Решение по дело №3318/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, … април 2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА РАДЕВА

при участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия Радева т.д. № 3318 по описа за 2017 г. на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Т.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК *******, в която се твърди, че с ответника са обвързани от договорна връзка от 15.01.2002 година за продажба на електроенергия. Ищецът твърди, че съгласно обективираното в договора, предмет на същия е продажба на ел. енергия на местата на доставка по цени, съгласно тарифите.Впоследствие са сключвани допълнителни споразумения, в които е отразено, че обектът е съществуващ. Обектът представлява производствена площадка с изградени административни сгради, цехове, складове и съоръжения на територия от 42 дка, включващ УПИ 20, кв.9 по плана на гр.София, „НПЗ Искър-юг“, приети с протокол, обр.16 от 24.11.1987 година. Ищецът твърди, че с нот. акт №32, том втори, рег.№8323, нот. д.№206/2008г., вписан вх.рег.№5433, е признат за собственик освен на посочените сгради и на трафопост с РЗП 64 кв.м и мощност 220 KW. Трафопостът е въведен в експлоатация с протокол обр.16, в който е отбелязано: трафопост и кабелно захранване високо напрежение, изградени със средства на „Т.“ ЕАД. Дружеството е собственик и на захранващия кабел 20 KW, както и на мрежата ниско напрежение (НН), излизаща от трафопоста с дължина от 3 600 м и захранваща различни обекти на територията на собствения на дружеството имот.Тези ДМА са записани в съответните сметки на балансите на дружеството от времето на въвеждането им в експлоатация (трафопост, кабелна мрежа НН след трафопоста с дължина от 3 600м).Те винаги са били собственост на дружеството и не са прехвърляни на трети лица по смисъла на чл.20 от Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители към преносната и разпределителна мрежа.

Ищецът твърди, че в Наредба №6/2004г. е разписано, че при отдаване на ел. енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител мястото на измерване е на страната на по-високото напрежение на понижаващия трасформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване. Съгласно чл.14, ал.1 ПИКЕЕ при отдаване на ел. енергия от електропреносната мрежа, съответно от електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Ищецът твърди, че в случая мястото на средството за търговско мерене е неправилно ситуирано в ел. таблото, а не откъм страната с по- високо напрежение.Този факт е добре известен на ответника, но той съзнателно не го променя, защото по този начин се облагодетелствува ежемесечно за сметка на ищеца. След като меренето е в отклонение от нормативната уредба ( уредът за търговско измерване не е поставен на границата на собственост ) то и цената на доставката е неопределяема и следователно – недължима. От друга страна, въпреки, че трафопостът и разпределителната мрежа ниско напрежение са собствени на дружеството и ответникът не прави разходи по поддръжката им, той начислява на ищеца такса пренос ниско напрежение и по този начин ощетява дружеството ежемесечно с между 5 и 6 хил. лв. Видно от приложените по делото фактури, издадени от „Ч.Е.Б.“ АД, в част „Разпределение на ел. енергия“ има следните пера: 1/.пренос и достъп до електропреносната мрежа; 2/.достъп до разпределителната мрежа за брой дни и предоставена мощност и 3/.пренос през разпределителната мрежа НН.

Ищецът твърди, че през март 2013 година е отправил запитване относно основанието за начисляване на такса пренос през разпределителната мрежа НН, в отговор на което ответникът е посочил, че в цената пренос на разпределителната мрежа НН се включват разходите, които разпределителното дружество прави за пренос по разпределителната мрежа средно напрежение и за трансформация на електрическата енергия от ниво Ср.Н на ниво НН, което твърдение не отговаря на истината.Това е така, тъй като ответното дружество не прави разходи за пренос ниско напрежение, нито за поддръжка на трафопоста, нито за преносната мрежа НН, които са собственост на ищеца. Съгласно ОУ на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД- чл.10, ал.1 - електроразпределителното предприятие се задължава да пренася ел. енергия до границата на собственост на електрическите съоръжения на потребители с разпределителната мрежа, а според ал.2 от цитираната разпоредба елетроразпределителното предприятие не носи отговорност за поддръжка, обслужване и контрол на електрическите съоръжения след границата на собственост.

По изискване на „Ч.Е.Б.“ АД е било реконструирано външното електрозахранване средно напрежение, с което е променено мястото за търговско мерене и едва от тогава цена ниско напрежение вече не се начислява. По този повод страните са водили дело, с решението по което ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.55, ал.1,пр.1 ЗЗД, сумата от 54 126,66лв, представляваща недължимо платена такса пренос през електропреносната мрежа ниско напрежение за периода от 01.04.2013 година до 30.04.2014 година.

Твърди, че по изложени в обстоятелствената част на исковата молба причини, е заплатил на ответника недължими суми, касаещи цена на пренос през разпределителната мрежа на ответника ниско напрежение.Твърди, че е отправил до ответника покана да му възстанови недължимите суми, на обект №**********, находящ се в гр.София, ул.“Амстердам“№4, ж.к.“Дружба“-1, с абонатен № 95611144, посочени в таблица на стр. 4-6 от делото, касаеща недължими суми за пренос по мрежа НН. Ищецът заявява, че претендираните от него суми са за месеците: октомври-декември 2012 г.; януари-март 2013 година, май-декември 2014 година; януари-октомври 2015 година и са в общ размер 143 095,25 лв., от които 101 300,92 лв. с ДДС – главница и 41 794,33 лв. – законна лихва за забава за същия период.

В срока за отговор ответникът „ЧЕЗ EJIEKTPO БЪЛГАРИЯ“АД оспорва основателност на предявените искове, като прави възражение за давност за периоди преди 07.12.2014 година. Тъй като са касае за периодични плащания, то ответникът се позовава на нормата на закона, регулираща кратката погасителна давност - т.“в“ на чл.111 ЗЗД. Ответникът по отношение на главницата прави следните възражения: възразява, че един от компонентите на задължения по процесиите фактури, а именно за една от мрежовите услуги - цена за пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение /НН/ - конкретно оспорва това да е стойността на компонента пренос, а също и твърдението, че тези суми са заплатени. Тъй като са касае за периодични плащания, то ответникът се позовава на нормата на закона, регулираща кратката погасителна давност - т.“в“ на чл.111 ЗЗД. На тази база оспорва и претенциите за обезвреда.

Ответникът твърди, че основание за предявяване на осъдителните претенции е начинът на присъединяване на клиента към електроразпределителната мрежа и в частност мястото на измерване – на страна на СрН или на страна на НН.В тази връзка ответникът твърди, че е подписан договор за присъединяване към ЕРМ №********** от 02.04.2014 година, както е предвидено в ПИКЕЕ, но това се е случило след исковия период, което е и причина да се уважи предходния иск.

Ето защо, твърди ответникът, главният иск се дели на периоди, според различното правно и фактическо положение преди и след 25.02.2013 година, когато въз основа на заявление на ищеца до „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД му е дадено предписание за промяна на мястото на измерване, още повече след 02.04.2014 година, когато това изменение на мястото на измерване е договорено и то със задължение за изграждане от ищеца на съоръжения.Т.е. за периода след 01.05.2014 година ищецът предявява иск при условие, че той е имал задължение да промени мястото на измерване и търси от това облага, което е правно недопустимо.

Ответникът прави възражение за прихващане в размер на сумата от 10 641,72лв, представляваща негово вземане, а именно дължима такса пренос цена в случаите на клиенти, присъединени на страна средно напрежение.

Във връзка със сторените възражения излага доводи и моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

На 15.02.2002 г. между ищеца и „Електроразпредление-Столично“ ЕАД е сключен договор, по силата на който последният продава на „Т.“ ЕАД електрическа енергия на местата за доставка.

ДКЕВР е издал лицензия № Л-135-11/29.11.2006 г. на дружеството-ответник за извършване на дейността „обществено снабдяване с електрическа енергия“ за срок до 2039 г.

По делото са представени Общи условия на договорите за използване на енергоразпределителната мрежа на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, одобрени от КЕВР на 07.11.2007 г. и изменени на 26.04.2010 г. Съгласно чл. 2 всяко лице с присъединен към електропреносната мрежа на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД обект е ползвател. В чл. 10 и чл. 12 от ОУ е записано, че електроразпределителното предприятие има задължение да пренася електрическа енергия до границата на собственост на електрическите съоръжения на потребителя с разпределителната мрежа.Тази граница на собственост на електрическите съоръжения на потребителя с разпределителната мрежа се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване съгласно действащото законодателство, като електроразпределителното дружество не носи отговорност за поддръжка, обслужване и контрол на електрическите съоръжения след тази граница на собственост.Започването на преноса на електрическа енергия до потребителя започва с поставяне под напрежение на електрическите съоръжения до границата на собственост на потребителя и след сключване на договор за продажба на електрическа енергия с крайния снабдител.

По силата на нотариален акт № 32, том II, нот.д. №206/2008 г. по описа на нотариус В.М.на 23.07.2008 г. ищецът е признат за собственик на УПИ № ХХ в квартал № 9 по плана на гр. София, местност „НПЗ Искър-юг“, с площ от 520 кв.м. заедно с построената в него сграда, представляваща трафопост на един етаж със застроена площ от 36 кв.м. и с разгърната застроена площ от 64 кв.м.

Представен е и нотариален акт № 34 том II, нот.д. №208/2008 г. по описа на нотариус В.М.на 24.07.2008 г., съгласно който ищецът е признат за собственик на УПИ № ХVI в квартал № 9 по плана на гр. София, местност „НПЗ Искър-юг“, с площ от 10000 кв.м.

На 20.10.2011 г. ДАК към Столична община е издала разрешение за строеж № 192 на дружеството-ищец за изграждане на „сграда за КО и офиси“ в УПИ № ХVI в квартал № 9 по плана на гр. София.

На 07.12.2012 г. ищецът е депозирал пред „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД заявление за сключване на договор за присъединяване на обект, представляващ трафопост в гр. София, на ул. „*****към електрическата мрежа.

С отговор от 18.01.2013 г. на заявлението на ищеца от 07.12.2012 г. ответникът е отказал да съгласува проекта за присъединяване, поради неспазване на условията за това.

На 25.02.2013 г. ищецът е депозирал пред „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД ново заявление за проучване на условията за присъединяване на обект, представляващ трафопост в гр. София, на ул. „*****, към електрическата мрежа, както и промяна на мястото на измерване на ниво средно напрежение.

С писмо ищецът отправя запитване до ответника на какво основание му се начислява такса за пренос на електроенергия през разпределителната мрежа ниско напрежение предвид собствеността на трафопоста и самата мрежа. Видно от отбелязването върху представената обратна разписка писмото е доставено на дружеството-ответник на 01.03.2013 г.

По силата на решение № Ц-13 на ДКЕВР от 05.02.2013 Г. са определение цени, на които ответникът да продава електрическа енергия, като цената за достъп на разпределителната мрежа за битови клиенти е 0,00496 лв./кВтч.

На 29.03.2013 г. ответникът е издал становище по заявлението на ищеца от 25.02.2013 г. за условията за присъединяване към електрическата му мрежа на сграда за обслужване и офиси, находяща се в УПИ XV, XVI, XVIII, XIX-550, XX, XXI, XXII. Определеното място за присъединяване е съществуваща РУ средно напрежение в трафопост „Автобаза – гара Искър, СК ОПС“. Границата на собственост на съоръженията средно напрежение е мястото на присъединяване на кабелните накрайници на кабелните електропроводни линии средно напрежение към разпределителната уредба на трансформаторния пост. Заложено е като условие потребителят да изгради за своя сметка електрически съоръжения ниско напрежение, които се намират в имота на последния, след границата на собственост на електрическите съоръжения, които остават негова собственост.

С договор за присъединяване на ищеца към разпределителната електрическа мрежа, сключен на 02.04.2014 г. с „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, се определят правата и задълженията на страните във връзка с присъединяване към електрическата мрежа на сграда за обслужване и офиси, находяща се в УПИ XV, XVI, XVIII, XIX-550, XX, XXI, XXII. Уговорено е да се подмени съществуващият трансформатор в РУ средно напрежение в трафопост „Автобаза – гара Искър, СК ОПС“. Съгласно чл. 5 от договора границата на собственост на съоръженията средно напрежение е мястото на присъединяване на кабелните накрайници на кабелните електропроводни линии средно напрежение към разпределителната уредба на трансформаторния пост.

По делото са представени издадени от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД данъчни фактури на ищцовото дружество за дължими суми за електрическа енергия в следните размери: по фактура № ********** от 31.05.2014 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 3934,17 лв.; по фактура № ********* от 30.06.2014 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 3654,98 лв.; по фактура № ********** от 31.07.2014 за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 11,78 лв. и 1961,36 лв., по фактура № ********** от 31.08.2014 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 2014,31 лв., по фактура № ********** от 30.09.2014 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 2147,69 лв., по фактура № ********** от 31.10.2014 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 10,91 лв. и 3035,36 лв., по фактура № ********** от 30.11.2014 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 3292,72 лв., по фактура № ********** от 31.12.2014 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 3401,27 лв.

За същия период са представени банкови извлечения и преводни нареждания от ищеца към ответника за заплащане на стойността на използвана електроенергия по фактури, както следва: на 06.06.2014 г. – превод в размер на 6 098,89 лв. по фактура № **********, на 04.07.2014 г. – превод в размер на 4 624,15 лв. по фактура № *********, на 08.08.2014 г. – превод в размер на 4 205,06 лв. по фактура № **********, на 08.09.2014 г. – превод в размер на 5 983,75 лв. по фактура № **********, на 08.10.2014 г. – превод в размер на 7 225,99 лв. по фактура № **********, на 07.11.2014 г. – превод в размер на 12 302,48 лв. по фактура № **********, на 08.12.2014 г. – превод в размер на 10 578,76 лв. по фактура № **********, на 07.01.2015 г. – превод в размер на 10 139,89 лв. по фактура № **********.

По силата на решение № Ц-16 на ДКЕВР от 01.10.2014 г. е определена цена за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа ниско напрежение в размер на 0,02173 лв./кВтч.

По делото са представени издадени от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД данъчни фактури на ищцовото дружество за дължими суми за електрическа енергия в следните размери: по фактура № ********** от 31.01.2015 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 3674,26 лв.; по фактура № ********** от 28.02.2015 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 3453,05 лв.; по фактура № ********** от 31.03.2015 за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 3488,17 лв., по фактура № ********** от 30.04.2015 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 2782,10 лв., по фактура № ********** от 31.05.2015 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 2396,30 лв., по фактура № ********** от 30.06.2015 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 2419,14 лв., по фактура № ********** от 31.07.2015 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 2180 лв., по фактура № ********** от 31.08.2015 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 2776,06 лв., по фактура № ********** от 30.09.2015 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 2786,34 лв. и по фактура № ********** от 31.10.2015 г. за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение – 3405,88 лв.

За същия период са представени банкови извлечения и преводни нареждания от ищеца към ответника за заплащане на стойността на използвана електроенергия по фактури, както следва: на 06.02.2015 г. – превод в размер на 11 738,81 лв. по фактура № **********, на 06.03.2015 г. – превод в размер на 7 731,28 лв. по фактура № **********, на 08.04.2015 г. – превод в размер на 9 623,71 лв. по фактура № **********, на 08.05.2015 г. – превод в размер на 2 991,92 лв. по фактура № **********, на 08.06.2015 г. – превод в размер на 3 585,23 лв. по фактура № **********, на 07.07.2015 г. – превод в размер на 7 123,24 лв. по фактура № **********, на 10.08.2015 г. – превод в размер на 3 815,29 лв. по фактура № **********, на 09.09.2015 г. – превод в размер на 4 610,26 лв. по фактура № **********, на 05.10.2015 г. – превод в размер на 4 619,28 лв. по фактура № ********** и на 06.11.2015 г. – превод в размер на 5 603,29 лв. по фактура № **********.

На 23.07.2015 г. ДНСК е издал разрешение за ползване № ДК-07-С-132 на реконструкцията на автобаза гара Искър и външно електрозахранване с кабели средно напрежение в УПИ XV, XVI, XVIII, XIX-550, XX, XXI, XXII.

По силата на решение № Ц-27 от 31.07.2015 г. на КЕВР е определена цена за пренос през разпределителната мрежа на ниско напрежение 0,02720 лв./кВтч. и средно напрежение – 0,00840 лв./ кВтч.

С писмена покана от 27.10.2017 г. ищецът уведомява ответника за дължими неправилно начислени суми за пренос по мрежа ниско напрежение през периода 10.2012 г.-10.2017 г.суми в размер на 101 300,92 лв. с ДДС, като го кани да му ги заплати в едномесечен срок по посочена банкова сметка.

Съгласно заключението на вещото лице Р.С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че изчислената мораторна лихва върху начислените суми за цена за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение, за периода от 01.10.2012 г. до 07.12.2017 г. е общо 31 816.48 лв., а за 3-годишен период, от 07.12.2014 г. до 07.12.2017 г. е общо 24 843,37 лв.

Според вещото лице изчислената законна лихва върху начислените суми за цена за пренос през разпределителната мрежа ниско напрежение по исковата молба без включване на сумите по фактурите за м.11 и м.12.2014 г.. съгласно поставените в задачата критерии, за периода от 07.12.2014 г. до 07.12.2017 г. е общо 22 891.71 лв.

Съгласно заключението на вещото лице проф. В.К., по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че трафопостът СрН/НН, собственост на „Т.“ ЕАД, попада изцяло в територията, която е собственост на ищеца. Следователно, не е имало нормативна пречка през процесния период, СТИ да бъдат монтирани на страна СрН.Вещото лице е констатирало, че на 02.04.2014 година между страните по делото е подписан договор за присъединяване на новопостроената сграда за КОО и офиси, към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение“ АД и тогава операторът измества средствата за търговско измерване (СТИ) на страната на средното напражение, което действие се осъществява след издаване на разрешение за ползване от 23.07.2015 година.Считано от 01.11.2015 година се преустановява начисляването на такса пренос през мрежа, тъй като търговското измерване се осъществява на страната на СрН.Тъй като трафопостът СрН/НН, който е собственост на ищеца, попада изцяло в територия, която е негова собственост, води до извод, че не е имало нормативна пречка през процесния период от време (м.10.2012г. до м.03.2013г. и от м.05 2014 г. до 10.2015 година) СТИ да бъдат монтирани на страна СрН.

Съгласно заключението по експертизата „Ч.Е.Б.” АД не е извършвал разходи по поддръжка и ремонт на мрежата НН на територията на предприятието.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

По делото няма спор относно следните факти:

Между ищеца и „Е.С.“ ЕАД е сключен договор № 550/15.01.2002 г. за продажба на електроенергия.

Правоприемници на „Е.С.“ ЕАД са „Ч.Е.Б.“ АД и „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД.

Не е спорно между страните, че са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия, регулирани от публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия /ОУ ДПЕЕ/, както и, че ищецът е краен клиент по смисъла на §1, т.27г ДР ЗЕ. По делото не се спори, че ответното дружество е краен снабдител по смисъла на §1, т.28а б."а", а третото лице помагач е оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на §1, т. 34а, б.”а”ДР ЗЕ.На територията на имота, стопанисван от ищеца, е монтиран трафопост, част от електроразпределителната мрежа. Не се спори, че ищецът е присъединен към електропреносната и електроразпределителната мрежа от 2002 г.

Нормативна уредба на настоящите правоотношения, сложили се между страните, са следните актове: разпоредбите в Закона за енергетиката /ЗЕ/; Наредба № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ (отм., действала до 04.04.2014 г.), респ. - Наредба № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ (в сила от 04.04.2014 г.); Правила за търговия с електрическа енергия, обнародвани в ДВ бр.64/17.08.2010г.; Правила за търговия с електрическа енергия, приети с решение по т. 1 от Протокол № 110/18.07.2013 г., обнародвани в ДВ бр. 66/26.07.2013 г.; Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия; Решение № Ц – 13/05.03.2013 г., Решение № Ц – 25/29.07.2013 г. на ДКЕВР, Решение № Ц-16 / 01.10.2014 г. на ДКЕВР; Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД.

Съгласно § 17, изр. 1 от ПЗР на ЗЕ, дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно управление на разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., но не по-късно от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. В следващите текстове от същия § 17 е регламентирано преобразуването на съответните заварени електроразпределителни дружества /енергийни предприятия/ и издаването на съответните лицензии за извършване на дейността по снабдяване с електрическа енергия и за разпределение на електрическа енергия на съответните територии от страната. Законодателното разграничение между дейностите по пренос, по разпределение и по снабдяване с електрическа енергия, съответно - и по тяхното лицензиране /тъй като за извършването им законът установява разрешителен режим/ е проведено и в разпоредбите на чл. 43 и чл. 44 от ЗЕ.

Съгласно чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик.), енергийното предприятие - краен снабдител /т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ/ осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти /§1, т. 27г от ДР на ЗЕ/, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна територия; като съгласно разпоредбите на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР цени и при общи условия на енергийното предприятие - краен снабдител. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, енергийното предприятие - оператор на електропреносната мрежа /§1, т. 34а, б. "а" от ДР на ЗЕ/, съответно енергийното предприятие - оператор на електроразпределителна мрежа /§1, т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ/, е длъжно да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който отговаря на следните условия: 1) има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; 2) е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа; и 3) е сключил писмен договор за присъединяване с оператора на електропреносната мрежа, съответно с оператора на електроразпределителна мрежа по нормативно определена цена за присъединяване. Условията и редът за присъединяване към електропреносната и електроразпределителна мрежа и за сключване на договорите за това са подробно регламентирани в нарочна наредба на ДКЕВР /чл. 117, ал. 3 от ЗЕ/, а именно - Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителна електрически мрежи /ПППЕЕПРЕМ/ (отм., действала до 04.04.2014 г.), респ. - Наредба № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ (в сила от 04.04.2014 г.).

В съществуващата съдебна практика, която настоящият състав изцяло споделя (Решение от 08.12.2015 г. по т.д.№3383/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-17 състав), както и в практиката на ВКС, се приема, че носител /субект/ на облигационното /договорното/ задължение по чл. 94а, ал. 1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване с /за доставяне, продажба на/ електрическа енергия на /до/ обект /имот/ на потребител - краен клиент по смисъла на §1, т. 27г от ДР на ЗЕ, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по смисъла на т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само ако обектът /имотът/ е вече присъединен към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в съответната територия.

Носител /субект/ на облигационното /договорното/ задължение по чл. 117, ал. 1 от ЗЕ за присъединяване на обекта /имота/ към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение може да бъде само енергийно предприятие - оператор на електропреносната мрежа по смисъла на § 1, т. 34а, б. "а" от ДР на ЗЕ или оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на §1, т. 34б, б. "а" от ДР на ЗЕ. Това задължение може да възникне, само ако са налице условията по т. 1, т. 2 и т. 3 на чл. 117, ал. 1 от ЗЕ, респ. - при условията и по реда на Наредба № 6/09.06.2004 г. за ПППЕЕПРЕМ /отм., действала до 04.04.2014 г./, респ. - Наредба № 6/24.02.2014 г. за ППКЕЕПРЕМ /в сила от 04.04.2014 г./ - решение № 60 от 29.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2014 г., IV Г. О., ГК.

Съгласно действащата нормативна уредба за процесния период и по-конкретно чл. 25 и 26 от Правила за търговия с електрическа енергия /ДВ бр.64/17.08.2010 г./ и чл. 28, ал. 1 и 29 от Правила за търговия с електрическа енергия /ДВ бр.66/26.07.2013 г./ е въведено изрично задължение за потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата разпределителна мрежа, да заплащат на крайния снабдител не само цената на електрическата енергия, но също и цената за достъп до електрическата разпределителната мрежа и цената за пренос по електрическата разпределителната мрежа. Цена за мрежова услуга е разделена на два компонента - цена за достъп до разпределителната мрежа и цена за пренос и разпределение на ел. енергия през електроразпределителната мрежа.

Цената за достъп и цената за пренос по ел. разпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система. Тези цени за предоставените на крайния потребител услуги се регулират от ДКЕВР, следователно, са определени законово и се дължат от всички потребители. И двете цени се заплащат съгласно измереното количество на консумираната ел.енергия в местата за измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и ДПЕЕЕ.

В Решение № Ц – 13/05.03.2013 г. и Решение № Ц – 25/29.07.2013 г. ДКЕВР, съобразно правомощията си, регламентирани в чл. 21 и 30 от ЗЕ, е приела, че крайните цени за електрическа енергия за битови клиенти на „Ч.Е.Б.” АД включва и цената на мрежови услуги за пренос и достъп през/до електропреносната система, цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи ниско напрежение, цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Това правило е намерило отражение и в разпоредбата на чл. 19 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД.

Съгласно разпоредбата на чл. 98а ал.1 3 и 4 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия, които публикува най-малко в един централен и един местен всекидневник и същите влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Тъй като страните не спорят относно представени ОУ, то съдът приема, че тези ОУ са влезли в сила и са приложими към съществуващите между страните по делот отношения.

Относно дължимостта от ищеца на ответника на такса пренос.

Дължимостта на тази такса се определя от действащата към него момент нормативна база- чл.14 от ПИКЕЕ, съгласно която при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежачл.Съгласно чл.11, т.2 от ПТЕЕ(отм.) и чл.13 от ПТЕЕ, цената за достъп и цената за пренос се заплащат съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия; буквалното тълкуване на цитираната норма налага извода, че дължимостта на тези две цени е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос.

Доводът на ответника, че липсата на надлежно присъединяване е по вина на ищеца не може да бъде споделен, както не може да бъде споделен и доводът, че на 02.04.2014 година страните са сключили договор за присъединяване, а последното е основание да бъде отхвърлена претенцията.Действително на посочената дата страните са сключили договор, както посочило и вещото лице по СТЕ, но този договор касае новопостроената сграда за КОО и офиси, към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение“ АД, а не вече съществуващи съоръжения.Както изрично е посочило вещото лице едва от ноември 2015 година ответникът е преустановил начисляване на такса пренос.Тъй като количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос, то и основание за плащане на тази такса не е налице. При наличие на неправомерно поставяне на средства за търговско измерване, който факт е решаващ за дължимостта на цената за пренос, то количеството ел. енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно установените, не може да бъде база за изчисление на цена за достъ и цена за пренос на ел. енергия (Решение №227/11.02.2013г. на ВКС по т.д.№1054/2011г. на Второ т.о. на ВКС).

Ето защо начислената и платена от ищеца такса пренос за процесния период от време е недължима и тази недължимост е изначална.

При извод на съда за основателност на предявената главна претенция, следва да се произнесе и по искането за обезвреда за забава във възстановяване на тази сума.Законът не съдържа норма, която да сочи кога ответникът е изпаднал в забава, поради което приложение следва да нам4ери разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, която гласи, че при липса на определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от датата на поканата от страна на кредитора.

Както е посочено и по- горе на 27.11.2017 година ответникът е получил покана от ищеца за възстановяване на дължима сума тот 101 300,92лв, с която е поканен да му възстанови тази сума в 1-месечен срок от съобщението – т.е. в срок до 27.12.2017 година.възстановяване на тези суми не е осъществено от ответника, а от 27.12.2017 година той е в забава.Исковата молба е подадена в съда на 07.12.2017 година – преди изтичане на срока за доброволно изпълнение на задължението за възстановяване на получените при начална липса на основание такси пренос.Тезата на ищец, че периодът на забава започва от 01.01.2013 година не може да бъде споделена, тъй като паричното задължение на ответника няма срок за изпълнение.Ето защо претенцията за заплащане на обезщетение за периода на забава се явява неоснователно предявена и следва да бъде отхвърлена.

По правопогасителните възражения на ответника – за изтичане на кратката погасителна давност, основаващо се на нормата на чл.111, б.“в“ ЗЗД тъй като плащанията били периодични, както и правопогасителното възражение за прихващане.

По възражението за давност.

Касае се за предявен кондикционен главен иск.Както е прието с Постановление №1/1979 година на Пленума на ВС- т.7, погасителната давност за връщане на недължимо получено е общата давност от 5 години.Тази давност започва да тече от изискуемостта на вземането – т.е. от момента в който е извършено имущественота разместване – от момента в който недължимо платени суми да попаднали в патримониума на ответника.Исковата молба е подадена на 07.12.2017 година.Претендираната реституция от ищеца касае м. октомври 2012 година.Видно от представеното от ищеца писмено доказателства – преводно нареждане за кредитен превод и извлечение от сметката на ищеца (листове 337- 339) плащането е извършено на 13.11.2012 година – период, който надвишава, към датата на подаване на исковата молба срокът от пет години.Платената сума в този период е от 9 503,68лв по фктура № **********.по отношение на това вземане правопогасителното възражение се явява основателно и следва да бъде уважена.С този размер следва да бъде намалена претендираната от ищеца главница.Следващото плащане е извършено на 07.12.2012 година и това вземане не е покрито с давност.

По отношение на възражението за прихващане- стореното възражение за прихващане от ответника е неопределено, изключая размер, ето защо съдът е възпрепятстван да прецени дали страната има изискуемо ликвидно вземане спрямо ищеца и поради това правопогасителното компенсаторно възражение не следва да бъде обсъдено.

Обобщено- искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД се явява основателно предявен и доказан до размер от 91 797,24лв, а в останалата част –отхвърлен, поради изтекла погасителна давност.Искът по чл.86 ЗЗД следва да се отхвърли изцяло, като неоснователно предявен.

По разноските.

Същите следва да бъдат разпределени на база нормата на чл.78 ГПК.

И двете стрни са претендирали разноски.

Ищецът не е представил списък на разноските, поради което съдът ще извърши преценка за техния размер въз основа на доказателствата по делото.

Ищецът е заплати държавна такса в размер на 5 723,81лв, адв. възнаграждение(в брой) в размер на 2 000лв и депозит за вещо лице в размер на 150лв по СТЕ и депозит от 150лв по ССчЕ- общо разноски в размер на 8 023,81лв.

Ответникът е представил списък с разноски ( лист 372) от делото, в който е включена сума от депозити за двете експертизи, общо, в размер на 350лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), действаща към датата на приключване на съдебното дирене по делото, съдът намира, че за исковото производство следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Ал. 2 на чл. 25 от Наредбата предвижда, че може да бъде увеличено възнаграждението по дела с материален интерес над 10 000 лева или по дела с материален интерес, продължили повече от три съдебни заседания, каквито са проведени по настоящото дело.

Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес по делото, надвишаващ 10 000 лева, и броя на проведените съдебни заседания, настоящият състав намира, че при изчисляване на разноските на ответника следва да бъде прието юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 300лв.Ето защо приема, че общият размер на претендираните от ответника разноски е сумата от 650лв.

Дължимите от ответника на ищеца разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, са в размер на 5 147,37лв, а дължимите от ищеца на ответника разноски, на основание чл.78, ал.3ГПк, са в размер на 233,02лв.

При изложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Т.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.П. Б.Г., сумата от 91 797,24лв ) деветдесет и една хиляди седемстотин деветдесет и седем лв и 24 ст.), представляваща получена, от ответника, без основание цена на достъп за периода ноември-декемеври 2012 година; януари – март 2013година и от май 2014 година до октомври 2015 година, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от 101 300,92лв, и за октомври 2012 година, като погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.П. Б.Г., срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.86 ЗЗД, в размер на 41 794,33лв, представляващ сумарна величина на обезщетението за забава, касателно всяка една фактура, касаеща процесния период, от датата на плащане до датата на подаване на исковата молба в съда, поради неоснователността му.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Т.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв.П. Б.Г., разноски по водене на делото в размер на 5 147, 37лв.

ОДЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Т.“ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, разноски по водене на делото в размер на 233,02лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	783
Дата:	24 април 2019 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия:	Елена Тодорова Радева

Дело:	20171100903318
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	8 декември 2017 г.

Решение по дело №3318/2017 на Софийски градски съд

Съдържание на акта