№ 644
гр. Пещера, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. П.а-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско
дело № 20235240100929 по описа за 2023 година
Предявен е иск от Н. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пещера, у***,
чрез адвокат П. С. П. – САК, адрес за връчване: на основание чл. 38, ал. 2, т. 1
и т. 2 чрез:единния портал за електронно правосъдие; или ССЕВ - Система за
сигурно електронно връчване до адвокат П. С. П., ЕИК: *********, срещу
"Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър
Благовестов Дамянов, по чл. 26 ЗЗД.
Твърди ищеца, че на 30.12.2022г. между него и дружество "Изи Асет
Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем № 4684659 -
30.12.2022г., за сумата от 4000 лв. за срок от 24 четиринадесетдневни
плащания. Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в
размер на 40.69 %, а годишният лихвен процент в размер на 35 %.
Договорената вноска по кредита е в размер на 196.15 лв., а общата дължима
сума от потребителя - 4707.60 лв.
Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи
задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
1
изисквания - да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за
сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност - тридесет дни след
крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от
заемодателя дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Във връзка с посоченото изискване от договора за заем и на датата на
неговото сключване (30.12.2022г.) на кредитополучателя се предоставя
Договор за предоставяне на гаранция, носещ същия идентификационен
номер, както номерът на договора за заем. Договорът се сключва с
"Файненшъл България" ЕООД, като по силата на него трябва да заплати на
дружеството сумата в размер на 3524.40 лева. (чл. 3, ал. 1 от същия),
разсрочена ведно със задълженията по кредита, като разсрочването и по двата
договора е на 24 равни вноски. Посоченото обстоятелство е видно от
погасителния план, като в същия е формирана капитализирана вноска в
размер на 343 лв., включваща възнаграждение за предоставяне на гаранция от
146.85 лв. и вноска по кредит 196.15 лв. В резултат на това, за усвоена
главница в размер от 4000 лв. и за период на ползване от 24 месеца от
кредитополучателя се изисква да заплати 8232 лв., от които 4707.60 лв. към
кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД и 3524.40 лв. към гаранта
"Файненшъл България" ЕООД. Следва да се отбележи и обстоятелството, че
въпреки че задълженията по кредита са заплатени предсрочно, от потребителя
е изискано и същият е заплатил пълния размер на записаните и в двата
договора задължения.
Твърди , че посоченият договор за паричен заем е нищожен на основание
чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на
законоустановените императивни правила, както и на основание чл. 146, ал. 1
от ЗЗП. Твърди че е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради
2
нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т, 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл.
19 ЗПК. В договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва
посочване на останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК. Не става ясно какво представлява разликата между ГПР и
ГЛП и кои разходи покрива. Отделно от това е предвиденото възнаграждение
за гаранция, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв
размер е оскъпяването му по кредита, което обуславя и пороците на договора
по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК. Твърди ищеца и че посочването в договора
на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между
страните представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.
68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този
смисъл е и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10 на ЕСЕ „търговска
практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като
„заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно
нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на
вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета.
Счита, че сключеният договор за предоставяне на гаранция е нищожен
на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.твърди че е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, чл.
19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл.
143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на
основание чл. 26, ал. 1,предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като нарушаващ и заобикалящ
изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сключването на договор за предоставяне
на гаранция срещу възнаграждение със свързано с кредитодателя лице е
способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Договорът за предоставяне на гаранция е нищожен и на основание чл. 26,
ал.2,предл. 4 от ЗДД поради липса на основание /кауза/. Предвид, че
договорът за предоставяне на гаранция е каузален и акцесорен договор, с
основание гарантиране на изпълнението на длъжника към кредитора, същият
е нищожен поради липсата на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2,
предл. 4 от ЗЗД предвид акцесорния му характер. Клаузите на договора за
3
предоставяне на гаранция нарушават изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 19 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП.
Формулира петитум да бъде прогласена нищожността на Договора за
предоставяне на гаранция № 4684659 - 30.12.2022г., сключен с "Файненшъл
България" ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания на Закона
за потребителския кредит, Закона за задълженията и договорите и Закона за
защита на потребителите, както и като заобикалящ изискванията на чл. 11 и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и нарушаващ добрите нрави. Ангажира доказателства и
претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника "ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД. ЕИК: *********.Твърди че между страните не е спорно
обстоятелствата по сключване на договор за гаранция. Излагат съображения
по същество за валидността и действителността на оспорените клаузи и
недължимостта на претенцията. Твърди че ЗПК е неприложим за договора за
гаранция. Твърди , че клаузата за гаранция не е нищожна , като сочи
практика в този смисъл, че задължението за гаранция не е разход по кредита,
който следва да се включи в ГПР. Излага твърдения че не е нарушена
разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, че не е недействителна поради
заобикаляне на закона.
Моли иска да бъде отхвърлен и прави доказателствени искания.
Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на
претендираното адвокатското възнаграждение от насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представения като доказателство Договор
за паричен заем № 4684659 - 30.12.2022г г. е видно, че между ищеца Н. И. Ч. в
качеството му на заемател, и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на
заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който „Изи Асет
Мениджмънт“ АД предоставило на Н. И. Ч. сумата в размер на 4000 лева,
която ищецът се задължил да върне на 24 равни двуседмични вноски в размер
196,15 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен
лихвен процент в размер 35% и годишен процент на разходите от 41,72%.
4
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок
до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор да
предостави на заемодателя обезпечение в една отследните форми: 1) двама
поръчители, които да отговарят на следните условия: нетнияразмер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи на
безсрочентрудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен сответника; да няма задължения към други банкови и
финансови институции; да няманеплатени осигуровки за последнтие 2
години; 2) банкова фаранци с бенефициер –Заемодателя, за сумата от
договора за заем със срок на валидност – 30 дни след крайния срок
заплащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя
дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.
На следващо място, безспорно е по делото, че на 30.12.2022 г. между И
Н. И. Ч. в качеството му на потребител, и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на
гаранция, по силата на който гарантът се задължил да издаде гаранция за
плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с наредител-потребителят, с
цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя,
възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици
от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен
заем, Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция, за
поемане на описаните по – горе задължения, потребителят дължи
възнаграждение на гаранта в размерна 3524,40 лв., платимо разсрочено на
вноски, всяка от които в размер на 146,85 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2
потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора
за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за
паричен заем. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция,
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение
по договора.
Съгласно представения погасителен план / л. 5/ по Договора за паричен
заем №4684659 - 30.12.2022г., общият размер на седмичната вноска, дължима
от потребителя, възлиза на сумата от 343,00 лв., в която е включена и сумата
в размер на 146,85 лв.,представляваща възнаграждение за предоставяне на
5
гаранция.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът е
недействителен на заявените правни основания.
Сключеният между ищеца и “Изи Асет Мениджмънт“ АД договор е
потребителски,поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит(ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е
писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция бил
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл.
143, ал. 1 ЗЗП, тъй като нямало еквивалентност между престациите,
доколкото сумата по договора за предоставяне на гаранция в размер на
3524,40 лева съставлявала допълнителна сума, която била в размер на 3/4 от
сумата на отпуснатия кредит от 4000 лева, а отделно от това се стигало до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
възнаграждението в размер на 3524,40 лв. следвало да бъде отразено в ГПР.
В частност, преценката относно действителността на процесните
договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция
следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с
нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени
договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от
заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
6
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните
договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в
глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 -
чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвяна разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума,дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процентна разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размерна предоставения кредит.В процесния договор за
потребителски кредит е посочен процент на ГПР 40,69%, т. е. формално е
изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция,
сключен от потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя"
са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
7
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с
предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора.
От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява,
че “Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на
„Файненшъл България“ЕООД, като двете дружества са с един адрес на
управление. В същото време, съгласно чл. 3,ал. 3 от договора за предоставяне
на поръчителство, “Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо
гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази
свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства.Анализът на клаузите
относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за доброволност
при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде
потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и
договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо
лице - гарант.
Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.В частност
общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния план
– неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които изрично е
посочено и задължението за предоставяне на гаранция (двуседмичният
размер на вноската е начислен като сбор от части от главница и договорна
лихва, както и сумата от 146.85 лв. – двуседмичният дължимо
възнаграждение за предоставяне на гаранция). Плащането на
възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР – 40,69%, ,въпреки че е включен в общия
8
дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е
съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на
възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход
действителният ГПР би бил значително завишен (към 80 %).
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на гаранция, формално представляват самостоятелни договори,
двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се
установява от уговорката за необходимост от предоставяне на обезпечение
(без всякаква друга възможна алтернатива) чрез сключване на договор за
гаранция на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо
лице - гарант, сключването на договора за гаранция в деня, в който е сключен
самият договор за кредит, както и с изричната уговорка за изплащане на
възнаграждението за предоставяне на гаранция, ведно с основното
задължение по кредита.
С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на гаранта
за обезпечаване вземанията на “Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесния
договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита .
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките счита, че макар формално договорът за паричен заем да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание пот. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което
9
обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК.
Следва да се отбележи, че договорът, сключен между потребителя и
“Изи Асет Мениджмънт“ АД, и договорът, сключен между потребителя
и„Файненшъл България“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и
като система от правоотношения между страните, поради което последиците
от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради
естеството на правоотношенията.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че процесният
договор за паричен заем 4684659 - 30.12.2022г г. заобикаля закона, поради
което е изцяло недействителен, а след като е недействителен договора за заем
, то договорът за предоставяне на гаранция е лишен от основание, поради
което също е нищожен . Последиците от недействителността на Договора за
паричен заем рефлектират върху Договора за предоставяне на гаранция,
поради естеството на правоотношенията. Договорът за предоставяне на
гаранция е нищожен, тъй като се явява лишен от основание, предвид
недействителността на Договора за паричен заем, който той обезпечава и във
връзка, с който е възникнало правоотношението по предоставянето на
гаранция.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи да
ищеца направените разноски за производството в размер на 140.98 лв. за
заплатена държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да заплати на адв. П. П.
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ПРС, в
размер на 652,44 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за предоставяне на гаранция № №
4684659 - 30.12.2022г., сключен между Н. И. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Пещера, у*** и „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със
10
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28,
ет. 2, офис 40-46.
ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис
40-46, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Н. И. Ч., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Пещера, у***, сумата в размер на 140, 98 лева –
разноски за държавна такса в производството.
ОСЪЖДА „Файненшъл България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, офис
40-46, да заплати на адв.П. П. от САК на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, сумата в размер на 652,44 лв. - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени присъдените суми ,
съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК: BG 47 RZBB 9155 1014 2430 60 , банка
ОББ АД, титуляр- адв. П. С. П..
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11