Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр.Сливница 28 декември 2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Сливница, първи състав, в публичното заседание, проведено на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Жанета
Божилова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №214 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
„ОТП Факторинг България" ЕАД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище", бул.
„Княз Александър Дондуков" № 19, ет. 2 е предявил против Н.В.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, МАХ СЛАТИНА 10 иск да бъде осъден ответника да му заплати като
правоприемник и цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент) сума в размер на: 195,55 лева - дължима главница за периода от 25.10.2016 г. до
25.03.2017 г., 476,98 лева - дължима главница за периода
от 24.04.2017 г. до 25.04.2018 г., 42,77 лева - договорна
лихва за периода от 25.10.2016 г. до 25.03.2017 г., 48,76
лева - наказателна лихва за периода от 25.10.2016 г. до 25.03.2017 г., както и
законната лихва за периода от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 10.06.2008 г. между „Банка ДСК" ЕАД, чрез клон
"Сливница" - кредитор и ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ ЕГН ********** -
кредитополучател, е сключен Договор за кредит
за текущо потребление от 10.06.2008 г. за сума
в размер на 2150,00 /две хиляди сто и
петдесет/ лв., със срок на издължаване - 120 месеца, с падежна дата -
25-то число на месеца. Договорът за кредит е обезпечен с Договор за
поръчителство от 10.06.2008 г. от ответника по делото - Н.В.В.. Твърди се ,
че с Допълнително споразумение от 21.09.2010 г. между
„Банка ДСК" ЕАД и Веселин Стоянов Георгиев възнаградителната лихва е
изменена в размер на 14,95 % и кредиторът се отказва от вземането си за
наказателни лихви от 13.08.2010 г. до 21.09.2010 г. в размер на 42,63 лева. Твърди
че на 27.10.2010. длъжниците са преустановили
редовното плащане на вноските по погасителния план. Последното надлежно плащане
в пълен размер по погасителен план е постъпило на 27.10.2010 г. постъпило
плащане в размер на 39,61 лв., поради което кредитът е бил обявен за
предсрочно изискуем, като по силата на сключеният между тях договор,
предсрочната изискуемост е настъпила автоматично. Твърди, че по силата на
Договор за покупко-продажба на вземанията (цесия) от 06.03.2012 г., сключен
между „Банка ДСК" ЕАД (цедент) и „ОТП Факторинг България" ЕАД ЕЖ
*********, е придобило вземането срещу кредитополучателя ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ
ГЕОРГИЕВ ЕГН ********** и поръчителя - ответник Н.В.В., ЕГН **********, ведно с
всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности. Твърди, че длъжниците са надлежно уведомени,
съобразно приложените обратни разписки. Алтернативно, моля
съдът да счете, че ответникът е уведомен за цесията с връчване на настоящата искова
молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият
Договор за цесия, писмо- уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощно от
цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
В подкрепа на твърденията си представя
писмени доказателства. Прави доказателствени искания.
В съдебно заседание се представлява ,
от юрк.Първанов, който поддържа иска . Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от ответника.
Ответникът, ответник Н.В.В., ЕГН ********** е
представил в срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва
исковата молба излагайки съображенията си относно обявената предсрочна
изискуемост на кредита; прави възражение за изтекла в негова полза давност по
чл.147, ал.1 ЗЗД . Представя доказателства, прави доказателствени искания. В
съдебно заседание се представлява от адв. Илиева, която поддържа представеният
писмен отговор. Моли за отхвърляне на исковата претенция като
незаконосъобразна. Прави възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение за представителство.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа страна:
На 10.06.2008 г. между „Банка ДСК" ЕАД, чрез
клон "Сливница" - кредитор и ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ ЕГН **********
- кредитополучател, е сключен Договор за кредит затекущо потребление от
10.06.2008 г. за сума в размер на 2150,00 /две хиляди сто и петдесет/ лв., със
срок на издължаване - 120 месеца, с падежна дата - 25-то число на месеца.
Договорът за кредит е обезпечен с Договор за поръчителство от 10.06.2008 г. от
ответника по делото - Н.В.В.. В Договора за кредит е уговорено, че кредитът ще
се погасява чрез разплащателна сметка № 10232177 на кредитополучателя, съгласно
Погасителен план, който е неразделна част от Договора за кредит. Съгласно чл. 6
от Договора за кредит, за предоставения кредит, кредитополучателят дължи
заплащане на възнаградителна (редовна) лихва, която към датата на сключване на
договора за кредит е в размер на 13,45 % . С Допълнително споразумение от
21.09.2010 г. между „Банка ДСК" ЕАД и Веселин Стоянов Георгиев
възнаградителната лихва е изменена в размер на 14,95 % и кредиторът се отказва
от вземането си за наказателни лихви от 13.08.2010 г. до 21.09.2010 г. в размер
на 42,63 лева. С Договор за покупко-продажба на вземанията (цесия) от
06.03.2012 г., сключен между „Банка ДСК" ЕАД (цедент) и „ОТП Факторинг
България" ЕАД ЕЖ *********, , ищцовото дружество е придобило вземането
срещу кредитополучателя ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ ЕГН ********** и поръчителя -
ответник Н.В.В., ЕГН **********, ведно с всичките му привилегии, обезпечения и
други принадлежности. На базата на изрично пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД
ищцовото дружество е изпратило от името на цедента уведомително писмо за
цесията до длъжниците ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ и Н.В.В. на адресите, посочени
от тях в договора за кредит, като същите са доставени на адресатите.
Доставянето на уведомленията до длъжниците за прехвърлянето на дълга е
удостоверено именно от приложените в обратни разписки, видно от съвпадащия
идентификационен код на пратката (отбелязан върху самото уведомление) и
придружаващата я обратни разписки - *PSFABG0018QFB* - за ВЕСЕЛИН СТОЯНОВ
ГЕОРГИЕВ и * PSFABG0018QOK* - за Н.В.В. в оригинал.
По частно гражданско дело № 674/2011г.
по описа на РС-Сливница са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на „Банка
ДСК” ЕАД срещу длъжника Н.В.В., ЕГН **********, солидарно
отговорен с длъжника, Веселин Стоянов Георгиев въз основа на несъдебно
изпълнително основание по чл.417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги
на банката, за сумата от 2 130,43
лева – главница, извлечение от счетоводните книги на банката за сметка № 15686531 от 17.09.2011г., по
договор за кредит от 10.06.2008г. и допълнително споразумение към него от
21.09.2010г.; 401,29лв. - лихва от 19.03.2011 г. до 16.09.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК - 17.09.2011
г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 50.63 лева, представляваща внесена държавна
такса и сумата от 215,95 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение. С определение №161 от 07.03.2017г., постановено
по ч.гр.д. №139/2017г. по описа на СОС, ГО, ІІ-ри въззивен състав. е отменено
разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Н.В.В., а също така е и
обезсилен издаденият срещу него изпълнителен лист.
От изготвената, приета и неоспорена от страните счетоводна
експертиза е видно , че кредитополучателят по Договор за текущо потребление от
10.06.2008г., Веселин Стоянов Георгиев, е усвоил отпуснатият му кредит в размер
на 2150,00лв. на 10.06.2008г. За погасяване на отпуснатия кредит са постъпили
следните суми за периода от 10.06.2008г. до 27.10.2010г. – 248,50лв.- главница;
562,84лв.- договорна лихва; 80,00лв. – платени такси и 0,76лв. – договорни
наказателни лихви. Според експертизата, плащането на договорените месечни
вноски за погасяване на кредита е преустановено на 27.10.2010г. Вноските за
главницата за периода от 25.10.2016г. до 25.03.2017г. както следва : 195,55 лева - дължима главница за периода от
25.10.2016 г. до 25.03.2017 г., 476,98 лева - дължима главница за периода от
24.04.2017 г. до 25.04.2018 г., 42,77 лева - договорна лихва за периода от
25.10.2016 г. до 25.03.2017 г., 46,08 лева - наказателна лихва за периода от
25.10.2016 г. до 25.03.2017 г.
Съгласно заключението на изготвената и неоспорена
по делото графологична експертиза се установява, че подписът в графа „Подпис на
получателя” в представеното известие за доставка * PSFABG0018QOK*, не е положен
от ответника, Н.В.В..
При тези данни от фактическа страна, съдът, приема
че е сезиран с иск с обективно и субективно съединени искове с правно основание
с правно основание чл. 141, ал.1, вр.чл.79 ЗЗД, като главен и акцесорните
искове с правно основание чл.86 от ЗЗД.
По отношение на главния иск с правно основание
чл. 141, ал.1, вр.чл.79 ЗЗД, съдът намира следното:
За да се ангажира отговорността на поръчителя
съобразно чл.147 ЗЗД следва да са налице
няколко предпоставки. Най – напред, трябва да има задължение , за изпълнението на което да се
поръчителства; на второ място , трябва да има нарочен писмен договор за
поръчителство; на следващо място, трябва да има неизпълнение от страна на главния
длъжник. Не на последно място, следва да се съобрази, че вземането по отношение
на ищеца произтича от договор за цесия, а според чл. 99 ал.2 от ЗЗД , правата
на цесионера се ограничават до „прехвърленото вземане” , вкл. лихвата, главницата и обезпеченията .
Няма спор, че ответникът по делото Н.В.В. се
явява поръчител по договора за кредит от 10.06.2008г. Съобразно разпоредбата на
чл.138,ал.1
ЗЗД с договора за поръчителство
поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнението на неговото задължение. Предметът на главния
дълг определя предмета на задължението на поръчителя, като обемът на
отговорността на поръчителя е съобразно предвидените граници в чл.139 и чл.140 ЗЗД. Съгласно чл.141 ЗЗД поръчители са задължени солидарно с главния
длъжник, поради и което кредиторът може да насочи претенциите както срещу
главния длъжник така
и срещу поръчителите. Процесният договор за поръчителство е сключен в писмена
форма, съдържа съществените условия по сключения договор за кредит, предвид и на което
съдът намира същият за валидно обвързващ страните по него, като съответстващ на
изискванията на чл.138,ал. 1 и чл.2 ЗЗД.
На дата 21.10.2010г ., условията по кредита са
предоговорени. Променени са и годишния процент на разходите и лихвата по
кредита.
Няма данни по делото ответникът да е
поръчителствал за изпълнение от страна на Веселин Стоянов Георгиев на така
новираното с Допълнителното споразумение от дата 21.09.2010г. задължение, като
отсъства допълнителен договор за поръчителство или друг документ, от който да
личи , че Н.В. е бил съгласен с измененията. С това допълнително споразумение,
параметрите на кредита са съществено изменени
- увеличен е лихвения процент, дължим като възнаграждение за ползваните
средства на банката, уговорен е различен размер на месечните вноски, с различна
дата на падеж. Тоест, изправени сме пред хипотеза на новиране , което по
същество представлява нов договор. Обемът и вида на отговорността на поръчителя
се определя от обема и вида на отговорността на кредитополучателя за изпълнение
на задълженията му по договора ; това важи и в типичните случаи , когато
кредиторът приема изпълнение на части – договорите за банкови кредити . Всяко
последващо изменение на договора за кредит няма действие спрямо поръчителя , ако
той не се е съгласил с него. Това на практика означава, че последното
допълнително споразумение между кредитора и кредитополучателя не може да бъде
противопоставено на Н.В. с оглед останалите съществени елементи, и че отсъства
валиден писмен ( чл. 138 ал. 2 ЗЗД ) договор за поръчителство като основание да
се ангажира отговорността на поръчителя, след като ищецът черпи правата си
именно от допълнителното споразумение от дата 21.09.2010г.
В проведеното заповедно производство по ч.гр.д.674/11г. по описа на
РС-Сливница, образувано по повод подадено заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по заявление подадено от „БАНКА ДСК” ЕАД
срещу Н.В.В., в качеството му на поръчител по договора за кредит от
10.06.2008г. е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу него, а също така е и обезсилен издаденият срещу него изпълнителен
лист / определение №161 от 07.03.2017г., постановено по ч.гр.д. №139/2017г. по
описа на СОС, ГО, ІІ-ри въззивен състав/. Въззивният съд за да постанови акта
си, е приел че липсват доказателства , установяващи, че волеизявлението на
банката за предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до отв.Н.В.. Ищецът,
в настоящото производство не оспорва факта, че „БАНКА ДСК”
ЕАД не е упражнила надлежно правото си да обяви процесния Договор за кредит за
предсрочно изискуем за целия остатък.
Това на практика означава, че предсрочната
изискуемост на кредита би могла да настъпи едва със връчването на исковата
молба на Н.В.В., съобразно дадените в т. 18 от ТР 4/2013г, разрешения. Липсват
данни тази искова молба да е връчена на Веселин Стоянов Георгиев. По настоящото
производство той не е страна, след
като в кориците на частното дело №
674/11 по описа на РС-Сливница липсва не
само негово възражение против заповедта, но и данни същата да му е била
връчена. Недопустимо е обаче ищецът да
черпи срещу поръчителя права от предсрочна изискуемост на вземането, която не е
обявена на кредитополучателя.
Тоест, и на това основание отсъства изискуемо вземане против двамата.
За пълнота на изложението, не може да се
приеме , че цесията на вземането между кредитора „Банка ДСК „ ЕАД , от една
страна и ищеца , от друга , извършена на дата
06.03.2012г. тъй като по делото
фигурира нарочно уведомление по реда на чл. 99 от Закона за задълженията и
договорите; такива по отношение и на
двамата длъжници са представени като приложения към исковата молба , което
означава , че са връчени на ответника
като доказателства към иска, на основание чл. 131 от ГПК ; трайната
практика приема, че направеното по този начин уведомление за цесията е валидно. Отделно, възражението за несъобщаване на цесията на
длъжника има смисъл само при извършено на некредитор – на цедента плащане ,
каквото в случая отсъства, а се касае за пълно неизпълнение.
Отсъства и искане да се посочи , че
отговорността на поръчителя следва да се реализира солидарно с тази на
кредитополучателя ,по отношение на която липсват данни издадените по частно дело
№ 674/11 по описа на РС-Сливница, заповед за незабавно изпълнение или
изпълнителен лист да са обезсилени изцяло; това води до недопустимия
процесуален резултат отговорността им да се ангажира разделно и поотделно за
цялата сума по договора , тъй като в
случай на уважаване на настоящия иск, съдът не може да откаже издаване на
изпълнителен лист за цялото вземане, но само срещу ответника.
Според изложеното , съдът смята исковете за
неоснователни и следва да постанови решение , с което да ги отхвърли.
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, по списък в
размер на 525,00лв. адвокатски хонорар и 250,00лв. за възнаграждение за вещо
лице. Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. При
възражение за прекомерност,в контекста на приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е
адекватен на естеството на извършените
процесуални действия. Институтът на чл.78,ал.5 от ГПК е насочен по-скоро
към установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с
процесуално право, а не установява задължение на съда винаги да редуцира
разноските и то до размера на абсолютния минимум. В случая,съобразно цената от 764,06 лв. общо
на предявените по настоящото дело искове, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г.,
възлиза на 300.00 лв. Настоящият състав на съда намира за неоснователно
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 525,00 лв. С оглед обема на
извършената от процесуалния представител на ответника работа по
делото-изготвяне на писмен отговор, активно участие в проведените две открити
съдебни заседания, както и обстоятелството, че
делото е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и
правна сложност, адвокатското възнаграждение, в размер по-малко от двойния размер на минималното възнаграждение
по Наредбата, е справедливо.
Намира за неоснователно искането от страна на
ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение заплатени от него
в хода на ч.гр.д. № 674/11 по описа на РС-Сливница, т.к. настоящото
производство не се води по реда на чл.422 от ГПК, поради и което не ги присъжда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление в София, район Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 19 ет. 2
, да се осъди Н.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, МАХ СЛАТИНА 10 да му
заплати (като правоприемник и цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент) сума в
размер на: 195,55 лева - дължима главница за периода от 25.10.2016 г. до
25.03.2017 г., 476,98 лева - дължима главница за периода от 24.04.2017 г. до
25.04.2018 г., 42,77 лева - договорна лихва за периода от 25.10.2016 г. до
25.03.2017 г., 48,76 лева - наказателна лихва за периода от 25.10.2016 г. до
25.03.2017 г., както и законната лихва за периода от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като реално
изпълнение по договор за поръчителство по договор за банков кредит от дата
10.06.2008г, цедирано на ищеца по договор за цесия от дата 06.03.2012г.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК/БУЛСТАТ *********,
със седалище и адрес на управление в София, район Оборище, бул. Княз Александър
Дондуков № 19 ет. 2 да заплати на Н.В.В., ЕГН **********, с адрес: ***, МАХ
СЛАТИНА 10 сумата от 775,00 лв., представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Районен съдия: