Решение по дело №493/2019 на Административен съд - Добрич

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 389/18.10.2019 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

                                                                                

Административен съд - Добрич, в публично заседание на първи октомври, две хиляди и деветнадесета година, І състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА 

                                                                                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА                                  

                                                                                                                                                                              СИЛВИЯ САНДЕВА             

 

при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева КАНД №493 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 63 ЗАНН.

                 Образувано е по касационна жалба на „ЕКОФРУКТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Зърнево, общ. Тервел, представлявано от управителя Н.И.С.-Д., чрез адв. Г.С. - ДАК, срещу Решение №34/ 07.06.2019 г., постановено по НАХД № 38/2019 г. по описа на Районен съд – Тервел.

      Касаторът настоява, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Релевират се доводи, че неправилно е прието от районния съд, че е налице нарушение, извършено от дружеството, тъй като не е установено от административнонаказващия орган падежа – на коя дата е следвало да бъде заплатено обезщетението, както и не е установена обективната възможност за изпълнение на това задължение – кога работодателят е бил уведомен за това кои са наследниците на починалия Марсел Осман. Твърди се, че безспорно е доказано, че вдовицата на Осман е получила пари от работодателя. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

    В съдебно заседание касаторът, не се явява и представлява. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител на касатора, който поддържа подадената касационна жалба.

    Ответникът по касационната жалба не изразява становище по нея.

     Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, тъй като безспорно е установено извършеното нарушение.

Административен съд - Добрич, като обсъди събраните доказателства, мотивите на първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, прие за установено следното:

         Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка:

С оспореното наказателно постановление № 08 – 0000882/490 от 04.01.2019 г. на “ЕКОФРУКТ” ЕООД е наложена имуществена санкция от 100 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1, за извършено нарушение на чл.224, ал.1 от КТ за това че в качеството си на работодател не е начислил и не е изплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на М.О.О., с който е прекратено трудовото правоотношение на 08.08.2019 г., поради станала трудова злополука с лицето, което е починало. Прието е, че нарушението е отстранено след установяването му, поради което е приложена санкционната разпоредба на чл.415в, ал.1 от КТ.

           За да потвърди наказателното постановление РС-Тервел е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушение. Приел е, че безспорно е извършено вмененото на работодателя нарушение, а именно, че същият при прекратяване на трудовото правоотношение не е изплатил на работника или на неговите наследници в конкретния случай обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Счел е, че от събраните доказателства това обстоятелство безспорно се установява.

            Тези изводи не се споделят от настоящият съдебен състав.

             Наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В същото не е посочена датата на която е следвало да бъде изплатено дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Нормата на чл. 224 от КТ гласи, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. От изложеното се налага изводът, че правото за получаване на цитираното обезщетение по правило възниква след прекратяване на трудовото правоотношение и изплащането му е законово уредена последица от наличието на неползван отпуск преди това прекратяване В тази връзка следва да се посочи, че  изплащането на същото обичайно става в по-късен момент, като е възможно това изплащане да стане към датата на връчване на заповедта, а е възможно да стане и в един още по-късен момент, като следва да се посочи, че нормите на чл.224, ал.1 и ал.2 от КТ не регламентират някакъв конкретен срок за изплащането му. Самият административен орган е приложил разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, като изрично е посочено, че нарушението е отстранено след установяването му, което е станало на 01.10.2018 г. От разпита на свидетелите пред първоинстанционния съд – актосъставителя и свидетеля по акта, същите заявяват, че обезщетението е следвало да бъде изплатено не по-късно от края на месец септември, т.е. до 30.09.2018 г. Наказващият орган е посочил, както се каза по-горе, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, т.е. след 01.10.2018 г. За съдебния състав не става ясно точно коя е датата на която е следвало да бъде изплатено обезщетението и в тази връзка да прецени извършено ли е нарушение. Непосочването на датата на извършване на нарушението е винаги съществено процесуално нарушение, опорочаващо НП.

                На второ място в административната преписка не се съдържат каквито и да е доказателства, че лицето е имало и колко дни е имало платен годишен отпуск, колко от него и ползвал и за какъв период се дължи обезщетението  за неизползван платен годишен отпуск.

                И не на последно място,  правото на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск  е пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Това обезщетение,  съгласно чл.224, ал.2 от КТ се изчислява по реда на чл. 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. И такива данни липсват в кориците на делото. Колко точно е обезщетението не става ясно, а този факт е основен и е следвало да бъде доказан от административния орган, с оглед и показанията на съпругата на починалия работник, дадени пред следствието, на 03.10.2018 г., че вече два месеца след смъртта му продължават да му изплащат заплатата. В съдебно заседание С.О.е заявила, „три пъти получих пари от С. по 500 лева, не ми каза за какво са, само единият път ми каза, че е за заплата“.

             Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 224, ал.1 от КТ, неговия извършител и вината е на административно-наказващия орган, който е следвало да проведе пълно доказване на спорните по делото факти и обстоятелства. Това е следвало да установи и административно наказващия орган преди да издаде обжалваното НП. Това видно от събраните доказателства не е направено. Ето защо съдът приема, че е нарушен и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Административният орган е следвало да проведе разследване на спорните обстоятелства, преди да издаде НП.

 

              С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав, че при издаване на АУАН и НП от административния орган са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на наказателното постановление.

В обобщение на гореизложеното, касационната съдебна инстанция намира, че атакуваното съдебно решение се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а потвърденото от районния съд наказателно постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното Добричкият административен съд, І  състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №34/ 07.06.2019 г., постановено по НАХД № 38/2019 г. по описа на Районен съд – Тервел и вместо него постановява:

                 ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 08 – 0000882/490 от 04.01.2019 г., с което  на “ЕКОФРУКТ” ЕООД е наложена имуществена санкция от 100 лева на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415в, ал. 1, за извършено нарушение на чл.224, ал.1 от КТ.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................            ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

 

                                                                         2..........................