Решение по дело №265/2009 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 269
Дата: 16 ноември 2009 г. (в сила от 1 март 2011 г.)
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20092300100265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2009 г.

Съдържание на акта

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е            

  ……                                                                16. 11. 2009г.                                гр.Ямбол

 

                                                                В     ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд,                                                                                               гражданска колегия,

в открито съдебно  заседание на 15.10.2009 година,

в следния състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. ТАГАРЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Секретар Д.С.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Тагарева

Гр.д. №265 по описа за 2009г.

За да се произнесе, взе  предвид следното:

ЯОС е сезиран с исковата молба на К.Г. ***която се иска ответникът В.Ж.В. *** да й заплати обезщетение за неимуществени вреди  в размер на сумата 150 000лв. за това,че при управление на лек автомобил В. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е причинил смъртта на детето на ищцата Анна-Мария.

В исковата молба се излага, че в резултат на внезапната загуба на своето дете ищцата е претърпяла и продължава да търпи болки и страдания, че загубата е окончателна и безвъзвратна, скръбта и мъката са нелечими, това са неимуществени вреди, които ищцата счита, че е справедливо да бъдат обезщетени с исковата сума. Претендира присъждане на обезщетението заедно със законната лихва от датата на увреждането и направените по делото разноски.

В с.з. ищцовата претенция се поддържа изцяло от пълномощника на Кр.Б.- адв.А..***. ответникът В.В.,чрез процесуалния си представител адв.Матева, е признал иска по основание, оспорвайки го по размер. Наведени са  доводи, че претенцията е завишена, т.к. размерът й не е съобразен както с доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищцата болки и страдания, така и със съдебната практика.

Коституираното по делото трето лице-помагач  ЗД”Евроинс”АД-гр.София е възразило срещу участието си в производството по съображения, че към момента на настъпване на ПТП,в резултат на което е причинена смъртта на детето на ищцата, за управлявания от ответника лек автомобил не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”,тъй като по представената полица не е била платена втората разсрочена вноска и договорът е прекратен.

ЯОС, след като обсъди становищита на страните  и събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници №53/27.10.2008г. на Община Стралджа, ищцата К.Б. е наследник, майка на Анна-Мария Йорданова Захалиева,б.ж. на с.Лозенец,починала на 22.10.2008г.

От приложеното като доказателство по настоящото дело нохд №94/2009г.  по описа на ЯОС  е установено, че на 22.10.2008г. ответникът В.В. предприел управление на л.а. „Понтияк Trans sport” с ДК№ ВТ 8090 ВА, с посока на движение от гр.В.Търново към гр.Бургас. В следобедните часове В. преминал през пътен възел „Петолъчката” и навлязъл в очертанията на с.Лозенец,обл.Ямбол, където управлявайки автомобила с превишена скорост (89,2км.ч. при разрешена 50 км.ч. в населеното място) предизвикал ПТП, удряйки с автомобила пресичащото пътното платно 8-годишно дете на ищцата - Анна-Мария. В резултат на удара пострадалата Анна-Мария получила несъвместими с живота травматични увреждания-  тежка черепномозъчна и гръбначномозъчна травми, в резултат на които детето починало. Смъртта  била неминуема, настъпила бързо и била констатирана от екип на ЦСМП-Стралджа.

По образуваното ДП№219/2008г. по описа на РПУ-гр.Стралджа  и нохд №94/2009г. на ЯОС е установено, че вина за станалото  ПТП има водачът на л.а.“Понтияк”,ответникът В.В., който е бил длъжен с поведението си да не поставя в опасност живота и здравето на хората и при избиране на скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил в населено място да не превишава пределно установената за вида му скорост от 50км.ч. С неизпълнение на тези си задължения В.В. е нарушил правилата за движение -  чл.5,ал.1,т.1 и чл.21,ал.1 от ЗДвП и е станал причина за смъртта на 8-годишната Анна-Мария.

Видно от нохд №94/2009г. по описа на ЯОС, наказателното производство срещу водача В.В. е приключило с постигнато споразумение между него и ЯОП,с което  В. се е признал за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.5,ал.1,т.1 и чл.21,ал.1 от , предизвикал е ПТП  и по непредпазливост е причинил смъртта на Анна-Мария Йорданова Захариева от с.Лозенец – престъпление по чл.343,ал.1,б.“в”,вр. с чл.342,ал.1 НК. Споразумението е одобрено от съда с влязлото в сила определение от 12.05.2009г.

Разпитаната в настоящото производство свидетелка Жени Събева, без родство със страните, дава показания, според които, научавайки за смъртта на дъщеря си първоначално ищцата изпаднала в шок,съзнанието й отказвало да приеме този факт, а след погребението и понастоящем Кр.Б. била в дълбока депресия, затворила се в себе си, прекъснала контакти с близки и познати, вкопчила се в по-малката си дъщеря.

Другата разпитана свидетелка С.Г., майка на ищцата също е посочила при разпита,че след смъртта на малката Анна-Мария ищцата преживява криза и е налице цялостна промяна в поведението й. Когато пристигнала на мястото на инцидента К. изпаднала в шок, не виждала и не чувала околните. След погребението на детето нервите на ищцата се изострили, плачела ежедневно, избухвала, карала се със съпруга си. Ищцата вземала лекарства, но без резултат за състоянието й – била безпомощна,не ходела на работа,стояла си вкъщи, но била безполезна дори в домакинството. Свидетелката Г. е обяснила при разпита,че дъщеря й сама е отглеждала и възпитавала малката Анна-Мария. Бащата на детето не е бил в брак с ищцата и от раждането на Анна-Мария не е полагал грижи за нея, нито е давал издръжка.

Видно от представената по делото застрахователна полица №071080085865 от 24.06.2008г., издадена от ЗД“Евроинс”АД гр.София, управляваното от ответника В.  МПС  Понтиак Транс спорт” с ДКН ВТ 80 91 ВА  е било застраховано при този застраховател по застраховката “гражданска отговорност”. Застраховката е сключена от В. със срок на действие  от 25.06.2008г. до 24.06.2009г., като при подписване на полицата е било уговорено разсрочено плащане на вноските от застрахователната премия. Платена е била  първата вноска в размер на 70,40лв. Разпитан в качеството на свидетел,собственикът на застрахования автомобил Н.Д. е дал показания, че е предоставил на ответника правото да управлява и ползва същия, като В. е имал задължението да го застрахова. По делото не се установи по сключената застраховка да са били платени втората,третата и четвърта разсрочени вноски,но липсват и доказателства застрахователят да е упражнил правото си на прекратяване на договора – с писмено предупреждение не по-рано от 15 дни от датата на падежа на съответната разсрочена вноска (чл.202,ал.1 и 2 КЗ). В представената полица има отбелязване,че при неплащане на разсрочена вноска договорът се прекратява след изтичане на 15 дни от датата на падежа на вноската, но от това не следва, че е отпаднало задължението на застрахователя да уведоми застрахования  за прекратяването на договора. Поради това съдът приема,че към момента на събитието- ПТП от 22.10.2008г. застрахователното дружество „Евроинс”АД е било обвързано от валиден договор по застраховката „гражданска отговорност”, което  обуславя правния интерес на ответника от привличането на застрахователя като трето лице-помагач.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.45,ал.1, вр. с чл.52 ЗЗД. Претенцията на ищцата е ответникът да й заплати обезщетение за неимуществени вреди за причинената смърт  на малолетното й дете Анна-Мария.

Съдът намира,че искът е доказан по основание. Между страните няма спор и се установи от данните на приложеното нохд №94/2009г. по описа на ЯОС, че на 22.10.2008,в с.Лозенец,обл.Ямбол, при управление на л.а. “Понтияк” с ДКН ВТ 8091 ВА  ответникът виновно е предизвикал ПТП , в резултат на което по непредпазливост е предизвикал смъртта на малолетното дете на ищцата Анна-Мария. Така осъщественото деяние,неговото авторство  и противоправност, както и вината на дееца–ответника В. са установени по посоченото нохд №94/2009г., приключило със споразумение, което съгласно  чл.383,ал.1  НПК има значението на влязла в сила  присъда  и е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието (чл.300 ГПК).

Безспорно е,че ищцата е в кръга на лицата, които съгласно практиката на ВКС на РБ е легитимирана да предяви иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от загубата на близък човек  - нейното дете (ППВС № 4/61г., № 5/69, № 2/84г.).

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен режим  болките, страданията, неудобствата  и другите нематериални последици,възникнали от престъплението. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди,съгл. чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. Релевантни за размера на обезщетението и за прилагане на критерия „справедливост” са характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние по отношение на увредените лица. В случаите, когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице, от значение за размера на обезщетението са още възрастта на починалия, степента на родствена близост между него и лицата, които претендират обезщетение, както и действителното съдържание на отношенията помежду им.

В разглеждания случай ищцата е майка на починалото в резултат на ПТП от 22.10.2008г. дете Анна-Мария,което към момента на смъртта е било на 8 години. Несъмнено е, че поради близката родствена връзка майката е тази,която е понесла най-тежко смъртта на дъщеря си и е претърпяла значителните по степен морални болки и страдания. Завинаги  и до края на живота си тя ще трябва да живее с болката от шокиращата нелепа загуба на най-близкия си човек, при описаните трагични обстоятелства. Установено е, че единствено ищцата е отглеждала и се е грижила за малката Анна-Мария, тъй като не е имала брак и не е живяла с бащата на детето. Затова майката и дъщерята са били най-близки, отношенията им са били изпълнени с взаимна обич и привързаност, поради което смъртта на детето се е отразила изключително неблагоприятно върху живота и психиката на майката. Установи се, че смъртта на детето е възприета емоционално тежко от ищцата Кр.Б., която една година след събитието преживява последиците от непоправимата загуба. Настъпила е промяна в личността и поведението на ищцата. Тя се е затворила в себе си, отдала се е на тъгата, ставайки безполезна за себе си,семейството и другото си дете. Преценявайки степента на родствена близост и действителното съдържание на отношенията между ищцата и нейната дъщеря Анна-Мария, както и всички негативни последици от смъртта на последната върху живота на ищцата, настоящият съдебен състав приема, че Кр.Б. има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата 100 000лв. При определяне на обезщетението съдът съобрази  възрастта на пострадалото дете към момента на увреждащото събитие, тъй като в константната съдебна практика няма спор, че тя е релевантна за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Обезщетението от 100 000 лв. е съобразено с принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД  и ще допринесе, доколкото е възможно, за репариране на неблагоприятните последици в правната сфера на ищцата,които ще съпътстват целия й живот. Искът е основателен до размера на посочената сума, а за разликата над тази сума до претендирания размер от 150 000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото на ищцата следва да се присъдят  разноски в размер на 2 133,33лв.,съразмерно с уважената част от иска.

На основание чл.78,ал.6,вр. с чл.83,ал.1,т.4 ГПК ответникът В.В. следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 4000лв. съобразно уважения размер на иска.

Водим от изложеното, ЯОС

 

                                                Р     Е     Ш     И  :

 

ОСЪЖДА  В.Ж.В. ***,ЕГН ********** да заплати на К.Г. ***,ЕГН **********,в качеството й на майка и наследник на Анна-Мария Йорданова Захариева,б.ж. на с.Лозенец, на оснонавие чл.45, вр. с чл.52 ЗЗД  обезщетение за неимуществени вреди  в размер на сумата 100 000лв.(сто хиляди лева), ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 22.10.2008г.  до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 100 000 лв. и до размера на сумата 150 000 лв. неимуществени вреди, ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.  

ОСЪЖДА  В.Ж.В.,с посочени данни,  да заплати на К.Г.Б., с посочени данни,  на основание чл.78,ал.1 ГПК   разноските, направени пред тази инстанция в размер на 2133,33лв.

ОСЪЖДА В.Ж.В.,с посочени данни,да заплати по сметката на ЯОС на основание чл.78,ал.6 ГПК ДТ в размер на 4000 лева, както и 3 лева ДТ за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника ЗД”Евроинс”АД гр.София.

Решението  подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -гр.Бургас в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :