О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. Габрово, 24.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от двадесет и четвърти март, две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като
разгледа материалите по адм. дело № 34 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на
депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. №
СДА-01-334 от 17.02.2023 г., подадена от М.П.К. ***, ЕГН: **********, чрез А. Д.
А. /пълномощник/, против „незаконно строителство“. В жалбата е посочено, че в
неин имот, находящ се на ул. *, има
изградено такова незаконно строителство – газова инсталация. Тя притежава
½ ид.ч. от поземления имот на този адрес, както и 2/3 ид.ч. от общите
части на находящата се в него сграда. Разрешението за строеж на газопреносна
мрежа от 2007 г. е издадено по нередовни документи и без съгласието на
съсобственик, притежаващ 2/3 от ид. ч. на сградата, което правело този строеж
незаконен. Част от вътрешната газова инсталация преминава през избените
помещения на жалбоподателката и тя държи те да бъдат премахнати.
От съдържанието на жалбата съдът е направил извод, че К. желае
премахване на посочения в жалбата обект, но Административен съд Габрово не е
компетентен да се произнесе по такова искане, нито притежава правомощието да
реализира каквато и да било дейност по отстраняване на незаконни строежи,
поради което жалбата се явява недопустима в този й вид и с това искане, което е
указано на жалбоподателката. За отстраняване на незаконни строежи компетентни
органи са кметът на съответната община и съответната РДНСК, до които следва да
се отправят подобни жалби. В тази връзка съдът е указал на К., че при
положение, че тя оспорва конкретен административен акт, действие или
бездействие на служител или административен орган, то следва да посочи това
изрично, със съответните конкретизации.
В изпълнение на тези указания, с документ, наименован „жалба“, от
2.03.2023 г., К. изрично посочва, че оспорва „конкретен административен акт“ –
„… писмо № ДД-4-Б-03.72-/1/ от 9.02.2023 г. и бездействието на Община Севлиево
като административен орган и длъжностно лице Н. Т., които с бездействието си
засягат“ нейни права и интереси – премахване на незаконно изградена газова
инсталация от нейните избени помещения и общите части на поземлен имот, на
който 2/3 ид.ч. собственик се явява тя.
Жалбата е изпратена директно в Административен съд Габрово, в
нарушение на изискванията на чл. 152 от АПК, поради което съдът е изпратил
препис от нея на зам. кмета на Община Севлиево – автор на посоченото писмо и
длъжностно лице, чието бездействие се оспорва, за запознаване със съдържанието
й и с допълнението към нея, за вземане на отношение и изпращане на преписката и
списък на страните по делото.
Жалбата е оставена без движение за втори път и на жалбоподателката е
указано да конкретизира от чие име се подава жалбата, кое е лицето, което я е
подписало, има ли лицето А. Д. А. родствени отношения с М.П.К. и какви или същата
е адвокат, като следва да се приложат съответните доказателства. Съдът е указал
на жалбоподателката, че жалба пред съд от чуждо име не може да подаде всяко
лице, а само това, което има правото да осъществява съдебно представителство,
което, съгласно чл. 32 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, може да има качеството
на адвокат, настойник, родител, дете или съпруг на страната. Съобщението е
получено от Ася Минчева на 10.03.2023 г. Тъй като, въпреки дадените указания,
действащата като пълномощник Минчева не е доказала наличието на така посочената
родствена връзка съдът е установил служебно със справка от НБДН, че тя е дъщеря
на жалбоподателката К.
На 16.03.2023 г. по делото постъпва отговор от името на жалбоподателката,
в който отново се оспорва отказа на Община Севлиево да се произнесе по
повдигнатия от нея въпрос – да бъдат премахнати изградени в имота й съоръжения,
като се счита, че този отказ има белезите на административен акт /АА/.
Със съпроводително писмо от 17.03.2023 г. зам. кметът на Община
Севлиево е приложил по делото преписка, образувана по повод искането на К. от
28.10.2022 г. относно твърдяно от нея незаконно строителство в УПИ VII-1443, кв. 73 по плана на гр. С., с административен
адрес: ул. *.
На 28.10.2022 г. К. подава искане до кмета на Община Севлиево, с което
уведомява него и главния архитект на общината за своя проблем с изграден и преминаващ
през имота й газопровод, който се ползва от неин съсед.
От преписката се установява, че на 3.11.2022 г. от името на К. ***, в
който е отразено, че през 2013 г. същата е придобила имот в града на посочения
адрес, който представлява двуетажна къща с два отделни входа и тя е собственик
на втория етаж, както и на две избени помещения от западната страна. На етажа
тя няма санитарен възел, поради което обитава избените помещения, в които
функционира баня и тоалетна. През тези помещения и в стълбището, което води до
етажа й, има изградена газопреносна мрежа и кутия за газомер, но тя не е абонат
на „Севлиевогаз 2000“ АД. Цялата газова инсталация на съседа й преминава под
нейния двор, за което тя не е давала съгласие. Намира, че е налице незаконно
строителство, като се твърди, че трасето на газопровода е предвидено да се
изгради по различен начин. Разпределителната кутия била поставена на нейната
сграда, инсталациите влизат в имота й /избените помещения/, самото трасе е изместено,
като не отговаря и не съвпада с проекта. По този начин тя е препятствана да
осъществи личните си строителни планове за прокарване на канал, за която
нередност е уведомила и собственика на обекта, и фирмата – доставчик на газ. На
12.10.2022 г. получила писмо от последната, в което била уверена, че ще се
извърши демонтаж и преместване, но тя следвало да заплати половината от
посочената от дружеството сума, като към сигнала си е приложила това писмо и
количествено-стойностна сметка. К. счита, че след като няма договорни отношения
с тази фирма, а обекта е изграден в разрез с одобрените строителни книжа, тя не
е длъжна да финансира такава корекция. На 27.10.2022 г. служители на
дружеството– доставчик започнали премахването на разпределителната кутия, а на
следващия ден поискали достъп до имота й за премахване на останалите
съоръжения. Такъв достъп бил осигурен от сина на жалбоподателката, но вместо
демонтаж на стълбището й била инсталирана кутия за дистанционно отчитане. За
проблема К. ***, главния архитект и кмета на общината.
С писмо от 2.11.2022 г. зам. кметът уведомява К., че по искането й ще
се извърши проверка на 17.11.2022 г. от 11.00 ч., като е посочено, че
присъствието на неин представител е наложително. Писмото е получено на
10.11.2022 г., видно от приложеното известие за доставка.
На 29.01.2023 г. Община Севлиево изпраща писмо до жалбоподателката, в
което се сочи, че при направената по сигнала й проверка се установява, че е
газифициран първи етаж на процесната сграда, като по този повод е издадено
Разрешение за строеж № 504 от 12.11.2007 г. на възложителя М. И. М., собственик
на този етаж и на ½ ид. ч. от процесния ПИ. Безспорно към датата на
издаване на това разрешение К. не е била носител на вещни права на този имот,
поради което е неоснователна претенцията й, че е било необходимо нейното
съгласие. К. и другият съсобственик– сега И. И., са съсобственици на имота.
Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 10 от ЗУТ към момента не се изисква и разрешение за
строеж за монтажа на сградни инсталации в жилищни и вилни сгради. Газомерът е
разположен в стълбищната клетка, която е обща част в двуетажната жилищна
сграда, съгл. чл. 38, ал. 1 от ЗСобств., както се установява от направената на
място проверка. Дъщерята на К., А. М., е монтирала врата на стълбищната клетка,
която заключва и по този начин препятства свободният достъп до тази клетка, до
газомера и до таванските помещения, собственост на И. В заключение по сигнала
на жалбоподателката е взето становище, че не е налице незаконен строеж.
На свой ред К. ***, че тя е собственик на 2/3 ид.ч. от общите части на
сградата, като настоява, че издаденото строително разрешение е основано върху
нередовни документи – без съгласието на съсобственика с тези ид.ч.
На 9.02.2023 г. до К. е изпратено още едно писмо на зам. кмет на
Община Севлиево, изх. № ДД-4-Б-03.72/1/, в което отново е посочено, че тя не е
била заинтересовано лице при издаването на РС и въпросното съоръжение е
прокарано въз основа на същото. Изрично й е уведомена, че в случай, че обжалва
това разрешение, то срокът е 14-дневен от съобщаването и обжалването се прави
чрез главен архитект на общината до АСГ. За втори път жалбоподателката е уведомена
за становището на общината, че липсва незаконен строеж, както и че на следващи
еднотипни сигнали, подадени от нея по същия въпрос, общината няма да изпраща
отговор.
С въпроса са били занимавани и други институции, които считат, че той
не е от тяхната компетентност, в каквато насока са и техните отговори.
На 30.10.2007 г. М.И. М. подава заявление до главния архитект на
Община Севлиево за издаване разрешение за строеж – битова газификация на
жилище, находящо се в УПИ VI-1442, кв. 73, гр. Севлиево. На 12.11.2007 г. е издадено такова на
името на заявителя за газификация на първи етаж от жилищна сграда в този имот,
с административен адрес ул. *. В същото е отразено, че е влязло в сила на
19.11.2007 г.
К. е придобила части от имота и къщата на 3.09.2013 г., в следствие на
реализирана публична продан и Постановление за възлагане на съдебен изпълнител.
Видно от скица № 1 от 28.09.2021 г. на ПИ 65927.501.1443, имотът се
намира в гр. С., ул. *, като в скицата за съсобственици са посочени: М. К. П.,
С. И. П. и М. И. М.
С оглед така установената от съда и отразена по-горе фактология по
въпроса съдът намира, че депозираната жалба е недопустима, като подадена срещу
акт, който не подлежи на съдебно обжалване, поради което и на основание чл.
159, т. 1 от АПК същата следва да се остави без разглеждане, а производството
по делото да бъде прекратено.
На първо място с оглед трикратно направените изявления от името на
жалбоподателката съдът не счита, че в случая се обжалва Разрешение за строежа
на процесния обект от 2007 година. В нито едно нейно изявление това не е
посочено, а настоящият съдебен състав намира за недопустимо да издирва и налага
едностранно воля на страна в производството, каквато не е изразена, въз основа
на предположения. В първоначално подадената жалба от 17.02.2023 г. се иска
съдът да съдейства за решаване на проблема за премахване на въпросната газова
инсталация, каквито правомощия съдът не притежава. Освен това жалбоподателката
не е заинтересовано лице и не може да оспорва разрешението за строеж. То е
издадено 2007 година, когато тя не е имала каквито и да било вещни права върху
имота. Същото е влязло в сила, като съобщено на заинтересования заявител. Освен
това за наличието на това РС на нея й е съобщено още с писмото от 26.01.2023
г., което тя е получила на 30.01.2023 г., видно от приложено известие за
доставка, а жалбата си тя е депозирала на 17.02.2023 г. – след изтичане на
14-дневния срок от съобщаването.
С жалбата от 2.02.2023 г. изрично се сочи, че К. обжалва „конкретен
административен акт на Община Севлиево и зам. кмет Н. Т. с писмо №
ДД-4-Б-03.72/1/ от 9.02.2023 г.“, както и „бездействието на общината като
административен орган и на длъжностното лице Н. Т.“ /зам. кмет на същата,
издала посоченото писмо/ относно искането за премахване на незаконно
изградената газова инсталация от избените помещения на К.. В така посоченото
изрично писмо на зам. кмета на Община Севлиево, както е отразено и по-горе, на
жалбоподателката е отговорено не за първи път по подаден от нея сигнал, че при
изпълнението на строежа тя не е притежавала вещни права върху засегнат от същия
имот, че за въпросната инсталация ЗУТ не изисква в момента разрешение за строеж
и процесният такъв общината не счита за незаконен по смисъла на чл. 225 от ЗУТ.
Писмото не съставлява административен акт, същото има единствено уведомителен
характер, като становището си Община Севлиево, чрез зам. кмета Н. Т., е изразила
не за първи път по същия начин и въз основа на еднотипни сигнали и искания,
поради което то не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. По
подадения сигнал длъжностни лица от Община Севлиево са направили проучване и са
отговорили нееднократно за заявителката му. Съгласно чл. 116 от АПК, производството
по предложенията и сигналите приключва с решение за отказ те да бъдат уважени
или с изпълнение на постановено положително решение по тях. В случая е налице
отказ от започване на производство за установяване незаконност на строеж, което
се прави с Констативен акт, и неговото премахване по изложените писмени съображения.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от АПК, сигнали, подадени повторно по въпрос, по който
има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на
решението или се основават на нови факти и обстоятелства. Както вече бе
посочено, на жалбоподателката е даден отговор по сигнал преди оспорения от нея такъв
от 9.02.2023 г., с писмо изх. № ДД-4-Б-03.751/9/ от 26.01.2023 г., получено на
30.01.2023 г., в което се излагат същите мотиви като изложените в обжалваното
писмо. Административният орган не е бил длъжен да отговаря повторно, т.к.
липсват нови релевантни и съществени обстоятелства и факти, след
постановяването на този първи отговор. Въпреки това той го е сторил един месец
по-късно. Според ал. 2 на същата норма решението, постановено по подаден
сигнал, не подлежи на обжалване. В случая К. няма право да оспорва нито един от
отговорите по подадения от нея сигнал за незаконно строителство.
Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено
от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл.
225, ал. 2,
или на части от тях. Отговорите до К. са изготвени от такова упълномощено лице
– зам. кметът на Община Севлиево, който на основание Заповед № 1163 от
14.11.2019 г. на кмета на същата община има правомощието да осъществява
функциите на контролиращ орган по тази нормативна разпоредба. При упражняване
на правомощията по чл. 222 и следващите от ЗУТ, компетентният административен орган няма
регламентирано задължение за произнасяне в определен срок по определен начин и
започване на производство по установяване на незаконен строеж, като органът не
е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконно строителство - той
действа служебно. Компетентният административен орган не дължи произнасяне по
подадения сигнал и по искания на граждани за установяване и премахване на
незаконни строежи, тъй като ЗУТ не предвижда такова негово задължение. Този
извод следва и от вече цитираната обща разпоредба на чл. 124, ал. 2 АПК.
Кметът на общината не дължи фактически действия, нито
произнасяне с изричен акт, тъй като липсва правна норма, която да го ангажира да стори това, поради което не е налице
и неправомерно бездействие на органа, съответно не е налице годен предмет на
обжалване по реда на чл. 256 АПК. Хипотезата
на бездействие е налице само в случаите, в които задължението на органа
произтича пряко от нормативен акт или следва да извърши фактическо действие /не
правно такова/, което е длъжен да реализира по силата на закона. Такова
задължение в случая не е налице, тъй като искането на жалбоподателката за
извършване на проверка, установяване незаконно строителство и за евентуалното
издаване на административен акт по чл. 225а ЗУТ, не е
такова, по което кметът на общината дължи произнасяне и то – задължително в
исканата от подалото сигнала лице насока. В тези случай административният орган
действа служебно и не е обвързан от подаденото искане, съставляващо сигнал. По
сигнала е извършена проверка, жалбоподателката е уведомена своевременно за
датата и часа на извършването й, както и за резултатите от нея. В ЗУТ не е регламентирано задължение на
органа по чл. 225а за издаване
на административен акт с исканото съдържание по сигнал на лице. По изложените
съображения се налага извод за недопустимост на оспорването, поради което в
съответствие със закона жалбата следва да се остави без разглеждане като
недопустима, а производството по делото следва да се прекрати.
В този смисъл е константната съдебна практика, съдържаща се напр. в: Определение
№ 1789 от 16.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1182/2023 г., II о.; Определение №
936 от 27.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 611/2023 г., II о.; Определение № 601
от 18.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 305/2023 г., II о.; Определение № 523 от
17.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9/2023 г., II о.; Определение № 336 от
12.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 284/2023 г., II о. и др.
„Лицата, подали сигнал за наличен незаконен строеж, дори и да се
засяга тяхна собственост, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта по чл. 225а от ЗУТ, съответно чл. 224а от ЗУТ, не създава
задължения за тях – адресат на разпореждането за премахване или спиране изпълнението на незаконен строеж е
неговият извършител.“ - Определение № 11707 от 15.12.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 11220/2022 г., II о.
В крайна сметка следва да се отбележи още веднъж, че К. е закупила
имота в състоянието, в което той се намира в момента, с вече разрешена,
монтирана и действаща газова инсталация по посочения начин въз основа на издадено
разрешение за строеж, което няма данни да е било оспорено от заинтересовани
лица. В случая тя желае изменение на едно вече налично към датата на
придобиване на собствеността фактическо положение, което не може да се
реализира по реда на АПК, а следва да се реши въз основа на взаимно
споразумение с другия заинтересован собственик. При становище от страна на
жалбоподателката, че с определено свое поведение нейният съсед й създава пречки
за свободно ползване на собствения й имот с държането на вече наличната
инсталация в общи части на имота и сградата, както и в части от нея,
съставляващи нейна лична собственост, тя има други способи за защита и това са
исковете за защита на собствеността, другите вещни права и владението, които не
могат да се реализират по реда на АПК и пред административен съд.
В тази връзка и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК,
Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. № СДА-01-334 от 17.02.2023 г.,
подадена от името на М.П.К. ***, ЕГН: **********, чрез А.Д. А. /дъщеря и
упълномощен представител/, против „незаконно строителство“, писмо изх. №
ДД-4-Б-03.72/1/ от 9.02.2023 г. на зам. кмета на Община Севлиево и бездействие
на същия административен орган по повод твърдяното незаконно строителство.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена от в
7-дневен срок от съобщаването за изготвяне на настоящия съдебен акт чрез
Административен съд Габрово до Върховен Административен съд.
Препис от Определението да се връчи на жалбоподателката и на кмета на
Община Севлиево в едно със съобщенията.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/