РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 17.10.2019година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански
състав,в публично заседание на десети
октомври , през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА и в присъствието на
прокурора…………………………………….като разгледа докладваното от съдията Данчев в.гр.д.
№ 621 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно обжалване.
С решение №1236/02.07.2019г. ,постановено по
гр.д.№2554/2018г., Плевенски районен съд
e отхвърлил предявеният от В.М.Д. против
Г.А.М. иск с правно осн. чл. 227,ал.1
б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарение на следния недвижим имот : овощна градина и
лозе от 495 кв.м. по н.а .№128 ,том ІІІ от 1996г. ,заедно с построените в него
сезонна постройка ,находящо се в землището на гр.Плевен ,м.“***,съставляващо
парцел №7 по скицата, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 181 ,т.ІІІ, рег.№ 3890 ,н.д.№ 492 / 2004г. на нотариус Ваня Пеева ,като
неоснователен.Осъдил В.М.Д. да заплати
на Г.А.М. сумата 600 лв. –разноски по делото.
Това решение е
съобщено на В.М.Д. на 09.07.2019г. ,а на
процесуалния му представител адв.П.К. на
04.07.2019г. ,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 09.07.2019 г. е подадена въззивна жалба от адв.П.К. -процесуален представител по предоставена
правна помощ на В.М.Д. срещу това
решение на РС-Плевен.
При проверката,извършена
на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
установи следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес
от въззивно обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалван съдебен акт, поради което е допустима.
Същата е и
редовна.Жалбоподателят е бил освободен от внасяне на такси и разноски по
производството с определение №
2138/07.06.2018г. Жалбата съдържа
твърдения в какво според жалбоподателя
се състои порочността на обжалваното решение и какво е искането, подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Представен е бил препис за връчване на другата страна по делото и той е бил
връчен.
Срещу тази въззивна жалба е подаден
писмен отговор по реда на чл.263 ал.1 ГПК от насрещната въззиваема
страна – Г.М. ,според която жалбата е неоснователна.
Както в жалбата
,така и в писмения отговор не са
направени искания за събиране на нови доказателства.
Плевенски окръжен съд ,като
разгледа въззивната жалба
при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания
,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо,както и правилно по
съществото на спора решение ,което по тази причина следва да бъде
потвърдено,като според ПлОС са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране
на въззивното решение чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Плевенски районен
съд е извършил правилно разпределение на доказателствената тежест между
страните в процеса ,след което е извършил и правилна преценка на събраните по
делото доказателства въз основа на които
правилно е установена
фактическата обстановка по делото , а оттам пък са направени верни правни
изводи за неоснователност на предявеният иск. Според въззивната инстанция не са
допуснати релевираните във въззивната жалба небоснованост и незаконосъобразност
на изводите на РС-Плевен.
Според
жалбоподателя неправилно РС-Плевен бил приел ,че ищецът не е доказал изпадането
си в трайна нужда ,изразяваща се в невъзможността да се издържа от притежаваното
от него имущество и средства .За да направи този извод ,РС-Плевен е
обсъдил представеният нотариален акт за
покупко-продажба № 195 ,н.д.№ 903/1968г. по силата на който ищецът /той и
въззивник / е придобил правото на собственост върху апартамент от една стая
,вестибюл , кухня , баня-клозет ,антре ,с площ около 42 кв.м., заедно с
припадащата се част от терена и от
общите части на сградата ,който апартамент се намира в гр.София и въз основа на
това е приел ,че ищецът притежава имущество от което може да реализира доход и
да покрива своите нужди.
В т.вр. въззивната
инстанция намира ,че са неоснователни и неподкрепени с никакви доказателства
твърденията на ищеца пред първата инстанция , възпроизведени и във въззиваната
му жалба ,че „ ищецът е в лоши отношения и не поддържа връзка с първата си
/бивша / съпруга ,че тя заедно с детето им е останала да живее в процесния
апартамент в гр.София и че след 1974 г. ищецът не е във владение на този имот и
че всички тези обстоятелства правят невъзможна реализацията на каквито и да
било приходи от този апартамент“. Касае
се за твърдения на ищеца от които той черпи права, а от които не произтичат
неизгодни за него последици,поради които
няма основание тези твърдения на ищеца да бъдат кредитирани ,след като за тях ищецът
не е ангажирал никакви доказателства. Неоснователно е и твърдението на ищеца
,че тъй като след 1974г. е напуснал процесния апартамент и не се е интересувал
от него ,то най-вероятно е загубил правото си на собственост върху него. Няма
доказателства по делото трети лица / в т.ч. и бившата съпруга на ищеца или пък
неговият син от първия брак / да са установили владение върху този имот с
намерение да го своят и в резултат на изтекла в тяхна полза придобивна давност
да са придобили правото на собственост върху имота ,респ. ищецът по тази
причина да е загубил правото си на собственост по отношение на същия имот. От
изисканата по делото справка от Служба по вписванията също така е видно ,че
няма други вписвания и отбелязвания,касаещи процесния апартамент в гр.София за
извършени правни сделки с този имот в резултат на които ищецът да се е лишил от
правото на собственост върху него. Поради тези съображения и ПлОС приема ,както
е приел РС-Плевен ,че ищецът и към
момента на приключване на съдебното дирене по делото притежава недвижим имот в
гр.София ,който би могъл да ползва лично/ и по този начин няма да има нужда от допълнителни средства за
квартира ,както се твърди в исковата му молба при обосноваване на изпадането му
в нужда от издръжка / или пък би могъл
да събира гражданските плодове от този имот във вид на наем за него с който би могъл да допълва дохода си .
Във
вр. с това следва да се обсъди и другото съображение ,развито във въззивната
жалба –за това ,че макар с решението по делото по ЗЗДН ищецът да не е отстранен
от семейното жилище в гр.Плевен ,което е обитавал заедно с втората си съпруга А.Д.
,то доколкото му е наложена забрана да я приближава на по-малко от 5 метра ,то
това прави фактически невъзможно съжителството
в едно и също жилище без да бъде нарушено съдебното решение по гр.д.№
1524/ 2018г. Поради това се прави извод ,че ищецът практически е бил принуден
да напусне семейното жилище в гр.Плевен ,в резултат на което е възникнала необходимост от средства за
осигуряване на друго жилище , както и
това ,че напускайки семейното жилище
ищецът се е лишил и от
възможността да получава част от паричните средства ,които дъщерите на
съпругата му А.Д. / Венета и Г. / са превеждали ежемесечно по сметка на майка
си А.Д. .
Плевенски окръжен
съд приема ,че действително в резултат на съдебното решение по гр.д.№
1524/2018г. на ПлРС с което на В.Д. са наложени мерки по ЗЗДН, макар че те не
включват отстраняване от семейното жилище ,става невъзможно съвместното
ползване на това жилище от ищеца В.Д. и съпругата му АД. и че той практически
не би могъл да живее в него до изтичане
на срока на наложената мярка по чл. 5,ал.1 т.3 от ЗЗДН. Следва ,обаче да се съобрази това ,че до това фактическо състояние на
невъзможност да ползва въпросното семейно жилище в гр.Плевен и до
необходимостта да си търси друго жилище се е стигнало в резултат на виновното
поведение на самия ищец ,който с поведението си е дал основание за прилагане
спрямо него на мерките по чл. 5 от ЗЗДН,т.е. той сам се е поставил в това
затруднено по отношение на жилището
положение ,като е упражнил домашно насилие спрямо съпругата си А.Д.-майка
на ответницата по делото. В т.см. не се касае за изпадане на ищеца в затруднено
положение от гл.т. на осигуряването на
жилище поради обективни ,стоящи извън волята му фактори , а поради негово
виновно поведение. По тази причина той не може да черпи права от собственото си
виновно поведение ,като претендира да му бъдат осигурени от ответника средства за наемане на квартира ,след като
сам е станал причина да не може да обитава семейното жилище в гр.Плевен. Нещо
повече , както е установено и по гр.д.№ 1524/2018г. на РС-Плевен , а и не е
спорно и по настоящото дело ,самият ищец доброволно е напуснал семейното жилище
още преди постановяването на решение по това дело.
По този начин ищеца сам се е поставил в затруднено от гл.т.
на жилищно състояние положение ,като веднъж
се е дезинтересирал от имота си в
гр.София ,без да са установени по делото
някакви обективни пречки същият да ползва това жилище като негов собственик,т.е
проявил е бездействие , и втори път се е
лишил и от ползването на семейното
жилище в гр.Плевен ,като го е напуснал още преди постановяване на мерките по
ЗЗДН с решение от 30.04.2018г. на ПлРС по гр.д.№ 1524/2018г., а освен това тъй
като самият той с виновното си и противоправно поведение / упражнено домашно
насилие / е станал причина за постановяването на мерки ,чието приложение
практически изключва възможността му да ползва това семейно жилище поне до изтичане
на определения в решението шестмесечен срок ,който изтича м.октомври 2018г. В т.см. от началото на м. ноември 2018г. според ПлОС вече е
отпаднала и посочената формално правна
пречка за ползване на семейното жилище от В.Д. с оглед на което няма
основание да се приеме ,че продължава затрудненото му състояние ,което да
изисква осигуряване на допълнителни средства за наемане на друго жилище.
Заедно с това
следва да се съобрази и безспорното между страните по делото обстоятелство ,че В.Д.
след като е напуснал семейното жилище през м. април 2018г. , е постъпил в Дом
за стари хора в с.Горна Митрополия ,където е намерил нужния му подслон за процесния период.Това
конкретно обстоятелство ,което според съда
е определящо за преценка на актуалното за процесния период
социално-битово положение на ищеца, не е било съобразено от вещото лице
,изготвило съдебно-счетоводната експертиза по делото , а именно това обстоятелство следва да послужи като отправна точка за
установяване на конкретните нужди на ищеца от издръжка ,като се изследва
въпросът дали остават непокрити с достатъчно средства други ежедневни нужди на
ищеца ,извън вида и обема на тези ,чието задоволяване се осигурява в дома за
стари хора в с.Горна Митрополия. В т.см. според ПлОС ищецът не е доказал чрез ангажираното
експертно заключение на в.л. Ваня Винчева /което се базира по-скоро на
средностатистически данни за „ общите разходи на домакинствата по групи средно
на лице ,определени от Националния статистически институт„, а не на конкретните
,индивидуални за този ищец обстоятелства ,определящи необходимите средства за
задоволяване на конкретните му социално –битови потребности/ , че
има недостиг на средства за
осигуряване на неговата издръжка,който недостиг да се налага да бъде поет от
надарената Г.М..
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд споделя на първо място извода на РС-Плевен
,че ищецът не е доказал изпадането си
в трайна нужда ,изразяваща се в невъзможността да се издържа от притежаваното
от него имущество ,тъй като притежава жилище в гр.София ,закупено с представеният нотариален акт за
покупко-продажба № 195 ,н.д.№ 903/1968г., а на следващо място –дори да се
приеме ,че ищецът е изпаднал в затруднено положение от гл.т. на липса на
жилище в което да живее без да се налага разходване на допълнителни
средства за квартира ,то това се дължи на неговото собствено виновно поведение
, а не на обективни причини , а освен това такова състояние е било налице само
временно -за периода от 30.04.2018г. / датата на съдебното решение с което са
наложени спрямо него мерки по ЗДДН/ до края на м. октомври 2018г. ,когато е
изтекъл срокът на мярката по чл. 5, ал.1 т. 3 от ЗЗДН.
Не отговаря на
установената от доказателствата по делото фактическа обстановка ,твърдението
във въззивната жалба /предпоследен абзац от нея/ ,че ищецът е „изпаднал в нужда
,поискал е издръжка ,надарената е отказала да му осигури такава, което е
влошило отношенията в семейството му„. Влошаването на отношенията в семейството
му предшества по време подаването на исковата молба ,която самият ищец заявява
,че представлява покана до ответника за даване на издръжка , а не е било
причинено от отказа на надарената да дава
такава издръжка. В т.см. съдът съобрази свидетелските показания на Ангелина Петрова Димитрова /съпруга на
ищеца/,която сочи ,че до 26.02.2018г. когато ищецът е излязъл от дома си ,тя му
е предавала както своята пенсия ,така и средствата,които са били превеждани по
нейна сметка от дъщерите и за подпомагане на семейството /В.Д. и А.Д. / ,но отношенията им се влошили след
като съпругът и започнал да харчи безконтролно средствата,които тя му давала и
след като тя спряла да му предава тези средства за управление и разпореждане. В т.см.влошаването на семейните отношения не
е следствие от отказа на ответницата да дава поискана и от ищеца издръжка , а
са резултат от спорове между самите
съпрузи за разходването на
предоставените от дъщерите на А.Д. средства.
Поради тези
съображения ,Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на РС-Плевен
не страда от посочените във въззивната жалба пороци и следва да бъде
потвърдено.
Що се отнася до поддържаното във въззивната
жалба възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение
направени от ответницата по иска – Г.М. , Плевенски окръжен съд намира ,че това
възражение е неоснователно ,тъй като адвокатското възнаграждение за адв.Я.
,която е осъществявала процесуалното представителство на ответника пред първата
инстанция е договорено в размер 600лв., както се вижда от договора за правна
помощ , а съгласно чл. 7, ал. 6 от
Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
„за процесуално представителство ,защита и съдействие по дела за съществуване
,за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на договори с
предмет вещни права върху недвижими имоти , възнаграждението се определя
съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2 ,но не
по-малко от 600лв“. Искът за отмяна на
дарението според съда попада именно в тази категория искове, поради което
договореното адвокатско възнаграждение е в съответствие с посочената норма.
Освен това ,следва да се съобрази и обстоятелството ,че всъщност предявените и
приети за разглеждане от ПлРС искове са два- главен иск по чл. 227,ал.1 б.“в“от ЗЗД и евентуален иск по чл. 55, ал.1 предл. трето от ЗЗД и за всеки от тях има
основание да се договори отделно възнаграждение.
От
въззиваемата страна –Г.М. не са представени доказателства за направени
деловодни разноски пред въззивната инстанция ,поради което не следва да се
присъждат такива.
Поради изложените
съображения , Плевенски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение №1236/02.07.2019г.,постановено по гр.д.№2554/2018г. на Плевенски районен съд.
Решението може да
се обжалва по реда на чл. 280 от ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :