Р Е Ш Е Н И Е

 

ННомер

Година

23.12.2020 г.

Гград

МЕЗДРА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен съд		с			Наказателен състав
Нна	Двадесет и втори  декември				Година	2020

В публичното заседание в следния състав:

 

	Председател							Евгени Божидаров
	Съдебни заседатели
	Секретар	Валя Каменова
	Като разгледа докладваното от				Съдия Божидаров
АНХ			Дело	529			по описа		2020	година.

ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД:

М.К.А. ***  обжалвал НП №20-0967-002383 / 21.10.2020 г. на Началник сектор Пътна Полиция при ОД-МВР-Враца ,с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП   е санкциониран с  наложена  глоба в размер на 200.00  /  двеста /   лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца ,  за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП , като на основание наредба Iз-2539  на МВР са му отнети и  10 контролни точки .

  В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и несъответствие на фактите обвързани с него .Твърди се , че нарушението не е извършено .

  В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв.М.Стоянов от АК-Враца  ,  който  доразвива доводите в нея. Пледира , че подзащитният му не е знаел за служебно прекратената регистрация на управляваният от него автомобил , поради което нарушението не е извършено виновно.Претендира за възстановяване на направени разноски .

Наказващият орган редовно призован, не се представлява .В съпроводителното писмо изпращащо преписката в съда се иска потвърждавана на НП.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ЗАНН и е процесуално допустима с оглед наличието на реквизити, съдържание, срок и активно легитимиран субект.

Приети са множество писмени доказателства . Снети са показания от свидетели .

Анализирайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

Обжалваното НП е издадено въз основа на постановление на РП- Мездра  от 28.09.2020 г. с което  е прекратено образуваното ДП № 710 /20 г. за престъпление по чл.345 ал.2 вр ал.1 НК , като с постановлението е прието , че деянието не е извършено виновно от М.К.А. .

В НП е отразено нарушението от същото лице за същото деяние предмет на вече прекратеното ДП , като му е вменено административно нарушение по чл.140 ЗДвП при същите факти  , за това , че на 07.3.2020 г. около 12,20 часа  М.К.А. *** при кръстовището с ул.“Иван Вазов“ в посока ул.“Рила“ управлява л.а Мерцедес ЦЛК 200 Компресор с рег.№ СА 4564 ХР , собственост на Н. Т.Н. , със служебно прекратена регистрация без гражданска отговорност, като автомобила не е регистриран по надлежният ред. Нарушението е квалифицирано по чл.140 ал.1 ЗДвП .Въз основа на така издаденото НП жалбоподателят бил санкциониран на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП   с    глоба в размер на 200.00  /  двеста /   лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца ,   като на основание наредба Iз-2539  на МВР са му отнети  и 10 контролни точки .

В подкрепа на фактите отразени в НП са материалите по ДП № 710/20 г. на РП-Мездра, данните в постановлението на РП-Мездра от 28.09.2020 г за прекратяване на ДП и показанията пред съда на свидетел Д.К.. Той е полицейският служител спрял за проверка жалбоподателя с управляваният от него автомобил , който бил собственост на трето лице , като при проверката установил , че автомобилът е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка ГО . Пред К. жалбоподателя заявил , че не е знаел за това обстоятелство.

В постановлението на прокурора от 28.09.2020 г. също е отразено установено незнание за релевентното обстоятелство на служебно прекратена регистрация на автомобила ползван от жалбоподателя , като автомобилът бил с поставени регистрационни номера . Прокурорът е счел , че водачът на автомобила А. не е извършил престъпление по чл. 345 ал.2 НК , поради което е прекратил ДП. Съдът споделя довода , че в случая не е налице и идентично административно  нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП от водача на автомобила А. , изразено в управление на нарегистрирано МПС -Мерцедес ЦЛК 200 Компресор с рег.№ СА 4564 ХР , собственост на Н. Т. Н.  , тъй като той не е собственик на автомобила управляван от него и не е уведомяван по никакъв начин за служебно прекратената регистрация на автомобила .Автомобилът бил закупен от жалбоподателя М.А.  на 02.07.2016 г.  от лицето Н. Т. Н.  ,  но не бил прехвърлян на името на А., което се установява от справката в КАТ за автомобила и договора за покупко-продажба на л.32 от приложеното ДП  . На 20.03.2019 г. А. сключил застраховка ГО  за автомобила за срок от една година при четири разсрочени вноски .Застраховката била на името на предният собственик по талон Н. Н. и е приложена на л.43 от ДП .Тъй като последната вноска не била платена , на 22.11.2019 г. бил уведомен Н. Н. по чл.574 ал.10 от КЗ , че предстой прекратяване на регистрацията на автомобила поради липса на валидна застраховка ГО   . За това по-късно не бил уведомен  Николов от сектор ПП, че регистрацията е снета служебно на 31.12.2019 г. , като  това развитие на процедурата не било известно както на Николов , така  и  на жалбоподателя А. , който  бил установен да управлява автомобила на 07.03.2020 г. в гр.Роман .В подкрепа на изложеното са документите по приложеното прекратено ДП № 710/20 г. на РП-Мездра , а именно: съставеният АУАН № 33 /07.03.20 г /л.12 от ДП / . ,справка от КАТ за регистрация на автомобил с рег.№ СА 4564 ХР, собственост на Н. Т. Н. /л.13 от ДП /, данни от регистър на 31.12.2019 г. със служебно прекратена регистрация на посоченият автомобил /л.14 от ДП/, договор за покупко-продажба на автомобила на 02.07.2016 г. с продавач Н. Н. и купувач М.А.  /л.32 от ДП /  , уведомление по чл.574 ал.10 от КЗ до собственика на автомобила Н. Т. Н. /л.22 от ДП / , писмо № 49320-17371 /01.04.20 г. от отдел ПП относно служебно прекратената регистрация на автомобила на 31.12.2019 г. и обстоятелството отразено в него, че собственика на автомобила не е уведомяван /л.25 от ДП/ .  

 Съгласно чл. 143, ал.10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от гаранционния фонд по  чл. 574, ал.11 КЗ, И СЕ УВЕДОМЯВА собственика на пътното превозно средство. В случая както собственика по документи Н. Н. , така и ползвателя - жалбоподател  А. не са уведомявани  от органите на МВР за служебно прекратената регистрация на ползваното от него МПС . Установи се също, че след изпращане на уведомление на ГФ до Сектор "ПП" при ОД на МВР-Враца на основание чл. 574, ал. 11 от КЗ и на база това уведомление от страна на сектора са били предприети действия за служебно прекратяване регистрацията на въпросното МПС по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДП. То е било дерегистрирано считано от 31.12.2019 г..

След служебното прекратяване на регистрацията на МПС обаче служителите на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Враца не са изпълнили задължението си по чл. 143, ал. 10, изр. 1, предл. последно от ЗДП и по чл. 18б ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а именно да уведомят собственика на превозното средство за извършената служебна дерегистрация.

Това, че собственикът на МПС е бил уведомен от Гаранционния фонд по реда на  чл. 574, ал. 10 от КЗ, а именно, че ако не представи в 14-дневен срок доказателства за наличие на валидна застраховка "ГО" за автомобила ще бъдат предприети действия по чл. 574, ал. 11 от КЗ, т. е. ще бъдат уведомени компетентните органи на Сектор "ПП" за предприемане на действия по дерегистрация, не освобождава органа извършил служебното прекратяване на регистрацията на автомобила  от задължението му да уведоми за това собственикът. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредбата, регистрацията на ПС се прекратява служебно в случаите на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – след уведомление от Гаранционния фонд.Самото прекратяване на регистрацията се извършва от органите на МВР на основание чл. 143 ал.10 ЗДвП  и задължително се уведомява собственика на автомобила. Това е така за да  е ясно, че от момента на уведомлението  собственика има ясно съзнание  за действително настъпил  юридически факт по дерегистрация  за който  е бил предупреден  като бъдещо събитие  с предхождащото уведомление от гаранционния фонд по чл. 574 ал.10 КЗ.  Самото уведомление от  гаранционния фонд по чл. 574 ал.10 КЗ  не поражда  дерегистрация на автомобила, тъй като такава се извършва от  органите на МВР в по-късен момент по реда на чл. 143 ал.10 ЗДвП.  Законът изисква  като  субективен  елемент от съставомерността на деянието по чл. 345 ал.2 НК, респ. чл.140 ал.1 ЗДвП  знанието  на водач на МПС , че управлява  автомобил  със  служебно прекратена  регистрация, а не след уведомление от Гаранционният фонд за ПРЕДСТОЯЩО служебно прекратяване на регистрацията на автомобила,след като в закона при тази хипотеза не е уреден срок ,след който да се счита за настъпило събитието по служебно прекратената регистрация , т.е законът урежда алгоритъма на действия за служебна дерегистрация , но не и срокът в който да бъде извършена , поради което с оглед правата на собствениците на автомобили за който се отнася императивно е въведено изискването за УВЕДОМЛЕНИЕ  от органът извършил това действие съгласно чл.143 ал.10 ЗДвП   . Уведомлението  по чл. 574 ал.10 КЗ  не води до  дерегистрация на автомобила , а има предупредителна функция за бъдещо такова събитие  по реда на чл. 574 ал.11 КЗ и чл. 143 ал.10 ЗДвП.

В случая не само собственикът на автомобила не е уведомен , но такова уведомление или знание за настъпилото служебно прекратяване на регистрацията на автомобила изобщо липсва в съзнанието на ползвателя  на автомобила М.А. .Автомобила в момента на управление от жалбоподателя  е бил  с  поставени на определените места регистрационни табели , като А.  не е знаел  за служебно прекратената регистрация и не е бил уведомяван  за нея.Липсват каквито и да са други доказателства  това обстоятелство да е станало известно на жалбоподателя по друг начин. Субективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП  обхваща  съзнанието за наличието на този обективен признак, като в случая  съдът не установи наличие на такъв, тъй като факта на служебното прекратяване на регистрацията на автомобила не отменя задължението  визирано в чл. 143 ал.10 ЗДвП да се уведоми за това прекратяване съответния собственик /Решение №51/10.04.2019 г.  по в.а.н.д. № 189/2019 г. на Първи състав на Окръжен съд - Пазарджик/.Налице е незнание в жалбоподателя А. на фактически обстоятелства принадлежащи към състава на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП вр.чл.143 ал.1 ЗДвП ,което изключва умисъла ,като това се отнася и за непредпазливи деяния ,когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост - арг. от чл. 14 НК вр.чл. 11 ЗАНН /Решение №11 /10.02.2020 г. на АС-Враца по ВНАХД №544 /2019 г.  .

С оглед изложеното съдът установи  , както и прокурорът в постановлението от 28.09.2020 г. за прекратяване на наказателно производство , че нарушението което е вменено на жалбоподателя А. по чл.140 ал.1 ЗДвП не е съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е доказателство, че той към инкриминираната дата е съзнавал, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация . Напротив, установи се именно обратно, че не е имал никакво знание и съзнание за извършената служебна дерегистрация, поради което НП подлежи на отмяна като неправилно . Прокурорът е посочил абсолютно същите мотиви за прекратяване на ДП за извършено от жалбоподателя  М.А. престъпление по чл.345 ал.2 вр ал.1 НК  при същите факти , от същото лице , по същото време и  на същото място със същото МПС, поради което буди недоумение упоритостта на наказващият орган за замяна на наказателна с административна санкция за нарушение,респ. деяние , което вече е обявено от прокуратурата , че не е извършено виновно . При внимателна преценка на относими на случая факти би могло да се търси отговорност от жалбоподателя по ЗДвП за управление на МПС без валидна застраховка ГО , но в случая подобно развитие не е предприето по административен ред , а съдът самостоятелно не разполага с правомощия да издава санкционни актове при компетентност за това на други органи .

Жалбоподателя пледира за  заплащане на разноски в размер на 300 лева, съобразно представеното пълномощно . При този изход на процеса в този размер  разноските следва да се възложат на наказващия орган, поради отмяна на НП. Наказващия орган с писмото изпращащо преписката в съда претендира за  прекомерност на разноските , но същите са в минималния размер съобразно Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което  претенцията за  прекомерност се явява   неоснователна по арг. на чл. 63  ал.4 ЗАНН.

Мотивиран  при изложените  съображения и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН,  този състав при РС-Мездра                              

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  като неправилно НП №20-0967-002383 / 21.10.2020 г. на Началник сектор Пътна Полиция при ОД-МВР-Враца ,с което М.К.А. на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП   е санкциониран с  наложена  глоба в размер на 200.00  /  двеста /   лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца ,  за нарушение на чл.140 ал.1 ЗДвП , като на основание наредба Iз-2539  на МВР са му отнети и  10 контролни точки .

ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН  ОДМВР-Враца да заплати на М.К.А. сумата от 300.00 /триста/ лева , представляваща платен по делото адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО  подлежи   на обжалване пред АС-Враца по реда на  АПК с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните ,че е изготвено .

                                                           

 

 

 

 

 

                                                                           Районен съдия: