№ 159
гр. С.З., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д. М. Христов
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Д. М. Христов Търговско дело №
20215500901310 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба АНГ. Т. Д. против
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“АД, която първоначално е
предявена пред Районен съд - Р., но след допуснато увеличение на иска за
неимуществени вреди от 24 000 лв. на 200 000 лв. делото е изпратено по
подсъдност на Окръжен съд - С.З..
Ищецът твърди, че е пострадало лице от ПТП на 11.11.2019 г. Твърди,
че 11.11.2019 г. около 21,00 часа на път II - 57, на км. 12+800, е настъпило
следното ПТП: лек автомобил „М.“ с рег. № СТ***ВС, управляван от Д. Г.
ЕНЧ. с предната част блъска пешеходците АНГ. Т. Д. и Д.Т.Т., след което
продължава движението си напред и блъска движещия се на заден ход
перпендикулярно на осевата линия лек автомобил „Ф.В." с рег. № СТ****РВ
в неговата странична лява част. Твърди, че за ПТП бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-12464/13.11.2019 г. от РУ на
МВР-Р., а по случая било образувано ДП № 243 по описа на РУ- Р., което не
било приключило към момента.
Посочва, че причина за настъпване на ПТП било поведението на водача
на лек автомобил „М." с рег. № СТ***ВС Д. Г. ЕНЧ., който нарушил
правилата за движение по пътищата и поради това станал причина за
настъпване на вредоносния резултат, а именно получените от него
травматични увреждания.
Сочи, че за лек автомобил „М.“ с рег. № СТ***ВС имало сключена с
ответното дружество застрахователна полица по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ № ВG/30/119001960628 със
1
срок на застрахователно покритие от 17.07.2019 г. до 16.07.2020 г.
Ищецът твърди, че предявил претенция пред ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение на 07.01.2020 г., представил
всички документи, с които разполагал, била образувана застрахователна
преписка № 0801-005582/2019-08, но до момента не получил такова за
претърпените неимуществени вреди.
Посочва, че в резултат на удара е получил травматични увреждания -
фрактура на лява подколенница; многофрагментна фрактура на лява лопатка с
дислокация на фрагментите; фрактура на 5, 6, 7 и 8 ребро вляво; нарушена
цялост на симфиазата и долния клон на пубисната кост вляво; руптура на
слезката; множество разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по цялото
тяло. Твърди, че след ПТП н 12.11.2019 г. постъпил в Клиника по обща и
оперативна хирургия към УМБАЛ „*****“ С.З., където му била извършена
спешна операция - тотална спленектомия /отстраняване на далака/, с
допълнително отстраняване на кръв от коремна кухина и хематом, като на
18.11.2019 г. бил изписан, а на 21.11.2019 г. бил приет в Клиниката по
ортопедия и травматология към същата болница, където му били извършени
нови оперативни интервенции по повод фрактури. Твърди, че след пролежани
18 дни бил изписан на 09.12.2019 г., като продължило през 3 дни стерилна
смяна на превръзки. Твърди, че преживял силни болки и страдания, отразили
се негативно на психическото и здравословното му състояние,
продължително обездвижване и свързаните с това неблагоприятни последици
от социално-битов характер, търпени болки, които щели да продължават във
времето. Твърди, че загубата на далака е безвъзвратно и ще доведе до
снижаване на имунитета и свързани с това чести инфекции и други
неблагоприятни от здравословен характер събития. Твърди, че във връзка с
лечението е претърпял и имуществени вреди. Твърди, че съгласно чл. 432 КЗ
имат пряк иск към застрахователя по „ГО" да претендират заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди.
Поради това иска от съда да осъди ответното дружество да му заплати
сумата от 200 000 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди
като болки и страдания от причинени му травматични увреждания и сумата
от 3 052, 98 лв. за причинени му имуществени вреди за извършени разходи за
лечения, вследствие от ПТП на 11.11.2019 г., ведно със законната лихва от
13.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Д.Б.Ж.З."
АД, в който оспорва исковете като неоснователни, алтернативно като
завишени по размер. Твърди, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна гражданска отговорност
на автомобилистите за лек автомобил „М.и с рег. № СТ***ВС - полица
ВG/30/119001960628 със срок на застрахователно покритие от 17.07.2019 г. до
16.07.2020 г.
Твърди, че оспорва всички останали описани в исковата молба
обстоятелства. Твърди, че водачът на „М.“ с рег. № СТ***ВС Д. Г. ЕНЧ. не е
2
нарушил правилата за движението по пътищата, не е причинил процесното
ПТП, поради което липса противоправно поведение от водача. Твърди, че
оспорва водачът Д. Г. ЕНЧ. да е имал вина за настъпване на ПТП, както и да
има причинно-следствена връзка между негово деяние и вредоносния
резултат.
Твърди, че в случая било налице случайно деяние по смисъла на чл. 15
НК, тъй като водачът Д. Г. ЕНЧ. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди
наличието на пешеходец на пътното платно, който се намирал там в
нарушение на правилата по ЗДвП, в тъмна част от денонощието, без
светлоотразителна жилетка, на необозначено за пешеходци място, навлизайки
внезапно в опасната зона на автомобила. Твърди, че оспорва механизма на
ПТП, претендираните обезщетения били необосновано завишени съобразно
критериите по чл. 52 ЗЗД и оспорва да са възникнали твърдените
неимуществени вреди в претендирания обем.
Оспорва претендираните разходи за лечение да са във връзка с получени
травматични увреждания от ищеца от процесното ПТП. Твърди, че ищецът
като пешеходец е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат
поради грубо нарушение на разпоредбите на ЗДвП - чл. 32, ал. 2, чл. 108, ал.
2, чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 101, ал. 1. Твърди, че оспорва искането
за заплащане на законна лихва от 18.11.2019 г., тъй като ищецът не е посочил
банкова сметка. Претендира разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, същият е съставен от дежурен по ПТП полицай Р.К. от
сектор ПП при ОД на МВР-С.З. на 11.11.2019г, около 21,00 ч. относно
посетено от същия ПТП на път П-57, км.12+800 на територия на община Р..
Според данните от протокола, участници в ПТП са, както следва - Участник
№1: ППС „М.“ с рег.№ СТ *** ВС, собственост на Р.Г.Р., управляван от
водача Д. Г. ЕНЧ., с валидно СУМПС и сключена за автомобила застраховка
ГО при ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД; участник №2 - „Ф.В.“ с рег. № СТ **** РВ,
собственост на Кунчо Георгиев Иванов, управляван от собственика; Участник
№3 - АНГ. Т. Д., ЕГН:********** от с.С.; Участник №4 - Д.Т.Т.,
ЕГН:**********. Като пострадали лица, в протокола са посочени участник
№2, 3 и 4, като относно Д.Т.Т., на 30 г., е отразено, че е загинал.
По делото не е спорно, че ответното дружество е сключило валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил
3
„М." с рег. № СТ*** ВС, обективирана в полица ВG/30/119001960628,
със срок на застрахователно покритие от 17.07.2019 г., до 16.07.2020 г.
Ищецът е предявил претенция пред ответното дружество за заплащане
на застрахователно обезщетение на 07.01.2020 г., представил всички
документи, с които разполагал, била образувана застрахователна преписка №
0801-005582/2019-08, но до момента не получил такова за претърпените
неимуществени вреди.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
По делото няма данни за наличие на светлоотразителен триъгълник, за
обозначаване мястото на което е спрял лекия автомобил „Ф.В.“ с рег. № СТ
41-58 РВ. Няма данни и за наличие на включени светлини.
Мястото на което е се е намирал А.Д. към момента на удара с лекия
автомобил М. не е било обозначено с пешеходна пътека и/или светофарна
уредба.
Движението на пострадалия Д. малко преди настъпване на удара е
технически неправилно. Той е имал техническата възможност да се движи по
банкета в зоната от 0,8 м по широчина, непосредствено до пътната
мантинела.
Мястото на удара между лекия автомобил М. и пострадалия е на около
25,2 м преди линията на ориентира и около 0,70 м северно от южната граница
на платното за движение. Към момента на удара тялото на Д. е било с гръб
към челната част на автомобила. Разположението на тялото на пострадалия
към момента на първоначалния контакт спрямо автомобила е било на около
0,4-0,5 м на ляво от дясната страница на автомобила, гледано от позицията на
водача. Скоростта на движение на лекия автомобил към този момент е била
около 82 км/ч.
Към момента на удара между Д. и лекия автомобил М., пострадалият Д.
се е намирал на около 17-18 м преди лявата страница на Фолксваген, гледано
спрямо посоката на движение на М..
След удара тялото на Д. е отхвърлено напред по посока на ударната за
него сила. Тялото на Д. се е установило южно извън платното за движение на
разстояние около 4-5 м след установеното положение на лекия автомобил (на
мащабната скица е показано взаимното разположение).
4
Пострадалия по делото Д. има техническата възможност да
предотвратят настъпването на ПТП като се движи по банкета в зоната от 0,8
м по широчина, непосредствено до пътната мантинела.
Пострадалият е имал техническата възможност да възприеме
приближаващият лек автомобил М. на повече от 300 м, като за времето за
движението на автомобила от това си положение до достигане на мястото на
удара е имал достатъчно време да заеме южния банкет и да се движи по него.
Към момента на удара тялото на пострадалия Д. е било в изправено
положение и с гръб към автомобила.
По делото няма данни пострадалия да е носил светлоотразителна
жилетка. Към момента на сблъсъка е бил облечен със сини дънки,
преобладаващо светла тениска и синьо яке тип „ветровка“.
За изследване на техническата възможност за водача на лекия
автомобил М. да предотврати настъпването на ПТП са съобразени всички
обстоятелства, които могат в достатъчно голяма степен на вероятност, с
отчитане на съответната физична грешка да гарантират направените изводи,
респ. моделирани са както разположението на тялото на пострадалия, така и
съответното му облекло малко преди настъпване на удара.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява
следното:
Вън връзка с ПТП на 11.11.2019 г. АНГ. Т. Д. е получил следните
травматични увреждания: Разкъсване па слезката. Кръвоизлив в коремната
кухина.
Многофрагментно счупване па лявата лопатка с разместване. Счупване
на V, VI. VII п VIII ребра вляво. Счупване на срампата кост на таза вляво и
разчленяване на лонното съчленение. Счупване па костите на лявата
подбедрица. Контузия па корема. Разкъсно-контузните рани и
кръвонасяданията (по данни от ИМ).
От 12.11.2019 г. до 18.11.2019 г. (7 дни) е бил хоспитализиран в
Клиника по обща и оперативна хирургия при УМВАЛ ***** гр. С.З., където е
проведено оперативно и медикаментозно лечение. От 21.11.2019 г. до
9.12.2019 г. (19 дни) е бил хоспитализиран в Клиника по ортопедия и
травматология при същата болница, където е проведено оперативно и
5
медикаментозно лечение.
Д. се е нуждаел от чужда помощ. Счупването па лявата лопатка се
възстановява за около 2-3 месеца, през което време левият горен крайник не е
бил способен да носи тежестта па тялото чрез помощни средства (патерици),
нужни му за придвижване във връзка със счупването па лявата подбедрица и
счупването па тазови кости.
Счупването на У-УШ ребра вляво се възстановява за 1-2 месеца.
Разчлененото лонно съчленененпе и счупването на раменната кост на
таза вляво се възстановява за около 2-3 месеца.
Счупването на костите па лявата подбедрица се възстановява за 7-8
месеца.
Оздравителният процес е приключил в рамките на обичайния срок.
Основание за този извод е липсата па контролни прегледи и съответно на
данни от такива прегледи за отклонения в нормалния възстановителен
процес.
Разкъсаната слезка не е възможно да бъде възстановена или ла зарасне
спонтанно. Тя подлежи само на оперативно отстраняване. Операцията е била
животоспасяваща.
Кръвоизливът е представлявал опасност за живота, която е преодоляна с
операция по спешност с премахване на източника на кървене.
Счупването на лявата лопатка се е възстановило за около 2-3 месеца.
Счупването на V-VIII ребра вляво се е възстановило за 1-2 месеца.
Разчлененото лонно съчленение и счупването на срамната кост па таза
вляво са се възстановили за около 2-3 месеца.
Счупването на костите на лявата подбедрица се е възстановило за 7-8
месеца.
Контузията на корема и евентуалните кръвонасядания и разкъсно-
контузните рани са се възстановили за по-малко от 30 дни.
Както бе посочено по-горе, лечението па счупените кости на лявата
подбедрица е свързано с ползване на патерици, което пациентът не е могъл да
осъществи по причина счупване на лявата лопатка, което пък е затруднило
функцията на левия горен крайник.
6
Ако пациентите имат някакви остатъчни явления и функционални
отклонения обичайно ги споделят с лекуващите лекари, който от своя страна
ги регистрират в предвидената стандарта медицинска документация, както н
проведеното лечение. В анализирания случай такива документи липсват,
което не дава основание да се приеме, че съществуват усложнения и
функционални отклонения.
Слезката изпълнява функция на кръвно депо и е един от органите на
имунната система. При евентуална малка до умерена кръвозагуба (500 - 1000
мл) пациентът не би могъл да компенсира така, както ако има слезка.
Кръвозагубите при такива пациенти не са животозастрашаващи, тъй като
организмът разполага п с други кръвни депа, като мускулите например. Все
пак на пациентите без слезка се препоръчва да не стават кръводарители.
Имунната система също не страда, защото организмът разполага и с други
органи за имунен отговор.
Приложените счетоводни документи за 3 058, 98 лв. са за
потребителски такси и метални елементи за ортопедичната операция и са във
връзка лечението именно по повод уврежданията от автозлополуката.
Ако са групирани по медико-биологичен признак уврежданията са шест,
а именно:
Разкъсване на слезката.
- Многофрагментно счупване на лявата лопатка с разместване.
- Счупване па V, VI, VII п VIII ребра вляво.
- Счупване на срамната кост на таза вляво и разчленяване на лонното -
съчлененне.
- Счупване па костите на лявата подбедрица.
- Контузия на корема. Разкъсно-контузннте рани п кръвопасяданнята
(по данни от
Групирани по медико-биологичен признак уврежданията са седем:
Разкъсване па слезката.
Кръвоизлив в коремната кухина
Многофрагментно счупване на лявата лопатки с разместване.
Счупване ни V, VI, VII и VIII ребра вляво.
7
Счупване на срамната кост на тази вляво и разчленяване на лонното -
съчленение.
Счупване на костите на лявата подбедрица.
Контузия на корема. Разкъсно - контузните рани и кръвонасяданията.
Вещото лице посочва, че в ИМ е пропуснат кръвоизливът в коремната
кухина вследствие разкъсването на слезката, който е реализирал медико-
биологичния признак - разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Разкъсването на слезката е осъществило медико-биологичния признак -
загуби на слезка, по смисъла на чл. 128 НК. Лечението е оперативно и е
отстраняване на слезката. Тя не подлежи на възстановявано с шев.
Кръвоизливът в коремната кухина по причина разкъсаната слезка е
причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла
на чл. 129 НК.
Счупването на лявата лопатка (многофрагментно и с разместване) е
причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за
повече от 30 дни. но смисъла на чл. 129 НК.
Счупването па четири ребра вляво е причинило трайно затрудняване на
движението на снагата за повече от 30 дни, по смисъла па чл. 129 НК.
Счупването на срамната кост на таза вляво и разчленяването па лонното
съчленение е причинило трайно затрудняване на движението па снагата и
долните крайници за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 ПК.
Счупването на костите на лявата подбедрица е причинило трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, по
смисъл на 129 от НК.
Контузията на корема (разкъсно-контузните рани и кръвонасяданията,
които несъмнено е имало, но не са описани в предоставената медицинска
документация) е причинила разстройство на здравето, извън случите пи
чл.128 п чл.129 НК.
Всички описани увреждания поотделно и по съвкупност са причинени
от действието на твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия, условие
за каквото има при блъскане на пешеходец от лек автомобил. В първа фаза
тялото па пешеходеца е контактувало с част от автомобила в областта па
краката. Така е получено счупването па костите па лявата подбедрица. Това
8
най-често е броня или предни маска, ако се касае за блъскане е предна част.
Във втора фаза тялото попада върху предната част на автомобила - преден
капак, предни калници и предно стъкло с колонки. Така са получени гръдната
и коремната травми - счупване на ребра, разкъсване па слезка. Признак в
подкрепа на този извод е счупването на лявата лопатки, която се чупи само по
директен механизъм. Фактът, че тя е счупена при това многофрагментно с
разместване говори, че тялото е попаднало върху автомобила е лявата част на
гърба. В трета фаза тялото е било отхвърлено по посока приложената
кинетична енергия и скорост от автомобила. В четвърта фаза тялото е
попаднало върху терена. В последната фаза се получават по-повърхностни
увреждания.
Разкъсаната слезка не е възможно да бъде възстановена или да зарасне
спонтанно. Тя подлежи само на оперативно отстраняване. Операцията е била
животоспасяваща.
Кръвоизливът е представлявал опасност за живота, която е преодоляна с
операция по спешност с премахване па източника на кървене.
Счупването на лявата лопатка се е възстановило за около 2-3 месеца.
Счупването на V, VI, VII и VIII ребра вляво се е възстановило за 1-2
месеца.
Разчлененото лонно съчленение и счупването на срамната кост на таза
вляво са се възстановили за около 2-3 месеца.
Счупването на костите на лявата подбедрица се е възстановило за 7-8
месеца.
Контузията на корема и евентуалните кръвонасядания и разкъсно-
контузни рани са се възстановили за по-малко от 30 дни.
Болката е относителна величина с индивидуален декларативен характер
п няма как да бъде обективирана чрез степени, скали и т.н. Тя влияе върху
личностния пълноценен здравословен комфорт, самочувствието,
настроението и ежедневния витален стереотип. В анализирания случаи с
категоричност може да се каже, че пострадалият е изпитвал продължителни
болки.
Липсват данни за заболявания преди процесното ПТП. Дори и да е
имало заболявания, те в никакъв случай не биха допринесли за утежняване на
9
последиците от високоенергийната травма, тъй като уврежданията от нея
сами по себе си са достатъчно тежки.
Приложените счетоводни документи за 3058,98 лв. са за потребителски
такси и метални елементи за ортопедичната операция и са във връзка
лечението именно по повод уврежданията от автозлополуката. Вещото лице
посочва, че на 16.06.2021 г. пациентът се явил за преглед. Заявил, че не е
извършвал контролни прегледи, не разполага с актуални апаратни
изследвания и че щял тепърва да ги проведе. Не е провеждал рехабилитация.
Ходи с накуцваща походка. В средната линия на корема има стар оперативен
белег. Такъв има по предната повърхност па лявата подбедрица. Металните
планки са извадени.
Според вещото лице рехабилитацията е необходима при увреждания па
опорно-двигателния апарат, които са били свързани с имобилизация, какъвто
е анализираният казус. Пациентът не е провеждал рехабилитация.
По делото са събрани гласни доказателства.
Като свидетел е разпитан шофьорът на л.а. М. Д. Г. ЕНЧ.. Същият
посочва, че инцидента се е случил на 11.11.2019г., около 19,30-20.00ч., когато
се прибирал от С.З. към с. Новоселец, точно след надлеза на магистрала
Тракия, преди с.С.. Било тъмно, свидетелят управлявал автомобила в
платното си за движение, с пуснати къси светлини. Както си карал, изведнъж
блъснал нещо, но не разбрал какво. При сблъсъка, еърбегът му се отворил и
след това нищо не си спомня. Нямало дъжд, участъкът бил сух и прав,
неосветен, имало движение по пътя. Преди инцидента, свидетелят се движел
в собствената си лента за движение, не е навлизал в банкета, тъй като там
нямало банкет, имало мантинела веднага след платното. Участъкът от пътя не
бил с въведено ограничение, допустимата скорост била 90 км/ч. Посочва, че
не е видял сенки, или нещо друго пред него, вкл. светлоотразителна жилетка.
Пред него не се движел друг автомобил, нито имало такъв в насрещното
платно.
Свидетелят Т.Д.Т., който е баща на ищеца посочва, че след ПТП – то,
когато отишъл в болницата, А. бил много зле, в критично състояние – нямал
далак, на крака имал шина, 3-4 месеца ходел на лечения, 2-3 месеца го
лекували в болницата. В болницата, А. не се движел, бил на подлоги и на
10
памперси. С майка му ходили постоянно на свиждане. После го прибрали
вкъщи и го гледали. Според баща му, А. не можел да проходи дълго време.
Дори по малка нужда го обслужвали на място. Минали поне 4 месеца, когато с
патериците или на един крак, А. започнал сам да ходи по малка нужда. Той се
оплаквал от болките в крака, където му сложили шината. Минали 7-8 месеца
когато махнали шината, защото кракът му не минавал и тогава му сложили
пирон и бил с патерици. Според свидетеля преди месец А. започнал да ходи
самостоятелно, но накуцвал. Сега пиел само хапчета и не се оплаквал от
болки.
Свидетелят Н.П.Н. посочва, че познава А. и другите момчета от 20
години, откакто е в С.. Според свидетеля след ПТП – то, А. бил сринат и не
бил същия човек. След изписването от болницата, А. не можел да се грижи
сам за себе си, не можел да става сам, дори не можел да отиде сам до тоалетна
и затова майка му, баща му и приятели се грижели за него. Това било около 3-
4 месеца, после започнал да става, но бил с патерици. Според свидетеля, А.
свалил патериците март месец, но пак куцал и се движел бавно. Непрекъснато
се оплаквал от болки в коляното. Според свидетеля претърпеният инцидент
се отразил върху А., бил отчаян, не бил като преди жив и буен.
Свидетелката Е.Б. посочва, че вечерта преди ПТП, около 20-20,30 ч., тя,
заедно с няколко човека, между които й пострадалия Д. Тонев, тръгнали с
автомобил на гости в с.Г.Б.. Вече се било стъмнило, а малко след като
тръгнали, се спукала гума на автомобила. Те спрели на пътя, без да се поставя
триъгълник зад автомобила, като никой от лицата в автомобила не сложил и
отразителни жилетки. Автомобилът им работел и бил с включени фарове. А.
и Д. слезли да видят какво става, като вървели до мантинелата, докато
свидетелката останала вътре в автомобила. Авариралият автомобил бил
паркиран в отбивка на пътя. Било тъмно, като А.и и Д. си светели с
фенерчетата на телефоните, за да видят какво се е случило. Свидетелката
посочва, че в този момент не е забелязала други фарове да идват и че тя
обрящала внимание на детето си, което плачело и което трябвало да кърми.
Според нея, А. и Д. вървели плътно до мантинелата, като в този момент,
шофьорът на автомобила, в който тя била, се движел назад.
Според показанията на св.К.И., той управлявал автомобила, с който,
заедно със св.Б., синът на ищците Д. и брат му А., отивали на гости в с.Г.Б..
11
Окол 2 км след като тръгнали, спукали гума. Свидетелят паркирал колата в
отбивка, със задната част към нивите, а предницата - до мантинелата, в
посока пътното платно, с включени фарове и аварийни светлини. Не видял да
има коли. А. и Д. слезли да видят какво става, светили си със телефоните, не
били със светлоотразителни жилетки. Зад автомобила не бил поставен
триъгълник, тъй като нямало никакво време, всичко се случило много бързо.
Докато свидетелят се качи в автомобила, за да го паркира и се случило
произшествието. Посочва, че не помни нищо и че се свестил едва когато
дошли полиция, пожарна и линейки. Преди сблъсъка, докато паркирал, видял
фарове на приближаващ автомобил, но не може да посочи дали това е
автомобилът, който ги е блъснал. Също така, заявява, че не е видял момента
на блъскането на Д. и брат му А..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП - 11.11.2019 г. по силата на което ЗАД
„Д.Б.Ж.З.“АД е поел задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования лек автомобил „М.“ с рег. № СТ***ВС трети лица, се
установява от справка от сайта на Гаранционния фонд, където е посочено, че
за горепосочения автомобил е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ валидна от 17.07.2019 г. до 16/07/2020 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
12
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е предявил
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди и имуществени вред пред ответното застрахователно дружество на
07.01.2020 г. Поради това съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е
задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода
на настоящото производство.
Съдът намира, че с оглед заключението на автотехническата експертиза
и свидетелските показания /св. К.И. и Е.Б./, съдът приема, че вина за
процесното ПТП има водачът на л.а. М. Д.Е., който е карал с технически
несъобразена с пътните условия скорост /в тъмната част от деня, при
включени къси светлини, ограничаващи видимостта му само до осветената от
същите част от пътното платно/. Видно от обясненията на вещото лице
дадени в съдебното заседание от 27.05.2021 г., ако водачът на лекия
автомобил „М.” непосредствено преди реализиране на удара с пострадалите
лица е управлявал автомобила с включени изправни дълги светлини на
фаровете е имал техническа възможност да възприеме пострадалите на 150 и
повече метра пред фронталната част на автомобила, като при реакция към
момента на възприемане има техническа възможност да спре автомобила на
значително разстояние преди да ги удари. Поради това съдът намира, че
водачът на лек автомобил „М.“ с рег. № СТ***ВС е нарушил разпоредбата на
чл.20, ал.2 ЗДП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
13
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В резултат на нарушаването на горепосочената разпоредба,
водачът се е поставил в невъзможност да реагира своевременно на
възникналата опасност на пътното платно - движещите се по платното му на
движение пешеходци, въпреки че е бил длъжен, при конкретните пътни
условия, да подбере скоростта си на движение така, че да е съобразена с по-
ограничената видимост при движение на къси светлини в тъмната част от
денонощието.
Неоснователни е и възражението на ответника, че се касае за случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК, понеже водачът Д. Г. ЕНЧ. не е могъл и не е
бил длъжен да предвиди наличието на пешеходец на пътното платно, който се
намирал там в нарушение на правилата по ЗДвП, в тъмна част от
денонощието, без светлоотразителна жилетка, на необозначено за пешеходци
място, навлизайки внезапно в опасната зона на автомобила. Това възражение
се опровергава от заключението на автотехническата експертиза, което
установява, че водачът Е. е управлявал автомобила си с технически
несъобразен скорост, както и че ако бе съобразил скоростта си с пътните
условия (придвижване в тъмната част от денонощието, на къси светлини, при
видимост, ограничена в рамките на действието на късите светлини), е могъл
да избегне настъпването на ПТП, независимо от придвижване на пешеходеца
в нарушение на правилата за движение.
С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на лек автомобил „М.“ с рег. № СТ***ВС, са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат за пострадалия Д. и следва да се направи
извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
„М.“ с рег. № СТ***ВС осъществява всички признаци /обективни и
субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана.
14
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил следните
травми: разкъсване па слезката, кръвоизлив в коремната кухина;
многофрагментно счупване на лявата лопатки с разместване; счупване ни V,
VI, VII И VIII ребра вляво; счупване на срамната кост на тази вляво и
разчленяване на лонното – съчленение; счупване на костите на лявата
подбедрица; контузия на корема; разкъсно - контузните рани и
кръвонасяданията. От свидетелските показания, които съдът изцяло
кредитира като убедителни, последователни и непротиворечиви се
установява, лечебният и възстановителен период на ищеца е бил
продължителен, същият е имал силни болки, нуждаел се от чужди грижи
дълго време след произшествието, не е можел да се обслужва сам.
С оглед изложеното съдът приема, че вследствие на претърпените
множество травми при процесното ПТП, ищецът е претърпял значителни
болки и страдания, което е довело до ограничения от личен, битов и социален
характер. Следва обаче да се вземе предвид и факта, че ищецът не е
извършвал контролни прегледи и не е провеждал рехабилитация, която
според вещото лице е следвало да проведе с оглед травмите на опорно –
двигателния апарат. Ето защо съобразявайки посочените обстоятелства, както
сравнително младата и работоспобна възраст на ищеца – 28 години, към
момента на ПТП – то, съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 150 000 лв.
15
По иска за имуществени вреди.
От представените по делото доказателства се установява, че вследствие
на процесното ПТП, ищецът е извършил разходи за потребителски такси и
метални елементи за ортопедичната операция. Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза се намират във връзка лечението по повод
уврежданията от процесното ПТП. Поради това предявеният иск за
имуществени вреди в размер на 3 052, 98 лв. е основателен.
По възражението за съпричиняване.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
В настоящия случай ответното дружество е направило възражение, че
пострадалият Д. е нарушил следните разпоредби: - чл. 32, ал. 2, чл. 108, ал. 2,
чл. 113, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 101, ал. 1.
Съдът намира и че в случая, от пострадалия не е извършено нарушение
на чл. 32, ал. 2 от ЗДвП, а именно - преди да навлезе на пътното платно, не се
е съобразил с разстоянието до приближаващите се превозни средства и с
тяхната скорост на движение, тъй като от доказателствата по делото не се
установява, непосредствено преди ПТП, от пострадалия да е било
осъществено навлизане на пътното платно пред автомобила, което да е
причината за същото.
В ЗДвП няма норма, която задължава пътниците в аварирал през
тъмната част от денонощието автомобил да бъдат с поставени
светлоотразителни жилетки (такова задължение е вменено само на водача на
автомобила, при отстраняване повреда на пътното платно). Ето защо,
неоснователно е възражението на ответника, че пострадалият е нарушил
разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДвП.
По делото не е установено пострадалият да е пресичал в момента, в
16
който е станало ПТП- то, поради което неоснователно се явява и
възражението на ответника за допуснато от него нарушение на чл. 113, ал. 2,
вр. чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, а именно - при пресичане на
извънградски път, не се е съобразил с придвижващите се по пътното платно
автомобили, като е удължил ненужно престоя си на пътното платно.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 от ЗДвП пешеходците могат да
се движат по платното за движение, противоположно на посоката на
движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до
лявата му граница: когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да
бъдат използвани.
В настоящия случай по делото е безспорно установено, че на мястото,
където е настъпило ПТП – то е имало банкет, а пострадалият се е движел по
пътното платно. Поради това категоричен е изводът на вещото лице,
извършило автотехническата експертиза, че пострадалият е имал
техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП - като се
движи по банкета в зоната от 0,8 м по широчина, непосредствено до пътната
мантинела. Ето защо съдът следва да приеме за основателно възражението на
ответника за допуснато от пострадалия Тонев нарушение на чл. 108, ал. 2 от
ЗДвП, тъй като се установи, че същият не се е движел по наличния на мястото
банкет, а на пътното платно. Поради това, съдът приема, че от страна на
пострадалия Д. е налице 50% съпричиняване на процесното ПТП. Поради
това обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да
бъдат намалени с 50 %.
По иска за законна лихва.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви,
дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен
за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано
от по - ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
17
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
По делото е представено доказателство, че ответното дружество е
уведомено от делинквента Д. Г. ЕНЧ. на 13.11.2019 г., а застрахователната
претенция на ищеца е предявена на 07.01.2020 г. Следователно съдът като
съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да
приеме, че 13.11.2019 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за
настъпилото ПТП. С оглед диспозитивното начало лихва следва да се
присъди от претендираната дата – 18.11.2019 г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД следва да
заплати на АНГ. Т. Д. сумата от 75 000 лв., представляваща претърпени
неимуществени вреди като болки и страдания от причинени му травматични
увреждания при ПТП настъпило на 11.11.2019 г. ведно със законната лихва от
18.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, като над сумата от
75 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ЗАД „Д.Б.Ж.З.“АД следва да
заплати на АНГ. Т. Д. сумата от 1 526, 49 лв. за причинени му имуществени
вреди за извършени разходи за лечения, вследствие от ПТП на 11.11.2019 г.,
ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите като над сумата от 1 526, 49 лв. до претендирания размер от 3 052,
98 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
18
По предявения иск за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000
лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищецът е в размер на 5 530 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адв. П.К. е регистрирана по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адв. П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 6 636 лв. с ДДС /5 530 лв. х 20 % = 6 636
лв./.
С оглед изхода на делото ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД следва за заплати на адв.
П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 2 488, 50 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
По иска за имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 5 000 лв. –
300 лв. +7 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила
в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ищецът е в размер на 443, 70 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адв. П.К. е регистрирана по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се
претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адв. П.К. за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца е в размер на 532, 44 лв. с ДДС /443,70 лв. х 20 % = 532,44
19
лв./.
С оглед изхода на делото ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД следва за заплати на адв.
П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 266, 22 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
Или ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД следва за заплати на адв. П.К. за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2 754, 72 лв. /2 488, 50 + 266, 22 лв./
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответното дружество е направило разноски в настоящото производство
в общ размер на 780 лв., както следва : възнаграждение за автотехническа
експертиза в размер на 500 лв., възнаграждение за медицинска експертиза в
размер на 250 лв., разноски за явяване свидетел в размер на 30 лв.
Съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лв.
С оглед изхода на делото АНГ. Т. Д. следва да заплати на ЗАД
„Д.Б.Ж.З." АД направените по делото разноски в размер на 610, 65 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД Д.Б.Ж.З.” АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, сумата от 3 061, 05 лв. за държавна такса, както и сумата от 94, 21
лв., представляваща възнаграждение за вещи лица по съдебномедицинска
експертиза, платени от бюджета на съда , съразмерно с уважения размер на
иска.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****** да заплати на
АНГ. Т. Д. с ЕГН ********** с адрес: община Р., с. С., ул. ***** със съдебен
адрес: град К., ул. **** - адв. П.К. от САК сумата от 75 000 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди като болки и страдания от
причинени му травматични увреждания при ПТП настъпило на 11.11.2019 г.
ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 75 000 лв. до
претендирания размер от 200 000 лв. като неоснователен.
20
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****** да заплати на
АНГ. Т. Д. с ЕГН ********** с адрес: община Р., с. С., ул. ***** със съдебен
адрес: град К., ул. **** - адв. П.К. от САК сумата от 1 526, 49 лв. за
причинени му имуществени вреди за извършени разходи за лечения,
вследствие от ПТП на 11.11.2019 г., ведно със законната лихва от 18.11.2019
г. до окончателното изплащане на сумите като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
над сумата от 1 526, 49 лв. до претендирания размер от 3 052, 98 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****** да заплати на
адв. П.К. от САК, със съдебен адрес: гр. К., ул. „Славянска“ № 6, офис 10
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищеца в общ размер на 2 754, 72 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА АНГ. Т. Д. с ЕГН ********** с адрес: община Р., с. С., ул.
***** със съдебен адрес: град К., ул. **** - адв. П.К. от САК да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ****** направените по делото
разноски в размер на 610, 65 лв. съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, с
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 3 061, 05 лв.
за държавна такса, както и сумата от 94, 21 лв., представляваща
възнаграждение за вещи лица по съдебномедицинска експертиза, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
21