Решение по дело №21173/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22085
Дата: 5 декември 2024 г.
Съдия: Светлана Христова Петкова
Дело: 20241110121173
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22085
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Н. М.
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110121173 по описа за 2024 година
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
обективно съединени установителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено че В. В. К. и В. Л. К.
дължат на „Топлофикация София“ ЕАД при условията на разделна отговорност
следните суми: сумата 258,41 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 40,61
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г., които
суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 8, находящ се в гр. София, общ.
„Красно село“, АДРЕС, аб. № 189462, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 28.11.2023 г. по ч.гр.д. 62372/2023г. по описа на СРС, 81 с-
в.
За ответника В. В. К.: сумата 129,20 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 20,31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода
от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г.
За ответника В. Л. К.: сумата 129,21 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 20,30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода
от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г.
1
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали
насрещно - не са заплатили дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца
процесните суми. Претендира разноски.
Ответниците В. В. К. и В. Л. К. са депозирали отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете. Поддържат, че
претендираните задължения са заплатени своевременно, за което представят платежни
нареждания, както и справка, издадена им от ищцовото дружество. Оспорват
претендираните от страна на ищеца разноски за заповедното и исковото производства.
Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем сървисис" ЕООД не изразява
становище по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 62372/2023г. по описа на
СРС, 81 състав, по което на 28.11.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу ответниците В. В. К. и В. Л. К. да заплатят на ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми:
За ответника В. В. К.: сумата 129,20 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 20,31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода
от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г.
За ответника В. Л. К.: сумата 129,21 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 20,30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода
от 15.09.2021 г. до 03.11.2023 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците редовно, които в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК са подали възражение, съответно в указания му срок ищецът е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в посочените
размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
2
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
3
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
По настоящото дело не е спорно между страните, че в рамките на исковия период
ответниците са имали качеството на собственици на процесния недвижим имот при
равни права, което обстоятелство се установява и от приетите писмени доказателства –
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том IV, рег. № ******
дело № ************г. на нот. В. М., № 053 в НК, район на действие СРС, заявление
декларация с вх. № 1963/12.08.2010г., както и постановление за възлагане на недвижим
имот от 12.02.2020г. на ЧСИ А. Б., с рег. № 850 от КЧСИ, с район на действие СГС. С
оглед на гореизложеното и на основание нормата на чл. 153 ЗЕ, ответниците като
собственици на топлоснабдения имот са обвързани по силата на закона от облигация с
ищцовото дружество по отношение на доставяната до имота им топлинна енергия, без
да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват
доставяната в имота от ищеца топлинна енергия, поради което и същите дължат
заплащане на цената на доставяната до имота им топлинна енергия. Договорът касае
обект с абонатен № 355658, находящ се в гр. София, АДРЕС, ап.
8.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена
4
система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Витерра Енерджи Сървисиз" ЕООД /сега "Техем сървисис" ЕООД/, съгласно
представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 10.09.2002г.
Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за
сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено
в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на
такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на
процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му
договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответниците е имало индивидуален топломер с
дистанционен отчет, както и 2 бр. водомери за топла вода. Посочено е също, че за
исковия период дяловото разпределение е извършвано по реален отчет на
индивидуалния топломер. Топлата вода е начислявана също по реален отчет, за което
са съставени протоколи за Главен отчет с подпис на абоната/лице подсигурило достъп.
При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че
монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно
установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са
отразявали количествата отдадена топлинна енергия. От заключението се изяснява, че
дължимата от сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена
съобразно приложимата методика е общо 485,59 лева. Съдът намира, че заключението
на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй
като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които
са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на
топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват
обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него
5
изводи.
От приетото без възражения от страните заключение по съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за процесния период м.05.2020г. до м.04.2021г. са
заплатени суми по фактури в размер на 102,68 лева и е погасена чрез прихващане
сметката за м.06.2020г. със сума за връщане от промяна на цената за предходен
отчетен период (м.05.2019г. – м.04.2020г.) в размер на 23,21 лева. Вещото лице
уточнява, че общата фактура за процесния период № **********/31.07.2021г. е
погасена частично чрез прихващане със сума за връщане по издадени кредитни
известия на 30.11.2021г. в размер на 17,46 лева, както и чрез сума за връщане в
резултат на корекцията на ДДС за следващия отчетен период (м.05.2021г. – м.04.2022г.)
в размер на 83,03 лева – главница и 27,31 лева – лихва. Изяснява, че с представените от
ответниците документи за извършени плащания не са погасявани задължения за
топлинна енергия за процесния период, а само три от тях са послужили за заплащане
на суми за дялово разпределение и лихва, които не са предмет на настоящата искова
претенция. В заключение експертът е посочил, че общият размер на погасените
задължения за главница за топлинна енергия за процесния период е 227,18 лева.

С оглед на гореизложеното, искът за главница за ТЕ за сума в размер на 258,41 лева
/485,59 лв. - 227,18 лв./, от която ответниците дължат по 1/2 съобразно притежаваните
права в съсобствеността /по 129,07 лева/ се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва за период от 14.11.2023 г. до изплащане на
вземането.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск предполага наличие на главно задължение и
забава в погасяването на същото.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
6
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2020г. и 2021г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Предвид
изложеното, искът за лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 64,50 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, от която всеки от ответниците
дължи 32,25 лева. За исковото производство ответниците следва да заплатят на ищеца
сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на 709,50
лв., представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК
размер на 50,00 лв./, от която сума В. В. К. и В. Л. К. дължат по 354,75 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, но доколкото не са заявили такова искане, разноски не
следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че В. В. К., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 129,20 лева,
7
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за период от
14.11.2023 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот -
апартамент № 8, находящ се в гр. София, общ. „Красно село“, АДРЕС, аб. № 189462,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.11.2023
г. по ч.гр.д. 62372/2023г. по описа на СРС, 81 с-в., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 32,25 лева разноски за заповедното производство и сумата 354,75 лева
разноски за исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 20,31 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 03.11.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че В. Л. К., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 129,20 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за период от
14.11.2023 г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот -
апартамент № 8, находящ се в гр. София, общ. „Красно село“, АДРЕС, аб. № 189462,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.11.2023
г. по ч.гр.д. 62372/2023г. по описа на СРС, 81 с-в., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 32,25 лева разноски за заповедното производство и сумата 354,75 лева
разноски за исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 20,31 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 03.11.2023 г.
Решението е постановено при участието на "Техем сървисис" ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8