М О Т И В И към Присъда № 235/04.12.2009г.
по НОХД № 1946/2008г. по описа на Старозагорския районен съд:
Обвинението срещу подсъдимия
П.Д.М., роден на *** *** Загора, българин, български гражданин, с адрес село ***,
Община ***, ЕГН **********, е за това, че през периода месец октомври 2003г. –
02.02.2005г. в град Димитровград, град ***Загора, Република България, и град
Аахен, Република Германия, сам набирал, а в съучастие като съизвършител с П.Г.Д.,
ЕГН **********, транспортирал и приемал отделни лица: Ц.Д.Д., ЕГН **********, Р.Д.Д.,
ЕГН **********, Г.Т.Н. ЕГН ********** и И.П.И. ЕГН **********, с цел да бъдат
използвани за развратни действия независимо от съгласието им, като деянието е
извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги, като Ц.Д.Д., Р.Д.Д., Г.Т.Н.
и И.П.И. са преведени през границите на страната със същата цел – престъпление
по чл.159б ал.2 вр. ал.1 пр.1,2,4,5 вр. чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.20
ал.2 от НК.
Обвинението срещу подсъдимия П.Г.Д., роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, със средно образование, не работи, неженен,
осъждан, ЕГН **********, е за това, че през периода месец ноември 2004г. – 02.02.2005г. в град
Димитровград и град ***Загора, Република България и град Аахен, Република Германия, в съучастие като съизвършител с П.Д.М.,
ЕГН **********, транспортирал и приемал отделни лица: Ц.Д.Д., ЕГН **********, Р.Д.Д.,
ЕГН **********, Г.Т.Н., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН **********, с цел да бъдат
използвани за развратни действия независимо от съгласието им, като деянието е
извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги, като Ц.Д.Д., Р.Д.Д., Г.Т.Н.
и И.П.И. са преведени през границите на страната със същата цел – престъпление
по чл.159б ал.2 вр. ал.1 пр.2,4,5 вр. чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2
от НК.
В съдебно заседание
представителят на РП С.З..поддържа обвинението. Счита, че в хода на съдебното
следствие по категоричен и безспорен начин се доказва възприетата в
обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда да признае всеки от подсъдимите
за виновен в описаното в обвинителния акт престъпление. Предлага да се наложат
ефиктивни наказания, както следва: на подсъдимия Д. – шест години лишаване от
свобода и 10 000 лева глоба; на подсъдимия М. – осем години лишаване от
свобода и 15 000 лева глоба. Счита, че са налице множество отегчаващи
отговорността обстоятелства и липсват смекчаващи такива относно подсъдимия М.. Счита,
че относно подсъдимия Д. е налице едно смекчаващо отговорността обстоятелство,
а именно чистото съдебно минало.
Подсъдимият Д. не се
признава за виновен. На досъдебното производство не е дал обяснения. В съдебно
заседание дава обяснения отричайки обвинението повдигнато срещу него. Прави
искане да бъде признат за невинен и оправдан.
Защитникът счита, че няма
достатъчно убедителни доказателства подкрепящи обвинението, обвинителната теза
е недоказана и съдът следва постанови оправдателна присъда.
Подсъдимият М. е привлечен в
качеството на подсъдим задочно. Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия М..
Подсъдимият не живее на адресите посочени в официалните регистри. Обявен е за
ОДИ, но не е намерен и открит до настоящия момент.
В съдебно заседание
подсъдимият М. изпраща редовно упълномощен защитник, който счита, че следва да
се постанови оправдателна присъда и за двамата подсъдими. Счита, че няма
достатъчно и убедителни доказателства подкрепящи обвинителната теза. Излага
подробни съображения.
Съдът като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият П.Д.М. е роден
на *** *** Загора, с известен адрес с. ***, област ***Загора, българин,
български гражданин, със средно образование,
осъждан, ЕГН **********. Известен е като Голям П..
Подсъдимият
П.Г.Д. е роден на *** ***, с адрес в с. ***, област ***Загора, понастоящем
живее и работи в град София, българин, български гражданин, живее на семейни
начала, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********. Известен е като
Малък П., независимо, че на възраст е по – голям от подсъдимия П.М., тъй като
последният бил по – едър от подсъдимия П.Д..
Подсъдимите са братовчеди.
Подсъдимият П.Д.М. се
занимавал с набиране на момичета с цел предоставянето им за развратни действия
– проституция. Така печелел пари, с които се издържал. За целта той се
запознавал с момичетата в недобро материално състояние, обяснявал им същността
на работата, разяснявал им, че от това се печелят добри пари, подпомагал ги
първоначално финансово и ги изпращал в чужбина като проститутки. След това
набраните момичета давали част от спечеленото от него, като по този начин
подсъдимият реализирал печалби. Тази дейност подсъдимият не бил в състояние да
извършва сам и затова започнал да действа своя братовчед – подсъдимият П.Г.Д..
Последният транспортирал набраните момичета или ги приемал в чужбина, където ги
настанявал в квартири, за да проституират. така през месец октомври 2003г. –
02.02.2005г. в град Димитровград и град С.З..- Р. България, и град Аахен,
Република Германия подсъдимият М. набрал Ц.Д.Д., Р.Д.Д., Г.Т.Н. и И.П.И., с цел
да бъдат използвани за развратни действия – проституция, независимо от
съгласието им, като за целта им обещал, дал и получил облаги – парични
средства. Понеже за транспортирането на лицата и за приемането им му бил
необходим съучастник, той намерил такъв в лицето на подсъдимия П.Г.Д., с когото
транспортирали и приели отделни лица - Ц.Д.Д., Р.Д.Д., Г.Т.Н. и И.П.И., с цел
да бъдат използвани за развратни действия, независимо от съгласието им, като
деянието е извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги, като Ц.Д.Д.,
Р.Д.Д., Г.Т.Н. и И.П.И. били преведени през границите на страната със същата
цел.
През 2002 г. свидетелката И.И.
работила в „Плейбой бар” в град Казанлък. В края на 2002г. се запознала с
подсъдимия П.Д.М., по прякор „Голям П.” чрез негов познат. Тъй като в „Плейбой
бар” град Казанлък започнали да й налагат големи глоби за нарушения, свидетелката
И. решила да установи контакт с подсъдимия М., защото се нуждаела от пари. Той
й обяснил, че тя може да работи като проститутка за него в С.З..и й предложил
добра оферта. Тя се съгласила. През месец декември 2002г., след рождения й ден,
свидетелката И. се срещнала с подсъдимия М. *** и с неговия автомобил
пристигнали в град ***Загора, в апартамента на майка му – свидетелката М.С.М.. Подсъдимият
М. и свидетелката И. заживели заедно, като
свидетелката И. започнала работа в „Плейбой Релакс” в град ***Загора. Работила
и като проститутка за М.. Впоследствие подсъдимият М. й се обяснил в любов,
започнал да й обяснява, че желае да си имат техен дом, техен бизнес и че ако
свидетелката И. отиде да предлага секс услуги срещу заплащане в чужбина, ще
изкарва повече пари и така двамата ще осъществят плановете си. През месец
септември 2003г. подсъдимият М. бил по-конкретен и предложил на свидетелката И.
***, Германия, където тя да работи като проститутка. Свидетелката И. се
съгласила да тръгнат през октомври 2003г., като предварително се разбрала с
подсъдимия М. парите, които заработва в чужбина, да дава лично на него, за да
могат двамата да осъществят плановете си за общо бъдеще. На 21 октомври 2003г.
свидетелката И. и подсъдимият М. ***, Германия, като двамата напуснали
пределите на Република България с автобус през ГКПП Калотина /виж справката на лист
102 от ДП/. Свидетелката И. сама си подготвила документите за задграничното
пътуване и се снабдила със задграничен паспорт, който бил в нея по време на
пътуването. След като пристигнали в град Аахен, Германия, подсъдимият М.
намерил един пансион, собственичката на който била рускиня и заживял там със
свидетелката И. през следващите три месеца. Всички разноски по време на престоя
на свидетелката И. *** ги поела свидетелката И. с парите, заработени от нея от секс услугите. Свидетелката И.
работила на една витрина като проститутка в град Аахен
от 11 ч. сутринта до 11 ч. вечерта. Тарифите били 30 евро за орален секс, 50
евро за стандартен секс и 100 евро за един час стандартен секс. На ден
свидетелката И. изкарвала от дейността си от 300 до 600 евро. Всяка вечер след
като се прибирала от работа, давала всички спечелени пари на подсъдимия М.,
който се занимавал с домакинстването. Това продължило три месеца, след което
двамата се върнали обратно в България с л.а. „БМВ” с германска регистрация № АС
319Т през ГКПП Калотина /лист 45 от ДП/. На 16.03.2004 г. свидетелката И. ***,
Германия през ГКПП Калотина /виж лист 44 от ДП/, с още две момичета – М. и
Александра, самоличностите на които не са установени в хода на досъдебното
производство. Като пристигнали в град Аахен, Германия, ги посрещнал един
сърбин, с който подсъдимият М. се бил запознал по-рано. Той помогнал на трите
жени да се настанят в друга квартира. Така през цялата 2004 г. свидетелката И. ***,
Германия с цел да предлага секс услуги срещу заплащане и обратно до България -
три месеца работила в Аахен, след което се връщала за кратко в България и
отново заминавала за Германия за по три месеца да работи на витрина като
проститутка. През цялото време парите, които печелила от проституция, отчитала
и делила с подсъдимия М., а когато го нямало ги давала на подсъдимия Д.
/”парите ги носих на двамата Петровци”..”отчитането ставаше на Петровците”… „..работихме с Г., Ц., Р. на витрина от 11 до
23 часа”/. Свидетелката И. установи, че свидетелката Р.Д.Д. и сестра й Ц.Д.Д. ***
пристигнали в град Аахен, Германия поотделно през месец септември 2004г. Преди
това те се запознали с подсъдимия М., който им обяснил, че може да им намери
работа като проститутки в чужбина при условие, че половината от спечелените
пари делят с него. Първо пристигнала свидетелката Р.Д., като излязла от
страната през ГКПП Калотина на 11.09.2004 г. След две седмици пристигнала и
сестра й Ц.Д., като излязла от страната през ГКПП Калотина на 26.09.2004г. /виж
справката на лист 46 от делото/. Свидетелката И. заяви, че двете сестри били
наясно с какво ще се занимават в град Аахен, Германия - че ще предлагат секс
услуги срещу заплащане. Двете сестри пътували на няколко пъти и съвместно с
подсъдимия М., а именно: на 10.11.2004 г. в 16,00 ч. Ц.Д. напуснала Република
България през ГКПП Калотина съвместно с подсъдимия М. с автобус „Сетра” рег. №
КН 16 14 АМ.; На 17.10.2004 г. в 22,00 ч. Р.Д. влязла в Република България през
ГКПП Калотина заедно с подсъдимия М. с л.а. „Опел” с рег. № АС 436В – германска
регистрация. Свидетелката И. посочи също така, че със свидетелката Г.Т.Н. ***
се запознала през м. ноември 2004
г.. Тогава тя пристигнала в град Аахен с подсъдимия П.Г.Д.,
като и тя била наясно, че ще проституира в град Аахен. И трите момичета
работили при едни и същи условия – на витрините, от 11 ч. сутринта до 11 ч.
вечерта. Всяка вечер те се отчитали на подсъдимия М. или подсъдимия Д.. Половината
от изработените пари оставяли за себе си, а другата половина отчитали на
подсъдимите. Случвало се вечерта заработените пари да ги дават на свидетелката И.,
а на другия ден тя ги давала на някои от двамата подсъдими. По времето, когато
свидетелката И., свидетелката Д. и сестра й Ц., и свидетелката Н. ***,
подсъдимият М. държал две квартири. В едната живеел с подсъдимия Д., а в
другата били настанени проституиращите момичета. Свидетелката И. ***, Германия
през м. декември 2004 г.
и повече не пътувала за Германия с цел предлагане на секс услуги срещу
заплащане. Живяла на семейни начала с подсъдимия М. още известно време, след
което двамата се разделили.
През лятото на 2004г.
свидетелката Р.Д.Д. се запознала с подсъдимия М.. Към него момент тя работила в
предприятие в град Казанлък, където се произвеждали дозатори. Парите, които
получавала като заплата не стигали на свидетелката Д.. Тя искала да си осигури по
добри доходи. Тогава с нея се свързало лице на име Теодор, приятел на нейна
позната, и я попитал дали желае да работи в чужбина, без да уточнява характера
на работата. Тъй като за свидетелката Д. това било възможност да изкарва повече
пари, тя му казала, че би работила и в чужбина. Тогава Теодор я завел в апартамента
на подсъдимия М. ***. Там свидетелката останала насаме с подсъдимия М..
Свидетелката Д. обяснила на подсъдимия М., че си търси работа в чужбина и че е
склонна да предлага сексуални услуги срещу заплащане. Подсъдимият М. и
предложил да работят заедно, като срещу съдействие и закрила от негова страна
да делят заработените от свидетелката Д. пари от предлаганите секс услуги 50 на
50. Подсъдимият М. и обяснил, че тя ще работи в град Аахен, Германия. Дал й
пари, за да си купи необходими вещи, свързани с работата – бельо и пари, които
при поискване да представи на граничните власти като пресича границата на
Република България. Също така подсъдимият дал на свидетелката Д. пари за пътни,
както и пари, с които да си изкара задграничен паспорт за три дни. Той й
обяснил, че след седмица тя ще пътува с автобус до град Аахен, Германия. На
11.09.2004г. през ГКПП Калотина свидетелката Д. пресякла границата на Република
България. Задграничният й паспорт бил в нея през цялото време, докато пътувала
към Германия и по време на престоя й там. В град Аахен, Германия свидетелката Д.
била посрещната от подсъдимия М., който бил пристигнал там преди нея. Настанил
я в квартира, в която Д. заживяла заедно със сестра си Ц.Д. /пристигнала на
26.09.2004г./, подсъдимият М. и свидетелката И.. Подсъдимият М. се занимавал с
битови дейности – готвил храна, перял. От свидетелката Д. се искало само да
предлага секс услуги срещу заплащане на витрини в град Аахен от 11 ч. сутринта
до 11 ч. вечерта. Тарифите били 50 евро за половин час стандартен секс и 100
евро за един час стандартен секс. Половината от изработеното задържала за себе
си, а другата половина давала на подсъдимия М.. Свидетелката Д. се запознала
със свидетелката Н. *** през месец ноември 2004 г. Тогава тя
пристигнала в град Аахен с подсъдимия Д.. Свидетелката Д., при разпита си пред
съдия на досъдебното производство сочи, че свидетелката Н. била наясно, че ще
проституира. Първоначално свидетелката Н. и подсъдимия Д. били настанени при
свидетелката Д., сестра й Ц., подсъдимия М. и свидетелката И.. Впоследствие,
след като подсъдимият М. се върнал в Р. България преди Нова година, подсъдимият
Д. заживял със сестрата на свидетелката Д. – Ц., в отделна квартира. като Ц.Д.
продължила да проституира, като половината пари давала на подсъдимия Д..
Свидетелката Д. останала да съжителства със свидетелката И. и свидетелката Н..
Свидетелката Д. се завърнала в България на 02.02.2005г. заедно със сестра си Ц.,
свидетелката Н. и подсъдимия Д., като влезли в Р. България заедно през ГКПП
Калотина в 21,00 ч. с автобус „Сетра” рег. № С 66 13 ХМ /виж лист 28-29 от ДП/.
Скоро след това се срещнала с подсъдимия М. и му обяснила, че повече не желае
да ходи в Германия и да работи такава работа, след което прекъснали контактите
помежду си.
В началото на 2004 г. свидетелката Г.Т.Н.
се запознала с лицето Рубен Абрекович Саркисян, който бил бодигард на
заведението „Щъркелите” в град Димитровград. Двамата станали интимни приятели и
свидетелката Н. заживяла в дома му през цялото лято на 2004 г. Парите не им
достигали и тъй като обмисляли да направят голяма сватба, един ден Рубен
предложил на свидетелката Н. да работи като проститутка в снекбар „Щъркелите”,
за да съберат пари за сватбата. Свидетелката Н. първоначално не била съгласна с
предложението на Рубен, но тъй като много го обичала, се съгласила да работи
като проститутка. Рубен й определил тарифите, тъй като свидетелката Н. не била
проституирала до този момент и не знаела какво да прави. Той й обяснил как да
се облича и да се държи с клиентите. Клиентите се уговаряли с Рубен и давали
парите на него, а той купувал на свидетелката Н. дрехи, обувки, храна, гримове,
презервативи и всичко, което й било нужно, за да проституира. Цяло лято
свидетелката Н. проституирала. По това време подсъдимият М. често гостувал на
Рубен. Една вечер Рубен накарал свидетелката Н. да остане с него и подсъдимият М..
Подсъдимият М. я огледал внимателно отпред и отзад. След като подсъдимият М. си
тръгнал, Рубен казал на свидетелката Н., че е взел 2000 евро на заем от П.,
защото са му необходими да пътува до Армения, за да види близките си. Рубен
обяснил на свидетелката Н., че трябва да отиде с подсъдимия М. в Германия,
където да предлага сексуални услуги срещу заплащане, за да може той да се издължи
на него. Рубен я увещавал, че там има много работа, че се изкарват повече пари
и че със сигурност ще остане нещо и за тях. Уверил я също така, че като се
върне от Германия, повече няма да
проституира. Свидетелката Н. се съгласила да отиде с подсъдимия М. в
Германия и да проституира, само защото обичала Рубен. Подсъдимият М. също провел
разговор със свидетелката Н., в който й разяснил естеството на работата като
проститутка. Обяснил й как трябва да се облича, как да привлича клиенти и че ще
делят заработеното наполовина. Обяснил й също така, че ще уреди
транспортирането й до Германия, както и посрещането й. Скоро след това, през
м.ноември 2004 г.
Рубен се качил на автобус за Армения. На автогарата го изпратили свидетелката Н.,
майка му и подсъдимият Д., по прякор „Малък П.”. След като изпратили Рубен за
Армения, свидетелката Н. се качила в автомобил, управляван от подсъдимия Д. и
двамата с него отпътували за град ***Загора. В град С.З..подсъдимият Д. я
настанил в апартамента на майката на подсъдимия М.. Преспали там една вечер и
на другия ден – 23.11.2004г. свидетелката Н. и подсъдимият Д. се качили на
автобус „Сетра”, рег.№ С 10 70 МХ за Германия. Свидетелката Н. имала изкаран
задграничен паспорт от Рубен след като станало ясно, че ще ходи да проституира
за подсъдимият М. в Германия. Подсъдимият Д. се погрижил за разходите, свързани
с пътуването – купил билет на свидетелката Н., купувал храна и напитки докато
пътували. С автобуса двамата стигнали до град Аахен, Германия. Там ги посрещнал
подсъдимият М., след което ги завел в хотел и ги настанил за две вечери.
Впоследствие свидетелката Н. била отведена в квартира, където имало други
момичета, които работили за подсъдимите – свидетелките И., Д. ***. Свидетелката
Н. започнала да работи по витрините в град Аахен. Свидетелката И. и
свидетелката Д. й обяснили какво трябва да казва на клиентите, защото тя не
знаела немски език. Подсъдимият М. ***, които се намирали на улица „Антонио
Щрасе”. Свидетелката Н. работила на витрина. Подсъдимият М. им определил
тарифите – 30 евро за нормален секс 15 минути, 50 евро за свирка без презерватив,
100-150 евро за анален секс. Работното време било от 11 ч. сутринта до 11 ч.
вечерта. Парите клиентите ги давали на свидетелката Н., а тя ги давала на
подсъдимия М., а когато него го нямало, на подсъдимия Д.. Свидетелката Н.
останала в Германия два месеца с момичетата на подсъдимия М.. От парите от
проституцията се заплащала квартирата и храната на всички момичета. Те си
плащали и наема на витрините, където работили. На 02.02.2005 г. свидетелките Н.,
Д., сестра й Ц. и подсъдимият Д. се прибрали в България, защото работата
намаляла. Пристигнали с автобус в град София. От там подсъдимият М. ги прибрал
с колата си и едно такси в град ***Загора. Откарал ги в апартамента на майка си
и там в една от стаите започнал да бие свидетелката Н. и да й вика, че не е
избила парите, които Рубен му дължал. След това подсъдимият М. се обадил на
Рубен по телефона. Казал му, че свидетелката Н. не му е възстановила парите и
че ще я продаде на друг човек. Рубен бързо се съгласил и подсъдимият М. я
продал на „Лъчо” от Пазарджик. От тогава свидетелката Н. не се е виждала с
подсъдимия М.. Свидетелката Г.Н. посочи, че П. *** Загора, дал 2000 евро на
Рубика като тя трябвало да работи, за „да му избие парите”. Лично подсъдимият П.М.
й казал какво ще работи тя в Германия. Казал й, че има момичета в Германия, с
които тя ще се запознае и ще види за какво става въпрос. Подсъдимият М. я
посрещнал в Германия, настанил я в хотел за 2-3 дни. След това я настанил в
квартира, в която били свидетелките И.И. и сестрите Р. и Ц.. Тази свидетелка
установи: „Ние работехме като проституирахме всички заедно в града. За оборота
идваше Големият П. или този, който присъства в залата”. /Има предвид подсъдимия
Д./ Свидетелката също заяви, че след като П.М. отсъствал, подсъдимият Д. заедно
с лице на име Теодор /пратен от подсъдимия М./, идвали за оборота. Тази
свидетелка си дошла в България с подсъдимия Д.. След завръщането си в България
е продадена от подсъдимия М. на лице с име Лъчезар, от гр. Пазарджик. /виж
показанията на л.249 от делото/. Свидетелката И.И. заяви, че с подсъдимия М. е
живяла на семейни начала и успоредно с това е работила за него като
проститутка. Заяви, че именно той й е предложил да работи за него като
проститутка в чужбина. М. й обещал, че в Германия ще изкарва повече пари.
Двамата заминали в град Аахен, Германия и тя работила за него като проститутка,
първоначално три пълни месеца. Цялата заработка давала на М.. След трите пълни
месеца двамата се върнали за дни в България, след което отново тръгнали за
Германия. В Германия работела със свидетелките Г.Н., сестрите Ц. и Р. – „отчитането
ставало на Петровците” – свидетелката има предвид заработени
от проституцията средства /виж л.251 от делото/.
Гореописаната фактическа
обстановка се подкрепя изцяло от доказателствата по делото – свидетелските
показания, справки за задгранични пътувания и други писмени доказателства по
описа на делото.
Съдът не намери основания да
не кредитира с доверие показанията на свидетелите И.И. и Г.Н.. Показанията са непротиворечиви,
взаимно допълващи се, убедителни и логични и се подкрепят от събрания по делото
доказателствен материал – прочетените в съдебно заседание показания на свидетелката
Р.И., справки за задгранични пътувания. Показанията на свидетелките разпитани в
хода на съдебното следствие звучаха искренно и убедително, а свидетелите
подробно споделиха личните си и непосредствени преживявания свързани с начина
на запознаването им с подсъдимите, дейността, която М. им предложил да
упражняват, обещаването и даването и получаването на средства от заработката от проституцията, начина на заминаването им от
България, естеството на работата им в Германия. Посочиха имената на момичетата,
с които са работили на витрина като проститутки, работното време начина на
отчитане на заработката и лицата на които са се отчитали.
По искане на защитника в
съдебно заседание на 04.12.2009г. е разпитана като свидетел М.М. - майка на
подсъдимия М.. Същата заяви, че синът й П.М. е живял заедно със свидетелката И.И.
и двамата са заминали за Германия, да работят. Не и е известно какво са
работили. При едно от връщанията разбрала от И.И., че в България свидетелката е
работила в Плейбар клуб. Съдът приема, че показанията
на свидетелката М.М. не оборват обвинителната теза. Неоснователни са
възраженията на защитата, че свидетелката дава показания предвид не удоволетвореността
й от един обещан, но неосъществен брак с подсъдимия М.. Обстоятелството относно
това с какво се е занимавала И.И. преди да установи контакт с подсъдимия М. са ирелевантни за настоящото обвинение. Показанията на
свидетелката И.И. в съдебно заседание и на досъдебната фаза пред съдия са
убедителни, не са изолирани, а кореспондират с приложените по делото справка за
задгранични пътувания, заявления за издаване на документи за самоличност на
български граждани, справки от АИС „Граничен контрол”. Подкрепят се по категоричен
начин и от показанията на свидетелите Н. и Д.. Съдът приема, че от показанията
на свидетелката М.М. по никакъв начин не може да се направи извод оборващ
направените по-горе констатации във връзка с развитата дейност на подсъдимите.
Обясненията на подсъдимия Д.,
че няма нищо общо с обвинението и че не познава свидетелките, изключая
свидетелката И.И., съдът приема за не правдоподобни и за изградена защитна
позиция, която се оборва от всички събрани по делото доказателства. Свидетелката
Г.Н. е разпознала този подсъдим още на досъдебното производство, а в съдебната
зала нямаше никакви съмнения, че именно присъстващият в залата подсъдим е този
на който му казват Малък П., а Голям П. бил по – висок и по – набит. Свидетелката
бе категорична, че подсъдимият, който е в залата я е придружил до Германия,
платил й билета, грижил се за нея по време на пътуването, за храната и
напитките по пътя. В Германия били посрещнати от Големия П. и тя първо била настанена
в хотел, а след това в квартира, в която били И.И. и сестрите Р. и Ц.. На
досъдебното производство е извършено разпознаване на подсъдимите по снимки при
условията на чл.171 ал.4 от НПК. Свидетелката Г.Н. на досъдебното производство е
разпознала подсъдимите като извършители на престъпление – осъществявали трафик
на хора и е заявила, че тези именно лица е има предвид в свидетелските си показания
като Голям П. и Малък П.. В съдебно заседание тази свидетелка нямаше никакви
колебания и съмнения, че присъстващият в залата подсъдим е т. нар. Малък П..
Обясненията на подсъдимия Д.
са доказателствено средство и съдът приема, че същите
са защитна позиция на подсъдимия, която той упражнява по свое усмотрение.
Съгласно разпоредбата на чл.55 ал.1 от НПК подсъдимият има право да дава такива
обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от
задължението да говори истината. Анализът на установената в хода на съдебното
следствие фактическа обстановка и събрания доказателствен материал дават
основание на настоящия състав да направи извод, че подсъдимите са извършили
престъплението, за което са обвинени.
От показанията на свидетелите
се налага извода и съдът приема за установено, че подсъдимите през процесните
периоди безспорно са осъществявали съвместна дейност със съвместна специална
цел – използване на момичетата за развратни действия с цел – извличане на имотна
облага от техните действия.
В случая изводът на съда
досежно авторството се изгражда на база
преценката на всички доказателствени средства. Показанията на свидетелите Р.Д.,
И.И. и Г.Н. са взаимно подкрепящи се, непротиворечиви и всички преценени
поотделно и в тяхната съвкупност неминуемо водят към един единствен извод и той
е, че подсъдимите са автори на престъплението за които им е повдигнато
обвинение. На следващо място, показанията на свидетелите Н. и И. в досъдебната фаза не противоречат с тези дадени от тях в
хода на съдебното следствие. В съдебна фаза показанията на свидетелите звучаха
искрено, убедително, подробни и категорични, като свидетелите желаят и
съдействат да се разкрие обективната истина в пълнота. В случая е налице
система от доказателства, които потвърждават правдоподобността на изложеното от
свидетелките Д., Н. и И..
С оглед така събраните по
делото доказателства, авторството на подсъдимите по отношение на
инкриминираните деяния е установено по безспорен и категоричен начин. По
несъмнен начин бяха установени и всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
От приетата за установена
фактическа обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че подсъдимият П.Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.159б
ал.2 вр. ал.1 пр.1,2,4,5 вр. чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
През периода месец октомври
2003г. – 02.02.2005г. в град Димитровград, град ***Загора, Република България,
и град Аахен, Република Германия, сам набирал, а в съучастие като съизвършител
с П.Г.Д., ЕГН **********, транспортирал и приемал отделни лица: Ц.Д.Д., ЕГН **********,
Р.Д.Д., ЕГН **********, Г.Т.Н., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН **********, с цел
да бъдат използвани за развратни действия независимо от съгласието им, като
деянието е извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги, като Ц.Д.Д.,
Р.Д.Д., Г.Т.Н. и И.П.И. са преведени през границите на страната със същата цел.
От приетата за установена
фактическа обстановка съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин,
че подсъдимият П.Г.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
чл.159б ал.2 вр. ал.1 пр.2,4,5 вр. чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.
През периода месец ноември
2004г. – 02.02.2005г. в град Димитровград и град ***Загора, Република България
и град Аахен, Република Германия, в
съучастие като съизвършител с П.Д.М., ЕГН **********, транспортирал и приемал
отделни лица: Ц.Д.Д., ЕГН **********, Р.Д.Д., ЕГН **********, Г.Т.Н. ЕГН **********
и И.П.И. ЕГН **********, с цел да бъдат използвани за развратни действия
независимо от съгласието им, като деянието е извършено чрез обещаване, даване и
получаване на облаги, като Ц.Д.Д., Р.Д.Д., Г.Т.Н. и И.П.И. са преведени през
границите на страната със същата цел.
От събраните доказателства
безспорно се установява, че са касае до незаконен трафик на хора с цел да бъдат
използвани, предоставяни за развратни действия, независимо от съгласието им, като
деянието е извършено по отношение на Ц.Д., Р.Д., Г.Н. и И.И., чрез обещаване,
даване и получаване на облаги, като лицата са преведени през границата на
страната със същата цел.
По отношение на състава на
обвинението съдът взе предвид следното: Състава на чл.159а от НК и целия раздел
ІХ от Глава ІІ на НК бе създаден с измененията в НК, обнародвани в ДВ
бр.92/2002г. С изменението и допълнението на Наказателния кодекс, обнародвани в
ДВ бр.92 от 27.09.2002г., Глава ІІ, е създаден нов „Раздел ІХ – Трафик на хора”
/чл.159а – чл.159в/. Тези изменения са в сила от 01.10.2002г. Изпълнителното
деяние според разпоредбата на чл.159а, ал.1 от НК се изразява в два акта –
първият е установяването на една от четирите форми на изпълнителното деяние,
предвидени в чл.159а, ал.1 от НК – набиране, транспортиране, укриване или
приемане на отделни лица или групи от хора; вторият е използването им за развратни
действия, за принудителен труд, за отнемане на телесни органи или за да бъдат
държани в принудително подчинение независимо от съгласието им. От субективна
страна престъплението се характеризира с два момента: 1. пряк умисъл, деецът да
съзнава, че набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от
хора; 2. специфична цел – да бъдат използвани за развратни действия,
принудителен труд, отнемане на телесни органи или пък да бъдат държани в
принудително подчинение. Предвидени са и шест квалифициращи случаи, когато
деянието е извършено: - спрямо лице, ненавършило 18 години; - чрез използване
на принуда или въвеждане на лицето в заблуждение; - чрез отвличане или
противозаконно лишаване от свобода; - чрез използване състояние на зависимост; -
чрез злоупотреба с власт; - чрез обещаване, даване или получаване на облаги
/чл.159а ал.2 от НК/.
С тези изменения бяха
криминализирани общественоопасни деяния, който са породени в периода на прехода
към пазарна икономика и са свързани с транснационалната престъпност. Разделът
„Трафик на хора” е създаден в изпълнение на международните ангажименти на
Република България по ратифицираната Конвенция на ООН срещу транснационалната
организирана престъпност /ДВ бр.42/2001г./, както и приетия към тази Конвенция Протокол
за предотвратяване, спиране и санкциониране на трафика на хора и особено на
жени и деца /наричана за кратко Протокола за трафик/. В изпълнение на същите
международни ангажименти бе приет и Законът за борба с трафика на хора /ДВ
бр.46/2003г./. Следва да с отбележи, че законодателят в нормата на чл.159а,
ал.1 от НК е разширил приложното поле на понятието „трафик” в сравнение с обема
на това понятие в чл.3, б.”а” от Протокола за трафик. В разпоредите на
Протокола за трафик /който са цялостно произведени по-късно в Параграф 1, т.1
от ДР на ЗБТХ/, понятието „трафик” е формулирано като: „набиране,
транспортиране, прехвърляне, укриване и приемане на хора, независимо от
изразената от тях воля, чрез използване на принуда, отвличане, противозаконно
лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с положение на
зависимост или чрез даване, получаване, или обещаване на облаги, за да се
получи съгласието на лице упражняващо контрол върху друго лице, когато се
извършва с цел експлоатация. От друга страна, „експлоатацията” включва
противозаконно използване на лица за развратни действия; за отнемане на телесни
органи; за осъществяване на принудителен труд; за поставяне в робство или в
положение сходно с робството /В тази насока виж чл.3, б.”б” от Протокола за
трафик и параграф 1, т.2 от ДР на ЗБТХ/. „Трафик на хора” по силата на чл.3
б.”а” от посочения Протокол означава набирането, транспортирането, укриването
или приемането на хора чрез заплаха или използване на сила или други форми на
принуда, отвличане, измама, подвеждане, злоупотреба с власт или със зависимостта на дадени лица или чрез даване
или получаване на плащания или други ползи за получаване съгласието на лице,
което има контрол върху друго лице, с цел експлоатиране. Експлоатацията включва
като минимум експлоатиране на проституцията на други лица. За криминални
престъпления се обявяват опитът и съучастието, както и организирането и
насочването на други лица към извършване на тези престъпления /чл.5 от
Протокола/. Следователно по смисъла на посочените разпоредби трафикът на хора
представлява осъществяването на някоя от формите на изпълнителното деяние
/набиране, транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане/, което
осъществяване е станало, чрез използване на някой от посочените начини /принуда,
отвличане, противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, с
положение или чрез даване, получаване или обещаване на облаги/ и със
съответната специфична цел /използване за развратни действия; за отнемане на
телесни органи; за осъществяване на принудителен труд; за поставяне в робство
или в положение сходно с робството /. Разпоредбата на чл.159а от НК има
по-широк обем за разлика от разпоредбите на Конвенцията. Смисълът на посочената
законова разпоредба „трафик на хора” представлява „набирането,
транспортирането, укриването или приемането на отделни лица или група от хора с
цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, за
отнемане на телесни органи или за да бъдат държани в принудително подчинение,
независимо от съгласието им”, т.е. по смисъла на чл.159а от НК, за да е
осъществен „трафик” е достатъчно да е осъществена някоя от формите на
изпълнителното деяние /набиране, транспортиране, укриване или приемане/ със
съответната специфична цел за експлоатация /използване за развратни действия/,
без да е необходимо това деяние да е осъществено, чрез някой от специфичните
средства /специфичните начини/. В разпоредбите на НПК специфичните начини
/средства/ на осъществяване на изпълнителното деяние, както и такова деяние чрез
обещаване, даване или получаване на облаги са възведени като квалифициращи /отежняващи/ обстоятелства по чл.159а, ал.2
от НК.
Съществено е
също така, че при престъплението „трафик”, съгласието на жертвата на трафик е
ирелевантно, априори законодателят е изключил волята на жертвата, т.е. дори
деянието да е извършено със съгласието на жертвата /трафикираното лице/, това
не изключва наказателната отговорност на лицето, осъществило някоя от формите
на трафик. С други думи всяко лице осъществило някоя от формите по чл.159а,
ал.1 от НК с целта посочена там, извършва престъпление трафик независимо, че
това е станало със съгласието на трафикираното лице. Съгласието или
съдействието на жертвата не изключват отговорността на дееца при осъществяване
на която и да е от формите на изпълнителното деяние на престъплението „трафик
на хора” – виж Тълкуватено решение 2 от 16.07.2009г. на ВКС. Именно поради това
трафикът на хора е формално престъпление – същото е налице, когато е
осъществена някоя от формите на изпълнителното деяние със съответната цел,
независимо дали тази цел е била реализирана. Измененията на НК, с включването
на престъпния състав по чл.159а ал.1 и 2 от НК е обнародван в ДВ и е сведен до
знанието на всички граждани, който са длъжни да познават закона и да го спазват.
С оглед на горните
разсъждения и предвид възприетата и описана по – горе фактическа обстановка,
съдът приема, че в конкретния случай подсъдимият
М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
трафик на хора, тъй като през периода месец октомври 2003г. – 02.02.2005г. в
град Димитровград, град ***Загора, Република България, и град Аахен, Република
Германия, сам набирал, а в съучастие като съизвършител с П.Г.Д., ЕГН **********,
транспортирал и приемал отделни лица: Ц.Д.Д., ЕГН **********, Р.Д.Д., ЕГН **********,
Г.Т.Н., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН **********, с цел да бъдат използвани за
развратни действия независимо от съгласието им, като деянието е извършено чрез
обещаване, даване и получаване на облаги, като Ц.Д.Д., Р.Д.Д., Г.Т.Н. и И.П.И.
са преведени през границите на страната със същата цел.
Подсъдимият сам е осъществил
изпълнителното деяние „набиране”, тъй като чрез активни действия е търсил,
привличал, уговарял свидетелките посочени по – горе за привеждането им в
положение създаващо предпоставки за бъдещата им експлоатация. След като заживял
в град С.З..със свидетелката И.И., подсъдимият й предложил и настоял тя да
работи като проститутка и в чужбина – Германия и да му дава изкараните доходи. Следва
да се има предвид, че набиране може да се извърши и чрез склоняване към
проституция. Подсъдимият се е запознал лятото на 2004г. със свидетелкаата Р.Д.
и тя идва в апартамента му в ***Загора, където той й предлага да работи като
проститутка като ще делят печалбата. Този подсъдим се е запознал със сестрите Р.
и Ц. *** и им обяснил, че може да им намери работа в чужбина като проститутки,
при условие, че наполовина всяка от тях дели с него спечеленото. Следва да се
има предвид, че набиране може да се извърши и чрез склоняване към проституция. Подсъдимият
лично е дал е средства на свидетелката Р.Д., за да си купи бельо и задграничен
паспорт – експресна поръчка. Подсъдимият е разяснил на свидетелката Н.
естеството на работата й в Германия и уредил заминаването и посрещането й в
Германия. „Взел” е тази свидетелка от лицето Рубен, давайки му заем от 2000
евро, който тази свидетелка с дейността си в Германия като проститутка трябвало
да издължи. Следва да се има предвид, че „набиране” по смисъла на чл.159а ал.1
пр.1 от НК е налице и когато активна страна е жертвата от престъплението, а не
деецът.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние „транспортиране”, тъй като на 21.10.2003г. е заминал със
свидетелката И.И. за Германия. Ц.Д. през ГКПП „Калотина” е пристигнала в Аахен на 26.09.2004г. На 11.09.2004г. с автобус е
организирал транспортирането на Р.Д. ***. Уредил е заминаването и посрещането в
Аахен на Ц.Д. и на свидетелката Г.Н.. Все действия необходими за превозването
на пострадалите със съзнание на престъпната цел по чл.159а ал.1 от НК.
Подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние „приемане”, тъй като четирите жени са приети с цел да
бъдат експлоатирани.
Налице е квалифициращото
обстоятелство по чл.159а, ал.2, т.6 от НК, а именно, че деянието е извършено по
отношение на лицата чрез обещаване, даване и получаване на облаги. Посочените по
– горе момичета са използвани за развратни действия – за предоставяне на
сексуални услуги, като са им обещавани, давани и получавани облаги – част от
платената от клиента сума. С целта – предоставяне за развратни действия
момичетата са преведени през границите на страната и са установени да работят
на витрини като проститутки в град Аахен, Германия.
Подсъдимият М. е
осъществявал престъпната си дейност по набирането на свидетелките И.И., Р.Д., Г.Н.
и на Ц.Д. – сам, а престъпната си дейност по транспортирането и приемането на
посочените момичета – с подсъдимия Д.. В случая е налице предварително
разпределение на ролите, като при всяко от момичетата подсъдимите са извършвали
такива действия, за които предварително са имали уговорка.
С оглед на горните
разсъждения и предвид възприетата и описана по – горе фактическа обстановка,
съдът приема, че в конкретния случай подсъдимият
Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
трафик на хора, тъй като през периода месец ноември 2004г. – 02.02.2005г. в
град Димитровград и град ***Загора, Република България и град Аахен,
Република Германия, в съучастие като
съизвършител с П.Д.М., ЕГН **********, транспортирал и приемал отделни лица: Ц.Д.Д.,
ЕГН **********, Р.Д.Д., ЕГН **********, Г.Т.Н., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН **********,
с цел да бъдат използвани за развратни действия независимо от съгласието им,
като деянието е извършено чрез обещаване, даване и получаване на облаги, като Ц.Д.Д.,
Р.Д.Д., Г.Т.Н. и И.П.И. са преведени през границите на страната със същата цел.
Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „транспортиране”, лично участвал
в транспортирането /придружавал по време
на пътуването/ свидетелката Н., купил й билета за пътуването, напитки по време
и на пътя и през ноември 2004г. пристигнал с нея в град Аахен с автобус. Свидетелките
И.И., Р.Д. и сестра й Ц.Д. са транспортирани до Германия с целта да работят
като проститутки през инкриминирания за този подсъдим период. Подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние „приемане”, тъй като четирите свидетелки са били
приети с цел да бъдат експлоатирани и отчитат всяка вечер заработката си на
подсъдимите. Деянието е извършено по отношение на четирите момичета чрез
обещаване, даване и получаване на облаги. Посочените по – горе момичета са преведени
през границите на страната за използване за развратни действия – за
предоставяне на сексуални услуги като са им обещавани, давани и получавани облаги – част от платената от клиента сума. Подсъдимият
Д. е осъществявал престъпната си дейност по транспортирането и приемането на
посочените момичета с подсъдимия Д.. В случая е налице предварително
разпределение на ролите, като при всяко от момичетата подсъдимите са извършвали
такива действия, за които предварително са имали уговорка.
Безспорно е, че
предоставянето на платени сексуални услуги по същество е поведение, което
противоречи на моралните норми и в този смисъл представлява развратно действие.
Наличието на съгласие от страна на четирите свидетелки за извършване на
последните не изключва отговорността на подсъдимите. Разпоредбата на чл.159а,
ал.1 от НК сочи, че престъплението „трафик на хора” е налице независимо от
съгласието на момичетата. В този смисъл неоснователни са възраженията на
защитата, че не е налице състава на посоченото в обвинителния акт престъпление,
тъй като момичетата извършващи проституция са действали доброволно.
Подсъдимите при
осъществяване на престъпната си дейност са действали като съучастници, като
формата е била извършителство, а именно същите са участвали в самото изпълнение
на престъплението от обективна и субективна страна съгласно чл.20, ал.2, вр.
ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на
чл.20 от НК - съучастието е задружно, умишлено участие на две или повече лица в
осъществяването на едно умишлено престъпление. Съучастници в извършването на
умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите. За да бъде
налице съизвършителство от обективна
страна деецът следва да участва в самото изпълнение на престъплението /чл.20
ал.2 от НК/. От субективна страна трябва да има умисъл за участие в самото
изпълнение на престъплението – изпълнителят да знае, а също така да иска или да
допуска да осъществи онова, което спада към изпълнителното деяние. От
обсъдените по - горе доказателства се установява, че подсъдимите са съучастници
в извършване на умишлено престъпление, за което са дадени на съд. В тази насока
са показанията на свидетелите Н., И. и Д.. Съдът намира за безспорно доказано
по делото, че подсъдимите са осъществявали престъпната си дейност по
транспортирането и приемането на четирите момичета с цел предоставянето им за
развратни действия в съучастие като извършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК.
През инкриминираните периоди при осъществяване на тази дейност подсъдимите са
поддържали връзка помежду си, при общност на умисъла и със съзнание за
специфичната цел, всеки един поотделно или заедно транспортират и приемат
свидетелките. Безспорно се доказа общност на умисъла за извършване на деянието.
Подсъдимите имат задружност в действията си и извършват дейността си със
специфичната цел по чл.159а ал.1 от НК, която е обективирана в общите им
действия за нейнато постигане. Поведението на всеки подсъдим следва да се разглежда
спрямо изпълнението на признаците на състава, който в случая се състои от два
отделни акта. Не е нужно всеки от подсъдимите като участник в изпълнението на
престъплението да участва лично и непосредствено и в двата акта на състава със
съответните форми в първия акт /набиране, транспортиране, или приемане/ и в
изпълнението на втория – превеждането им през границата на страната. В случая всеки от подсъдимите
следва да отговаря като съизвръшител в двуактното престъпление, тъй като лично
и непосредствено е участвал в извършването на актовете на сложното изпълнително
деяние, при общ умисъл и със специалната цел с другия подсъдим, извършил
другият акт, като част от усложненото деяние, в което участва всеки /Когато
един извършва „превеждането през граница”, друг от съучастниците е осъществил
набирането, друг приемането в другата държава, всички те с транспортиращият или
превеждащият съучастник са съизвършители
в едно и също престъпление и следва да отговарят по чл.159б от НК вр. чл.20
ал.2 от НК. Когато една или няколко от формите на изпълнение по чл.159а от НК
са осъществени от две лица при общност на вината, и със съзнанието за целта по
чл.159а ал.1 и 3 от НК, независимо къде те са извършени, в страната или в
чужбина, деянието ще се квалифицира по чл.159б вр.чл.20 ал.2 от НК – виж
Тълкувателно решение № 2 от 2009г. на ВКС/.
От установената фактическа
обстановка и от обективираните действия на подсъдимия М. следва извода, че
подсъдимият е действал при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Подсъдимият
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал,
пряко целял настъпването на обществено опасните последици.
От установената фактическа
обстановка и от обективираните действия на подсъдимия Д. следва извода, че подсъдимият
е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал е обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните последици.
Всеки от подсъдимите е
участвал в умишлената престъпна дейност, като е искал задружното осъществяване
на престъплението. Налице е общ умисъл и съзнание за общ принос за постигане на
престъпната цел по чл.159а ал.1 от НК и съзнание за специфичната цел за
съответната експлоатация на четирите момичета. От субективна страна деянието на
двамата подсъдими е извършено именно със специалната цел – жертвите да бъдат
използвани за развратни действия с цел извличане на имотна облага от техните
действия.
След съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема, че обвиненията срещу подсъдимите
са доказани по несъмнен начин, поради което следва да понесат съответната отговорност.
ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА
НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия П.Д.М.:
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и
целите на наказанието, залегнали в чл. 36 от НК.
Съгласно първия принцип в
специалния текст на НК, действащ по време на извършване на престъплението, е
предвидено наказание от пет до десет години лишаване от свобода и глоба до 15
000 лева. Понастоящем не е налице по – благоприятен закон за дееца.
С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената
опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – не са налице.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете проявената престъпна упоритост при
осъществяване на съставомерните действия, обремененото съдебно минало на дееца –
осъждан многократно, включително и за тежки умишлени престъпления, високата
степен на обществена опасност на деянието и на дееца, броят на лицата, по
отношение на които е извършил престъплението и множеството квалифициращи
признаци. Касае се за престъпление, особено опасно в настоящия етап от развитие
на обществото, когато икономическите условия довеждат и до занижени морални
критерии. Водим от изложеното, съдът приема, че за извършеното престъпление на
подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства, под средния законоустановен размер. Ето защо и на основание
чл.159б ал.2 вр. ал.1 пр.1,2,4,5 вр. чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2
от НК вр. чл.54 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание седем години
лишаване от свобода при първоначален “строг” режим, съгласно чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
На подсъдимия следва да се наложи и второто кумулативно предвидено в закона
наказание – глоба, в размер около средния, а именно 10 000.00 /десет хиляди/ лева,
като се отчетат горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът счита, че именно такива наказания – в размери значително над минималните предвидени в Закона за такова
престъпление, в максимална степен ще изпълнят целите на наказанието и ще
спомогнат както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подействат и
възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
ОТНОСНО ВИД И РАЗМЕР НА
НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия П.Г.Д.:
Съгласно първия принцип в
специалния текст на НК е предвидено наказание от пет до десет години лишаване
от свобода и глоба до 15 000 лева. Понастоящем не е налице по – благоприятен
закон за дееца.
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и индивидуализация
на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за извършеното
престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца, личността
на подсъдимия и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също
съобрази и целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
С оглед спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената
опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите за извършване на
престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Смекчаващи отговорността
обстоятелства са чистото съдебно минало. Подсъдимият понастоящем работи в град
София, живее на семейни начала.
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете проявената престъпна упоритост при
осъществяване на съставомерните действия, липсата на критичност към извършеното.
Касае се за престъпление, особено опасно в настоящия етап от развитие на
обществото, когато икономическите условия довеждат и до занижени морални
критерии. Отчитайки гореизложеното, съдът приема, че за извършеното
престъпление на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, над минималния
законоустановен размер. Ето защо и на основание чл.159б ал.2 вр. ал.1 пр.2,
пр.4 и 5 вр. чл.159а ал.2 т.6 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК вр. чл.54 от НК
съдът наложи на подсъдимия наказание пет години и шест месеца лишаване от
свобода при първоначален “строг” режим, съгласно чл.61 т.2 от ЗИНЗС. На
подсъдимия следва да се наложи и второто кумулативно предвидено в закона
наказание – глоба, в размер около средния, а именно 7 000.00 /седем хиляди/ лева,
като се отчетат горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Съдът счита, че така наложените наказания в максимална степен ще
изпълнят целите на наказанието и ще спомогнат както за превъзпитаването на
подсъдимия, така ще подействат и възпиращо спрямо останалите членове на
обществото.
ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ
СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА:
Липсата на морални задръжки
и стремеж за бързо и лесно облагодетелстване по престъпен начин.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: