№ 8544
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110157279 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявени от П. Г. Х. срещу „*** кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл.
224, ал. 1 КТ за заплащане на следните суми: 14 831,86 лв., представляваща неплатени
нетни трудови възнаграждения за периода м. май 2024 г. – м. юли 2024 г., дължими по
трудов договор от 03.11.2023 г., който е прекратен, считано от 03.07.2024 г., от която:
2054,12 лв. – за м. май 2024 г. (частично), 11 854,12 лв. – за м. юни 2024 г., и 923,62 лв.
– за м. юли 2024 г.; 4176,00 лв. - обезщетение, дължимо поради прекратяване на
трудов договор от 03.11.2023 г. от страна на ищеца на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;
21 123,83 лв., представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м.
юли 2024 г. – м. септември 2024 г., дължими по трудов договор от 15.07.2024 г., който е
прекратен, считано от 09.09.2024 г., от която: 7033,57 лв. - за м. юли 2024 г., 11 854,13
лв. – за м. август 2024 г., и 2236,13 лв. – за м. септември 2024 г.; 12 319,20 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8
работни дни за 2024 г., дължимо по трудов договор от 15.07.2024 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
27.09.2024 г., до окончателното им заплащане.
Ищецът П. Г. Х. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „*** по
силата на трудов договор от 03.11.2023 г., по силата на който е заемал длъжността
„отговорен ръководител“, при уговорен размер на месечната работна заплата,
включваща два компонента - 11 600 лв. – основна заплата, и допълнително трудово
възнаграждение за трудов и професионален опит от 0,6 % от основната месечна
1
работна заплата за всяка година трудов стаж и професионален опит на същата, сходна
или със същия характер длъжност или професия, при пълно работно време от 8 часа на
ден и 40 часа седмично. Поддържа, че поради забавяне изплащането на трудовите
възнаграждения за м. март, м. април, м. май и м. юни 2024 г., на 01.07.2024 г. е
отправил до работодателя заявление за напускане, поради което, считано от 03.07.2024
г., трудовият му договор е бил прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Заявява,
че неплатено е останало трудовото му възнаграждение за периода м. март, април, май
и юни 2024 г., като този факт е констатиран с протокол за извършена проверка № ПР
241960/23.07.2024 г. на дирекция „***, въз основа на който са издадени задължителни
предписания за тяхното заплащане в срок до 12.08.2024 г. Твърди, че в изпълнение на
същите са заплатени дължимите суми за м. март, април и частично за м. май 2024 г.,
но неплатени останали следните суми: 2054,12 лв. – част от заплата за м. май 2024 г.,
11 854,12 лв. – заплата за м. юни 2024 г., 923,62 лв. – заплата за м. юли 2024 г., и
4176,00 лв. - обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Впоследствие между същите страни бил
сключен нов трудов договор от 15.07.2024 г. със същите параметри, по който също са
останали неплатени суми за трудово възнаграждение за м. юли, м. август и м.
септември 2024 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г.,
поради което той също е бил прекратен на 09.09.2024 г. на същото основание, като
неплатени по него останали следните суми: 7033,57 лв. – заплата за м. юли 2024 г., 11
854,13 лв. – заплата за м. август 2024 г., 2236,13 лв. – заплата за м. септември 2024 г.,
и 12 319,20 лв. - обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск от 8 дни за 2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*** не е депозирал отговор на исковата
молба.
В проведеното първо съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките,
предвидени в чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на
неприсъствено решение, при следните съображения:
Процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК са: 1) ответникът да не е
представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или
негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не
е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в първото редовно открито съдебно заседание по делото; 5) ищецът да е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
2
В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване
неприсъствено решение срещу ответника. Видно от приложените по делото
доказателства, на основание чл. 131, ал. 1 ГПК лично на управителя на ответното
дружество са връчени преписи от исковата молба и приложените доказателства, като
му е указано в едномесечен срок да вземе становище по иска и да посочи
доказателства. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по
искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден
отговор на искова молба, страната е редовно призована за откритото съдебно
заседание, не е направено искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а от
приетите в проведеното съдебно заседание писмени доказателствени средства се
установява, че предявените искове са вероятно основателни - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2
ГПК. С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съдът не следва да
мотивира решението по същество.
С право за присъждането на разноски разполага единствено ищецът, в полза на
който следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
6650,00 лв.
Освен това, на основание чл. 78, ал. 6 КТ ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийския районен съд сумата 2098,35 лв., представляваща
държавна такса върху предявените искове.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, да заплати на П. Г. Х., ЕГН **********, следните
суми: 14 831,86 лв. на основание чл. 128, т. 2 КТ - неплатени нетни трудови
възнаграждения за периода м. май 2024 г. – м. юли 2024 г., дължими по трудов договор
от 03.11.2023 г., който е прекратен, считано от 03.07.2024 г., от която: 2054,12 лв. – за
м. май 2024 г. (частично), 11 854,12 лв. – за м. юни 2024 г., и 923,62 лв. – за м. юли
2024 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата
молба – 27.09.2024 г., до окончателното му изплащане; 4176,00 лв. на основание чл.
221, ал. 1 КТ - обезщетение, дължимо поради прекратяване на трудов договор от
03.11.2023 г. от страна на ищеца на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно със
законната лихва върху вземането от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2024
г., до окончателното му изплащане; 21 123,83 лв. на основание чл. 128, т. 2 КТ -
неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. юли 2024 г. – м. септември
2024 г., дължими по трудов договор от 15.07.2024 г., който е прекратен, считано от
09.09.2024 г., от която: 7033,57 лв. - за м. юли 2024 г., 11 854,13 лв. – за м. август 2024
г., и 2236,13 лв. – за м. септември 2024 г., ведно със законната лихва върху вземането
3
от датата на подаване на исковата молба – 27.09.2024 г., до окончателното му
изплащане; 12 319,20 лв. на основание чл. 224, ал. 1 КТ - обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни за 2024 г., дължимо по трудов
договор от 15.07.2024 г., ведно със законната лихва върху вземането от датата на
подаване на исковата молба – 27.09.2024 г., до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, да заплати на П. Г. Х., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6650,00 лв., представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, да заплати по сметка на Софийския районен съд
сумата 2098,35 лв., представляваща държавна такса върху предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4