№ 7316
гр. София, 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110115364 по описа за 2022 година
Делото се води по искова молба, подадена от В. П., срещу Д. Й., конституиран в
хода на процеса като ответник по реда на чл.227 от ГПК, на мястото на първоначалния в
хода на процеса ответник - К. Г..
След многократни указания на съда, редица молби на ищеца и накрая молба с вх.№
417595/23.12.2024г. ищецът е упражнил правото си по реда на чл.214 от ГПК да премине от
установителен иск по реда на чл.422 от ГП в осъдителен такъв.
Постъпила е молба с вх. № 410192/17.12.2024 г., подадена от ищеца В. Н. П. с искане
съдът да отмени определението, с което като ответник на мястото на починалия К. Н. Г. по
делото е конституиран Д. А. Й., като вместо това конституира по делото като ответник
******** в качеството на правоприемник на починалия К. Г.. Изложени са твърдения, че Д.
Й. се е отказал от наследството на починалия К. Г. и липсват други наследници, поради
което ищецът насочва исковете си срещу ********. Съдът намира искането за
неоснователно. При извършена служебна справка не се установява Д. Й. да е извършил
отказ от наследството, оставено от К. Н. Г., поради което производството по делото следва
да продължи с конституирания ответник Д. Й..
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 410192/17.12.2024 г., подадена от ищеца
В. Н. П..
ДОПУСКА на основание чл. 214 от ГПК изменение на иска който от такъв, предявен
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване вземанията по заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 30.11.2021г. по ч.гр.д.№ 65173/2021г., да се считат предявени като
осъдителни кумулативни искове, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 24 000 лева, представляваща дължима главница по сключен между
ищеца и К. Н. Г. договор за заем от 30.08.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване
на иска – 03.01.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2 400 лева,
1
представляваща неустойка за забавено плащане на дължимите суми по договора за заем,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.01.2024 г. до окончателното плащане
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА о.с.з за 10.04.2025г. от 09.50 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ответника и
препис от уточнителни молби с вх. № 417595/23.12.2024 г. и вх. № 12955/15.01.2025 г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са осъдителни искове (с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 24 000 лева, представляваща дължима главница по сключен
между ищеца и К. Н. Г. договор за заем от 30.08.2016 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 03.01.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2 400 лева,
представляваща неустойка за забавено плащане на дължимите суми по договора за заем,
ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.01.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 30.08.2016 г. сключил договор за паричен заем с К. Н. Г., по
силата на който предоставил на последния сумата в размер на 24 000 лева със задължение за
връщане в срок до 5 години, но не по-късно от 30.08.2021 г. Твърди, че падежът на
вземането е настъпил и изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, но въпреки
това не било извършено плащане. Излага, че предвид забавата се дължи и неустойка за
забавено плащане в размер на 10 % от предоставената сума. Предвид настъпилата смърт на
длъжника К. Г. насочва исковете си срещу наследника Д. Й..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на договор за паричен заем с К. Н. Г.; че е предал заемната сума на длъжника;
настъпване на падежа на вземането и неговия размер; твърдяното наследствено
правоприемство.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидна неустоечна клауза, настъпване на предвиденото в нея основание за
заплащането й (забава в плащането на дължимите суми), както и нейния размер.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задължението.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба ищецът и ответника следва
да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител,
който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3