Решение по дело №16/2012 на Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 40

гр. Брезник 23.10.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Брезнишкият районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16 по описа за 2012 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД, към който иск обективно е съединен и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства В.С.А. е поискала да бъде осъден В.С.П. да й заплати сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), дължима по сключен устен договор за заем на 18.02.2009 г. лихва от момента на сключване на договора 18.02.2009 г. в размер на 1142.57 лв. (хиляда сто четиридесет и два лева и петдесет и седем стотинки), както и да заплати направените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

Искът е допустим съобразно изложените твърдения и формулираното искане – съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да върне дадени му в заем 3500 лева, ведно с лихва от момента на сключване на договора 18.02.2009 г. в размер на 1142.57 лв.. За процеса не е важно на кого са парите, а кой на кого ги е дал. Обстоятелството, че ищцата признава, че 2000 лева от сумата 3500 лева тя е взела от свидетеля С.М. не променя факта, че ако е възникнало облигационно (договорно) отношение, то е между В.А. и В.П..

Съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален договор – счита се сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на заемателя. При наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора. При изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва и обстоятелствата, при които е сключен договора; поведението на страните преди и след сключването му – характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. В случай, когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не е писмен, свидетелските показания са единственото доказателствено средство за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. В производството по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, доказателствената тежест да установи, че е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им. При оспорване на иска, ответникът следва да докаже възраженията си: че средствата са дадени на друго основание; че е налице порок на волята; че задължението е погасено, че не е получил средствата и прочее факти съобразно характера на въведените възражения срещу иска.

При обсъждане на гласните доказателства, следва да се изтъкне, че показанията на двете групи свидетели, ангажирани съответно от ищеца и от ответника, не си противоречат, тъй като са източник на данни относно различни релевантни за спорното право факти. Показанията на свидетелите посочени от ищцата са свързани с момента на предаване на парите и уговорките между страните, докато показанията на свидетелите посочени от ответника основно са концентрирани относно общото финансово състояние на В.П.. Единствено свидетелката Е.П. е била очевидец, но съдът съобрази нейната заинтересованост – тя е съпруга на ответника, с оглед на всички други данни по делото по чл. 172 ГПК. Относно нейните показания следва да се има предвид, че има разминаване между казаното от нея и документите представени от ответника. В съдебно заседание на 13.06.2012 г. П. завява: “Ден два преди това (свидетелката не уточнява, кое е „това“, но съдът  приема, че става дума за датата 18.02.2009 г.) П. беше обменил известна сума от евро в лева.“, докато от документите видно, че обмяната на парите е на 12.03.2009 г.

Свидетелските показания на Т.Н. са относно общото финансово състояние на ответника и колко добър зет и човек е, но не и свързани с конкретната дата и събитията описани в исковата молба, които са релевантни за казуса. Относно показанията на М.С. следва да се има предвид, че тя е работела като помощник-готвач и през по-голямата част от времето е била в кухнята, а не в салона където е станало предаването на парите. Твърдението на свидетелката, че ответника като работодател не е закъснявал с изплащането на заплатите не води до извода, че той не е имал нужда от пари точно на датата посочена в исковата молба. В този смисъл представените от ответника документи, от които е видно, че на 12.03.2009 г. В.П. е обменил 10000 евро в лева на стойност 19490 лева, представения предварителен договор от 13.11.2007 г., както и финансовите отчети за месеците февруари, март и април 2009 г.  също не подкрепят оспорването му, че не е получил заем на 18.02.2009 г.

При обсъждане на свидетелските показания съдът игнорира показанията на свидетелката Р.Д.И., тъй като от събраните по делото доказателства (показанията на М.С., Писмо изх. № 1060/04.09.2012 г. на Директора на *******, платежна ведомост за месец февруари 2009 г.) се установи, че тя не е могла да присъства на събитията описани в исковата молба. Свидетелите С.И.М., М.Н.М., и Б.И.С. категорично и еднопосочно установяват същностните елементи на договор за заем относно сумата от 3500 лв. И тримата установяват страните по същия –ищцата В.А. като заемодател и ответникът В. Попове като заемополучател, предадената сума – 3500 лв., мястото на сключване и предаване – заведението стопанисвано от ищеца – ресторант *****, както и датата – 18.02.2009 г., поетото задължение от В.П. да ги върне до края на месец март 2009 година. Отделно от това тези свидетели сочат и други обстоятелства по въпросната сделка, извън същностните й характеристики – сумата се предала в банкноти по 50 лв. и то веднага; била поискана за заплащане на наем и ток на заведението. Настоящият състав на съда съобрази евентуалната заинтересованост на С.М., с когото ищцата живее на съпружески начала, с оглед на всички други данни по делото по чл. 172 ГПК. Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, несъмнено и точно установяват твърденията на ищцата в исковата молба и пълно и главно доказват възникналата облигаторна връзка и неизпълнението й от страна на П.. При посочените данни следва да се приеме, че ищецът е установил предаване на заемните средства, а ответникът не е установил възражението си, че договор за заем не е бил сключван.

Като основателна следва да бъде уважена и претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД. Действително страните не са уговорили заплащането на лихва, но предмет на исковата претенция не е договорена лихва, а обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва от деня на забавата, която се дължи по силата на чл. 86 ЗЗД. В процесният договор за заем от 3500 лв. е предвидил и уговорен срок за връщане на сумата – края на месец март 2009 г. Съгласно признанието на ищцата обаче, този срок е продължаван няколко пъти с по 6 (шест) месеца, поради което и момента на изпадане в забава на ответника следва да се приеме, че е датата на покана от страна на ищцата към П. да изпълни задължението си. Видно от Нотариална покана изпратена от В.А. чрез Нотариус И. М. с рег. № 602 на Нотариалната камара до В.П., последният е отказал да я получи, като датата на отказа е 12.01.2012 г. Ето защо и предвид чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, това задължение е станало изискуемо от 12.01.2012 г. За периода от изпадане на длъжника в забава – 12.01.2012 г. до завеждане на иска на 17.02.2012 г., законната лихва върху сумата 3500 лева възлиза на 36.70 лева, която сума следва да бъде присъдена на основание чл. 86 ЗЗД, като до предявения размер от 1142.57 лева искът се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 540 лв. разноски по делото.

С оглед изложеното районният съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА В.С.П. *** с ЕГН: ********** да заплати на В.С.А. ***, с ЕГН: ********** сумата от 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), дължима по сключен устен договор за заем на 18.02.2009 г.

ОСЪЖДА В.С.П. да заплати на В.С.А. сумата от 36.70 лв. (тридесет и шест лева и седемдесет стотинки), представляваща законната лихва върху главницата считано от 12.01.2012 година до окончателното и изплащане, като до предявения размер от 1142.57 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В.С.П. да заплати на от В.С.А. сумата 540 лв. (петстотин и четиридесет лева) разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщението до страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:_____________________