РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. Бургас, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Търговско дело №
20222100900013 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „Булагро” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: град Стара Загора, кв.”Железник”, адм. сграда Булагро център,
представлявано от изпълнителния директор Христофор Бунарджиев, чрез юрисконсулт
Даниел Пеев против ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Разград, ул. „Н.Й.Вапцаров” № 17, вход “А”, етаж 3,
апартамент 5, представлявано от управителя Ангелинка Калинова Иванова и К. М. Й., ЕГН
**********, с адрес: град ***, ул.*** № **, вход "*", етаж *, апартамент * за приемане на
установено по отношение на ответниците, че двамата дължат солидарно на ищеца сумата от
96 297,12 лева, дължима по запис на заповед с дата на издаване 26.08.2019 г., ведно с
дължимата законна лихва върху сумата до пълното изплащане на вземането.
Претендират се и направените съдебно деловодни разноски в настоящото
производство.
Твърди се в исковата молба, че на 26.08.2019 г. първият ответник ЕТ „ММ - Марин
Йорданов - Ангелинка Иванова“, издал в полза на ищеца запис на заповед, с падеж на
15.08.2020 г. за сумата от 99 297 лева. Записът на заповед бил авалиран от втория ответник –
К. Й.. Заявява се от ищеца, че записа на заповед е редовен от външна страна документ,
съдържащ необходимите реквизити по чл. 535 от ТЗ и удостоверяващ подлежащо на
изпълнение вземане. Сочи се, че и авалът е учреден редовно, с едностранно волеизявление
на авалиста, изразено върху записа на заповед и положен собственоръчно подпис.
Тъй като дължимата сума по процесния запис на заповед не била заплатена изцяло на
падежа, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
1
изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 10 от ГПК. В тази връзка било образувано ч.гр.д. №
281/2021 г. по описа на Разградски районен съд, който издал в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумата от 96 297,12 лева, ведно с
дължимата законна лихва върху сумата до пълното изплащане на вземането, както и
разноските по частното гражданско дело.
Ответниците са подали възражение в законоустановения срок, поради което Районен
съд Разград е дал указания на ищеца да предяви правата си по исков ред.
Ответниците ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“ и К. М. Й., редовно
уведомени с препис от исковата молба и доказателствата, в срока по чл. 367 от ГПК подават
идентични отговори, с които оспорват иска като неоснователен.
И двамата ответници твърдят, че процесното вземане не съществува, тъй като ЕТ
„ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“ не е издател на записа на заповед и същия не
е подписан от лицето К. М. Й., посочен като пълномощник на ответното ЕТ и като авалист.
Ответниците заявяват, че не са получили парите по процесния запис на заповед. Сочи се, че
с ищеца са в дългогодишни търговски отношения, по повод на които ответника ЕТ „ММ -
Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“ е издавал записи на заповед, които винаги били
свързани с каузални правоотношения, а именно: покупко – продажба на стоки.
Заявява се от ответниците, че в случай, че процесният запис на заповед е издаден, то
той обезпечава договор за покупко – продажба, който е изцяло изпълнен от страна на ЕТ
„ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“, поради което вземането не се дължи.
В допълнителна искова молба, ищецът поддържа първоначалните си фактически
твърдения и ги допълва. Заявява се, че записа на заповед е подписан пред служител на
ищцовото дружество - П. А. М., която с присъствието си гарантира за автентичността на
документа.
Излагат се твърдения, че тъй като записът на заповед е абстрактна сделка, ищецът е
освободен от необходимостта да доказва съществуването на правно основание за издаването
му. Счита, че абстрактният характер на ценната книга води до разместване на
доказателствената тежест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на
каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него.
Ищецът излага твърдения, че процесният запис на заповед има обезпечителна
функция по отношение на доставка на стоки обективирани във фактура
№**********/19.07.2019г., фактура №**********/30.08.2019г., фактура
№**********/26.09.2019г., фактура №**********/24.10.2019г. и фактура №
**********/24.10.2019г. на обща стойност от 96 297,12 лв. Сочи, че за извършените
доставки за съставени приемо-предавателни протоколи, но ответниците не са заплатили
дължимите суми по посочените фактури.
В допълнителен отговор на исковата молба, ответното дружество поддържа
направените оспорвания и възражения във връзка с исковата молба и ги допълва. Оспорва
твърдението на ищеца, че записа на заповед обезпечава сочените от последния каузални
2
правоотношения. В тази връзка, подчертава обстоятелството, че четири от представените
пет фактури, са съставени след издаването на записа на заповед, поради което не е възможно
той да обезпечава изпълнението по сделка, вземането по която все още не е възникнало.
Твърди се от ответния търговец, че е изпълнил задължението си по процесните фактури,
поради което за ищеца не съществува вземане по тях.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът е указал на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
Бургаският окръжен съд, като съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за
допустимост на исковата молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора,
приема, че предявените субективно и обективно съединени установителни искове са
допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК от „Булагро” АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Стара Загора, кв.”Железник”, адм. сграда Булагро
център, представлявано от изпълнителния директор Христофор Бунарджиев, чрез
юрисконсулт Даниел Пеев против ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул. „Н.Й.Вапцаров” № 17,
вход “А”, етаж 3, апартамент 5, представлявано от управителя Ангелинка Калинова Иванова
и К. М. Й., ЕГН **********, с адрес: град ***, ул.*** № **, вход "*", етаж *, апартамент *
за приемане на установено по отношение на ответниците, че двамата дължат солидарно на
ищеца сумата от 96 297,12 лева, дължима по запис на заповед с дата на издаване 26.08.2019
г., ведно с дължимата законна лихва върху сумата до пълното изплащане на вземането.
Ответниците оспорват автентичността на представения по делото запис на заповед,
като твърдят, че същият не е подписан от К. М. Й., в качеството му на пълномощник на
издателя - едноличния търговец и в лично качество – като авалист. От заключението на
вещото лице Ангелова , изготвила съдебно-почерковата експертиза се установява , че
подписите за издател и авалист са положени от К. М. Й., но ръкописния текст в същия
документ е изписан от друго лице. След разпита на свидетелката М. се установи, че тя е
написала ръкописния текст в бланката на процесния запис на заповед, както и че тя го е
предоставила за подпис на К. М. Й., който го е подписал в нейно присъствие.
В отговора на исковата молба ответниците твърдят, че записът на заповед е издаден
като обезпечение на изпълнението по каузално правоотношение между страните , а именно
че в случай, че процесният запис на заповед е издаден, то той обезпечава договор за покупко
– продажба, който е изцяло изпълнен от страна на ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка
Иванова“, поради което вземането не се дължи. Не се конкретизира сделката, както не се
посочват издадени фактури, нито каквито и да е съществени белези на същата , освен
3
страните.
В допълнителна искова молба, ищецът поддържа първоначалните си фактически
твърдения и ги допълва. Заявява се, че записа на заповед е подписан пред служител на
ищцовото дружество - П. А. М., която с присъствието си гарантира за автентичността на
документа.
Излагат се твърдения, че тъй като записът на заповед е абстрактна сделка, ищецът е
освободен от необходимостта да доказва съществуването на правно основание за издаването
му. Предвид твърдението на ответниците , за наличие на каузална сделка, ищецът излага
твърдения, че процесният запис на заповед има обезпечителна функция по отношение на
доставка на стоки обективирани във фактура №**********/19.07.2019г., фактура
№**********/30.08.2019г., фактура №**********/26.09.2019г., фактура
№**********/24.10.2019г. и фактура № **********/24.10.2019г. на обща стойност от 96
297,12 лв. Сочи, че за извършените доставки за съставени приемо-предавателни протоколи,
но ответниците не са заплатили дължимите суми по посочените фактури.
От заключението на вещото лице Ангелова по допусната съдебно-почеркова
експертиза се установява, че записът на заповед и подписан от лицето , което е сочено за
автор на подпика , като К. Й. е подписал ценната книга в качеството си на пълномощник на
едноличния търговец, което пълномощно е представено и не е оспорено , както и в
качеството на авалист. Следователно направеното оспорване на автентичността на
процесния запис на заповед е неуспешно.
По отношение на твърдяната каузална сделка , която е въведена в производството от
ответниците и не се оспорва от ищеца се представят доказателства от ищеца – посочените от
него фактури по продажби, както и приемо-предавателни протоколи , които не са оспорени
от ответницата. От заключението на вещото лице Вълчеа , изготвило съдебно –счетоводната
експертиза по делото се установява, че счетоводните книги на ищеца са редовно водени , в
същите са отразени правилно, от счетоводна гледна точка процесните фактури за покупко-
продажба и тези фактури не са платени от ответника. Вещото лице е констатирало също, че
ответникът е ползвал в пълен размер данъчен кредит по процесните фактури . Следователно
може да се приеме за установено , че ответникът е закупил стоките по фактурите от ищеца ,
но не е заплатил своевременно дължимата цена. С оглед на твърденията на ответника , че
записът на заповед гарантира плащането на цена по каузално правоотношение и липсата на
конкретизация кое е каузалното отношение и като кредитира заключението на съдебно-
счетовоната експертиза , съдът приема , че процесната сума е дължима и на основание
каузалното правоотношение в идентичен с посочения в заявлението на ищеца в заповедното
производство размер.
От гореизложеното следва, че ответникът не е доказал да е извършил погасяване на
заетата сума по договора за продажба, въведен от него като каузално правоотношение , за
обезпечаване на изпълнението на което е издаден процесния запис на заповед, поради което
искът е основателен.
4
Не се спори, че в производство по чл.417 от ГПК е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ №197 от 09.02.2021 г. по ч. гр. д. № 281/2021 г.
по описа на РС Разград, за главница по запис на заповед от 26.08.2019 год. в размер на
96297,12 лв. , ведно със законната лихва от 08.02.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата и разноски в размер на 1925,94 лв. и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори и от представените доказателства се установява, че е налице идентичност
на претендираните вземания в заповедното производство в настоящото производство.
От представените писмени доказателства към заявлението, които не се оспорват от
страните се установява, че на 26.08.2019г. ответниците ЕТ „ММ - Марин Йорданов -
Ангелинка Иванова“, ЕИК: *********, като издател и К. М. Й., ЕГН **********, като
авалист дължат солидарно на „Булагро” АД, ЕИК: *********, сумата от 96297,12 лева въз
основа на запис на заповед от 26.08.2019г. Не се спори от страните, че задължението не е
заплатено на падежа.
Оспорва се дължимостта на сумата по записа на заповед, като се твърди, че не е
налице каузална сделка, за обезпечаване на задължението по която да е издаден записа на
заповед.
Съгласно мотивите на ТР №4/2014 постановено по т.д.№4/2013 на ОСГТК на ВКС
„Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане
в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т. 9 от ГПК, въз основа на запис
на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.“ Съгласно същото
решение при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на
вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника -издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед. В случая е направено общо оспорване, поради което
съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че не дължи по процесният запис на
заповед.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за
вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която
основанието е извън съдържанието на документа. Събраните доказателства за изпълнение на
задълженията на страните по твърдяното от ответника каузално правоотношение не
опроверга твърдението на ищеца за съществуване на задължение за плащане по записа на
заповед , съдът приема, че сумата от 96297,12 лв. е дължима на основание издаден запис на
заповед. Същият е валиден от външна страна и авторството му не е успешно оспорено от
длъжника.
С оглед на гореизложеното , съдът приема за установено, че към датата на подаване
на заявлението по чл.417 от ГПК , ответниците са дължали плащане на сумата от 96297,12
5
лв. на основание издаден запис на заповед от 26.08.2019 год. с падеж 15.08.2020год.
По отношение на претенцията за заплащането на законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на Заявлението по чл.417 ГПК, а именно 08.02.2021г. до
окончателното изплащане на задълженията, съдът намира същата за основателна , с оглед на
дължимостта на вземането за главницата и акцесорния характер на претенцията за законна
лихва.
По отношение на претенцията за заплащането на сума в размер на 3395,24лв.,
представляващи извършени разноски – внесена държавна такса в настоящото производство,
съдът намира същата за основателна с оглед основателността на претенцията.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Булагро” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Стара Загора, кв.”Железник”, адм. сграда Булагро
център, представлявано от изпълнителния директор Христофор Бунарджиев, чрез
юрисконсулт Даниел Пеев , че ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град Разград, ул. „Н.Й.Вапцаров” № 17,
вход “А”, етаж 3, апартамент 5, представлявано от управителя Ангелинка Калинова
Иванова, като издател и К. М. Й., ЕГН **********, с адрес: град ***, ул.*** № **, вход "*",
етаж *, апартамент *, като авалист, дължат солидарно на ищеца сумата от 96 297,12 лева, на
основание издаден запис на заповед от 26.08.2019 год. с падеж 15.08.2020год., ведно с
дължимата законна лихва върху сумата до пълното изплащане на вземането от 08.02.2021
год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЕТ „ММ - Марин Йорданов - Ангелинка Иванова“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Разград, ул. „Н.Й.Вапцаров” № 17, вход “А”, етаж 3,
апартамент 5, представлявано от управителя Ангелинка Калинова Иванова, като издател и
К. М. Й., ЕГН **********, с адрес: град ***, ул.*** № **, вход "*", етаж *, апартамент * да
заплатят „Булагро” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Стара
Загора, кв.”Железник”, адм. сграда Булагро център, представлявано от изпълнителния
директор Христофор Бунарджиев, чрез юрисконсулт Даниел Пеев, разноски в настоящото
производство в размер на 3395,24лв., в равни части от по 1662,97лв. от всеки от
ответниците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му.
6
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7