Мотиви към присъда № 158 от 18.06.2019 г. по НОХД №
5786 по описа за 2018 г. на РС - Варна, НО, XXII състав
Районна
прокуратура – Варна е внесла обвинителен акт срещу Б.К.В. за това, че на
24.03.2018 г. в с. Шкорпиловци, обл. Варна управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ с рег. В 9997 ВА, без
съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с влязло в сила наказателно
постановление № 16-0442-001435/05.12.2016 г. на началника на 04 РУ – Варна за
управление на МПС без съответно свидетелство за управление – престъпление по
чл. 343в, ал. 2 НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение като доказано по несъмнен начин. Счита, че са налице предпоставките
за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК при определяне на размера на
наказанието, тъй като е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като се касае за страничен път, липса на голямо движение,
управление за кратък период от време и невъзможност на практика да се застраши
движението. Изразява становище, че са налице предпоставките отлагане на
изпълнението на наложеното наказание, тъй като преценката за приложението на
чл. 66, ал. 1 НК се прави към момента на постановяване на присъдата.
Защитникът
адв. А.И. заявява, че в конкретния случай не е налице
извършено престъпление, тъй като лекият автомобил не е бил в движение. Изразява
становище, че от доказателствата по делото се установява, че автомобилът е бил
паркиран пред входа на комплекс „Морски дюни“ с цел ползване на същия като
заслон, а освен това е бил със спукана гума, поради което е било невъзможно
привеждането му в движение. Изразява становище, че показанията на разпитаните
по делото полицейски служители са напълно идентични и пригодени към тезата на
обвинението. Твърди, че е възможно
полицейските служители да са изпаднали в заблуждение, доколкото пътят се
характеризира със сериозни неравности и дупки и ако е констатирано движение на
светлини, то това са светлините на полицейския автомобил. Намира, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 НК.
В
последната си дума подс. Б.В. заявява, че не е
съгласен с обвинението, тъй като не е карал автомобила, а само е седял в него.
Моли за отлагане на изпълнението на наказанието или за постановяване на
оправдателна присъда.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
Б.К.В. е роден на *** ***. Същият е с постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, работи, осъждан, с ЕГН **********.***
подс. В. е управлявал моторно превозно средство без
свидетелство за управление на моторно превозно средство, за което е наказан по
административен ред с влязло в сила на 19.09.2017 г. (18.09.2017 г. е
неприсъствен ден) наказателно постановление № 16-0442-001435/05.12.2016 г. на
началника на 04 РУ – Варна.
На
24.03.2018 г. св. Н.Д.Н. (мл. инспектор ООР при Участък – Долни Чифлик) бил на
работа в екип със св. И.К.А. (мл. автоконтрольор при Участък – Долни Чифлик).
В
изпълнение на служебните си задължения св. Н. и св. А. извършвали обход в с.
Шкорпиловци и курортния комплекс към него.
Около
19,10 ч. подс. Б.В. управлявал лек автомобил „БМВ“ с
рег. № В 9997 ВА в курортен комплекс „Шкорпиловци“, до почива база „Морски
дюни“.
Св.
Н. и св. А. забелязали движещия се автомобил, поради което подали светлинен и
звуков сигнал от служебния автомобил.
Веднага
след подаването на сигнала подс. Б.В. спрял
управлявания от него автомобил пред комплекс „Морски дюни“.
Полицейските
служители се приближили до автомобила, след което св. Н. излязъл от служебния
автомобил, легитимирал се и поискал от водача да представи документи за
проверка.
В
автомобила нямало други лица, като подс. В.
представил само регистрационен талон за автомобила, част II и невалидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Контролните
органи поискали подс. В. да представи свидетелство за
управление на моторно превозно средство, но същият не представил такова. След
това направили справка и установили, че подсъдимият не притежава свидетелство
за управление на моторно превозно средство, както и че има влязло в сила
наказателно постановление за управление на моторно превозно средство без
съответното свидетелство.
В
хода на проверката се установило още, че автомобилът е служебно дерегистриран
поради това, че няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства – обясненията на подс. Б.К.В.
- частично, показанията на свидетелите: Н.Д.Н. (дадени в хода на съдебното
следствие и тези по досъдебното производство в приобщените по реда на чл. 281,
ал. 5 вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК части), И.К.А. (дадени в хода на
съдебното следствие и тези по досъдебното производство в приобщените по реда на
чл. 281, ал. 5 вр. чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК части), М.Г.Б. (дадени в
хода на съдебното следствие и тези по досъдебното производство в приобщените по
реда на чл. 281, ал. 5 вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК части) – частично, Н.П.Ч.
(дадени в хода на съдебното следствие и тези по досъдебното производство в
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК части) –
частично, М.Р.К., В.Д.Д. – частично, Н.С.Н. и от
писмените доказателства: наказателно постановление № 16-0442-001435/05.12.2016
г. на началника на 04 РУ – Варна, скица на поземлен имот, фирмена
характеристика, справка за съдимост.
Авторството
на деянието и субективната му страна се установява на първо място от
показанията на свидетелите Н.Д.Н. и И.К.А., които са свидетели очевидци на
деянието, като същите последователно и в необходимата пълнота излагат всички
относими към предмета на доказване обстоятелства, а именно че на
инкриминираната дата подс. В. е управлявал лек
автомобил. Същите не съдържат съществени вътрешни противоречия, взаимно се
допълват и са еднопосочни, а освен това се подкрепят от показанията на св. Н.Ч.,
който заявява, че е видял подсъдимия да управлява процесния автомобил преди да
бъде спрян за проверка от контролните органи - лично видял подс.
В. да се качва в автомобила си в центъра на с. Шкорпиловци, седнал зад волана и
потеглил, като след около половин час разбрал, че подс.
В. е спрян от полицейски служители.
Съдът
не намира за основателно възражението на защитника за пълна идентичност на
показанията полицейските служители в хода на досъдебното производство и
прочетени в хода на съдебното следствие, тъй като при прочита им се установява,
че същите се различават, доколкото св. Н.Д.Н. посочва, че колегата му св. А. е
подал светлинен сигнал, изразяващ се в пускане на бурканите на служебния
автомобил, които действия не са описани в същата пълнота от св. А., който пък
от своя страна посочва, че е подал звуков и светлинен сигнал. Св. А. посочва,
че колегата му св. Н.Д.Н. е слязъл от автомобила, а последният посочва, че е
слязъл и се легитимирал.
Съдът
намира за напълно логично двамата свидетели, разпитани около един час след
приключване на проверката, да помнят в еднаква степен фактите, за които са
разпитвани, като времето на изпълнение на служебни задължения, екипа, в който
са работили, мястото, където са спрели за проверка процесния автомобил,
действията на свидетелите и подсъдимия, поради което и излагането на идентични
факти по никакъв начин не би могло да опорочи проведения разпит, нито да доведе
до извод, че съдържанието е предварително формулирано с оглед обслужване на
обвинителната теза.
Съдът
не приема възражението на защитника, че е възможно полицейските служители да са
изпаднали в заблуждение, доколкото пътят се характеризира с сериозни неравности
и дупки и ако е констатирано движение на светлини, то това са светлините на
полицейския автомобил, тъй като полицейските служители предвид служебните им
задължения непрекъснато следят движението на моторните превозни средства и е
изключена възможността същите да се заблудят относно факта на управление на
друго МПС. Освен това същите непрекъснато наблюдават и светлините на служебния
автомобил и възприемането на друга различна светлина не би могло да бъде плод
на тяхното въображение или заблуждение. На следващо място, както вече беше
отбелязано, св. Ч. е възприел подс. В. да управлява
лекия автомобил непосредствено преди извършване на полицейската проверка, което
обстоятелство напълно кореспондира със заявеното от полицейските служители, че
са забелязали автомобила да се движи срещу тях, след което спрял пред комплекс
„Морски дюни“.
Съдът
кредитира показанията на св. Ч. в частта, в която заявява, че е видял подс. В. да управлява автомобила непосредствено преди да
бъде спрян за проверка от контролните органи, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и житейски достоверни, подкрепят се от
показанията на св. Н.Д.Н. и св. А., както и от показанията на св. Валериян Д., който действително не е сигурен, че е видял подс. В. да управлява автомобила си, но е видял светлините
му и спирането на полицейските служители пред комплекса. Показанията на този
свидетел също са логични, еднопосочни и съответстват на показанията на Н.Д.Н.,
св. А. и св. Ч., поради което съдът ги кредитира в тази част.
Съдът
не кредитира показанията на св. Ч. и св. Д. само относно датата, на която е
извършено деянието, като същите посочват, че това е станало на 25.03.2018 г.,
но доколкото в тази част показанията им противоречат на показанията на св. Н.Д.Н.
и св. А., които са разпитани около един час след приключване на проверката, е
напълно нормално предвид изминалия период от време, св. Ч. и св. Д. да не
помнят точната дата на събитието.
Показанията
на св. Н.Д.Н., св. А., св. Ч. и св. Д. се подкрепят и от показанията на св. М.К.,
от които се установява, че подс. В. до момента на
спирането му за проверка от полицейските служители редовно е управлявал
автомобила си.
Обстоятелството,
че показанията на петимата свидетели при съпоставяне възпроизвеждат описаните
обстоятелства в идентична хронологична последователност и взаимно се допълват,
мотивират съда да ги кредитира относно съставомерните обстоятелства.
Съдът
кредитира показанията на св. Н.С.Н. относно обстоятелствата, за които е
разпитан и по-конкретно за влошените отношения между свидетелите Ч. и К., от
една страна, и подс. В., от друга страна, но въпреки
това не намира, че същите са достатъчни да обосноват извод за недостоверност на
показанията на св. Ч. и св. К., доколкото, както вече беше отбелязано, същите
съответстват и на показанията на св. Н.Д.Н. и св. А., които са изцяло
незаинтересовани от изхода на делото, и на показанията на св. Д., за който няма
данни да е имал конфликт с подсъдимия.
Съдът
оценява показанията на св. Б. като достоверни относно обстоятелството, че
подсъдимият обикновено е използвал автомобил за заслон и към процесната дата (през деня преди проверката) е бил паркиран
пред комплекс „Морски дюни“, но намира същите за недостоверни в частта, в която
посочва, че автомобилът е бил със спукана гума, тъй като показанията на този
свидетел противоречат на показанията на св. Н.Д.Н., св. А., св. Ч. и св. Д..
Съдът
не кредитира обясненията на подсъдимия, в частите, в които противоречат на
описаната фактическа обстановка и на свидетелските показания. Съдът приема, че
това е така поради двояката природа на обясненията на подсъдимия в наказателния
процес, а именно едновременно като гласно доказателствено средство и средство
за защита. По тези съображения съдът не обосновава своите фактически заключения
на тази част от обясненията, с които подсъдимият осъществява конституционно
признатото си право на защита.
Твърденията
на подсъдимия, че на процесната дата и място не е
управлявал лек автомобил, а само е светнал с фаровете, за да се огледа, се
опровергават, както от показанията на свидетелите-очевидци, така и от
показанията на св. К., който заявява, че преди проверката подс.
В. редовно е управлявал автомобила, което е в противоречие със заявеното от
подсъдимия, че автомобилът е бил със спукана гума.
По
тези причини съдът кредитира обясненията на подс. В.
само в частта относно обстановката, времето, мястото и факта на извършване на
проверка от полицейските служители.
Приетите
по делото четири броя снимки според съда имат характер на веществено доказателство
по смисъла на чл. 109 НПК, доколкото могат да послужат за изясняване на
обстоятелствата по делото. Съдът намери, че същите не опровергават събраните по
делото доказателства относно факта на управление на лекия автомобил от страна
на подсъдимия, напротив от същите се вижда, че от входа на комплекса до т.нар.
„чупка“, за която говори св. Н.С.Н., има достатъчно дълго разстояние, като няма
данни по делото полицейските служители да са били преди нея. Нещо повече съдът
намира, че целенасочено са представени три снимки, на които е отразена друга
сграда, а не тази, пред която е спрян за проверка автомобила, управляван от
подсъдимия.
Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по
делото.
Съставомерният признак, че автомобилът е управляван в
едногодишен срок от наказването на водача по административен ред за управление
на МПС без съответното свидетелство се установява от представеното наказателно
постановление № 16-0442-001435/05.12.2016 г. на началника на 04 РУ – Варна,
което съдът кредитира като достоверно наред с всички останали писмени
доказателства по делото.
От
правна страна:
При така
изложената фактическа обстановка, съдът намира, че подс.
Б.К.В. е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 от НК, тъй като на 24.03.2018 г. в с. Шкорпиловци, обл. Варна управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ“ с рег. В 9997 ВА, без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с влязло в сила наказателно постановление №
16-0442-001435/05.12.2016 г. на началника на 04 РУ – Варна за управление на МПС
без съответно свидетелство за управление.
За
съставомерността на деянието по чл.343в,ал.2 от НК е необходимо кумулативното
наличие на следните обективни признаци от състава на престъплението: 1.) деецът да е бил санкциониран с влязло в сила наказателно
постановление за управление на МПС без съответно свидетелство за управление,
т.е. по реда на чл.177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП, като съответно е това свидетелство,
което е издадено за категорията на управляваното МПС и 2.) преди изтичане на
една година от датата на влизане в сила на постановлението, с което деецът е
бил санкциониран за посоченото нарушение на ЗДвП, да е управлявал отново МПС,
за което не му е издадено съответно свидетелство за управление.
Престъплението е на просто извършване,
като за неговото довършване не е нужно деецът да е причинил вреди на хора или
имущество.
От
обективна страна деянието е извършено чрез
действие и се изразява в управлението от страна на подс.
В. на моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“ с рег. В 9997 ВА в едногодишен срок от наказването му с влязло в
сила наказателно постановление за управление на МПС без съответно свидетелство
за управление.
От
субективна страна подс. Б.В. е действал при форма на
вината пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието. Подс. В. е осъзнавал, че не
разполага със свидетелство за управление на моторно превозно средство, че е
безусловно задължително да разполага със свидетелство за управление на МПС, за
да има право да управлява процесния лек автомобил, знаел е, че вече е наказван
по административен ред за идентично деяние, тъй като наказателното
постановление за това му е връчено лично и не е обжалвано от него и е влязло в
сила на 19.09.2017 г., като въпреки това отново на 24.03.2018 г. е управлявал
лек автомобил марка „БМВ“ с рег. В 9997 ВА, с което е осъществил и субективната
страна на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
По
гореизложените съображения и въз основа на посочените доказателства, съдът
намери, че подс. Б.В. е извършил престъплението по
чл. 343в, ал. 2 от НК, предмет
на повдигнатото му обвинение, поради което го призна за виновен.
По наказанието:
За
извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода
от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
При
индивидуализацията на наказанието за извършеното от подс.
В. престъпление, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
липсата на интензивност на движението по пътя, на който е установено
престъплението, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни от
работодателя, доброто процесуално поведение.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете предходната съдимост на
подсъдимия.
Съдът
намери, че не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. чл. 55, ал. 1 от НК,
тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или
изключително такова, при наличието на които и най-лекото предвидено в закона
наказание да се окаже несъразмерно тежко за деянието и дееца.
Съобразявайки
целите в чл. 36 от НК и при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът по реда на чл. 54 от НК наложи на подсъдимия
наказание в размер от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, което ще
допринесе в максимална степен за постигане на специална и генералната
превенция, а именно да се поправи и превъзпита дееца, както и да се въздейства
предупредително върху обществото.
По
същите съображения съдът наложи наказание глоба в размер на четиристотин лева.
Съдът
счете, че не са налице основанията за отлагане на изпълнението на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй
като към датата на деянието същият е осъждан и не е реабилитиран. За да
достигне до този извод съдът взе предвид, че при последното осъждане по НОХД №
6808/2010 г. по описа на Районен съд – Варна на подсъдимия е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и два месеца, чието изпълнение на основание
чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години. Наказанието е
наложено с влязло в сила на 17.02.2011 г. определение, с което е одобрено
споразумение за решаване на делото, поради което изпитателният срок е изтекъл
на 17.02.2014 г. Тогава е започнал да тече срокът за реабилитация по чл. 88а,
ал. 1 НК вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 НК в
размер на пет години, който към датата на извършване на престъплението
(24.03.2018 г.) не е бил изтекъл.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД: