Решение по дело №1765/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1413
Дата: 5 октомври 2020 г.
Съдия: Даниела Станева
Дело: 20207050701765
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……………………        2020г.        гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, ІХ-ти касационен състав, в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:         

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА

 ЧЛЕНОВЕ:КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

 

при секретаря Елена Воденичарова

в присъствието на прокурора Александър Атанасов

като разгледа докладваното от съдия Д.Станева к. адм. нак. дело № 1765/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на ЦУ на НАП-Варна, против Решение № 976/08.07.2020г., постановено по НАХД № 1126/2020г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление /НП/472127-F508888/23.10.2019г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ЦУ на НАП, с което на „Евромадо“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000лв., на основание чл.185 ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за извършено нарушение на чл.7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. на Министъра на финансите. Касаторът счита, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон; липсата на констатация дали нарушението води до неотразяване на приходите, не е елемент от състава на нарушението, а наличието на доказана такава, е основание за приложение на по-леко наказуемият закон, а не за отмяна на НП; твърди, че е доказано извършеното от дружеството нарушение. Поради изложените съображения моли съда да отмени изцяло обжалваното решение на ВРС и да потвърди НП. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В депозирано чрез надлежно упълномощен процесуален представител писмено становище, поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли съда да отмени обжалваното решение, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна, редовно призована, чрез адв. Н.И.-*** оспорва жалбата като неоснователна и претендира разноски. 

   Представителят на ВОП изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено.

  Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено от фактическа и правна страна следното:

 Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок, поради което е допустима за разглеждане.

  Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348, ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

От фактическа страна Варненският  районен съд е установил, че на 15.09.2019г. от 13.37 часа служители на ТД на НАП-Варна извършили проверка на обект кафе сладкарница Мадо, находящ се в гр. Варна бул. Владислав Варненчик № 186 - МОЛ Варна и стопанисван от „Евромадо“ ООД. При извършената проверка били установени продажби от въведеното и регистрирано в обекта ФУ с марка Datecs FP 550 KL с рег. № 3042268/12.08.2011 с ИН на ФУ DT353190 и ИН на ФП 02353190 без изградена дистанционна връзка на цитираното ФУ с НАП. Представен бил договор за сервизно обслужване № DT353190/13.09.2018г. валиден до 12.08.2019г. Съгласно изведен отчет от фискалната памет № 0360235/15.09.2019г. било установено, че задълженото лице е реализирало продажби за периода от 12.08.2019г. - 14.09.2019г. в размер на 11 901.44лв. като била констатирана липсата на  актуален договор за сервизно обслужване. Изведен бил извод, че дружеството е работило без дистанционна връзка с НАП, като считано от датата на изтичане на Договора за Сервизно обслужване се прекратява обслужването на Data Sim Карта и не се осъществява дистанционна връзка с НАП, поради което е била налице невъзможност за предаване на данни за дневните отчети на ФУ към сървъра на НАП.

При така установените факти на дружеството е бил съставен АУАН за нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба Н-18 на МФ за това, че в качеството си на лице по чл. 3 от Наредбата допуска работа с ФУ без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП. Било прието, че чрез дистанционната връзка се осигурява възможност за автоматично предаване на данни за дневните отчети на всяко ФУ към сървър на НАП, като данните от дневният финансов отчет с нулиране се записват в данъчният терминал на ФУ.

Въз основа на горното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F508888/19.09.2019г. срещу „Евромадо“ ООД за нарушение на чл.7, ал.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът бил надлежно връчен на пълномощник на нарушителя. Въз основа на фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието било издадено и атакуваното пред районния съд наказателно постановление.

За да отмени обжалваното наказателно постановление, районният съд е изложил мотиви, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Въззивният съд приел, че по аргумент от противното, изведен от съдържанието на санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, един от обективните признаци на извършено нарушение, за което се налага предвидената в цитираната разпоредба санкция, е настъпилия резултат от осъществяването на деяние, в разрез с разпоредбата на чл.7, ал.3 от Наредбата. Посоченият резултат представлява неотразяване на приходи, в причинна връзка с извършените продажби за съответен период. Видно от съдържанието на обжалваното НП и АУАН, във връзка с който същото е издадено, липсва констатация на административнонаказаващия орган дали извършеното нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.3 от Наредбата е довело до предвидения в нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС резултат, а именно неотразяване на приходи, както и техния размер. Доколкото се касае за различен състав на извършено административно нарушение по чл.7, ал.3 от Наредбата, обусловен  от приложимостта на двете алинеи на санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва наличието респ. липсата на констатации за неотразяване на приходи да се обективира в конкретния акт, тъй като същият представлява съставомерен признак на процесното деяние. Според въззивната инстанция, липсата на обективирани изводи на АНО дали от деянието са последвали неблагоприятни последици за фиска, свързани с неотразяване на приходи и какъв е техния размер, представлява съществено процесуално нарушение, доколкото ограничава правото на защита на наказаното лице, което има право да разбере какво конкретно нарушение е осъществило с посочване на данни за всички негови обективни признаци и лишава съда от възможността да извърши всеобхватна проверка за наличието на предпоставки за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Така постановеното решение на ВРС е правилно.

Изложените мотиви относно допуснатите нарушения на процесуалния закон при реализиране на административнонаказателната отговорност на ответника са подробни, като настоящата инстанция ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Настоящият съдебен състав намира, че ВРС е спазил служебното начало във връзка с разкриване на обективната истина и установената от него фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал. Районният съд е направил въз основа на нея правилни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че използваното фискално устройство е било регистрирано в НАП и съответно е имало изградена дистанционна връзка с НАП. Независимо от общата формулировка в съставения АУАН и издадено наказателно постановление, че считано от датата на изтичане на договора за сервизно обслужване се прекратява обслужването на Data Sim карта и не се осъществява дистанционна връзка с НАП, АНО не е установил и посочил конкретната дата, на която дистанционната връзка е била прекъсната. Следователно актосъставителят и АНО са посочили само датата на извършване на проверката, но не е посочена конкретната дата, на която ответникът по касация е извършил административното нарушение, за което е санкциониран. Дори да се приеме, че посочената в наказателното постановление дата е тази на извършване на проверката – 15.09.2019г., последната не представлява датата на извършване на административното нарушение, а датата на неговото установяване от контролните органи.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН, в т.ч.  дата и място на извършване на нарушението – арг. от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Недопустимо е императивно изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път. Изискването за посочване на дата не е самоцел, а е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само в случай, че е посочена точна дата на извършване на нарушението, може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН. Посочването на датата на извършване на нарушението има отношение и при определяне на релевантната за даден казус редакция на материалния закон.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, НАП следва да бъде осъдена да заплати на "Евромадо" ООД, гр. Бургас сумата от 200лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в касационното производство по Договор за правна защита и съдействие 18 от 12.08.2020г.

Предвид изложеното съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, то съответства на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 976/08.07.2020г., постановено по НАХД № 1126/2020г. по описа на ВРС.

 

ОСЪЖДА НАП да заплати на Евромадо“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.„С.”, № 2Б, ет.3 офис 1, представлявано от Л. Б. сумата от 200лв./двеста/, представляваща разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                         2.