго-Про
Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление
бул.“Владислав Варненчик“, 258, Варна Тауърс, представляван от Пл. Стефанов,
Я.Димитрова и Г.Коршия ДА ЗАПЛАТИ на О.П.Х.,
ЕГН ********** , адрес *** сумата 114,40 лв. разноски по делото
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: