№ 85
гр. Бургас, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500295 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е висящо повторно пред Апелативен съд – Бургас, след като с
решение № 60062/25.06.2021г. по т.д.№ 4/2020г. на І т.о. на ВКС е отменено
решение № 61/12.07.2018г. по в.т.д.№ 116/2018г. по описа на БАС и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав, с указания за събиране на
приложените с въззивната жалба писмени доказателства и нова преценка на
приетия доказателствен материал.
Производството пред БАС е образувано по въззивна жалба вх.№
4152/21.03.2018г. на БОС от „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Витоша“, ул.“Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д., чрез адв.Св.З., съдебен адрес:
****, против решение № 29/19.02.2018г. по т.д.№ 421/15г. на БОС, с което
съдът е отхвърлил изцяло осъдителните искове на дружеството против
солидарните длъжници М. ИЛ. П., ЕГН: **********, с пост.адрес: ****, Д. К.
Т., ЕГН: **********, с адрес: ****, И.С. П., ЕГН: ********** от ****е, ****
и ИВ. В. П., ЕГН: ********** от **** за заплащане на дължими по договор за
1
кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот ****, суми
както следва: за сумата на претендираната просрочена главница от 31 275.57
евро, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба и
до окончателното изплащане; сумата от 6 136.54 евро, представляваща
договорни лихви за периода от 08.08.2013г.(датата, от която длъжниците са
преустановили редовното погасяване на месечните погасителни вноски) до
15.07.2015г.; за сумата от 236.60 евро, представляваща неизплатени банкови
такси за периода 08.06.2013г. – 15.07.2015г. и за сумата от 1140лв. – разноски,
представляващи заплатени нотариални такси, а също така съдебно-
деловодните разноски по делото, като Банката е осъдена да заплати на
противната страна направените от нея разноски по делото. Твърди се, че
решението не е правилно. Подробни аргументи са изложени във въззивната
жалба. Моли за отмяната му и постановяване на ново, с което всички
претенции бъдат уважени. Ангажира писмени доказателства.
Въззиваемият М. ИЛ. П. оспорва жалбата в надлежно депозирания
отговор, чрез процесуалния си представител адв.В.Ч.. Счита постановеното
решение за правилно и моли да бъде потвърдено. Също излага аргументи в
защита на твърденията си. Няма доказателствени искания. Моли за
присъждане на разноски.
Въззиваемата Д. К. Т. оспорва жалбата в надлежно депозирания отговор,
чрез процесуалния си представител адв.Л.С.. Счита постановеното решение за
правилно и моли да бъде потвърдено. Също излага аргументи в защита на
твърденията си. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемата ИВ. В. П. не изразява становище по въззивната жалба, не
депозира отговор. Няма доказателствени искания.
В хода на касационното производство И.С. П., ЕГН: ********** от
****е, ****ка, е починал, като с определение № 483/21.11.2019г. по в.т.д.№
116/2018г. по описа на Апелативен съд – Бургас, касационната жалба на
„Юробанк България“ АД против решение № 61/12.07.2018г. по в.т.д.№
116/2018г. по описа на БАС е върната в частта, касаеща този ответник.
Определението е влязло в сила.
2
Пред БОС са предявени обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, на които са
противопоставени възражения по чл.110 ЗЗД и чл.111 ЗЗД, чл.26, ал.1,
предл.1 ЗЗД (договор, сключен в противоречие със закона), чл.26, ал.1,
предл.3 ЗЗД (договор, сключен в противоречие с добрите нрави), чл. 143, ал.1
ЗЗП и чл.143, т.12 ЗЗП, във връзка с едностранното увеличаване на размера на
възнаградителната лихва, довело до поставяне на кредитополучателите в
неравностойно положение и без да имат възможност да се откажат от
договора, а също така за сключване на договори при липса на индивидуално
уговорени условия – чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
депозирана е пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност
инстанция, срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.
Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството пред БОС е образувано по искова молба от „Юробанк
България“ АД против М. И.П., Д. К.П., И. Сл.П. и И. В.П.. Въззивникът
твърди, че на 18.05.2007г. въззиваемите са сключили с „Българска Пощенска
Банка“ АД, с настоящо название „Юробанк България“ АД, договор за кредит
за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № HL 19672 и е
отпусната сума в размер на 30 000 евро, предоставена с банково бордеро №
****. Договорът е предвиждал срок за погасяване 348 месеца и е гарантиран
със сключване на договорна ипотека, извършена с н.а. № 38, т.ІІ, рег.№ 1948,
д.№ 204/2007г. на нотариус Л.Костадинова, гр.Бургас. Твърди се от
въззивника, че в срока на договора е прехвърлил своето вземане, ведно с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, на трето лице – „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, което
дружество впоследствие е прехвърлило обратно на Банката вземането от
въззиваемите, като междувременно са сключени допълнителни споразумения
по преоформяне на дълга. Твърди, че по договора е допуснато просрочие,
считано от 08.04.2013г. и считано от 24.04.2015г. целият кредит е станал и е
обявен за изцяло предсрочно изискуем. С нарочни покани солидарните
3
длъжници са уведомени за това и са поканени да се издължат в 1-седмичен
срок от получаване на поканата, но без резултат. Ето защо е заведена
настоящата искова молба, като се претендира заплащането на: просрочена
главница в размер от 31 275.57 евро, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на исковата молба – 11.08.2015г., до окончателното й изплащане;
договорна възнаградителна лихва в размер от 6 136.54 евро за периода
08.08.2013г. – 15.07.2015г.; сумата от 236.60 евро – банкови такси за
периода 08.06.2013г. – 15.07.2015г., както и обезщетение за заплатени
нотариални такси в размер на 1 140лв. Ангажира доказателства. Моли за
решение в горния смисъл, претендира разноски.
Въззиваемият М.П. оспорва исковете в депозирания отговор по реда и в
срока по чл.367 ГПК. Поддържа, че приложената от Банката справка за
дължими суми е невярна и посочва усвоени суми през 2006г., затова не е ясен
периодът, за който се претендира главницата от 31 275.57евро. Оспорва
размера на главницата, като твърди, че не е усвоявал сума от 32 115.21 евро.
Въвел е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на частта
от неиздължената главница за периода от усвояването й през 2007г. до
11.08.2010г. Също така заявява, че до 26.02.2014г. не е просрочил дължимите
плащания, защото на 12.12.2013г. е извършил плащане в размер на 1200лв., на
28.01.2014г. е внесъл сума в размер на 2400лв. и на 26.02.2014г. е внесъл сума
в размер на 2000лв.
Оспорва изпадането в забава, като се позовава и на нищожни
допълнителни споразумения, с които едностранно е увеличаван ГЛП по
кредита. В тази връзка счита всички начислени му договорни лихви за
недължими, а също така и тези – предмет на иска с правно основание чл.86
ЗЗД. Оспорва и размера на определените банкови такси. Заявява, че Банката
се е обогатила неоснователно с надплатените от него суми. Въвежда
възражения за нищожност и неравноправност на конкретно посочени в
отговора клаузи от договора за кредит за извършване на строеж/довършване
на недвижим имот № ****, като се позовава на визираната от чл.143 ЗЗД, вр.
с чл.146 ЗЗП защита, относно автоматичната промяна на БЛП, преоформянето
на дълга чрез включване към главницата на вноски по просрочена главница,
липсата на предоставена му възможност да се откаже от договора. Твърди, че
при промяната на ГЛП Банката не е посочила обективните критерии за
4
формиране на БЛП и какво включва той. Счита, че не дължи такси за
администриране на кредита, т.като не е бил в просрочие на задължението си.
Твърди липса на индивидуално договорени клаузи при сключване на
договора. Оспорва дължимостта на нотариалните такси.
Въвежда основания за нищожност на клаузите от договора, влияещи
върху промяната на БЛП, а именно – чл.58, ал.1 т.2 и т.3 ЗКИ и чл.26, ал.1,
предл.І ЗЗД и поставянето му в неравностойно положение. Заявява, че
клаузата на чл.12 от договора съдържа уговорка в негова вреда, която сочи на
недобросъвестност от страна на Банката и е в противоречие с разпоредбата на
чл.143, т.13 ЗЗП вр. с чл.146, ал.1 ЗЗП.
Позовава се на цялостна нищожност на двете допълнителни
споразумения от 18.08.2010г. и от 30.08.2010г., сключени с цесионера
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, с които просрочени лихви и разноски по
кредита са капитализирани, като са добавени към дължимата главница, а
също така са внесени промени по ГЛП.
На исковете на Банката противопоставя възражение за прихващане със
сумата от 5 591.52 евро, представляващи надвнесени от него в резултат на
нищожното увеличаване на ГЛП по кредита средства, с които са погасени
части от главницата и части от лихвата, конкретно посочени в отговора
срещу исковата молба. Твърди, че в случай, че бъдат зачетени всички негови
възражения за нищожност на едностранните промени на БЛП и ГЛП от
страна на Банката, до деня на последното си плащане – 26.02.2014г. не би
изпаднал в забава.
Оспорва редовността на вписванията в счетоводните книги на Банката и
извлечението на дълга и се позовава на неговата нередовност. Излага и други
аргументи, като моли исковете да бъдат отхвърлени. Сочи доказателства,
претендира разноски.
Въззиваемата ИВ. В. П. оспорва исковете в депозирания отговор по реда
и в срока по чл.367 ГПК, като излага абсолютно същите аргументи, поради
които М.П. оспорва исковете. Има аналогични доказателствени искания,
също претендира разноски.
Въззиваемата Д.К. не е депозирала отговор против исковата молба в срок.
5
В първото о.с.з. по делото процесуалният й представител се е присъединил
към всички въведени от другите двама въззиваеми правозащитни възражения.
Не е ангажирала доказателства, поради настъпване на преклузията по чл.370
ГПК, но е оспорила надлежното уведомяване за извършените цесии, както и
уведомяването за обявената предсрочна изискуемост на целия дълг.
И. Сл.П. не е депозирал отговор против исковата молба, не е оспорил
исковете, не е изразил становище по спора.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е депозирана допълнителна искова молба от
въззивника. Оспорени са въведените от двамата въззиваеми правозащитни
възражения, поддържа се исковата молба така, както е предявена.
Против допълнителната искова молба е постъпил отговор с мотивирани
възражения по предявените искове. Релевират се доводи за недействителност
на договора. Въвеждат се твърдения, аналогични на тези, описани в
първоначалния отговор срещу исковата молба. Изложени са и други
аргументи за отхвърляне на исковете, като има и допълнителни
доказателствени искания, които не са удовлетворени, но и страната не се
позовава на допуснато процесуално нарушение, нито отправя повторно
искане за събирането им.
След депозиране на касационната жалба на „Юробанк България“ АД
против постановеното решение № 61/12.07.2018г. по в.т.д.№ 116/2018г. по
описа на БАС, е установено, че И.С. П. е ****. По реда на чл.229, ал.1, т.2
ГПК съдът е спрял производството и е дал указания на Банката да представи
доказателства за неговите правоприемници по реда на чл.230, ал.2, предл І
ГПК. Поради неизпълнението на указанието, с определение №
483/21.11.2019г. по в.т.д.№ 116/2018г. БАС е върната депозираната
касационна жалба против решението в частта, с която са отхвърлени исковете
на Банката против И. П..
По причина, че видно от договора, на който се основават исковете,
всички кредитополучатели са се задължили към Банката солидарно, горният
факт и неговите правни последици не намаляват отговорността на останалите
въззиваеми.
6
Така, по основателността на предявените искове, съдът приема следното:
Страните не спорят относно идентичността на настоящия въззивник и
„Българска Пощенска Банка“ АД, гр.София. Видно от приложения на стр.8
договор за извършване на строеж/довършване на недвижим имот ****, М.П.,
Д.К., И.С. и И.П. са кандидатствали за отпускане на кредит и Банката им е
предоставила кредит в размер на 30 000 евро, на два транша, както следва:
18 000 евро на 08.06.2007г. и 12 000 евро на 13.07.2007г. – стр.108 и стр.109
по т.д.№ 421/2015г. БОС. Тази сума е безспорна между страните, както е
безспорно и получаването й.
Съгласно договора, сумата в размер на 30 000 евро е била платима за срок
от 348 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита,
във валутата, в която е разрешен кредитът, при посочени в договора
параметри на възнаградителна лихва, такси и разноски по кредита.
Видно от приложения на стр.47 договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит, на 03.10.2007г., в срока на договора, Банката е
прехвърлила своето вземане, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, на трето лице –
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, което дружество впоследствие – с договор
за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 19.04.2013г., е
прехвърлило обратно на Банката вземането от въззиваемите, като
междувременно са сключени допълнителни споразумения по преоформяне на
дълга. При предходното разглеждане на делото е установено, че в първия
посочен договор за цесия от 03.10.2007г. са допуснати технически грешки
относно датата на сключване на процесния договор ****, а също така е
вписано, че се прехвърлят вземания от длъжниците по договори за жилищен
кредит, договори за потребителски кредит, които са обезпечени с ипотека.
Настоящият договор е аналогичен, доколкото е за извършване на
строеж/довършване на недвижим имот, по договора за цесия е посочен
неговият номер, година на сключване, страни, валута, размер на дълга, срок
на погасяване, т.е. индивидуализиращите го белези. Ето защо, като се
съобрази и приетия при настоящото разглеждане на делото анекс от
15.03.2018г. към договор за цесия, сключен на 03.10.2007г. между „Бългериън
Ритейл Сървисиз“ АД и въззивника, както и изричното потвърждение за
7
извършени правни действия от страна на цесионера – стр.12 и стр.13 по в.т.д.
№ 116/2018г. БАС, следва заключение, че допуснатите неточности са
технически и са налице редовни цесии. Правната възможност за прехвърляне
на вземането е предвидена по чл.24 от договор за извършване на
строеж/довършване на недвижим имот № ****, без да е предпоставена от
сбъдването на определено условие – било то за неизпълнение на договора от
страна на кредитополучателите или настъпване на определени факти.
Действителността на цесиите не се атакува и не са въведени оплаквания от
въззиваемите в тази връзка. Двата договора за прехвърляне на вземане – от
03.10.2007г. и обратният – от 19.04.2013г., са обявени надлежно на
длъжниците на 20.02.2015г., видно от приложените уведомления на стр.59–
76 по т.д.№ 421/2015г. по описа на БОС и в контекста на приетите при
настоящото разглеждане писмени доказателства.
С приложените на стр.349 по с.дело писмени бележки на процесуалния
представител на Д.К., както и в о.с.з. на 22.03.2017г. по т.д.№ 421/2015г. БОС
е въведено възражение относно съобщаването на цесиите на тази въззиваема,
като се твърди, че считано от 11.01.2010г. е прекратен бракът й с М.П. и
връченото на бившата й свекърва уведомление не е достигнало до нея.
По този повод съдът се запозна с приложеното на стр.304 по т.д.№
421/2015г. БОС съдебно удостоверение и съобрази, че то е депозирано, след
изтичане на срока за отговор и съответно е преклудирано. Въпреки това, дори
и да не бе, това не би се отразило на спора, доколкото, видно от двете спорни
сключени между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и длъжниците по договор
за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № ****
допълнителни споразумения, Д.К. не фигурира като страна и не ги е
подписала, т.е. не е поела задължение по тях. Освен това, трайно
установената съдебна практика приема, че с връчването на уведомлението за
извършена цесия, като приложение към исковата молба, длъжникът е
надлежно известен за цесията - Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. №
362/2015 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
на ВКС, II т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.
о. и Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т. о.
След прехвърляне на вземането по кредит № HL 19672/18.05.2007г., с
8
допълнително споразумение от 18.08.2010г. към договор за кредит
****/2007г., сключено с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, М.П., И. П. и И.П.
са преоформили задължението си, като посочените в споразумението
просрочена главница в размер на 135.60евро, просрочена лихва в размер на
1271.60 евро, просрочени такси в размер на 88.93 евро и просрочени
плащания по застраховки в размер на 76.08 евро са добавени към редовната
главница от 30 064.10 евро. По чл.4 от същото споразумение страните са
договорили 12-месечен период на облекчено погасяване на задълженията,
през който ще се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 5% и
дългът ще бъде погасяван на ежемесечни вноски от 130 евро. Съгласно чл.5
от договора, след изтичане на горния период, върху дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва.
Според следващата разпоредба на чл.6 от допълнителното споразумение, се
променя размерът на ГЛП по кредита, като към действащия към същата дата
Базов лихвен процент на Кредитора за жилищни кредити в съответната
валута се добавя договорна лихвена надбавка от 1.71 пункта и така на
практика се увеличава размерът на договорната лихва. Същата разпоредба
предвижда БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута да не
подлежи на договаряне и промените в него да стават незабавно задължителни
за страните.
С последващо допълнително споразумение от 30.08.2010г. към договор
за кредит ****/2007г. сключено с „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, М.П., И.
П. и И.П. са преоформили кредита си, като посочените в споразумението
просрочена главница в размер на 135.60евро, просрочена лихва в размер на
1272.48 евро и просрочени такси в размер на 88.93 евро са добавени към
редовната главница, посочена в размер на 30 064.10 евро. Останалите условия
по допълнителното споразумение са идентични с тези по предходното.
Други допълнителни споразумения, сключвани от страните, не са
приложени по делото, но от изготвената и приложена на стр.319 СИЕ се
установява, че по кредита е прилаган увеличен ГЛП, като в периода
09.06.2008г.- 08.07.2008г. е бил в размер на 8.10%, в периода 09.07.2008г.–
16.10.2008г. – в размер на 8.60%, в периода 17.10.2008г. – 08.09.2010г. е в
размер на 9.35%, в периода 09.09.2011г. – 08.10.2012г. в размер на 10.16% и в
периода 09.10.2012г. – 15.07.2015г. – 9.91%.
9
По този повод са изложени оплаквания за нищожност на текстове от
основния договор **** от 18.05.2007г., които предвиждат възможност за
едностранна промяна на ГЛП по кредита, както и на текстове от
допълнителните споразумения, основани на цитираните по-горе текстове на
Закона за защита на потребителите.
По оплакванията БАС приема следното: Качеството на въззиваемите на
потребители е безспорно по делото, затова съдът не го обсъжда подробно.
Относно за липса на индивидуалност на сключения договор и
допълнителните споразумения, приема, че не са основателни, защото е видно,
че в тях са извършвани конкретни вписвания на задълженията на
въззиваемите, съобразени с възможностите на кредитополучателите за
погасяване. Ето защо основанието за нищожност по чл.146, ал.1 и ал.2 ЗЗП е
недоказано.
По отношение на следващите две основания за нищожност, а именно: за
поставяне на въззиваемите в неравностойно положение, явяващо се като
резултат от предвидената по договора за кредит и по двете спорни
допълнителни споразумения възможност Банката и цесионерът едностранно
да променят размера на договорения първоначално лихвен процент, водещо
до неравновесие в отношенията търговец-потребител, съдът приема следното:
Видно от чл.3, ал.6 и чл.6, ал.3 от договор за кредит за извършване на
строеж/довършване на недвижим имот № ****, при промяна на базовия
лихвен процент на Банката, потребителят е лишен от право на договаряне,
новият размер става задължителен за него и погасяването на кредита
продължава по новите условия.
Аналогични разпоредби са включени и в атакуваните допълнителни
споразумения – чл.6, ал.2, която предвижда, че БЛП на кредитора не подлежи
на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Така е възможно и е станало факт в конкретния случай, размерът на
възнаградителната лихва да се увеличи и да доведе до значително
увеличаване на размера на дълга, така, както е установило в.л. в приложеното
на стр.400 и сл. допълнително експертно заключение. В същото време на
потребителите не е предоставено правото да се откажат от договора по
правилото на чл.143, ал.2, т.12 ЗЗП, в редакцията, действала в периода
10
10.06.2006г. – 01.08.2015г. Подобна клауза не е включена нито в основния
договор, нито в последвалите допълнителни споразумения. В тях е
предвидена възможност кредитополучателите да погасят предсрочно кредита,
но не и да се откажат.
Така се налага заключение за неравноправност, съответно – нищожност
на клаузите по договора и сключените между страните по настоящото дело
допълнителни споразумения, уреждащи едностранната промяна от страна на
Банката или цесионера на размера на възнаградителната лихва.
Ето защо, след като се съобрази разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, следва
извод, че при установяване на размера на дължимото, приложими са
правилата и размерите на посочения в договора от 18.05.2007г. ГЛП и
възнаградителната лихва подлежи на изчисляване по този начин.
Относно настъпилата предсрочна изискуемост: С отговора срещу
исковата молба М.П. е оспорвал просрочието и е твърдял, че въпреки
изложеното в исковата молба за значителна забава на вноските, считано от
08.04.2013г., той е внасял суми и през 2014г. и в случай, че не бъдат зачетени
допълнителните споразумения и едностранното увеличение на ГЛП, ще стане
ясно, че забава по кредита няма, дори напротив – има надплатени суми. В
подкрепа на горното са приложени три броя вносни бележки – стр.144,
стр.145 по т.д.№ 421/2015г. БОС.
От приложената по делото справка от Банката не може ясно да се
установи началната дата на забавата и кога длъжниците са започнали да
нарушават договора, като не са заплащали или са заплащали частично
дължимите вноски. Затова, за да бъдат установени твърденията на страните,
по делото е назначена основна и допълнителна СИЕ.
От допълнителното заключение на назначеното вещо лице – стр.400 по
т.д. № 421/2015г. БОС, се установява, че за периода от сключване на
договора, до 26.02.2014г., въззиваемите са извършили плащания в размер на
15 761.48 евро, от които 14 315.60 евро като погасяване на лихви и 839.64
евро – отразени като погасяване на главница.
В основното си заключение – стр.319 по т.д.№ 421/2015г. БОС вещото
11
лице е посочило, че изчисляването на дължимото, без съобразяване с
допълнителните анекси, сочи на общ размер на дължимата лихва към
15.07.2015г. от 15 490.28 евро, от които, както бе посочено по-горе е погасена
обща сума от 14 315.60 евро.
Видно от допълнителното експертно заключение – стр.410, при запазване
на първоначално посочените в процесния договор за кредит условия, към
24.04.2015г. непогасената главница е възлизала на 29 160.36 евро, а
непогасената лихва – на 723.72 евро, а общо за процесния период, разликата
като абсолютна сума между уговорените при сключване на договора
анюитетни погасителни вноски, всяка в размер на 211.85 евро и реално
заплатените суми е в размер на 3 284.51 евро – таблица на стр.335 от
основното заключение.
От двете заключения става ясно, че след 26.02.2014г. по кредита не са
постъпвали суми и подобни твърдения впрочем не са въвеждани от
въззиваемите.
Всичко описано по-горе води до несъмнения и доказан по безспорен,
според съда, начин, че към 24.04.2015г. кредитополучателите са изпаднали в
забава. При това положение Банката е упражнила правото си да обяви целия
кредит за предсрочно изискуем. При спазване на задължителното тълкуване
на закона, извършено с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т.18, Апелативен съд Бургас извърши проверка
по въведените правозащитни възражения за липса на предсрочна
изискуемост. Според ТР и установената съдебна практика – Решение № 106
от 20 юни 2017г. по т.д.№ 60152/2016г. ІV г.о., право на кредитора е да
направи кредита предсрочно изискуем при сбъдване на определени в
договора или при условията на чл.60, ал.2 ЗКИ предпоставки и след като тази
предсрочна изискуемост бъде обявена на длъжника. Уведомяването е, за да се
доведе до знанието му, че срещу него съществува вземане в определен
размер, с посочено основание. Просрочието вече бе установено.
От своя страна Банката е приложила надлежно връчени на 24.04.2015г.
нотариални покани, с които длъжниците са уведомени, че задълженията им по
договора за кредит са просрочени и Банката обявява неговата цялостна
предсрочна изискуемост. Поканите са достигнали до длъжниците, като съдът
12
не зачита възражението на Д.К., че не е надлежно уведомена нито за цесиите,
нито за настъпилата предсрочна изискуемост, понеже е направено след срока
по чл.367 ГПК и по правилото на чл.370 ГПК е преклудирано.
В обобщение на изложеното съдът приема, че се доказа настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита с начална дата 24.04.2015г.
По отношение на въведените с отговора против исковата молба
възражения за погасяване по давност на вноските от главницата и лихвите за
периода преди 11.08.2010г.: По този повод съдът съобрази твърденията на
двете страни – на въззивника по исковата молба и на въззиваемите по
отговорите. Банката твърди, че редовните плащания са преустановени,
считано от 08.04.2013г.(според уточнението на исковата молба), а
въззиваемите оспорват, като твърдят, че до 26.02.2014г. са внасяли
погасителни вноски. Така се налага извод, че към завеждане на исковата
молба – 11.08.2015г. не е изтекла нито тригодишна давност, нито петгодишна
по отношение на вноските, дължими до 08.04.2013г., до която дата и двете
страни не спорят, че е имало редовно погасяване на кредита.
При всичко така изложено се налага заключение, че към датата на
обявяване на предсрочна изискуемост, длъжниците са допуснали просрочие
за повече от 10 годишни анюитетни погасителни вноски, като се прилагат
правилата по първоначалния договор за кредит от 18.05.2007г., без зачитане
на последващите промени и са изпаднали в забава. Размерът на задължението
за главница и лихва е изследван с извършените основна и допълнителна СИЕ.
Без да се зачитат измененията, следващи от допълнителните споразумения и
увеличаването на ГЛП след втората цесия, вещото лице е посочило, че към
обявяване на предсрочната изискуемост – 24.04.2015г. непогасената главница
възлиза на 29 160.36 евро, а дължимата и просрочена лихва – на 723.72 евро–
стр.411 по т.д.№ 421/2015г. БОС.
Отново без да се зачитат автоматично внесените изменения по кредита на
ГЛП на Банката и цесионера, към 15.07.2015г., както се претендира по
исковата молба, размерът на непогасената главница е 29 160.36 евро, а на
дължимата лихва за периода 08.08.2013г. – 15.07.2015г. е 1174.68евро.
(15 490.28 евро – 14 315.60 евро – експертно заключение, стр.319 по т.д.№
421/2015г. БОС).
13
Що се отнася до претенцията за дължими такси по договора: претендира
се сума в размер на 236.60 евро за периода 08.06.2013г. – 15.07.2015г., която,
съгласно заключението на вещото лице, не е заплатена. С отговорите против
исковата молба са въведени възражения за нищожност на клаузата по чл.12 от
договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот
**** По делото, обаче, са налице достатъчно убедителни доказателства за
просрочие на дълга и липсват такива за едностранно изменение на Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионите, които Банката прилага при
операциите си. Ето защо не може да бъде направен основателен извод за
влошаване на положението на кредитополучателите и поставянето им в
неравностойно положение, за да бъде зачетено възражението при формиране
на крайната воля на съда.
По отношение на претендираното обезщетение за връчване на
уведомления и съобщения до длъжниците за извършените цесии и
настъпилата предсрочна изискуемост: съдът приема, че събраните
нотариални такси за връчване на уведомленията за извършени цесии не
следва да бъдат възлагани на длъжниците, доколкото те са извършени по
решение на Банката и не са свързани с изпълнението или неизпълнението от
страна на кредитополучателите на договорните им задължения. Затова счита,
че те следва да понесат само разноските за връчване на нотариалните покани,
с които е обявена предсрочната изискуемост. Съобразно приложените
писмени доказателства в тази връзка, общата сума възлиза на 136.80лв. До
тази сума е основателна претенцията.
При така изложеното, следва решение в горния смисъл.
По отношение на разноските: Цената на исковете е общо 74 774.48лв.:
73 634.48лв. (37 648.71 евро х 1.95583лв.) + 1140лв. Уважената част е
59 929.73лв.: 59 792.93лв. (29 160.36 евро + 1174.68евро +236.60евро, при
курс 1.95583 лева за евро) + 136.80лв., а отхвърлената – 14844.75лв.
С оглед изхода на спора на въззивника се дължат разноски, съобразно
уважената част от исковете. При разглеждането на делото пред БОС са
направени разноски в размер на 7517.50лв. При първото разглеждане на спора
пред Апелативен съд Бургас са направени разноски в размер на 2990.98лв.,
пред ВКС – 3020.98лв. и при настоящото няма данни за извършени такива.
14
Общо разноските на въззивника за всички инстанции възлизат на 13 529.46лв.
Съразмерно на уважената част от исковете, разноските за въззивника
възлизат на: 13 529.46лв. х 59 929.73лв. / 74 774.48лв или на 10 843.49лв. за
всички инстанции.
Въззиваемият М.П. е направил разноски за първата инстанция общо
3320лв. (2770лв.+200лв.+200лв.+150лв.), 500лв. за втората. Пред ВКС е
приложено пълномощно на процесуалния му представител за изготвяне и
приподписване на отговор срещу касационна жалба, но отговор не е
депозиран, затова сумата няма да бъде зачетена. При настоящото разглеждане
на делото липсват данни за извършени такива. Общо за всички инстанции
разноските му възлизат на 3 820лв. Съобразно отхвърлената част от исковете
му се дължи сума в размер на 662лв.
Въззиваемата Д. К. Т. е направила разноски в размер на 1000лв. за
първата инстанция и 2000лв. за втората, 2000лв. пред върховната и 600лв. за
настоящото разглеждане на делото. Общо разноските за всички инстанции
възлизат на 5600лв. Съобразно отхвърлената част от исковете на тази
въззиваема се дължи сумата от 1111.75лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 29/19.02.2018г. по т.д.№ 421/15г. на БОС, в
частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
„Витоша“, ул.“Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д.,
чрез адв.Св.З., съдебен адрес: ****, осъдителни искове против солидарните
длъжници М. ИЛ. П., ЕГН: **********, с пост.адрес: ****, Д. К. Т. , ЕГН:
**********, с адрес: **** и ИВ. В. П., ЕГН: ********** от **** за заплащане
на дължими по договор за кредит за извършване на строеж/довършване на
недвижим имот ****, суми както следва: за сумата на претендираната
просрочена главница до размера от 29 160.36 евро, ведно със законната
лихва, считано от депозиране на исковата молба и до окончателното
изплащане; за сумата от 1174.68евро, представляваща договорни лихви за
15
периода от 08.08.2013г. до 15.07.2015г.; за сумата от 236.60 евро,
представляваща неизплатени банкови такси за периода 08.06.2013г. –
15.07.2015г. и за сумата от 136.80лв. – обезщетение за разноски,
представляващи заплатени нотариални такси, както и в частта, с
която„Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на М. ИЛ. П., ЕГН:
**********, с пост.адрес: **** разноски по делото за размера над 662лв. и
в частта, с която„Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на Д. К. Т. ,
ЕГН: **********, с адрес: **** разноски по делото за размера над
1111.75лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА М. ИЛ. П., ЕГН: **********, с пост.адрес: ****, Д. К. Т. ,
ЕГН: **********, с адрес: **** и ИВ. В. П., ЕГН: ********** от **** да
заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Витоша“, ул.“Околовръстен
път“ № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д., дължимите по договор за кредит
за извършване на строеж/довършване на недвижим имот № ****, суми както
следва: просрочена главница в размер на 29 160.36 евро, ведно със
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба – 11.08.2015г. до
окончателното изплащане; сумата от 1174.68евро, представляваща
договорни лихви за периода от 08.08.2013г. до 15.07.2015г.; сумата от
236.60 евро, представляваща неизплатени банкови такси за периода
08.06.2013г. – 15.07.2015г. и сумата от 136.80лв. – обезщетение за разноски,
представляващи заплатени нотариални такси, както и разноски по делото за
всички инстанции в размер на 10 843.49лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16