Решение по дело №97/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Ш. с [ЕГН] от гр. Дулово, подадена чрез адв. Св. С. от АК-Силистра, против Решение № 10 от 05.02.2025 г. по АНД № 280/2024 г. на РС-Дулово, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24 – 0259 – 000489 от 10.12.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Силистра, РУ-Дулово, санкциониращо касатора за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с административни наказания "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

С касационната жалба сe твърди, че първоинстанционното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. Излагат се съображения, че са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, тъй като срокът на регистрационните табели е изтекъл в деня преди проверката (по-малко от 24 часа преди нея), а касаторът не е бил собственик на автомобила и го е управлявал инцидентно. Моли се за прилагането на института на маловажния случай поради ниската степен на обществена опасност и липсата на вредни последици от простъпката и като резултат от това – за отмяна на съдебното решение и потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата - Началник група към ОДМВР – Силистра, РУ-Дулово, действащ чрез гл. юриск. В. А., изразява становище, че първоинстанционният акт не страда от наведените в жалбата пороци, поради което се моли за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура намира, че жалбата е основателна и в случая са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 24 – 0259 – 000489 от 10.12.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Силистра, РУ-Дулово, с което касаторът е бил санкциониран с глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред в определения за това срок.

За да постанови това решение, въззивният съд е установил, че на 28.09.2024 г. на територията на гр. Дулово Б. Ш. е управлявал лек автомобил [Марка], собственост на Ф. Н. М. от гр. Дулово, с поставени временни регистрационни табели с № 631М198, валидни за периода 28.08.2024 г. – 27.09.2024 г., т. е. с изтекъл срок на валидност на временната регистрация в деня преди проверката. Въз основа на констатациите е бил съставен АУАН, а въз основа на него – оспореното наказателно постановление.

Дуловският районен съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че безспорно е налице нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. Ш.. Коментирал е, че при проверката водачът е представил талона за временно разрешение за движение на автомобила, в който ясно е отразено в какъв срок автомобилът следва да се представи в КАТ за регистрация. Според съда водачът е бил длъжен да установи предварително дали ползваното от него МПС отговаря на всички законови изисквания, като конкретно за наличието на надлежна регистрация на автомобила е могъл да разбере от талона, който се е намирал в него. В този смисъл съдът е приел, че се касае за непредпазливо деяние

Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК настоящата касационна инстанция следва да обсъди посочените в жалбата пороци на решението и да извърши служебна проверка за валидността му, допустимостта му и съответствието му с материалния закон.

Не може да бъде споделено оплакването в жалбата, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Изложените съображения, че се касае за инцидентно и краткотрайно ползване на чужд автомобил с цел набавяне на цигари, не променят факта на управлението му с изтекли регистрационни номера, респ. осъществяване на състава на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В първоинстанционното производство с допустими доказателства са установени всички релевантни факти, поради което не се констатира допуснато процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на съдебния акт.

На следващо място е необходимо да се разгледа и второто наведено в жалбата основание, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, като това основание попада в обхвата и на служебната проверка на акта, която се дължи от съда съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.

Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че нарушението, за което е санкционирано лицето, е извършено. Спорът пред настоящата инстанция е концентриран около наличието на предпоставките за квалифициране на деянието като маловажен случай, като въпросът следва да се разгледа в светлината на Решение № 4 от 30.04.2025 г. по конституционно дело № 29/2024 г., до приключването на което производството по настоящото дело беше спряно с Определение № 462 от 02.04.2025 г. С цитираното решение на Конституционния съд е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП в частта, която изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Доколкото съгласно Решение № 3/2020 г. по Конституционно дело № 5/2019 г. обявеният за противоконституционен закон не се прилага по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, каквото е процесното, то въпросът за материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, респ. за потвърждаващия го съдебен акт, следва да намери разрешение без изключване на възможността за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, уреждаща реда за замяна на административното наказание с предупреждение при маловажен случай.

Легалната дефиниция за "маловажен случай" се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР ЗАНН, според която "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В конкретния случай се касае за първо нарушение, извършено по непредпазливост при инцидентно управление на чужд автомобил, броени часове след изтичането на срока, в който автомобилът е следвало да бъде регистриран. Съвсем различна би била хипотезата, ако примерно водачът беше собственик на автомобила и отговаряше за своевременното изпълнение на задължението за регистрация или беше установен умисъл и/или период на бездействие, който не би могъл да се свърже с неволен пропуск. При съвкупната преценка на установените в процеса обстоятелства, при които е извършено нарушението, неговата обществена опасност и личността на нарушителя се налага извода, че са налице данни, които го определят като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните административни нарушения от този вид.

С оглед на така изложеното настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно установеността на деянието и дееца. Съобразяването както от АНО, така и от съда, на разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, обявена към настоящия момент за противоконституционна в частта относно забраната за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, е довело до нарушение на основния житейски и правен принцип на справедливостта и на изискването за съразмерност на наказанието с тежестта на извършеното нарушение. С оглед на това и предвид Решение № 4 от 30.04.2025 г. по конституционно дело № 29/2024 г., оспореният съдебен акт се явява неправилен и следва да се отмени. По изложените по-горе съображения наказателното постановление също следва да се отмени, като се предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от постановяването на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на касатора следва да се присъдят разноски по делото. В кориците на първоинстанционното производство са налице доказателства за извършени разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Освен тях липсват други доказателства за сторени разноски в първоинстанционното или в касационното производства. Ето защо в полза на касатора следва да се присъди сумата от 500 лева, която следва да се възложи в тежест на ОДМВР-Силистра, доколкото тя е юридическото лице, в структурата на което е ответния орган (§ 1, т. 6 от ДР на АПК).

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 10 от 05.02.2025 г. по АНД № 280/2024 г. на РС-Дулово и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 0259 – 000489 от 10.12.2024 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Силистра, РУ-Дулово, с което на Б. Б. Ш. с [ЕГН] от гр. Дулово, обл. Силистра, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗАНН са наложени административни наказания "глоба" в размер на 200 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Б. Б. Ш. с [ЕГН] от гр. Дулово, Обл. Силистра, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от постановяването на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Силистра да заплати на Б. Б. Ш. с [ЕГН] от гр. Дулово, Обл. Силистра, направените по делото разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.