РЕШЕНИЕ
№ 2171
гр.Бургас, 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
09 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2217 по описа на съда за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.
Жалбоподател е Адора 9 ЕООД ЕИК:*** с адрес ***. В
производството пред съда жалбоподателят участва чрез управителя си и чрез
пълномощник – адвокат В.В.от АК Бургас.
Ответник по жалбата (АО), е началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП София. Ответникът взема участие в производството чрез
пълномощник – юрисконсулт Евгени Е..
Предмет на оспорване е заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-302-0339961/25.07.2019г. на АО с която
на основание чл.186 ал.1 т.1 б.Д и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
Силвър бийч с адрес ***, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 5 дни.
В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за
установено, че на 17.07.2019г. е извършена проверка на търговския обект, при
което контролните органи поискали, а извършващите дейността лица не представили
свидетелство за регистрация и паспорт на работещото в обекта фискално
устройство, чрез което се издавали касови бележки за извършените продажби.
Заповедта е обжалвана по административен ред, при което с
решение № ГДФК-76/12.08.2019г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП жалбата е отхвърлена.
В жалбата се
правят и обосновават оплаквания за непълнота на посочената от АО правна
квалификация, липса на издадено наказателно постановление към момента на
издаване на заповедта, липса на мотиви за издаване на заповедта, несъответствие
с целите на закона и изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК. Иска се
отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна и присъждане на разноските
по делото. Представят се доказателства.
Ответникът оспорва жалбата. Счита, че не са налице
основания за оспорване по смисъла на чл.146 от АПК. Представя преписката по
проведеното пред него производство. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на
разноски. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представено е заверено копие от заповедта, предмет на
оспорване - заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-302-0339961/25.07.2019г.
на АО, от което се установи издаването и. В заповедта е посочено, че същата е
издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0339961/17.07.2019г.
Представено е заверено копие от протокол за извършена
проверка № 0339961/17.07.2019г., от което се установи, че на същата дата инспекторите по приходите Василева и Сотиров извършили
проверка на търговски обект – магазин Силвър бийч с адрес ***, стопанисван от
жалбоподателя. В обекта имало работещо фискално устройство, ЕКАФП, от който при
извършената контролна покупка на инспекторите бил издаден фискален касов бон.
При поискване от инспекторите, търговският представител не им предоставил
свидетелството за регистрация и паспорта на ФУ, поради което контролните органи
приели и отразили в протокола за проверката, че тези документи не се съхраняват
в търговския обект.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС - началника на отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите,
който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП. Не е
налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване. Посочените в мотивите на
заповедта фактически основания за издаването и покриват състава на приложимата
норма, поради което оплакването на жалбоподателя за немотивираност на заповедта
е неоснователно. Съдът не установи допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаването на обжалвания акт. Не е налице основание за оспорване по
чл.146 т.2 и 3 от АПК.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не е посочена в
пълнота правната норма и това е породило неяснота за какво е наложена
принудителната административна мярка, съответно е препятствие за упражняване
правото на защита на лицето. В заповедта е посочено пълно и изчерпателно, че
правното основание е чл.186 ал.1 т.1 б.Д вр. с чл.187 ал.7 от ЗДДС, вр. с чл.42
ал.1 т.1 и 2 от Наредба Н-18/2006г. и чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на
оспорената заповед, произтичащи от сочени допълнителни обстоятелства във връзка
с установяването на нарушението на реда за съхраняване на документи, издавани
във връзка с фискалните устройства. Съгласно приложимата материалноправна
разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.Д ЗДДС принудителна административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване
на документи, издавани във връзка с фискалните устройства. В случая
предпоставките по закон са установени, а именно че при извършената проверка не
са били предоставени свидетелство за регистрация и паспорт на работещото в
обекта фискално устройство.
Следва по повод направеното в жалбата оплакване да се отбележи, че
фактическите изводи на извършилите проверката инспектори, възприети и от АО, са
правилни и обосновани. След като проверяваното лице не е представило на
проверяващите исканите документи, следва да се приеме, че последните не са били
на съхранение в търговския обект, а на друго място. Възраженията, че на
проверяваното лице не е била дадена възможност да представи документите „поради
репресивния характер на проверката“ са нелогични и не сочат обстоятелства,
които обективно да са представлявали пречка за представяне на документите, ако
последните са се намирали в търговския обект.
Останалите обстоятелства по случая (включително провеждането или
липсата на паралелна административнонаказателна процедура) са без правно значение, тъй като стоят извън
очертания от закона фактически състав, при който за контролния орган възниква
задължението да наложи съответна принудителна мярка. Ограничаването на
възможността на провереното лице да упражни правото си по чл.187 ал.4 от ЗДДС
също не засяга предпоставките за законосъобразното издаване на оспорената по
настоящото дело заповед. В тези случаи преценката на органа се свежда само до
продължителността на мярката. Съгласно преценката си АО е наложил мярката в
минимален срок от пет дни, поради което изразеното от жалбоподателя несъгласие
с мотивите на заповедта в тази им част съдът приема за несъстоятелно като
счита, че налагане на ПАМ за по-кратък срок, при установените по случая
обстоятелства, би стояло в противоречие с целта на закона, посочена в чл.22 от ЗАНН. Наложената мярка в своята цялост е съобразена както с целта на закона,
така и с изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК, като направените в този
смисъл оплаквания са неоснователни. Не са налице основания за оспорване по
чл.146 т.4 и 5 от АПК.
Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на
извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че обжалваната заповед
е законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание
чл.172 ал.2 АПК.
Съгласно чл.143 ал.4 АПК когато съдът отхвърли
оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща
всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36 ал.2 от
Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В
случая искане за присъждане на разноски е било направено от ответника
своевременно – в съдебно заседание. Приложено е по делото и пълномощно на
извършилия представителството юрисконсулт. Искането е основателно.
Съгласно тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на
Върховния административен съд в случаи като настоящия следва да се приложи
правилото на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно което в полза на ответника се присъждат
разноски в размер, който не може да надхвърля максималния такъв, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В процесния случай, предвид
характера и сложността на делото съдът приема, че следва да се присъдят
разноски в размер 100лв.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Адора 9 ЕООД ЕИК:***
със съдебен адрес *** планина 12, вх.Б, ет.2, оф.8, срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-302-0339961/25.07.2019г. на началника
на отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция
по приходите.
ОСЪЖДА Адора 9 ЕООД ЕИК:*** да заплати на Национална агенция по
приходите гр.София 100лв., представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :