Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 17.11.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател
: Румен
Стойнов
при секретаря Мария
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 343/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба подадена от В.Г. против Й.Л.,
Д.Л., Х.Л. – пълнолетна от …. г., и И.Л.. В исковата молба се излага, че първият
ответник е длъжник на ищеца, съгласно присъда от 19.02.2018 г., влязла в
законна сила на 09.07.2018 г. На 27.04.2018 г. Й. Л. е дарил на Д. Л. и Х. Л.
притежаван от него недвижим имот, находящ се в с. В. Т., общ. С., като е
запазил за себе си и за И. Л. правото на ползване върху дареното имущество.
Посочва се, че по този начин ответникът Й. Л. е увредил кредитора си, ищец по
делото. При така изложените обстоятелства се иска от съда, на основание чл. 135
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), да обяви за недействителни спрямо ищеца дарението направено от ответника Й. Л., както и учреденото право на ползване, тъй като се касае за безвъзмездни сделки и
третите лица са от посочените в закона, за които знанието се предполага до
доказване на противното. Предявеният конститутивен облигационен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е допустим, тъй като
според изложеното в исковата молба, ищецът по делото е лице, което има
качеството на кредитор на единия ответник.
От страна на
ответниците е подаден писмен отговор. В него предявеният иск се оспорва изцяло.
Посочва се, че той е неоснователен и недоказан, тъй като не са налице
законовите предпоставки за уважаването му. В подкрепа на изложеното са наведени
подробни съображения
Процесуалните
представители на страните аргументират тезите си в представени писмени защити.
По делото са събрани
писмени доказателства, представени от страните.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки
доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и от правна страна :
От приложените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника Й.Л.. Представен е влязъл в законна сила осъдителен съдебен акт, по силата на който Й. Л. е
осъден да заплати на В.Г. сумата от 6000 лева, заедно със
законната лихва от 22.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 1400 лева, представляваща направени разноски по делото. Вземането на кредитора е възникнало преди извършването на сделката.
Й.Л. е длъжник на В. Г. не от момента,
от който вземането е било съдебно признато, а от момента, в който е възникнала
облигационната връзка между тях, т.е. от датата на извършване на непозволеното
увреждане – 22.10.2010 г. Задължението за разноски е възникнало от влизането в сила на съдебния акт, но
това по настоящото дело е без значение, тъй като сумата от 6000 лева е
достатъчна за да обоснове ангажирането на отговорността по чл. 135 ЗЗД. От страна на ответниците не се представиха
доказателства, че признатите на ищеца права са отречени със сила на
пресъдено нещо. Не се представиха доказателства, че дължимите суми са платени. Не
е необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно, но в случая то е точно такова.
Прекратяването на изпълнителното производство,
поради това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години не погасява
самото вземане, което ще продължи да съществува като дълг, макар изпълнителния процес да е
прекратен. Няма пречка за образуването на нов, доколкото не е изтекла давността
за самото вземане. По тази причина актуалното състояние по изпълнителното дело
е без значение. Дарението
е безвъзмездна сделка, а увреждането е обективен факт. Ако длъжникът извърши
дарение, тази негова безвъзмездна сделка очевидно намалява имуществото му – той
дава нещо без да получава друго насреща, като длъжникът не разполага с
възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото. Според правилото на чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори. Тъй като сделката е безвъзмездна, отношенията на родството
между ответниците е без правно значение.
По делото се установява, че ищецът
е кредитор на ответника Й. Л., а извършените от длъжника сделки
(атакувани с иска) увреждат интереса на ищеца-кредитор, т.е. осуетяват или
затрудняват по някакъв начин упражняването на правата
му спрямо ответника. Последният е знаел за
увреждането към момента на извършването на атакуваните правни актове. Знанието на длъжника е установено винаги когато същият
знае, че има кредитор, като увреждащото действие е всяко и всеки правен и
фактически акт, с който се засягат правата на кредитора. Не е необходимо
намерение да се вреди. Длъжникът да знае за увреждането, означава да съзнава по
време на извършване на правното действие, че с него ощетява кредиторите си, че
създава или увеличава неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването
им, като длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на вземането на кредитора. В случай че действието е
било безвъзмездно, правото да иска отмяна възниква, щом длъжникът е знаел за
увреждането, като без значение е субективното психическо отношение на лицето,
което е получило престацията от длъжника.
В договора за дарение е записано,
че Й. Л. е запазил за себе си и за съпругата си ограничено вещно право на
ползване върху имота. Фактически се касае за учредяване на такова право, т.е.
договорът е за дарение на право на собственост и за безвъзмездно учредяване на
право на ползване. Кредиторът
може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него и действия, които
макар и да не обедняват длъжника, затрудняват удовлетворяването на кредитора. Учредяването на
право на ползване безспорно затруднява упражняването на правата на кредитора.
При
така установеното от фактическа и от правна страна, съдът счита, че предявеният
иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен, като на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца ще трябва да се присъдят направените по делото разноски –
според представения списък.
Воден от горните
съображения и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, Свогенският районен съд
Р Е Ш И
:
Обявява за относително недействителен по отношение на В.В.Г. ***, ЕГН **********, по предявения от него иск с правно
основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу Й.Д.Л. ***, ЕГН **********, Д.Й.Л. ***, ЕГН **********, Х.Й.Л. ***, ЕГН **********, и И.Х.Л. ***, ЕГН **********, договорът за дарение на недвижим имот и за безвъзмездно запазване
и учредяване на право на ползване от 27.04.2018 г., обективиран в нотариален
акт № 125 от същата дата, т. I, рег. № 979, дело № 111 от 2018 г. на нотариус с рег. № 153 на
Нотариалната камара, по силата на който Й.Д.Л. е дарил на децата си Д.Й.Л. и Х.Й.Л. правото на
собственост върху УПИ ХIХ – 571 в кв. 35 по ПУП на с.
В. Т., общ. С., с площ по документ за собственост от 332 кв.м., а по скица от
322 кв., заедно с построените в имота масивна вилна сграда, строена през 1973
г., със застроена площ от 42 кв.м., и масивен гараж, строен през 1973 г., със
застроена площ от 22 кв., и заедно с всички трайни подобрения, приращения и
насаждения в имота, като е запазил за себе си и за съпругата си И.Х.Л. правото
на ползване върху дарения имот – безвъзмездно и до края на живота на който и да
е от тях.
Осъжда Й.Д.Л. ***, ЕГН **********, Д.Й.Л. ***, ЕГН **********, Х.Й.Л. ***, ЕГН **********, и И.Х.Л. ***, ЕГН **********, да заплатят
на В.В.Г. ***, ЕГН **********, направените по
делото разноски в общ размер на 643,46 лева.
На основание чл. 115 от Закона за
собствеността влязлото в законна сила съдебно решение подлежи на вписване.
На
страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение, съгласно чл. 7, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :