РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Плевен, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:М.а Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от М.а Св. Томова Гражданско дело №
20224430100630 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по гр.д.*** по описа на *** е образувано въз основа на
искова молба, депозирана от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** против М. Д. В. с ЕГН **********, с която са предявени
обективно съединени искове с плавно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във в. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При направена справка в НБД е установено, че ответницата М. Д. В. е
починала на ***. Предвид на това, че смъртта на ответницата е настъпила
след образуване на заповедното производство, а съгласно разпоредбата на
чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението, в качеството на ответници са
конституирани наследниците на починалата страна, на основание чл.227 от
ГПК – Г. В. В. с ЕГН ********** и Н. В. Г. с ЕГН **********.
Ищецът твърди, че доставял питейна вода и отвеждал отпадъчни води
на наследодателя на ответниците - М. Д. В., в качеството й на потребител на
1
имот, находящ се в ***, за който имало надлежно монтиран водомер и
открита партида в регистрите на *** /абонатен номер ***/. Твърди се, че
сочения потребител не изпълнил задължението си за заплащане на
доставената до имота питейна вода и отведени отпадни води по издадени
фактури за периода от 28.02.2019г. до 26.05.2021г. в общ размер на
1 990,86лв. Сочи се, че за забавено плащане на главниците била начислена
мораторна лихва в общ размер на 263,68лв., на основание на чл. 44 във връзка
с чл. 33 ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от В и К оператор ***, в сила от 30.09.2014г. /*** с
публикувани Общи условия за предоставяне на ВиК услуги влизащи в сила от
30.09.2014г. и одобрени от *** с Решение *** - точка 31/ с начална дата 30
дни след датата на фактурирането, до датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение.
Твърди се, че горните вземания за главница и лихва били претендирани
по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.***, но при наличие на
основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на заявителя да
предяви иск за установяване съществуването на вземанията си.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че длъжника М. Д. В., починала
в хода на производството по делото и заместена по реда на чл.227 от ГПК от
своите наследници по закон Г. В. В. и Н. В. Г., дължи на ищеца сумите, за
които в негова полза е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.*** по описа
на *** – главница в размер на 1990,86лв. и мораторна лихва в размер на
263,68лв.
Ответниците Г. В. В. и Н. В. Г., представлявани от адв.Р. Х. от ***,
назначен в качеството на особен представител, са депозирали писмени
отговори, с които се ангажира становище за неоснователност на исковите
претенции. Релевира се и възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите
на страните с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК приема за установено
следното от фактическа страна:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1
от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.***
по описа на ***, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по
2
същество.
От представения препис на нотариален акт за дарение на недвижим
имот *** на нотариус при *** и удостоверение за наследници №***, изд. от
*** е видно, че съпруга на М. Д. В. – *** В., е придобил през 1984г. ½ ид.ч. от
процесния имот, представляващ *** ***.
От приложения препис на заявление, ведно с декларация, изходящи от
М. В., адресирани до *** и входящи при същия с №*** (на л.159 – л.160) е
видно, че сочения заявител е поискал откритата за процесния имот партида
при ищеца с №*** и водена до момента на Н. В. В., да бъде прехвърлена на
нейно име, декларирайки, че има съгласието на останалите съсобственици – Г.
В. – *** и Н. Г. – ***.
Тези писмени доказателства са оспорени от ответниците и в о.с.з. на
10.01.2023г. е открито производство по реда на чл.193 от ГПК по проверка
автентичността на положените подписи и изписания в тях ръкописен текст.
За извършване на проверката е допусната СГЕ, заключението по която е
изслушано в о.с.з. на 06.03.2023г. Същото се възприема от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните. От него се установява, че
подписите в оспорените документи са положени от длъжника М. В., но
ръкописния текст в същите не е изписан от нея.
От приложените копия на фактури, издадени от *** за периода от
28.02.2019г. – 26.05.2021г. и справка за консумация на вода в процесния имот
(на л.26 – л.50) се установява, че за периода от 01.11.2018г. – до 22.05.2021г. е
начислена стойност на консумирана в имота вода в общ размер на 1 990,86лв.
Видно е от отразеното във фактурите, че за периода от 01.11.2018г. до
17.04.2019г. са съобразявани стари и нови показания при всеки отчет - „60“, а
след 17.04.2019г. липсва отразяване по този показател. От сочената справка,
издадена от ищеца също е видно, че не са били отчитани показания от
индивидуален водомер, а напротив – налице е отразяване за липса на водомер
в имота от 20.08.2019г. Установява се също така, че за всеки отчетен период е
била начислявана стойност на консумирана вода в различен обем от 0 куб.м. -
за отчет на 22.01.2020г. (според отразеното в справката) до 79 куб.м. – за
отчет на 19.03.2019г. (според обективираното във фактурата, издадена след
този отчет).
3
Ищецът е представил приложимите за процесния период Общи условия,
одобрени от *** с решение ***, също представено по делото (на л.7 – л.25 и
л.51 – л.73).
От изслушаното в о.с.з. на 06.03.2023г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установяват следните обстоятелства: При
проверката експертът е установил, че в регистрите на *** има открита
партида на името на наследодателката на ответниците за процесния имот,
регистриран като абонат № ***, партида № *** и потребител М. Д. В.. При
проверка от вещото лице на карнета е установено, че консумираната вода се
измервала с водомер № *** с пломба №*** в баня и с водомер № *** с
пломба №*** в тоалетна. Според отразените в карнета данни, на 23.04.2018 г.
е била спряна водата, преминаваща през водомери с пломба № *** в баня и
пломба № *** в тоалетна и съответно не е била отчитана до 26.02.2019 г.
Вещото лице е установило също така при проверката, че е бил съставен
Констативен протокол от 26.02.2019 г. на представители на ***, в който са
удостоверили, че са посетили адреса и са установили, че в банята е било
разпломбирано и монтиран водомер с № *** ***, който е бил с показания 76
куб.м., а абоната не е позволил да се демонтира водомера и да се затапи.
Видно е също така от експертното заключение, че от 26.02.2019 г.
консумираната вода е била начислявана служебно, като на абонат без
водомер.
От експертното заключение по ССЕ се установява също така, че
процесните фактури са включени в „дневниците за продажби” и СД по ЗДДС
за данъчния период, през който са издадени и няма данни за извършени
плащания. Установява се още, че размера на лихвата за забавено плащане на
главниците по тях за процесния период се изчислява на 263,22лв.
Обсъденото заключение по ССЕ изцяло се възприема от съда като
обективно, компетентно и неоспорено от страните.
При установената въз основа на събраните доказателства фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът приема за установено от обсъдените доказателства, че
наследодателя на ответниците М. В. е притежавала права на собственост
върху процесния имот, представляващ апартамент *** - придобити по
наследство от съпруга й *** В..
4
Не се установи обема на правата й, но съдът счита, че това не е от
значение за решаване на спора, с оглед установеното, че на 24.04.2018г.
наследодателя М. В. е подписала заявление за прехвърляне на свое име на
партидата на процесния имот, водена при ищеца. Установи се безспорно, че
подписа в това изявление е бил положен от соченото лице. Касае се за
документ, съдържащ изписан бланково текст, достатъчен да удостовери ясно
желанието на полагащото подпис лице за встъпване в правоотношението с
доставчика на „в и к“ услуги при Общи условия, за които също е декларирано
приемането им от потребителя. Стана ясно от заключението по СГЕ, че
съдържащия се в документа текст, който е изписан ръкописно не изхожда от
същото лице, но това е ирелевантно за възникване на правоотношението.
Ръкописният текст се отнася само до индивидуализиране на имота, до който
се уговаря доставяне на услугата, а не се твърди по делото и не се установява,
полагайки подписа си заявителя да е имал волята за встъпване в
правоотношението по доставка на такава услуга за друг притежаван имот.
При тези обстоятелства, съдът счита, че наследодателката на
ответниците е имала качеството "потребител" на ВиК услуги съгласно
разпоредбите на §1, т.2, б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредба №4/2004г.).
Тук следва да бъде поставен и обсъден въпроса дали претендираните от
доставчика на услугата суми за процесния период са начислени съобразно
приложимата нормативната уредба.
С оглед установеното от експертното заключение, кореспондиращо и с
обсъдените писмени доказателства – фактури и справка, съставени от ищеца,
съдът приема, че на 23.04.2018 г. е била спряна водата, преминаваща през
монтираните в процесния имот водомери в баня и тоалетна и съответно не е
била отчитана до 26.02.2019 г. Приема също така, че при проверка на
26.02.2019 г. е било установено присъединяване към водопреносната мрежа с
монтиран на място от потребителя друг водомер с налични на него показания
от 76 куб.м.
Съдът намира, че при тези обстоятелства следва да се приеме, че за част
от процесния период – от 01.11.2018г. до 26.02.2019г. (отчетния период по
5
първата от процесните фактури с №***.) е била налице хипотезата на
незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи,
уредена с разпоредбата на чл.37, ал.1 от Наредба №4/2004г. В този случай
законодателно е предвидено, че съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по
реда на чл. 35, ал. 6 за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът
е по-малък, т.е. по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на
водата със скорост 1,0 m/s.
По делото дори не са наведени твърдения в исковата молба за наличие
на тази хипотеза и не са ангажирани никакви доказателства, установяващи
изчисление на дължимите суми съобразно приложимата нормативна уредба.
Напротив, твърденията на ищеца в заповедното и исковото производство са,
че е доставил определено количество вода на потребителя, но той не я е
заплатил. За разглеждания период, при установената липса на монтиран
надлежно водомер, по никакъв начин не се установи да е била доставена вода
в сочения в съставената фактура от 28.02.2019г. обем от 37 куб.м. и не се
установи начисляване на това количество в съответствие с приложимата
нормативна уредба по чл.35, ал.6 от Наредба №4/2004г.
За периода от 26.02.2019г. до 22.05.2021г. (за който са съставени
останалата част от процесните фактури) ищецът е приел в съставяните от него
документи, че е налице хипотезата „липса на индивидуален водомер“, както
стана ясно от експертното заключение, а е отбелязано и в представената от
ищеца и приложена на л.50 от делото справка. Тази хипотеза е предвидена
като изключение в нормата на чл.39, ал.5 от Наредба №4/2004г. и е
регламентирано в такъв случай месечното количество разходвана вода да се
заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В настоящия случай е напълно
неясно при какви обстоятелства за посочения период от м.февруари 2019г. до
м.май 2021г. са били начислявани месечно суми за потребено количество вода
в различни обеми - от 79 куб.м. (за отчетен период 26.02.2019г. до
19.03.2019г. по фактура №***) до 20 куб.м. (за отчетен период от 22.04.2021г.
до 22.05.2021г. по фактура №***). Не са налице и твърдения на ищеца за
обстоятелствата, при които са правени тези изчисления и нормативните
6
основания за това.
Предвид изложеното, съдът счита, че ищеца не установи в настоящото
производство при наведените в исковата молба твърдения, че е доставил през
процесния период от време до имота на потребителя М. В. количеството вода,
за което са начислени и се претендират процесните суми. Не установи и с
оглед събраните в производството доказателства за незаконно
присъединяване към водопроводната мрежа и липса на индивидуален
водомер, че претендираните суми са начислени при съобразяване на
приложимата за тези случаи нормативна уредба.
Неоснователно е възражението на ответниците за погасяване на
вземанията по давност. В съответствие с нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
вземанията за стойност на доставена вода се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок, т.к. се касае за периодични плащания. Тази
давност тече от датата, на която съответните месечни вноски са станали
изискуеми. Броен от датата на падеж на първата от процесните фактури,
издадена на 28.02.2019г., тригодишния давностен срок не е изтекъл към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 03.09.2021г., от
когато се счита предявен иска. Същото се отнася и за вземанията за
мораторна лихва, за които отново приложим е тригодишния давностен срок.
С оглед на това, съдът намира, че исковата претенция се явява
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
При този изход на производството не са дължими от ответниците
сторените от ищеца разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** против Г. В. В. с ЕГН ********** и Н. В. Г. с ЕГН
**********, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за признаване за
установено, че наследодателката на ответниците М. Д. В. с ЕГН **********
дължи на ищеца сумата от 1 990,86лв., представляваща главница и сумата от
263,68лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.02.2019г. до
25.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
7
03.09.2021г. до изплащане на сумата, за които е издадена Заповед за
изпълнение №*** в производството по ч.гр.д.*** по описа на ***, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8