РЕШЕНИЕ
№ 344
гр. Пловдив, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Г. В. Чамбов
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000352 по описа за 2023 година
С решение № 64/17.02.23 г., постановено по т.д. № 697/21 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд, е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен иска
на В. Д. Б. ЕГН **********, действаща чрез законния си представител и
родител П. Х. Б. ЕГН **********, против Г* - С., за сумата 100 000 /сто
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея морални
болки и страдания от смъртта на сестра й М. Д. Б. ЕГН **********,
настъпила вследствие на пътно транспортно произшествие на 20.06.2021 г.,
около 05.00 часа, по път Ш-****, с посока на движение от село Т., обл. П. към
село Л., обл. П., причинено от И. И. Х. при управление на лек автомобил
марка “С.“, модел “А.“, с рег. № ********, ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба на 24.09.2021 г. до окончателното плащане на
сумата.
В. Д. Б. е осъдена да заплати на Г* разноски по делото в размер
на 955 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
на ответника С. И. Х..
Въззивна жалба против горното решение е подадена от В. Д. Б.,
към настоящия момент непълнолетна, действаща със съгласието на своята
1
майка П. Х. Б., чрез упълновощения адвокат Р. М. М.. Решението се оспорва
като незаконосъобразно и необосновано по отношение приетото от
първоинстанционния съд, че ищцата не е легитимирано лице да получи
обезщетение от смъртта на своята сестра съобразно критериите по
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС. Иска се решението да бъде отменено и вместо него
предявеният иск се уважи в пълния му претендиран размер ведно със
законните последици от това. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Въззиваемата страна Г* оспорва жалбата като неоснователна.
Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Третото лице - помагач на ответника С. И. Х. оспорва жалбата
като неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 432 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца В. Д. Б.
вследствие от смъртта на сестра й М. Д. Б..
Прието е от първоинстанционния съд, че в случая е налице
виновно и противоправно поведение на водача на посоченото МПС, както и
наличието на причинно-следствената връзка между така настъпилото ПТП и
смъртта на М. Б., която е получила вследствие на същото комплексна травма,
несъвместима с живота. За да обоснове тези изводи, съдът се е позовал на
събрани по делото писмени доказателства - констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и протокол за оглед на местопроизшествие ведно
фотоалбум, както и на заключение на КАТСМЕ, което е кредитирано изцяло
като неоспорено от страните, мотивирано и обосновано и непротиворечащо
на останалите събрани по делото доказателства. Съгласно заключението е
установен следният най-вероятен механизъм на настъпване на процесното
ПТП:
На 20.06.2021г., около 5,00 ч. И. И. Х. е управлявал л.а. „С.А.“ с
рег. № ******** по платното за движение на път III- **** в посока от запад
на изток с около 164 км/ч. В зоната на ляв завой при км *+*** на същия път
автомобилът е напуснал платното за движение отдясно. При движение извън
платното за движение автомобилът се е ударил в метален стълб и се е
разделил (разцепил) на две части (предна и задна). След удара отломките от
автомобила са продължили движението си и удряйки се в каменен зид са се е
установили на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и
видни от фотоалбума на местопроизшествието. От техническа гледна точка
2
причина за настъпилото произшествие е, че водачът на л.а. „С.А.“ - И. И. Х., е
управлявал автомобила по начин и в момент, когато не е било безопасно, а
именно не е съобразил скоростта и траекторията на автомобила с конкретната
пътно климатична обстановка.
Към момента на настъпване на произшествието М. Б. е пътувала
на предна дясна седалка. Вследствие на ПТП е получила тежка съчетана
черепно- мозъчна (открита) травма, гръдна, коремна опорно- двигателна
травма, довела до множество травматични увреждания, които са
несъвместими с живота; налице е пряка- причинно следствена връзка между
процесното ПТП и смъртта на М. Б.. Б. е била с поставен предпазен колан, но
в процесния случай при високата скорост, с която лекият автомобил се е
блъснал в метален стълб и впоследствие в каменен зид, след което се е
разчленил на две, поставеният предпазен колан не може да предотврати
настъпилите на М. Б. травми, несъвместими с живота.
Водачът И. И. Х. е управлявал лекия автомобил по време на
процесното ПТП, с концентрация на алкохол в кръвта - 1,94 %о (д/1) и в
урината - 2,4 %о (д /1), т.е. той е бил в долната граница на средна степен на
алкохолно опиване, в стадий на елиминация, което се характеризира със
значителни нарушения в мисловната дейност, речта, съобразителността,
вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени
реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечносъдови разстройства,
признаци на значително подтискане на ЦНС.
М. Д. Б. по време на процесното ПТП, е била с концентрация на
алкохол в кръв-та -1,45 %о (д/1) и в урината - 1,6 %о (д /1), т.е. тя е била в
горната граница на лека степен на алкохолно опиване, в стадий на
елиминация, което се характеризира с емоционална неустойчивост, лесна
уморяемост, отслабване концентрацията на вниманието, съобразителността,
забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения,
вегетативни смущения и други.
Горните фактически и правни изводи по отношение механизма
на настъпване на ПТП и наличие на виновно и противоправно поведение на
водача на увреждащия автомобил, както и на пряка причинно-следствена
връзка между причиненото ПТП и настъпилата смърт на М. Б. не се оспорват
от страните в настоящето въззивно производство.
Не се спори и по отношение на обстоятелството, че за
управлявания от И. И. Х. лек автомобил марка “С.“, модел “А.“, с рег. №
********, няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие - 20.06.2021 г., което ангажира
отговорността на ответника на осн. чл. 557, ал.1,т.2 от КЗ.
3
За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е
приел, че ищцата не е материално легитимирано лице да получи обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, тъй като не са доказани
предпоставките по Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк.
д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според същото "материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4
от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта
му неимуществени вреди". В съобразителната част на тълкувателното
решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума на ВС, следва да
се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски
обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не
докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт); Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови баби/дядовци
и внуци, както и братя/сестри. В традиционните за българското общество
семейни отношения братята/сестрите, както и баби/дядовци и внуци, са
част от най-близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато
поради конкретни житейски обстоятелства, привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е
справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и
на преживелия родственик. В тези случаи за получаване на обезщетение
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек - брат/или сестра;
баба/дядо; внук, преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и
№ 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт право на обезщетение имат
само най-близките на починалия. Наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от смърт, следва да се преценява от съда въз основа на фактите и
доказателствата по делото и обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
4
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Във връзка с установяване на съществуващите отношения
между ищцата и нейната сестра, както и претърпените болки и страдания
вследствие на смъртта на М. Б., по делото са събрани свидетелските
показания на Л. Д. Д., както е и прието заключение на съдебно психиатрична
и психологична експертиза на ищцата
СвидетЕ.та Д., без родство с ищцата, приятЕ. и колежка с
майката на ищцата, с която работили близо три години. е дала показания, че
след случилото се посетила дома на приятЕ.та си, В. била много разстроена,
не говорила, само плачела; държала едно жокейче и казвала, че ще чака кака
си заедно да ядат; тя и сестра й живели в едно домакинство, много се
уважавали, ходели хванати за ръце, нямало каране между тях, идвали заедно с
децата на свидетЕ.та да ги посрещат от работа, когато били втора смяна;
смъртта на сестрай много тежко се отразила на В., останала в депресия,
затворила се, не говорила, не общувала с децата, и в момента била зле, не
общувала с децата както преди, не излизала, оставала вкъщи; М. поС.но
гледала В., когато майка им била на работа, М. оставала вкъщи с нея, баща им
работел в С. и децата оставали сами.
Според заключението на съдебно психиатричната и
психологична експертиза на ищцата, изготвена от вещи лица психиатър и
клиничен психолог, В. Б. е имала изградено близка доверителна връзка с по-
голямата си сестра, получавала е нейната емоционална подкрепа и помощ,
споделяли са общи интереси, време, приятелски кръг. Случилото се е значимо
и трудно преодолимо събитие в живота й, което, по своето естество,
предизвиква шоково емоционално съС.ие. При извършения преглед на
ищцата същата е описала преживявания, които според експертите са с
нормална психологична изразеност, при загубата на близък човек. Не е
констатирана последваща реакция на усложнена скръб, няма данни за тежък
депресивен епизод, психотични преживявания или други специфични
психични съС.ия, които да налагат спешната намеса на специалист-
психиатър, не е търсена и доброволна помощ от психиатър или психолог с
тенденция за кризисни интервенции и психотерапия за овладяване и
възстановяване на емоционалното съС.ие, до момента на експертизата не се е
развило постравматично стресово разстройство. Нарушената адаптация при
В. Б., в този период, се изразява в емоционални симптоми на тревожност,
понижена самооценка, психична и физическа умора, ограничени контакти и
др. Ежедневието й е било нарушено с необичайно физическо и психическо
натоварване, но това не е довело до нарушаване на функционирането.
Справяла се е с подкрепата на семейството. Няма данни за откъсване от
5
обичайната среда и липса на обичайните й умения.
Към момента на експертизата психотравменото събитие не е
напълно преработено, което според експертите е обяснимо с спецификите на
траурната реакция и сравнително краткия период, изминал от инцидента;
няма данни за депресивно разстройство, няма данни за тежък депресивен
период, психотични изживявания или други специфични психични
изживявания, които да налагат спешната намеса на специалист - психиатър,
не е търсена доброволно помощ от психиатър или психолог. Понастоящем
актуалното психоемоционално съС.ие на ищцата е в рамките на възрастова
норма, няма качествени отклонения в психичните сфери. Причините за
емоционалната лабилност са комплексни - възрастта й, житейската ситуация,
в която е поставена, недостатъчно развити умения за общуване и
емоционална регулация, преживяване на ситуация на несигурност и
нестабилност.
Заключението на експертизата не е оспорено от страните,
изводите на експертите не се оспорват и в настоящето въззивно производство.
Като компетентно изготвено и непротиворечащо на събрания по делото
доказателствен материал, същото е кредитирано изцяло от съда.
При така събраните доказателства настоящият съдебен състав
намира за обосновани изводите на първоинстанционния съд, че по делото не
са доказани изведените в тълкувателното решение критерии за
изключителност като предпоставка за признаване на право на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на по-голямата сестра на
ищцата. Не се споделят оплакванията във въззивната жалба, че неправилно
дадените свидетелски показания са преценени като такива, които не
установяват отношения между двете сестри, съществено различаващи се по
съдържание и интензитет от традиционните за българското общество близки
отношения между две сестри в подобна възраст. Установени са
обстоятелства, че сестрите са живеели в едно домакинство, в една стая,
поддържали са добри и близки отношения, по-голямата сестра е оказвала
помощ и подкрепа на по-малката, като при отсъствие на родител /майката е
работила на смени, а бащата - в гр. С./ я е гледала. Така установените факти
от ежедневието на сестрите не излизат извън рамките на типичните за
българските традиции отношения между този вид родственици. Не са
доказани други, конкретни житейски обстоятелства, които да са станали
причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между
ищцата и нейната сестра, която да може да се окачестви като изключителна,
различна от обичайната привързаност, обич и взаимопомощ, характерни за
българския семеен модел, респ. която да поражда основание за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в светлината на критериите,
посочени в Тълкувателното решение.
Ищцата безспорно е преживяла сериозни болки и страдания от
6
смъртта на своято сестра, които не са отшумели и понастоящем, но и по
отношение на тях няма данни за изключителност като продължителност и
интензитет. В тази насока са и аргументираните изводи на
съдебнопсихологичната и психиатрична експертиза, неоспорена от страните,
според която негативните емоционални преживявания са с нормална
психологична изразеност при загубата на близък човек, като не е налице
реакция на усложнена скръб, няма данни за тежък депресивен епизод, не се
установяват психотични или други специфични преживявания, които да
налагат намеса на специалист-психиатър, не се е развило постравматично
стресово разстройство, като понастоящем актуалното психоемоционално
съС.ие на ищцата е в рамките на възрастовата норма и няма качествени
отклонения в психичните сфери.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно. Без
да се подценява силното отрицателно въздействие на случилото се върху
емоционалното съС.ие на ищцата, включително и предвид младата й възраст,
в случая не са доказани критериите, посочени в Тълкувателно решение №
1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които да
легитимират ищцата като лице, което по изключение да има право да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра. Приетото
от първоинстанционния съд не е в противоречие с актуалната съдебна
практика на ВКС. Следва да се посочи, че представените към въззивната
жалба решения на Окръжен съд Враца и Окръжен съд Варна, от една страна,
не представляват задължителна съдебна практика, от друга, няма данни за
влизането им в сила, а изследването на критериите по ТР е за всеки отделен
случай, съобразно конкретните доказателства по всяко дело. Ето защо така
представената съдебна практика не подлежи на коментар в настоящето
решение.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/17.02.23 г., постановено по
т.д. № 697/21 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8