Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 29.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 4653 по описа за 2017г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно
основание обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 15,32 лв.,
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 55,90
лв., чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска
456,62 лв. и чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска
149,00 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от „С.К.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***против Д. В.А.,
ЕГН **********,***, в която се твърди, че между ***, като доставчик на
електронни съобщителни услуги и Д. В.А. като потребител, е сключен договор за
услуги № ***- ***/15.10.2015, който е с предмет предоставяне на достъп до
интернет и услуги за пренос на данни, съобразно технологичните възможности на
мрежата на доставчика. Твърди, че съгласно сключения договор, *** се е задължил
да предоставя на потребителя договорените услуги, при Тарифен план Easy+ 30 ,
срещу задължението на потребителя да заплаща в полза на *** месечна абонаментна
такса в размер на 27,95 лв., с ДДС. Твърди, че договора за услуги е със срок на
действие 24 месеца, като страните са постигнали съгласие, че след изтичане на
първоначалния срок, договорът се преобразува в безсрочен при същите условия,
освен ако потребителят не се е възползвал от правото си да прекрати договора с
1-месечно писмено предизвестие. Твърди, че с подписването на сключения между
страните договор, потребителят е декларирал, че се е запознал, съгласен е и се
задължава да спазва Общите условия за уреждане на взаимоотношенията между *** и
абонатите и потребителите, ползващи интернет услуги и услуги за пренос на данни
чрез обществена електронна съобщителна мрежа на ***, които са неразделна част
от договора за услуги. Твърди, че съгласно разпоредбите на договора за услуга и
Общите условия към него, в случай, че потребителят не заплатил дължимата
месечна такса в определения срок и неизпълнението на задължението продължило до
началото на следващия отчетен период.
Твърди, че „***“ има правото да начисли на потребителя неустойка за
неизпълнение за следващия отчетен период в размер на 1 месечна такса, като
издава за това фактура. Твърди, че в случай, че потребителят продължи да не
заплаща дължимите от него суми и неустойки и за следващите отчетни периоди, ***
има правото да начислява неустойка в размер на месечната абонаментна такса за
всеки следващ отчетен период, докато прекрати едностранно договора на услуга,
като за месеците, през които е начислена неустойка за неизпълнение,
потребителят не дължи заплащане на месечна абонаментна такса. Твърди, че така,
на потребителя е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 55,90 лв., представляваща 2 бр. месечни абонаментни такси за периода
от 1.11.2015 г. до 31.12.2015 г..
Твърди, че съгласно разпоредбите на договора за услуги, при едностранно
прекратяване на договора от страна на *** поради неплащане на дължими суми от
потребителя, което е извършено на 31.01.2016 г., същия дължи на *** неустойка
за предсрочно прекратяване на договора в размер на сбора на месечните
абонаментни такси за остатъка на уговорения от страните срок на договора.
Твърди, че на основание посочената разпоредба, с издадената на 1.02.2016 г.
фактура № **********, на потребителя е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 456,62 лв., от които 447,20 лв.
представляващи 16 броя месечни абонаментни такси за периода от 1.01.2016 г. до
31.08.2017 г. и 9,42 лв. абонаментна такса за периода от 01.09.2017г. До
15.09.2017г. Твърди, че неустойката за предсрочно прекратяване на договора е
изчислена с краен период един месец преди изтичане на срока на договора, тъй
като при подписване на договора за услуга потребителят е предплатил една
месечна абонаментна такса. Твърди, че договорената между страните услуга е
предоставяна от страна на *** посредством устройство и SIM карта, собственост
на ***, които потребителят се е задължил да използва само в съответствие с
тяхното предназначение и указанията на доставчика на услугата. Твърди, че с
подписването на договора, потребителят удостоверява предаването на устройството
от страна на ***, индивидуализирано като марка и модел в договора за услуги.
Съгласно разпоредбите на сключения договор, потребителят се е задължил да върне
предоставеното му за ползване устройство след прекратяване на договора за
услуга, независимо от основанието за това, в състоянието, в което го е получил,
при отчитане на нормалното изхабяване, като в случай, че не изпълни това свое
задължение, потребителят дължи на *** заплащането на стойността на устройството
по цена, съгласно Ценова листа на оборудването, предоставяно от ***. Твърди, че
в конкретния случай, *** е предоставил на потребителя устройство: мобилен WIFI
рутер, което потребителят не е върнал на *** след прекратяване на договора за
услуга на 31.01.2016 г., предвид което и на основание разпоредбите на сключения
договор, потребителят дължи заплащането на стойността на предоставеното за
ползване и невърнато устройство, която е в размер на 149,00 лв. Твърди, че за
предоставените услуги, от страна на *** на името на потребителя са издадени
следните фактури: фактура № ********** издадена на 02.11.2015г., за отчетен
период от 15.10.2015г. до 31.10.2015г., на стойност 15.32 лв. ,представляващи
абонаментна такса , със срок за плащане 17.11.2015г.; фактура № ********** издадена
на 02.12.2015г., за отчетен период от 01.11.2015г. до 30.11.2015г. на стойност
27.95лв., представляващи неустойка за неизпълнение , със срок за плащане
17.12.2015г.; фактура № 2000063530издадена на 04.01.2016г., за отчетен период
от 01.12.2015г. до 31.12.2015г. на стойност 27.95лв„ представляващи неустойка
за неизпълнение , със срок за плащане 19.01.2016г.; фактура № **********
издадена на 01.02.2016г., за отчетен период от 01.01.2016г. до 31.01.2016г., на
обща стойност 605.62 лв., от които: 149 лв. - сума за невърнато устройство и
456.62 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване, със срок за плащане 16.02.2016г. Твърди, че съгласно разпоредбите
на сключения договор и приложимите към него Общи условия, потребителят е длъжен
да заплаща дължимите от него суми в 15-дневен срок от издаването на фактура,
като неполучаванего на фактура не го освобождава от задължението му да заплати
дължимите от него суми, в определения във фактурата срок. За ползваните от
потребителя услуги, *** издава фактура текущо, на определени дати, за които
дати потребителят се информира при подписване на договора за услуга.
Разпоредбата на т. 10.10 от Общите условия предвижда, че при неизпълнение на
задължението за заплащане на дължимите суми в срок, потребителят дължи неустойка
в размер на законната лихва за забава за всеки ден закъснение. Твърди, че
длъжникът не е извършил плащане по описаните фактури. Твърди, че на
13.09.2016г. е подписан Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ между *** и
„***/понастоящем „С.К.“ ЕООД/, по силата на който вземанията на ***,
произтичащи от договор за услуги № ***- ***/15.10.2015;, за който е открит
Клиентски № *** са прехвърлени в собственост на „***/понастоящем „С.К.“ ЕООД/,
ведно с всички привилегии и обезпечения. Общите условия за уреждане на
взаимоотношенията между *** и потребителите, които са неразделна част от
договора за услуги съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че длъжникът е
уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с
Уведомително писмо от страна на ***, изпратено с известие за доставяне. Твърди,
че от известието за доставяне, приложено по делото е видно, че Уведомителното
писмо за извършена цесия е получено от лицето П.С.- член на домакинството на
длъжника на дата 20.10.2016 г. Алтернативно, моли да бъде прието като
доказателство към настоящата искова молба уведомлението за извършената цесия
изх. № УПЦ-П-МТК/*** между "***“ООД и „С.К.“ ЕООД изхождащо и подписано от
"***'ООД, което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. В случая следва да се има предвид, че съгласно т. 4.9. от
договора за цесия, „С.К.“ ЕООД, в качеството на цесионер се е задължило от
името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия.
Позовава се на Решение № 123 от 24.06.2009г. на В КС по т.д. № 12/2009г, II
Т.О., ТК, постановено по реда на чл. 291 от ГПК, съгласно което "доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлено вземане не може да бъде игнорирано.
Твърди, че в качеството си на цесионер, „***, подал заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и
по образуваното ч.гр.д. 2299/2017 г. по описа на PC-Плевен, е издадена Заповед
за изпълнение, срещу която е постъпило писмено възражение от длъжника. Моли, да
бъде признато за установено по отношение на Д. В.А. , с ЕГН: **********, че
същият дължи на „С.К.“ ЕООД сумата от 676,84 лева (шестстотин седемдесет и шест
лева и осемдесет и четири стотинки) от които 15,32 лева (петнадесет лева и
тридесет и две стотинки) - главница: 55,90 лева (петдесет и пет лева и
деветдесет стотинки ) - неустойка за неизпълнение: 456,62 лева (четиристотин
петдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки) - неустойка за предсрочно
прекратяване на договора; 149,00 лева (сто четиридесет и девет лева ) - сума за
невърнато устройство, както и законната лихва за забава от датата на входиране
на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението. Претендира
направените деловодни разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 16.01.2018
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника.
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази
задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените
обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си размер,
ответника следва да бъде осъден да
заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 75,00 лв. за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно със заявената и уважена претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 275,00
лв./175,00лв. +100,00лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника Д. В.А., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора „С.К.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
***, ***сумата 15,32 лева, представляващи главница-абонаментна такса по договор
за услуги № ***- ***/15.10.2015г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1429/31.03.2017г. по ч.гр.д.№2299/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника Д. В.А., ЕГН **********,***,
че ДЪЛЖИ на кредитора „С.К.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***сумата
55,90 лева, представляващи неустойка за неизпълнение по договор за услуги № ***-
***/15.10.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1429/31.03.2017г.
по ч.гр.д.№2299/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК,
вр.чл.92 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника Д. В.А., ЕГН **********,***,
че ДЪЛЖИ на кредитора „С.К.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***сумата
456,62 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване по договор за
услуги № ***- ***/15.10.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение
№ 1429/31.03.2017г. по ч.гр.д.№2299/2017 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, по отношение на ответника Д. В.А., ЕГН **********,***, че
ДЪЛЖИ на кредитора „С.К.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***сумата
149,00 лева, представляващи сума за невърнато устройство по договор за услуги №
***- ***/15.10.2015г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1429/31.03.2017г. по ч.гр.д.№2299/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. В.А., ЕГН **********,*** ДА ПЛАТИ
на „С.К.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***сумата от 75,00
лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.2299/2017 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ГПК Д. В.А., ЕГН **********,*** ДА
ПЛАТИ на „С.К.“ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***сумата от 275,00 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и ДТ.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4
ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: