Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен
състав,
в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН М.
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
мл. съдия М. ГЮРОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова в.
гр. д. № 14149 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Образувано е по молба на въззиваемата
страна „И.“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адв. М.Д.,
за допълване на решение № 2828 от 08.05.2018 г., постановено по в. гр. д. №
14149/2017 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав,
в частта за разноските. Молителят поддържа, че в мотивите си съдът е приел, че
при този изход на спора, в негова полза следва да бъдат присъдени направените
от него разноски за адвокатско възнаграждение, но в диспозитива на съдебното
решение е пропуснал да се произнесе по този въпрос. Моли съда да допълни
решението като въззивникът бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 140 лв.
В срока по чл. 247, ал. 2 ГПК насрещната
страна О.Г.Л. не е депозирала отговор.
Молбата е подадена от легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК, съдът по своя инициатива или по искане на страните може да поправи
допуснатите в решението очевидни фактически грешки.
С решение № 2828 от 08.05.2018 г.,
постановено по в. гр. д. № 14149/2017 г. по описа на СГС, II-В въззивен състав е потвърдено решение
от 17.07.2017 г., постановено по гр. д № 51743/2012 г. по описа на СРС, 42
състав, с което е признато за установено, на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 535 ТЗ, по отношение на О.Г.Л., че съществува вземане на „И.“ ЕАД, в
размер на 12 176,08 евро, представляващо вземане по запис на заповед,
издаден на 05.12.2011 г., авалиран от О.Г.Л., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 25.04.2012 г. до окончателното
изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по ч. г.
д. № 20591/2012 г. по описа на СРС, 42 състав. Съдът е приел, че при този изход
на правния спор, право на разноски пред въззивната инстанция има въззиваемата
страна - „И.“ ЕАД, която е направила искане за присъждането на сумата от
1 140 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и е представила
доказателства за реалното заплащане на адвокатския хонорар. В диспозитива на
решението обаче съдът е пропуснал да присъди разноски в полза на въззиваемата
страна.
Настоящият съдебен
състав констатира, че в посоченото решение е допуснал очевидна фактическа
грешка, изразяваща се в пропуск да присъди разноски на въззиваемата страна.
Същата следва да бъде отстранена, като диспозитивът на определението бъде
допълнен.
Не е налице основание
за допълване на решението, а за поправка на очевидна фактическа грешка в него.
Съгласно ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, допълване на съдебното решение, като
способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по
целия въведен спорен предмет. Претенцията за разноски, макар и обусловена
от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като
отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно
произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.
Първата
хипотеза на чл. 248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е
произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В конкретния
случай обаче, съдът се е произнесъл и е формирал воля относно дължимостта на
разноските в мотивите на съдебния акт, но е пропуснал да присъди същите в
диспозитива.
С оглед гореизложеното, следва да се
постанови решение за поправка на очевидна фактическа грешка.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА
поправка
на очевидна фактическа грешка в решение от 08.05.2018 г. по в. гр. д. №
14149/2017 г. по описа на СГС, II-В въззивен
състав, като в диспозитива на решението след „Потвърждава решение № 173151…“ да
се чете:
„ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, О.Г.Л., ЕГН **********, да заплати на „И.“ ЕАД,
ЕИК **********, сумата от 1 140 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.“
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.