Решение по дело №219/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 176

гр. Видин, 04.12.2023 г.

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

пети административен състав

в публично заседание на

шестнадесети ноември

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

219

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 от АПК във вр. с чл.118,ал.1 КСО.

Делото е образувано по жалба на Д.Й.М. *** против Решение № 2153-05-12/29.09.2023 на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № **********/03.08.2023г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Видин .

Твърди се от жалбоподателката, че наказателното производство не е приключило , поради което не са налице предпоставките на чл.96,ал.1,т.4 от КСО във вр. с чл.95,ал.1,т.7 от КСО .  Иска се от съда да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Сочи, че решението на директора на ТП на НОИ Видин е законосъобразно като постановено в съответствие с материалните и процесуалните норми, поради което следва да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на ЕР № 1659/02.05.2019г. на ТЕЛК-Видин , с Разпореждане от 21.05.2019г. , считано от 02.05.2019г. на жалбоподателката е отпусната  лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за 100% трайно намалена работоспособност и срок на инвалидност-пожизнено.

            С Писмо изх.№ 368000-11681/10.11.2021г. ОД на МВР-Видин е уведомило директора на ТП на НОИ , че в ОД на МВР Видин се води ДП №368/ЗМ-290/2020г. , при което са установени лица с ТЕЛК решения , издадени въз основа на неистински и подправени документи , което по своята същност прави тези ТЕЛК решения с невярно съдържание , а с писмо изх.№ 0345/28.10.2021г. РП-Видин е уведомила ТП на НОИ-Видин, че в ОД на МВР-Видин се води разследване по досъдебно производство във връзка с документи престъпления-амбулаторни листа и експертни решения с посочени номера и лица , на които са издадени.

          Във връзка с горното с Разпореждане от 16.11.2021г. е спряна личната пенсия за инвалидност на жалбоподателката , считано от 03.11.2021г., на основание чл.95,ал.1,т.7 от КСО.  Няма данни разпореждането да е обжалвано, поради което следва да се приеме , че същото е влязло в сила .

           С молба вх.№ 1023-05-57/29.08.2022г. жалбоподателката е поискала възобновяване изплащането на пенсията ѝ , тъй като досъдебното производство против нея е прекратено . С разпореждане от 13.09.2022г. Ръководител „ПО“ е отказал възобновяване на производството по съображения , че пенсията е спряна на основание чл.95,ал.1,т.7 от КСО като в ТП на НОИ- Видин не са постъпили данни за приключване на образуваното наказателно производство и доказателства за това не са представени и от лицето . Разпореждането е потвърдено с Решение № 1040-05-29/28.10.2022г. на директора на ТП на НОИ Видин по горните съображения.

            С Писмо изх.№ 368000-5178/06.06.2023г. ОД на МВР-Видин е изпратило на ТП на НОИ заверени копия на протоколите от извършените по ДП № ЗМ-290/2020г. графически експертизи.

           С разпореждане № **********/03.08.2023г. Ръководител „ПО“ е възобновил производството по спиране на личната пенсия за инвалидност и е прекратил същата от 02.05.2019г.  Прието е , че пенсията е получавана от лицето въз основа на експертно решение , което е неистински документи и като такъв не е годно основание за изплащането ѝ. Изводите си административният орган е изградил единствено въз основа на експертизите , изготвени по досъдебното производство, съобразно които по отношение на ЕР № 1659/02.05.2019г. вещото лице в досъдебното производство е установило , че подписите на лицата , вписани в реквизитите на лицевата страна-председател и 3-ма членове , са изпълнени от лицата, с изключение на подписа на д-р Б.Милчев, който не е изпълнен от него . Разпореждането е потвърдено с обжалваното решение по съображения , че документът е неистински , неавтентичен, но видно от експертизата документът е автентичен по отношение волеизявленията на  трима от посочените като издатели лица.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва подлежащия на оспорване административен акт-решението на директора на териториалното поделение на НОИ, постановено по реда на чл.117,ал.3 от КСО.

По същество жалбата е основателна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Решението е издадено от компетентен по материя, място и степен орган-Директора на ТП на НОИ-Видин, който се е произнесъл по обжалване на разпореждане, издадено също от компетентен орган-ръководителя на отдел „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-Видин , с оглед правомощието му по чл.98,ал.1,т.1 от КСО.

Същото е постановено в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон.

С влязло в сила разпореждане личната пенсия за инвалидност на жалбоподателката е спряна на основание чл.95,ал.1,т.7 от КСО-до приключване на наказателното производство по воденото разследване по ДП №290  по описа на ОД на МВР-Видин . Съобразно посочената разпоредба след приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 за възобновяване изплащането на пенсията или за прекратяването й.

Съобразно разпоредбата на чл.97,ал.1,т.4 от КСО , изплащането на пенсията се възобновява по инициатива на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, когато е отпаднало основанието за спиране по чл. 95, ал. 1, т. 6 и 7 и няма основание за прекратяване на пенсията, като изплащането се възобновява от датата на спирането.

Нито в административното , нито в съдебното производство са ангажирани доказателства за отпадане на основанието за спиране по смисъла на посочената разпоредба, а именно приключване на наказателното производство , заради което е спряна пенсията на жалбоподателката, още по-малко основание за прекратяване на пенсията с оглед изхода от него. Изготвената по досъдебното производство експертиза , на която единствено се е позовал административният орган , за да прекрати пенсията , може и следва да бъде използвана единствено за целите на разследването по досъдебното производство. Абсолютно недопустимо е дори в съдебното производство използването на експертизи , изготвени за нуждите на други дела , още по-малко е допустимо такива да бъдат ползвани от административните органи. Както съдът , така и администрацията следва да проведат самостоятелно установяване на обстоятелствата , необходими за издаването на съответния съдебен, респ. административен акт. В административното производство доказателствените средства са разписани в чл.39 и сл. от АПК. Заключението по назначена експертиза не е писмено доказателство по смисъла на посочените разпоредби , за да може да бъде приобщена като такова в административното производство. Същата обективира специални знания на специалист в определена област , чието заключение следва да бъде ценено с оглед на всички други доказателства , събрани в конкретното производство, в което е назначена, вкл. само в същото може да бъде оспорена , допълнена , повторена . В този смисъл е и разпоредбата на чл.49 от АПК , която изрично предвижда възможност административният орган да назначи експертиза , когато са му необходими специални знания. Позоваването на доказателство , което не е изготвено и събрано от административния орган, е абсолютно недопустимо и е в нарушение на основни правни принципи – чл.4,чл.7,ал.3 , чл.8,ал.1 от АПК . 

Предвид гореизложеното обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане за прекратяване на пенсията поради неистинност на експертното решение на ТЕЛК, установена с експертиза по образуваното досъдебно производство, са незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени. Потвърденото разпореждане следва да бъде отменено изцяло, независимо , че жалбоподателката е посочила до горестоящия орган , че обжалва разпореждането единствено в частта на прекратяването, тъй като възобновяването в случая няма самостоятелен характер.

В Разпореждането е посочена молба на жалбоподателката  от 29.08.2022г. във връзка с която се произнася органът, но видно от данните по делото е , че по тази молба е налице влязъл в сила отказ за възобновяване на производството. Доколкото за настоящите актове органът не е сезиран с искане от жалбоподателката, не е налице основание за връщане на преписката за ново произнасяне , тъй като органът е действал служебно.  

Предвид гореизложените съображения решението на директора на ТД на НОИ-Видин, с което е потвърдено разпореждането , с което ръководител „ПО“ е възобновил личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя и е прекратил изплащането на същата, както и самото разпореждане , следва да бъдат отменени на основание чл.146,т.3 и т.4 от АПК.

С оглед изхода на спора на основание чл.143,ал.3 от АПК на жалбоподателя се следват разноските по делото. От процесуалния представител на жалбоподателката е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв., за което е представен договор , сключен при горните условия. Предвид изхода на делото съобразно разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК на жалбоподателят се дължат разноските за производството, държавните такси  и възнаграждението на един адвокат , ако жалбоподателят е имал такъв. Съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. Делото е без материален интерес, поради което възнаграждението следва да се определи в размер на 500 лева, съобразно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, различна от обичайната, поради което минимално възнаграждение се явява съразмерно. На основание  §.1,т.6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице , в структурата на което е органът , издал незаконосъобразния акт, в случая от Национален осигурителен институт-гр.София.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 от АПК Съдът

                                  РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2153-05-12/29.09.2023 на Директора на ТП на НОИ-Видин, и потвърденото с него Разпореждане № **********/03.08.2023г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Видин, с което е възобновено производството по спиране на личната пенсия за инвалидност на Д.Й.М. и е прекратена пенсията .

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – гр.София, да заплати на адвокат Радостина Велизарова Р. от АК-Видин, сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща определено на основание чл.32,ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

                                             СЪДИЯ: