Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 28.08.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав,
в публично заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
Съдия: Кирил Петров
при
участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9027 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ.
Ищецът Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество /КОНПИ, преименувана от Комисията за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество – КПКОНПИ, съгласно § 6, ал. 1
от ПЗР към Закона за противодействие на корупцията/ е предявил искове срещу Л.Н.И.
и Е.С.К..
Ищецът с исковата молба
твърди, че Л.Н.И. е привлечен като обвиняем за престъпление попадащо в чл. 108,
ал. 1, т. 23 ЗОНПИ. Е.С.К. била съпруга на Л.Н.И., акт за сключен граждански
брак № 3026 от 19.01.2001 г. Инициирана е проверка по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ за
периода 10.10.2008 г. – 10.10.2018 г. Установено било несъответствие в размер
на 561 754.31 лв. Иска се отнемане
на имущество на стойност 624 680.05 лв.
В хода на производството е
починал ответникът Л.Н.И.. С протоколно определение от 30.03.2023 г. на негово
място са конституирани наследниците му по закон /удостоверение за наследници –
л. 290, том XI/ Г.Л.И. и
участващата ѝ в лично качество Е.С.К..
С влязло в сила протоколно
определение от 30.03.2023 г. е прекратено производството по делото за размера
на сумата от над 118 821.43 лв. до първоначално предявения общ размер на
исковете от 505 858.62 лв.
С влязло в сила протоколно определение
от 15.02.2024 г. е прекратено производството на основание чл. 233 ГПК по
отношение на предявения от КОНПИ иск за разликата над сумата от 61 386.50
лв. до размера от 118 821.43 лв.
Към настоящия момент претенцията
на КОНПИ за отнемане на имущество на стойност 61 386.50 лв. е формирана от
следните вземания:
- на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във вр. с чл.
141 от ЗОНПИ от Е.С.К., ЕГН **********. с цена на иска в размер на 11 561
лв., представляващи 1/2 идеална част
от ремарке за лек автомобил марка „Боекман“ модел „ПХА“ с рег.№*****, дата на
първа регистрация 01.02.2017 г., рама №WB0PHAAAA00243563, с пазарна стойност за 1 862.50 лв. и
1/2 идеална част от лек автомобил марка „БМВ“ модел „X 5“с рег.№*****, дата на
първа регистрация 11.11.2009 г., рама №WBAFF010X0L322602, с пазарна стойност 9 698.50 лв.;
- на
основание чл. 150 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Е.С.К.. ЕГН **********. с цена
на иска в размер на 6787.55 лв., представляващи 1/4 идеална част от
ремарке за лек автомобил марка „Боекман“ модел „ПХА“ с рег.№*****, дата на
първа регистрация 01.02.2017 г., рама №WB0PHAAAA00243563, с пазарна стойност 931.25 лв., 1/4
идеална част от лек автомобил марка „БМВ“ модел „X 5“с рег.№*****, дата на
първа регистрация 11.11.2009 г., рама №WBAFF010X0L322602, с пазарна стойност 4 849.25 лв. и сумата
в размер на 1 007.05 лв., представляваща 1/2 част от налични парични
средства към 10.10.2018 г. по сметка с *****открита в „ОББ“ АД с титуляр Л.Н.И.;
- на
основание чл. 150 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ претенцията към Г.Л.И., ЕГН **********
е с цена на иска в размер на 6787.55 лв., представляващи 1/4
идеална част от ремарке за лек автомобил марка „Боекман“ модел „ПХА“ с рег.№*****,
дата на първа регистрация 01.02.2017 г., рама №WB0PHAAAA00243563,
с пазарна стойност 931.25 лв., 1/4 идеална част от лек автомобил марка „БМВ“
модел „X 5“ с рег.№*****, дата на първа регистрация 11.11.2009 г., рама №WBAFF010X0L322602, с пазарна стойност 4 849.25 лв. и сумата в размер на 1 007.05
лв., представляваща 1/2 част от налични парични средства към 10.10.2018 г. по
сметка с *****открита в „ОББ“ АД с титуляр Л.Н.И.;
- на
основание чл. 142 ал. 2 т. 4 във вр. с чл. 141 във вр. чл. 151 от ЗОНПИ
претенцията към Е.С.К., ЕГН ********** за сума в размер на 23 500 щатски долара
/с левова равностойност 36 250.40 лв./, представляваща парична вноска на
едноличния собственик на капитала Е.С.К. в „А.К.К.“ ЕООД.
Постъпил е в срок отговор на
исковата молба. Изложени са съображения за неоснователност на претенцията. Оспорва
се твърдението да е придобито незаконно имущество в размер на 150 000 лв.
Оспорва се наличието на значително несъответствие. Не били съобразено всички
налични парични средства към началото на периода на проверката. Част от
посоченото от ищеца имущество не било налично в края на проверявания период.
Молят съда да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представено е решение № 844 от 20.05.2020 г. на
КПКОНПИ за образуване на производство, както и решение № 252 от 22.03.2023 г.
на КПКОНПИ и решение № 144 от 07.02.2024 г. на КОНПИ с оглед изменение размера
на претенцията и частичния отказ на иска.
По делото се установява от
представеното уведомление от Специализирана прокуратура № УВКП-1121-4/2018 г.,
постъпило в Комисията на 21.09.2018 г., и постановление за привличане на
обвиняем от 16.09.2018 г. по ДП № 3286 ЗМ 233/2018 г. по описа на ГДНП–МВР, пр.
пр. № 1473/2018 г. по описа на Специализирана прокуратура, че ответникът Л.Н.И.
е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3,
т. 2, вр. с ал. 2 НК и престъпление по чл. 234, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 4 НК. Тъй като престъплението, за което ответникът е бил привлечен като обвиняем,
е предвидено в чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗОНПИ /загл. изм. –
ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г./, Комисията е започнала проверка
за установяване на значително несъответствие в имуществото му с протокол № ТД06ВИ/УВ
-10993 от 10.10.2018 г. на директора на ТД на КОНПИ – София, която е обхванала
период от 10 години назад.
Установява се от приложените
справки НБД, че Е.С.К. е съпруга на Л.Н.И., считано от 19.01.2001 г.
От представено по делото
удостоверение за наследници и препис-извлечение акт за смърт се установява, че Л.Н.И.
е починал на 25.03.2022 г. и е оставил за наследници по закон – Е.С.К.
/съпруга/ и Г.Л.И. /син/.
Установява се от справка в Централна база КАТ, че Е.С.К. е записана като
собственик на ремарке за лек автомобил марка „Боекман“ модел „ПХА“ с рег. № *****,
дата на първа регистрация 01.02.2017 г., рама № WB0PHAAAA00243563, а Л.Н.И. на
лек автомобил марка „БМВ“ модел „X 5“ с рег. № *****, дата на първа регистрация
11.11.2009 г., рама № WBAFF010X0L322602. Представени са по делото фактура за
закупуване на ремаркето /л. 169, том III/ и договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „БМВ“ модел „X 5“ от
17.11.2017 г. за сумата от 1000 лв. /л. 170, том III/.
С определение № 50 от
22.05.2020 г. по гр. д. № С-51/2020 г. СГС е допуснато обезпечение чрез
налагане на запор върху ремарке за лек автомобил марка „Боекман“ модел „ПХА“ с
рег. № *****, дата на първа регистрация 01.02.2017 г., рама № WB0PHAAAA00243563
и лек автомобил марка „БМВ“ модел „X 5“ с рег. № *****, дата на първа
регистрация 11.11.2009 г., рама № WBAFF010X0L322602 /л. 160-162, том VIII/, обезпечителната заповед е
издадена на 26.05.2020 г. /л. 163-164, том VIII/, а запорите са наложени на
01.06.2020 г. /л. 172-174, том VIII/, поради което тримесечният срок по чл.
153, ал. 1 ЗОНПИ е спазен.
От приетата по делото СТОЕ
се установява, че към 02.10.2009 г. пазарната стойност на 1/2 ид. ч. от ПИ с
идентификатор 11884.5957.31, находящ се в с. Войнеговци, район Нови Искър е
30 500 лв.; пазарната стойност към 23.10.2009 г. на правото на строеж
върху 60 кв. м. за построяване на вила с пл. № 848 в УПИ I в кв. 7 по плана на летовище
„Св. Константин“ в гр. Пещера е 5 400 лв.; пазарната стойност на гараж №
21, находящ се на административен адрес гр. София, район Лозенец, ул. *****вх.
В към 11.02.2014 г. е 21 558 лв.; пазарната стойност на гараж
№ 24, находящ се на административен адрес гр. София, район Лозенец, ул. *****вх.
В към 11.08.2015 г. е 24 351 лв.
От приетата по делото САТЕ
се установява следното:
- пазарната стойност на л.
а. Нисан Мурано с ДК № СА *****ВС към м.12.2008 г. – 38 700 лв.;
- пазарната стойност на л.
а. Мерцедес СЛК 200 с ДК № СА *****КТ към 25.02.2010 г. – 37 142.64 лв.;
- пазарната стойност на л.
а. Пежо 307 СС с ДК № СА *****АК към м.12.2008 г. – 35 100 лв.;
- пазарната стойност на л.
а. Мини УАН с ДК № СА *****РН към 03.06.2010 г.
– 14 949.50 лв.;
- пазарната стойност на л.
а. Мини Купър с ДК № СА *****ТР към м.04.2013 г. – 13 999 лв., а към м.03.2016 г. е 10 899
лв.;
- пазарната стойност на л.
а. Мерцедес S320 CDI 4Matic с ДК № СА *****НК към м.08.2016 г. е 26 900 лв.;
- пазарната стойност на ремарке
за л. а. Боекман ПХА с ДК № С *****ЕС ТР към 01.02.2017 г. е 9 853.47 лв.,
а към настоящия момент – 3 725 лв.;
- пазарната стойност на л.
а. БМВ Х5 с ДК № СА *****ХС към м.11.2017 г. е 27 983 лв., а към настоящия
момент – 19 397 лв.;
От приетата по делото ССчЕ се установява, че наличните парични средства
по банкови сметки на Л.Н.И. и Е.С.К. към 10.10.2008 г. е размер на 279.40 лв. Общо
получените доходи на Л.Н.И. и Е.С.К., за периода 10.10.2008 г. – 10.10.2018 г.,
са в размер на 678 775.33 лв. Общият размер на обичайните и извънредните
разходи на Л.Н.И. и Е.С.К. възлизат на 292 649.62 лв. Размерът на нетните
доходи на Л.Н.И. и Е.С.К. за периода 10.10.2008 г. – 10.10.2018 г. е посочен в
размер на 386 125.71 лв. Разходите на Л.Н.И. и Е.С.К. за придобиване на
имущество са изчислени в размер на 832 126.83 лв. Размерът на
несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество на Л.Н.И. и Е.С.К. по отделни години и с натрупване за
целия период е – 446 001.12 лв. Ако вещото лице изключи паричните
средства, които са преминали през банковите сметки на Л.Н.И. и Е.С.К., но не са
налични към края на проверявания период, то разходите за придобиване на
имущество са в размер 348 578.18 лв., като при този вариант липсва
несъответствие, а нетните доходи превишават имуществото с 37 547.53 лв.
При включване в изчисленията и на получените парични средства от отчуждени
недвижими имоти от Л.И. и Е.К. в периода 2000 г. – 2007 г., то тогава нетните
доходи превишават имуществото с 339 413.29 лв.
Назначена е допълнителна ССчЕ, от която се установява, че изтеглените на
каса и от ATM парични средства от ответниците са в размер на
426 183.37 лв. Вещото лице в заключението е посочила, че разликата
между притежаваните в началото и в края на изследвания период налични парични
средства е -105.37 лв.; притежаваното в края на изследвания период и в началото
на същия недвижимо имущество е в размер на -10 009 лв.; разликата между
притежаваните в началото и в края на изследвания период МПС е в размер на
-125 619.64 лв.; към края на изследвания период Л.И. притежава дружествени
дялово на стойност 50 лева. Вещото лице е посочило, че в края на изследвания
период Л.И. и Е.К. са притежавали по-малко имущество спрямо началото на периода,
като разликата е изчислена в размер на минус 135 684.01 лв.
Претенцията е допустима.
Директива 2014/42/ЕС не е приложима към настоящото производство. Правото на
Европейския съюз допуска съществуването на вътрешноправна уредба като тази на
ЗОНПИ, но не освобождава съда от задължението да наложи спазването на правата
на човека според критериите на ЕКПЧ във всяко висящо пред него производство за
отнемане на имущество.
Предявени са
искове по чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ. Внесеното искане за
отнемане на незаконно придобито имущество е против лице, което е привлечен като
обвиняем за престъпление, посочено в чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗОНПИ, както и съпругата на това лице /свързано лице по смисъла на § 1, т. 15,
б. „а“ ДР на ЗОНПИ/, като искането е предшествано от проверка, започнала и
осъществена въз основа на акт на директора на компетентната териториална
дирекция, поради привличане на ответника като обвиняем за посоченото престъпление.
Уважаването на
така предявените искове се предпоставя от кумулативното наличие на следните
материалноправни предпоставки: лицето, с което другия проверяван правен субект е
в граждански брак, през проверявания период, следва да е привлечено като
обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108, ал. 1 от
ЗОНПИ; през проверявания период да е налице значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице по смисъла на дефинитивната разпоредба на §
1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, т. е. да е налице несъответствие между имуществото и
нетния доход, надвишаващ 150 000 лева за целия проверяван период; въз основа на доказателствата по
делото да е формирано основателно предположение, че придобитото от
проверяваното лице имущество е от незаконен източник, като съгласно чл. 107,
ал. 2 ЗОНПИ, обосновано е онова предположение, когато се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице; имуществото да е придобито
в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ – в период от 10 години назад считано от
датата на започване на проверката, и имуществото да не е придобито със законен
източник на средства.
Първите четири
материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца - процесуалния
субституент на държавата, чрез пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение да установи, че
имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен
произход.
Установява се
по делото и не се оспорва, че Л.Н.И. е привлечен като обвиняем за престъпление
попадащо в чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗОНПИ. Е.С.К. е била съпруга на Л.Н.И. в
периода на проверката 10.10.2008 г. – 10.10.2018 г., Л.Н.И. е починал в хода на
процеса и на негово място са конституирани наследниците му по закон. Съгласно т. 14 от ППВС № 4/30.10.1964 г.
приемането на наследството може да стане мълчаливо - с конклудентни действия, Г.Л.И.
е редовно призован за съдебно заседание /л. 294, том XI/, a и на съдът е
служебно известно решение по ч. гр. д. № 33464/2022 г. на СРС. Няма спор, че
ремаркето и лекият автомобил са придобити по време на брака между Е.С.К. и Л.Н.И.,
поради което и същите до смъртта на Л.Н.И. са били в режим на СИО.
За правилното
тълкуване и прилагане на ЗОНПИ е формирана съдебна практика на ВКС, постановена
по реда на чл. 290 ГПК – решение № 97/18.05.2018 г. по гр. дело №
3224/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 137/02.11.2018 г. по гр. дело №
2507/2017 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 83/20.07.2020 г. по гр. дело №
4939/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о., разрешенията в която са възприети и в
тълкувателните разрешения, дадени в Тълкувателно
решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.
В нея е
разяснено, че приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на
правния субект, а разход - всяко напускане на имуществено благо от същия
патримониум. Задължение да отчитат приходите и разходите си имат само
търговците и другите физически и юридически лица, които по закон са длъжни да
водят счетоводство. Останалите лица не са длъжни да отчитат и доказват нито
приходите, нито разходите си. Приходи и разходи не подлежат на отнемане по
никакъв ред. Доход са имуществените блага, с които се увеличава патримониума на
лицето в резултат на получените приходи от отделна дейност и извършените
разходи, свързани с осъществяването на дейността. Доходите могат да бъдат
законни и незаконни, доколкото са свързани с определена дейност, която може да
е забранена със закон или незабранена. Само доходите от забранена със закон
дейност са незаконни, всички останали доходи от всякакви възможни дейности са
законни.
По
гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество /придобито от
престъпна дейност/. По гражданскоправен ред на отнемане подлежи налично
имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с
него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не
може да бъде отнето от него. Aко имуществото се намира у свързани лица, то се
отнема от тях, а ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи
равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е
противопоставимо на държавата; а ако отчуждаването не е противопоставимо на
държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“.
Източниците на
финансиране може да бъдат собствени и привлечени: собствени са наличното
имущество и доходите /приходите минус разходите за осъществяването на
дейността/, а привлечени са кредитите и субсидиите /безвъзмездни помощи/ или
даренията /грантове/. Не винаги източникът на финансиране е източник на
забогатяване. Източник на забогатяване не може да е нито наличното имущество
/то се трансформира в новопридобитото/, нито кредитите, защото с получаването
им възниква задължение за тяхното връщане. Източникът на финансиране е
незаконен, ако доходът е незаконен. Във всички останали случаи източникът на
финансиране е законен. Кредитът е законен източник на финансиране, но
получаването му не обогатява кредитополучателя. Кредитът обяснява временното
превишение на придобитото имущество над дохода. Забогатяване ще е налице,
когато кредитът бъде върнат от доходи или безвъзмездни помощи и дарения. Ако
кредитът още не е върнат или бъде върнат от осребряване на придобитото или
друго налично имущество, няма да е налице забогатяване.
Придобито
имущество са всички имуществени блага, които субектът някога е притежавал; а
отчуждено имущество е придобито имущество, което в последствие е напуснало
патримониума на собственика, тъй като е преминало в собственост на друго лице. Преобразувано имущество е имуществено
благо, което в резултат на фактически или правни действия е трансформирано в
друго имуществено благо. Притежавано имущество е придобито имущество, което
продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или
изоставено, нито е потребено, обезценено, унищожено или погинало. Непритежавано
е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на
лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено, унищожено или
погинало. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв
паричен ресурс е вложен за неговото придобиване, както и стойност при
отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му.
На отнемане по реда на този закон също подлежи налично в края на изследвания
период имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или
свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице не може да бъде отнето от него - ако то се намира у свързани
лица, отнема се от тях. Не може да се отнеме равностойността на имущество,
което е преминало през патримониума на проверяваното лице, т. е. не е в негово
притежание в края на изследвания период.
Незаконно придобито може да е само
имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица
през проверявания период, което е налично в края на този период. Не може да се установява незаконност, на която и да
било част от имуществото, което проверяваното и свързаните с него лица са
притежавали в началото на изследвания период. В § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е
посочено значението на понятието „значително несъответствие“ – онзи размер на
несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150000 лева
за целия проверяван период. Отнемането може да бъде извършено, в случай че
имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в
началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР
на ЗОНПИ размер. Едва след установяване на такова превишение подлежи на
изследване въпросът дали даден доход има законен характер – решение № 50116 от 03.04.2024 г. по гр. д. №
3698/2021 г. на IV г. о. на ВКС.
Относно
искането за отнемането на парични средства в размер на 2014.10 лв. по сметка с *****открита
в „ОББ“ АД на Л.И. и на сума в размер на 23 500 щатски долара /с левова
равностойност 36 250.40 лв./, представляваща парична вноска на едноличния
собственик на капитала Е.С.К. в „А.К.К.“ ЕООД.
От извлечение
по сметка с IBAN *** Л.И. /л. 180-181, том IV/ се установява, че по сметката към 28.09.2018 г. са били налични 2014.10
лв. Видно от ССчЕ /задача № 7, л. 371-372, том XI/ наличните
средства по банкови сметки на ответниците към 10.10.2018 г. са в размер на 174.03
лв. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде
направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието
за приемане на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и
писмено преди провеждане на заседанието за приемане на заключението. След
изслушването на експерта и приемането на заключението на вещото лице, правото
да се оспори заключението е преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото
по делото заключение следва да бъде ценено наред с всички доказателства по
делото – решение № 186/ 09.07.2012 г. по
гр. д. № 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр.
д. № 322 / 2015 г. на I г. о. на ВКС. В производството ищецът не е оспорил
ССчЕ експертиза в тази ѝ част, а именно относно наличните парични
средства по банкови сметки на ответниците към началото на процесния период.
Установява се наличие на отрицателни балансови стойности по кредитни карти, а
извлечението от банковата сметка, отразява наличността към края на м.09.2018 г.
Относно паричната вноска на едноличния собственик на капитала Е.С.К. в „А.К.К.“
ЕООД, то от представените извлечения от банковата сметка на „А.К.К.“ ЕООД в
Юробанк България АД /л. 311 и след., том VII/ се
установява, че след внасянето на сумата, то преимуществена част от същата в
размер на 22 150 щатски долара е преведена на бенефециент BELIS BVBA на основание,
INVOICE № 001 FOR BKG 00204082014. Е.К. е прехвърлила дружествените
си дялове в „А.К.К.“ ЕООД на 27.05.2015 г. на Р.Р.А., като от тази дата същата не е
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. Видно от
извлеченията от сметки нито към датата на прехвърлянето на дружествени дялове,
нито към края на проверявания период сумата в размер на 23 500 щ. д. е
налична по банковите сметки на „А.К.К.“ ЕООД. Неналичните суми към края на
изследвания период не могат да бъдат отнети, в който смисъл и Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по
тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.
Отделно от
това, основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното
от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е
налице разлика и в каква посока е тя – решение
№ 522 от 07.08.2024 г. по гр. д. № 3010/2023 г. на IV г. о.на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г.
на IV г. о.на ВКС и решение № 191/15.02.2021 г. по гр. д. № 4769/2019 г. на ІV г. о. на ВКС, както и, ако общата стойност на активите в имуществото на проверяваното
лице към края на проверявания период е по-малка от сумата 150 000 лв., то е
невъзможно формирането на релевантно по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ
/сега ЗОНПИ/ несъответствие – решение №
50004 от 01.04.2024 г. по гр. д. № 3649/2020 г. на ІV г. о. на ВКС.
От приложените
документи, а и от твърденията в исковата молба се установява, че към началото
на периода 10.10.2008 г. Л.И. и Е.К. са разполагали със следното имущество: по
1/2 ид. ч. от недвижим имот с площ от 103.20 кв. м., находящи се в гр. София,
ул. *****, по 1/2 ид. ч. част от недвижим имот офис с площ 65.07 кв. м.,
находящи се в гр. София, ул. *****, гараж № 21 в гр. София, ул. *****вх. В,
гараж № 24 в гр. София, ул. *****вх. В, апартамент № В401 в гр. София, ул. *****вх.
*****, незастроен поземлен имот в с. Войнеговци, л. а. Фолксваген Пасат, л. а.
Шкода 120 Л, л. а. Форд Сиера, л. а. Нисан Мурано, л. а. Мерцедес СЛК 200, л.
а. Пежо 307 ЦЦ и налични парични средства 279.40 лв.
От
първоначалната ССчЕ се установява, че разходите на Л.И. и Е.К. са в общ размер
на 832 126.83 лв., от които 226 593.21 лв. разходи за лизинг за МПС –
виж л. 370, а в разходите за придобито имущество в общ размер на 348 578.18
лв. неправилно от вещото лице отново са включени разходи за лизинг за МПС в
размер на 226 593.21 лв. – виж л. 372, както и отново е налице
дублиране относно придобиване на дялове в размер на 18 300 лв. Сумите са
отнесени за плащания в разходната част и ако останат в частта на вноските ще се
дублират с разходната част, което е неправилно. В имуществото по смисъла
на § 1, т. 4 ЗОНПИ не се включват разходи за придобиване на движими и недвижими
вещи, дружествени дялове, акции и други имуществени блага, а самите
материални блага, поради което в патримониума на ответниците за
проверявания период не следва да се включват разходите за погасяване на
кредити, за придобиване на имоти и леки автомобили, а стойността на придобитите
през проверявания период авоари, недвижими и движими вещи. В периода 10.10.2008
г. – 10.10.2018 г. Л.И. и Е.К. са придобили следното налично към края на
периода имущество – 1/2 ид. ч. от незастроен ПИ в с. Войнеговци, право на
строеж върху 60 кв. м. за построяване на вила в Св. Константин, община Пещера,
ремарке Боекман, БМВ Х 5, 10 дяла по 5 лева в Е.-Е.****ЕООД, както и налични
парични средства по банкови сметки в размер на 174.03 лв. Съгласно чл. 148, ал.
2 ЗОНПИ имуществото се оценява към момента на неговото придобиване. От СОцЕ и
САТЕ, неоспорени от страните по делото, се установява пазарната
стойност на НИ и МПС към дата на придобиване – 30 500 лв. имота в с.
Войнеговци, 5 400 лв. – пазарната стойност на правото на строеж, ремарке
Боекман – 9 853.47 лв. и БМВ Х 5 – 27 983 лв. При добавяне към тези
стойности на придобитите дружествени дялове на стойност 50 лв. и налични
парични средства 174.03 лв. се получава стойност на имуществото стойността на
имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ през проверявания период в общ
размер на 73 960.50 лв.
Следователно
при тази стойност на имуществото придобито през процесния период се установява,
че в края на периода на проверката е намаляло спрямо началото на
проверката – 10.10.2008 г. /виж в тази насока и допълнителната ССчЕ – въпрос №
2, л. 400 от том XI,
от изготвената от вещото лице таблица се установява,
че през проверявания период е отчуждено
имущество на значително по-висока стойност от придобитото такова/. Отнемането
може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период
се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение
надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. Освен това изчислената
обща стойност на наличните активи,придобити през проверявания период е в
размер на по-малка от сумата 150 000 лв., а именно 73 960.50 лв., поради което е невъзможно
формирането на релевантно по смисъла на § 1, т. 3 от ДР ЗОНПИ несъответствие
със сумата на налично имуществото на лицето и получения през проверявания
период нетен доход. Тъй като нормативната цел на закона, уреждащ т. нар.
гражданската конфискация, е насочена към отнемане на незаконно придобито
имущество, което значително да надвишава нетния доход, т. е. презумира се, че
проверяваното лице обективно не е имало достатъчно законни доходи за
придобиване на имуществени права на значителна стойност, което трябва да
възлиза общо /за целия проверяван период/ над 150 000 лв., обстоятелството че придобитото имущество от ответниците през целия
проверяван период е под тази сума, е основание да се отхвърлят предявените от КОНПИ
искове.
С оглед на
това и установения факт на намаляване на имуществото на проверяваното лице в
края на периода и на придобити активи на стойност значително под 150 000
лв., то не е необходимо дори да се извършва анализ за наличие на „значително
несъответствие“. Въпреки това, в първоначалната ССчЕ нетните доходи за
процесния период на страните са изчислени на 386 125.71 лв., а в
допълнителната ССчЕ на 385 547.75 лв. – л. 395, том XI, като и при двата варианта на изчисление при стойност на имуществото от 73
960.50 лв., не само че не се получава несъответствие, но нетните доходи
превишават имуществото с повече от 5 пъти и то с повече от 300 000 лв.,
поради в случая липсва несъответствие. Видно от проведените открити съдебни
заседания ищецът оспорва първоначалната ССчЕ и т. 1 от допълнителната ССчЕ
единствено в частта относно извънредните разходи и отразяването на сумите от
продажбите на л. а. Мини Купър и л. а. Мерцедес Ц 320, дори доводите на ищеца
да се споделят изцяло, то при правилно изчисляване на наличното имущество,
както се посочи по-горе, отново не само липсва несъответствие, но е налице
превишение от няколко пъти на нетните доходи над придобитото имущество. При
посочените изчисления, съдът взе предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по
тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според които не представляват
„имущество“ по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при
определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на
ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края
на проверявания период.
Не на последно
място, съдът намира, че следва да прилага ЗОНПИ при съблюдаване на чл. 1 от
Протокол № 1 на ЕКПЧ, касаещ защита на собствеността. Настоящият състав
съобразява дадените от ЕСПЧ разяснения в решението по делото Йорданов и други с/у България, жалби №
265/17 и 26473/18, 26 септември 2023 г., в сила от 19.02.2024, според което
„за да бъде една конфискация по Закона от 2012 г. в съответствие с изискванията
и гаранциите на член 1 от Протокол № 1, националните органи трябва да установят
някаква престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди, че
са довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и
връзка между тази дейност и въпросното имущество.“ /§ 138/. Цитираното
решение разяснява основни предпоставки при засягане на квалифицираното право по
чл. 1, ал. 1 ЕКПЧ, касаещи конфискация на имущество, която не е основана на
присъда. Ето защо същите се явяват приложими и към приложимия към случая закон.
Съгласно
решения на Съда на Европейския съюз по делата C 319/19 и C 234/18, конфискацията
съобразно ЗОПДНПИ (отм.), респ. ЗОНПИ попада извън обхвата на минималните правила,
които Директива 2014/42 установява, респ. регламентирането ѝ влиза в
компетентността на държавите членки да предвиждат по-широки правомощия в
националното си право. На свой ред Европейският съд по правата на човека в
решението по делото Йорданов и други с/у
България приема, че законът от 2012 г. преследва легитимна цел от обществен
интерес, а именно: да се предотврати незаконното придобиване на имущество чрез
престъпления или административни нарушения (§ 111). За да е в съответствие с
член 1 от Протокол 1 ЕКПЧ обаче намесата в правото на собственост трябва да
бъде законосъобразно, да е в обществен интерес и да постига справедлив баланс
между изискванията на общия интерес и правата на страната, чието имущество се
засяга /така § 98 от делото Йорданов и други с/у България/.
Подобно изискване не е въведено в ЗОПДНПИ /отм./ и ЗОНПИ /предишно наименование
ЗПКОНПИ/. Законът от 2018-та година разширява приложното поле по отношение на
основанията за образуване на проверка, но запазва целта, предмета на отнемане,
съдържанието на понятията, въведените презумпции и предпоставки за
основателност на ищцовата претенция. Настоящият съдебен състав съобразява, че
ЕКПЧ е част от приложимото право и се ползва с предимство пред нормите от
вътрешното право, които ѝ противоречат /чл. 5, ал. 4 Конституция на
Република България/. Възприетият от националния законодател подход имущество да
се презумира за незаконно при констатирано значително несъответствие в доходите
на ответната страна и автоматизма, изискван от съда при отнемането на
имуществото, без да се прави преценка за пропорционалност, пряко противоречи
на чл. 1, Протокол 1 ЕКПЧ. Съдът съобразява разясненията, дадени в
решението Йорданов и други: „очевидната презумпция, направена в Закона от 2012
г., че ответниците в производствата за отнемане не само са замесени в
неуточнени престъпни или незаконни дейности, но и че това е било така в
продължение на много години /сравни съображенията по делото Тодоров и други,
цитирано по-горе, § 206/. Тази особеност произтича от общия подход на Закона от
2012 г., който счита, че не е необходимо да се търси установяване на такива
дейности, но въпреки това очевидно предполага, че те са източник на
имуществото, което трябва да бъде отнето. Макар Съдът да е наясно, че
организираната престъпност понякога може да прибягва до по-сложни методи за
придобиване на имущество, което затруднява проследяването на произхода му, той
не може да не отбележи същевременно, че със Закона от 2012 г. е премахната
важна гаранция, съдържаща се в Закона от 2005 г., а именно изискването да се
установи някаква връзка между имуществото, което трябва да бъде отнето, и
предикатното престъпление.“ В същото решение се разяснява, че според ЕСПЧ,
„за да бъде отнемането по Закона от 2012 г. в съответствие с изискванията на член
1 от Протокол № 1, е от съществено значение, като противовес на
разгледаните по-горе потенциални недостатъци, националните съдилища да
предоставят някои данни относно нарушенията, наказателни или административни,
за които се твърди, че са били извършени, и да са показали по обоснован начин,
че може да има връзка между тези нарушения и въпросното имущество“.
Доказателства по
делото, че имуществото, чието отнемане е предмет на производството, е придобито
от непозволена от закона дейност, не са ангажирани. Липсват данни ДП да е в
съдебна фаза към настоящия момент. Видно от постановлението за привличане на
обвиняем, то повдигнатите обвинения на Л.И. са за участие в организирана
престъпна група и за съучастие като помагач, чрез намиране и осигуряване на
помещения за държане на акцизни стоки. Не се твърди в исковата молба и в хода
на цялото производството до о. с. з. от 30.05.2024 г., в което са дадени изрични
указания на ищеца от съда по чл. 146, ал. 2 ГПК и е изменен докладът по делото,
да съществува връзка между деянията и облага от тази престъпна деятелност. Въпреки
изричните указания, че ищецът не сочи доказателства, че престъпната дейност, за
която е повдигнато обвинение, е довела до придобиване на имуществото, подлежащо
на отнемане, както и връзка между тази дейност и процесното имущество, то по
делото не са ангажирани доказателства от ищеца. Възможността за конфискация и
намеса в частната собственост без да се установят в кумулативност: 1./ някаква
престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди, че са
довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и 2./ връзка
между тази дейност и въпросното имущество, показва дефицит на законодателната
уредба, която трябва да се пренебрегне поради значителното си несъответствие с член
1 от Протокол № 1, в който смисъл изрично § 138 на решението по делото Йорданов и други с/у България, жалби №
265/17 и 26473/18, 26 септември 2023 г., в сила от 19.02.2024 г. Последици
от непроведеното пълно и главно доказване са за ищцовата страна. Относно
приложението на разрешенията, дадени с решението
по делото Йорданов и други с/у България виж още решение № 50098/18.01.2024 г. по гр. д. № 1074/2022 на ВКС, ІІІ г. о. и
решение № 50104 от 23.01.2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г. на ВКС, ІІІ г. о.
Дори да не се
съобрази влязлото в сила решение по делото Йорданов и други с/у България /което
съгласно чл. 46 § 1 от ЕКПЧ има задължителна сила и следва да се изпълнява от
държавите-членки/, то както се посочи:
1. липсва
увеличаване на имуществото на ответниците в края на проверявания период /а
е налице значително намаляване/;
2. придобитото имущество от ответниците през целия проверяван период е под 150 000 лв.;
3. липсва значително
несъответствие в имуществото по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Претенциите
са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Относно
разноските:
При този изход на спора, разноски се дължат на
ответниците. С отговора на исковата молба са претендирани разноски. Доказана е
направата на разноски в размер на 1500 лв. за депозити за ССчЕ, която ще се
възложи в тежест на ищеца.
Относно претендираното адвокатско възнаграждение от Е.С.К.:
С ТР №
6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 1 е прието, че
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната
реално е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Доколкото разноските
могат да се присъдят само, когато е доказано извършването им в производството,
то в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, като в този случай договорът за правна помощ има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
С писмената защита не могат да бъдат предявени
процесуално валидно искания за присъждане на разноски, съответно за техния
размер – виж определение № 334 от
21.07.2016 г. по ч. т. д. № 2180/2015 г., I т. о. на ВКС. Пропускът на
страната да представи до даване ход на устните състезания пред съответната
инстанция доказателства за плащането на уговорено като платимо по банков път
адвокатско възнаграждение, не може да бъде саниран с по-късното им представяне
– определение № 60207 от 03.06.2021 г. по
ч. гр. д. № 1747/2021 г. на IV г. о. на ВКС.
Доказателства по делото, вкл. за разноските, могат да
бъдат представени само до приключване на съдебното дирене. Затова действията на
страната, изразяващи се в заявяването на това искане, в представяне на списък
по чл. 80 ГПК, в представяне на доказателства за размера на разноските и за
извършването им следва да са осъществени до приключване на съдебното заседание
в съответната инстанция. След това страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството,
които са приключили – не могат да въвеждат нови искания, не могат да ангажират
и нови доказателства, включително и във връзка със своевременно направени
искания. Представените по–късно доказателства в дадения срок по чл. 149, ал. 3 ГПК за писмени бележки, какъвто е настоящият случай, не могат да бъдат взети
предвид, като преклудирани – определение
№ 171 от 19.04.2022 г. по ч. т. д. № 1280/2021 г. на II т. о. на ВКС, определение 39 от 27.02.2020 по гр.д. 3666/2019 на I г. о.
на ВКС.
От представените към отговора на исковата молба
договори за правна защита и съдействие – л. 95-96, том XI, не се установява уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение. Процесуален представител на страните е
присъствал във всички съдебни заседание /без последното/. Страните са редовно
призовани за последното о. с. з. на 20.06.2024 г., като до приключване на съдебното
дирене и даване ход на устни състезания не са представени доказателства за
направата на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представените с
писмените бележки списък по чл. 80 ГПК и декларация-разписка за заплатени суми
се явяват преклудирани, като не е имало пречки да се представят на по-ранен
етап /още повече декларацията-разписка е с вписана от м.11.2023 г., след която
дата са проведени три о. с. з. по делото/. А и в случая срок за ангажиране на
писмени бележки не е поискан, а писмените бележки на Е.К. са депозирани на 23.07.2024 г. или повече от един месец
след съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. Страните
са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните
състезания пред съответната инстанция. В същия срок следва да бъдат представени
и доказателствата за реално извършените разноски – определение № 101 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 102/2012 г. на II
г. о. на ВКС. Оттук и не следва на ответната страна да се присъждат
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищецът, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, дължи
държавна такса по производството, възлизаща на сумата от общо 24 987.20 лв. – съобразно първоначално претендирания размер от
624 680.05 лв. Характерът на конкретния спор, който е с правно основание
чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, изисква извършване на преценка за вид и стойност на
имущество, приходи, разходи, несъответствия в имуществото в началото и в края
на проверявания период. При този предмет, за да е прецизно изчисляването на
разноските, въпросът за тях следва да бъде разрешен – общо и окончателно за
съответната инстанция, едва при постановяване на нейния краен акт – виж определение № 1804 от 11.04.2024 г. по ч.
гр. д. № 1222/2024 г. на III г. о. на ВКС.
По иска по чл. 153 ЗОНПИ държавна такса се дължи, но
не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на
делото. Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен
или производството е прекратено. В случая при отхвърляне на исковете на
Комисията, както и при отказ от исковете с оглед на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ,
идентична чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ/отм./ се присъжда дължимата държавна такса с
оглед на стойността на имуществото, чието отнемане се е искало – определение
№ 3398 от 03.07.2024 г. по ч. гр. д. № 1983/2024 г. на III г. о. на ВКС,
определение № 2958 от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 1921/2024 г. на III г. о. на
ВКС, определение № 3278/26.06.2024 г. по ч. гр. д. № 5262 по описа за 2023 г.
на IV г. о. на ВКС, определение № 2510 от 23.05.2024 г. по ч. гр. д. №
1814/2024 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2476 от 21.05.2024 г. по ч. гр.
д. № 1016/2024 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2488 от 21.05.2024 г. по ч.
гр. д. № 1344/2024 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 1801 от 11.04.2024 г.
по ч. гр. д. № 323/2024 г. на III г. о. на
ВКС, определение № 1097 от 11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 285/2024 г. на III г.
о. на ВКС, определение № 935 от 01.03.2024
г. по ч. гр. д. № 532/2024 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 653 от
15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 228/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение №
1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г. о. на ВКС, определение №
2810 от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3705/2013 г. на IV г. о. на ВКС,
определение № 2833 от 4.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на III г. о. на
ВКС и др.
Оттук и съдът следва да събере цялата дължима такса от
ищеца /съобразно първоначалния размер на претенциите 624 680.05 лв., който е
предявил неоснователните претенции без да съобрази разходваните/неналични
имущества на ответниците, които очевидно няма как да бъдат отнети. В тази
насока и цитираната по-горе практика, че при исковете по ЗОНПИ въпросът за
разноските следва да се разреши общо и окончателно за съответната инстанция,
едва при постановяване на нейния краен акт. Дори и това становище да не се
сподели, съдът е длъжен по реда на чл. 77 ГПК да събере и дължимата държавна
такса по исковете във вр. с тази част от производството, за която е налице
частичен отказ от иска.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисия за
отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес: гр. София, пл. *****,
против Е.С.К., ЕГН **********,
с адрес *** /която участва в процеса и като наследник на Л.Н.И., ЕГН **********/
и Г.Л.И., ЕГН **********, с адрес *** /конституирани на мястото на починалия в
хода на процеса ответник Л.Н.И., ЕГН **********/, искове за отнемане в полза на
държавата по реда на чл. 154, ал. 1 във вр. с чл. 153, ал. 1 ЗОНПИ, както
следва:
- на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 и чл. 150 във вр. с
чл. 141 ЗОНПИ от Е.С.К., ЕГН **********. и на основание на чл. 150 във вр. с
чл. 141 ЗОНПИ от Г.Л.И., ЕГН ********** на следното имущество:
1. ремарке
за лек автомобил марка „Боекман“ модел „ПХА“ с рег. № С *****ЕС, рама № WB0PHAAAA00243563,
като от Е.С.К. се претендират 3/4 идеални части /2/4 поради прекратяване на СИО
и 1/4 в качеството на наследник на Л.Н.И./, а от Г.Л.И. – 1/4 идеална част;
2. лек
автомобил марка „БМВ“ модел „X 5“с рег. № СА *****ХС, рама № WBAFF010X0L322602,
като от Е.С.К. се претендират 3/4 идеални части /2/4 поради прекратяване на СИО
и 1/4 в качеството на наследник на Л.Н.И./, а от Г.Л.И. – 1/4 идеална част;
3. по
1 007.05 лв. от всеки от ответниците /Е.С.К. и Г.Л.И./, представляваща 1/2
от парични средства по сметка с IBAN:*** „Обединена
българска банка“ АД с титуляр Л.Н.И. в общ размер на 2014.10 лв.;
- на
основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 във вр. чл. 151 от ЗОНПИ от Е.С.К.,
ЕГН **********, сума в размер на 23 500 щатски долара /с левова равностойност 36
250.40 лв./, представляваща парична вноска на едноличния собственик на капитала
Е.С.К. в „А.К.К.“ ЕООД през м.10.2014 г.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с адрес: гр. София, пл. *****, да заплати на Е.С.К., ЕГН **********,
с адрес *** и Г.Л.И., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1 500 лв. - разноски по производството.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, с адрес: гр. София, пл. *****, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ и чл. 77 ГПК, сумата от общо 24 987.20 лв. /двадесет и четири хиляди
деветстотин осемдесет и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима
държавна такса по производството относима, както към отхвърлената претенция, така
и към първоначалните претенции, за които производството е прекратено поради
частичен отказ от предявените искове.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: