№ 7739
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110158525 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл ГПК.
Образувано е по предявени два активно субективно иска с правно основание чл. 150 вр.
чл. 143, ал. 2 СК от В. Б. И. с ЕГН ********** и М. Б. А. с ЕГН 11411066706, първата от тях
действащ лично и със съгласието, а вторият - чрез, майката на двамата А. А. Д. с ЕГН
********** срещу Б. И. А. с ЕГН ********** за увеличаване на присъдена издръжка на
ненавършили пълнолетие деца от родители от 140 лв. на 500,00 лв. месечно по отношение
издръжката за всеки един от ищците, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.10.2022 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на
издръжката. Направено е искане за присъждане на законната лихва върху всяка просрочена
вноска по чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на двамата ищци, както и че с влязло в
сила на 01.04.2019 г. решение № 81180/01.04.2019 г. по гр.д. № 16685/2018 г. по описа на
СРС, 158 с-в Б. И. А. е осъден да заплаща на ищците В. Б. И. и М. Б. И. месечна издръжка в
размер на по 140 лв. Сочи се, че към датата на влизане в сила на това решение децата са
били съответно на 11 и 8 години, а понастоящем са на 14 и 11 – ученици в VIII и V клас на
78 СУ „Христо Смирненски“. Следователно от определянето на първоначалната издръжка са
минали повече от 3 години, поради порастването на децата и промяната в икономическата
обстановка за разходите им за издръжката за заплащането на разходи за поддържане на
домакинството, храна, облекло, учебници, помагала и други потребности значително са се
1
повишили. Посочено е , че майка им работи в „Екотранс груп 11“ ООД с месечно
възнаграждение в размер на 770 лв., тя заедно с децата живеят под наем в жилище срещу
наемна цена от 350 лв. месечно. Детето М. тренира футбол, на който го е записал бащата, а
месечната такса е в размер на 70 лв., същата се изплаща изцяло от майката. За тази учебна
година тя е закупила екип за футбол за сумата от 150 лв. и 4 чифта футболни обувки за
сумата от 800 лв. Поради целодневната си трудова заетост, майката заплаща допълнително
300 лв. месечно на помощник за придвижването на детето М. до тренировки. Детето има и
нужда от корекция на зъбите брекети, чието заплащане майката не може да се позволи.
Твърди се още, че вследствие на тежката раздяла между родителите им децата провеждат
ежеседмична терапия с психолог, като за М. месечната такса е в размер на 160 лв., а за В. –
320 лв. През миналата учебна година майката е заплащала и уроци по български език и
математика за детето В. с цел подготовка за кандидатстване след седми клас в размер на 300
лв. месечно. През тази учебна година 2022/2023 майката е закупила ученически униформи за
всяко от децата в размер на по 250 лв. Твърди се наличие на възможности ответникът да
заплаща издръжка в увеличен размер. Посочено е, че бащата е едноличен собственик на
„Биско – 1“ ЕООД и има значително по-висок доход от майката, освен това през последните
две години той е продал и дяловете си в „Екострой Проджект“ ЕООД, „Марад 76“ ООД,
„Екостийл“ ЕООД и „Прицел ЕС“ ЕООД. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който предявените
искове се оспорват по размер, като се твърди, че над законоустановения минимум на
дължимата издръжка, а именно по отношение на сумите над на по ¼ от минималната
работна заплата, искът е неоснователен. Ответникът оспорва, че тренировките по футбол на
детето М. струват 70 лв. месечно, както и че майката ги е заплащала, оспорва майката да
заплаща ежемесечно на друг човек, който да придвижва сина им до тренировките по футбол,
оспорва твърдението, че М. има нужда от поставяне на брекети, оспорва твърдението, че
децата посещават психолог и съответно за това се правят разходи в размер на 160 лв.
месечно за М. и 320 лв. месечно за В., като и оспорва ефективността и необходимостта от
такава терапия, оспорва детето В. да е посещавала уроци по български език и математика
през миналата учебна година. Ответникът твърди, че винаги се е отзовавал с лични грижи, а
при възможност и с финансови средства по повод нуждите на своите деца, но през
последните две години това е било препятствано от страна на майката. Твърди, че майката
пречи на личния контакт на децата с бащата. Претендират се разноски.
По делото е постъпил социален доклад, изготвен от ДСП-Люлин след среща -разговор и с
двамата родители и справки, в който социалните служители са изразили мнение, че в
изключителен интерес на децата В. и М. е да се увеличи първоначално определената
месечна издръжка, която не само, че е недостатъчна за издръжка на две пораснали деца, а и е
под законовия минимум. Посочено е, че освен физическото израстване на децата средствата
за тях са нужни за гарантиране образователното и интелектуалното им развитие, здравната
им сигурност, за което е нормално да участват и двамата родители
В открито съдебно заседание ищците, чрез упълномощения процесуален представител
2
адв. Д. поддържат иска и претендират разноски.
Ответникът Б. И. А. чрез упълномощения си представител адв. А. проддържа
оспорванията, направени в отговора на исковата молба и претендира разноски. Представени
са писмени бележки.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото се установява от удостоверения за раждане, че родители на децата В. Б. И. и М.
Б.ов И. са А. А. Д. и Б. И. А..
От приетото като доказателство решение № 81180/01.04.2019 г. по гр.д. № 16685/2018 г.
по описа на СРС, 158 с-в се установява, че родителите на децата са постигнали
споразумение относно упражняването на родителските права на основание чл. 127, ал. 1 СК,
като Б. И. А. се е задължил да заплаща на малолетните си деца В. Б. И. и М. Б.ов И. сумата
от по 140 лв. – месечна издръжка.
Приети като доказателства по делото са служебни бележки, издадени от 78 СУ „Христо
Смирненски“, гр. Банкя, от които е видно, че В. Б. И. и М. Б.ов И. са ученици в училището
през учебната година, като В. е VIIIб клас, а М. е Vа клас.
По делото е приет като доказателство договор за наем от 01.01.2021 г., сключен между
Фани Първанова Дикова в качеството й на наемодател и А. А. Д. в качеството й на
наемател за предоставяне под наем етаж от къща на ул. Варна № 106 в гр. Банкя срещу
сумата от 350 лв. месечно.
Прието като писмено доказателство е писмо от НАП от 06.01.2023 г. относно получените
доходи от Б. И. А. за период от 01.11.2021 г. до 30.11.2022 г., от което се установява, че от
дружество „Екостийл“ ЕООД е начислен средномесечен осигурителен доход в размер на
233,03 лв., от дружество „Биско 1“ ЕООД – 1243,51 лв., от дружеството „Мария Транс 2020“
ЕООД – 973, 57 или общо декларирания му средномесечен осгурителен доход е в размер на
2450,11 лв. Прието като писмено доказателство е писмо от НАП от 06.01.2023 г. относно
получените доходи от А. А. Д. за периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2022 г., се установява, че
от дружество „Екотранс груп 11“ ООД е начислен средномесечен осигурителен доход в
размер на 749, 09 лв., от дружество „Екс компания“ ЕООД – 1293, 96 лв. или общо
декларираният й средномесечен осгурителен доход е в размер на 2043,05 лв.
По делото са приети като доказателства – Актуално състояние на „Екс къмпани“ ЕООД
към 03.02.2023 г. с едноличен собственик на капитала А. А. Д., както и подадени документи
към годишни финансови отчети за 2021г., 2020 г. и 2019 г., Актуално състояние на
„Екостийл коммерс“ ЕООД към 03.02.2023 г. с едноличен собственик на капитала А. А. Д.,
както и подадени документи към годишни финансови отчети за 2021г., 2020 г. и 2019 г.,
Актуално състояние на „Прицел Ес“ ЕООД към 03.02.2023 г. с едноличен собственик на
капитала А. А. Д. към 05.01.2021 г., договор за продажба на дружествени дялове от тази дата
на стойност 2500 лв., както и решение на едноличния собственик на капитала протоколна
съдружниците.
3
Приети са още като писмени доказателства Актуално състояние на „Екостийл проджект“
ЕООД към 03.02.2023 г., с едноличен собственик на капитала Б. И. А. до 28.10.2020 г.,
договор за продажба на дружествени дялове от тази дата на стойност 500 лв., както и
решение на едноличния собственик на капитала протоколна съдружниците, Актуално
състояние на „Екостийл“ ЕООД към 03.02.2023 г., с едноличен собственик на капитала Б. И.
А. до 28.10.2020 г., договор за продажба на дружествени дялове от тази дата на стойност 100
002 лв., както и решение на едноличния собственик на капитала протоколна съдружниците,
Актуално състояние на „Марад 76“ ООД към 03.02.2023 г., с едноличен собственик на
капитала Б. И. А. до 28.10.2020 г., договор за продажба на дружествени дялове от 29.09.2021
на стойност 15 лв, както и решение на едноличния собственик на капитала протоколна
съдружниците.
Прието като доказателство е писмо от Агенция по вписванията от 16.02.2023 г., видно от
което към 10.02.2023 г. Б. И. А. не участва в търговски дружества.
Останалите доказателства – извадки, за които се твърди да са от направени от Търговския
регистър към Агенция по вписванията съдът не обсъжда, доколкото същите не само, че не
представляват документ по смисъла на ГПК, а и съдържат данни за търговски дружества, по
отношение, на които не е посочена каква връзката между тези търговски дружества и
родителите на ищците по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и от
възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две величини не са
константни, законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150
СК, е необходимо да е налице трайно и съществено изменение на нуждите на
издържания или тР. съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
От представените удостоверения за раждане се установи, че ответникът е баща на ищците
и следователно е лице, задължено да дава издръжка. Съдът намира, че израстването на всяко
от децата през периода от определяне на предишния размер на тяхната издръжка само по
себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката им. Нуждите на
ищците, обичайни за деца на тяхната възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, други
занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в
4
което децата се отглеждат, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и
не е необходимо да се обосновават специално.
Доколкото обаче в исковата молба се навеждат твърдения и доводи, обосноваващи
претендирания размер на издръжката, следва да се посочи, че въпреки оспорването от
страна на ответника, по делото останаха недоказани част от разходите. Видно от приетия
социален доклад по делото родителите на ищците са заявили пред социалните служители, че
децата посещават уроци по китара /В./ и тренировки по футбол / М./, бащата ответник дори
е заявил готовност да заплаща уроците на дъщеря си, а е посочил, че той е заплащал
тренировките по футбол и също е закупувал спортни принадлежности за сина си.
Недоказано остана твърдението на майката, че заплаща 300 лв. месечно за придвижването и
воденето на сина й на футбол. Недоказани останаха и твърденията за посещение на психолог
от страна на децата, макар майката да заявява такъв разход и пред социалните работници,
изготвили социалния доклад. Не е посочено каква е конкретната сума, необходима за
поставяне на брекети на детето М., нито са представени някакви доказателства, които
обосновават нуждата или установяват цената. Не са представени доказателства, че през
миналата учебна година майката е заплащала уроци за кандидатстване след VII клас на
дъщеря си, но за настоящия състав е ноторно известно, че в този период от обучението си
децата принципно посещават допълнителни уроци с цел по-добро представяне на външното
оценяване. При това положение съдът намира, че относимите и доказани към настоящия
момент разходи за децата са свързани с алиментните им нужди, както и с необходимостта от
заплащане на разходи за осигуряване на техните хобита и извънкласни дейности. Съдът
намира, че с оглед настъпилите инфлационни процеси и повишаването на цените както на
режийните услуги, така и на храната, а също и с оглед осигуряването на спокоен, социално-
активен живот на всяко едно от децата, за всяко от децата са необходими по 500 лв. за
осигуряване на издръжката му. Обстоятелството, че децата прекарват значителен период от
деня си в училище не изключва нуждата от финансови средства за поддържане на
благосъстоянието на дома, както и за осигуряването им на храна, осигуряване на средства за
социален живот и хобита. Няма данни къде се хранят децата, когато са на училище, но
независимо дали в училището им има училищен стол, закупуват храна от заведение или
носят домашно приготвена храна, за децата са нужни финансови средства. Освен това те
прекрават голяма част от ежедневието си сред свои връстници, създават приятелства,
обичайно е деца на възраст 14 г. и 11 г. да разполагат с джобни пари, както и да посещават
рождени дни и празненства на свои приятели, за които също са необходими средства.
Духовното, интелектуално и физическо развитие на всеки човек е свързано и с
упражняването на хобита и забавления. Децата са ангажирани с извънкласни дейности,
които развиват техния потенциал, поради което и достъпът до същите не следва да бъде
ограничаван, а насърчаван, а и видно от събраните доказателства за доходите на родителите
на децата, същите могат да си позволят тези разходи. Ето защо и съдът намира за
справедлив този размер на определената издръжка.
По делото се установи, че майката отглежда децата. Тя заплаща всички битови разходи за
5
режийни и храна, освен това заплаща и наемна цена за жилището, в което децата живеят. От
доказателствата относно регистрираните доходи се установи, че майката в периода от
01.12.2021 г. до 31.12.2022 г. има деклариран осигурителен доход от общо около 2043,05
лв., а по отношение на ответника се установява, че същият в периода 01.11.2021 г. до
30.11.2022 г. има деклариран осигурителен доход от общо около 2450 лв. Доходите
родителите са сходни, но все пак доходът на бащата има превес, освен това майката заплаща
всички битови разходи за децата като отглеждащ родител и по правило в това й качество тя
следва да поеме по-малка част от дължимата издръжка, поради което съдът при упражняване
правото си на преценка по чл. 162 ГПК, намира, че от месечно необходимите средства за
издръжката на децата в размер на 500 лв. за ищцата В. Б. И. и 500 лв. за ищеца М. Б. И.,
ответникът Б. И. А. следва да поеме дял от по 350 лв. за всяко дете всяко.
По делото не се установиха доходи и имущество на родителите извън обсъжданите
справки за осигурителен доход. Действително видно от приложените документи от
Търговски дружества по отношение на разпореждане с дружествени дялове от бащата Б. И.
А. се установява, че той е сключил няколко сделки за прехвърляне на притежаваните от него
дружествени дялове, включително и срещу значителната сума от 100 002 лв., но по делото
няма доказателства, нито дори твърдения от страна на ищците, че уговорената продажна
цена е действително платена на ответника, следователно тази сума не може да се приеме
като елемент от имуществото на бащата и спрямо нея да бъде определена издръжка.
По изложените съображения съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до
размера от по 350 лв. за всяко дете, а до пълно предявения размер от по 500 лв. следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Издръжките се дължат от датата на предявяване на
исковата молба – 28.10.2022 г., до настъпване на законово основание за тяхното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: Претенции за разноски са направени от двете страни по делото. По
отношение на ищците се установи направата на разноски в размер на 480,00 лв., заплатен
адвокатски хонорар. Съдът намира наведеното от ответната страна възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно предвид обстоятелството,
че са предявени два субективно съединени иска и претендираното общо възнаграждение по
делото е под минимума. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на всеки от ищците
следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 336
лв.
По отношение на ответника се установи направата на разноски в размер на 500,00 лв.,
заплатен адвокатски хонорар. Направеното от страна на ищците възражение за
прекомерност съдът намира за неоснователно по същите съображения, изложени по-горе,
6
поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 150,00 лв.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради което държавната
такса по делото за отхвърлената част от исковете следва да остане за сметка на бюджета на
съда. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СРС сумата от 302,40 лв. - държавна такса върху увеличения размер на присъдените
издръжки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Б. И. А. с ЕГН **********, определена с решение № 81180/01.04.2019 г. по
гр.д. № 16685/2018 г. по описа на СРС, 158 с-в, влязло в сила на 01.04.2019 г., в полза на В.
Б. И. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител А. А. Д. с ЕГН **********, като
ОСЪЖДА Б. И. А. с ЕГН ********** да заплаща на В. Б. И. с ЕГН ********** чрез
нейната майка А. А. Д. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано
от 28.10.2022 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на
забавата до окончателно погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 350,00 лв. до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от Б. И. А. с ЕГН **********, определена с решение № 81180/01.04.2019 г. по
гр.д. № 16685/2018 г. по описа на СРС, 158 с-в, влязло в сила на 01.04.2019 г., в полза на в
полза на М. Б. А. с ЕГН ********** действащ чрез своята майка и законен представител А.
А. Д. с ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА Б. И. А. с ЕГН ********** да заплаща на М. Б. А. с ЕГН ********** чрез
неговата майка А. А. Д. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 350,00 лв., считано
от 28.10.2022 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на
забавата до окончателно погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 350, 00 лв. до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК Б. И. А. с ЕГН **********, да
заплати на В. Б. И. с ЕГН ********** и М. Б. А. с ЕГН ********** първата от тях
действаща лично и със съгласието, а вторият - чрез, майката на двамата А. А. Д. с ЕГН
**********, сума в размер на 336 лв., представляваща разноски.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С В. Б. И. с ЕГН ********** и М. Б. А. с ЕГН
********** първата от тях действаща лично и със съгласието, а вторият - чрез, майката на
двамата А. А. Д. с ЕГН **********да заплатят на Б. И. А. с ЕГН ********** сума в размер
на 150,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Б. И. А. с ЕГН **********да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 302,40 лв., представляваща държавна такса
върху присъдените издръжки.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8