№ 859
гр. С., 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207165 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „СВ. НА ИНС.-Б.“ООД, ЕИК ...,
представлявано от А.Ю.Б., срещу наказателно постановление №ЙЕА -
8/12.04.2021г., издадено от М.П.Й. – главен директор на Главна дирекция
„Надзор на пазара“ (ГДНП) при ДАМТН, с което на основание чл. 52 от
Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ на търговското
дружество е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5000,00 /пет
хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.26, ал.2 от ЗТИП (ДВ,
бр.86/1999г., доп. ДВ, бр.105/2020г.).
В депозираната жалба са релевирани доводи за процесуалната
незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, както и за
противоречието му с материалния закон. Сочи се, че
административнонаказателната процедура е инициирана след изтичане на
тримесечния давностен срок, установен в нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Възразява се срещу отсъствието на изчерпателно описание на елементите от
фактическия състав на извършеното нарушение. По приложението на
материалния закон се излагат доводи, че датата на извършване на
простъпката е определена неправилно и в разрез с изложеното в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното
1
постановление. Формулирана е молба за цялостна отмяна на издадения
санкционен акт.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. СВ. КЛ. - САК, която поддържа жалбата с изложените в
нея аргументи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В
депозиран до съда отговор по жалбата са изложени аргументи относно
законосъобразност и правилност на издаденото наказателно постановление.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„СВ. НА ИНС.-Б.“ООД е търговско дружество, вписано в търговския
регистър с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: обл. С., общ. СТ., гр.
С., район С., ул. „М.” № 8. Дейността на дружеството била свързана с внос на
инструменти, машини и други промишлени стоки.
На 18.09.2020г. в Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН), чрез електронна платформа постъпил сигнал от потребител
ХР.Б., вх. №80-01-22/18.09.2020г., в който се съдържало оплакване от
предоставената от търговеца „Б. Б.“ЕООД информация за продукт –
компресор Д. PC 1/24-205 24 L. По този повод с резолюция от 21.09.2020г.
била инициирана проверка, извършването на която било възложено на свид.
Й.ЕВГ.Г.-АТ. – „главен инспектор“ в Главна дирекция „Надзор на пазара“,
Регионален отдел „Югозападна Б.“ при ДАМТН.
В изпълнение на служебните си задължения свидетелката заедно със
свой колега – Е.И. посетила на 25.09.2020г., търговски обект - магазин Н.М.
251, находящ се в гр. С., ул. „...” №794, стопанисван от „Б. Б.”ООД, ЕИК
*********. След като се легитимирали, органите пристъпили към проверка,
протекла в присъствието на управителя на магазина - Т.Т.. В хода на
2
контролната дейност те установили, че в търговския обект се предлага за
продажба въздушен компресор, опакован в кашон, марка Д.® и модел PC1/24-
205, нанесени върху продукта, опаковката и в инструкцията за употреба.
Върху процесната стока били изписани нейни технически характеристики, а
именно - мощност 1,5 кВт, максимално работно налягане 8 бар., обем на
резервоара 24 л, производителност 206 л/мин, напрежение 220V/50Hz, степен
на защита IP21, сериен номер: ..., артикулен номер: ..., дата на производство
05/2019г., произведена в К.. Върху опаковката на продукта били отразени
същите данни с добавката на бар код: .... Върху допълнително поставен от
вносителя етикет се различавала и информация относно производителя –
„М.Х.“ГмбХ и вносителя - „СВ. НА ИНС.-Б.“ООД. Процесният продукт се
предлагал за продажба в магазина с обявена цена от 199,00 лв.
Проверяващите заключили, че проверената стока представлява "машина" по
смисъла на Наредбата за съществените изисквания и оценяване
съответствието на машините (НСИОСМ), като констатирали, че се предлага
без маркировка за съответствие „СЕ“, трайно нанесена от производителя
върху уреда, без да е придружена от ЕО Декларация за съответствие, съгласно
Приложение № 1, т.1 от НСИОСМ, както и без нанесено името и адреса на
управление на производителя или на неговия упълномощен представител.
Установените в хода на проверката обстоятелства били отразени във
формуляр № 002935/25.09.2020 г., който представлявал неразделна част от
съставения по повод извършената дейност констативен протокол с № 001133.
Преписи от формуляра и протокола били връчени на управителя Т., който
също ги подписал.
За да бъде проследен редът за придобиване на продукта, както и
отговорните лица по веригата на разпространението му, контролните органи
изискали от „Б. Б.“ ООД, с писмо изх. № 81-00-1403/05.10.2020 г. на ДМТН
(получено на 15.10.2020 г. от дружеството), на основание чл.30ж, ал.1, т.4 от
ЗТИП да представи заверени копия от оригинални счетоводни, търговски или
други книги и документи (включващи митнически декларации, вносни
фактури или фактури за доставка), касаещи проверявания компресор. В
отговор постъпило писмо, с вх. № 81-00-1403/13.10.2020 г., към което били
приложени и десет броя фактури, издадени от „СВ. НА ИНС.-Б.“ООД.
С писмо изх. № 81-00-1403-2/20.10.2020 г. на ДАМТН (получено от
3
адресата на 23.10.2020 г.) от „СВ. НА ИНС.-Б.“ ООД били изискани, на
основание чл.30ж, ал.1, т.4 от ЗТИП, заверени копия от оригинални
счетоводни, търговски или други книги и документи. В отговор, с писма с вх.
№ 81-00-1403-3/29.10.2020 г. и вх. № 81-00-1403-4/30.10.2020 г., то
предоставило на ДАМТН копия на съответните фактури.
След преглед и анализ на по-горе посочените документи контролните
органи по безспорен начин установили, че дружеството-жалбоподател е
вносител по смисъла на § 1, ал.1, т.5а от Допълнителните разпоредби на
ЗТИП.
С писмо, изх. № 81-00-1403-5/03.11.2020г. на ДАМТН (получено от
адресата на 16.11.2020 г.), на основание чл.30ж, ал.1, т.2 от ЗТИП, от „СВ. НА
ИНС. – Б.“ООД било изискано предоставянето в 15-дневен срок на копие на
ЕО декларация за съответствие, съгласно част А, т.1, буква „к“ от
Приложение №5 към чл.5, ал.1, т.5 от НСИОСМ, във връзка с „Приложение
№1 към чл.5, ал.1, т.5 и протоколи, които представят резултати от
изпитванията по приложимия стандарт за компресор (въздушен), съгласно
част А, т.1, б.“е“ от Приложение №5 към чл.5, ал.1, т.2 от НСИОСМ.
С писмо вх. № 81-00-1403-7/24.11.2020 г. въззивникът предоставил на
контролните органи: 1. Копие от декларация за съответствие, издадена от ...
& ..., с дата на издаване 22.07.2013 г.; 2. Копия от тестови проверки на
съответствието; 3. Копия от изпитвателни протоколи; 4. Копие на TEST
REPORT № 160500548HZK-002/23.08.2016 г., с възложител ... & .... Така
изброените документи обаче нямали отношение към проверявания продукт, с
марка Д.® и модел PC1/24-205.
С писмо изх. № 81-00-1403-9/29.12.2020 г. на ДАМТН (получено на
04.01.2021 г.) отново били изискани, на основание чл.30ж, ал.1, т.2 от ЗТИП,
от „СВ. НА ИНС.-Б.“ ООД да предостави на контролните органи в 15-дневен
срок декларация на ЕО за съответствие и протоколи с резултати от
изпитванията по приложимия стандарт за предлагания въздушен компресор.
С писмо вх. № 81-00-1403-10/13.01.2021 г. на контролните органи
дружеството изпратило копие на декларация за съответствие, издадена от ... &
...., издадена на 20.03.2019 г.; 2. Копие на потвърдително писмо от ... & ....; 3.
Копие на договор № 16Н11028-К154-М1 с неясно съдържание на китайски
език. С писмо вх. № 81-00-1403-11/15.01.2021г. на ДМТН „СВ. НА ИНС.-Б.“
4
ООД допълнително предоставило за процесния продукт отново същите
изпитвателни протоколи, получени от контролните органи с писмо вх. № 81-
00-1403-7/24.11.2020 г.
Било установено, че всички документи били неотносими към
проверявания продукт и не доказвали оценено съответствие на проверявания
компресор - марка Д.® и модел PC1/24-205 със съществените изисквания на
НСИОСМ.
При така установените факти свид. А. приела, че е извършено
административно нарушение от страна на въззивника, поради което с писмо
№ 81-02-134/11.02.2021г. представител на дружеството бил поканен да се яви
в офиса на ДАМТН на 26.02.2021г., за иницииране на
административнонаказателна процедура.
На посочената в поканата дата в сградата на наказващия орган се явил
пълномощник на дружеството. В негово присъствие и в това на свидетелите
Е.Й.И. и Г.К.Б. свид. А. съставила АУАН № ЙЕА-8/26.02.2021 г. За нарушена
била посочена разпоредбата на чл.26, ал. 1 от ЗТИП. Актът бил подписан от
актосъставителя, свидетелите по него и пълномощника на дружеството -
въззивник, като на последния бил връчен екземпляр. В съответната графа от
бланката на АУАН пълномощникът на дружеството не вписал възражения.
Такива в писмена форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 12.04.2021г., М.П.Й. – главен
директор на Главна дирекция „Надзор на пазара“ (ГДНП) при ДАМТН издал
и атакуваното наказателно постановление № ЙЕА-8/12.04.2021 г. С него, при
дословно възпроизвеждане на фактическите констатации от АУАН, на
основание чл.52 от ЗТИП на търговското дружество е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева за неизпълнено
правно задължение по чл.26, ал.2 от ЗТИП. Препис от постановлението бил
връчен на въззивника.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелката А., както и от писмените доказателства:
разписка за връчване на АУАН; Констативен протокол за извършена
проверка № 001133; Писмо изх. № 81-00-1403/05.10.2020 г. на ДМТН; Писмо
с вх. № 81-00-1403/13.10.2020 г. на „Б. Б.“ ООД; писмо изх. № 81-00-1403-
5
2/20.10.2020 г. на ДМТН; писма с вх. № 81-00-1403-3/29.10.2020 г., вх. № 81-
00-1403-4/30.10.2020 г. и вх. № 81-00-1403-8/21.12.2020 г. на „СВ. НА ИНС.-
Б.“ ООД; писмо изх. № 81-00-1403-5/03.11.2020 г. на ДАМТН; писмо вх. №
81-00-1403-7/24.11.2020 г. на „СВ. НА ИНС.-Б.“ ООД; писмо изх. № 81-00-
1403-9/29.12.2020 г. на ДМТН; писмо вх. № 81-00-1403-10/13.01.2021 г.;
писмо вх. № 81-00-1403-11/15.01.2021г. на ДМТН; писмо-покана № 81-02-
134/11.02.2021г. на ДАМТН; пълномощно от А.Б. за упълномощаване на адв.
К.; пълномощно на А.Б. за упълномощаване на Г.Д.; заверени копия на
фактури; заверени копия на декларации за съответствие; заверени копия на
протоколи за резултати от изпитвания; заверени копия на тестови проверки;
заверени копия на TEST REPORT; сигнал вх. № 80-01-22/18.09.2020 г. от
ХР.Б.; Заповед № А – 440/12.06.2017г. на Председателя на ДАМТН; Заповед
№ А – 641/16.11.2020г. на Председателя на ДАМТН, приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Съдебният състав кредитира показанията на свидетелката А., като
подробни и вътрешно балансирани. В тях са изложени непосредствените
възприятия на инспектора относно етапите на проверката, доколкото се явява
пряк участник в нея, респ. очевидец на демонстрираното от дружеството –
въззивник бездействие. Тя последователно споделя констатираните в хода на
контролната дейност пропуски. Изрично подчертава, че са били изискани от
дружеството - жалбоподател документи, разписани в нормата на чл.30ж, ал.1,
т.2 от ЗТИП, в частност ЕО декларация за съответствие и протоколи,
представящи резултати от изпитвания по приложим стандарт за внесения
въздушен компресор, а предоставени в отговор на ДАМТН книжа са били
неотносими към проверявания продукт. Изрично сочи, че техническата
документация е изисквана двукратно – веднъж с писмо с изх.№81-00-14-03-
5/03.11.2020г. и втори път с писмо изх.№81-00-1403-9/9.12.2020г., като и в
двата случая дружеството не е удовлетворило исканията на проверяващите в
указания му 15-дневен срок. Така приобщените гласни доказателства намират
подкрепа в приложената към делото кореспонденция между ДАМТН и
въззивника, както и документацията, представена от последния. Фактите,
изводими от тях, се потвърждават и от приложения към делото протокол за
извършена проверка на място. Доколкото намира показанията на свидетеля за
обективни и без вътрешни противоречия, съдът им дава вяра и основава
фактическите си изводи върху тях.
6
Съставът на съда кредитира и посочените по-горе писмени
доказателства-протокол за извършена проверка, респ. приложени заповеди,
писмена кореспонденция между ДАМТН и „СВ. НА ИНС. – Б.“ООД,
доколкото същите спомагат за пълното и обективно изясняване на
релевантните обстоятелства по делото. Те кореспондират, както помежду си,
така и с показанията на разпитания свидетел. Видно от съдържанието на
писмо изх.№81-00-14-03-9/29.12.2020г., с него са изискани, документите,
които въззивникът, като вносител, е бил задължен да представи по силата на
чл.30ж, ал.1 ,т.2 от ЗТИП. Търсените книжа са били описани в детайли,
поради което и съмнение относно съдържанието на писмото не е могло да
възникне. Въпреки това, видно от депозираните с дати 13.01.2021г. и
15.01.2021г. отговори, въззивникът не е удовлетворил издаденото
разпореждане на контролния орган от 29.12.2020г., получено на 04.01.2021г.,
срокът за изпълнение на което е бил 15-дневен, доколкото е изпратил
неотносими към продукта, предмет на проверка, документи, а до 19.01.2021г.,
когато е изтичал 15 –дневния срок, не е предоставил допълнителни такива.
Т.е., бездействието е даденост към 20.01.2021г. Установява се от
приложените материали и друго, отделно нарушение на нормата на чл.26, ал.2
от ЗТИП, дадено обаче към 02.12.2020г., доколкото дружеството не е
отговорило съответно и на отправено към него искане за представяне на
книжа за същия продукт, но с писмо от 03.11.2020г., получено на 16.11.2020г.
Доколкото обаче за това бездействие не е наложена санкция, съдът го
коментира само като част от хронологията, налагаща се от доказателства на,
но не и като релевантна фактология към процесното нарушение, извършено
на 20.01.2021г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и
необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи наказателни
постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По
аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия материален закон, като
съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и
7
пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации,
заложени в АУАН или наказателното постановление.
За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в
съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения
АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и
сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно
постановление. В конкретния случай съдът приема, че актът е съставен от
компетентно лице съгласно Заповед А-641/16.11.2020 г. – „главен инспектор”
в Главна дирекция „Надзор на пазара“ при Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор. НП е издадено от Главен директор на
Главна дирекция „Надзор на пазара“ към ДАМТН, в качеството му на
оправомощено лице, съгласно Заповед № А-440/12.06.2017 г. на Председателя
на ДАМТН, по арг. от чл.47, ал.2, вр.ал.1, б.”а” от ЗАНН, вр.чл.54, ал.2 от
ЗТИП. Спазени са императивните изисквания за делегиране на правомощия,
поставени от закона, поради което и издателят на санкционния акт обладава
нужната компетентност на наказващ орган.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за иницииране на
административнонаказателното производство извън установения в нормата на
чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен давностен срок. Преценката за неговото
течение се извършва не само спрямо момента на установяване на
нарушението, но и спрямо датата на реализиране на деянието, описана в
АУАН и НП. В конкретния случай в процесуалните актове се изнася
твърдение, че бездействието на дружеството е настъпило на 20.01.2021г.,
който момент съвпада и с този на откриването му. Спрямо тази дата моментът
на съставяне на АУАН – 26.02.2021г., не отстои на повече от три месеца.
Изводът би бил идентичен и в случай че бъде преценявано течението на срока
спрямо момента на първото неизпълнение на изискването, установено с
текста на чл.26, ал.2 от ЗТИП и извършено по повод писмо изх. №81-00-1403-
5/03.11.2020г., получено от въззивника на 16.11.2020г. В тази хипотеза срокът
за изпълнение пред ДАМТН би изтичал на 01.12.2020г. Действително,
дружеството е върнало отговор с писмо, заведено с входящ номер на
24.11.2020г., съдържанието на чиито приложения не е отговаряло на
определения от контролния орган предмет на проверката. Въпреки това до
8
01.12.2020г. въззивникът, дори по собствена инициатива, е можел да изпрати
коригиращо писмо с други документи, които да са относими към вноса на
артикула, изследван в рамките на контролната дейност. Т.е., най- ранният
момент, в който проверяващите биха могли да установят нарушение, се е
явявала датата 02.12.2020г. Спрямо нея съставянето на АУАН на 26.02.2021г.
също би било дадено в установения с нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН
тримесечен давностен срок.
Производството е протекло и при съобразяване на по- дългия давностен
срок от една година, установен в текста на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено в рамките на 6-месечният срок след
иницииране на административнонаказателната процедура чрез съставяне на
АУАН. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от
формална страна.
На следващо място, съдът констатира, че са съобразени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл.57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, са описани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за
да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и
адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето,
срещу което се насочва административнонаказателната принуда. Въведени са
всички съставомерните признаци на съответно приложимия състав на чл.26,
ал. 2 от ЗТИП. Надлежно отразени са обстоятелствата, при които е извършено
нарушението – проверяваната стока, предмет на внос, качеството на
въззивника, редът за изискване на документи, относими към внесения
артикул, датата, до която се приема, че е следвало да бъде изпълнено
представянето на документи и техният вид, както и констатираното
бездействие, ведно с мястото, на което е било дължимо изпълнението.
Изрично ангажирана като време на нарушението е датата 20.01.2021г.
Действително, в констативно- съобразителната част на АУАН и НП е
9
изложена в хронология цялостната кореспонденция между ДАМТН и „СВ.
НА ИНС. – Б.“ООД, прочитът на която налага извод за двукратно проявено
неизпълнение от страна на въззивника, изразило се в непредставяне на
относими към предлагания от него продукт – въздушен компресор,
документи – ЕО декларация за съответствие и протоколи с резултати от
технически изпитвания за съответствие. Описани са две писма, адресирани до
дружеството от контролните органи (съответно от 03.11.2020г. и от
29.12.2020г.), получени на различни дати (16.11.2020г. и 04.01.2021г.), на
които са върнати отговори (от 24.11.2020г. – на първото писмо и от
13.01.2021г. и 15.01.2021г. – на второто писмо). Разкриват се две отделни
нарушения на нормата на чл.26, ал.2 от ЗТИП – първото извършено на
02.12.2020г. и второто – на 20.01.2021г. Въпреки това изрично е намерил
място изводът на актосъставителя и на наказващия орган, че тезата им се
съсредоточава върху второто по ред неизпълнение, като единствено то ще
бъде санкционирано. Отсъствието на воля да се материализира подобно
заключение и за нарушението на 02.12.2020г. не накърнява логиката на
изложението на фактите, нито води до неяснота на застъпената теза, която е
достъпно изградена и пресъздадена в писмен вид чрез иницииращия
производството акт и санкционния такъв. Този подход единствено изразява
упражняване на правомощието на наказващия орган, а и на актосъставителя,
да игнорира първото нарушение, която преценка, впрочем, не подлежи на
съдебна проверка. В духа на изложените аргументи, според настоящия
съдебен състав, правото на жалбоподателя е охранено в степен, позволяваща
му да организира защитата си въз основа на ясно и пълно описано
„административнонаказателно обвинение”.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „СВ. НА
ИНС.-Б.“ООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение, произтичащо
от разпоредбата на чл. 26, ал.2 от Закона за техническите изисквания към
продуктите (ЗТИП), за което на основание чл.52 от същия нормативен акт му
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 /пет хиляди/ лева.
10
По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателят, в
качеството си на задължено лице, не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от нормата на чл.26, ал.2 от ЗТИП, а именно при поискване от
органите за надзор на пазара да предостави копие от декларация за
съответствие и да осигури техническото досие за конкретен продукт –
предмет на внос, в срок не по- дълъг от 15 дни от датата на получаване на
искането. Категорични изводи в тази насока позволяват приобщените към
материалите по делото показания на свид. А. и приложените по делото
писмени доказателства.
„СВ. НА ИНС.-Б.”ООД се явява адресат на изискванията, установени в
чл.26, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите. Доказан
категорично в случая е фактът, че въззивникът притежава качеството на
вносител по смисъла на §1, ал.1, т.5а от Допълнителните разпоредби на
ЗТИП, доколкото именно дружеството е внесло и пуснало на българския
пазар, който е част от този на Европейския съюз, по смисъла на §1, т.3 от ДР
на ЗТИП, продукт от трета държава (К.Н.Р.) – въздушен компресор, марка Д.,
модел PC1/24-205. Така описаният уред, станал обект на проверка от органите
на ДАМТН, представлява „машина“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба за
съществените изисквания и оценяване съответствието на машините
(НСИОСМ), приета на основание чл.7, ал.1 от ЗТИП. В този смисъл и
дейността на дружеството, свързана с вноса и реализацията на посочения
продукт, се подчинява на реда за определяне на съществените изисквания към
продуктите, които са предназначени за пускане на пазара, установен с
нормите на ЗТИП.
Съгласно текста на чл.30ж, ал.1, т.2 от ЗТИП, органите за надзор на
пазара, в случая органите на ДАМТН, имат право да изискват от
производителя, от неговия упълномощен представител, от вносителя или от
търговеца декларация за съответствие, техническо досие и инструкция и/или
указание за употреба на български език, когато те се изискват от наредбите по
чл. 7 или от мерките по прилагането по чл. 26а от този закон и/или на
наредбата по чл. 21д, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на
химичните вещества и смеси. На това тяхно правомощие кореспондира
задължението на съответните търговци, в случая вносители, установено с
текста на чл.26, ал.2 от ЗТИП, когато производителят не е установен на
11
територията на Европейския съюз и няма упълномощен представител,
вносителите или търговците, които са пуснали продуктите на българския
пазар, са длъжни при поискване от органите за надзор на пазара да
предоставят копие от декларацията за съответствие и да осигурят
техническото досие в срок не по-дълъг от 15 дни от датата на получаване на
искането.
В конкретния случай категорично се разкрива, че в изпълнение на
нормативно разписаните си правомощия проверяващите органи от ДАМТН са
изискали от вносителя „СВ. НА ИНС. – Б.“ООД представянето на ЕО
декларация за съответствие, съгласно част А, т.1, б.“к“ от Приложение 5 към
чл.5, ал.1, т.5 от НСИОСМ, във връзка с Приложение № 1 към чл.5, ал.1, т.5 и
протоколи, които представят резултати от изпитванията по приложимия
стандарт, съгласно част А, т.1, б.“е“ от Приложение №5 към чл.5, ал.1, т.2 от
НСИОСМ за въздушния компресор, обект на тяхната проверка. Това те са
сторили с писмо изх.№81-00-1403-9/29.12.2020г. Указали са изрично и срок за
изпълнение, в рамките на нормативно разписания 15-дневен такъв от датата
на получаване на пратката от адресата. Съдържанието на искането е било
ясно формулирано и не е поставяло пречки пред неговото точно и
своевременно изпълнение. То е достигнало до своя адресат на 04.01.2021г.,
поради което и за въззивника се е породило задължение до 19.01.2021г.,
включително, да отговори на него, като изпрати търсените документи в офиса
на ДАМТН. „СВ. НА ИНС.-Б.“ООД е изпратило на вниманието на
проверяващите с писма, заведени в ДАМТН на 13.01.2021г. и на 15.01.2021г.,
копия на декларация за съответствие и техническо досие, които обаче са се
явили неотносими към проверявания продукт, установено както от разпита на
свид. А., така и от прочита на приложените към
административнонаказателната преписка документи. Своя пропуск
дружеството не е отстранило и до изтичане на предоставения му 15-дневен
срок, с което на 20.01.2021г. е изпаднало в забава по отношение на
задължението си, произтичащо от нормата на чл.26, ал.2 от ЗТИП.
Датата на деянието, съсредоточена върху 20.01.2021г., е определена
правилно от наказващия орган и съобразно релевантната към случая
фактология. Обстоятелството, че от доказателствата по делото се установява
и друго, идентично по вида си, но предхождащо като проявление конкретно
инкриминираното, бездействие на жалбоподателя, не обуславя извод в
12
противна насока. Касае се за различно нарушение, извършено към
02.12.2020г., но по отношение на друго, самостоятелно писмено искане на
ДАМТН, с което се търсят документи. По тези факти обаче актосъставителят,
а и наказващият орган са преценили, че няма да упражнят правомощията си
по ЗАНН за иницииране на втора административнонаказателна процедура и
налагане на санкция за неизпълнение. Тяхната воля в тази насока не подлежи
на контрол по съдебен ред.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил за всяко от нарушенията санкционната
разпоредба на чл. 52 от ЗТИП, която имплицитно препраща към визираното в
същия закон правно задължение. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената за нарушението “имуществена санкция” в
размер на 5000,00 /пет/ лева, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, че предвидената от законодателя такава в
разпоредбата на чл. 52 ЗТИП е относително определена в границата от
5000,00 до 10000,00 лева. В конкретния случай административнонаказващият
орган е преценил обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е
определил предвидения от закона минимален размер. В тази връзка е
юридически невъзможно санкцията да бъде намалена, доколкото
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН /приложима по аналогия на закона/ не
допуска подобен подход.
Процесният случай не би могъл да се третира като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Безспорно визираният нормативен регламент е
относим и към неизпълнението на задълженията на юридическите лица и
едноличните търговци към държавата и общините при осъществяване на
дейността им по смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие
13
е фактическа и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай.
Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с
естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или
незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е намерило
проявление в обективната действителност – време, място, обстановка,
механизъм и т.н. В случая неизпълнението на визираното с чл.26, ал.2 от
ЗТИП правно задължение не разкрива формална по степен обществена
опасност. Регламентацията, дадена в цитираната разпоредба, е насочена към
обезпечаване правилното протичане на обществените отношения, свързани с
осигуряване на проследимост, точност и достоверност на данните, които се
представят за съответствие с изискуемите приложими стандарти на
продуктите, предмет на внос от трети за пазара на Европейския съюз
държави. Същата пряко кореспондира и с една от основните цели, заложени
на ЗТИП, разписана с нормата на чл.2, т.1 от него, а именно да се създадат
условия, които гарантират пускането на пазара на продукти, които не
застрашават живота и здравето на хората, безопасността на домашните
животни, интересите на потребителите и опазването на околната среда и
вещите, когато продуктите са правилно монтирани, поддържани и се
използват по предназначение. Последното е в контекста и на изискванията на
чл. 153, т. 5 от Договора за създаване на Европейската общност.
Предвиденият размер на налаганата санкция за неизпълнение на вменените
задължения съобразно чл.52 от ЗТИП е относително определен между 5000,00
и 10000,00 лева, което с оглед обстоятелството че е заложен минимум, е
показателно, че законодателят е предвидил засилен режим на санкциониране
предвид нуждата от особена защита на съответния кръг отношения. На
последното указва и конструкцията на нарушението като формално такова,
т.е. не се изисква настъпването на съставомерни последици за неговата
реализация. При това положение, съдът приема, че „СВ. НА ИНС.-Б.“ООД е
нарушило обществени отношения, които се отличават с висока степен на
обществена опасност. Касае се за пропуск, който не е отстранен дори и след
неговата констатация, поради което и не би могъл да се разглежда като
незначителен. Принципът на пропорционалност при преценката за налагане
на имуществена санкция за извършеното, е последователно застъпен във
вътрешното право на Република Б. (чл.35, ал.3 от НК, чл.11 ЗАНН).
14
Налагането на санкция за нарушения с посочените в НП параметри, в
отсъствие на доказателства за причини от обективен характер, не надхвърля
границите на подходящото и необходимо при постигане на легитимно
преследваните от законодателството цели. В този смисъл, не са налице
достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното деяние като
маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за
законосъобразност.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на дружеството е ангажирана
правилно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ЙЕА-
8/12.04.2021г., издадено от М.П.Й. – Главен директор на Главна дирекция
„Надзор на пазара” към Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, с което на жалбоподателя „СВ. НА ИНС. – Б.”ООД, ЕИК ..., на
основание чл. 52 от Закона за техническите изисквания към продуктите
(ЗТИП) е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 /пет хиляди/
лева за неизпълнено правно задължение по чл. 26, ал.2 от ЗТИП, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С. град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15