О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
гр. Пловдив, 14 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, IX-ти състав, в закрито заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа административно дело №774 по
описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.197 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.54, ал.1, т.5 от АПК.
Постъпила е жалба от „Европейски пътища“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Дунав № 76
срещу Решение № ПВ-1-Сп./2022 г. на Директор
на Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив, с което е спрял административно производство
по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) за инвестиционно предложение (ИП): „Удължаване с 25 години срока на
концесия за добив от находище „Белащица-участък Юг“, част от ПИ 03304,31.2, землище с. Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив,
започнала с уведомление вх. ОВОС- 279/31.01.2022г. до отпадане на основанието
за спиране, а именно до влизане в сила на индивидуален административен акт по
смисъла на Глава четвърта от Наредба № 3/2000 г., издаден от Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район“, чрез който да бъде завършена
процедурата по учредяване на
СОЗ за каптирани извори „Калоян дере1“ и „Калоян дере 2“,
с.Белащица, общ.Родопи" на
основание чл. 54, ал. 1,
т. 5 от АПК.
Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност
на решението, като постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Иска се от съда да постанови определение, с което да
отмени изцяло оспореното решение. Претендира разноски.
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив, с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Настоящият състав, след като разгледа поставените на разглеждане въпроси в това производство, намира за установено следното.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
Оспореният акт (лист 12)
е връчен на жалбоподателя, с известие за доставка на 01.03.2022 г. /л.240/. При
това положение, следва да се приеме за установено, че подаването на жалбата
(листи 4-11) чрез ответника на 15.03.2022г. е направено в съответствие с
изискването за срочност за заявеното оспорване.
Административното
производство е започнато по заявление с Вх.№ ОВОС-279/31.01.2022г. (лист 14) на
жалбоподателя, адресирано до ответника по делото, с което е заявено за инвестиционно предложение (ИП):
„Удължаване с 25 години срока на концесия за
добив от находище „Белащица- участък Юг“ част от ПИ 03304.31.2, землище с.Белащица,
общ. Родопи, обл. Пловдив.
Образуваното административно производство се
движи от водещия орган по реда на Наредбата за условията и реда за извършване
на ОВОС. След като е изложил хронологията в мотивите си на извършените до сега
административнопроцесуални действия, административният орган е посочил, че с
писмо изх. № ПУ-01-127(3)/24.02,2022г. Басейнова дирекция
"Източнобеломорски район“ (БД ИБР), е уведомила РИОСВ-Пловдив, че с
преписка вх. № ПУ-О9-7/22.02.2022г. е представен „Проект за проучване,
проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителна зона (СОЗ) за
каптирани извори „Калоян дере 1“ и „Калоян дере 2“, с. Белащица, общ. Родопи“
за провеждане на процедура за учредяване на санитарно-охранителна зона (СОЗ),
съгласно Наредба №3/16.10.2000 г. за условията и реда
за проучване, проектираме, утвърждаване и експлоатация на
санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за
питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води,
използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (Наредба №
3/2000 г.). В цитираното по-горе писмо е посочено, че възложител
на проекта е „В и К" ЕООД, гр. Пловдив, като находище „Белащица-участък Юг" попада в
рамките на пояс II (общ с пояс III) съгласно графичната информация в
представения проект на СОЗ около каптирани извори „Калоян дере 1“ и „Калоян
дере 2“, с. Белащица, общ. Родопи. В същото писмо директорът на БД ИБР изразява
становище, че не разполага с обективна възможност да се произнесе със становище
за допустимостта по настоящето административно производство преди влизане в
сила на индивидуален административен акт по смисъла на Глава четвърта от
Наредба № 3/2000 г., чрез който да бъде завършена процедурата по учредяване на
СОЗ за каптирани извори „Калоян дере 1“ и „Калоян дере 2“, с.Белащица,
общ.Родопи .
Мотивиран по този начин, административният орган
е приел, че са налице условията на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, и предвид
образуваното административно производство по учредяване на СОЗ за каптирани
извори „Калоян дере 1“ и „Калоян дере 2“, с.Белащица, общ.Родопи, е спрял процедурата
по реда на глава шеста от ЗООС, в т. ч. и съвместената процедура по оценка за
съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони за
инвестиционно предложение (ИП): „Удължаване е 25 години срока на концесия за
добив от находище „Белащица-участък Юг“, започнала с уведомление до РИОСВ-
Пловдив с вх. № ОВОС -279/31.01.2022 г„ до отпадане на основанието за спиране,
а именно до влизане в сила па индивидуален административен акт по смисъла на
Глава четвърта от Наредба № 3/2000 г., издаден от БД ИБР, чрез който да бъде
завършена процедурата по учредяване на СОЗ за каптирани извори „Калоян дере 1“
и „Калоян дере 2“, с. Белащица, общ. Родопи.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения срок по чл. 197 от АПК и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, административният орган спира образуваното пред него производство при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. В тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
За да е налице
посоченото основание за спиране на административното производство,
произнасянето на административния орган следва да е обусловено от издаденото от
друг административен или съдебен орган решение. В случая такава връзка няма,
тъй като издаването на решение по оценка на въздействието върху околната среда
не е поставено в зависимост от приключването на производството по учредяване на
СОЗ за каптирани извори „Калоян дере 1“ и „Калоян дере 2“, с.Белащица,
общ.Родопи.
Спряното административно производство е образувано по чл. 4, ал.1 от Наредбата за реда и условията за извършване на ОВОС. Оспореното решение за спиране е постановено от компетентен орган по аргумент от нормата на чл. 94, ал.2 от ЗООС в предвидената писмена форма. От съдържанието му не става ясно защо административният орган е приел, че са налице основанията за спиране на производството по чл. 54, ал.1, т.5 от АПК. По делото е представено доказателство, че преди финализиране на окончателната процедура е представено удостоверение от БД ИБР, от което е видно, че друго търговско дружество - „В и К" ЕООД, гр. Пловдив е представило „Проект за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителна зона (СОЗ) за каптирани извори „Калоян дере 1“ и „Калоян дере 2“, с. Белащица, общ. Родопи“ за провеждане на процедура за учредяване на санитарно-охранителна зона (СОЗ).
От изложените мотиви в решението не става ясно защо учредяването на СОЗ е въпрос с преюдициално значение по отношение извършването на ОВОС. В чл. 93, ал.4 са посочени критериите, по които се преценява от компетентния орган необходимостта от извършване на ОВОС. Действително в чл. 93, ал.4, т.2, б. "в" са посочени като условие териториите и/или зоните и обектите със специфичен санитарен статут, или подлежащи на здравна защита. Този текст обаче не поставя необходимостта от извършване на ОВОС във връзка с предварително учредяване на СОЗ. Компетентният орган би могъл да даде отрицателна оценка на качеството на доклада за ОВОС в случаите, когато представената информация е непълна, неясна или със съществени пропуски, вкл. при получено писмено мотивирано отрицателно становище от специализираните компетентни органи, а не да спира образуваното пред него производство.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 2а, ал.2 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерството на земеделието, храните и горите, общински органи и др.), в разглеждания казус БД ИБР, недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи нормативни или административни актове.
Въз основа на изложеното съдът намира, че оспореното спиране на административното производство е постановено в нарушение на материалния закон – липса на изискуемата с чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК предпоставка – наличие на образувано друго административно производство, което да е преюдициално спрямо спряното. Настоящият съдебен състав намира, че изходът от неприключилото друго административно производство (пред БД ИБР) няма преюдициален характер относно преценката за необходимост от ОВОС, дължима от директора на РИОСВ Пловдив.
При това положение решението за спиране на ответника се явява незаконосъобразно, поради което следва да се отмени.
По разноските
При този изход на спора претендираните от оспоравият разноски следва да му се присъдят
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, като
същите се установяват в размер на 50 лв. за държавна такса и 18 000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).
Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се
явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на
чл.8, ал. 3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500
лв. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по
тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е.Ч и А.Б., при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда
на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба
№1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
При това положение и с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до 1500 лева.
За разноските следва да се осъди
юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в
случая се явява Регионална инспекция по околната среда
и водите гр. Пловдив.
Определението може да се обжалва само от страните, участващи в административното производство, но не и от издалия го орган/така ТР № 2 от 24.03.2021 г. на ОСС на съдиите от I-ва и II-ра колегии на ВАС на РБ по т. дело № 10/2019 г. /.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе на
основание чл. 200, ал. 1 от АПК АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – І отд., ІX състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Европейски пътища“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Дунав №
76 Решение № ПВ-1-Сп./2022 г. на
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив за
спиране на процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната
среда (ЗООС), в т. ч. и съвместената процедура по оценка за
съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони за
инвестиционно предложение (ИП): „Удължаване с 25 години срока на концесия за
добив от находище „Белащица-участък Юг“, част от ПИ 03304.31.2, землище с.
Белащица, общ. Родопи, обл. Пловдив,
започнала с уведомление вх. № ОВОС -279/31.01.2022 г. до отпадане на
основанието за спиране, а именно до влизане в сила на индивидуален
административен акт по смисъла на Глава четвърта от Наредба № 3/2000 г.,
издаден от БД ИБР, чрез който да бъде завършена процедурата по учредяване на
СОЗ за каптирани извори „Калоян дере 1“ и „Калоян дере 2“, с.
Белащица, общ. Родопи.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите гр. Пловдив да заплати на „Европейски пътища“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Дунав № 76 " разноски за това производство в размер на общо 1550(хиляда петстотин и петдесет)лева.
ВРЪЩА преписката на директора на РИОСВ - Пловдив за продължаване на административното производство по уведомление с вх. № ОВОС- 279/31.01.2022г. , подадено от „Европейски пътища“ АД.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: