№ 10548
гр. София, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110135841 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на В. Д. М. с ЕГН ********** и с постоянен адрес в гр.
София на ул. „Стара планина“ № 34, ет. 2, ап. 3 да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК
********* със седалище в гр. София и с адрес на управление на ул. „Ястребец“ № 23 Б
сумата в общ размер на 2129,28 лв., от които 1729,22 лв. - главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г.,
379,85 лв. - лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
23.06.2022г., 16,39 лв. - главница, представляваща цена за извършване на услугата дялово
разпределе¬ние през периода отм. 06.2019г. до м. 04.2020г., 3,82 лв. - лихва върху
главницата за дялово разпределе ние за периода от 31.07.2019г. до 23.06.2022г., и лихва
върху главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на задълженията чрез
плащане.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Ответникът е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените
искови претенции. Твърди се, че наследодателят им не е бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на закона.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима
редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на
ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и
решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се
приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата
на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
В случая е видно, че процесния имот не е собственост на наследодателя на
ответника – Г. Н. Д., като за това твърдение няма представено нито едно писмено
доказателство. По тази причина и ответника не се установява да е собственик на процесния
имот и съответно не дължи сумите за топлинна енергия за него.
По изложените причини ответника нямат пасивна материална легитимация, поради
което исковете следва да се отхвърлят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявени осъдителни искове във вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД с ЕИК ********* със седалище в гр. София и с адрес на
управление на ул. „Ястребец“ № 23 Б срещу В. Д. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес
в гр. София на ул. „Стара планина“ № 34, ет. 2, ап. 3 за сумата 1729,22 лв. - главница,
2
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018г. до м.
04.2020г., както и за сумата от 379,85 лв. - лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 23.06.2022г., както и за сумата от 16,39 лв. - главница,
представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение през периода отм.
06.2019г. до м. 04.2020г., както и за сумата 3,82 лв. - лихва върху главницата за дялово
разпределе ние за периода от 31.07.2019г. до 23.06.2022г., и лихва върху главниците за
топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното погасяване на задълженията чрез плащане.
ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД с ЕИК ********* със седалище в гр. София и с адрес на
управление на ул. „Ястребец“ № 23 Б да плати на В. Д. М. с ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. София на ул. „Стара планина“ № 34, ет. 2, ап. 3, сумата от 700 лв., разноски
поделото.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ
ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ИЩЕЦА – Т. ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3