ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Гр. Сливен, 12.11.2019 година
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
При секретар Пенка Спасова с
участието на прокурор РУСИ РУСЕВ, като се запозна с докладваното от съдия
НЕЙЧЕВА ЧНД № 568 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе съобрази:
На основание чл.440, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 70 от НК, Сливенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
осъдената С.К.А., ЕГН **********за за допускане на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й с
влязло в сила на 12.06.2019 г. споразумение по НОХД № 157/2019 г. на Районен
съд -Исперих, наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, с размер на
остатъка ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ дни.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд - Бургас в 7-мо дневен
срок, считано от днес.
След влизането му в сила, препис от определението ДА
СЕ ИЗПРАТИ на Началника на Затвора - Сливен и на Окръжна прокуратура -Сливен за
сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ:
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. НПК.
Образувано е по молба на осъдената С.К.А., с която
иска да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от
наложеното й наказание. В молбата си осъдената твърди, че е осъдена на шест
месеца лишаване свобода, като до момента е изтърпяла четири месеца и двадесет
дни. Твърди още, че има онкологично заболяване от 2018г., поради което моли да
бъде условно предсрочно освободена, за да отиде на лечение в Турция.
В съдебно заседание осъдената А.
моли съда да уважи молбата й за предсрочно освобождаване поради необходимостта
на изследвания във връзка със заболяването й, извършването на които не й било
осигурено от Затвора. Иска да продължи да се лекува в Турция.
Представителят на пенитенциарното
заведение изрази становище за неоснователност на молбата на осъдената А..
Счита, че са изпълнени само формалните изисквания на закона, а именно изтърпяно
е повече от половината от наказанието, а останалите изисквания не са изпълнени.
Осъдената в условията на затвора демонстрирала привидни нагласи за съобразяване
с правилата и задълженията. Констатирано било и дисциплинарно нарушение, за
което е наложено наказание през м. 09.2019 г. Не била поощрявана с награди.
Спазвала изискванията, поради задължителния им характер, без да показва
съзнателна положителна промяна и отричала необходимостта от такава. По
отношение на труда проявявала интерес, с оглед намаляване размера на
наказанието, като от друга страна афиширала сериозен здравословен проблем.
Оценката на риска от рецидив се запазвала в границите на средния. В условията
на свобода съществувал риск от извършване на нови закононарушения. Налице била
недостатъчна критичност, което пречело на процеса на поправяне и налагало да се
продължи поправителното въздействие за снижаване на риска от рецидив и
редуциране на нуждите. Моли да бъде оставена без уважение молбата и съдът да не
допуска условно предсрочно освобождаване.
Прокурорът счита молбата на осъдената А. за неоснователна,
основана изцяло на здравословното й състояние, като последното не било критерий
за допускане на условно предсрочно освобождаване. Безспорно съдената била
изтърпяла повече от половината от наложеното наказание
2
лишаване от свобода, но нямало данни за нейното
поправяне, с което да бъдат изпълнени двете кумулативни предпоставки за условно
предсрочно освобождаване. Предвид това, че молбата касае изцяло здравословното
състояние на осъдената, при условията на алтернативност
моли съда да възобнови съдебното следствие и да дадете възможност на осъдената
и на Затвора да представят документи по отношение на здравословното й
състояние, за да се направи преценка дали е належащо
нейното освобождаване от затвора, макар и по този ред.
Съдът след като се запозна със становищата на
страните, анализира събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Молителката - осъдената С.К.А. е на 55 години,
българска гражданка, със средно специално образование, омъжена. Има една
пълнолетна дъщеря. С.К.А. е осъждана шест пъти, но в затвора е за първи път.
Последното й осъждане е с влязло в сила на 12.06.2019 г. споразумение по НОХД №
157/2019 г. на Районен съд - Исперих за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 /ред. ДВ бр. 26 / 2010г./, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.
Осъдената А. *** на 08.07.2019г. Начало на наказанието
- 03.07.2019г. Към датата на постановяване на настоящото определение -
12.11.2019г. е изтърпяла фактически четири месеца и девет дни. От работа са й
зачетени двадесет и три дни. Общо изтърпяната част от наказанието лишаване от
свобода е в размер на пет месеца и два дни. Остатъкът за изтърпяване е двадесет
и осем дни.
От 24.07.2019г. търпи
наказание в затворническо общежитие от открит тип
„Рамануша". По време на фактическото
изтърпяване на наложеното й
наказание осъдената се представя като адаптивна, добре организирана,
толерантна към външни указания и изисквания. Не си създава излишни
проблеми. Склонна да избягва конфликтни лица. Създава впечатление на
добронамерена и позитивна личност, но открито се противопоставя, когато
е
необходимо да защитава
интересите си. Със
заповед № ТС-РАД-10-
191/03.09.2019г. е наказана на основание чл. 101 т.1 от ЗИНЗС затова,
че на
17.08.2019г. прави опит по нерегламентиран начин да придобие продукти,
неразрешени съгласно утвърден от Министъра на
правосъдието списък. Не е поощрявана съгласно ЗИНЗС.
При настаняване в
затворническо общежитие от открит тип, осъдената желае да отдава труд в
условията на затвора. С оглед здравословното й състояние, преценката на
специалисти от Медицински център при затвора - гр. Сливен е за възлагане на лек
физически труд. Предвид това тя участва в грижа за рози в цветна градина,
изработване на пликове за пакетиране на билки, почистване на двор и след
освобождаването на друга осъдена поема ангажимент но пусков режим на помпа.
Водещ мотив за трудовата ангажираност на осъдената е единствено редуциране
размера на наказанието предвид това, че от една страна тя афишира сериозен
здравословен проблем, а от друга проявява настойчивост към всякакъв тип
дейност, при която се отчитат работни дни, както и към възможностите за
облекчаване на правното положение и намаляване размера на наказанието.
В условията на затвора осъдената А. не подлежи на обучение, предвид
наличието на средно специално образование. По време на фактическото изтърпяване
на наказанието посещава различна клубна дейност на ниво група, като няма
организационни или ръководни функции. Не е участвала в специализирана програма
на въздействие.
Прегледът на криминогенните фактори в профила на осъдената А. показва
риск от рецидив категория „Среден". Съпоставянето на оценките не
регистрира промяна в положителен аспект. Първоначалната оценка на риска от
рецидив е била 57 точки. При изготвената последваща
оценка на риска от рецидив е регистрирано повишение - 62 точки и запазване на
риска от рецидив в границите среден. Анализирането на отделните зони не дава
доказателства за необходимата положителна промяна в поведението на осъдената,
имаща отношение към процеса на поправяне.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Молбата на осъдената С.К.А. за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от
свобода е неоснователна и като такава съдът я остави без уважение. Не са налице
законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от НК за
постановяване на условно предсрочно
4
освобождаване на осъдената А. от изтърпяване на
останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода. Посоченото от
осъдената основание за допускане на условно предсрочно освобождаване
-необходимост от лечение, освен че е само твърдение, за което липсват каквито и
да било доказателства, то няма и отношение към института на условно предсрочно
освобождаване.
Действително, налице е
формалното условие по т. 1 от ал. 1 на чл. 70 от НК и към настоящия момент
осъдената А. е изтърпяла всичко пет месеца и два дни от наложеното й наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца. Тя е изтърпяла повече от половината
от наложеното й наказание, но от събраните по делото доказателства, не може да
се направи извод за нейното поправяне. Условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, която законът предоставя на затворници с поведение
надхвърлящо обичайно доброто и дължимо при изпълнение на наказанието лишаване
от свобода и не се прилага автоматично за всеки лишен от свобода, изтърпял
посочената в НК част от наказанието. В случая преценката за наличието на
втората изискуема предпоставка - доказателства за поправяне на лицето, е
отрицателна. Съгласно разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 от НПК, доказателства за
поправянето на осъденото лице са всички обстоятелства, които сочат за настъпила
положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни
прояви.
За краткия период на престой в
затвора осъдената А. не е показала
съзнателна положителна промяна от нейна страна. Тя е наказвана веднъж и
не
е поощрявана съгласно ЗИНЗС. Информацията, съдържаща се в събраните
писмени доказателства показва, че поправянето й все още не е доказано и
е
необходимо спрямо нея да продължи индивидуалната корекционна
дейност.
Към този извод води и отчетената промяна в стойностите на риска от
рецидив,
които от 57 точки са се повишили на 62 точки, макар и да се запазва
риска от
рецидив в границите на среден. Отчетени са и сериозни проблемни зони,
свързани с начина на живот и обкръжение, мисловни умения и поведение,
коригирането на които би довело след.себе си постепенно снижаване на
стойностите на следените параметри и би доказало постигане на желаната
5
промяна. Не е установена осъзнатост
и критичност към собственото противоправно поведение.
Не е категорично отношението й към извършените закононарушения - признава вина
за стореното, но не определя деянието като престъпление. Недостатъчната
критичност пречи за адекватното разбиране на факторите довели до извършване на
престъпното деяние, както и на процеса на поправяне. В условията на свободен
живот съществува риск от извършване на нови закононарушения, предвид съдебната обремененост, начина на живот, преди и след постъпване в
затвора, както и неосъзнаването на необходимостта от позитивна личностова промяна. Не може да се направи и категоричен
извод, че по отношение на полагането на труд, като елемент от
индивидуализиращите условия доказващи поправянето, предвидени в чл. 70 ал. 1 НК
това е установена позиция и нагласа в живота на свобода. Видно от справката за
съдимост на осъдената, престъпленията, за които е осъждана, сочат за търсене на
незаконни източници на средства. А както беше посочено по - горе, предвид
обстоятелството, че в затвора от една страна осъдената изтъква сериозен здравословен
проблем, а от друга проявява настойчивост към всякакъв тип дейност, при която
се отчитат работни дни, мотивът за трудовата ангажираност на осъдената е
единствено редуциране размера на наказанието, което изтърпява.
Анализът на цялостното й поведение по време на
изтърпяване на наказанието показват необходимост от продължаване на
поправителното въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив и
редуциране профила на нуждите.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен
материал по делото, съдът стигна до извода, че осъдената все още не е дала
доказателства за своето поправяне, не е налице настъпила трайна и необратима
положителна промяна у нея по време на изтърпяване на наказанието й, предвид
което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.
|
|
Така
мотивиран, съдът постанови определението си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: