Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. ЛОВЕЧ, 09.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия ,четвърти състав в открито заседание на девети
декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕТА
МИТОВА
при секретаря Р.Б. като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1194 по описа за 2014
год. на ЛРС , и за да се произнесе, съобрази:
частично
предявен иск по чл.73 ,ал.1 от ЗС:
С Решение
№355 /10.07.2014 г., постановено по в.гр.д.№293 по описа за
Прието е в
мотивите,че правната квалификация на предявения иск е по чл.73, ал.11 от ЗС.
При новото
разглеждане на делото , съдът е назначил на ищеца ,на осн.
чл.95,ал.2 от ГПК във вр. с чл.21,23,ал.3 и ал.4 от ЗПП-щ ,процесуален представител на ищеца Г.Ч. – адв. Ил. К. от ЛАК,заличена от
съда след отвод .
Ответницата
е депозирала СТАНОВИЩЕ в отложено открито съдебно заседание от 16.12.2013г., по
което излага множество възражения и моли съда след анализиране на всички факти
,писмени бележки , отговори писмени защити от адв. Д.Т.,обяснения и допълнения
към тях да не уважи иска по чл.73,ал.1
от ЗС , който е неоснователен и недоказан – Ч. не е собственик на процесния
таван и моли за присъждане на разходите й по гр.д. №87/2012 г., в.гр.д. №92
/2014 г., в.гр.д. №293 /2014 г., на ПлОс и гр.д.№1194
/2014г. на ЛРС.Представя писмени доказателства.
Ищецът с
писмени молби прави отвод на назначения му от съда процесуален предствавител , възразява срещу становището на ответницата
, моли за производство по чл.193 от ГПК и представя писмени доказателства.
Съдът в о.с.з
на 14.04.2015г. е съставил проекто – доклад на
страните като е посочил,че
Вземането по чл. 73, ал. 1 от ЗС, както е квалифицирал иска
ОС - Плевен е иск на собственик срещу недобросъвестен владелец за обезщетението
му (на собственика) за ползите, от които е бил лишен. Този иск се обосновава на
неоснователното обогатяване. За уважаването на тази претенция, ищецът носи
доказателствена тежест за следното : че е собственик на веща: недвижима
собственост с обем 178 куб.м.; че за периода, за който се търси обезщетението
(10.09.1997 г. до 10.05.2010 г.) ответникът е упражнявал фактическата власт
върху нея, т.е., че го е лишил от владение върху имота, като ищецът не следва
да доказва, дали ответницата е реализирала ползи от имота и какви.
Ответната страна предявява основно
възражение по така предявеният иск, че не е недобросъвестен владелец на веща, а
напротив - твърди, че е неин собственик, за което тя носи доказателствената
тежест да докаже това си твърдение.
Ищецът ,представляван и от адв. Н.К.
от АК – Русе ,прави искане за изменение на предявения частичен иск от
4 408,00 лева на 5 408,00 лева на осн.
чл.214 от ГПК и лично прави допълнение по доклада - Тази собственост от
178 куб.м. представлява част от таван и искът е само за частта от тавана, целия
от 228 куб.м. Моли, да се съобрази искова молба входирана
с № 32215 от 25.06.2010 г. ,пред ЛОС , където са посочени 228 куб.м., стр. 1,
ред 5 от долу на горе. Сочи , пред ОС Ловеч е депозирал молба вх. №
1751/14.03.2013 г. с уточнение на петитума на съда във връзка с определението
му № 182/19.02.2013 г. на ОС Ловеч по чл. 129 от ГПК. Моли, да се счита, че петитумът на иска му е по тази молба вх. № 1751/14.03.2013
г., където е уточнил „да му плати плодовете на неговата недвижима собственост ,
която държи незаконосъобразно без правно основание , представляващо част от
таван с обем от 178 м3 ,целият от 228 м3 , намиращ се над първичната сграда
съгласно скица №34 – Г – 79 /28.03.2003 г. по стар недействащ план от
23.03.1904 г. , преустроена и надстроена през 1906 –
-
46,575
м3 в сграда 63427.2.1550.2 /скица №18 –
94 – 4575 /28.11.2007г./ над първо ниво с граници – север улица П.К. , на изток
и юг дворно място на имота , на запад пристроени и надстроени магазини.
-
131,80
м3 в пристроена и надстроена сграда 63427.2.1550.1 / скица №18 – 94 – 4575
/28.11.2007г./ над 2 ниво по действащата кадастрална карта с граници - на запад улица А.З. , на север улица П.К. ,
на изток сграда 63427.2.1550.2, на юг - сграда 63427.2.1550.1 за периода от
10.09.1997 до 10.05.2010 г., представляващо 152 календарни месеци при обща
средна пазарна цена за целия период , което прави обща сума в размер на 70,448
лева,предявен частично за сумата
1 408 лева. Съдът съобразява ,че с Определение от 24.09.2012
г.,постановено по гр.д. №87 /2012 г. на ЛОС ,
същият е изменен на осн. чл.214 от ГПК –
увеличен на сумата 4 408,00 – частично предявен от целия иск в размер на
70 488 ,00 лева.
В ход на делото по същество ,ищецът
сочи ,че видно от приложените нот. актове, негови и
приложени скици и дадени свидетелски показания, се установи, че
въпросния таван е бил продаден на
неговите праводатели в съответния обем, който е вписан в неговия нот.акт 228 куб.м. ,че в Решението
от 10.7.2014г. на ПлОС, и правната квалификация да се счита предявен иск с осн.чл.73,ал.1 от
ЗС , е указано, че ищеца не трябва да доказва дали ответника владее
неправомерно съответния имот, а да се
докаже, че оспорва държанието на този имот от
голия собственик - наследницата на бившите собственици. Следователно
чл.73,ал.1 от ЗЗД се дължи
обезщетение за пропуснати ползи за
съответния период в размер, предявен за 5024 лв. Моли съда да уважи иска ми и
да постанови с решение с което осъди ответницата да ми заплати пропуснатите ползи, ведно със
полагащите се лихви от завеждане на иска и със съответните деловодни разноски
за транспорт, адвокати и вещи лице, описани подробно и приложени в опис от преди.Прилага писмени
бележки и възражение срещу писмена защита на ответника Т.С.П..
Ответницата
- Т.С.П. моли, като неоснователен и недоказан, съдът да отхвърли предявения
иск.Подробни аргументи излага в хода на
устните състезания и в представена писмена защита.
Съдът като
съобрази приложените граждански дела,изпратени по подсъдност на РС – Ловеч
, по който е образувано новото гр.д. , а именно : В. гр. д. № 293/2014 г. на ОС – Плевен; Великотърновски апелативен съд ВЧ гр. д.
№ 104 от
Съгласно Чл. 73. (1) от ЗС - Недобросъвестният
владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да
получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат
направените за това разноски.
За да бъде уважен така предявения
иск в тежест на ищеца е да докаже:
- собственост на имота за
претендирания период,
- владение на имота от ответника
през същия период и
- стойността на пропуснатите добиви
в размер а средния пазарен наем на имота за процесния период,
- предприемане на действия по
прекъсване или спиране на давността по отношение на претенцията,
- поставяне на ответника в забава по отношение
на претендираните суми за обезщетение.
По отношение наличието на първата
предпоставка страните по делото спорят и
като ответникът се счита за съсобственик на процесния обект заедно с дъщеря си и не се счита за недобросъвестен владелец на
същия.
Съгласно чл. 71 от ЗС добросъвестният владелец има
право да се ползува от вещта и да получава добивите,
които тя е дала, до предявяване на иска за връщането й, а съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗС , недобросъвестният
владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да
получи, а също така и ползите, от който го е лишил. Добросъвестността е
определена в чл. 70, ал. 1 от ЗС, според който
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да
го направи собственик. Това е така и в случаите, когато праводателят
не е бил собственик или пък предписаната за прехвърляне форма е опорочена, ако
владелецът не е знаел за това. Правното основание за придобиване на вещта от
владелеца трябва да е валидно.
Ищецът счита ,че е едноличен
собственик на таван от 228 куб.м., което в частта от 178 куб.м. се владее
недобросъвестно от ответницата , която счита ,че не е негов собственик.
Позовава се и извлича правото си на
собственик въз основа на документи за собственост - нот.актове както следва :
нот.акт №37 /1976 г., като съгласно
изявлението му в о.с.з. на 11.02.2015 г. , приложен не към ИМ на стр.6 , а към
гр.д. №87 /2012 г. на РС – ЛОВЕЧ ,стр. 85 , съгласно който на 01.11.1976г. , е
съставен нот.акт за покупка на недвижим имот чрез Градски народен съвет, с
който Ц.С.К. продава на определените от НС купувачи Х.П.И., П.В.И. и Т.Х.П.
следния недвижим имот: паянтова сграда , застроена върху 45 кв.м. в източната
част на двора по ул.“П.К.“№5 Русе , състояща се от две стаи , антре ,стълбище
,цялата на маза с неизползваем таван
с 228 куб.м. , право на ползване на дворищен клозет,право на
преминаване през входа към ул.П.К.”,при граници: ул.П.К.”, ул.”А.З.,Д.Р. и Н.Д..За легитимацията на продавача по
сделката е посочен н.а №167 /38г. на Рус.нот. , н.а №117/1936г. на Рус.нот.,скица № Ц – 23 /74г. на ГН П-л№ 9 за опред.на
купувачите и П-л №6 /76 за оценка и др.
От приложения по делото от ответницата П-л №9
/стр.27/ от 25.06.1976 г., е визно ,че е решено на осн.чл.19,4
ЗСГ и чл.40 ППЗСГ и определени Х.П.И., П.В.И. и Т.Х.П. за купувачи на имота по
ул.“Каравелов“ №5,състоящ се от паянтова жилищна сграда върху 45 кв.м. в
източната част на двора от две стаи антре ,стълбище на маза и
таван, право на ползване на
клозет,право на преминаване през входа към ул.П.К.” на обща ст.
1 661лева собственост на Ц.С.К..
Към него като предхождащ акт следва
да се посочи Решение №2641 /19.10.1978 г. , постановено по гр.д. №1966 /1978 г.
на Русенския районен съд , с което се възлага в съсобственост на П.В.И. и В.Х.Й. от Русе , неподеляемо
жилище в Р.о ул.“П.Каравелов“ 5 , застроена на 45 кв.м. , състоящо се от две
стаи – антре , стълбище ,цялото на маза с неизползван таван , с право на ползване
на дворищния клозет, както и с право на преминаване през входа към ул.П.К.”,при
граници: за двора ул.П.К., ул.”А.З., Д.Р. и Н.Д..
На В.Х.Й. й е било издадено у-ние
№1763/23.07.1997г. от ОБЩИНА РУСЕ , в който е бил описан имота на улП.К...-А: едноетажна жилищна сграда в източната част на
двора ,застроен върху 45,00 кв.м. , състоящ се от две стаи ,антре ,стълбище ,
изба под цялата сграда , с право на преминаване откъм входа на ул.“П.Каравелов“.
Със следващият н.а. 159 /
Информация за процесния обект се
намират и в КП - 18.01.2001г. съгласно
който е посочен ,че покрива е частично скатен , покрит с керемиди , а върху останалата част от
покрива е изградена тераса ; в Акт №233/27.08.2003г. за непълноти и грешки в
одобрен кадастрален план и придружаващите го скици.
Във връзка на възраженията на
ответница за верността на акта в частта му досежно тавана и кубатурата , съдът
е изискал заверено копие от акт , представено с писмо от АВ – Русе изх.№084 –
42 /28.01.2015 г. , по който е извършил констатации и установил разлика в
текста :
По екземпляра ,визиран от ищеца по делото и представен от него текста е на 37
машинописни реда, а на завереното копие от
Русе 36 страници и двата са с две
страници, На гърба 5 реда и с подпис на нотариус. По представеното
копие от Агенция по вписванията Русе, не се чете на страница 9-та
синия линия изписан текст 1/3 и черта – няма го – изписано с химикал -
синя паста. Абзаца
Или се доказва твърдяното от ответницата ,че в
представения от ищеца екземпляр пред 228
куб. м.е употребено - «с» , а пред копието от АВ – е употребено «от».
Затова , по
откритото производство по чл.193 от ГПК досежно оспорването на представения с писмо от АВ – Русе
изх.№084 – 42 /28.01.2015 г. нот.акт №37 /76 г. с тежест на доказаване
на ищеца ,съдът като съобрази събраните в това производство доказателства
приема ,че оспорването е неоснователно и недоказано и не го изключва от
събраните по делото доказателства , а напротив като заверено с оригинала копие
при Служба вписванията – гр. РУСЕ , съобразява в изводите си като отхвърля и
искането на ищеца по чл.194 от ГПК в този смисъл. Счита ,че не може да
отнесе посочената кубатура единствено
към тавана така както е изброяването.
Пряко, своите права ,ищецът черпи и извежда от н.а за дарение на недвижим имот №40
/1997г. , по силата на който на
10.09.1997 г., В.Х.Й. и Й.Б.Й. ,чрез пълн. си А.П.Й.
, даряват на Г.А.Ч. , следния свой недвижим имот: паянтова жилищна сграда ,
находяща се в гр. Русе , улП.К...а , със застроена
площ от 45 кв.м. ,състояща се от две стаи , антре стълбище ,цялата на маза , с неизползваем таван с 228 куб.м.
, право на ползване на дворищен клозет,право на преминаване през входа към ул.П.К.”
до даряваната жилищна сграда , намираща се в източната част на дворното място ,
състоящо се цялото от 258 кв.м.,п-л1 – 1550 , кв.254 по рег.пл. на гр.Р.ри г-ци за целия имот : от две страни улици , Стефан николов , п-л 2 – 1551.
Съгласно действащата кадастрална
карта на гр.Русе,одобрена със Заповед №РД-18-18/16.05.2007г.на Изп.директор на
Агенцията по кадастъра сградата, собственост на ищеца се индивидуализира с
идентификатор 63427.2.1550.2,на един етаж,със ЗП:50 кв.м. и попада в поземлен
имот: 63427.2.1550.По настоящото дело са представени с писмо изх. №20 – 25261 –
08.05.2014 г. на АГКК скици на сгради: 63427.2.1550.1,63427.2.1550.2,
63427.2.1550.3; 63427.2.1550.4,включая и на диск ,
които съдът съобразява в изводите си.
Ответникът по писмената си защита се
позовава и на нот.акт 075/2003 г. , с който му е дарена самостоятелна жилищна
сграда от 60 кв.м. с два входа от североизток и северозапад ,в процесния имот ,
но доколкото в него няма индивидуализация по отделните обекти и у-ние за
идентичност с този от
В писмената си защита Ч. отрича и
доказателствената стойност на приложената от ответницата данъчна декларация от
Ответницата ,по наследство от
родителите си С.Б.Ц. К. /у-ние за н-ци ,стр.22 от
д.№5222/2010г. / е придобила правото на
собственост върху двуетажна жилищна сграда в гр.Русе,с административен адрес:
ул.”П.К.” №5, със застроена площ 110/сто
и десет/кв.м.,с мазе под цялата жилищна сграда,построена в дворно място,цялото
от 250 кв.м., представляващо парцел 12 /дванадесети/в квартал 254/двеста
петдесет и четири /по плана на гр.Русе,при граници за парцела:М.Б.С.Н., улица”А.З.у.П.К.”.
Съгласно действащата кадастрална
карта на гр.Русе, одобрена със Заповед № РД-18-18/16.05.2007г. на Изп.директор
на Агенцията по кадастъра сградата е с идентификатор 63427.2.1550.1,на два
етажа,със ЗП:109 кв.м. и попада в поземлен имот: 63427.2.1550.
Във връзка с произхода на
собствеността на нейния наследодател , ответницата е представила и нот.актове
от 1936 и
От приложеното по делото писмо
рег.№34-00-182/23.04.1992г.на Община-Русе/ с копие и до ответницата/е видно ,че
със Заповед №Ц-94-00-0033/30.03.1992г.на Министъра на финансите, е отписан от
актовите книги на държавните имоти ,имот по ул. П.К.” №5, одържавен с акт за
държавна собственост №6541 по реда на 30 ПМС от 17.05.1975г., съставляващ част
от имот пл.№12 в кв.254-дв.място 36.20/ 250кв.м.,ъглов магазин в
партера,построен на 47 кв.м.,без маза с
ред.обем 268 куб.м.,заедно с 18.10% ид.ч.от общите части на двуетажната масивна
сграда и е указано, считано от 01.04.1992г.да бъде открита партида на името на бившите
собственици.
Представено и прието е и писмо с
рег.№34-00-1060/02.06.1992г.на Община-Русе , адресирано до Кметство „Стария
град”/ с копие и до ответницата/,с което адресатите са уведомени,че със Заповед
№786/29.05.1992г.на Кмета на Община Русе се отписва от актовите книги на
държавните имоти имот по ул.П.К.”,одържавен
с акт за държавна собственост №299/28.12.1950г.по реда на ЗОЕГПНС.Имотът е
описан като „дюкян в партера на масивна двуетажна сграда,заедно с 1/5 ид.части
от дворното място и избеното помещение по ул. ”П.К.”№5 .Дадени са указания за
откриване на партида на името на бившите собственици, считано от 24.02.1992г.
да се направят необходимите отбелязвания в регистрите, съгласно ПМД №60 от
1992г. /ДВ,бр.35 от 1992г./.
По делото е приложен нот.акт
№172,т.ХХІІ,дело №7377/92г.на нотариус при РС-Русе Цв.Миланова,от
който е видно,че на 08.12.1992г.ответницата Т. Ст. П. е продала на своята
дъщеря С.Н.Б. ½ ид.част от втория
етаж на двуетажната жилищна сграда ,който етаж се състои от четири стаи,
антре,коридор,кухня,клозет,пералня,тераса и таванско стълбище със ЗП.110кв.м.,с
мазите под цялата жилищна сграда,заедно със същата идеална част от припадащата
се за етажа идеална част от дворното
място,цялото от 250 кв.м. и същата ½ ид.част от общите части на
сградата, срещу задължението от страна на купувачката да полага за майка си
всички необходими грижи,съобразно нейното възрастово и здравословно състояние
до края на живота й,да й осигурява необходимата издръжка,както и при условия,че
всички действия на разпореждане с имотите и всякакъв вид отчуждения или
обременяване с тежести ще стават с изричното съгласие на продавачката.Въз
основа на цитирания нот.акт дъщерята на ответницата е придобила и ъгловия
магазин в партера от жилищната сграда,описана по-горе,застроен върху 47/четиридесет и седем/ кв.м.без мазе заедно
с припадащата се ид.част от общите части на сградата , и 36,20/250 от дворното място,цялото от 250кв.м.
По делото
е приет и нот.акт №19 ,т.ХІІІ,дело №6669/96г.на
нотариус при Русенски РС ,с който ответницата Т.П. е призната за
собственица на недвижими имоти,построени в собственото й по наследство дворно
място от 350 кв.м.по нот.актове №117, т.V, дело №1124/36г.и
№167,т.ІV,рег.№4976,дело №1258/ 38г.,който имот е идентичен с имота,посочен в
скица №2105/06.08.1996г.с посочената квадратура в размер на 250 кв.м.в гр. Р.о
ул.П.К.”№5,при съседи:наследници на Ст.Костов,ул.”Сароолу”/сега
„Ас. Златаров”/и ул.”П. Каравелов”, а именно:масивен гараж от 15 кв.м. и
масивен склад със железобетонна плоча от 23кв.м.и 60 куб.м..
Или съдът счита ,че от приложените актове за
собственост на ищеца не се доказва на
първо място твърдението му ,че му е
дарен именно с таван - неизползваем
таван с 228 куб.м. и на второ – че от тази обща площ от 228 куб.м. - 178 куб.м. , а след уточнителната
молба - 131,80 м3 се включват в тавана /подпокривното пространство , находящо
се над двуетажната масивна сграда, към настоящия момент в съсобственост между
ответницата и дъщеря й,която притежава и съответните идеални части от дворното
място..
Освен на писмени доказателства
ищецът се позовава и на гласни като в писмена молба иска от съда да съобрази
показанията на свидетеля Т.П.К. /разпитан
по възивното гр.д.92 /2013 г. на ЛОС / пред настоящия състав, който сочи ,че е бил
вещо лице по дела между страните , ходил в имота им затова, но същия посочи ,че
не е влизал в имота на ответницата. Заяви ,че дори ищеца да се качи на неговото
подпокривно пространство ,то той не може да ползва
това което е на двуетажната сграда.Откритата тераса е на нивото на пода на втория
етаж и цял етаж е необходим за да се стигне до тавана. Според него е налице
врата от втория етаж на стълбището към тавана на Ч.,но не е влизал през нея
защото била заключена . Потвърди ,че в имота сградите са две.Конструкцията им е
различна.
Свидетелката на ответницата Р.Я. е
категорична ,че по стълбището за втория етаж на края се излиза на терасата ,
която отива на втория етаж и е на открито с три колони , извън сградата
,разположени в двора. Потвърди и тя ,че през
В такъв смисъл са и показанията на
свидетелката Н.Т.Я, която заяви ,че е влизала в имота от 4,5 год. , играли са
на терасата, входът е от П.К. № 5. Стъпалата са доста, тъй като етажа е доста
висок. Под етажа са магазини. Стъпалата са зад магазините, но отиват до ниво
втори етаж на къщата на Т.. През тях не се влиза в магазините. В тях се влиза
от улицата. Етажът на Т. се намира над партера с магазините. От лявата страна
се намира терасата, а от другата антрето за стаите и кухнята. От площадката
може да се излезе на терасата на втория етаж, а от друго антре се влиза в три
стаи и кухня. Когато били малки се качвали и на тавана, до който се стига по
вита стълба от кухнята. Намират се в дясно и са дървени. Таванът е голям,
разположен е над всички жилищни стаи и коридора. Не е обособен на стаички, общ
е, има прозорци. Входът до него е само един и се минава само през кухнята. Потвърди
,че само те са го владели тавана, а магазините долу са прехвърлени като
собственост на дъщерята на Т.. Според
нея от имота на Ч. не може да се влезе на този таван на Т.. Помни и къщата на
ищеца, тъй като там живеели квартиранти. Там имало шивачка и сестра й ходила да
й шие. Двете къщи имали разстояние една от друга. И сега е така. Терасата,
входът за която е от към стълбището на главния вход е от ляво и е на втория
етаж. Кухнята граничи с тази тераса. Друга тераса няма. Една част от тази
тераса попада под малката стая на ищеца, върху която имаше ламарини. Заяви още,че ищецът променил сградата, когато
я купил. Стълбите бяха от другата страна, от към двора, а сега си е направил
вход от към П.К., за мазата. Постройката на ищеца е по – различна от
магазините. Сега за мазата има стъпала от към П.К.. Мазата е отделна, под
самата сграда на ищеца. Тя обслужва само малката къща. Таванът му е такъв,
какъвто наричат „кьортаван” - не е за ползване, не
може да се простира. Не съм се качвала на него, но според височината на
терасата се показва, че няма човешки ръст. Според нея не е възможно Т. от
нейния имот да преминава до този и Ч. от там не може да преминава на тавана й.
Тези показания наложиха съдът да
извърши оглед на имота на место , на който извърши съответните констатации , описани
в протокола , кореспондиращи със всички свидетелски показания като съдът зададе
и въпроси на страните.
Отбелязва няколко момента ,които
според него имат отношение към тезата на ищцовата страна :
Сградата на ответника по време на
огледа е без покрив и ответника потвърди ,е го е махнал за да прави
преустройства.В тази връзка е представил
по делото Разрешение за строеж №209 /30.04.2002 г. на негово име за ремонт на съществуваща жилищна сграда без
да се променя външното й очертание в хоризонтално и вертикално отношение и
обяснителна записка.
Не се потвърди на место твърдението на
ищеца , че на единадесетото стъпало с двойни размери от останалите, под трегер / по 23 стъпала от мозайка/ което е с двойни
размери от останалите, под трегер ,в ляво на стъпалото имало врата, която в последствие е зазидана и
именно от там се е осъществявал достъпът му до тавана. Видими следи от
извършвани ремонтни дейности, съдът не констатира обаче.
Установи в подкрепа на показанията
на ищцовия свидетел ,че на самата тераса има още една
врата, веднага в дясно, която е затворена. През нея се влиза в стая на
ответницата.
Терасата е от около
На запад от площадката е широк коридор, в
който се влиза през дървена врата, отново с прозорци. В коридора се виждат пет
врати към помещения. Помещенията са с изглед на запад към ул.“ Асен Златанов“.
Първата врата в ляво е кухня. В нея
се вижда кухненски бокс с мивка и до нея врата, зад която е санитарен възел.
Вижда се и вратата от към терасата, която е непосредствено до мивката. Тя е
затворена и пред нея е поставен кухненски шкаф. Заставайки в средата на стаята
с гръб към този шкаф, в дясно има врата. Именно тази врата е тази по която се
стига до терасата , като се има предвид ,че ответницата твърди, че единствен вход за тавана е именно през кухнята й.
До подпокривното
пространство се стига трудно по много стари дървени вити стъпала. Не е
осветено. На тавана е разхвърляно. Има много щайги, кашони, кухненски
принадлежности, тенджери, стари мебели. Подът на тавана е от гредоред, като
трябва да се стъпва само по гредите. Таванът е неизползваем.
Констатира се от съда , при повторно
връщане на втория етаж в имота на ответницата , че на втория етаж , кухненското
помещение е старо . Няма видими следи от преустройства. На пода пред вратата за
тавана констатира, че има дървени дъски, наподобяващи плоча с халка на нея -
капак.След повдигането му се видяха дървени стълби надолу в имота под втория
етаж.
Съдът слезе по дървените стълбички:
коси и къси ,около
Последното дава основание на съда да
приеме ,че ако е налице проход през отвора , от двора през мазата по стълбите
може да се отиде на втория етаж в кухнята на ищцата и от там от нея да се отиде
както на терасата така и на тавана на двуетажната сграда.
Този достъп от към дворното място за
втория етаж на Т. през кухнята по стъпала от мазата й на първия етаж , а не по
централните стъпала откъм ул. „П. Каравелов“ , според съда не следва да се ,
третира като аргумент за твърдяната собственост
на ищеца над процесния таван.
Това е така защото така установения на место
достъп от съда / ищеца не е допуснат в имота на ответницата по искане на
последната при огледа/ , следва да се свързва с генетиката на развитието
на собствеността върху имота. Това ,че
преди 1936 год. е принадлежала на едно лице , наличие на дворно място , наличие
на външна помещение пералня и клозет ,според съда е обособило и тази възможност
за семейството за влизане на втория етаж на сградата , отделно от дюкяните /магазините
с оглед директно влизане през мазата на ищцата и от двора.
Този достъп според съда ,от който в крайна сметка приема ,че може да се
стигне и до таванското помещение без да се използва и парадната врата на
жилището на ищцата , не влияе върху собствеността на тавана , намиращ се върху
двуетажната жилищна сграда , който съдът установи ,че не се разпростира върху
сградата на ответника и върху терасата на ищцата.
Т.е
не приема ,че установяването му води до някакви промени в покривите на
двете сгради след продажба на праводателите на
ответника на процесната сграда. А затварянето на достъпа през дворното място за
ответника има логика и обяснение в създаването на етажна собственост в дворното
място – наличие на собственост за различни лица върху различни сгради,
съответно обслужващите ги отделни тавански помещения.
Затова съдът счита ,че ищецът не
доказва първата и основна предпоставка
за уважаване на иска ,че е собственик на тавана в претендирания размер ,че
ищцата го владее в претендираната част ,недобросъвестно през посочения период
10.09.1997 г. до 10.05.2010 г. /при подадена
искова молба вх. №02215 /25.06.2010 г. до РС – Русе/, поради което така
предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан без да
се разглеждат и обсъждат доказателствата ,свързани с размера на иска, доколкото
ищеца поддържа и и ска да се вземе предвид
заключението на в.л. Ж.Йочкова.
По разноските:
Ответницата е претендирала разноски
по делото. Представила е и списък след приключване на устните състезания по делото,
за който ищеца счита ,че е недопустим поради това обстоятелство , а и ,че е
необоснован защото не са представени писмени доказателства в негова подкрепа.
Според съда списъка съгласно чл.80
от ГПК следва да се представи най – късно до приключване на последното
заседание , а той е представен с писмената защита . В такъв случай следва да се
приложи ал.2 ,че ответната страна няма право да иска изменение на акта в частта
за разноските. Но съдът е сезиран с такова искане за разноски от ответницата и
следва да се произнесе на базата на разходно – оправдателните документи както следва :
по гр.д. №5222/2010 г. на РС - Русе
: общо 516 лева; по гр.д. №87/12 – само пътни с влак и бус
– 21,40лева ; по гр.д. №92/2013 г. на ЛОС – общо 233,40 лева;гр.д. №1194 /2014
г. 103,30 лева – билети и 45,00 лева – за оглед или общо 251,60 лева; ПлОС – 110,80 лева – пътни с билети. Или общо 1029,90 лева
, които следва да бъде осъден ответника
да й ги заплати.
Водим от горното , съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Г.А.Ч. ,ЕГН **********, с адрес: ***,
против Т.С.П., ЕГН **********, с адрес:г***,иск с правно основание чл.73, ал.1
от ЗС, да бъде осъдена втората да му
плати плодовете на неговата недвижима собственост , която държи
незаконосъобразно без правно основание , представляващо част от таван с обем от
178 м3 ,целият от 228 м3 , намиращ се над първичната сграда съгласно скица №34
– Г – 79 /28.03.2003 г. по стар недействащ план от 23.03.1904 г. , преустроена
и надстроена през 1906 –
-
46,575
м3 в сграда 63427.2.1550.2 /скица №18 –
94 – 4575 /28.11.2007г./ над първо ниво с граници – север улица П.К. , на изток
и юг дворно място на имота , на запад пристроени и надстроени магазини.
-
131,80
м3 в пристроена и надстроена сграда 63427.2.1550.1 / скица №18 – 94 – 4575
/28.11.2007г./ над 2 ниво по действащата кадастрална карта с граници - на запад улица А.З. , на север улица П.К. ,
на изток сграда 63427.2.1550.2, на юг - сграда 63427.2.1550.1 за периода от
10.09.1997 до 10.05.2010 г., представляващо 152 календарни месеци при обща
средна пазарна цена за целия период , или обща сума в размер на 70 448,00 лева, предявен частично за сумата 5 408,00
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.А.Ч. ,с горните данни , да
заплати на Т.С.П.,разноски по делата,посочени
в мотивите на решението в размер на 1029,90
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението подлежи на обжалване пред
ЛОВЕШКИ ОКРЖЕН СЪД в двуседмичен срок от съобщението на страните,че е изготвено
ведно с мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: