№ 11771
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20221110122452
по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
198 о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът „С.В.“ АД излага, че доставил на ответника ВиК услуги в имота му на
адрес гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл. ****, вх. Б, ап. 61, кл.№ **********, договорна
съдебна сметка **********, на стойност 1 966.79 лева, за което издал дължими през
периода от 25.09.2017г. до 19.09.2021г. фактури. Ищецът претендира установяване на
същото вземане, за което по ч.гр.д. № 2527/2022г. по описа на СРС, 70-и състав, на
24.01.2022г. била издадена заповед по чл. 410 ГПК. Претендира законна лихва и
разноски по делото.
Ответникът К. А. Х. в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, с който
оспорва иска. Не бил потребител на услугата на ищеца, същата била некачествена, по
делото оставали недоказани твърденията, че сградата била водоснабдена. Недоказани
били реалните потребени количества предвид неизвършвания отчет, уредите не били
преминали съответен метрологичен контрол. В условията на евентуалност възразява за
изтекла погасителна давност на вземането. Моли за отхвърляне на иска.
Процесуалният представител на ответника претендира възнаграждение по чл. 38, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 ЗА.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 198 о, ал. 1 ЗВ:
1
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
По делото е представена справка от АвП, неоспорена от страните, от
съдържанието на която се установява, че на 30.10.2002г. ответникът К. А. Х. и Н.Г. Х.а
придобили правото на собственост върху процесния ап. 61, находящ се в гр. София,
ж.к. „Дружба-2“, бл. ****, вх. Б. Видно е, че на 25.01.2019г. по отношение на
ответника-длъжник К. А. Х., за притежаваните от него 3/4 ид.ч. от имота, била
наложена възбрана, впоследствие заличена на 27.03.2020г. Следващо вписване на
възбрана за притежаваните от ответника К. А. Х. ¾ ид.ч. от имота е отбелязано на
19.02.2021г., като е вписано и заличаването й на 23.06.2021г. Правото на собственост
върху процесния недвижим имот не е оспорено от ответника в нито един етап от
развитието на производството по делото, предвид на което съдът приема, че през
процесния период ответникът К. А. Х. бил потребител на ВиК услуги във връзка с
валидна облигация по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само
един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 189о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр.
София е ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи изразходваната вода се отчита по водомера на
водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на
водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между
потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери по реда на наредбата, като в разпределението се
включват всички разходи в общите части на сградата и загубите на вода в сградната
водопроводна инсталация. Чл. 32, ал. 2 от наредбата предвижда за сгради - етажна
собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител,
изразходваното количество вода да се заплаща въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от
време. Изрично в наредбата е уреден редът на отчитането на водомерите – то се
извършва, като се прави първо отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието
на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на
2
индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо
място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането.
Съобразно ал. 3 на същия текст отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя
между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на
всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда на
наредбата. Изискване по ал. 4 е отчетените данни по ал. 2 и 3 да се отбелязват в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Съобразно нормата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Ал. 2 на
същия текст предвижда, че когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от
един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях)
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник - чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата. В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ОУ доставянето на питейна вода и/или
отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Ал. 2 на
същия текст предвижда за сгради - етажна собственост или за водопроводно
отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода да се заплаща
въз основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл. 25 ОУ.
Последната норма регламентира разпределянето на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води. Съобразно ал. 1 на разпоредбата
изразходваното количество питейна вода за сгради - етажна собственост или за
отклонения, към които са присъединени повече от един потребител, се разпределя въз
основа на отчета по чл. 22 и отчетите по индивидуалните водомери, като в
разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода в сградната
или вътрешната водопроводна инсталация. Разликата (общото потребление), между
3
количеството питейна вода, отчетено по общия водомер и сумата от отчетените
количества по индивидуалните водомери и количествата, определени по реда на ал. 8 и
чл. 23, ал. 3 за потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени, се
разпределя между всички потребители пропорционално на отчетените по
индивидуалните им водомери, съответно начислените им по реда на ал. 8 и чл. 23, ал. 3
ОУ количества (ал. 2 на същия текст). Съобразно чл. 22 ОУ изразходваните количества
питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от В и К
оператора и/или в имотите на потребителите. Съобразно нормата на чл. 23, ал. 1, т. 2
показанията на водомерите на водопроводни отклонения на потребителите на вода за
питейно-битови нужди се отчитат с точност до 1 куб.м. за период не по-дълъг от 3
месеца. Отчитането на индивидуалните водомери след общия водомер се осъществява
най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на общия водомер – ал. 2
на същия текст. Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на
оператора на ВиК услуги в присъствието на потребителя или на негов представител,
който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да
бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на
свидетеля. Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване
на електронен карнет– чл. 23, ал. 4 ОУ. Клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира
задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
количество изразходвана питейна вода. При невъзможност за отчитане на водомера
поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато потребителят не е
съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане – чл. 24, ал. 3 ОУ. Ал 4 на същия текст урежда
случаите на отказ за осигуряване на достъп или неосигуряване на такъв за повече от
една година. Предвидено е същите обстоятелства да се удостоверяват с протокол,
подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел, след което
операторът да изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49 ОУ
– по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със
скорост 1м/с, като е въведено и огланичение за потребителите за сгради в режим на
етажна собственост до разликата (общото потребление) по чл. 25, ал. 2 ОУ. В този
смисъл са и разпоредбите на чл. 35 и сл. от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
По делото не се установява спазване на описаната процедура за отчет на
4
количеството доставени ВиК услуги за заявения период. Не са представени карнетни
листове, от които да е видно, че в процесния имот, редовно в присъствието на
потребителя или на негов представител, бил извършен реален отчет на водомерите за
исковия период, в които карнетни листове да се съдържа подпис на
потребителя/представителя му, за да се приеме, че те отразяват реален отчет на
водомерите в имота с удостоверено от тези лица съответствие на показанията с
данните в отчета. По делото като писмени доказателства не са представени и
протоколи, подписани от длъжностното лице на оператора и един свидетел за отразен
отказ на потребителя да се подпише или да осигури достъп до имота, не са
удостоверени с подпис на длъжностно лице на оператора и с посочване на три имена,
адрес и подпис на трето лице (свидетел) съгласно описаната в чл. 24, ал. 4 от Общите
условия процедура относно случаите на неосигурен в рамките на повече от една година
достъп на определените поне веднъж годишно от ВиК оператора в извънработното му
време дати за отчет на водомерите. Представена е единствено едностранно съставена
от ищеца справка, именована справка за дистанционно електронно отчитане, която не
съдържа подпис на потребителя или на негов представител. Същата има
характеристиките на документ, едностранно съставен от ищеца, който сам по себе си
не представлява доказателство, годно да установи изложените в съдържанието на
документа изгодни за ищеца изявления.
Разпитано по реда на чл. 200 ГПК вещото лице, изготвило техническата част на
изслушаната по делото комплексна експертиза пояснява, че представената от ищеца с
исковата молба справка за дистанционно електронно отчитане, макар и да била
озаглавена по този начин, не представлявала такава, снета от водомер за дистанционно
отчитане. Тя отразявала данни в електронен вид за посещенията на инкасатора за отчет
на общия водомер. Справката нямала отношение към отчитане на водомерите в
жилището. Водомерите в имота били „стандартни“. Вещото лице изготвило
заключението си въз основа на изпратена му от ищеца в електронен вид справка за
индивидуално отчитане на наличните в имота два водомера. Получената справка
вещото лице инкорпорирало като приложение към заключението си. При разпита си по
чл. 200 ГПК излага, че за потребителя съществувала възможността и сам да предоставя
на оператора данните от водомера си, които операторът попълвал, но реален отчет
следвало да бъде извършван на всеки 3 месеца (чл. 23, ал. 1, т. 2 ОУ). В случая в
изпратената му електронна справка в полето „тип отчет“ фигурирали отбелязвания
„проверител“, което означавало, че в посочения ден инкасаторът отчел данни, които
били попълнени в електронната справка, но карнети, носещи подпис на потребителя,
не били представяни на вещото лице. Вещото лице заявява също, че от изследваните,
предоставени му от ищеца данни не може да даде заключение и за спазване на
изискването по чл. 23, ал. 2 ОУ отчитането на индивидуалните водомери след общия
водомер да било извършено до 24 часа след отчитането на общия водомер.
5
В този смисъл съдът не кредитира заключението на изслушаната комплексна
експертиза в техническата й част, която е изготвена единствено въз основа на
изходящи от ищеца частни документи, които не са представени по делото. Аналогично
по същите мотиви съдът не кредитира и заключението на изслушаната по делото
комплексна експертиза и в счетоводната й част, изготвена единствено въз основа на
изходящи от ищеца документи, непредставени като писмени доказателства по делото.
При нарочно въведено от ответника възражение досежно недоставени ВиК
услуги и изрично указана доказателствена тежест за ищеца, последният не доказва, че е
доставял ВиК услуги през исковия период в претендираните количества в посочения
обект. Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият е
защитаван от адв. Н. И. И., осъществявил безплатна правна помощ в исковото
производство. Последният претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Същото, определено по реда на Наредба 1/2004г. възлиза в размер на сумата 367.68
лева, която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да бъде
присъдена на адвоката.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В заповедното производство ответникът
е защитаван от адвокат Красимира Билева, осъществила безплатна правна помощ.
Същата претендира възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Възнаграждението,
определено по реда на Наредба 1/2004г. възлиза в размер на сумата 300 лева, която на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА следва да бъде присъдена на
адвоката.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.В.“ АД, ЕИК *********, срещу К. А. Х., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
198 о, ал. 1 ЗВ, за сумата 1 966.79 лева, представляваща цена на предоставени ВиК
услуги в ап. 61, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл. ****, вх. Б, кл.№
**********, договорна съдебна сметка **********, отразена във фактури, дължими
през периода от 25.09.2017г. до 19.09.2021г., за което вземане по ч.гр.д. № 2527/2022г.
6
по описа на СРС, 70-и състав на 24.01.2022г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „С.В.“ АД,
ЕИК *********, да заплати на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, сумата от 367.68
лева – полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по делото пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, „С.В.“ АД,
ЕИК *********, да заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН **********, сумата от 300 лева –
полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д. № 2527/2022г. по описа
на СРС, 70-и състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7