Р Е
Ш Е Н
И Е № 97
гр. Силистра, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският административен съд, в
публично заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и двадесета година
в състав:административен съдия Павлина Георгиева-Железова, при секретаря Румяна
Пенева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 71 по описа за 2019 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.268 от
данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).
Образувано е по жалба на Й.М.Й.,в
качеството му на ЕТ „Мики – 03 - Й.Й..“, ЕИК: ********* със седалище в
гр.Силистра, чрез адв.А., против Решение № 79/19.03.2020 г. на
директора на ТД на НАП - Варна, потвърждаващо Разпореждане № С 200019-137-0001777/28.02.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Силистра, издадено по повод
искане за отписване на публични задължения поради изтекла относителна давност.
Ответната страна - директорът на ТД на НАП
- гр. Варна, чрез юрисконсулт О., оспорва жалбата като неоснователна /л.69/. Развива
съображения, че неуведомяването на длъжника за издаденото съобщение за
доброволно изпълнение не се отразява на действителността на извършените
процесуални действия, тъй като съобщението има уведомителен характер. То е подготвителен
акт на изпълнителното производство, който не съставлява властническо
волеизявление, годно за засегне пряко правната сфера на длъжника. Поради това
за него не възниква правен интерес от оспорването му. Прякото предназначение на
съобщението за доброволно изпълнение е процесуална икономия, като на длъжника
се определя 7-дневен срок за доброволно изпълнение преди да се калкулират средства за
принудително изпълнение. От граматическото тълкуване на чл.172, ал.2 от ДОПК
става ясно, че законодателят в случая е обвързал прекъсването на давността не с
действие на длъжника, а с действия на публичния изпълнител по принудителното
изпълнение. Когато държавата в качеството на взискател, проявява активност при
събиране на вземанията си, и по-конкретно в процесния случай – при издаването на
СДИ, давността е прекъсната с издаването на поканата за доброволно изпълнение
независимо от неуведомяването на длъжника за образуваното изпълнително
производство. В заключение се обобщава, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган в съответната форма и дължимо съдържание по чл.59, ал.2 във
вр. с чл.208, ал.2 от ДОПК, поради което се моли за отхвърляне на оспорването.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна:
Административното производство е
инициирано от жалбоподателя с искане по чл.171 от ДОПК от 20.02.2020 г. за
отписване на публични вземания по изпълнително дело № ********* от 2016 г. в
размер на 13 396,43 лв. за пет вида публични задължения - здравни
осигуровки, Фонд „ГВРС“, Универсален пенсионен фонд, Държавно обществено
осигуряване и годишен данък по ЗДДФЛ за данъчен период - 01.01.2009 г. -
31.12.2011 г.
С Разпореждане изх. № С 200019-137-0001777/28.02.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Силистра е постановен отказ
с мотиви, че съобщението за доброволно изпълнение с изх.дата от 15.06.2016 г. е
прекъснало давността, а съответно двете постановления за налагане на
обезпечителни мерки – първото с изх. № 88320 от 27.09.2019 г. / л.52/ за
налагане на запор върху движима вещ и съответно постановление за налагане на запор
върху вземане с изх. № 5921/06.02.2020 г. /л.27/ - са я спрели.
Задвижено е административно
оспорване и с решение № 79/19.03.2020 г. директорът на ТД на НАП - Варна е
потвърдил разпореждането с мотиви, преповтарящи цитираните в разпореждането.
По делото не се спори, че
съобщението за доброволно изпълнение и постановление за обезпечителни мерки от
27.09.2019 г. не са връчени на адресата срещу подпис, не е удостоверено и
двукратно посещение на пощенски оператор на адреса в продължение на един месец
с изискуемия се интервал от поне 7 дни между двете посещения.
Постановление за обезпечителни
мерки от 06.02.2020 г. е връчено срещу подпис на адресата на 20.02.2020 г. /
л.54/.
При така установените факти, съдът
намира следното от правна страна:
Жалбата е допустима. Подадена е от
надлежна страна, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол за законосъобразност, при изчерпана процедура за административно
обжалване, съгласно чл. 266, ал. 1 ДОПК. Процесното решение е издадено от
оправомощен за това орган в рамките на неговата компетентност, а именно - от
териториалния директор на ТД на НАП - гр.Варна. Потвърденото разпореждане е
издадено от публичен изпълнител, оправомощен по силата на чл.167, ал.1 от ДОПК
да извършва действия по принудително изпълнение, в рамките на което се включва
и процесното разпореждане за отказ за отписване на публични задължения поради
погасяването им. Следователно не е налице отменителен порок по чл.146, т.1 от АПК - невалидност.
Решението е издадено в писмена
форма. В административната преписка се съдържат данни за фактическите обстоятелства,
послужили за формиране съдържанието на волеизявлението. Следователно не е
налице отменителен порок по чл.146, т.2 от АПК-липса на мотиви.
В хода на административното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, съставляващи
отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Преценка за материалната
законосъобразност на оспорения акт:
Спорът по делото е правен и е
съсредоточен в отговора на въпроса: какво
е правното значение на връчването на съобщението/поканата за доброволно
изпълнение спрямо заявената от държавата последица – прекъсване на давността.
Значение има и преценката за началния момент на
давността като се имат предвид падежите на съответните публични
задължения – осигуровки, фонд „Гарантиране вземанията на работниците и
служителите“, годишен данък върху доходите на физическите лица /ДДФЛ/, възникнали
като главници за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. с различни падежи в
зависимост от естеството на публичното задължение – месечни задължения за
осигуровки, респ. еднократен падеж за едногодишния ДДФЛ.
При относителна давност публичните
вземания се отписват по инициатива на длъжника, каквато в случая е заявено с
процесното искане /чл.173, ал.1 от ДОПК/.
Публичните вземания
се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Давността спира с
налагането на обезпечителни мерки / чл.171, ал.1, т.5 от ДОПК, а се прекъсва с издаването на акта
за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение.
В рамките на принудителното изпълнение
съществуват действия с различен характер и правното им значение следва да се
цени във всяка една хипотеза в зависимост от предназначението им, съдържанието
и последиците. Съобщението за доброволно изпълнение, при липса на друг изричен
акт /протокол, постановление, разпореждане/, поставя началото на принудителното
производство. То обективира активността на държавата-взискател да събере
вземането си. Връчването на това съобщение на длъжника не се отразява на
предвиденото правно действие – образуване на изпълнително производство, тъй
като активността на кредитора е регистрирана. Връчването на това съобщение би
имало различна правна последица спрямо забраната за извършване на принудителни
действия по изпълнението спрямо имуществото на длъжника /разпоредително пряко
изпълнително действие с имущество на длъжника в смисъл на прехвърляне на
активи/, какъвто факт не е включен в
предмета на настоящото дело.Действително, в унисон с възражението на ответника,
за жалбоподателя, липсва правен интерес да обжалва самостоятелно образуването
на изпълнително дело, ако не оспорва дължимостта на самите публични вземания, а
явно е, че отписването на последните не е свързано със срок от връчване на
поканата за доброволно изпълнение. Искането по чл.171 от ДОПК може да се
направи във всеки момент независимо от началната дата на образуване на
изпълнителното производство. Следователно връчването, респ.невръчването на
съобщението за доброволно изпълнение с изх.дата от 15.06.2016 г.на адресата не
влияе на правното му действие – прекъсване на давността. Давността се прекъсва
с изтичането на пет години, считано от 01 януари на годината, следваща
годината, през която е възникнал падежът на съответното задължение.
По настоящото дело публичните задължения –
осигуровки и други месечни задължения, както и еднократния годишен данък върху
доходите на физическите лица, за
календарната 2009 г., са с падеж – съответното десето число на месеца,
следващ месеца, за който се декларират и дължат, а годишният данък – до 30
април на годината, следваща годината, за която се отнасят – 2010 г.
Задълженията за календарната 2009 г., с изключение на месечните осигуровки за
м.декември 2009 г. и годишния данък за 2009 г. , са с падеж през 2009 г. и относителната
давност спрямо тях започва от 01.01.2010 г. и изтича на 01.01.2015 г. Към този
момент още не е било образувано процесното изпълнително дело с начална дата от
15.06.2016. Налице е изтекла относителна давност – правопогасяващ факт спрямо
правото на държавата за принудително изпълнение. В тази част оспорването се
явява основателно и следва да се уважи като се отпишат посочените публични
задължения за цитираните по горе задължения за 2009 г.
Задълженията за календарната 2009 г.,
представляващи месечни осигуровки за м.декември 2009 г. и годишния данък за
2009 г. , са с падеж през 2010 г. и относителната давност спрямо тях започва от
01.01.2011 г. и изтича на 01.01.2016 г. Към този момент още не е било
образувано процесното изпълнително дело с начална дата от 15.06.2016. Налице е
изтекла относителна давност – правопогасяващ факт спрямо правото на държавата
за принудително изпълнение. В тази част оспорването се явява основателно и
следва да се уважи като се отпишат посочените публични задължения за цитираните
по горе задължения за 2009 г.
Задълженията за календарната 2010 г.,
представляващи месечни осигуровки с изключение на осигуровките за м.декември
2010 г. и годишния данък за 2010 г. , са с падеж през 2010 г. и относителната
давност спрямо тях започва от 01.01.2011 г.и изтича на 01.01.2016 г. Към този
момент още не е било образувано процесното изпълнително дело с начална дата от
15.06.2016. Налице е изтекла относителна давност – правопогасяващ факт спрямо
правото на държавата за принудително изпълнение. В тази част оспорването се
явява основателно и следва да се уважи като се отпишат посочените публични
задължения за цитираните по горе задължения за 2010 г.
Задълженията за календарната 2010 г., представляващи
месечни осигуровки за м.декември 2010 г. и годишния данък за 2010 г. , са с
падеж през 2011 г. и относителната давност спрямо тях започва от 01.01.2012 г.и
изтича на 01.01.2017 г. Към този момент вече е било образувано процесното
изпълнително дело с начална дата от 15.06.2016. Не е изтекла относителна
давност поради което оспорването в тази част се явява неоснователно и следва да
се отхвърли.
Задълженията за календарната 2011 г., представляващи
месечни осигуровки и годишен данък за 2011 г. , са с падеж през 2011 г. и
относителната давност спрямо тях започва от 01.01.2012 г.и изтича на 01.01.2017
г. Към този момент вече е било образувано процесното изпълнително дело с
начална дата от 15.06.2016. Не е изтекла относителна давност поради което
оспорването в тази част се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която е отграничила публичните задължения с падежи през 2011 г., ведно
с дължимата законна лихва, която съдът възприема и основава решението по
същество на изчисленията. Съгласно последните размерът им, посочен и в
оспореното потвърдено разпореждане, възлиза общо на 5 500 лв., от които -
главница – 2 749 лв., ведно със съответна законна лихва в размер на
2 750,40 лева, изчислена към 28.02.2020 г. - датата, съобразена в решението
на горестоящия административен орган, ведно със законната лихва върху главница
от 2 749 лева, считано от 01.03.2020 г. до окончателното изплащане. До
този размер оспореният акт се явява законосъобразен и следва да се потвърди. Съответно
за останалата част от 7 123 лв., представляваща главница и лихва към
28.02.2020 г.- оспорването се явява основателно и следва да се уважи.
При този изход на делото в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение пропорционално на уважената част от
оспорването в размер на 361 лева.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ частично Решение № 79/19.03.2020
г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено Разпореждане № С 200019-137-0001777/28.02.2020 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Силистра по жалба на Й.М.Й., в качеството му
на ЕТ „Мики – 03 - Й.Й..“, ЕИК: ********* ДО РАЗМЕРА НА 7 123 /седем
хиляди сто двадесет и три/ лв., представляваща главница в размер на 3 066
лв. и лихва към 28.02.2020 г. в размер на 4 058 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.03.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА частично Решение № 79/19.03.2020
г. на директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено Разпореждане № С 200019-137-0001777/28.02.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Варна, ИРМ-Силистра по жалба на Й.М.Й., в качеството му
на ЕТ „Мики – 03 - Й.Й..“, ЕИК: ********* ДО РАЗМЕРА НА 5 500 лв., от
които - главница – 2 749 лв., ведно със съответна законна лихва в размер
на 2 750,40 лева, изчислена към 28.02.2020 г. - датата, съобразена в
решението на горестоящия административен орган, ведно със законната лихва върху
главница от 2 749 лева, считано от 01.03.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите - гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Й.М.Й., в качеството му
на ЕТ „Мики – 03 - Й.Й..“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Силистра,
ул. „Кълъраш“ № 23, ет. № 3, ап. № 8 разноски по делото в размер на 361 /триста
шестдесет и един/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
Административен съдия: