Р Е Ш Е Н И Е № 39
гр.
Пазарджик, 07.02.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на осми януари, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен
съдия : Илиана Д.а
разгледа гр. д. № 492 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба на Д.Т.Т., ЕГН **********,***, подадена чрез пълномощника му
адв. М.Д. ***, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. П., бул. „Б." №2,
представлявана от Кмета на общината.
В молбата са изложени следните
обстоятелства:
Твърди се, че на 10.09.2017 г., около
14.15 часа, в гр. П., на бул. „Ц.О.“ в района на кръстовището с улица „С. З.“,
поради разлято масло (прясно, незасъхнало) на дълъг участък от пътното платно,
ищецът Д.Т., въпреки предпазливото управление на МПС със съобразена скорост,
изгубил устойчивост и контрол върху управлявания от него мотоциклет, паднал от
него, като получил множество травматични увреждания. За случая бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1006р-10730/10.09.2017г. по
описа на ОДМВР-РУ гр.Пазарджик. Ищецът бил откаран в МБАЛ-Пазарджик, където бил
хоспитализиран за периода 10.09.2017г.-16.09.2017г. Сочи се, че като резултат
същият получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на дисталната
част на тибията на долен ляв крайник и охлузни рани в областта на горните
крайници, лявата ръка и лявото рамо. По повод счупването било предприето
оперативно лечение, като преди гипсирането, на долния му ляв крайник поставени
били метални импланти, за чието отстраняване впоследствие също предстояла
оперативна интервенция.
Изложени са твърдения, че вследствие
на преживения стрес и травми от катастрофата, ищецът трудно заспивал, често се
будел нощем, изпитвал силен страх да се вози в автомобил, както и да се
предвижва и пресича по улиците. Сочи се, че в продължение на няколко месеца,
той бил неработоспособен, трудно и болезнено се премествал, била му необходима
е помощ от близки. Чувствал се като малко дете, в тежест на близките си, бил
подтиснат и депресиран. Катастрофата оставила незаличими белези върху неговата
психика за цял живот. Претърпял
освен това и имуществени вреди, представляващи разходите за лечение и за
закупуване на поставените метални импланти в общ размер на 1616.82 лева.
Твърди се, че основната причина за
настъпването на произшествието било разлятото масло върху пътното платно в
дълъг участък от пътя, без сигнализация за наличието му и за опасност при
движението и най-вече при управлението на двуколести МПС, какъвто бил процесния
случай. Навеждат се доводи, че в конкретния ден движението в пътния участък било интензивно и въпреки
внимателното шофиране от страна на ищеца, той бил поставен в невъзможност да
заобиколи излятото на пътя масло, тъй като в противен случай, според него би
последвал челен удар с насрещно движещ се автомобил.
Посочено е, че пътят е публична
общинска собственост съгласно чл. 8, ал.3 от Закона за пътищата (ЗП) и
съобразно чл. 31 от същия закон изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществява от съответната община – в случая Община П.
Анализирана е дефиницията, дадена с разпоредбата на т.14 от § 1 от ЗП, според
която „поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година. В молбата е поставен акцент и на текста на чл.11 от Закона за
общинската собственост (ЗОС), сочещ, че имоти и вещи-общинска собственост, се
управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин.
В крайна сметка от страна на ищеца е
изведен извода, че в тежест на Община П. било да извършва контрол, поддръжка,
ремонт, обезопасяване и пр. на терена - пътя, където се е намирало разлятото
масло върху пътното платно, а неизпълнението на това задължение от страна на
служителите на ответната община водело до ангажиране на отговорността й по реда
на чл. 49 ЗЗД. Цитирана е съдебна практика на ВКС. Твърди се, че в разглеждания
случай пътното платно не е било отцепено, нито е имало поставени знаци и/или
информационни табели за опасност от разлято масло, нито е имало лица, които да
го почистват в конкретния ден и час на настъпване на произшествието, поради
което било проявено бездействие от страна на Община П. по отношение изпълнение
на вменените й със закон задължения. С
оглед на изложеното е заключено от ищеца, че било налице противоправно
поведение (бездействие) от страна на служители на Община П., изразяващо се в
неизвършване на необходимите действия за сигнализиране и почистване на
разлятото масло по пътното платно.
Твърди се, че с писмо с
изх. № 1049/13.04.18г. ищецът бил уведомен, че кръстовището на бул. „Ц.О.“ и
ул. „С.З.“ в гр. Пазарджик не е част от Републиканската пътна мрежа, а се стопанисва
от Община П., поради което и с молба вх. № 44-М-528/22.11.2017 г. той предявил
претенцията си за имуществени и неимуществени вреди пред ответната община, но
отговор по този повод не бил получен, което обуславяло интереса му от завеждане
на настоящата претенция.
Иска се от съда
постановяване на решение, с което да се осъди ответника да заплати следните
суми:
- 30 000 (тридесет хиляди
) лева - обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания, причинени на Д.Т.Т.,
следствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпване
на събитието - 10.09.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението;
-1616.82 (хиляда шестстотин и шестнадесет лева и
82ст.) лева -обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение на Д.Т.Т., следствие на процесното ПТП, ведно със законната лихва от
датата предявяване на доброволната покана до Община П. -22.11.2017 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.Претендират се и разноските по делото.
Представени са писмени доказателства
по опис.
Направени са доказателствени искания -
за допускане на съдебна-автотехническа и съдебно–медицинска експертизи, с
конкретно поставени задачи. Направено е и искане за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез Кмета на общината Т. П.
С отговора са въведени на първо място
възражения по редовността на исковата молба, които са аргументирани с
обстоятелството, че ищецът не заявил категорично дали насочва претенцията си
против Общината като собственик на пътя или поради твърдяно виновно
бездействие.
Съдът не намери за необходимо да
оставя исковата молба без движение или да дава указания на ищеца да поясни
обстоятелствата, на които основа иска си.Неговите твърдения ясни и не пораждат
твърдяното от ответника противочерие. За това и в доклада до делето бе
посочено, че искът е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като се претендира
обезщетение от отвтеника в качеството на възложител на работата на онези
служители, натоварени да осъществяват дължимите според чл. 31 във с пар.1, т.14
от Закона за пътищата контрол,поддръжка, ремонт обезопосявяне на общинските
пътища .Твърди се, че е налице причинна вързка между претърпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди и тяхното виновно бездействие – неосигуряване
на безопасно движение в деня на злополуката на конкретния участък от пътя, върху
който е имало разлято масло. Ищецът конкретизира и в какво се изразява
бездействието - пътят не бил почистен, нито било спряно движението, докато се
отстрани маслото от него.
По същество ответинкът оспорва изцяло
основателността и размера на предявения иск. Твърди се, че обстоятелствата,
изложени в исковата молба, не отговарят на действителното положение. Развити са
подробно четири групи възражения: 1) че неправилно ищеца се позовал на ЗП; 2)
че отговорността за станалото ПТП е на ищеца, който виновно нарушил правилата
на ЗДвП; 3) във връзка с оспорване механизма на настъпилото увреждане и 4)
евентуално се твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищеца.
Във връзка с първото възражение се
мотивира, че цитирания от ищеца закон за пътищата бил неприложим, тъй като в
съответствие с разпоредбата на чл.1, ал.2, т.1 от ЗП процесните улици „С. З.“ и
„Ц.О.“ не били едновременно участъци от републикански или общински пътища.
Поддържа се по отношение на второто
възражение, че ищецът следвало да понесе отговорността и последиците от
поведението си, тъй като в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, управлявал
мотоциклета с несъобразена с пътните условия скорост, а процесното ПТП станало
в светлата част на деня. Твърди се, че ако същият е управлявал мотоциклета със
съобразена скорост, е могъл да забележи разлятото масло, ако такова наистина е
имало. Изложена е хипотеза, според която, ако причината за инцидента е било
разлято на пътното платно масло, както се твърди в исковата молба, същото
трябвало да е в по-голямо количество и да е прясно разлято, като същевременно
да не е попило в асфалтовата настилка, т.е. маслото да е изтичало от МПС, което
се е движило непосредствено преди ищеца. Сочи се, че ищеца би трябвало да е
видял изтичащото масло и да е съобразил скоростта си с пътните условия. Освен
това се поддържа, че ако маслото се е изляло от друго МПС в твърдяното от ищеца
количество, на дълъг участък от пътното платно, то това би причинило спиране на
същото това МПС, което не би могло да продължи до отстраняване на повредата. В
тази връзка се твърди, че на процесното кръстовище в гр. Пазарджик на
10.09.2017 г. не е ставало ПТП с МПС, което да е причина за изтичане на масло
на пътното платно; освен това не е ставало и ПТП с друго МПС вследствие
разлятото масло. По този повод е направено и конкретно доказателствено искане
по реда на чл. 192 ГПК за изискване на справка от ОДМВР за регистрираните ПТП
на това кръстовище.
Относно оспорения механизъм на
настъпилото увреждане е аргументирана тезата, че след като травмите на ищеца са
от лявата страна на тялото му, то следователно същият е управлявал мотоциклета
си с висока скорост, при която МПС-то се е завъртяло на 180 градуса (обратна на
посоката на движение) и като резултат при удара пострадалият е наранен от ляво,
вместо от дясната си страна, където е бордюра. Поддържа се наред с това, че на
посоченото място не е имало разлято на дълъг участък масло, тъй като ако това е
така, би настъпил ПТП и с други МПС. Евентуално се възразява, че ако е на
кръстовището е имало разлято масло, то не е било в голямо количество, нито на
дълъг участък от пътя, за да предизвика неустойчивост на мотоциклета и да е
причина за процесното ПТП. Твърди се, че ако е имало разлято масло, то същото е
попило в асфалтовата настилка на посочените улици.
По повод възражението за съпричиняване
е акцентирано, че ищецът се е движил с несъобразена с пътните условия скорост,
както и че е нарушавал правилата за движение по пътищата и е санкциониран.
Предявеният иск без
съмнение следва да се квалифицира по чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД – за ангажиране отговорността на юридическо лице, за
виновно противоправно поведение на негови работници /служители/, при или по
повод изпълнение на възложената им работа.
Ищецът
е изложим обстоятелства за всеки един от елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане /противоправност на деянието, вина, вреди и причинна
връзка/, както и за връзката между
ответника и лицата, от чието бездействие се твръди да са настъпили като пряк
резултат вредите за ищеца. Позовава се на произтичащи от закона задължения на
общините да осъществяват контрол и поддръжка на т. нар. „общински пътища“,
каквито са улиците и булевардите в населените места и да осигуряват непрекъснато,
безопасно и удобно движение по тях.
В
негова тежест е и той успя на докаже твърдяните обстоятелства: претъпяното от
ищеца ПТП като водач на двуколесно превозно следство, станало на сочената дата на
общински път, уврежданията на З.то му и напревните разходи за лечение. Тези
факти не се и оспорват от ответника.
От
разпита на двамата свидетели С. и Б. и заключеието на в.л. инж. В.М. се
установи механизма на станалото ПТП и че ищецът е загубил управление върху
мотоциклета, поради попадане на гумите му върху разлято на пътната настилка
автомобилно масло. Това е попречило на сцеплението между гумите и асфалта, довело
е до загуба на устойчивото движение на превозното средство. Водачът му, при
скоростта, с която се движел /35-40 км./ч/, не е могъл да устнови контрол върху
мотоциклета, загубил е равновесие и е пандал, заедно с мотоциклета на лявата си
страна. Причинната връзка между подробно описаното от вещоно лице падане и
удари с уврежданията, установени от писмените доказателеста и медицинската
ескпертиза, е безспорно установена.
Остава
да се отговори на въпроса налице ли такова противоправно, виновно поведение от
страна на служители на общината, което да ангажира отговорността й на осн. чл.
49 от ЗЗД, в качеството на възложетел на тяхната работа. Когато задълженията на
определен орган или юричедско лице произтичат от закона, както в случая тези за
поддръжка на общинските пътища - от чл.31 във вр. с пар.1,т.14 от Закона за
пътищата, не е необходимо да се сочат и установява конкретни физически лица, на
които е възложена тази дейност, още повече, в случая ищецът се позовава на
тяхото бездействие – че не са почистили пътната настилка от разлятото масло,
нито са отцепили пътния участък, за да да преотвратят произшествия.
Установи
се, че преди мотоциклета, през петното от масло е преминал автомобил, тъй като
е имало следи от грайферите на гумите му. Не е ясно кога точто е било разлято
маслото, но и двамата свидетели – служетел на МВР и случаен очевидец определят
петното като „прясно“. Ищецът не твърди, нито се установява от събраните
доказателства някой да е подал сигнал до Общината или до друг орган за това
разлято на пътната настилка масло, преди да стане инцидента с ищеца. Св. С.
отрича такъв сигнал да е посътпвал в полицията, както и по-рано същия ден да
имало друго ПТП на същия участък от пътя.
Всички
тези обстоятелства, както и харктера на събитието /разливане на масло от
неизвестен автомобил/, което е станало причина ищецът да загуби контрол върху
мотоциклета си, навиджат на извода, че не е налице вина у служителите на
общината, чието задължение е да поддържа пътищата и да осигурява безопасното
движение по тях. Изправени сме пред т. нар. „случайно събитие“ –
непредвидимо по своя характер, за което служителите на общината не е имало как
да узнаят в случая и да предотвратя последиците от него. Вярно е, че с
последващи събитието мерки – спиране на движението и почистване на пътната
настилка от разлятото масло, е било
възможно да се избегне настъпилия вреденосен резулат, но бездействието от
страна на общинските сжулжители не може да се определи като виновно, след като
не са знаели за случилото се на пътя и не е било възможно да предвидят
настъпването на вредите.
Случаят
се различава от други в практиката на съдилищата, когато се приема, че въпреки
случайното събитие /падане на дърво или камъни на пътя/, е налице предхождащо го виновно поведение,
като например: неотстраняване опасни дървета в близост до пътя, необезопасяване
с мрежи и др. участаците, където е възможно да се откъснат и паднат камъни,
скална и др. маса/. В подобни случаи вредите е възможно да се избегнат чрез
действия и мерки на органите осъществяващи контрол и поддръжка на потищата. Общнината,
чрез своите служители обаче, не е в състояние да предотврати случайното разливане
на масло върху пътната настилка, а когато никой не е известил за това, преди
инцидента с ищеца, няма как да се очаква да се предриемат последващи действия,
за да не настъпят вреди за участниците в движението.
Вина,
под формата на небрежност, би имало, ако се бе установило, че общинските
служители са бездйествали, въпреки че са знаели за разлятото масло на конкретен
пътен участък в града. Ако при това знание не са предприели нищо или
предприетите мерки не са били достатъчни, за да преотравят вредите – общината
би следвало да отговаря на осн. чл. 49 от ЗЗД. Не такъв обаче е процесния
случай.
Вината
следва да е налице във всеки едни конкретен случай, в който се твърди
настъпването на вреди от непозволени /противоправни/ действия или бездействия.
Вярно е, че според текста на чл. 45 от ЗЗД, тя винаги се предполага, но само до
доказване на противното. В случая презумпцията за вина на физическите лица,
заради чието бездействие се претендира обезщетение от ответника на осн.чл. 49 ЗЗД, се опровергава от установените по делото обстоятелства, подробно обсъдени
по-горе. Става дума за непредвидимо разливане на масло на пътя, станало скоро,
преди преминаването на ищеца от там, за което тези лица не са били узнали до
този момент, поради това, че собственикът на автомобила, от който е изтекло
маслото или някой друг, видял петното, не са подали съответния сигнал до
общината или друг орган, който да уведоми общинските служители.При това тяхно
незнание и невъзможност да узнаят /защото няма ка да се очаква денонощен контрол
за подобно събитие на всеки един участък от пътя/, не може да се говори за проява
на небрежност от страна на служителите на ответника.
А
когато липсва вина на физическите лица, които се твърди, че са преки
извършители на деликта, неоснователна е претенцията за обезщетяване на вредите
от страна на възложителя на работа на осн. чл. 49 от ЗЗД.
Исковете
за присъждане на претендираните
обезщетения следва да бъдат отхвърлени като неоснователен, въпреки
многобройните доказателства за претърпяните от ищеца вреди. Възражението за съпричиняване и
доказателствата, събрани във връзка с него, е безпредметно да се обсъждат в
случаая, защото чл. 51, ал.2 ЗЗД е приложим, когато се присъжда обезщетение- за
да бъде намелен евентуално неговия размер.
Ищецът
дължи на ответника направените съдебно-деловодни разноски, които възлизат на
1 657 лв. и следва да бъде осъден да му ги заплати.
По
изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете,
предявени от Д.Т.Т., ЕГН **********,***,
представлявана от кмета на общината Т. П., с
правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на: 30 000 (тридесет хиляди ) лева - обезщетение за неимуществени вреди,
болки и страдания, претърпени от ищеца, със законната лихва от датата на
настъпване на събитието-10.09.2017 г. до окончателното изплащане и 1616.82
(хиляда шестстотин и шестнадесет лева и 82ст.) лева -обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва,
претендирана, считано от 22.11.2017 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д.Т.Т.,ЕГН **********,***, да заплати на Община П., с адрес: гр. П., бул. „Б." №2,
представлявана от кмета на общината Т. П., разноски
по делото в размер на 1 657 лв.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
него от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: